Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 63

                       

                                             Гр . В. 08.12.2021г.

           

                                 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

   ВОС    гражданска           КОЛЕГИЯ   В  ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ  НА седемнадесети ноември

ПРЕЗ две хиляди двадесет и първа ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. С.             

                                                    ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                                            2.

ПРИ СЕКРЕТАРЯ           В.У.                             И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                              КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО  ОТ

            съдия  С. С.     гр.Д. №   548        ПО ОПИСА

ЗА   2020 ГОД., ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

 

 

Настоящото дело е образувано по искова молба на А.Т.А.,С.Ф.Д. и М.А.Т. чрез адв.Й.Д. *** като претендират  обезщетение за причинени неимуществени вреди,изразяващи се в причинена болки и страдание следствие смъртта на А. А.Т.-дъщеря на първите двама и сестра на третата ищца-в резултат от ПТП на 06.07.2020г. .Цената на иска е по 180 000лв. за първите двама ищци и 25 001лв. за третата ищца , ведно със законната лихва считано от датата на постановения отказ от страна на ответника-13.08.2020г.  до окончателното изплащане на сумите,както и направените по делото разноски.

В законния едномесечен  срок по чл.131 ГПК  ответникът ЗД“Б.И.“ АД-С.  е подал отговор на ИМ,с който оспорва иска по основание и размер.Прави възражение за съпричиняване на вредата от пострадалата.

От данните по делото Окръжният съд констатира следното:

Не е спорно между страните,че на 06.07.2020г. около 06,50ч. по ул. „Безименна“,в района на пътната връзка между бул. „П.“ и пътя към бившия ферибот В. –К./ в гр.В.  Н. А. Г. –собственик и водач на лек автомобил марка „Р.“ модел “Л.“ с рег. №* предприел маневра „десен завой“,при което загубил контрол над автомобила и се блъснал челно в метален стълб от дясно на пътя.При удара А. А.Т. получила несъвместими с живота травми,от които починала на място.Водачът Н. А. Г. починал по-късно на 20.09.20г. в болнично заведение в резултата на получените травматични увреждания от ПТП.От направената химична експертиза е установено,че в кръвната проба на Г. не е установено наличие на  наркотични упойващи вещества или психоактивни медикаменти.

От назначената СМЕ по настоящото дело ВЛ д-р Р. А. също е дал заключение,че към момента на ПТП Г. не е употребил алкохол и не е бил под въздействието на опиати и психотропни вещества.

Установено е при направения оглед на местопроизшествието и не естпорно по делото,че водачът на автомобила е бил с поставен предпазен колан,а пътничката А. А.Т.  е пътувала без да е поставен предпазен колан.

В допълнителна комплексна авто-техническа и съдебно-медицинска експертиза ВЛ ВЛ д-р Р. А.  е отговорил на поставен въпрос във връзка с ролята на предпазния колан и крайния резултат  от ПТ П като е дал заключение ,че непосредствената причина за смъртта на Т. е разкъсването на сърцето,което се дължи на сътресението на тялото,както и на относително високата скорост към момента на ПТП и последвалата деформация на купето,като с достатъчна категоричност може да се приеме,че използването на обезопасителен колан не би променило крайния изход,т.е. настъпването на смъртта.Според заключението  ефективното действие на обезопасителния колан е до скорост 55-60км./ч. и то при челен удар без значителни деформации на купето.В конкретния случай нито едно от тези обстоятелства не е било налице.В с. заседание ВЛ добаавя,че ако е бил поставен обезопасителен колан,то той по-скоро би довел до по-големи травматични увреждания.

Със същата експертиза се дава заключение и за скоростта на автомобила преди и по време на ПТП,изчислен по метода Delta-V,който според ВЛ Р.И. е по-точен и според него скоростта на автомобила преди ПТп е била 127 км./ч,а в момента на удара в металния стълб около 108км./ч..При тази скорост ударът е бил неизбежен и водачът на автомобила не е имал теоретична възможност да го овладее при маневра десен завой.

Образувано е ДП №ЗМ 159/2020г. по описа на ОД на МВР-В.,прокурорска преписка №1187/2020г. по описа на ОП-В.,приключила с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 19.05.2021г. поради настъпила смърт на дееца,водача на л. а.  Н. А. Г..

По делото са събрани гласни доказателства.

Свидетелката Л.С.Ф.-майка на ищцата С.Ф. и баба на М.Т. е заявила,че отношенията между А. и родителите й са били близки .Тя е живеема в гр. В. с майка си след раздялата на родителите си ,но е посещавала и баща си в с.Н.След смъртта на дъщеря си С. е изпаднала в депресия,седи сама в стаята,не говори.баща й също много тежко го преживява.И тримата ищци са се променили,не им са говори ,не им се работи.М. също много се е променила и е приела тежко загубата на сестра си  А.Всеки ден ходи до мястото на катастрофата и поставя цветя,всички заедно ходят до гроба на А. и не могат да приемат загубата й.

Свидетелката М. Ф.Д.-сестра на С.Ф. и леля на М.Т. също свидетелства,че ищците са приели много тежко загубата на А.,били са в шок и само са плачели,не са могли да говорят.Всичко това е било неочаквано и те не могат да се съвземат и до ден днешен.Нямат желание за нищо,М. не иска да излиза,всеки се е затворил в мъката си,майката на А. е на успокоителни,като с времето увеличава дозата.Заявила е,че А. е била много близка и с майка си ,при която живее в гр. В. и с баща си,който живее в с.Н. след раздялата им.със сестра си също са се чували всеки ден.Твърди,че близките й са съкрушени ,разстройват се и започват да плачат при всяко споменаване на случката.

По делото е назначена съдебно психиатрична експертиза относно настоящото емоционално състояние на М.А.Т. и ВЛ д-р Н.Н. след проведено амбулаторно изследване дава заключение,че М.А.Т. освен преживеният първоначален стрес е понесла и психическа,емоционална травма,причинно-следствена от преживяната загуба на сестра й,които ВЛ оценява по степен и продължителност като надхвърлящи нормалната траурна реакция.Налице са устойчиви признаци за устойчиви нарушения на емоции,поведение и функциониране,социална дезадаптация,свързани с преживяната загуба.

При тези данни ВОС достигна до следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди направо от застрахователя по застраховката "гражданска отговорност". Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1. / настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. / противоправното поведение на виновния водач, 3. / претърпените неимуществени вреди, 4. / наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. / ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.

Налице са елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане - деяние от водача на лекия автомобил, извършено виновно (непредпазливо) и противоправно,причинен вредоносен резултат  и наличие на причинна връзка между деянието и вредите. В мотивита към постановлението за прекратяване на наказателното производство е установена пряката причинно-следствена връзка между виновното противоправно поведение на водача и настъпилото ПТП,което е довело до смърта на А. А.Т. ,но поради смъртта на извършителя производството е прекратено.

Съпричиняването от пострадалото лице има значение при определяне размера на обезщетението.В случая по категоричен начин се установи,че не е налице съпричиняване от страна на пострадалата А. А.Т. за настъпилия вредоносен резултат.Възражението на ответника,че същата не е била с поставен обезопасителен колан и това е допринесло за леталния изход се опровергават от заключението на ВЛ д-р Р. А.  е отговорил на поставен въпрос във връзка с ролята на предпазния колан и крайния резултат  от ПТ П като е дал заключение ,че непосредствената причина за смъртта на Т. е разкъсването на сърцето,което се дължи на сътресението на тялото,както и на относително високата скорост към момента на ПТП и последвалата деформация на купето,като с достатъчна категоричност може да се приеме,че използването на обезопасителен колан не би променило крайния изход,т.е. настъпването на смъртта.Заявил е дори,че това би имало утежняващи последици и по-тежки травми предвид високата скорост на автомобила.

Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основава на сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите между водача на лекия автомобил марка „Р.“,модел „Л.“ - Н. А. Г. ***.Налице е валидно застрахователно правоотношение между водача на лекия автомобил   и ответника към 06.07.2020 г.,което е  безспорно между страните обстоятелство.

Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Отговорността на застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането.

В случая отговорността на ответното дружество следва да  бъде ангажирана при установаното по делото наличие на предпоставките от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД  и наличие на валидно застрахователно отношение между застрахования и застрахователното дружество-ответник.

Налице са всички предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост -чл. 52 от ЗЗД.По отношение размера на платимото застрахователно обезщетение - съдът съобрази, че за претендираните неимуществени вреди, обезщетението следва да се определи по справедливост и според действително установения (доказан) техен размер.

Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищците болки, начина, по който ПТП се е отразило на психиката на ищците (решение № 13/19.04.2017 г. по гр. д. № 50074/2016 г. на ВКС, I ГО), както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в РБ.

Вредите се свързват с негативните емоционални преживявания, произтичащи от загубата на близък родственик .

По отношение на С.Ф.Д.-майка на загиналата А. А.Т.- се установи от гласните доказателства,че здравословното й състояние се е влошило след загубата на дъщеря й.Започнала е да приема успокоителни лекарства,които обаче не оказват особено въздействие върху състоянието й,изпаднала е в депресия и няма желание за нищо ,мъката от загубата на детето й не стихва с времето.Ищцата е живяла в един дом с дъщеря си и са били в много близки отношения,поради което загубата е осезаема ежедневно.Загиналата е млада жена,едва на 21 години и безспорно за една майка е тежко да преживее смъртта на детето си,което не е имало възможност да изживее живота си.

Ищцата е претендирала обезщетение за неимуществени вреди в размер на 180 000лв.Съдът като съобрази установените по делото данни относно преживените негативни емоции,болка и страдание от страна на С.Ф.Д., съдебната практика,както и социално- икономическите условия в страната, които създават отправен критерии за социалните измерения на понятието за справедливост,счита,че следвада бъде присъдено обезщетение в размер на 150 000лв..В останалата част до пълния размер от 180 000лв. искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.

Ищецът А.Т.А.-баща на загиналата-също е преживял много тежкъ загубата на детето си.Независимо,че в последните години родителите на А. са се разделили и тя е останала да живее с майка си,то тя не е прекъснала връзката с баща си,а напротив виждали са се и са се чували често,общували са  и са били близки като баща и дъщеря. А.Т.А. също още не е преживял загубата на детето си според събраните свидетелски показания,затворил се е ,изгубил е желание за каквото и да било и също като останалите ищци се е променил коренно.Безспорно е,че загубата на дете в млада възраст в разцвета на силите  ,при това настъпила внезапно и неочаквано е тежка загуба за всеки родител. А.Т.А. също е предявил иск за 180 000лв. и съдът намира за справедливо да присъди същата сума както и на другият родител-майката на загиналата,а именно 150 000лв.,като искът до пълния размер от 180 000лв. отхвърли като недоказан.

Ищцата М.А.Т.-сестра на загиналата А. А.Т. - е претендирала обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 25 001лв. като частичен от 150 000лв.

Според свидетелските показания, ищцата е поддържала непрекъснат контакт със сестра  си и са били много близки. При определяне на справедливия размер на платимото обезщетение, в конкретния случай съдът съобрази комплекс от фактори, сред които – на първо място - установените в хода на делото субективни негативни преживявания на ищцата, посредством събраните свидетелски показания и заключението на психиатричната експертиза. Между ищцата и загиналата са съществували отношения, основани на дълбока взаимна привързаност, оказвана грижа и запазен интензивен контакт.

 Поради така изтъкнатите обстоятелства загубата на социални и емоционални връзки за ищцата е твърде значителна като последици,които ВЛ определя по интинзитет над средната степен на преживяна тъга от траур. Съдът оценява тази загуба като изключително тежка и поради това, като кредитира показания на разпитаните свидетелки споделя релевираните в исковата молба доводи в същата насока.

Същевременно отчита, че в семейните традиции близостта и отношенията на привързаност между брат и сестра е обичайна в традиционното българско семейство.

Настоящата искова претенция е предявена на 16.11.2020 г. и попада в обхвата на темпоралното действие на разпоредбата на чл. 493а, ал. 4 от КЗ, защото тази нова редакция на приложимия закон е влязла в сила преди предявяването на иска и преди датата на постановяване на настоящото решение, а при това е по- благоприятна за ищеца и регламентира онези особени изключения- при които друго лице, извън дефинитивно посочените от закона близки (съпруг или лице, с което починалото лице е било в съжителство, дете или родител) би могло да бъде надлежно материално легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на смъртта на пострадалото лице, понеже е създало дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. В конкретния случай обаче, при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде съобразено въведеното законовото ограничение в Преходни и Заключителни разпоредби към ЗИДКЗ (обн. в ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.). Съгласно § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е определен максимален размер от 5 000 лева

При така изложените съображение, отчитайки значителния обем на вредоносните последици, както и икономическите критерии за справедливост, настоящият състав на съда намира за справедливо да присъди обезщетение на М.А.Т. в най- високо допустимия размер от  5 000 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на А. А.Т..

Искът до пълния размер на претенцията 25 001лв.,предявен като частичен иск за 150 000лв. същият следва да бъде отхвърлен.

 

Размерът на определените обезщетения е съобразен със социално икономическите условия и лимитите на застрахователните обезщетения към 2020 г., когато е настъпил вредоносния резултат и е определен към пределно допустимия от закона максимален размер.

По претенциите за присъждане на законната лихва върху претендираните суми на обезщетенията;

Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.Такава следва да бъде присъдена върху уважената част от исковете ,считано от 13.08.2020г.-датата на постановения отказ от страна на ответника до окончателното изплащане на обезщетението.

