МОТИВИ по присъда  № 120 по НЧХД № 1378/20119 г. по описа на Плeвенски РС:

 

В Плевенски районен съд е постъпила тъжба от А.С.К. ***, ЕГН **********  против Ц.Г.Ц., роден на *** ***, *** гражданин, със  средно образование, женен, пенсионер, неосъждан, с ЕГН **********, за това, че на 10.01.2019г. в гр. Плевен казал нещо унизително за честта и достойнството на частния тъжител А.С.К. ***, ЕГН **********, в негово присъствие, наричайки го „***” - престъпление по чл.146, ал.1 от НК, както и за това, че на 10.01.2019г. в гр. Плевен разгласил позорно обстоятелство за частния тъжител А.С.К. ***, ЕГН **********, и му приписал престъпление – а именно, че е „***” ел.енергия от стълбището на входа, в който живеят - престъпление по чл.147 ал. 1 от НК.

Предявени са два граждански иска с тъжбата срещу подсъдимия Ц.Г.Ц., ЕГН **********, а именно 2 000 лева неимуществени вреди от деянието по чл.146, ал.1 от НК и  2 000 лева неимуществени вреди от деянието по чл.147, ал.1 от НК, представляващи претендирани на основание чл.45, във вр. с чл.52 от ЗЗД неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяка от сумите считано от датата на всяко от уврежданията  до окончателното изплащане на всяка от сумите.

В съдебно заседание тъжителят се явява лично и с адв. Д.С. от ПАК като поддържат изложените в тъжбата искания. Повереникът намира, че е установено по безспорен начин извършване на вменените деяния като подробно се аргументира. Моли и за уважаване на предявените граждански искове.

         Подсъдимият Ц.Г.Ц. се явява с адв.Ю.А. от ПАК, не се признава за виновен, дава обяснения като моли да бъде оправдан. Защитникът намира липса на извършено престъпление и моли да се отхвърлят предявените граждански искове.

        

         Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази становището на страните, намира за установено следното от фактическа страна.

 

         Подсъдимият Ц.Г.Ц. е роден на *** ***, *** гражданин, със  средно образование, женен, пенсионер, неосъждан, с ЕГН **********.

 

Частният тъжител А.С.К. притежавал собствено жилище, находящо се в ***, което се обитавало от *** му – св.С. К., като от 2013год. ЧТ пребивавал в чужбина.

Подсъдимият бил съсед на ЧТ, като обитавал апартамент на друг етаж в същия вход на жилищния блок.

Според депозираната тъжба семействата на ЧТ и подсъдимия били в обтегнати отношения по повод изтъкнати от Ц. твърдения че семейството на ж-ля К. краде електроенергия като са прикачили домакинството си към инсталацията която захранва общите части на сградата, в конкретност маза, предназначена за общо ползване. За преодоляването на действително съществуващ проблем със завишени стойности на общопотребената от етажната собственост електроенергия била сформирана комисия от представители на етажната собственост, която прекъснала кабел, водещ до общи части на сградата, а именно маза и тавански помещения. След това потреблението на общата електроенергия се нормализирало. Влошените междусъседски отношения съществували като на 10.01.2019г. при едно от идванията на ЧТ в България, докато били на стълбищната част на блока ЧТ и *** му, както и подсъдимия, последният изрекъл думата „***”, която А.К. възприел че се отнася за него. В по-ранните сутрешни часове на същия ден подсъдимият изрекъл и думата „***”, срещайки ЧТ. Отделно от това А.К. видно от тъжбата се притеснявал и за *** си, който живеел сам да не би като си замине в чужбина подсъдимият да му стори нещо, тъй като през 2018 видно от тъжбата бил заявил по отношение на С.К.:„Взел съм решение и ще те ликвидирам и знам как да го направя, без да оставям следи.Ще те заколя като куче.“ ЧТ преценил че психическият тормоз, който се оказвал върху него и семейството му от страна на подсъдимия е огромен, тъй като според него разгласявал и позорно обстоятелство, а също и му приписвал престъпление, че краде електроенергия.

По повод горното тъжителят подал настоящата тъжба, с което инициирал образуване на наказателно производство спрямо подсъдимия Ц.Г.Ц..

Горната фактическа обстановка се установява от анализираните в детайли по-долу гласни и писмени доказателства.

От показанията на св.С. К. се установява родствената му връзка с ЧТ като негов ***, а също и влошените отношения между неговото семейство и това на подсъдимия по повод съмнения на живущите в блока в т.ч. на подсъдимия че семейство К. потребяват част от общата ел.енергия за собствени нужди. Отрича това да е било така, като твърди че на въпросната дата подсъдимият ги нарекъл „***”, а по-късно на същата дата нарекъл ЧТ „***”. Съдът цени показанията на свидетеля досежно съдържанието на изречените думи, но не и досежно адресата. Причината е че в нито едни от останалите показания не се сочи А.К. като извършител на прекачването, а цялото семейство К. като потребители на обща електроенергия. Следуемо от това не става ясно по какви причини св.К. е преценил че след като двамата със *** си са били на място- на стълбищната площадка защо е решил че думата „***” е била отнесена за *** му, а не за самия него. На следващо място в обясненията на подсъдимия, в частта в която се ценят от съда като съответни на кредитирания доказателствен материал на въпрос на съда той е посочил като извършител на прекачването, именно С. К. тъй като той имал такива умения поради предходна месторабота в пощата, а не ЧТ А.К.. Съдът кредитира показанията на св.К. и в частта в която твърди че семейството му е било наречено с думата „***”. Т.е. съдът цени показанията на св.К. по отношение на фактите и въпреки родствената си връзка с ЧТ не откри индиция за заинтересованост, но не и по отношение на предположенията относно адресата. В тази връзка, а именно че думите на подсъдимия са се отнасяли до личността на ЧТ не намират подкрепа в никакви доказателства по делото – на първо място в показанията на св.Б. А. – дългогодишен приятел на ЧТ.

 Св.Б. А. установява дългогодишното си познанство и приятелски отношения с ЧТ А.К., докато подсъдимия познавал само „по физиономия“.Потвърждава споделеното му от тъжителя, че „….Ц. обижда него и *** му, обвинява ги, че крадат ток.“По нататък посочва в показанията си че „Ц. и всички, които са събрани като свидетели обвиняват семейството като цяло че краде ток.“Заявява че не е чувал реплики от тях, но А.К. му споделил, че са обиждани като “***“. В този смисъл никаде в показанията си св.А. не посочва личността на ЧТ като предмет на „обида” или „клевета”.

Свидетелите А.Д. и Т.Т.  установяват в показанията си познанството си с ЧТ и подсъдимия от много години като съседи, че през месец ю. 2016г.били в избените си помещения, като там били те двамата и подсъдимия, когато последния прекъснал кабел от който те тримата предполагали че захранва помещение - източник на увеличените им сметки за ток. Посочват че тогава по стълбището слязъл ЧТ с думите:“кой ни спря тока?“ Видно от показанията на свидетелите, същите потвърждават заявеното в обясненията на подсъдимия, че с прекъсване на въпросния кабел сметките за ток за общите помещения чувствително са намалели. Твърдят че не са сигнализирали прокурорски орган, тъй като се надявали да се разберат като съседи, а от *** отговорът бил че не отговарят за общите части, защото се отнасяло за случай „след електромерите“. От показанията на св. Д. и Т.  е видно още че не са присъствали на отправени обидни думи и заплахи от страна на подсъдимия към ЧТ, нито на обвинения в кражба спрямо него и семейството му.

Показанията на св.Д.Г. потвърждават в пълна степен заявеното от св.Т. и Д. за прекъснат кабел захранващ според него консуматори които са ползвали електроенергия от общия електромер на етажната собственоС.Излага логическо твърдение в тази връзка без да предполага кой точно е консуматорът на електроенергия. Твърди че е бил заведен от съседи, които не конкретизира и които му показали въпросния кабел. Потвърждава казаното от св. Т. и Д., че не е депозиран сигнал до Прокуратурата. Заявява споделеното му от ЧТ че е бил обиждан че краде ток, но не от подсъдимия конкретно, а от други съседи, както и, че от това се чувствал афектиран.

Показанията на св.О.Т. не допринасят в значителна степен за изясняване на обективната истина по делото. Твърди че като полицейски служител изготвил докладна записка досежно процесния случай но не ангажира в конкретност спомени предвид изтеклия период от време и множеството случаи по които работи ежедневно. Спомня си единствено че тази преписка се отнасяла до съмнения за кражба на ток от живущите в жилищен вход. Не си спомня ЧТ А.К. да се е оплаквал че е бил предмет на обида или клевета.

Съдът кредитира показанията на описаните по-горе свидетели, тези на св.К. в съответната част, като обективни, логични и взаимнокореспондентни.

Съдът цени като неоспорени и приложените по делото писмени доказателства и в конкретност  заверени ксерокопия на преписка по извършена проверка по Постановление за проверка от РП-Плевен, заведено с вх.№ 177200-835/19г. по описа на Първо РУ-Плевен, от което се установява извършената и приключила проверка с постановление за отказ да се образува НП, протокол от събрание на живущите от 07.02.2019г., фактури за заплащане на ел. енергия, които не следва да бъдат обсъждани подробно доколкото отразеното в тях не е предмет на делото, Удостоверение №30440/2019г. на ***, Пълномощно на л.66, решение на ТЕЛК № 0561 и свидетелство за съдимост по отношение на подсъдимия.

 

Досежно обясненията на подсъдимия, същите са не само средство за защита, но и доказателствено средство, наред  с останалите такива и следва да бъдат анализирани и съпопоставени. В този смисъл съдът кредитира обясненията на подсъдимия Ц.Ц. в частта в която твърди че не е наричал конкретно ЧТ „***”, но не и в частта в която заявява че не е изричал тези думи изобщо. Според съда на въпросната дата са били изречени от подсъдимия както думата „***” по отношение на цялото семейство К., така и думата „***” - по отношение на св.С.К.. Съдът извежда тези си доводи от една страна от обясненията на подсъдимия които смислово изразяват негативното си отношение към С.К., от една страна и цялото му семейство, от друга поради това че той като бивш служител на пощата свързал/според подсъдимия/ кабел, довел до ползване от тях на обща електроенергия без да я заплащат. На следващо място твърденията за съмнения от страна на подсъдимия в цялото семейство се съдържат и в показанията на всички други свидетели, чиито показания съдът е анализирал детайлно по-горе. Следва да се посочи обаче че въпросът налице ли са такива обвинения и основателни ли са те не следва да бъде обсъждан доколкото липсва обвинение по отношение на С.К., а освен това наказателната отговорност е лична и цялото семейство няма правна възможност да отговаря по делото. В останалата им част обясненията на подсъдимия излагат възприятията на последния за влошените му отношения със семейството и в конкретност с ***та на частния тъжител, и неговата гледна точка за съответните причини довели до това, в която част съдът отново ги кредитира като непротиворечащи на останалите доказателства по делото.

        

При така установената фактическа обстановка съдът приема за установено от правна страна следното :

 

Досежно деянието по чл.146, ал.1 от НПК:

 

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът намери, че по делото не са събрани доказателства подсъдимият Ц.Г.Ц., с ЕГН **********,*** да казал нещо унизително за честта и достойнството на частния тъжител А.С.К. ***, ЕГН **********, в негово присъствие, наричайки го „***” .

На първо място по делото не се събраха обективни и взаимнокореспондентни гласни доказателства, които да подкрепят по убедителен и безспорен начин твърденията в тъжбата,че изречената дума “***” е по отношение на личността на ЧТ– нито показанията на свидетелите, нито обясненията на подсъдимия (а същите са не само средство за защита, но и доказателствено средство) позволяват да се направи положителен извод в тази посока. Нещо повече – в обясненията си подсъдимият твърди, че отчетената в повече ел.енергия за процесния период се дължи на поведение на семейството на тъжителя, при това неколкократно след като му бяха зададени конкретни въпроси от съда в тази насока посочи семейството в частност ***та на тъжителя. Установи се по делото и че думата ”***” също е била изречена от подсъдимия на същата дата, като тук видно от показанията на св.К. се споменава в множествено число. Както беше посочено и по-горе обаче, за св. С.К. няма повдигнато обвинение и съдът не следва да се произнася, а що се отнася до думата “***”, то същата е в множествено число и няма правна възможност наказателна отговорност да се носи за обида на цялото семейство.  В този смисъл обидата е лично унизяващо отнасяне към някого, а не абстрактно понятие изречено общо, а когато е към някого – обвинението следва да бъде повдигнато именно спрямо него.  Липсва подкрепа в останалите гласни доказателства, което изчерпва и доказателствените източници както по почин на страните, така и по почин на съда.

Поради описаните съображения деянието на подсъдимия Ц. по чл.146, ал.1 от НК не осъществява признаците на престъплението “обида” от обективна страна.

Поради липса на обективна страна на престъплението “обида”, за което подсъдимият Ц.Ц. е обвинен е безпредметно да се обсъжда и субективната страна.

Ето защо съдът призна за невинен и на основание чл.304 от НПК оправда подсъдимият Ц.Г.Ц., с ЕГН ********** за това на 10.01.2019г. в гр. Плевен да е казал нещо унизително за честта и достойнството на частния тъжител А.С.К. ***, ЕГН **********, в негово присъствие, наричайки го „***”с което да е извършил вмененото му престъпление по чл.146, ал.1 от НК.

         В наказателното производство е приет за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 2 000 лв., представляващо претендирано обезщетение за причинените от деянието по чл.146, ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 10.01.2019г. до окончателното `и изплащане.  Произнасянето на съда по гражданския иск се намира в зависимост от наказателната част на присъдата обусловена от основанието за приемането му. Съдът намери при тези си изводи за недоказаност на вмененото на Ц.Г.Ц. деяние, че следва предявеният на основание чл.45 вр. с чл.52 от ЗЗД граждански иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

        

Досежно деянието по чл.147, ал.1 от НПК:

 

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът намери, че по делото не са събрани доказателства подсъдимият Ц.Г.Ц. *** да е разгласил позорно обстоятелство за частния тъжител А.С.К. ***, ЕГН **********, или да му е приписал престъпление – а именно, че е „***” ел.енергия от стълбището на входа, в който живеят - престъпление по чл.147 ал. 1 от НК.

Престъплението „клевета” е предвидено в чл.147 от НК. Съгласно ал.1 на този член „който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му препише престъпление се наказва за клевета”. Субект на престъплението клевета може да бъде всяко наказателно отговорно лице. Осъществяване на изпълнителното деяние се изразява в разгласяване на инкриминираните обстоятелства пред повече хора (повече от един) или на място, което позволява обстоятелствата да бъдат възприети от повече хора, или в приписване на престъпление. За да е налице клевета е необходимо от обективна страна разгласяване на позорни обстоятелства за другиго или да се препише престъпление с цел да повлияят отрицателно на обществената оценка, която това лице получава в средата, в която живее или работи. За да е налице съставомерно деяние по чл.147 от НК разгласените факти или обстоятелства освен опозоряващи, трябва да бъдат и неистински. Следва да се посочи, че за съставомерността на деянието по чл.147, ал.1 от НК не е необходимо да се установява дали честта и достойнството на оклеветения са засегнати. При клеветата не се дава личностна оценка на пострадалия, а се разпространяват позорни обстоятелства за честта му, които не са истински или му се приписва престъпление, което не е извършил. С други думи, оклеветяването засяга доброто име, репутацията на човек. Освен това трябва да е налице някакво фактическо твърдение, което е относимо само към физическо лице, чието име е необходимо да бъде изрично упоменато или да става безспорно ясно че се отнасят за него и това е основно изискване на правото, отнасящо се до клеветата. Друга характеристика на клеветата е, че твърдението, което позори и е разгласено публично, е невярно.

Както беше посочено по-горе във връзка с обидата, установи се по делото от обективна страна, че на въпросната дата докато слизали надолу по стълбището, като присъствал подсъдимият, тъжителят, *** и ***та на последния, подс.Ц. извикал на висок глас:”***, ***”, като тук в единствените показания –тези на св.С.К. се споменава думата „***”в множествено число. По-нататък посочва, че на същата дата следобед били в стълбищната част със *** си – ЧТ, когато чул подсъдимия да изрича думата „***”. Както беше посочено и по-горе съдът прие че тези думи са изречени от подсъдимия, но остава спорно по делото и със средствата и способите както по почин на страните така и по почин на съда които бяха изчерпани, не можа да се установи те да са изречени по отношение на ЧТ. А основно изискване относно клеветата е, че отговорност може да бъде търсена само ако позорящото твърдение се отнася до определен човек, и именно този човек да е „пострадал” съобразно тъжбата. Недоказано по делото остана качеството на частния тъжител на „пострадал“ от твърдяното престъпление. На следващо място основно изискване е позорящото твърдение да е невярно. По делото се установи единствено наличие на предположения относно ползвателя на завишените сметки за ток, доколкото проверка от оторизиран орган не е била извършвана. Следуемо от горното от обективна страна липсва извършено от подсъдимото лице и описано в тъжбата съставомерно деяние.

От субективна страна разгласяването трябва да се имплементира умишлено, на което се и акцентира в реш. № 429/ 2016 г., Върховен касационен съд: „На следващо място престъплението “клевета” е умишлено. Това е така, защото при конкретната форма на инкриминираното престъпление „клевета“- чрез приписване на престъпление, деецът следва да съзнава, че частният тъжител в действителност не е извършил такова, да е наясно, че изнесените от него факти, свързани с конкретната проява на пострадалия, са от естество да накърнят неговата репутация и добро име в обществото, както и да формират негативна обществена оценка за него. От субективна страна клеветата е умишлено престъпление, поради което умисъл ще липсва в случаите, когато деецът, в съответната форма изнася определени факти, обективно основани на неговата увереност за истинността им. Конкретният случай може да се приеме за такъв-хипотетично, защото липсва обективна страна. Безспорно е по делото, че отношенията между страните са били силно изострени и неприязнени поради възникналият помежду им дългогодишен конфликт свързан с изграденото впечатление у подсъдимия че сметките за ток в общата маза на блока са завишени именно поради причини свързани с дейност на семейството на пострадалия. Доказано е по делото, че ЧТ е депозирал жалба вх. № 177200-835/21.01.2019 год. пред Началника на Първо РУП-Плевен,  за да се извърши проверка относно изясняване на факти и обстоятелства, които са му станали известни досежно твърдения в горния смисъл на подсъдимия и респективно подсъдимият да бъде предупреден да спре да извършва твърдените от тъжителя действия. Установи се от показанията на св.Т. че снел обяснения от двете страни в хода на проверката като на подсъдимия бил издаден предупредителен протокол на основание чл.65, ал.2 от ЗМВР. По делото се установи по безспорен начин фактът, че подсъдимият Ц. е била убеден, че изнася едни напълно достоверни твърдения, споделени от него и на неговите съседи, пък макар и тези съмнения да са се отнасяли за цялото семейство. Междувпрочем част от съседите също заявиха пред съда съмненията си, че завишаването на сметките в общата маза се дължи на поведение на семейството на ЧТ. И макар че подсъдимият не следва да носи наказателна отговорност от обективна страна поради изложените по –горе съображения, за пълнота на изложението следва да се посочи че убеденосттта на подс.Ц. че завишението на въпросните сметки се дължи именно на семейството на ЧТ се извежда от обстоятелството че когато е прекъснал кабела, който е причината според него, разходът за ток е намалял. Нещо повече – убедеността на подсъдимия се потвърждава и от индиректните м твърдения в депозираните обяснения в с.з. не към конкретно лице, а към цялото семейство К.. Всичко това  породило у Ц..Ц. притеснението че страдат всички съседи за което отговорност носи семейството на К.. Т.е. подсъдимият е бил убеден и дори да беше извършено деянието от обективна страна, т.е. ако пострадал беше лицето посочено в тъжбата, подсъдимият отново не следва да отговаря тъй като деянието не е извършено и от субективна страна, тъй като той е съзнавал че изнася едни напълно достоверни твърдения. Известно е, че за субективната страна на всяко деяние се съди от обективните действия на неговия извършител- предшестващи, съпътстващи и последващи. Отнесен към конкретиката на настоящия казус, този принцип обективира една убедителна последователност в поведението на подсъдимия Ц., насочено към защита на неговите и на съседите му – повечето възрастни хора, права, като е инициирал прекъсване на на захранващия кабел. При това положение е очевидно, че липсва умисъл, и следователно инкриминираното деяние е несъставомерно и от субективна страна. Освен това престъплението клевета е съставомерно от субективна страна, когато е осъществено с пряк умисъл, в интелектуалния аспект на който се включва знанието на дееца, че обстоятелствата, които съобщава, са позорящи или приписват престъпление и са неистинни, а във волевия - желанието му да опозори личността на лицето, за което са разгласяват обстоятелствата, или да припише престъпление на същото.В конкретния случай както беше посочено и по-горе подсъдимият е бил убеден че обстоятелствата които твърди са истина. Деликтната отговорност възниква, само ако са налице всички елементи, обуславящи реализирането й, а именно - наличие на противоправно поведение, причиняване на вреди, наличие на причинна връзка между поведението на деликвента и причинената вреда, и наличие на вина. И не е достатъчно да се установи, че подсъдимият съзнателно е изрекъл клеветническите твърдения – не с това се изпълва умисъла на дееца. Деецът следва да съзнава, че приписаното престъпление не е извършено от лицето. В тази насока аргумент са: Решение № 411 от 7.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 1982/2011 г., III н. о., НК; Решение № 182 от 10.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 382/2012 г., III н. о., НК; Решение № 335 от 14.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 990/2015 г., III н. о., НК; Решение № 113 от 23.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 93/2015 г., II н. о.; Решение № 60 от 27.05.2016 г. на ВКС по н. д. № 106/2016 г., II н. о., НК

Ето защо съдът призна за невинен и на основание чл.304 от НПК оправда подсъдимият Ц.Г.Ц., с ЕГН ********** за това Ц.Г.Ц. *** да е разгласил позорно обстоятелство за частния тъжител А.С.К. ***, ЕГН **********, или да му е приписал престъпление – а именно, че е „***” ел.енергия от стълбището на входа, в който живеят, с което да е извършил вмененото му престъпление по чл.147, ал.1 от НК.

         В наказателното производство е приет за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 2 000 лв., представляващо претендирано обезщетение за причинените от деянието по чл.147, ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 10.01.2019г. до окончателното `и изплащане.  Произнасянето на съда по гражданския иск се намира в зависимост от наказателната част на присъдата обусловена от основанието за приемането му. Съдът намери при тези си изводи за недоказаност на вмененото на Ц.Г.Ц. деяние, че следва предявеният на основание чл.45 вр. с чл.52 от ЗЗД граждански иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

         По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: