№ 60
гр. София, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Васил Ал. Василев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Васил Ал. Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211800500492 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от Й. ИЛ. В. от с.Е.П. против
Решение №67 от 12.05.2021г. постановено по гр. дело №116 по описа за
2021г. на ЕПРС,с което :ЗАДЪЛЖАВА Й. ИЛ. В., ЕГН ********** от с.г..
Е.П., обл. С., ул. “Г.“ № . да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо СТ. В. Т., ЕГН ********** от с.г.. Е.П., обл.С., ул.“Г.“ №,
ЗАБРАНЯВА на Й. ИЛ. В., ЕГН ********** да приближава на разстояние, не
по-малко от 50 /петдесет/ метра молителката СТ. В. Т., ЕГН **********,
жилището обитавано от молителката, находящо се в с.г.. Е.П., обл.С., ул.“Г.“
№ .. и местата за социални контакти и отдих, които тя посещава за срок от 12
/дванадесет/ месеца и ПРЕДУПРЕЖДАВА Й. ИЛ. В., ЕГН ********** на
основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН, че при неизпълнение на заповедта
нарушителят ще бъде задържан незабавно на основание чл.21, ал.2 от ЗЗДН и
ще бъдат уведомени органите на прокуратурата. Подържа се,че обжалваното
решение е незаконосъобразно,поради това,че фактическите констатации на
1
Елинпелински районен съд не кореспондират със събраните по делото
доказателствени материали.От свидетелските показания не се установявало
по никакъв начин за каквото и да е физическо съприкосновение между
жалбоподателя и СТ. В. Т..От приложените доказателства към делото се
установявало, че жалбоподателя предвид заболяването му се задъхва и не
може да ходи продължително без да се спира за да си поеме въздух. Предвид
годините му и множеството заболявания било неоснователно твърдението на
ответницата, че я е ударил десет пъти. Първоинстанционния съд
незаконосъобразно кредитирал единствено твърденията на ответницата
аргументирайки се единствено с декларацията, която е подписана от нея и
неподкрепена от свидетелските показания.Подържа се,че само декларацията
сама по себе си е негодно доказателство, когато не е подкрепено с други
съществени доказателства и същата не бива да бъде основание за издаване на
заповед за незабавна защита, защото съда няма как да знае дали твърдяното в
декларация е истина и така лишава ответника от право на защита и нарушава
неговото конституционно право.Поради това се иска обжалваното решение да
бъде отменено.
От ответницата по жалбата е постъпил отговор,с който същата оспорва
жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение.Подържа се,че
законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че от събраните по
делото доказателства се доказва извършването на акт на домашно насилие от
страна на ответника по отношение на молителката, поради което и съдът е
издал заповед за защита от домашно насилие и задължава ответника да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо СТ. В. Т..От събраните
по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установило,
че на 26.01.2021г. ответникът е осъществил по отношение на доверителната
ми акт на домашно насилие. Правилно първоинстанционният съд в мотивите
на решението си приел, че извършеният акт на домашно насилие се
установява както от декларацията по чл. 9, ал. 3 от 33ДН, така и от другите
събрани по делото доказателства, а именно-показанията на св. Л.З. и
Медицинското свидетелство, издадено от д-р Д. Д. - невролог, от което е
видно, че при прегледа на 27.01.2021г. са установени “Множествени
повърхностни травми на главата. Генерализирана тревожност“.От
показанията на св. З. било установено, че на 26.01.2021г. около обяд той е
2
намерил С.Т. паднала на улицата пред г..жа на ответника и същата му
споделила, че Й.В., който в този момент е излизал от г..жа си, я е бил и я е
бутнал на земята.Подържа се,че е неоснователно възражението на ответника,
че декларацията по чл. 9, ал. 3 от 33ДН е била основанието за издаване на
заповед за незабавна защита и ответникът е бил лишен от право на защита, с
което е нарушено негово конституционно право. В настоящият случай не е
налице издадена заповед за незабавна защита,както и че св. З. не е свидетел-
очевидец на случилото се, но често няма свидетели-очевидци при
извършването на актове на домашно насилие, което се дължи на тяхната
специфика, поради което и законодателят е предвидил в разпоредбата чл. 13,
ал. 3 от ЗЗДН, че когато няма други доказателства, съдът издава заповедта за
защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал. 3 от
закона.Претендират се направените по делото разноски.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадената въззивна
жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по
делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу
подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъдат разгледана по същество. Първоинстанционното производство е
образувано по молба на СТ. В. Т., ЕГН ********** срещу Й. ИЛ. В., ЕГН
********** с искане за защита от домашно насилие.Молителката излага
твърдения, че ответникът е неин девер - брат на покойния й съпруг. На
26.01.2021 г. около обяд, молителката се прибирала, а ответникът В. й казал,
че внук й трябвало да му върне флекса. Молителката му отговорила, че цял
живот я тормози, а сега се е хванал и с внуците й, поради което иска да я
остави намира. Тогава ответникът В. нападнал молителката и започнал да я
удря по главата около десетина пъти, блъснал я на улицата, от което тя
паднала. Опитала се да стане, но не могла. По това време едно момче
преминавало с колата си и спряло автомобила, като дошло при молителката
да й помогне да стане. През цялото това време ответникът Й.В. стоял пред
отворения си г..ж и гледал. В тази връзка се иска съдът да издаде заповед за
защита срещу домашно насилие, като наложи подходяща мярка по чл.5 от
ЗЗДН, а именно да задължи ответника да се въздържа от извършване на
3
домашно насилие по отношение на СТ. В. Т. и му наложи забрана да я
доближава, а също и жилището й находящо се в с.г.. Е.П., обл.С., ул.“Г.“ № ..
и местата за социални контакти и отдих които посещава за срок от 18 месеца.
Ответникът –настоящ жалбоподател оспорва молбата, като заявява, че
страда от редица заболявалия, които му пречат да се движи сам и дори ползва
помощта на придружаващи го лица, най-вече от съпругата си, като без нейна
помощ не може да ходи, поради което не е в състояние да причини на
молителката соченото от нея увреждане.
От фактическа страна пред първоинстанционния съд било установено
следното:Представена е декларация по чл.9, ал.З от ЗЗДН изходяща от
молителката, в която е посочено, че ответникът е извършил спрямо нея акт на
домашно насилие на 26.01.2021 г., като описания акт на домашно насилие е
идентичен с описания в исковата молба. В декларацията е отбелязано, че на
молителката й е известна наказателната отговорност по смисъла на чл.313,
ал.1 от НК за деклариране на неверни данни.Видно от медицинско
свидетелство за съда издадено от Медицински център Е.П. е, че д-р Д. -
невролог е констатирал на 27.01.2021 г. при преглед на лицето СТ. В. Т., че
същата има нарушения на вестибуларната функция, комбиниран
отоневрологичен синдром,множествени повърхностни травми на главата,
генерализирана тревожност.От експертно решение издадено от УМБАЛ С.А.
- София АД с дата 08.12.2014 г. на Й. ИЛ. В. се установява, че същият е с 88
% трайно намалена работоспособност.По делото е представено и експертно
решение на Й. ИЛ. В. от 11.02.1991 г. удостоверяващо, че същият към датата
на издаването страда от астма - средно тежка форма и е с 50 % трайно
намалена работоспособност.От справки от НБД Население се установява, че
СТ. В. Т. е била омъжена за В.И.Т. - починал, както и че ответникът Й. ИЛ. В.
е брат на В.И.Т..По делото е приложена преписка вх. № 262000-989/2019 г. по
описа на РУ Е.П., в която се съдържат данни относно инцидент между
молителката и ответника станал на 02.04.2019 г.По делото е разпитан
свидетелят З.,съсед на страните по делото,които установява,че на посочената
дата-26.01.21г. около обяд е минавал по улицата пред г..жа на ответника и е
видял молителката паднала на земята.Същата му казала,че жалбоподателят я е
бил.Жалбоподателят,който бил наблизо казал на свидетелят,че това не е
вярно и на ответницата не трябва да се вярва.Свидетелката И.ЙО.
4
В.а,съпруга на жалбоподателя не установява релевантни за случая факти,но
заявява, че съпругът й, макар и с множество заболявалия, ходи трудно, но
може да ходи и сам на къси разстояния.
За да уважи подадената молба и издаде заповед за защита от
домашно насилие първоинстанционния съд приел,че Закона за защита срещу
домашното насилие урежда закрилата на лицата, пострадали от всеки акт на
домашно насилие от кръга на изброените в чл.З от ЗЗДН.За квалифицирането
на даден акт на насилие като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл.2
от закона изисква той да се изразява под формата на физическо, психическо,
сексуално, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния
живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно
жилище.При съвкупната преценка на доказателствата съдът направил извода,
че е налице акт на физическо и психическо насилие спрямо молителката от
страна на ответника, упражнено на 26.01.2021 г. и изразяващо се в агресивно
поведение - физическо насилие спрямо молителката СТ. В. Т., осъществено
чрез нанасяне на удари по главата и блъскане.Извършеният акт на домашно
насилие на първо място се установява от представената от молителката
декларация по чл.9, ал.З от ЗЗДН. Съгласно чл.13, ал.З от ЗЗДН, декларацията
по чл.9, ал.З от цитирания закон съставлява достатъчно доказателство за
основателност на молба за защита по реда на цитирания закон, но в
настоящия случай в тази насока изложеното в декларацията се подкрепя и от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. В този смисъл съдът
прецени представения медицински документ от д-р Д., в който е отразено, че
в деня следващ инцидента, молителката е имала множество повърхностни
травми на главата и изразена тревожност. Съдът кредитирал и показанията на
свидетеля Л. Д. З., който макар и да не е пряк очевидец на инцидента
пресъздава еднородна фактическа обстановка, която напълно съответства на
описания в молбата инцидент. По делото не били констатирани данни на
заинтересованост на свидетеля З. от изхода на спора, поради което съдът
приел за достоверни показанията му.Съгласно чл.13, ал.З от 33ДН,
декларацията по чл.9, ал.З от цитирания закон съставлява достатъчно
доказателство за основателност на молба за защита по реда на цитирания
5
закон, но в настоящия случай в тази насока са и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, които ценени в своята съвкупност са
безпротиворечиви и логични, подкрепят изложеното от молителката.Съдът е
приел,че доказателствата, които са ангажирани, ценени в своята съвкупност,
са достатъчни за вземане на мерки по отношение на ответника по реда на
ЗЗДН. Съдът е приел,че този вид насилие е трудно за разкриване поради
ограничения кръг от хора, които стават свидетели на извършването му, както
и поради дълбоко емоционалните по своята същност отношения в
семейството.Съдът е приел,че поради това законът предвижда, за разлика от
общия граждански процес, допълнителни доказателствени средства като им
придава обвързваща за съда доказателствена сила. Такова средство е
декларацията по чл.9, ал.З от ЗЗДН въз основа на която, при липса на други
доказателства, които да я опровергават, трябва да се издаде исканата от
молителя заповед. В случая обаче изложеното в декларацията не само, че не
бе опровергано, а се ангажираха и други доказателства в подкрепа на
твърденията на молителката.Поради това съдът е приел,че с действията си,
ответникът е посегнал на физическата неприкосновеност и емоцоналната
сфера на молителката, в следствие на което спрямо нея следва да бъдат
наложени мерките за защита по чл.5, ал.1, т.1, т.2, т.З и т.4 от ЗЗДН посочени
по-горе.Съдът не е приел доводите на ответника, че здравословното му
състояние не позволявало да извърши сочените от молителката действия, тъй
като от представената по делото медицинска документация не може да се
изведе подобен извод, а от показанията на свидетеля З. се установява, че
когато свидетелят се е притекъл на помощ на молителката, ответникът е
излизал от г..жа си сам, без придружител, както и че го е виждал многократно
да управлява лекия си автомобил сам.
Софийският окръжен съд като взе предвид установената по-горе
фактическа обстановка счита,че жалбата е неоснователна,поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Съгласно чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен
акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и след осъществената
проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че оспореното решение е
6
валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество, като
потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение
съобразно доводите, изложени във въззивната жалба. СОС изцяло споделя
съображенията на първоинстанционния съд изложени в мотивите на
обжалваното решение,поради което препраща към същите на основание
чл.272 от ГПК. Подържа се в жалбата,че решението
незаконосъобразно,поради това,че фактическите констатации на
Елинпелински районен съд не кореспондират със събраните по делото
доказателствени материали.От свидетелските показания не се установявало
по никакъв начин за каквото и да е физическо съприкосновение между
жалбоподателя и СТ. В. Т..СОС счита,че макар по делото да не са налице
показания на пряк очевидец на случая за упражнено насилие,извод за такова
може да се направи от представената декларация от ответницата по
жалбата,констатациите относно нараняванията на същата направени от лекаря
прегледал я на следващия ден и от показанията на разпитания свидетел
З..Посочените доказателства кореспондират по между си и от тях може да се
направи извод за упражнено насилие.Както правилно е преценено от
първоинстанционния съд този вид насилие е трудно за разкриване поради
ограничения кръг от хора, които стават свидетели на извършването му и е дал
вяра на показанията на З.,който е лице ,за което не са налице данни за
заинтересованост от изхода на делото.подържа се в жалбата,че от
приложените доказателства към делото се установявало, че жалбоподателя
предвид заболяването му се задъхва и не може да ходи продължително без да
се спира за да си поеме въздух,а предвид годините и множеството му
заболявания било неоснователно твърдението на ответницата, че я е ударил
десет пъти.СОС счита,че макар и по делото да са налице доказателства за
влошеното здравословно състояние, от същите не може да се направи
извод,че жалбоподателят не е в състояние да нанесе удари на
ответницата.Подържа се също в жалбата ,че само декларацията сама по себе
си е негодно доказателство, когато не е подкрепено с други съществени
доказателства.Както беше посочено по-горе, изложеното в декларацията от
ответницата по жалбата кореспондира с останалите събрани по делото
доказателства,поради което законосъобразно първоинстанционния съд е дял
вяра на същата.
7
С оглед на горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и на основание чл.273 във връзка с чл.78,ал.3
от ГПК жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответницата
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400лв.
Въз основа на изложените съображения съдът формира решението си
РЕШИ:
Потвърждава Решение №67 от 12.05.2021г. постановено по гр. дело
№116 по описа за 2021г. на ЕПРС.
Осъжда Й. ИЛ. В., ЕГН ********** от с.г.. Е.П., обл. С., ул. “Г.“ № 8
да заплати на СТ. В. Т., ЕГН ********** от с.г.. Е.П., обл.С., ул.“Г.“ № ..
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8