По претенциите на страните за присъждане на разноски;

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – ищците имат право да получат от ответника направените разноски, съразмерно с уважената част от иска.Те са били освободени от заплащането на разноски, при условията на чл. 83, ал. 2 от ГПК и не са внесли държавна такса и няма направени разноски за адв.възнаграждение.Процесуалният представител на страните е направил искане на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата да му бъде присъдено адв. възнаграждение за един адвокат за безплатно осъществено процесуално представителство за настоящата инстанция,изчислено  по реда на Наредба №1 на ВАС за минималните размери съобразно уважената част от иска.Съдът намира искането за основателно и законосъобразно,поради което следва да бъде уважено и ответникът следва да заплати следващото се адв. възнаграждение,а именно:Исковите претенции  са уважени общо до размер от 305 000лв. за тримата ищци и адв. възнаграждение,изчислено по реда на Наредба №1  за минималните размери възлиза на 7 530,10лв.

 Понесените от съдебния бюджет разноски, при условията на чл. 83, ал. 2,  от ГПК - следва да бъдат възстановени от ответника по сметката на съда. Тази сума възлиза общо на 12 200 лева –държавна такса и ответникът следва да бъде осъден да я заплати по сметка на ВОС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Ответникът по принцип има право да претендира  направените съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3  от ГПК,но тъй като ищците са освободени от задължението да внасят съдебни такси и разноски то такива не следва да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“АД ,ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.С.*,бул.“Д.Б.“№*,представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да заплати на С.Ф.Д.,ЕГН ********** ***  на основание чл. 432 от КЗ  сумата от 150 000 лева (сто и петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" на водача на  лек автомобил марка „Р.“,модел „Л.“ с рег.№*– Н. А. Г. - за причинените на ищцата неимуществени вреди,настъпили следствие на  пътно транспортното произшествие,станало на 06.07.2020г., в резултат на което дъщеря й А. А.Т. е починала,заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 13.08.2020г.-датата на постановения отказ от страна на ответника до окончателното изплащане на присъденото застрахователно обезщетение.

ОТХВЪРЛЯ предявеният  от С.Ф.Д.,ЕГН ********** ***    иск по чл.432 КЗ против ЗД „Б.И.“АД ,ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.С.*,бул.“Д.Б.“№*,представлявано от С.С.П. и К. Д. К.  в частта за разликата над присъдената сума  от 150 000лв.  до пълния предявен размер от 180 000 лева.

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“АД ,ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.С.*,бул.“Д.Б.“№*,представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да заплати на А.Т.А.,ЕГН ********** ***  на основание чл. 432 от КЗ  сумата от 150 000 лева (сто и петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" на водача на  лек автомобил марка „Р.“,модел „Л.“ с рег.№*– Н. А. Г. - за причинените на ищцата неимуществени вреди,настъпили следствие на  пътно транспортното произшествие,станало на 06.07.2020г., в резултат на което дъщеря му А. А.Т. е починала,заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 13.08.2020г.-датата на постановения отказ от страна на ответника до окончателното изплащане на присъденото застрахователно обезщетение.

ОТХВЪРЛЯ предявеният  от А.Т.А.,ЕГН ********** ***   иск по чл.432 КЗ против ЗД „Б.И. ,ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.С.*,бул.“ДБ.“№*,представлявано от С.С.П. и К.Д.К.  в частта за разликата над присъдената сума  от 150 000лв.  до пълния предявен размер от 180 000 лева.

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“АД ,ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.С.*,бул.“Д.Б.“№*,представлявано от С. С. П. и К. Д. К. да заплати на М.А.Т.,ЕГН ********** ***  на основание чл. 432 от КЗ  сумата от 5 000 лева ( пет хиляди лева), представляваща обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" на водача на  лек автомобил марка „Р.“,модел „Л.“ с рег.№*– Н. А. Г. - за причинените на ищцата неимуществени вреди,настъпили следствие на  пътно транспортното произшествие,станало на 06.07.2020г., в резултат на което сестра й А. А.Т. е починала,заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 13.08.2020г.-датата на постановения отказ от страна на ответника до окончателното изплащане на присъденото застрахователно обезщетение.

ОТХВЪРЛЯ предявеният  от  М.А.Т.,ЕГН ********** ***    иск по чл.432 КЗ против ЗД „Б. И.“АД ,ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.С.*,бул.“Д.Б.“№*,представлявано от С.С.П. и К.Д.К.  в частта за разликата над присъдената сума  от 5 000лв.  до пълния предявен размер от 25 001лв.,предявен като частичен иск от 150 000 лева.

ОСЪЖДА ЗД „Б.И. ,ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.С.*,бул.“Д.Б.“№*,представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да заплати на адвокат Й.Д. от САК със съдебетн адрес: *** сума в размер на 7 530,10лв.- адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“АД ,ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.С.*,бул.“Д.Б.“№*,представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да заплати по сметката на ВОС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК – сумата от 12 200 лева (дванадесет хиляди и двеста лева), представляваща държавна такса в производството, от заплащането на които ищците са освободени.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                              

                                                        Окръжен съдия: