№ 40
гр. Разград , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори февруари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Н.Р.Х.
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно гражданско дело №
20213300500016 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 26 ГПК.
С Решение № 386/5.ХІ.2020г., постановено по гр. д. №785 по описа му за 2020г., РРС е отхвърлил
исковете, предявени в условия на обеК.И.но кумулативно съединяване от „Ренесанс СФ“ ЕООД, ЕИК********
адрес гр.Варна, ул. Цар Освободител 76-Г ет.4 офис 405, предявени в качеството му на цесионер срещу Д. Р. Д.,
ЕГН**********, адрес гр. Разград, ж.к.О. бл.2 вх.Г ет.2 ап.6, както следва : 1/ на основание чл. 79 от ЗЗД във
вр. с чл. 99 от ЗЗД и във вр. с чл.286 за сумата от 1 950 евро, произтичаща от сключен на 4.V.2017г. договор за
цесия и представляваща дължимо, и неплатено на цедента „НД 1“ЕООД възнаграждение по сключения с
ответника на 6.Х.2016г. Договор за поръчка и 2/ на осн. чл.86 - за дължими в обезщетение за забава на
главницата за времето от 21.ХI.2016 до 4.Х.2019г. 567,67 евро,
Недоволно от така постановеното решение, ищцовото дружество обжалва същото като необосновано и
незаконосъобразно.
При редовност в призоваването, въззивникът не се явява и не изпраща свой представител в
насроченото по същество на жалбата с.з. Депозирал е писмено становище, в което заявява че поддържа
въведените с жалбата отменителни основания. На посочените основания моли за отменяването му и за решаване
на спора по същество с уважаване на исковете на предявеното и основание и в пълен размер. Претендира
разноски.
С депозиран в срока на л.263 ГПК отговор, насрещната страна оспорва жалбата като неоснователна.
В с.з., лично и чрез процесуалния си представител по пълномощие - адв. Б., за насроченото по същество
на жалбата с.з. Депозира писмено становище, в което заявява, че поддържа възраженията си по основателността
на жалбата. Моли за потвърждаване на решението като правилно, обосновано и законосъобразно постановен
съдебен акт. Претендира присъждане на разноски.
Като прецени събраните по делото доказателства, по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, съдът
намира следното:
1
Като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК.И.от легитимираща интерес от обжалването страна , жалбата
е допустима. При дължимата по реда на чл.269 ГПК проверка, съдът установи, че решението е валидно и
допустимо постановен съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При разглеждане на делото и при постановяване на решението, първоинстанционният съд е изпълнил
задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК като не е нарушил процесуалните правила, гарантиращи правото на
участие и защита на страните. Съответно на търсената с иска защита е разпределил доказателствената тежест и
в рамките на дължимото се по см. на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на
доказване от нея фаК.И. ФаК.И.еската обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от
първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до
правилни изводи относно това каК.И.фаК.И.се установяват с тях. Пред тази инстанция не се ангажираха,
допустими по см. на чл.266 ГПК доказателства и не се наведоха обстоятелства, от К.И.о да следва за установена
фаК.И.еска обстановка, различна от установената такава в хода на първоинстанционното производство.
Правните изводи на първоинстанционния съд, са правилни и формирани въз основа на установената от
фаК.И.еска обстановка . Поради което и в хипотеза на чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите
на първоинстанционния съд. Като въз основа на собствено проведения доказателствен анализ, настоящата
инстанция намира за необходимо да изложи от фаК.И.еска и правна страна следното:
За страните по делото не съществува спор, относно това, че регистрирания от „НД 1“ЕООД предмет на
дейност, включва и посредничество за сключване на договори за покупко- продажба на недвижими имоти.
Като доказателство на л.29 от делото е приложен Договор за цесия г., в съдържание на който се
установява, че на 4.V.2017с „НД 1“ЕООД е прехвърлило възмездно на въззивника свое вземане от 1950 евро.
Вземането е индивидуализирано като дължимо се на цедента „НД 1“ЕООД възнаграждение за престираното от
него изпълнение по сключения с въззиваемия Д. Договор за поръчка от 6.Х.2016г. Оригиналният екземпляр от
този договор е приложен като доказателство на л.28 от делото. В реК.И.ит на този договор е посочено, че
въззиваемият, като потенциален купувач на недвижим имот на територията на гр. Варна „възлага“ на „НД
1“ЕООД „намирането на оферти за продажба на имоти, отговарящи на неговите нужди и изисквания.
От приложения като доказателство оригинален екземпляр от този договор е видно, че същият е на
предварително изготвена от „агенцията“ бланка и допълнително, ръкописно изписани данни относно възложителя
на поръчката и за подлежащите на оглед недвижими имоти. Като в чл.1 от Договора, попълването на последните
е обозначено в позиции на пет реда.
В чл.3 от „бланкетния“, предварително изготвен договор е посочено, че възложителят на поръчката
дължи на изпълнителя „НД 1“ЕООД възнаграждение в размер „на 3% , но не по малко от 950 евро, върху цената
на недв.имот, посочен в чл.1 , в деня на подписване на предварителния договор за покупко-продажаба“. Като в
чл.10 на договора изрично е предвидено, че възнаграждението по чл.3 е дължимо на изпълнителя и в случаите, в
К.И.о възложителят - самостоятелно или чрез друг посредник „извърши или е извършил преди или след
сключване на договора оглед на описан в чл.1 имот и закупи някой, или няК.И.от тях“.
Тълкувани в своето единство и в съответствие с чл.20 ЗЗД, клаузите на договора установяват постигнато
между страните съгласие за обвързаност на възложителя с огледа и покупката на предложения му от изпълнителя
имот, който задължително е следвало да бъде уточнен, с адрес и цена, на позициите в чл.1.
От представения в оригинал договор е видно, че съдържанието му е изпълнено на двете страници на един
лист. Подписите на страните са положени на гърба на документа, чиято текстова част е изцяло бланкетна и с
печатен шрифт. Ръкописно изпълнената част на договора е на титулната му страница, където на позициите на
чл.1 са описани имот , с местонахождение ул. ДубровниК.И.на второ място –процесният имот
индивидуализиран като ап.2, вх.А, ет.II на СО“Акчелар“ гр.Варна. По делото се следва за безспорно установено, е
ръкописният текст в договора е изпълнен от св. М. Н., работила към прцесната година като брокер в „НД 1“ЕООД.
Качеството й на бивш служител, автор на ръкописния текст в договора предпоставя обсъждане на показанията й с
оглед засвидетелстван по делото интерес от изхода му.
Оспорвайки в срок за отговор основателността на предявения срещу него иск, въззиваемият е въвел и
спор по съдържанието на договора, твърдейки, че след подписването му същият е бил допълнен с имота, изписан
2
на позиция II на чл.1. Твърди, че този имот не му е бил предлаган за оглед от агенцията и че е закупил същия без
нейното посредничество, поради което не дължи договореното в чл.10 във вр. с чл.3 възнаграждение. В
подкрепа на това свое твърдение е ангажирал показанията на свидетелите- Красимира Иванова и арх.МаК.И. Н.. И
двамата свидетели, последователно и независимо един от друг са посочили, че като лица, имащи пряко
отношение към изграждането на имота в Акчелар, съответно-консултант по продажбите и пом. технически
ръководител на обекта, че въпросното жилище е било в незавършен вид, че до м.Х.2016г. то не е било предлагано
за продан на агенции и К.И.нти, и се е ползвало като помощно помещение-офис на работещите по обекта.
От показанията и на двете групи свидетели се установява, че на дата в началото на м.Х.2016г.
въззиваемият е бил на строежа, в който се е намирало процесното жилище, че е бил допуснат от Иванова и Н. до
оглед на същото и че е договорил с тях закупуването му. Противно на депозираното в показанията на
св.св.Иванова и Н., ищцовият свидетел Н. е заявила, че огледът на процесния имот е бил извършен с
посредничеството на агенцията след предварително постигната със строителя уговорка за достъп до същия. Св.
Н. твърди, че агенцията предлага за продан имоти, за К.И.о има база данни.Писмени доказателства, К.И.о да
установят процесния имот като наличен в базата данни на агенцията към дата на подписания от въззиваемия
договор за поръчка, ищецът не е ангажирал. Поради което, обосновано от съвкуноста на доказателствата
първоинстанционният съд е приел за недоказани предпоставките, при наличие на К.И.о и по см. на чл.10 във вр. с
чл. 3 от Договора се следва ангажиране отговорността на въззиваемия със заплащане на процесното вземане.
Идентично на приетото в мотиви на първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав намира от
фаК.И.еска страна за установено, че процесният имот не е бил възлаган от въззиваемия за закупуването му чрез
агенцията, цедирала вземането си на въззивника. Намира за опровергано съдържанието на приложения в
оригинал договор за поръчка, в частта, визираща процесния имот като предмет на установените между страните
облигационни отношения.
В конкретния случай, страните спорят за значението и наличието на отделни уговорки , при К.И.о е
сключен; каква е била действителната обща воля на страните, вкл. и досежно уговорките относно изпълнението на
договора; как са изпълнявани задълженията по него след сключването му, поради което няма забрана за
установяването им със свидетелски показания. В този смисъл решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр. д. №
856/2009 г. на ІV г. о. ВКС; решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр. дело № 167/2011 г. на ВКС, IV г. о. ВКС;
решение № 82 от 12.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5122/2014 г., III г. о. ВКС; решение № 374 от 4.11.2014 г. по гр.
д. № 2752/2014 г., IV г. о. ВКС и решение № 253 от 17.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2902/2014 г., III г. о. ВКС.
Документът, обеК.И.иращ установените между страните отношения е с характеристиките на частен
свидетелстващ документ. Константна е праК.И.ата на Върховния касационен съд по отношение доказателствената
сила на частния свидетелствуващ документ: този документ се ползва с формална доказателствена сила относно
факта на писменото изявление и неговото авторство. При оспорване верността на отразените в него обстоятелства
не се отК.И.а производство по установяване на истинността му по смисъла на чл. 193, ал. 1 ГПК, тъй като
преценката на съда за верността на съдържащите се в него изявления се основава на всички доказателства по
делото.
В настоящия случай въззиваемият не е оспорил авторството на подписа, положен от негово име върху
документа. Подписал частния документ, същият твърди, че обеК.И.ираното в него изявление е невярно, тъй като
не съответства на действителното фаК.И.еско положение - твърденията му са, че имотът, на база на който е
изчислена и се претендира процесното вземане, не е фигурирал в съдържание на договора към дата на
подписването му. Последиците от установяване на твърдяните фаК.И. а именно че документът е дописван
впоследствие, се изразяват в оборване на формалната му доказателствена сила предвидена в чл. 180 от ГПК. Ако
оспорването е успешно, ще се установи, че изявлението не принадлежи на лицето, подписало документа, тъй
като автентичността се свързва не просто с авторството на подписа, а с авторството на подписаното изявление.
Доколкото частният документ в случая изхожда от трето за спора лице, за да се противопоставят правните
последици от него на страните по делото, е необходимо същият да има достоверна дата, за установяването на
която не е необходимо отК.И.ане на производство по чл. 193 ГПК за оспорване на истинността на документа.
Съгласно чл. 181 ГПК, частният документ има достоверна дата за третите лица от деня, в който е заверен, или от
деня на смъртта, или от настъпилата фаК.И.еска невъзможност, или от деня, в който съдържанието на документа
е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен
начин предхождащото го съставяне на документа.
3
С тези си подробно по този въпрос мотиви, настоящата инстанция не приема дадената от
първоинстанционния съд квалификация на документа като неистински. Същият е безспорно доказан като
документ с невярно съдържание.
В доказателствена тежест на въззивника е било да установи, че праводателят му по договора за цесия е
титуляр на възмездно прехвърленото му вземане ; че същото е съществувало към дата на цесията и че са
настъпили предвидените от страните по договора за поръчка предпоставки. В тази насока обаче не са ангажирани
доказателства. Ето защо при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест съдът приема, че въззивникът не доказва правото си на процесното вземане.
Постановено в този смисъл, като краен резултат решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното в този смисъл искане, на въззиваемия се следва
присъждане на доказано сторени в това производство разноски в размер на 750,00лв.
По изложените мотиви и в хипотеза на чл.272 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 386/5.ХІ.2020г. по гр. д. №785/2020 по описа му на РРС.
ОСЪЖДА „Ренесанс СФ“ ЕООД, ЕИК******** адрес гр.Варна, ул. Цар Освободител 76-Г ет.4 офис 405
да заплати на Д. Р. Д., ЕГН**********, адрес гр. Разград, ж.к.О. бл.2 вх.Г ет.2 ап.6 разноски в размер на 750,00лв.
Решението на РОС е окончателно и по арг. на чл.280, ал.3,т.1 предл.I ГПК не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4