РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. В., 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20241420102118 по описа за 2024 година
Предявен е иск за разВ.не на алеаторен договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка с правно основание чл. 87, ал. 3 от
Закона за задълженията и договорите.
К. И. Ц. е предявила срещу И. И. Ц. иск с правно основание чл.87, ал.2 ЗЗД за
разВ.не на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт № 102, том III, рег. № 2038, дело № 794 от 2021 г. на
Нотариус Р. С., действаща в района на Р. с.-В., с който П. И. В. е прехвърлила на своя
син – ответника по И. И. Ц. , ½ идеална част от свой недвижим имот, находящ се в
гр.В., бул. „В. ю.“ бл. „Ч. “, вх. .. апартамент № .Имотът е прехвърлен срещу
задължението за гледане и издръжка.
Ищцата твърди, че ответникът – неин брат, както и съпругата му не са полагали
никакви грижи за майката П. В..Твърди също, че докато майка й била жива, самата
ищца я посещавала за по две седмици годишно, водела я на зъболекар, подстригвала я
и й помагала в домакинската работа.Същевременно всяка година майка й я
посещавала в град С., където престоявала по 2 – 3 месеца. Изразява съмнение, че
договорът е сключен при условията на заплаха и насилие по отношение на П.
В..Твърди, че когато баща им починал, ищцата се отказала от своя дял срещу три
хиляди лева, които брат й – ответникът Ц. й дал, но за които и той самият няма
документ.Посочва, че никога не се е отказвала от дела на майка си, която починала
внезапно на 01.12.2013 година.Твърди, че и след смъртта на майка им, продължила да
посещава гр. В., като се грижела за ответника, който бил болен.Посочва, че е
закупувала много неща за апартамента.
Навежда твърдения, че в договора е записано, че П. В. продава на ответника И. И.
Ц. ½ идеална част от процесния апартамент, но тя има и една трета от наследството на
1
нейния съпруг и баща на ищцата и ответника. Желае договорът да бъде развален и да
получи полагащата й се идеална част от същия.
По делото е постъпил отговор от ответника, чрез адвокат Ц. М.. Заявява, че
предявеният иск е неоснователен и недоказан. Релевира възражение за погасяване по
давност на претенцията, поради изтичане на петгодишен срок от смъртта на
наследодателя П. В. - 01.12.2013 година.
Развива съображения, че правото да се иска разВ.не на договора за издръжка и
гледане е наследимо, следователно искът по принцип е допустим, доколкото ищцата е
наследник — дъщеря на П. В., която е прехвърлител по договора. В същото време и
съобразно възприетото в Решение № 82/05.04.2011г., постановено по ГД №
1313/2009г., IV г.о. на ВК( по реда на чл. 290 т ГПК ищцата в качеството си на
наследник на прехвърлителя може да иска само частично разВ.не на договора
съобразно своите наследствени права. В този смисъл ищцата е процесуално
легитимирана да иска разВ.не на процесния договор, по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД само
в размера на наследственото си право от размера от 1/4 идеални части. Следователно
предявеният иск е недопустим до 1/2 каквато е цялата прехвърлена част. Доколкото с
договора, който се атакува е прехвърлена 1/2 идеална част от имота, то иска се явява
допустим до размера на ¼ идеална част, каквото е наследственото право на ищцата и в
останалата част до една втора следва делото да се прекрати.
Твърди се по – нататък, че за да се развали договор за прехвърляне на имот
срещу поето задължение за гледане и издръжка следва да е налице неизпълнение на
поетите с него задължения от приобретателя. Такова неизпълнение в конкретния
случай не е налице. Ответникът и неговото семейство, живеейки съвместно с
прехвърлителката В. са полагали грижи за нея ежедневно, непосредствено и
непрекъснато, а не епизодично през цялото време от сключването на договора, който
се атакува, до нейната смърт. Самата тя е била в нормално здраве /с единствен
здравословен проблем високо кръвно/, обслужвала се е самостоятелно, а храна, дрехи
и внимание никога не са и липсвали.
Въз основа на тези и други изложени в отговора съображения се иска от съда да
отхвърли исковата претенция като неоснователна е недоказана.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
Видно от Нотариален акт продажба на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане № 102, том III, рег. № 2038, дело № 794 от 2021 г. на Нотариус
Р.С., действаща в района на Районен съд-В., наследодателката на ищеца и ответника П.
И. В. е прехвърлила на своя син и ответник по делото И. Ц., срещу задължение за
издръжка и гледане, притежаваните от нея ½ идеални части от процесния недвижим
имот, а именно: находящ се в гр.В., бул. „В.ю.“ бл. „Ч.2 “, **
Видно е от удостоверение за наследници с изх. № 12679/12.10.2020 г., издадено от
общ. В., че след смъртта на И. Ц. И., последният е оставила трима наследници - П. И.
В. - съпруга, ответника по делото И. И. Ц. – син и ищцата К. И. Ц. – дъщеря.
Видно е от удостоверение за наследници с изх. № 12682/12.10.2020 г., издадено от
общ. В., че след смъртта на П. И. В., последната е оставила двама наследници –
ответника по делото И. И. Ц. – син и ищцата К. И. Ц. – дъщеря.
Събрани по делото са и гласни доказателствени средства.
Разпитан свидетеля К.Г.В., без дела, родство и зависимости със страните по
2
делото заявява, че познава страните по делото от около 2000 година. Те са му
пациенти. Съпругата на ответника познава по отдавна. Баба П., синът й И. и снахата В.
живеят в блоковете след болницата, втория блок, горния вход, на петия или шестия
етаж, в едно жилище са заедно. Те не са имали никакви проблеми във времето,
живеели много задружно. Седели си заедно на масата в кухнята. Баба П. много
обичала да плете, снахата пък шиела. Баба П. първоначално нямала нужда от грижи,
единственият й недъг бил, че единият крак й бил скъсен и куцала, но се движела сама,
обслужвала се сама. По отношение на пазаруването, по-скоро В. вършела това. П. не е
имала нужда от специални грижи, почти до края нямала нужда от специални грижи. Тя
си обитавала кухнята, предвижвала се спокойно, обслужвала се. Когато се влошила П.,
което станало много бързо и получила сърдечна недостатъчност. Била хипертоничка,
викали са го у тях и ги посещавал във връзка с това. И. го познава от някъде към 2000
година. Неговата жена му се пада далечна роднина, на негова братовчедка е
племенница. Неговата жена я познава от 1994 година. Има наблюдение над техните
отношения от около 1998 година.
Разпитан свидетеля Н.Л.П., без дела, родство и зависимости със страните по
делото заявява, че познавам И., К. и тяхната майка П.. Живеят в един вход. Познава ги
от около 42 години. За периода от 1991-2013 г. има наблюдение как са живеели, били
задружно семейство. За П. грижи полагали и И. и В., но най вече В.. И. отключил
паркинсон и най-вероятно В. е пазарувала. Знае, че П. имала хипертония и болно
сърце. П. си била вкъщи, рядко излизала, но не е била на легло. Посрещала внуците на
В. от училище, сервирала храна. Дъщерята на П. живее в гр. С.. Тя ходела на гости при
дъщеря си в гр. С., за да помага за децата. Много рядко е виждала дъщерята на П. да
идва и да й помага. Дори мислела, че В. е дъщеря й. Доколкото си спомня И. отключил
здравословни проблеми от около 2012-2013 година, преди П. да почине, но въпреки
това семейството продължавало да се грижи за П.. Свидетелката изяснява, че е близка
със семейството. В. е шивачка, качвала се при нея, за да й шие някакви неща.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като счита същите за логични,
последователни, допълващи се и непротИ.речиви.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
На първо място съдът намира, че следва да вземе отношение по допустимостта на
предявения иск.
Ищцата е наследник на починалия прехвърлител, като последният има още едно
дете – син, а именно ответника И. И. Ц.. Предмет на прехвърляне по договора са 1/2
идеални части от процесния имот. Ето защо, ищцата е активно легитимирана да иска
разВ.нето на договора не изцяло, а само за своята наследствена част от имота, тоест за
1/2 идеални части. Това е съответстващата на наследствения й дял част от
нереализираното приживе от прехвърлителя по договора притезание за разВ.нето му.
Тъй като обаче предявеният иск е за разВ.не изцяло на договора без да се отчитат
правата на ищцата за това, настоящата инстанция намира, че предмет на искова защита
в случая с конститутивния иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД могат да бъдат само 1/4 ид. части от
прехвърления имот. Другите 1/4 ид. части, съответстващи на наследствения дял на
второто дете на починалия прехвърлител – ответника И. И. Ц., не могат да бъдат
заявени с иск, чрез упражняване на потестативното право за разВ.не на договора по
отношение на тях (защото принципното положение е, че никой не може да предявява
от свое име чужди права пред съд, съгласно чл. 15, ал. 2 ГПК - отм., чл. 26, ал. 2 ГПК (
Решение № 121/23.03.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1428/2011 г., IV г.о.). Затова
3
предявеният иск за тези 1/4 идеални части от имота е недопустим, което налага
прекратяване на производството в тази му част.
По основателността на иска.
В производството по разВ.не на алеаторен договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка ищецът следва да докаже сключването
на договора, а в тежест на приобретателя-ответник е да докаже пълното и точно
изпълнение, т.е. такова, което съответства на нуждите на прехвърлителя (Решение №
363/26.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 756/2009 г., III г.о.; Решение № 622/25.10.2010 г. на
ВКС по гр.д. № 212/2010 г., III г.о.; Решение № 82/05.04.2011 г. на ВКС по гр.д. №
1313/2009 г., IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК). Прехвърлителят не е
длъжен да сочи в какво се състои неизпълнението, нито да доказва липсата на
изпълнение (Решение № 217/26.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 999/2010 г., III г.о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК). Той е изпълнил задължението си да прехвърли
правото на собственост, с което установява съществуването на задължението на
приобретателя да предоставя уговорените издръжка и грижи. Ако приобретателят
твърди, че се е освободил от задължението си, той трябва да докаже своето
изпълнение.
Доказа се по делото, а и между страните не се спори, че П. И. В. е прехвърлила
на своя син и ответник по делото И. Ц., срещу задължение за издръжка и гледане,
притежаваните от нея ½ идеални части от процесния недвижим имот, а именно:
находящ се в гр.В., бул. „В.ю.“ бл. „Ч.2 “, ** В договора изрично е уговорено, че
ответникът се задължава да гледа, храни, облича и се грижи за прехвърлителката,
когато е болна.
Ответникът доказа изпълнение на алеаторната престация за гледане и издръжка
на прехвърлителя П. И. В..
Следва да се посочи, че съдържанието на насрещните права и задължения на
прехвърлителя и приобретателя по договора за издръжка и гледане не са определени в
закона (договорът е ненаименован). Тяхното съдържание се определя от постигнатото
съгласие между страните. При тълкуването на волята на страните съгласно
изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени
ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима
издръжка и всички необходими грижи. Поемането на други задължения, нар. да се
живее общо домакинство, не може да се предполага. Ако такова задължение не е
уговорено изрично в договора, то може да бъде изведено от обстоятелствата, при
които е сключен той. Не може да се предполага и поемането на задължение
за осигуряването на емоционална близост, топлина и уют / в.т.см. Решение №
82/05.04.2011г., постановено по ГД № 1313/2009г., IV г.о. на ВКС/ .
В конкретния случай, както бе посочено, обема на издръжка и гледане е
ограничен, а именно до това, че ответникът се задължава да гледа, храни, облича и се
грижи за прехвърлителката когато е болна. От събраните по делото гласни
доказателства на свидетеля К.Г.В. /личен лекар на прехвърлителката/ се установи, че
последната не е имала сериозни здравословни проблеми / П. не е имала нужда от
специални грижи, почти до края нямала нужда от специални грижи. Тя си обитавала
кухнята, предвижвала се спокойно, обслужвала се/.
Дори обаче да се приеме, че обема на грижите не е ограничен, съдът намира, че
се доказа по делото, че ответникът е полагал необходимите грижи през целия период
на договора. Разпитаните свидетели посочват безпротИ.речИ., че семейството е било
4
задружно. Св. Н.Л.П. пояснява / че познава И., К. и тяхната майка П.. Живеят в един
вход. Познава ги от около 42 години. За периода от 1991-2013 г. има наблюдение как
са живеели, били задружно семейство. За П. грижи полагали и И. и В., но най вече В..
И. отключил паркинсон и най-вероятно В. е пазарувала. Знае, че П. имала хипертония
и болно сърце. П. си била вкъщи, рядко излизала, но не е била на легло./
Тоест, установи се от свидетелските показания, че ответникът, заедно с неговата
съпруга са осъществявали необходимите грижи през целия срок на договора и в обема,
посочен и в същия. Действително, съпругата и близките на приобретателя не са
длъжници по договора, а задължението трябва да бъде изпълнявано лично, освен ако в
договора е уредена възможността те да бъдат изпълнявани и чрез трето лице, но
независимо от това изпълнението от трето лице освобождава длъжника, ако
кредиторът го е приел. Кредиторът не може да откаже също и изпълнение от трето
лице, ако за изпълнението на грижата са необходими специални познания (напр.
медицински) или практически умения (напр. технически), с каквито длъжникът не
разполага и това е било известно на кредитора при сключването на договора. В
конкретния случай не са наведени твърдения, а и не са ангажирани доказателства
прехвърлителя П. И. В. да се е протИ.поставила на грижите, полагани от съпругата на
приобретателя – В..
С оглед на гореизложеното, предявения иск се явява неоснователен, поради което
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена
да заплати на ответника направените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
От процесуалния представител на ищеца своевременно е релевирано възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, съобразно чл.78, ал.5
ГПК. Съгласно чл.7, ал. 6 (Нова - ДВ, бр. 84 от 2016 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 88 от 2022
г., изм. и доп. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) от НМРАВ за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела за съществуване, за унищожаване или за разВ.не на
договори и за сключване на окончателен договор с предмет вещни права върху
недвижими имоти възнаграждението се определя съобразно интереса на
представляваната страна според правилата на ал. 2. Възнаграждението се определя на
база пазарната цена на имотите, а ако имотите нямат пазарна цена - на база данъчната
оценка.В конкретния случай няма представена пазарна оценка на имота, като
данъчната оценка на същия възлиза на 12 696.00 лева.Така интереса, с оглед заявеното
разВ.не на договора до ½ за имота възлиза на 6348.00 лева.съгласно чл.7, ал.2, т. 2 от
НМРАВ при интерес от 1000 до 10 000 лв., адвокатското възнаграждение е 400 лв.
плюс 10 % за горницата над 1000 лв. Тоест, в конкретния случай минималното
възнаграждение е 934.80 лева. С оглед извършената процесуална работа от адвоката на
ответника и предвид обстоятелството, че заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение превишава с незначителна сума минимално предвидената по НМРАВ,
съдът намира възражението за неоснователно.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
5
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ производството по предявения от К. И. Ц., ЕГН:
********** срещу И. И. Ц., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД
в частта, в която е поискано разВ.не в размер на ¼- една четвърт идеална част от
договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
оформен в нотариален акт № 102, том III, рег. № 2038, дело № 794 от 2021 г. на
Нотариус Р.С., действаща в района на Районен съд-В. по отношение на описания в
договора имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
12259.1025.7.2.32 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-43/16.09.2005 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА АК, Последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния
обект е от 16.08.2024 г., с Адрес на имота гр. В., бул. "В.ю.” ** бл. "Ч.", **, която
сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 12259.1025.7,
Предназначение на самостоятелния обект Жилище, апартамент - в жилищна или вилна
сграда, или в сграда със смесено предназначение Брой нива на обекта 1 и съседи на
имота: На същия етаж 12259.1025.7.2.33 Подобекта 12259.1025.7.2.29 Над обекта
12259.1025.7.2.35 като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. И. Ц., ЕГН: ********** срещу И. И. Ц., ЕГН:
********** иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД в частта, в която е поискано
разВ.не в размер на ¼- една четвърт идеална част от договора за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен в нотариален акт
№ 102, том III, рег. № 2038, дело № 794 от 2021 г. на Нотариус Р.С., действаща в
района на Районен съд-В. по отношение на описания в договора имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1025.7.2.32 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-43/16.09.2005 г. на
ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА АК, Последно изменение на кадастралната карта
и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 16.08.2024 г., с Адрес
на имота гр. В., бул. "В.ю.” ** бл. "Ч.", **, която сграда е разположена в поземлен
имот с идентификатор 12259.1025.7, Предназначение на самостоятелния обект
Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение Брой нива на обекта 1 и съседи на имота: На същия етаж
12259.1025.7.2.33 Подобекта 12259.1025.7.2.29 Над обекта 12259.1025.7.2.35, като
неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК К. И. Ц., ЕГН: ********** да заплати на И.
И. Ц., ЕГН: ********** сумата от 1000,00 лева разноски по делото.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7, ал.2
ГПК.
Решението, в частта му, в която искът е оставен без разглеждане и
производството по делото е прекратено, в която част има характер на определение,
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд гр. В.. В останалата му част, решението може да се
обжалва пред Окръжен съд гр. В. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6