Р
Е Ш Е
Н И Е № 2451
гр. Бургас, 10.10.2019 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в
публично съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 8272 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове
по чл.422, ал.1 от ГПК, вр.с чл.79, ал.1, чл.240, чл.86, ал.1 и
чл.99, ал.1 от ЗЗД, предявени от ”Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, гр.С, против Г.М.В.
***.
Ищецът
твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 6168/2018г.
на РС Бургас. По него е била издадена такава за сумите: 473.82 лв. – глав-ница, 45.44 лв. – договорна лихва за периода от 20.06.2015г.
до 20.02.2016г. и 148.25 лв. – обезщетение за забавено плащане за времето от 21.06.2015г.
до 07.08.2018г., дължими по Договор за
потребителски паричен кредит № CREX-11279458/14.05.2015г., сключен с ”БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, гр.София, вземанията по
който са били пре-хвърлени от последното на ”Фронтекс Интернешънъл” ЕАД – с Договор за цесия от 10. 01.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 23.08.2018г. до окон-чателното
плащане, както и за деловодните разноски. Твърди също, че заповедта за из-пълнение
е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което му е било
указано да предяви иск за вземането си. Предвид това, моли Съда да постанови
решение, с което да бъде признато за установено по отношение на В. , че същият
му дължи горните суми. Претендира разноски.
Ответникът,
чрез назначения му особен представител адв. Д.С., оспор-ва исковете,
като излага съображения, че цесията не му е съобщена надлежно, за да по-роди
действие спрямо него; че договорът за прехвърляне на вземането е нищожен – на
основание чл.26, ал.1, пр.2 и ал.2, пр.5 от ЗЗД, съответно – поради заобикаляне
на зако-на и като симулативен, както и че е платил изцяло задължението си.
Сочи, че моратор-ната лихва се дължи евентуално от 21.08.2015г., а тази – за
периода от 21.06. до 07.08. 2015г. е погасена по давност. Иска от Съда да
отхвърли претенциите.
Съдът – като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказател-ства, намира за установено следното:
По заявление на ”Фронтекс Интернешънъл” ЕАД е издадена заповед за изпълне-ние по
чл.410 от ГПК срещу Г.М.В. за исковите суми по ч. гр. дело № 6168/2018г. на РС Бургас, приложено към настоящото.
Същата е връчена на ответника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК.
Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от
воденето на предяве-ните установителни искове.
На 14.05.2015г. между “БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и Г.В. е сключен Договор за
потребителски паричен кредит с № CREX-11279458, по силата на
който дружеството му е предоставило сумата от 549 лв. за закупуване на преносим ком-пютър /преведена директно на търговеца
”Техномаркет България” АД/, а той се е задъл-жил да я върне, ведно с възнаградителна
лихва – ГЛП от 28.11 %, както и да заплати за-страхователна премия от 43.92 лв.
– общо 667.62 лв., на девет равни месечни вноски от по 74.18 лв., в срок до
20.02.2016г., съобразно погасителния план.
С договор за цесия от
10.01.2017г. “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е
пре-хвърлило на ищеца вземанията си по процесния договор за кредит – в претендираните с исковата молба размери за главницата
и възнаградителната лихва, както и за сумата от 61.84 лв. обезщетение за
забавено плащане към горната дата.
Договорът е валиден и е породил правно действие между
страните по него.
Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД, обаче, той има действие за
длъжника от деня, в кой-то прехвърлянето на вземането му е съобщено от
предишния кредитор.
Безспорно е обстоятелството, че до момента на подаване на
заявлението по реда на чл.410 от ГПК, както и на исковата молба, въз основа на
която е образувано настоя-щото дело, цесията не е била съобщена
от “БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на В., съобразно чл.99, ал.3 от ЗЗД, за
да породи действие спрямо него – ал.4.
С исковата молба ищецът е
представил писмено потвърждение за извършената цесия от прехвърлителя, както и
пълномощно, с което последният го е упълномощил да
уведоми от негово име длъжника за нея.
Предвид
горното, следва да се приеме, че с получаването на преписи от книжата по делото
ответникът е бил надлежно уведомен за извършената цесия съобразно разпо-редбите
на чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД – обстоятелство, което следва да бъде зачетено при
по-становяване на решението съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, и към настоящия
момент ище-цът се явява негов кредитор.
Тук
следва да се посочи, че В. е бил търсен
на отразения в договора негов адрес, постоянен и настоящ, но не е бил открит,
поради което му е бил назначен особен представител по делото, приел книжата за
него. Макар и да не ги е получил лично, той не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение – неизпълнение на задължението си по чл.99
от ЗГР в 30-дневен срок да заяви промяна на настоящия си адрес. На второ място
– не е допустимо длъжник, който не може да бъде открит на по-сочения от него в
договора адрес, както и на тези – по адресната му регистрация, да се третира
по-благоприятно от длъжниците, които са изрядни в това отношение. На след-ващо,
обективната невъзможност да бъде открит длъжникът при положена максимално за
това грижа, не следва да се отразява на правото на кредитора да се разпореди с
взе-мането си, съответно – на приобретателя да събере същото. И най-накрая – изискването
за съобщаване на цесията, уредено в разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД,
има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на
лице, което не е носител на вземането. Ето защо, в случаите, ко-гато
длъжникът не твърди да е изпълнил вече задължението си на стария кредитор, той
не може да иска отхвърлянето на
предявения от новия иск срещу него.
По изложените съображения, не могат да бъдат споделени
възраженията на осо-бения представител на В., че договорът за цесия е нищожен,
поради заобикаляне на закона, тъй като длъжникът не е бил уведомен от първоначалния
кредитор за него.
Недоказано и в крайна сметка – неоснователно, е и
възражението му, че сделката е симулативна – видно от заключението по ССЕ, което като обективно и компетентно изготвено Съдът изцяло кредитира е, че
вземането от ответника е осчетоводено надлеж-но в счетоводството на ищеца.
От заключението на вещото лице се установява и че с оглед извършените от Ва-силев плащания на първите две
вноски от по 74.18 лв. – на 20.07. и 21.07.2015г., дължи-мата от него главница
по договора за кредит, включваща и сумата за застраховка, както и договорната
лихва, са в претендираните с исковата молба размери, съответно – 473.82 лв. и
45.44 лв. При доказателствена тежест за ответника
същият не е ангажирал надлеж-ни доказателства да е заплатил впоследствие тези
суми на ищеца. Установителните ис-кове по отношение на тях са основателни и
следва да бъдат уважени изцяло.
Върху
главницата се дължи законната лихва от датата на подаване на заявление-то за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 23.08.2018г., до
окончател-ното й изплащане, както и обезщетение за забавено плащане за периода от датата
на за-бавата на първата, неплатена вноска /трета по погасителния план/ –
21.08.2015г., до 07. 08.2018г., от 145.34 лв. – така заключението на вещото лице по ССЕ. За разликата
над тази сума – до пълния предявен размер от 148.25
лв., включая и за периода от 21.06. до 20.08.2015г. – претенцията
за мораторната лихва следва да се отхвърли, като неоснова-телна. В тази връзка
и възражението на ответната страна за погасяването по давност на тази – за
периода от 21.06. до 07.08.2015г., се явява безпредметно.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените в
заповедното и в настоящото производства разноски, съразмерно с уважената част
от исковете – общо 492 лв. за ДТ и възнаграждения за особения представител и за
вещото лице по ССЕ, и общо 148 лв. – юрисконсултски възнаграждения.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.М.В.,
ЕГН: **********,***, че същият дължи
на “Фронтекс Интер-нешънъл” ЕАД, ЕИК:
*********, седалище
и адрес на управление: гр.С, ул.” № , сумата 473.82 лв. – главница по Договор за потребителски паричен
кредит с № CREX-11279458/14.05.2015г., сключен с ”БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД, гр.София, вземанията по който са били прехвърлени от
последното на дружество-то – с Договор
за цесия от 10.01.2017г., ведно със законната лихва, считано от 23.08. 2018г.
до окончателното плащане; сумата 45.44 лв. – договорна
лихва за периода от 20. 06.2015г. до 20.02.2016г., и сумата 145.34 лв. – обезщетение
за забавено плащане за вре-мето от 21.08.2015г. до 07.08.2018г., за които е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 6168/2018г. на
РС Бургас, като за
разликата над последната от тях до пълния предявен размер от 148.25 лв., включая и за периода от 21.06. до 20.08. 2015г., ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.422, ал.1 от ГПК – като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.М.В. да заплати на “Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД направените в заповедното и в
настоящото производства разноски – общо 492 лв., както и юрисконсултски
възнаграждения в общ размер от 148 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връч-ването му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.