Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 13.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на седми
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Христинка
Димитрова
при участието на
секретаря Светла Атанасова, като разгледа докладваното от административния
съдия АД № 315 по описа за 2020 година на Административен съд –
гр.Шумен и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от А.С.А. с
ЕГН ********** ***, депозирана посредством упълномощени процесуални
представители адв. М.П.от АК – гр.Шумен и адв.Д.Т.от АК – Благоевград, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП № 20-0869-000943/08.07.2020г.,
поправена със Заповед № 869з-233/04.08.2020г., издадени от началник група към
ОДМВР – Шумен, сектор «Пътна полиция». С обжалвания акт на оспорващия е
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП «изземване
на свидетелство за управление на МПС № *********, издадено на 15.08.2011г. от
ОДМВР - Шумен». В жалбата са изтъкнати аргументи за незаконосъобразност на
заповедта, поради издаването ѝ в противоречие с материалния закон.
Оспорващият не отрича факта, че поради извършени от него нарушения на ЗДвП са му
отнети съответните контролни точки, но счита, че не е налице вторият елемент от
фактическия състав, визиран в разпоредбата на чл.157, ал.4 от ЗДвВ – да не е
върнал СУМПС. В тази насока сочи, че притежаваното от него СУМПС му е отнето с
връчване на последното наказателно постановление, издадено на 10.03.2020г.,
съответно същото не е било в негово владение и административно наказващият
орган не би могъл да изземе документ, който му е бил предоставен доброволно
четири месеца по-рано. Въз основа на изложеното счита, че към датата на
издаване на заповедта за ПАМ, за лицето не са били налице предпоставките по
чл.157, ал.4 от ЗДвП. На следващо място жалбоподателят заявява, че ЗППАМ е
издадена при несъблюдаване с целта на закона и при нарушение на принципа за
съразмерност, заложен в чл.6, ал.1 от АПК.
По
изложените в жалбата съображения оспорващият отправя искане за отмяна на
заповедта. В съдебно заседание лично и представляван от адв.М., надлежно
преупълномощен от упълномощения адв.М.П., заявява, че поддържа предявената
жалба и искането за отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна. Претендира
присъждане на разноски съгласно представен списък.
Ответната
страна – Началник сектор в ОДМВР – Шумен, сектор «Пътна полиция», чрез
процесуалния си представител гл. юрисконсулт И.С., в депозирано писмено
становище оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че административният акт е
издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при липса на
допуснати съществени нарушения в хода на производството. Релевира доводи за
материална законосъобразност на ЗППАМ, като сочи, че към датата на нейното
издаване са били налице всички материално правни предпоставки по чл.171, т.4 от ЗДвП. Изразява несъгласие с твърдението на оспорващия за липса на елемент от
фактическия състав по чл.157, ал.4 от ЗДвП, тъй като на 11.05.2020г. лицето е
предало своето СУМПС за изпълнението на наказанието по влязло в сила НП. Липсва
изявление на лицето, че предаването на СУМПС е обусловено от изчерпване лимита
от контролни точки. Ответникът аргументира становището, че с отнемане на всички
контролни точки водачът губи своята правоспособност, отпада удостоверителната
сила на документа – СУМПС и посредством издаване на процесната ПАМ, няма
основание за връщане на отнетото СУМПС след изтърпяване на наказанието по
влязлото в сила наказателно постановление. Счита, че началният момент на
действие на оспорената заповед е определен по начин, който е най-благоприятен
за жалбоподателя, тъй като това е датата, на която влиза в сила наказателното
постановление, съвпадащ с изчерпване лимита от контролни точки, поради която
възражението за несъразмерност е неоснователно. Въз основа на изложените
съображения моли за решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира
присъждане на разноски по делото.
Съдът като
съобрази аргументите, изложени от страните, събраните по делото доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Със Заповед за прилагане
на ПАМ № 20-0869-000943/08.07.2020г., издадена от началник сектор към ОДМВР –
Шумен, сектор «Пътна полиция» на оспорващия е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП «изземване на свидетелство за
управление на МПС № *********, издадено на 15.08.2011г. от ОДМВР - Шумен». Като
фактическо основание за издаване на заповедта се сочи, че водачът е изчерпал
лимита си от контролни точки и не е върнал СУМПС в сектор «Пътна полиция», с
което е нарушил разпоредбата на чл.157, ал.4 от ЗДвП. Видно от посочените в
обстоятелствената част на заповедта и приложени към делото наказателни
постановления, с Наказателно постановление № 15-0307-000512/01.12.2015г. на
началник РУП към ОДМВР – Добрич, влязло в законна сила на 27.01.2016г. на
жалбоподателя са отнети 6 контролни точки, след което са останали 33 точки; с
Наказателно постановление № 16-0851-000754/18.05.2016г. на началник сектор «ПП»
към ОДМВР – Добрич, влязло в законна сила на 21.09.2016г. на жалбоподателя са
отнети 6 контролни точки, след което му остават 27 контролни точки; с Наказателно
постановление № 16-0280-000276/14.07.2016г. на началник РУ Каолиново към ОДМВР
- Шумен, влязло в законна сила на 26.09.2016г. на жалбоподателя са отнети 12
контролни точки, след което му остават 15 контролни точки; с Наказателно
постановление № 16-0280-000410/04.10.2016г. на началник РУ Каолиново към ОДМВР
– Шумен, влязло в законна сила на 19.10.2016г. на жалбоподателя са отнети 6
контролни точки, след което му остават 9 контролни точки. От приложената към
делото Справка за нарушител / водач се установява, че съгласно Протокол №
8/09.12.2017г. на водача са възстановени 13 точки, съответно същият е имал 22
контролни точки. Впоследствие, с Наказателно постановление № 16-0280-000263/29.05.2018г.
на началник РУ Каолиново към ОДМВР – Шумен, влязло в законна сила на 12.06.2018г.
на жалбоподателя са отнети 6 контролни точки, след което му остават 16
контролни точки; с Наказателно постановление № 19-0454-000315/17.10.2019г. на
началник РУ Сунгурларе към ОДМВР – Бургас, влязло в законна сила на
12.11.2019г. са отнети 6 контролни точки, след което му остават 10 контролни
точки. Последните 10 точки са отнети с Наказателно постановление №
19-0323-001106/10.03.2020г. на началник РУ Велики Преслав към ОДМВР – Шумен,
влязло в законна сила на 19.05.2020г. На 11.05.2020г., с връчване на последно
посоченото наказателно постановление, СУМПС № ********* било отнето от лицето,
предвид наложеното с него административно наказание «лишаване от право да
управлява МПС» за срок от 6 месеца.
С процесната заповед,
издадена на 08.07.2020г., административният орган наложил ПАМ «изземване на
СУМПС № *********».
Заповедта е връчена на
нейния адресат на 24.04.2020г.
Несъгласен със ЗППАМ, А.С.А.
сезира Административен съд - гр.Шумен с искане за нейната отмяна с жалба,
подадена в деловодството на административния орган на 30.07.2020г.
След
получаване на жалбата и преди изпращане на преписката в съда, издателят на
обжалваната заповед издал Заповед № 869з-233/04.08.2020г. за поправка на явна
фактическа грешка в Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0869-000943/08.07.2020г.,
съгласно която в обстоятелствената част вместо «Видно от горното, на
04.07.2017г.» да се чете «Видно от горното, на 19.05.2020г.», а в текста на
диспозитива «считано от ….» да се чете «считано от 19.05.2020г.».
Заповедта
за поправка на ЯФГ е връчена на лицето на 04.08.2020г. По делото липсват данни,
а и не се твърди, същата да е обжалвана.
Към делото са приобщени писмените
доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на
обжалваната заповед, в т.ч. визираните в ЗППАМ наказателни постановления,
справка за нарушител / водач, както и писмени доказателства за компетентността
на органа, издал оспорваната заповед.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата не
се оспорва от страните и се подкрепя от приобщените доказателства,
представляващи административната преписка по издаване на акта.
Въз основа
на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни
изводи:
Предмет на
оспорване е Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП № 20-0869-000943/08.07.2020г.,
поправена със Заповед № 869з-233/04.08.2020г., издадена от началник група към
ОДМВР – Шумен, сектор «Пътна полиция» - индивидуален административен акт,
подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото
същият е породил неблагоприятни правни последици. Заповедта е връчена на нейния
адресат на 24.07.2020г., поради което настоящата жалба, подадена на 30.07.2020г.,
се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът
следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт
към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Преценявайки
фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка
на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна
по следните съображения:
Издадената
заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, от
който произтичат отрицателни последици за адресата. Със същата е наложена ПАМ
на основание чл.171, т.4 – изземване на свидетелството за управление на МПС на
водач, на когото са отнети всички контролни точки и не е върнал СУМПС в
съответната служба на МВР. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните
административни мерки от вида на
процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за
контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1524
от 09.12.2016г. на основание чл.165, ал.1 от ЗДвП министърът на вътрешните
работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща
контрол по ЗДвП. Със Заповед № 372з-1525/04.06.2019г. Директорът на ОД на МВР -
гр.Шумен е оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни
административни мерки по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл.171, т.4
от ЗДвП), в т.ч. началник група в сектор «Пътна полиция» при ОДМВР - с
компетентност на територията на цялата Областна дирекция на МВР – Шумен (т.1.5
от заповедта). Настоящата заповед е издадена от лице, заемащо длъжността
началник група в сектор «ПП» към ОДМР – Шумен, на когото са делегирани
правомощия по чл.172, ал.1 от ЗДвП. При това положение следва да се приеме, че
обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, надлежно упълномощен от
директора на ОДМВР – Шумен.
Заповедта
е издадена в изискуемата от чл.172, ал.1 от ЗДвП и 59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл.59, ал.2 от с.к.
реквизити. Същата съдържа фактическите обстоятелства, възприети от органа при
произнасянето му, като са изброени наказателните постановления, с които са
отнети контролните точки на водача. Посочено е и относимото правно основание –
чл.171, т.4 от ЗДвП, поради което съдът намира административния акт за
мотивиран.
При
издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила. Такива не се установяват и при издаване на заповедта
за поправка на фактическа грешка, доколкото същата касае началната дата, от
която е настъпила загубата на правоспособност на оспорващия, съвпадаща по време
с влизане в сила на НП № 19-0323-001106/10.03.2020г. на началник РУ Велики
Преслав към ОДМВР – Шумен. Изрично в обстоятелствената част на ЗППАМ,
административният орган е посочил, че НП е влязло в сила на 19.05.2020г., както
и че с влизането му в сила водачът е изчерпал лимита си от контролни точки.
Административният
орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на
доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически
факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства,
удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде
заповедта. Съгласно чл.23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат
принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и
начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в
съответния закон. В случая този ред е уреден в чл.171 и чл.172 от ЗДвП, като
административно производствените правила при издаване на процесната заповед са
спазени.
С оглед
изложеното заповедта се преценява като удовлетворяваща изискванията, очертани
от законовия ѝ статут на отежняващ индивидуален административен акт -
постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на
съществени процесуални нарушения.
При
направената преценка за съответствие на Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0869-000943 от 08.07.2020г., издадена от началник
група към ОД на МВР – Шумен, сектор «Пътна полиция», с материалния закон, съдът
намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.171, т.4 от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване
на процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка «изземване на свидетелството за управление на моторно
превозно средство» на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157,
ал.4 от ЗДвП. Според нормата на чл.157, ал.4 от ЗДвП водач, на когото са отнети
всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне
свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на
вътрешните работи.
Цитираната
законова регламентация, съотнесена към фактите по делото, обоснова извод за
законосъобразност на обжалвания акт, предвид следните съображения:
В
настоящия казус, от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен
начин, че на оспорващия са отнети всички контролни точки, поради което и с
оглед цитираната по-горе разпоредба на чл.157, ал.4 от ЗДвП, същият е загубил
придобитата правоспособност. Т.е. основната предпоставка на разпоредбата е налице.
Възражението
на оспорващия е досежно наличието на втората предпоставка, изискваща водачът да
не е върнал свидетелството си за управление на МПС. Според жалбоподателя не са
налице основания за издаване на процесната ПАМ, тъй като неговото СУМПС е отнето
с връчване на наказателното постановление. Съдът намира изложените в жалбата
аргументи за неоснователни. Действително, доказателствата по делото
установяват, че при връчване на НП № 19-0323-001106/10.03.2020г. на
11.05.2020г. СУМПС е отнето, предвид изтърпяване на наложеното наказание
«лишаване от право да управлява МПС».
Според
разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба №I-157 от 01.12.2002г. за условията и
реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства,
отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредбата) свидетелството за
управление на МПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за
управление на моторно превозно средство. Отнемането на СУМПС е регламентирано с
нормите на чл.20 – 24 от цитираната наредба. В чл.20, т.1 е предвидено отнемане
на СУМПС въз основа на влезли в сила наказателни постановления, решения или
присъди, с които е наложено наказание «лишаване от право да се управлява МПС»,
какъвто е и настоящият казус. Съгласно чл.22, ал.1 отнетите български
национални свидетелства за управление на МПС се съхраняват в структурите, които
са ги издали, до настъпването на правно основание за връщането им. Т.е. «отнемането»
на СУМПС във връзка с изпълнение на наказание по влязло в сила НП, съставлява
временно лишаване на водача от документа до отпадане на основанието, което го е
наложило.
В
хипотезата на чл.157, ал.4 от ЗДвП лицето е загубило придобитата
правоспособност, поради отнемане на всички контролни точки, поради което за
него възниква задължение да върне СУМПС. Въпреки твърдението на оспорващия, по
делото липсват каквито и да е доказателства, че същият е предал документа
именно поради загубата на правоспособност. С оглед на това съдът приема, че са
налице материално правните предпоставки, обуславящи прилагането на процесната
ПАМ. Наред с това, дори и да се приеме, че в един предходен момент лицето е
изпълнило задължението си и е върнало СУМПС, то издадената ЗППАМ по никакъв
начин не преурежда възникналото правоотношение между оспорващия от една страна
и съответната служба на МВР от друга. По същество ЗППАМ обективира по несъмен
начин настъпилата загуба на правоспособност лицето да управлява МПС, поради
отнемане на всички контролни точки.
Съдът
намира, че началният момент на действие на заповедта е определен в унисон с
приложимите законовите разпоредби и целта, която е поставена от законодателя. С
влизане в сила на наказателното постановление, с което се отнемат всички
оставащи контролни точки, лицето губи своята правоспособност, съответно отпада
удостоверителната сила на издаденото СУМПС. В тази насока съдът споделя
становището на ответника, че началният момент на действие на заповедта е
определен по начин, който е най-благоприятен за жалбоподателя.
В
допълнение към гореизложеното следва да се отбележи и следното:
При установяване
на факта, че на лицето са отнети всички контролни точки и същото не е върнало
СУМПС на съответната служба на МВР, административният орган, при условията на
обвързана компетентност, е длъжен да приложи и
няма право на преценка дали да издаде или не ЗППАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП. При наличието на законовите предпоставки
за налагане на принудителната административна мярка, административният орган е
длъжен да я наложи. Прилагането
на ПАМ от вида на процесната е свързано с настъпилата по силата на закона
загуба на правоспособност. Същата не лишава лицето от право да управлява МПС, а
предотвратява възможността неправоспособен водач да притежава документ – СУМПС,
който само привидно му придава качеството на правоспособен водач. С постановяване
на ЗППАМ се цели ограничаване на евентуално противоправно поведение и
обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението. По изложените
съображения съдът намира, че оспорената заповед съответства и на целта на
закона.
Въз
основа на изложените съображения съдът приема, че ЗППАМ
по чл.171, т.4 от ЗДвП № 20-0869-000943/08.07.2020г., поправена със Заповед №
869з-233/04.08.2020г., издадени от началник група към ОДМВР – Шумен, сектор
«Пътна полиция», е валидна, правилна и законосъбразна, а жалбата срещу нея е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед
изхода от спора и поради своевременното искане за присъждане на разноски,
направено в придружителното писмо, с което се изпраща преписката и в депозирана
молба рег.№ДА-01-2450/06.10.2020г. от процесуалния представител на ответника,
на основание чл.143, ал.4 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на разноските
по делото. Съдът като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл.78, ал.8
от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, намира, че в полза на държавното учреждение ОД
на МВР - гр.Шумен (в чиято структура е началник сектор към ОДМВР – Шумен,
сектор «Пътна полиция»), следва да се присъдят разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от
горното Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
по жалба на А.С.А. с ЕГН ********** ***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП № 20-0869-000943/08.07.2020г.,
поправена със Заповед № 869з-233/04.08.2020г., издадени от началник група към
ОДМВР – Шумен, сектор «Пътна полиция», с която на оспорващия е наложена
принудителна административна мярка «изземване на свидетелството за управление
на МПС, считано от 19.05.2020г.».
ОСЪЖДА А.С.А. с ЕГН ********** ***, да заплати на ОД на МВР – гр.Шумен сума в размер на 100 (сто) лева
разноски по делото.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП
решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: