Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260283
гр. Пловдив, 28.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в открито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди
и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАН БЕКЯРОВ
при участието на секретаря Анелия Деведжиева като
разгледа докладваното от съдията АНД № 918/2020 г. по описа на Районен съд
Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление /НП/ № 19-1030-011264/25.11.2019 г. на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, с което на Р.Г.Б. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 179,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба
в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли
да се отмени НП като незаконосъобразно. Аргументите са свързани с недоказване
на фактическата обстановка и виновността на другото лице, участващо в
произшествието.
Въззиваемата страна
сектор Пътна полиция към ОД на МВР Пловдив не взема становище
по жалбата, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена
в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните причини.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 01.11.2019 г.
около 11:00 ч. жалбоподателят Б. управлявал лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № ***
в гр. Пловдив. Движел се по бул. „Пещерско шосе“. Достигнал до кръстовището с
ул. „Явор“, където се намирал автомобил „Ивеко“ с рег. № ***, който завивал
наляво. Когато се разминавали, жалбоподателят предприел маневра за заобикаляне
на намиращия се пред него товарен автомобил и при изнасянето на камиона между
двата автомобила настъпил удар. Задната предпазна греда в десния ъгъл на
„Ивеко“ контактувал със задния ляв калник и задна лява врата на автомобила на
жалбоподателя. След удара водачите на автомобилите се преместили в пресечката
на кръстовището. Не след дълго дошъл екип на сектор „Пътна полиция“.
Полицейските служители снели обяснения от участниците в произшествието.
Установили, че водачът на т.а. „Ивеко“ не е преминал годишен технически
преглед, а жалбоподателят не се признавал за виновен. От тях разбрали, че
камионът бил спрял на светофара, а водачът на „БМВ“ тръгнал да го заобикаля,
когато настъпил и удара. За установеното на място служителите на реда съставили
протокол за ПТП № 1722797 от 01.11.2019 г.
За установеното
нарушение бил съставен АУАН серия АА бл. № 432582/01.11.2019 г., в който е
описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. В акта нарушителят
не отразил, че има възражения.
За извършеното
нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била
наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5
от ЗДвП.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Г.М. – актосъставител,
Б.П., свидетел при установяване на нарушението и Г.Б., както и от приложените
към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства,
надлежно приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, справка за
нарушител/водач, протокол за ПТП № 1722797 от 01.11.2019 г., оправомощителна
заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
Разпитан в съдебно
заседание свидетелят М. потвърждава авторството на АУАН и посочва, че почеркът
е негов, както и подписите. За фактите по акта обаче свидетелят споделя, че не
си спомня нищо. Същевременно в показанията си свидетелят П. си спомня в детайли
случката, като подробно описва възприетите от него факти. Споделя, че пой е
съставил приложения по делото протокол за ПТП, а установената фактическа
обстановка възприел от обясненията и на двамата водачи. Показанията на
свидетеля П. съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви с останалите
доказателства, поради което им дава вяра като достоверен източник на информация.
Те изцяло съответстват на останалите писмени доказателства (протокола за ПТП),
където е отразил същата фактическа обстановка, повредите по двата автомобила и
механизма на извършване на нарушението, както с думи, така и графично. Затова и
не се опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха
доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност
да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила,
регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Тези показания са достоверен
източник на информация.
Възприетата
фактическа обстановка не се разколебава от показанията на свидетелят Г.Б. –
баща на жалбоподателя. Напротив потвърждава се. Показанията му съответстват с
тези на другите свидетелите и събраните писмени доказателства относно мястото и
времето на нарушението, участниците в него и поведението на двамата след
настъпване на ПТП. Колкото до самото произшествие, свидетелят Б. не е възприел
лично събитията, пък и не посочва никакви конкретни факти. По тази причина
показанията му не се пряко относими към конкретното поведение, на който и да е
било от двамата водачи, и не допринася до изясняването на тези съществени
въпроси. Показанията му обаче съдът оцени с доверени за останалите споделени от
него обстоятелства, като прецени, че липсват основания да се приеме, че за
изложеното от него в предубеден и показанията му са порочни, поради
заинтересоваността му.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на
АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен
изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е
извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата
за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на
свидетел и нарушителя, който изрично е отразил в него, че има възражения.
Връчен му е при съставянето.
Не е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
правата на нарушителя, свързано с описанието на фактическата обстановка. Ясно е
посочено за какво нарушение е възбудено административнонаказателно
производство.
Постановлението е издадено
от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В
съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци,
водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е
описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият
орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му
индивидуализиращи белези (време, място,
авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме,
че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност
да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за създаването на
опасност за участниците в движението и реализирането на ПТП при предприемане
маневра заобикаляне на друго МПС. Обжалваното НП е издадено от оправомощен и
затова компетентен орган, за което беше представена и съответната заповед на
Министъра на вътрешните работи.
Неоснователно се
прие възражението, свързано с описанието на нарушението. Ясно и недвусмислено е
посочено в АУАН и НП, че се касае за заобикаляне на МПС, каквото точно,
примерно, но и неизчерпателно описание съдържа чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. За такова
се прие и възражението за нарушаване на правилото на чл. 40 от ЗАНН, тъй като
АУАН не подписан от свидетел очевидец.
За съществено би се оценило нарушението, когато има свидетел очевидец и същият
не е присъствал при съставяне на АУАН. В конкретната обстановка не е имало
такова лице, затова и няма как да бъде съставен актът в присъствието му. Не е
съществено нарушението за съставяне на акта в присъствието на други двама
свидетели, тъй като това правило има за цел доказателствена обезпеченост на акта
и евентуалното постановление и такъв порок може да бъда саниран по реда на чл.
53, ал. 2 от ЗАНН.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че
правилно актосъставителят и наказващият орган е квалифицирал поведението на
жалбоподателя по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по
платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение. От обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението. В контекста на казаното
не се възприеха аргументите на жалбоподателя за неустановеност на фактическата
обстановка.
Безспорно се
установява, че Р.Б. като водач на МПС „БМВ 530 Д“ с рег. № *** на 01.11.2019 г.
около 11:00 часа в гр. Пловдив на кръстовището на бул. „Пещерско шосе“ и ул. „Явор“
като е управлявал автомобила е извършил маневра заобикаляне на намиращия се
пред него автомобил „Ивеко“ с рег. № ***, като не се е съобразил с габаритите
му и не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
включително и него самия, от което е настъпило пътнотранспортно произшествие.
Следователно
жалбоподателят с поведението си не е съобразил с положението на друго МПС на
платното за движение, неговата посока и скорост на движение, с габаритите му и
с обстоятелството, че при завой задната част на тежкотоварния автомобил се
изнася в страни. Затова и като се предприемал маневрата заобикаляне
жалбоподателят е следвало да се убеди, че при избраната от него траектория ще
избегне контакт със задната предпазна греда. Като не е сторил това, той е
извършил нарушение на посоченото правило за поведение. Същевременно от неговото
несъобразено поведение не просто е възникнала опасност за участниците в
движението, но и се е осъществила в действителност такава, доколкото е
настъпило произшествие и удар между двата автомобила.
Именно в този
смисъл са показанията на всички разпитани свидетели, така и приетия протокол за
ПТП, които еднопосочно водят до достигнатия извод.
От субективна
страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да извършва маневри като
съобрази поведението си с местоположението, посоката и скоростта на движение на
другите МПС може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – както
за движението, така и от материален и нематериален характер, включително и за самия жалбоподател, и е искал настъпването
на последиците, с което е извършил нарушението при пряк умисъл.
За наказанието:
Правилно описаното
нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 179,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба 200 лв. за
водач, който причини ПТП, като не спазва правилата за заобикаляне и от това се създаде
непосредствена опасност за движението. Доколкото законодателят не е предвидил
определени граници, в които може да се наложи наказанието, съдът намира, че не
може да бъде упражнен контрол върху справедливостта на определеното наказание.
В конкретния случай е наложена глоба във фиксирания размер, което е в
предвидените от закона рамки. Така определено наказанието съответства на
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението, и отговаря на целите по чл. 12
от ЗАНН.
Съдът намира, че не
са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН по отношение
нарушението, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение.
Съобразно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът
трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това
включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т.
9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление /в
конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай
се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици,
като част от фактическия състав на нарушението, не може да бъде взет предвид
при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Касае
се поведение, което се характеризира с висока степен на обществена опасност,
доколкото рискът от неблагоприятни последици от ПТП не е никак малък. Затова и
съдът счете, че случаят не може да се определи такъв с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид
и не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед на
изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя
от административнонаказателна отговорност. Поради изложеното наказателното
постановление е обосновано и законосъобразно, определеното наказание е
справедливо и затова обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
19-1030-011264/25.11.2019 г.
на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Р.Г.Б.
с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 200 лв. за
нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи
на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
Е. А.