О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ /24.09.2020 г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ гр. състав, в закрито съдебно заседание на 24.09.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията
г. д. № 219/2020 г. по описа на РС - Провадия,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Г.В.Н. ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез адвокат М.Т., против „Електроразпределение Север“
АД, ЕИК *********, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК – за установяване, че ищцът не дължи на
ответника сумата в общ размер от 741.77 лева за потребена ел. енергия за периода
от 19.01.2016 г. до 05.12. 2019 г., представляваща корекция на сметка по партида
за обект на потребление: гр. Провадия, ул. „Средна гора” № 22, с клиентски №
********** и абонатен № **********, с титуляр на партидата Г.В.Н., за която е
издадена фактура № ********** от 17.02.2020
г.
В срока по чл. 131 от ГПК
е постъпил отговор от ответника. На основание чл. 140 от ГПК съдът следва да
насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне
доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер
и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да изготви проект
за доклад.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства, от които произтичат
твърденията на ищеца:
Ищеца твърди, че стопанисва недвижим имот,
находящ се на адрес: гр. Провадия, ул. „Средна гора” № 22, че е потребител на електрическа енергия в имота си, с
клиентски номер № ********** и абонатен номер № ********** и че е съставен
констативен протокол, въз основа на който дружеството-ответник е издало фактура
№ ********** от 17.02.2020 г. за ел.енергия за периода от 19.01.2016 г. до
05.12.2019 г. за сумата от 741.77лв. с ДДС, която ищецът не е потребил, нито му
е била доставена. Оспорва изцяло дължимостта на сумата от 741.77лева с ДДС,
отнасяща се за допълнително начислени суми за ел.енергия за минал период.
Оспорва изцяло и посочения констативен протокол доколкото същият е частен
документ и няма материална обвързваща сила за съда. Ищецът оспорва начина и
методиката, по които е начислена сумата по посочената партида. Твърди, че същите
са неправилни и незаконни. Всички, начислени по партидата, периодични месечни
сметки били изцяло изплатени в съответните срокове, въпреки че доставчикът на
ел.енергия не е представил конкретни данни за законно монтираните,
сертифицирани по реда на Закона за измерванията и Правилата за измерване
средства за търговско измерване на процесния адрес (СТИ) - електромери. Твърди,
че по кл.номер № ********** не следва да се дължи процесната сума. Размерът на
тази парична сума бил произволно определен. Същата била произволно
"начислена", тоест без каквото и да е правно основание и в нарушение
на нормите, които уреждат предоставянето и потреблението на ел. енергия. В
договора за продажба на ел. енергия не се съдържала действителна клауза, по
силата на която да се дължи процесната сума, а и ищеца не се е съгласявал с
процедура за едностранно и без негово участие преизчисляване за минал период на
сметки за месечно доставената и отчетена посредством СТИ ел. енергия. Потребителят
не дължал процесната сума на ответника, а последният, съгласно издадения му лиценз,
нямал право да продава ел. енергия, още по-малко да принуждава потребители да
поемат задължение за заплащане на суми чрез спиране на ел. захранването им.
Дължимостта на сумата не се основавала на процесния документ (констативен
протокол - КП), а на предхождащи неверни и неоснователни твърдения за
потребяване на ел.енергия без същата да се е отчитала. Излага, че „Е.ОН
България Мрежи" АД /”Електроразпределение Север” АД/, считано от 01.2007
г. не притежавало правомощие да извършва дейност по продажба на ел. енергия.
Вследствие на европейските изисквания към отношенията в областта на
енергетиката бившият монополист в преноса и продажбата бил преобразуван чрез отделянето на дейността по продажба
на ел. енергия и образуването на ново юридическо лице - „Е.ОН България
Продажби" АД /Енерго-Про Продажби АД/, което дружество се явявало новият
лицензиант за продажба на ел. енергия за територията на гр. Варна. Тъй като се касаело за дейност, която можело да бъде
извършвана само след получаване на съответната лицензия, то след като "Електроразпределение
Север" АД нямало правомощия да продава ел. енергия на населението, още
по-малко имало правото да коригира сметки за вече потребена и платена ел.
енергия. Счита, че съгласно дадената лицензия, "Електроразпределение Север"
АД е лицензирано дружество единствено да разпределя електрическа енергия на
обособена територия, а не да коригира сметки и да начислява ел.енергия върху
вече платени месечни такива за предходни периоди. Също така оспорва лицензиите
на „Енерго-Про Продажби" АД и на "Електроразпределение Север" АД
да са относими към територията, в която попада неговия имот. От бюлетина на
КЕВР било видно, че не само едно дружество има лиценз за продажба на
ел.енергия.Твърди, че Общите условия на двете дружества „Енерго-Про
Продажби" АД и "Електроразпределение Север" АД не са приети по
надлежния ред, ищецът не е запознат със същите и те са неприложими в
отношенията между страните.
Ответникът следвало да представи
подписан от ищеца с "Електроразпределение Север" АД договор за
присъединяване, а също и договор за продажба на ел.енергия, от който да е видно
към коя дата и при какви условия страните са се съгласили да уреждат
отношенията помежду си по повод покупко-продажбата на ел. енергия. Ответникът
по делото, претендиращ процесната сума, следвало да представи и Протокол за
присъединяване към електрическата мрежа на потребителя със съответните дата и
вх. номер и описано чрез индивидуализиращите го белези / фабричен и per. номера/ СТИ.
Твърди, че размерът на паричната
сума по корекцията бил произволно определен, при това от лица без пълномощия за
това. Поддържа, че към датата на извършване на
проверката в правната действителност не е съществувал нормативен акт, който да
регламентира правото на електроразпределителните дружества да коригират
едностранно обема и стойността на доставената ел.енергия на потребителя за
минал период от време. Счита, че съставеният констативен протокол няма характера
на официален документ, а представлява частен свидетелстващ такъв, който няма
материална доказателствена сила в гражданския процес и е непротивопоставим на
ищеца в настоящото производство.
Посочва, че не е ясно по какъв начин
и въз основа на каква методика е извършена служебната корекция на сметките на
потребителя - ищец. Счита, че за да „начисли” такова
количество ел. енергия лицензианта следва да докаже, че то е доставено на
ищеца, поради което последният дължи нейното заплащане.
Установяването на това обстоятелство било необходимо, защото ел. енергията е
движима вещ и нейната продажба се подчинявала на общите правила на договора за
продажба. Купувачът дължил заплащане на продажната цена винаги за реално
предоставена стока. Потребителите при общи условия дължали на доставчика -
продавач, само стойността на месечно доставена, месечно потребена и месечно
измерена ел. енергия посредством законно монтиран и сертифициран електромер.
Твърди, че „корекционната процедура” се
основава на нищожни правни норми. Навежда, че нито в Закона за енергетиката,
нито в писмен договор за продажба на ответника е предвидена твърдяната
отговорност в размер на процесната сума. При евентуално позоваване на ответника
на аналогично правило, прието в Общите му условия или в правило, съдържащо се в
Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на
"Електроразпределение Север" АД счита, че същите са нищожни и противоречат на правни норми,
регламентиращи правилата за разпределение на риска при продажба на родово
определени вещи, както и че противоречат на интереса на потребителя. Твърди, че
за ищеца не съществува обвързваща действителна клауза, по силата на която да
дължи процесната сума, а и потребителят не се е съгласявал с процедура за
едностранно и без негово участие преизчисляване за минал период на сметките за
месечно доставена и отчетена посредством СТИ ел.енергия. Ако се приеме
обратното, то твърди, че на този адрес не е потребена енергия в количество,
което да се равнява на процесната сума по одобрените цени за ел. енергия, че сметката
е изчислена на база по-високи от тогава утвърдените цени. Според ищеца не е възможно да е било отчетено от
законно монтиран и сертифициран електромер подобно огромно количество ел.
енергия. Извършената корекция на сметки визира електромер, който не е обслужвал
процесния адрес. Счита, че за въпросното СТИ, с което се е измервала
консумираната ел.енергия на абоната не е от одобрен тип, същото не е било
заявено в БИМ съгласно чл.31, ал. 1 от Закона за измерванията. Твърди също, че
на СТИ не е правена нито първоначална, нито последваща проверка съгласно чл. 26,
ал. 1 от Закона за измерванията /ЗИ/, т.е. електромерът е напълно негоден да
измерва ел.енергията в обекта, собственост на ищеца.
По изложените съображения моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че Г.В.Н. не дължи на
ответника сума в размер на 741.77лева с ДДС, начислена служебно по „констативен
протокол" за клиентски номер № ********** и абонатен номер № ********** за
недоставена и непотребена електроенергия, обективирана във фактура № **********
от 17.02.2020 г. за периода от 19.01.2016 г. до 05.12.2019 г. Претендира
разноски.
Обстоятелства, от които произтичат твърденията на
ответника:
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответното дружество, в който изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск.
Налице е правно основание за възникването на оспорваното
материално право - предмет на отрицателния установителен иск, депозиран от
ищеца, а именно вземането на „Електроразпределение Север“ АД към същия за
потребена електрическа енергия на стойност 741,77 лв., конкретизирано по размер
с фактура № **********/17.02.2020г. и се дължи от ищеца на основание чл. 55 от
ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), вр. чл. 200. ал. 1, предл. I от ЗЗД.
Не се оспорва, че
между ищеца и ответното дружество съществува валидно договорно правоотношение,
по силата на което същият е потребител на доставяна от ответното дружество
електрическа енергия. Потвърждава обстоятелството, че е извършена проверка на
изправността на средството за търговско измерване на посочения в исковата молба
адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен
протокол.
Твърди, че корекционната процедура има своето законово
основание – действащите към датата на проверката Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, издадени от Комисията за енергийно и водно
регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. Съгласно чл. 47 от ПИКЕЕ, когато при проверка се установи грешка в
измерването извън допустимата, при неправилно и неточно измерване или
неизмерване, или наличие на измерени количества електрическа енергия в
невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, количеството електрическа енергия се определя
съгласно процедура, установена в ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа.
Според чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ в случаите на преизчисляване на количества
електрическа енергия по реда на този раздел операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и
справка за преизчислените количества електрическа енергия. Поради тази причина,
фактурата се издавала от „Електроразпределение Север” АД, а не от „Енерго-Про
Продажби” АД.
Излага, че неправомерното
въздействие върху схемата на измерване не било необходимо да е пряк резултат от
поведение на самия потребител. Фактическият състав, от който възниквало правото
на ответното дружество да извърши корекция в сметката на ищеца, не включвал
като елемент наличие на виновно действие или бездействие от страна на абоната,
в резултат на което да е налице неточно измерване на потребеното количество
електрическа енергия. Ирелевантно за настоящия спор било дали действията,
довели до неизмерването, са извършени от ищеца или от друго лице. Извършената
процедура не представлявала и нямала характер на санкция към потребителя - ищец
в настоящото производство, а конкретизирала цената на доставена и реално
потребена електрическа енергия. Въпреки това, според ответника, единствено
потребителят имал интерес от неточното отчитане на реално консумираната от него
електрическа енергия с оглед задължението му за заплащане на стойността и.
Налице било основание за възникване
на вземането на ответното дружество за потребена електрическа енергия. Псочва,
че е извършено начисление на измерено след монтажа на СТИ количество
електрическа енергия в невизуализиран регистър по смисъла на ПИКЕЕ. Твърди, че
всички предпоставки за възникване на правото на ответното дружество да извърши
тази законосъобразна процедура са изпълнени, като е осъществен правопораждащият
фактически състав: 1. ищецът и ответното дружество са страни по облигационно
правоотношение по договор за пренос и достъп на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север” АД; 2. ответното
дружество изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно и точно в
количествено, качествено и времево отношение, а именно да пренася и снабдява с
електрическа енергия обект, находящ се в гр. Провадия, ул „Средна гора“ № 22,
за клиентски № ********** и абонатен № **********; 3. на 05.12.2019 г., в
изпълнение на чл. 45 от ПИКЕЕ, е извършена техническа проверка на
измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Електроразпределение
Север” АД, в присъствието на клиента - лично, за което е съставен Констативен протокол № 1106089.
Посочва, че „Електроразпределение
Север” АД е дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление на
електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение на
електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за
това № Л-138-07/13.08.2004 г., издадена от КЕВР, че дружеството е оператор на
разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б.”а” от ДР на ЗЕ и е собственик
на средствата за търговско измерване според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и че съобразно
чл. 45 от ПИКЕЕ има право да извършва технически проверки на място на
измервателната система и на средствата за търговско измерване. Твърди, че дружеството
следи за техническото състояние на измервателните уреди, като резултат на
такава проверка е и констатираното несъответствие при отчитането на
потреблението на електрическа енергия от абоната, както и че
„Електроразпределение Север” АД изпълнява договорните си задължения
добросъвестно, съобразно изискването на чл. 63 от ЗЗД.
При проверката били извършени замервания с еталонен
калибриран уред и било установено, че в невизуализираният регистър 1.8.3
има показания. В регистър 1.8.1. били отчетени 3076 квтч, в регистър 1.8.2. - 7929 квтч,
в регистър 1.8.3. - 4232 квтч, а в сумарния регистър 1.8.0. - 15238
квтч.
Процесният електромер бил демонтиран, подменен с нов такъв, поставен в
индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 524778 и предоставен за
метрологична експертиза в БИМ.
Констативният протокол за
техническа проверка отразявал действителното фактическо положение и бил
съставен в съответствие с разпоредбите на чл. 49 от ПИКЕЕ. Извършената проверка
на електромера, на неговата цялост и функционалност, притежавала съответната
юридическа стойност, а съставеният протокол с обективираните в него
констатации, бил годно основание за изготвяне на справка за корекция на
електрическа енергия. Според ответника в имота на ищеца е била консумирана
електрическа енергия, която не е заплатена.
Експертизата била извършена от Български
институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”, Регионален
отдел - Русе. За извършената експертиза бил съставен Констативен протокол № 174/07.02.2020
г. При софтуерно четене е била установена намеса в тарифната схема на електромера.
Наличие на преминала енергия по тарифа 3 в размер на 0004232.119 квтч., която не била
визуализирана на дисплея. Отбелязано било, че електромерът съответства на метрологични
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическа
енергия. Излага,
че констативният протокол на Българския институт по метрология, Главна дирекция
„Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел - Русе е официален свидетелстващ
документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с материална,
обвързваща съда, доказателствена сила.
На 13.02.2020 г. „Електроразпределение Север” АД съставило
Становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизирало размера на
оспореното вземане. Установено било
точното
количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3-4232 квтч.
Съгласно чл. 55. ал. 1 от ПИКЕЕ, в случаите, в които се установи, че са
налице измерени количества електрическа
енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа
начислявало измереното след монтажа на средството
за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Този тип
вмешателство имало за цел част от консумираната ел. енергия да бъде отклонявана
в регистър, който не се визуализирал на електромера. При ежемесечно отчитане на
количеството ел.енергия нямало как да се установи натрупване на електрическа
енергия в невизуализиран регистър, тъй като това ставало само със специализиран
софтуер, с който инкасаторите не разполагали.
На 17.02.2020 г.
„Електроразпределение Север” АД издало фактура № ********** на стойност 741.77
лева за периода от 19.01.2016 г. до 05.12.2019 г.
Началният период бил определен от дата следваща датата на монтажа на
електромера на 18.01.2016 г. до датата на констатиране на вмешателството на
05.12.2019 г., съобразно чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ. С писмо ответното дружество
изпратило констативния протокол от техническата проверка и фактурата, в
изпълнение на чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ, с което ищецът бил уведомен за
извършената корекция на сметка за потребена електрическа енергия в резултат на
констатираното неизмерване.
Твърди, че въпреки че е
извършено начисление на измерена в невизуализирани регистри електрическа
енергия на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, електрическата енергия натрупана в
невизуализираните регистри е била реално доставена и потребена от потребителя,
но същата не е заплатена от него. Според ответника процесната сума се дължи от
ищеца на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. В
случай че съдът
приеме, че чл. 55 от ПИКЕЕ е неприложим към конкретната хипотеза, моли искът да
бъде отхвърлен на основание чл.
183 от ЗЗД, доколкото в случая се касаело за установено точно количество реално потребена
енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на установена между страните
облигация по покупко-продажба на ел. енергия, в който смисъл било и
Решение № 150/26.06.2019 г.,
постановено по гр. дело № 4160/2018 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о.
По изложените съображения моли съда да
отхвърли предявения иск като неоснователен
и недоказан. Претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение, в случай че същото надхвърля минимума, определен в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 153, вр. с чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК - като безспорни и ненуждаещи се от доказване
следва да се отделят следните обстоятелства: че ищецът е потребител на електрическа енергия в имота си,
с клиентски номер № ********** и абонатен номер № ********** за обект на
потребление: гр.
Провадия, ул. „Средна гора”, 22, с клиентски № ********** и абонатен № **********,
с титуляр на партидата Г.В.Н., че е извършена проверка на изправността на СТИ на
посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е
обективиран в констативен протокол, че въз основа на констативния протокол е извършена
корекция на количеството потребена електрическа енергия в сметката на абоната и
че ответникът е издал фактура за процесната сума.
Не са налице други факти и обстоятелства, които се
признават, както и такива, които не се нуждаят от доказване.
При разпределение на доказателствената тежест: в тежест на ответника по
предявения против него отрицателен установителен иск е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидна облигационна връзка
между него и ищеца, вземането си на претендираното основание, от което правото
е възникнало, и в претендирания размер, в. т. ч., че процесното СТИ, с което се е
измервала консумираната ел.енергия на абоната е от одобрен тип, че размерът на
паричната сума по корекцията е определен от упълномощени лица, а в тежест на ищеца е да
докаже наведените правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу
правото на ответника. В тази
връзка ответникът следва да установи наведените с отговора лични и
правопораждащи възражения, – в т. ч. възраженията, че паричната
сума по корекцията е начислена на валидно правно основание – цитираните правила, респ., че е налице
хипотеза за корекция на сметка поради неправомерно въздействие върху СТИ, както
и размера на претендираната сума.
На основание чл. 146,
ал. 2 от ГПК
съдът указва на ответника, че не сочи доказателства, че процесното СТИ, с което се е измервала консумираната
ел.енергия на абоната е от одобрен тип, че размерът на паричната сума по
корекцията е определен от упълномощени лица.
По
доказателствените искания на страните:
Следва да се допуснат за приемане като
писмени доказателства приложените към исковата молба и отговора документи.
Искането на ответника за допускане на
съдебно – електротехническа експертиза с поставени в отговора на исковата молба
задачи е относимо и основателно и следва да се уважи.
Искането
на ответника за допускане на един свидетел при режим на призоваване за установяване на обстоятелствата по извършване на
проверката и съставянето на констативен протокол е относимо, допустимо и
необходимо, и следва да се уважи.
Други
доказателствени искания не са направени.
На страните
следва да се разяснят последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 ГПК.
На основание чл.
140, ал. 3 ГПК, следва да се укаже на страните да се насочат към медиация или
друг метод за извънсъдебно уреждане на спора, както и възможността да сключат
съдебна спогодба.
Мотивиран от горното и на основание чл. 140 ГПК,
съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 20.10.2020 г. от 10:00часа, за които дата и час да се призоват
страните.
ДОПУСКА за приемане като писмени доказателства приложените към исковата
молба и отговора документи.
ДОПУСКА по искане на ответника един свидетел при режим на призоваване, а
именно: свидетелят Олга Станева Колева, СЕК № 640,
участвала в
техническата проверка в обекта на
ищеца, за установяване на обстоятелствата по извършване на проверката и съставянето
на констативен протокол, с адрес за призоваване: чрез работодателя
„Електроразпределение Север“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик” № 258, ЕИК *********., при депозит 20 лева, вносим от ответника в едноседмичен
срок от получаване на настоящото определение.
ДОПУСКА назначаване на съдебна – електротехническа експертиза по искане на ответника, със задача, посочена
в отговора му. Определя първоначално възнаграждение в размер на 250 лева, вносимо
от ответника в 1 – седмичен срок от
получаване на настоящото определение. Назначава за вещо лице Д.Д., вписан под №
405 в списъка на вещите лица към ОС – Варна, който да се призове за работа след
представяне на доказателство за внесен депозит.
УКАЗВА на ответника, че не сочи
доказателства относно обстоятелствата, че процесното СТИ, с което се е измервала консумираната
ел.енергия на абоната, е от одобрен тип и че размерът на паричната сума по
корекцията е определен от упълномощени лица.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба,
медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на
спора, последиците от които са по-благоприятни за тях.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ
чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да
бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, с адрес: гр.
Варна, ул. „Ангел Кънчев” № 12, ет. 4 , в сградата, в която се помещава СИС при
ВРС.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото
по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от
най – доброто съдебно решение, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба
има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред
по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл.
238 ГПК срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на
другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил
в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание,
без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако
не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако отсъстват повече
от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е
връчено съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като
при неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и
се смятат за връчени.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД по делото, обективиран в мотивите
на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да бъде връчен на страните, а на ищеца
– и от отговора на ответника с приложенията към него, като им се УКАЗВА, че на основание чл. 146, във
връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК, те могат да вземат становище по изготвения проекто
– доклад и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно
заседание.
.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: