Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

 

№ 260094

 

 

гр. Пловдив, 26.10.2020 година

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в публичното заседание на първи октомври през две хиляди и двадесета година в състав

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МИГЛЕНА  ПЛОЩАКОВА

 

при секретаря Боряна Костанева,

 

като разгледа докладваното от съдията търговско дело №  8 0 6  по описа на съда за 2 0 1 3 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Производството по делото е образувано по исковата молба, подадена на 28.10.2013 год. от „Сън Велю” ООД, дружество със седалище в Австрия, чието фирмено наименование е променено в хода на делото на „СВ Модулпродукшън“ ГМБХ, понастоящем в несъстоятелност, против „Сиус” ООД. С нея е предявен иск за установяване на парично вземане.

Предявяването на иска по този процесуален ред се обосновава с твърдението, че ищецът заявил правата си за защита по реда на заповедното производство, като подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на 01.02.2013 год. Въз основа на него било образувано ч.гр.д. № 1685 / 2013 год. по описа на Районен съд - Пловдив и на 04.02.2013 год. била издадена заповед за изпълнение, като било постановено незабавното й изпълнение и издаването на изпълнителен лист. Но след приемане от въззивния съд на възражението от страна на „Сиус” ООД по чл. 423 ГПК и получени указания от заповедния съд да установи правата си по исков ред, ищецът моли вземането да бъде установено в хода на настоящия исков процес. Въз основа на изисканото ч.гр.д. № 1685 / 2013 год. се установява, че съобщението до заявителя, че следва да установи правата си по исков ред, му е връчено на 27.09.2013 год. и исковата молба е подадена в рамките на законовия едномесечен срок – на 28.10.2013 год. /понеделник, първи работен ден след 27.10.2013 год./.

 

Исковата претенция се основава на следните фактически обстоятелства:

„Сиус” ООД, действащ чрез пълномощника си Х.А., упълномощен от управителя на дружеството Х.К.П. с пълномощно от 30.01.2013 год., нотариално заверено от публичен нотариус в Горна Австрия, в качеството си на издател, е издал запис на заповед от 30.01.2013 год., с който безусловно се е задължил да заплати на „Сън Велю” ООД, Австрия, сумата 2 000 000 лева на дата 31.01.2013 год., като задължението останало неизпълнено.

Предвид изложеното ищецът моли да бъде постановено съдебно решение, с което бъде признато за установено, че „Сиус” ООД дължи на „Сън Велю” ООД, с актуално наименование „СВ Модулпродукшън“ ГМБХ /н./, сумата 2 000 000 лева, дължими по запис на заповед, издаден на 30.01.2013 год., с падеж 31.01.2013 год., ведно със законната лихва върху сумата, начиная 01.02.2013 год. до окончателното плащане, както разноските в заповедното производство в размер на 40 000 лв. Претендират се разноските, направени в хода на настоящото исково производство.

Предявеният по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124 ГПК установителен иск е с материално правно основание чл. 535 и сл. от Търговския закон. Исковата молба е подадена в указания на ищеца едномесечен срок по чл. 415 ГПК. Довнесена е дължимата държавна такса. Налице е идентичност в предмета на заповедното и настоящото исково производство. Поради това съдът приема образуваното производство за процесуално допустимо.

 

Ответникът „Сиус” ООД, представляван от управителя Г.Х., е подал писмен отговор. Не оспорва допустимостта на иска, но го оспорва изцяло по същество - както по основание, така и по размер. Възразява срещу наличието на каквото и да е валидно, ликвидно и изискуемо задължение за „Сиус” ООД. Записът на заповед не обезпечавал изпълнението на задължение по съществуващо каузално правоотношение. Не е налице валидно волеизявление от страна на „Сиус” ООД за издаването на ефекта, напротив, същият е издаден при липса на съгласие, водеща до нищожността му. При подписването на записа било налице намерение за увреждане на „Сиус” ООД. Поетото задължение било в особено големи размери, а не било налице решение на Общото събрание на дружеството за поемане на такова задължение. Определеният срок за заплащане на сумата противоречал на добрите нрави и поставяло „Сиус” ООД в обективна невъзможност да изпълни паричното задължение в толкова голям размер в деня, следващ деня на издаването на ефекта. С издаването на записа се накърнявали принципите на справедливостта. Акцентира се върху обстоятелството, че според вписванията в Търговския регистър съдружниците в „Сиус” ООД са двама – Х.К.П., притежаващ 10% от капитала и Г.Х., притежаващ 90% от капитала. Предвид факта, че П. е съдружник в „Сиус” ООД и в „Сън Велю”, то „Сън Велю” ООД, е задължено да съдейства на „Сиус” ООД при упражняване на неговата дейност и да не действа против интересите на същото. Сделката била в противоречие и с обичайната търговска практика, тъй като между търговци не може да има безусловно задължаване, без да е налице размяна на престации. Нарушени били изискванията на чл. 26, ал. 4 ТЗ, като не било ясно указано, че А. действа при издаването на записа като представител, въз основа на изрично пълномощно.

Оспорва се истинността на записа на заповед. От една страна той бил подписан от лице без представителна власт, а при условията на евентуалност – че положеният подпис не е изпълнен от Х.А.. Оспорва се и истинността на нотариално завереното пълномощно, с твърдението, че то не съдържа подписа на своя издател Х.П.. Поради това и на основание чл. 44, вр. чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД записът на заповед бил нищожен поради липса на съгласие. А ако се установи, че подписът е положен от Х.А., то той бил подписан от лице без представителна власт, доколкото ако пълномощното е изготвено и заверено в Австрия на 30.01.2013 год., то същото в оригинал не би могло да се намира физически в България в рамките на същия ден. Не била налице яснота кой документ е съставен първи – пълномощното или записа.

Налице било нарушение на чл. 491 ТЗ вр. чл. 537 ТЗ – записът на заповед не бил предявен за плащане. За да изпадне издателят в забава, ефектът следва да му бъде предявен, независимо от това дали падежът е на точна дата или не.

В условията на евентуалност, в случай че се установи, че записът на заповед е редовен от външна страна и е подписан от надлежно упълномощено лице, то на основание чл. 40, вр. чл. 26 и чл. 44 ЗЗД, същият не пораждал действие и не обвързвал „Сиус” ООД, поради договаряне на пълномощника и третото лице във вреда на упълномощителя, като се излагат фактически твърдения и се аргументират доводи за увреждащия характер на сделката и субективното отношение на представителя и третото лице - поемателя, изразяващо се в намерение за увреждане.

Претенцията за законна лихва, като акцесорна на главното вземане, което е недължимо, също била неоснователна. При условията на евентуалност се възразява срещу нея, тъй като ефектът не е предявен за плащане.

 

С допълнителна искова молба „Сън Велю” ООД оспорва доводите и възраженията на ответника.

Във връзка с възражението, че менителничния ефект не обезпечава валидно каузално правоотношение между страните, се излага довод, че връзката между менителницата и материалните правоотношения има свое самостоятелно значение и то е свързано с възможността, която се предвижда за издателя, да противопостави своите възражения, основани на личните отношения. Поради това именно издателят следва да посочи и установи личните отношения между страните. А доколкото в отговора изрично се сочи, че каузални отношения липсват, то излага се довод, че издателят не е упражнил възражение по чл. 465 ТЗ. Черпят се аргументи от съдебната практика, според която в производство по реда на чл. 422 ГПК съдът извършва проверка за съществуването на каузално правоотношение само ако длъжникът е направил възражение за наличието на такова, за обезпечаване на изпълнението на което, е издаден записът на заповед. А при липса на такова възражение  за съществуването на каузално правоотношение, кредиторът не е длъжен да доказва съществуването на каузална сделка. Според цитираната практика записът на заповед с падеж на определен ден, който не е предявен за плащане, е редовен от външна страна. Поради това ищецът заявява, че според него липсва причина да излага допълнителни твърдения за извънменителничните отношения между страните. Атакуваната от ответника сделка е абстрактна и основанията за нейното издаване са ирелевантни за валидността й.

Оспорва се възражението, че записът на заповед е издаден при липса на съгласие – ценната книга била издадена от пълномощник, снабден с надлежна представителна власт да издава менителнични ефекти на стойност до 2 000 000 лв. А. действал в рамките на предоставената му представителна му власт. Относно възраженията на ответника за неистинност на ефекта, се заявява, че ищецът ще се ползва от записа на заповед и от пълномощното, чиято автентичност се оспорва и не се противопоставя на искането за откриване на производство по чл. 193 ГПК.

Оспорва се и възражението на ответника, че сделката е в противоречие с добрите нрави. Възразява се срещу доводите, че записът на заповед е недействителен по правилата на чл. 40 ЗЗД по отношение на „Сиус” ООД. Излага се довод, че институтът на чл. 40 ЗЗД е неприложим към едностранните сделки. При условията на евентуалност – елементите от фактическия състав на чл. 40 ЗЗД не са осъществени; последиците от относителната недействителност са отпаднали, тъй като ответникът е приел резултата от извършените от пълномощника действия и не им се е противопоставил при условията и сроковете на чл. 301 ТЗ.

Все пак ищецът е посочил, че желае да бъдат взети предвид изложените в п. ІІ от допълнителната искова молба твърдения за хронологията на отношенията, касаещи статуса на „Сиус” ООД и имущественото му състояние. Изложени са твърдения за наличие на каузални правоотношения между страните, за предоставени от ищеца на ответното дружество необезпечени парични и стокови кредити, предназначени да осигурят финансиране изграждането на фотоволтаична централа в с. Оризари, собственост на „Сиус” ООД. Основен доставчик на оборудване и финанси за „Сиус” ООД в процеса по изграждането и въвеждането в експлоатация на фотоволтаичната централа бил „Сън Велю” ООД. В годишния финансов отчет на ответника за 2012 год. се съдържали данни за задължения на „Сиус” ООД към „Сън Велю” ООД в размер на 13 338 232,17 лв.

 

С допълнителния отговор на исковата молба ответникът „Сиус” ООД възразява срещу доводите за абсолютния абстрактен характер на записа на заповед, тъй като действащото българско право не познавало абсолютни абстрактни сделки, а ищецът нито в исковата молба, нито в допълнителната искова молба посочил каузалната сделка, породила задължение за 2 000 000 лв. Записът на заповед не съставлявал доказателство, че тази сума е получена от „Сиус” ООД, не се приравнявал на разписка по чл. 77 ЗЗД.

Твърденията на ответника за липса на каузални правоотношения, които да пораждат задължение за 2 000 000 лв., имали характер на твърдения за отрицателен факт и представлявали правоизключващо възражение, тъй като тези възражения не били само абсолютни /касаещи действителността на ценната книга/, а и лични, основани на отношенията с кредитора, изразяващи се в липса на облигационна връзка. Изложените от ответника в първоначалния отговор възражения за липса на каузално правоотношение не били бланкетни.

Неоснователен бил доводът на ищеца, че издателят на записа - ответник по делото следвало да установи наличието на каузални правоотношения, тъй като при твърдение за липсата им, би се оказал в ситуация да е длъжен да доказва отрицателни факти, което е в противоречие с процесуалния закон. Поради това ответникът счита, че в тежест на кредитора било да докаже основанието – възникването на свързаното със записа на заповед каузално правоотношение, което поражда претенцията му. Непосочвайки сделките, от които произтичали вземанията на „Сън Велю” ООД, ищецът злоупотребявал с процесуални права. А възможността тепърва да се въвеждат нови фактически твърдения за конкретни каузални правоотношения била преклудирана.

Поддържат се възраженията, че записът на заповед е издаден при липса на съгласие, от ненадлежно упълномощено лице и е недействителен по отношение на ответника в хипотезата на чл. 40 ЗЗД. Оспорва се наличието на валидни действия по чл. 301 ТЗ по потвърждаване на действията на пълномощника на „Сиус” ООД.

Оспорва се изложената от ищеца фактическа обстановка, наименована хронология на отношенията, касаещи статута на ответното дружество и неговото имуществено състояние. В п. VІ са изложени насрещните  фактически твърдения на ответника за отношенията между страните по делото, свързани с финансирането на изграждането на фотоволтаичната централа, насочени в крайна сметка да потвърдят вече изложените доводи за липса на парични или непарични задължения на „Сиус” ООД към „Сън Велю” ООД, породени от каузални правоотношения. В най-общи линии се твърди от ответника, че не ищцовото дружество е финансирало изграждането на централата, а китайското дружество „К.Солар Паур ко” ЛТД, представлявано от Г.Х., което е направило инвестиция в „Сиус” ООД в размер на 8 289 000 евро. По силата на сключен между ищеца и китайското дружество меморандум, фотосоларните модули били доставени от „К.” на „Сън Велю” ООД, което е следвало да ги монтира в рамки и да осъществи логистиката по доставката и монтажа им на строителната площадка. Доколкото задължения на ответника към ищеца липсвали изцяло, те не били и погасявани.

 

С разпореждане от 15.05.2014 год. съдът е указал на ищеца да поясни исковата и допълнителната искова молба, като изложи ясни фактически твърдения за вече посочените от него каузални правоотношения между страните, за обезпечаването на които е издаден записа на заповед, като в частност конкретизира твърденията си, изложени в допълнителната искова молба, относно това как и по какъв начин ищцовото дружество е финансирало дейността на ответника с необезпечени стокови и парични кредити.

Възразява се впоследствие от ищцовата страна, в молба ѝ от 15.08.2014 год., срещу допустимостта на така дадените от съда указания, в светлината на постановеното след даването им Тълкувателно решение № 4 /2014 год., с искане разпореждането да бъде отменено.

Съдът е намерил възраженията и свързаното с тях искане за отмяна на разпореждане от 15.05.2014 год. за неоснователни. Действително според ТР № 4 / 2014 год. при редовен от външна страна запис на заповед и направено общо оспорване на вземането от ответника ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане. Но в случая, без да е длъжен, ищецът сам в допълнителната искова молба е оспорил твърденията на ответника за безпаричност на ценната книга и сам е посочил, че съществуват каузални правоотношения между страните, свързани с финансиране изграждането на фотоволтаична централа с необезпечени стокови и парични кредити, като основен доставчик на оборудването и на финансите на „Сиус” ООД е „Сън Велю” ООД. От съществено значение е, че указанията на съда не са били ищецът тепърва да посочи каузално правоотношение, каквото до момента не е посочвал, а единствено и само да уточни вече изложените от него в допълнителната искова молба твърдения за наличието на такова правоотношение, които не са били достатъчно ясни и конкретни.

 

С уточняващата молба от 03.06.2014 год. ищецът е уточнил, че ответното дружество е собственик на фотоволтаична централа с обща мощност от 4 МW, изградена в имоти в землището на с. Оризари, общ. Твърдица, обл. Сливен, въведена в експлоатация на 28.06.2012 год. За изграждането на централата през 2012 год. „Сиус” ООД е закупило от „Сън Велю” ООД, а последното е доставило на ответника стоки, описани във фактура № RE080871 / 02.07.2012 год., в т.ч. соларни модули PI 230-235 PI WATT, с единична цена 900 евро за 1 KW и обща цена от 3 600 000 евро, описани в позиция 1 от фактурата. Тази фактура е осчетоводена по съответните сметки на ответното дружество, вписана е в справките декларации за съответните месеци, а придобитото имущество е заприходено. Стойността по фактурата участва в ГФО за 2012 год., който е одобрен от Общото събрание на съдружниците от 14.06.2013 год. Обобщено е, че между страните съществува облигационна обвързаност, по силата на която „Сиус” ООД дължи на „Сън Велю” ООД парични суми, за събирането на част от които е издаден процесния запис на заповед и по-точно за част от сумата 3 600 000 евро, дължима за продадените соларни модули. При липса на друга уговорка, цената е била дължима в деня, следващ деня на доставката, удостоверена с издадената фактура.

 

В отговор на уточняващата молба е постъпило становище от ответното дружество от 01.07.2014 год., в което се оспорва твърдението, че между страните е налице договор за продажба на фотосоларни модули и че въз основа на този договор „Сън Велю” ООД е доставило на „Сиус” ООД описаните във фактурата от 02.07.2014 год. стоки. Твърди се, че „Сън Велю” ООД е осъществявало единствено и само дейности по транспортирането на соларни модули по възлагане на „К.солар пауър Ко”, Китай. Фактура № RE080871 / 02.07.2012 год. се оспорва с твърдението, че е същата отразява невярно отношенията между страните, не е редовен счетоводен документ, в нея не е налице индивидуализация на панелите с посочване на серийните им номера, а това било необходимо, тъй като соларните модули били не родово, а индивидуално определени вещи. Твърди се, че фактурата е съставена за целите на настоящото производство, което се потвърждавало и от обстоятелството, че в ГФО на „Сън Велю” не фигурира вземане от „Сиус” ООД на стойност 6 175 161,60 евро, за каквато стойност е издадена процесната фактура. Оспорва се твърдението от страна на ищеца да е била извършена доставка на соларни панели и каквито и да е било съоръжения и материали. Ответникът действително притежавал фотосоларен парк, но намиращите се в него панели не са придобити по договор, сключен със „Сън Велю” ООД. А позоваването на ищеца на счетоводното отразяване на фактурата в счетоводството на „Сиус” ООД не доказвало каузалните правоотношения, тъй като счетоводството било водено изцяло под ръководството на Х.П..

 

По искане на ответника, формулирано в отговора на исковата молба и с определение от 01.04.2014 год. по делото е допуснато участието на трето лице - помагач на страната на ответника, а именно Х.А..

Третото лице – помагач Х.А. е депозирало писмено становище, в което заявява, че няма интерес на помага на ответника „Сиус” ООД, а обосновава интереса си да подпомага ищцовата страна – „Сън Велю” ООД, тъй като ако се приеме, че искът е неоснователен и менителнично задължение не се е породило, може да се стигне до ангажиране на личната му отговорност. Поради това заявява волята си да подпомага ищеца.

А. заявява, че е запознат с отношенията между страните по делото, установени по повод изграждането на фотоволтаичната централа, запознавал се и е с данни от счетоводството на ответника, в резултат на което се е уверил, че „Сиус” ООД има задължения към „Сън Велю” ООД в размер, надхвърлящ 10 000 000 лв. Част от това задължение, а именно задължение за сумата 7 040 988 лв., било документирано и осчетоводено като неплатена цена за доставени соларни модули Solarmodul PL 230-235 Pl Watt Sun value. Същевременно липсвали първични счетоводни документи, според които „К.Солар Паур Ко” ЛТД да е доставчик на „Сиус” ООД, поради което и такива доставки не били осчетоводени.

Заявява, че лично е подписал записа на заповед, действайки като пълномощник на „Сиус” ООД, в рамките на предоставената му представителна власт. Уговарянето на падеж, който е един ден след издаването му, не съставлявало изключение с установената търговска практика, а падежът бил определен по този начин, тъй като падежът на задълженията на „Сиус” бил настъпил далеч преди издаването му.

Не му били известни описаните в Допълнителния отговор на исковата молба отношения между „Сън Велю” ООД и „К.солар паур Ко” ЛТД, Китай.

 

С доклада по чл. 146 ГПК съдът е направил очертаване на предмета на делото:

При очертаването на предмета на делото съдът е съобразил изложените от страните твърдения и възражения, в светлината на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 год. на ВКС, постановено след образуването на делото, което е задължително за правораздавателните органи, съобразно чл. 130, ал. 2 ЗСВл. По-конкретно съдът отчита разрешенията, дадени в т. 17 от същото ТР, в т.ч. и в мотивната му част - досежно предмета на делото и разпределението на доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл. 422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед. В мотивната част на решението са очертани двете противоположни становища, застъпени в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, които са дали повод за произнасяне на ОСГТК с тълкувателно решение. Възприето от ОСГТК като правилно е първото описано становище, а именно това, което е било застъпено и аргументирано в решение № 143 / 22.01.2013 год. на ВКС първо т.о. по т.д. № 870 / 2011 год. /цитирано в предложението за допълване на предмета на тълкувателно дело № 4 / 2014 год. от 13.06.2013 год./, а именно, че предмет на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК е вземането, произтичащо от редовен от външна страна менителничен ефект. Ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане, НО той го е сторил с допълнителната искова молба, която при търговските спорове, разглеждани по реда на глава 32 ГПК, при двустранната размяна на книжа, съставлява неразделна част от първоначалната искова молба. С въвеждането на твърдения от страна на самия ищец - поемател по записа в допълнителната му искова молба за наличието на конкретно каузално правоотношение, въз основа на което се е породило вземане в полза на „Сън Велю” ООД, което твърдение единствено е уточнено в молбата от 03.06.2014 год., и формулирането на възражения от страна на издателя срещу твърдяното наличие на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, по делото по необходимост се разкрива основанието на поетото задължение за плащане и обезпечителния характер на ценната книга. С Тълкувателното решение, чрез възприемането на първото от двете противоречиви разрешения по реда на чл. 290 ГПК, е отречено разрешението по въпроса за предмета на делото, възприето в решение № 82 / 10.04.2013 год. по т.д. № 804 / 2010 год., в което именно се е застъпвала тезата, поддържана от ищеца, а именно, че осъществяваната от решаващия съд проверка на съществуването на вземането по запис на заповед е дължима единствено и само в рамките на въведените от длъжника абсолютни и относителни възражения, но не и относно твърдяната каузална сделка като причина за неговото издаване.

Следва да се отчете, че оспорванията от страна на ответника, свързани с посочените от ищеца каузалните правоотношения, не могат да се квалифицират като „общи” по смисъла на тълкувателното решение. Според възприета като правилна съдебна практика, а именно тази по посоченото решение № 143 / 2013 год., единствено въвеждането на твърдение за липса на причина за издаване на записа на заповед представлява „общо възражение”. След като възражението за безпаричност е конкретизирано от ответника чрез посочване на обстоятелствата, при които се твърди да е издаден записа на заповед и на създалите се според ответника каузални правоотношения във връзка с действителния източник на финансиране на фотоволтаичната централа, то оспорването вече не притежава характеристиката „общо”. Поради това в тази хипотеза посочените от ищеца каузални правоотношения подлежат на изследване и „се разкрива основанието на поетото задължение”.

Ето защо съдът приема, че каузалното правоотношение е включено в предмета на спора и на установяване подлежи неговото възникване и действителност, като предмет на изследване са и правоизключващите възражения, въведени от „Сън Велю” ООД. В доклада изрично е посочено, че доколкото от страна на ответника се отрича възникването на каузално правоотношение и съответно не се твърди погасяване на задълженията по него, погасяването на задължението по каузалното правоотношение не е включено в предмета на спора.

 

Между страните не се спори единствено по въпроса кои са съдружници в „Сиус” ООД към момента на издаването на записа на заповед, както и досежно обстоятелството, че „Сиус” ООД е собственик на фотоволтаична централа с обща мощност 4 KW, изградена в имоти, находящи се в землището на с. Оризари, община Твърдица, обл. Сливен и съставляващи ПИ № 000136 и № 000137 в местността „Старата кория”. Не се спори за момента, в който фотоволтаичната централа е била въведена в експлоатация – 28.06.2012 год. Всички останали обстоятелства, относими както към менителничния ефект, така и към каузалните правоотношения, са спорни между страните и подлежат на доказване.

 

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

 

От вписванията в Търговския регистър по партидата на ответното дружество е видно, че дружеството „Сиус“ ООД е учредено през 2010 год. Считано от м. април 2012 год. съдружници в дружеството са две физически лица – Х.К.П. и Г.Х.. Двамата съдружници представляват дружеството както заедно, така и поотделно в периода от 18.04.2012 год. до 14.07.2014 год., а считано от 14.07.2014 год. П. е заличен като управител и дружеството понастоящем се представлява само от Г.Х.. В периода от 18.04.2012 год. до 14.07.2012 год. мажоритарен собственик на капитала, притежаващ 90 % от него е бил Х.П., а от 14.07.2012 год. е вписана промяна в съотношението на притежаваните дялове и от този момент мажоритарен собственик е станал Г.Х..

 

Във връзка с абстрактната сделка

 

Между кориците на изисканото заповедно производство е приложен процесният запис на заповед в оригинал /л. 30/. С прилагането на частното гражданско дело, ценната книга е станала част от доказателствения материал по делото.

Записът на заповед е издаден на 30.01.2013 год. в гр. Пловдив. Издател е „Сиус“ ООД, представлявано от управителя Х.К.П.. При издаването на записа на заповед управителят П. е действал не лично,  чрез пълномощника на дружеството Х.А., упълномощен с пълномощно, описано в записа, като издадено на 30.01.2013 год. и нотариално заверено от д-р Роберт Аущалер – публичен нотариус, Горна Австрия.

Със записа на заповед издателят „Сиус“ ООД се е задължил безусловно и неотменимо да заплати сумата 2 000 000 лева на поемателя “Сън Велю“ ООД, с посочени данъчен и идентификационен ДДС номер, със седалище и адрес на управление Гевербегебийт 9, Остермийтинг, Австрия, представлявано от Х.К.П.. Сумата, за която е издаден записът – 2 000 000 лв., е изписана както с цифри, така и с думи, като не е допуснато различие или разминаване между цифровото и словесното изражение както на сумата, така и на валутата. Местоплащането е гр. Пловдив. Падежът на задължението е на определена дата, която е посочена - 31.01.2013 год.

Документът е подписан от Х.А., който е положил подписа си и е изписал името си два пъти – както след основния текст на записа на заповед, така и след клаузата, че ценната книга е с допълнителна клауза „без протест“ по см. на чл. 500 ТЗ.

Записът на заповед не е предявен за плащане. Върху записа на заповед не са налице отбелязвания по чл. 492 ТЗ за извършени частични плащания или за цялостно погасяване на дълга.

 

Автентичността на подписа на пълномощника А. е оспорена от ответната страна. С определение от 11.09.2014 год. е открито производство по оспорване на истинността на документа по реда на чл. 193 ГПК, с указания за страните, че тежестта за установяване на твърдяната неистинност лежи върху ответната страна. От заключението на вещото лице С. по допуснатата съдебно-графологична експертиза се установява, че подписите и ръкописните текстове в процесния запис на заповед, са положени, респ. изпълнени от Х.А..

Поради това оспорването на истинността на документа и в частност автентичността на подписа, положен от Х.А. в записа на заповед, остана недоказано по см. на чл. 194, ал. 2, изр. първо ГПК. Записът на заповед е подписан от неговия автор Х.А., който с подписа си е потвърдил материализираната в документа своя воля. Ето защо недоказано е въведеното от ответника основание за нищожност на ефекта поради липса на валидно волеизявление/воля (съгласие) по см. на чл. 26, ал. 2, вр. чл. 44 ЗЗД.

 

Спори се дали лицето, подписало записа на заповед – Х.А., е бил снабден с надлежна представителна власт от упълномощителя Х.К.П. да действа от името на „Сиус“ ООД при издаването на ефекта.

Както се спомена, Х.К.П. е бил управляващ и представляващ „Сиус“ ООД към датата на издаването на записа на заповед. Той е имал представителна власт да извършва правни действия от името на дружеството. След като е имал представителни права по силата на закона, той е имал и правната възможност да делегира част от тях на трети лица чрез едностранна овластителна сделка.

В самия текст на записа на заповед е индивидуализирано пълномощното, въз основа на което се е породила представителната власт на А. – писмено пълномощно, издадено на 30.01.2013 год. и нотариално заверено от д-р Роберт Аущалер – публичен нотариус, Горна Австрия, Ст. Панталеон.

Това пълномощно е било представено по делото в заверен от ищеца препис със заявлението за издаване на заповед за изпълнение и с исковата молба. Представеното пълномощно действително е издадено от П. на 30.01.2013 год. и е нотариално заверено от д-р Роберт Аущалер – публичен нотариус, Горна Австрия, Ст. Панталеон, както е индивидуализирано то в текста на записа на заповед.

Истинността на подписа на Х.К.П. в пълномощното от 30.01.2013 год. е оспорена от ответника и с определение от 11.09.2014 год. е открито производство по оспорване по реда на чл. 193 ГПК. На основание чл. 183 ГПК ищецът е представил оригинала на пълномощното /л. 472/.

От заключението по приетата по делото съдебно-графологична експертиза се установява, че подписите и ръкописните текстове, положени в процесното пълномощно от 30.01.2013 год. - както под текста на български език, така и под текста на немски език, са положени/изписани от Х.К.П.. Вещото лице е категорично, че не е извършено пренасяне на така положените подписи и ръкописни текстове върху изследваните документи  чрез технически способи и средства, няма техническа подправка, като същите са положени с механични пишещи средства, сини на цвят. Заключението се кредитира от съда като компетентно и обосновано, като се отчита и обстоятелството, че не е оспорено от ответника и не е поискано изготвянето на повторна експертиза.

Ето защо, въз основа на графологичната експертиза, оспорването на истинността на пълномощното от 30.01.2013 год. остана недоказано по см. на чл. 194, ал. 2, изр. първо ГПК. Този документ съставлява пълно доказателство за волята на П. да предостави описаните представителни права на А., който да действа от името на „Сиус“ ООД при издаването на запис на заповед.

Във връзка с оспорената от ответника истинност на подписа, положен от Х.К.П. в пълномощното, с което се овластява Х.А., с допълнителната искова молба ищецът е представил и потвърждение от Х.К.П., действащ като управител на „Сиус“ ООД. С този документ П. е заявил, че е запознат с извършените от пълномощника на дружеството Х.А. правни и фактически действия по изпълнително дело № 58/ 2013 год. по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков и действия по изп. дело № 310/2013 год. по описа на ЧСИ Миглена Минкова и от името на „Сиус“ ООД е признал, потвърдил изцяло и приел правните последици от извършените действия. Потвърждението е с нотариална заверка на подписа на П. от 16.07.2013 год., извършена от български нотариус. Истинността на подписа на П. и в това потвърждение също е оспорена от ответника и по отношение на него е открито производство по оспорване по реда на чл. 193 ГПК. От заключението по т. 4 от графологичната експертиза се установи, че подписите, положени от името на П., в потвърждението, са изпълнени от него. Оспорването остана недоказано. Следва обаче да се посочи, че това потвърждение напрактика е без конкретно правно значение за настоящия спор, тъй като с него се потвърждават правни действия, извършени от А. по конкретни изпълнителни дела, несъмнено образувани след издаването на записа на заповед и снабдяването на ищеца с изпълнителен лист по заповедното производство, а не действията по издаването на записа на заповед. Поради това потвърждението на действия, извършени след „сключването“ на процесната сделка и несвързани с правното ѝ действие, са без правно значение.

 

Като отчете неуспешно проведените производства по оспорване на документи, съдът приема, че записът на заповед, издаден на 30.01.2013 год., е редовен от външна страна. Съдържа всички предвидени в разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити; не е налице непълнота в съдържанието, подлежаща на преодоляване по правилата на чл. 536 ТЗ. Документът не само е озаглавен запис на заповед, но и в текста му се съдържа наименованието „запис на заповед“. Съдържа безусловно обещание да се заплати определена сума пари. Посочен е падеж на определен ден, което е в съответствие с чл. 537, вр. чл. 486, ал. 1, т. 4 от ТЗ. Индивидуализиран е поемателят. Посочени са както мястото на плащането, така и датата и мястото на издаване. Подписан е от издателя А., като автентичността на подписа му се установи.

 

Ответникът счита, че посоченият в записа на заповед падеж на задължението /31.01.2013 год./, който следва с един ден датата на издаването му /30.01.2013 год./, е в противоречие с добрите нрави и прави самата ценна книга недействителна като правна сделка.

Съдът приема възражението за неоснователно. Законът не предвижда изискване за наличието на период от време между издаването на записа на заповед и неговия падеж и при приложение на основания принцип в гражданското право на свобода на договаряне, се налага извод, че в запис на заповед може да се посочи падеж на задължението дори съвпадащ с деня на издаването на ефекта, респ. при запис на заповед на предявяване, същият може да се предяви незабавно след издаването му. Тази договорна свобода не е ограничена от изискванията на морала по см. на чл. 9 ЗЗД, както се настоява от ответника. Не може да се приеме за неетично едно лице едновременно да поеме задължение и да приеме, че то е незабавно изискуемо. Записът на заповед е абстрактна сделка и падежът на задължението не може да бъде предпоставян от размера му; действителността на подобна сделка не може да бъде поставена в зависимост от срока за плащане и наличието на реална финансова възможност на длъжника да изпълни задължението. Обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за да изпълни задължението, не го освобождава от отговорност /чл. 81, ал. 2 ЗЗД/. Поемането на парично задължението и скрепяването му с падеж, в който задължението не може фактически да бъде изпълнено, не е в противоречие с добрите нрави; единствено поставя длъжника пред необходимостта да носи отговорност последиците от забавата си.

При формирането на извода за липса на противоречие с добрите нрави при посочването за падеж на деня след датата на издаването на ефекта, съдът има предвид, че записът на заповед обичайно, според установената търговска практика се издава във връзка с каузални правоотношения между страните и често той се подписва не при възникването на правоотношенията, а в момента, в който паричните задължения по тях вече са станали изискуеми, за да се гарантира възможността на кредитора по-бързо да събере вземането си. В тази хипотеза дори е традиционно падежът на задължението по записа на заповед да възниква почти едновременно с издаването на ефекта. Без значение за този извод е размера на задължението – дали е малък или голям, както и финансовата способност на издателя да изпълни незабавно поетото задължение.

 

Изложен е довод от ответника, че е допуснато нарушение на чл. 491 ТЗ, вр. чл. 537 ТЗ, като не са представени доказателства за предявяването за плащане на записа на заповед.

Според чл. 491 ТЗ менителницата /записът на заповед/, платима на определен ден, трябва да се предяви за плащане на падежа или в един от двата следващи работни дни. Несъмнено е, че върху процесната ценна книга липсва отбелязване за това да е предявена за плащане на издателя. Дали обаче липсата на предявяване за плащане опорочава самата ценна книга, както се настоява от ответника?

В тази връзка съдът отчете следното: Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 / 28.12.2005 год. на ОСТК на ВКС, постановено по спорни въпроси, свързани със записа на заповед, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане. По своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение на менителничното задължение. Не съществува като правно задължение изискване за предявяване на записа на заповед за плащане. Непредявяването на посочения менителничен ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя по реда на чл. 237, б. "е" ГПК /отм./. Това следва от разпоредбата на чл. 514, ал. 1 ТЗ. Предявяването за плащане се явява предпоставка само за поставянето на длъжника в забава /в случай, че записът на заповед е платим на предявяване/ и представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. Непредявяването на записа на заповед за плащане в срок води до загубване на правата по него по отношение на регресно отговорните лица-джирантите и техните авалисти. Това не се отнася за издателя на записа на заповед и неговия авалист.

В случая, предявяване на записа на заповед за плащане на падежа не е било необходимо дори за поставянето на издателя в забава, тъй като той е изпаднал в забава автоматично, по силата на настъпилия падеж – чл. 84, ал. 1 ЗЗД предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Предявяването за плащане на запис на заповед с падеж на определен ден има значение единствено, за да удостовери поемателя през издателя, с факта на физическото държане на ценната книга, че все още е тутуляр на вземането. Записът на заповед, освен едностранна абстрактна сделка, има характер и на ценна книга. Правата по нея могат да бъдат прехвърлени чрез джиро, като по този начин активно легитимиран да получи плащането не винаги е първоначалният поемател, а и лицето, което физически държи ценната книга и се легитимира като кредитор от непрекъснатата верига на джирата. Като представи ценната книга ще установи, че същата не е джиросана и първоначалният поемател е все още титуляр на вземането, което иска да реализира, или че се явява надлежно легитимиран кредитор - джиратар, легитимиран да получи плащане, вследствие на непрекъснатия ред на джирата. Поради това, упражняването на фактическа власт върху ценната книга и физическото й представяне на поемателя е предпоставка за легитимацията на кредитора пред поемателя и за изпълнението на задължението по ефекта.

Това обстоятелство - че поемателят е все още титуляр на вземането, е надлежно удостоверено с факта на представянето на записа на заповед в оригинал, като приложение към заявлението по чл. 417 ГПК, подадено пред РС – Пловдив на 01.02.2013 год., т.е. в рамките на два работни дни след падежа. В записа на заповед липсва джиро, от което следва, че първоначалният поемател е все още титуляр на правата, произтичащи от записа. А непредявяването за плащане не е било способно да отложи падежа на задължението, нито да освободи издателя от последиците от забавата.

 

Повдигнат е довод от ответника, че пълномощното, с което Х.А. се е легитимирал като пълномощник при издаването на записа на заповед, е съставено и заверено на 30.01.2013 год. в Австрия и не е имало начин пълномощникът да е разполагал с оригинала му в рамките на същия ден, при издаването на записа на заповед в РБългария, гр. Пловдив. Съдът приема този довод за неоснователен.

От значение за пораждането на правните последици на една сделка е факта на материализирането на волеизявлението, обстоятелството, че то е намерило обективен израз. С подписването на пълномощното от страна на П., с което се овластява Х.А. да действа от името на „Сиус“ ООД, са създадени представителните права за пълномощника. Без значение е дали упълномощеният упражнява фактическа власт върху оригинала на пълномощното. Пълномощното не е ценна книга, за да е необходимо физическото ѝ държане за удостоверяване на материализираните в нея права. Достатъчно е упълномощеният да е знаел, че това пълномощно е съставено и подписано, че волята за овластяване е вече обективирана, за да може да се позовава на него, независимо от това дали то е било в негова фактическа власт. В днешно време, с оглед вида и нивото на развитие на комуникациите, упълномощителят е разполагал с множество начини да уведоми упълномощения, че вече му е предоставил права, в т.ч. като му изпрати копие от пълномощното по електронна поща, въйбър, месинджър и пр. или дори устно по телефона да го уведоми, че пълномощното е вече съставено и нотариално заверено, като го информира за съдържанието му.

Поради това без правно значение за последиците от сделката е обстоятелството, дали завереното в Австрия на 30.01.2013 год. пълномощно е било във фактическата власт на упълномощения в рамките на същия ден, в който е издаден записа, на мястото на издаване на ефекта.

Във връзка с довода, че както пълномощното, така и записът, са издадени на една и съща дата, поради което не може да се направи извод, кой документ е съставен първи, следва да се посочи, че от начина, по който в текста на записа на заповед е описано пълномощното, даващо права на А. - с посочване на дата на издаване и на име на нотариуса, който е извършил заверката на подписа на упълномощителя, следва логичния извод, че първо е било съставено и заверено пълномощното, а едва след това е бил издаден записа на заповед. В противен случай данните за пълномощното не биха могли да бъдат възпроизведени в записа на заповед. Дори обаче записът на заповед да бе издаден в момент, предшестващ момента на заверката на подписа на П., респ. преди подписването му от издателя, то пълномощното би съставлявало конклудентен начин на потвърждение на действия, извършени от лице без представителна власт и е било годно да стабилизира висящата недействителност на записа на заповед.

 

Спори се относно това, дали Х.А. е имал надлежно учредена представителна власт да действа от името на „Сиус“ ООД при издаването на процесния запис на заповед.

Според съдържанието на пълномощното от 30.01.2013 год., на което е основана представителната власт на Х.А., Х.К.П., в качеството си на управляващ и представляващ фирма „Сиус“ ООД, е упълномощил Х.А., роден през 1973 год., немски гражданин, да представлява „Сиус“ ООД, като от името и за сметка на дружеството издава записи на заповеди в полза на контрагенти на дружеството за суми до 2 000 000 лева включително.

Към момента на съставянето на пълномощното, Х.К.П. е бил един от двамата управители на „Сиус“ ООД, вписани в търговския регистър, който има право да действа от името на дружеството поотделно, самостоятелно и независимо от другия управител и съдружник Г.Х.. Следователно П., като органен представител на „Сиус“ ООД, е имал право да извършва всякакви правни действия от името на дружеството, с незабавен правен ефект в правната сфера на последното. След като е имал право да представлява дружеството, то е разполагал и с правната възможност да упълномощи трето лице със своите права. Следователно П. е имал правото да овласти А. да извърши правните действия, описани в пълномощното.

            При издаването на записа на заповед Х.А. не е действал като търговски пълномощник по смисъла на чл. 26 ТЗ, която разпоредба се сочи от ответника като нарушена от издателя. Според посочената разпоредба търговският пълномощник е лице, упълномощено от търговеца да извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение, като при липса на други указания пълномощникът се смята упълномощен да извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца. В случая А. не е овластен да извършва действия от името на „Сиус“ ООД срещу възнаграждение, доколкото подобно възнаграждение не е упоменато и не се установява да е договорено. Той не е овластен да извършва ред действия, свързани с обикновената дейност на търговеца, а е упълномощен да извърши едно конкретно действие – да издаде запис на заповед. Дори обаче да бе допустимо А. да се квалифицира като търговски пълномощник, предоставеното му пълномощно е писмено, с нотариална заверка на подписа, т.е. спазена е формата за действителност, предвидена в чл. 26, ал. 1, изр. последно ТЗ; същото предоставя изрично права за поемане на менителнични задължения, както изисква ал. 2. Изискването на ал. 4 на чл. 26 ТЗ търговският пълномощник да се подписва, като прибавя към фирмата своето име и добавка, че е пълномощник, също е спазено. Това изискване не предпоставя използването на специални изрази и формулировки, на клишета – достатъчно е, че лицето, действало от името на търговското дружество като пълномощник, изрично е посочило, че действа именно като такъв, а не от свое име. В случая А., който е подписал записа на заповед, изрично е посочил, че действа като пълномощник на управителя на „Сиус“ ООД Х.П.. Т.е. дори да се приеме,че А. е бил търговски пълномощник на „Сиус“ ООД при издаването на записа на заповед, той е имал правото да стори това, тъй като е бил изрично писмено упълномощен с пълномощно с нотариална заверка на подписа и се е обозначил изрично като пълномощник на „Сиус“ ООД,  индивидуализирал е и самото пълномощно.

 

Обстоятелството, че към момента на издаването на пълномощното и съответно на подписването на записа на заповед, Х.К.П. е бил и управител на поемателя „Сън Велю“ ООД, според състава на ОС - Пловдив не съставлява пречка „Сиус“ ООД, действащо чрез П. /респ. негов пълномощник/ да поема задължения пред другото дружество, на което П. също е управител.

Според разрешенията, възприети в т. 2 от Тълкувателно решение № 3 / 15.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС, органният представител, чрез който юридическото лице влиза в правоотношения с трети лица, е част от организационната структура на юридическото лице. Той прави не свое волеизявление, като отделен правен субект, а волеизявление, принадлежащо на юридическото лице. Във външните действия органният представител представлява юридическото лице, но волята, която изразява, не е собствена, а е волята на самото юридическо лице. Не са налице два самостоятелни правни субекта – представител и представляван. Не са налице действия, извършени от лице, различно от представлявания, за да се приложи ограничението на представителната власт на представителя по чл. 38, ал. 1 ЗЗД, тъй като органното представителство не включва упълномощаване. Поради това и в обобщение е прието, че към органното представителство на търговските дружества при сключването на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона на две търговски дружества, не се прилага забраната на чл. 38, ал. 1 ЗЗД /“Представителят не може да договаря от името на представлявания нито сам със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласие за това.“/.  Т.е. при органното представителство липсва необходимост от съгласие за договаряне сам със себе си.

Ето защо, не са налице основания да се приеме, че поемането на задължение от дружество, на което П. е управител, към друго търговско дружество, на което П. също е управител, е недействително.

 

Ответникът се позовава и на разпоредбата на чл. 40 ЗЗД и счита, че записът на заповед не поражда действие и не обвързва „Сиус“ ООД поради договаряне на пълномощника и третото лице във вреда на упълномощителя. Според посочената правна норма ако представителят и лицето, с което той договарял, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания.

Съдът приема възражението, основано на чл. 40 ЗЗД, за неоснователно.

От една страна, основен предмет на делото е запис на заповед, който е едностранна правна сделка. При сключването на подобна правна сделка няма насрещна страна, която прави волеизявление. Правният ефект на едностранната сделка не е обусловен от съвпадането на две насрещни по посока волеизявления. Правните последици от записа на заповед се пораждат въз основа на едностранното изявление на издателя, който се задължава едностранно и безусловно пред трето лице – поемател. Съгласието на поемателя е без правно значение за пораждането на последиците от менителничния ефект. Издателят на ефекта не договаря по правило с поемателя при подписването му. Поемателят не е насрещна страна по записа на заповед, доколкото при едностранните сделки по дефиниция липсва насрещна страна. След като не формира обща воля с поемателя при „сключването“ на едностранната сделка, издателят по правило не може да се споразумее с „насрещната страна“ във вреда на представлявания – насрещна страна при едностранните сделки липсва. След като издателят не се споразумява с насрещната страна, то и пълномощникът му, който действа от името на издателя, също не се договаря с лицето, в чиято полза издава записа. Ето защо съдът приема, че нормата на чл. 40 ЗЗД е неприложима към едностранните сделки.

Следва да се посочи също, че нормата на чл. 40 ЗЗД не е приложима към органното представителство, а само към овластителните сделки. А. е овластен от органния представител на „Сиус“ да издаде запис на заповед в полза на „Сън Велю“ ООД до 2 000 000 лв. Той е действал стриктно в рамките на предоставената му представителна власт и не се е отклонил от нея – както е предписано в пълномощното, е издал запис на заповед за сума, попадаща изцяло в рамките на посочения лимит. Поради това при подписването на записа на заповед пълномощникът А. точно е възпроизвел волята на органния представител на „Сиус“ ООД. Органният представител, чрез който юридическото лице влиза в правоотношение с трети лица, е част от организационната структура на юридическото лице. Той прави не свое волеизявление, като отделен правен субект, а волеизявление, принадлежащо на юридическото лице. Волята, която органният представител изявява, не е собствена негова воля, воля на субект, различен от юридическото лице, а волята на самото юридическо лице. Не са налице два отделни субекта – представител и представляван. Органното представителство не включва упълномощаване. Поради това при действия, извършени от органния представител, изцяло неприложим е институтът на чл. 40 ЗЗД на действие на представляващия във вреда на представлявания в сговор с трето лице за увреждане. Този извод е възприет и в решение № 232 / 16.11.2018 год. на ВКС по т.д. № 3745/2017 год., според което разпоредбата на чл. 40 ЗЗД не се прилага при органното представителство на търговски дружества, т.е. в случаите, когато представителят е управител на търговско дружество, който изпълнява правомощия на орган на дружеството и изразява волята на съдружниците. Единственото средство за защита на дружеството срещу увреждащите действия, извършени от управителя, е ангажирането на отговорността му по чл. 145 ТЗ.

Ето защо изобщо не може да бъде обсъждан въпроса дали процесната едностранна правна сделка е сключена във вреда на представлявания и оттам дали му е непротивопоставима /„не поражда действие“/.

 

Ответното дружество е акцентирало, че записът на заповед е издаден без наличие на взето решение на Общо събрание на съдружниците /ОСС/ за поемане на задължение в толкова голям размер.

Действително, по делото не е представено решение на ОСС за задължаването на „Сиус“ ООД по запис на заповед пред „Сън Велю“ ООД. Но издаването на запис на заповед не е поставено от закона в изключителната компетентност на Общото събрание на съдружниците, доколкото не е предвидено в разпоредбата на чл. 137 ТЗ. При запознаване с дружествения договор на „Сиус“ ООД, актуален към 30.01.2013 год. /редакцията му от 29.06.2012 год./, обявен по партидата на дружеството в Търговския регистър, а и представен по делото, съдът констатира, че въпросите, които са предоставени в изключителна компетентност на ОСС, са изчерпателно регламентирани в чл. 21, ал. 1 и поемането на задължение по запис на заповед, респ. поемането на парични задължения над определен размер, не е сред въпросите, които са поставени в изключителната компетентност на Общото събрание.

Дори обаче в дружествения договор да бе предвидено, че в изключителна компетентност на ОСС е да вземе решение за задължаване на дружеството по запис на заповед, липсата на решение отново не би съставлявало пречка записът на заповед да породи правни последици. Според разрешенията, възприети в Тълкувателно решение № 3/15.11.2015 год. на ОСГТК на ВКС, решение на ОСС за придобиване и отчуждаване на недвижим имот, вземането на каквото решение е в негова изключителна компетентност, според изричната разпоредба на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, не е необходимо условие за действителност на разпоредителната сделка с недвижим имот. След като органният представител е изявил съгласието на ООД за поемане на задължение, решението на ОСС не е условие, без което договорът не може да бъде сключен и да породи действие, не е елемент от фактическия му състав. Макар и прието конкретно в светлината на сделките за разпореждане с недвижим имот, притежаван от дружество с ограничена отговорност, Тълкувателното решение дава принципен отговор на всички питания, свързани с изискването по даден въпрос, касаещ правоотношенията на ООД с трети лица, да бъде взето решение на върховния му орган. И този принципен отговор се изразява в това, че решението на ОСС във връзка със сключването на сделки с трети лица, респ. сделки, пораждащи задължения пред трети лица, не е елемент от фактическия състав на сделката и не може да се противопостави на третите лица /какъвто е ищецът по делото/; липсата на решение на ОСС, когато то се изисква от нормативен акт или от дружествения договор, има значение единствено във вътрешните отношения между дружеството и управителя за евентуална отговорност за вреди на последния към дружеството /чл. 145 ЗЗД/.

Ето защо, въведения от ответника порок при издаването на записа, изразяващ се в липса на решение на ОСС, не съставлява нарушение на закона или дружествения договор и не обосновава нищожност на ефекта.

 

В обобщение, съдът приема, че въведените от ответника абсолютни възражения срещу действителността на записа на заповед са неоснователни. Процесният запис на заповед е редовен от външна страна, издаден е от пълномощник с надлежно учредена представителна власт и удостоверява падежирало към момента на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК вземане на поемателя спрямо издателя, независимо от липсата на предявяване за плащане. Същият съдържа всички изискуеми реквизити и съставлява валидна правна сделка, която е способна да породи правно действие и е породила такова.

 

Във връзка с каузалното правоотношение

 

При недоказаност на абсолютните възражения, съдът следва да разгледа релативните възражения срещу задължението, обективирано в записа на заповед.

Посочено в доклада по делото е, че каузалното правоотношение е включено в предмета на спора и на установяване подлежи неговото възникване и действителност, като предмет на изследване са и правоизключващите възражения, въведени от „Сиус” ООД, основани на твърдения за липса на каузално правоотношение, от което да се е породило парично задължение за ответника; твърдения за характера на възникналите правоотношения във връзка с изграждането на електроцентралата, по които „Сиус“ ООД е трето ползващо се лице, а не лице, в чиято тежест са се породили парични задължения.

Както се посочи, ищецът в допълнителната искова молба е оспорил твърденията на ответника за безпаричност на ценната книга и е изложил насрещни фактически твърдения, че съществуват каузални правоотношения между страните, свързани с финансиране изграждането на фотоволтаична централа с необезпечени стокови и парични кредити, като основен доставчик на оборудването и на финансите на „Сиус” ООД е „Сън Велю” ООД. Страните не спорят, че „Сиус“ ООД е собственик на фотоволтаична централа с обща мощност от 4 МW, изградена в имоти в землището на с. Оризари, общ. Твърдица, обл. Сливен, въведена в експлоатация на 28.06.2012 год. Според твърденията на ищеца за изграждането на централата през 2012 год. „Сиус” ООД е закупило от „Сън Велю” ООД, а последното е доставило на ответника стоки, описани във фактура № RE080871 / 02.07.2012 год., в т.ч. соларни модули PI 230-235 PI WATT, с единична цена 900 евро за 1 KW и обща цена от 3 600 000 евро. Посочено е, че доставката на тези модули е описана в позиция 1 от фактурата. Обобщено е, че между страните съществува облигационна обвързаност, по силата на която „Сиус” ООД дължи на „Сън Велю” ООД парични суми, за събирането на част от които е издаден процесния запис на заповед и по-точно за част от сумата 3 600 000 евро, дължима за продадените соларни модули.

Съдът намира, че не са налице основания за искането на ищеца, съдържащо се в писмената му защита, за преосмисляне на изводите за обхвата на спора и за това, че същият следва да се съсредоточи единствено и само до правните последици от абстрактната сделка, тъй като възраженията на ответника са общи и не налагат разкриване на каузалните правоотношения между страните. Докладът по делото, който съдържа и очертаване на предмета на спора, е обявен за окончателен. Недопустимо е в настоящата фаза от делото, след даден ход по същество, при постановяване на решението си съдът да променя доклада си и разпределената доказателствена тежест и да „изненада“ страните с подход, при който ще се съсредоточи само около абстрактната сделка, като откаже да изследва каузалните правоотношения, заради установяването на които са събрани множество доказателства, а и производството по делото е било спряно в продължение на три години.

Следва да се посочи, че по молба на ответника /при противопоставяне на ищеца/, съдът е постановил спиране на производството по настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключването на производството по т.д. № 212 / 2014 год. по описа на ОС – Бургас между същите страни, приемайки че спорът по това дело е преюдициален по отношение на настоящия, доколкото в предмета на настоящия спор са включени и каузалните правоотношения. Вземането, предмет на посоченото дело на БОС, произтича директно от каузалното правоотношение между страните - „Сън Велю“ ООД с осъдителен иск претендира от „Сиус“ ООД част от стойността на соларните модули - 1 245 157,52 евро с левова равностойност 2 435 336 лв., като част от общо 3 600 000 евро, представляваща цена на доставени соларни модули PI 230-235 PI WATT „Sun value“ с обща мощност 4000 KW. Съдът е приел, че според твърденията на ищеца вземането по настоящото дело произтича от абстрактна сделка, която е сключена, за да обезпечи изпълнението на вземането на ищеца по каузалното правоотношение, което е идентично с това, предмет на т.д. № 212/2014 год. и именно поради това е спрял производството по делото. Изводът на настоящия състав за наличие на връзка на преюдициалност между двата спора е била обект на инстанционен контрол и е възприета от ПАС и ВКС, които потвърждавайки определението за спиране индиректно са споделили изводите на първата инстанция за това, че каузалното правоотношение е включено в предмета на спора.

 

Въпреки формалното твърдение на ответника за липса на каузални правоотношения, страните не спорят, че ако е съществувала някаква правна връзка между тях, тя е била свързана с изграждането на фотоволтаичната централа и доставката на нейното оборудване, в т.ч.соларни модули. Спорило се е дали ищецът е осъществил тази доставка или само е съдействал за извършването, дали в резултат на доставката в тежест на ответника са се породили парични задължения или той е бил трето ползващо се лице. Същевременно, записът на заповед е издаден от А. при упражняване на предоставената му представителна власт да издаде запис на заповед на контрахенти на „Сиус“ ООД. При тези данни, за съда е несъмнено установена връзката между записа на заповед и твърдяното от ищеца каузално правоотношение.

 

Досежно самото каузално правоотношение:

С влязлото в сила решение по т.д. № 212 / 2014 год. ответникът „Сиус“ ООД е осъден да заплати на „СВ Модулпродукшън“ ГМБХ сумата от 2 045 157,52 евро с левова равностойност 4 000 000 лв., формирана като сбор от сумата 800 000 евро, с левова равностойност 1 564 664 лв., представляваща цена на доставени 8 броя централни токопреобразуватели с мощност от 4000 МW и сумата 1 245 157,52 евро, с левова равностойност 2 435 336 лв., като част от общо 3 600 000 евро с левова равностойност 7 040 988 лв., представляваща цена на доставени соларни модули PI 230-235 PI WATT „Sun value“ с обща мощност 4000 KW.

Според Тълкувателно решение № 3 / 22.04.2019 год. на ОСГТК на ВКС решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. При уважаване на частичния иск обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация. След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин. Правоотлагащите възражения по отношение на останалата част от вземането също не се преклудират, защото е възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост. В този аспект, макар и с предявяване на частичния иск за ответника-длъжник да възниква задължението по чл. 131 ГПК с отговора си на исковата молба да изчерпи защитните си възражения, не може да се отрече възможността в новия исков процес за разликата до пълния размер на вземането, той да разполага и с други защитни средства, нерелевирани при разглеждането на частичния иск.

При така възприетите разрешения в задължителното за съдилищата тълкувателно решение, несъмнен е изводът, че страните по настоящото дело /идентични със страните по т.д. № 212/2014 год. на БОС/ са обвързани със сила на пресъдено нещо относно това, че „Сън Велю“ ООД е доставил на „Сиус“ ООД соларни модули PI 230-235 PI WATT „Sun value“ с обща мощност 4000 KW; че правоотношенията между страните са по договор за покупко-продажба на соларни модули; че във връзка с доставката на соларни модули в тежест на купувача „Сиус“ ООД се е породило парично задължение за заплащането на цената на модулите. Доколкото предявеното за защита в двата процеса имуществено право е единно – за цената на доставени соларни модули PI 230-235 PI WATT „Sun value“ с обща мощност 4000 KW, чиято цена е 3 600 000 евро, фактурирана в една и съща фактура, по една и съща позиция, за установено по силата на чл. 298 и чл. 299 ГПК следва да се приеме, че извършената доставка на соларни модули е била на посочената стойност от 3 600 000 евро.

При зачитане на обективните предели на силата на пресъдено нещо, недопустимо е в настоящия исков процес, който е за остатък от вземането (за разликата над сумата 1 245 157,52 евро до 2 267 741 евро, в рамките на общото задължение от 3 600 000 евро) да се спори относно възникването на вземането, основанието за възникването му и правната му квалификация.

Поради това и всички доводи на ответника и всички негови правоизключващи възражения, изложени преди формирането на сила на пресъдено нещо: за липса на каквито и да е каузални правоотношения между страните; за липса на правно основание за пораждане на парично задължение за „Сиус“ ООД към „Сън Велю“ ООД; за различния характер на правоотношенията, а именно: че „Сън Велю” ООД е осъществявало единствено и само дейности по транспортирането на соларни модули по възлагане на „К.солар пауър Ко”, Китай; че „Сън Велю” ООД е следвало единствено да монтира фотосоларните модули в рамки и да осъществи логистиката по доставката и монтажа им на строителната площадка; че „Сиус“ е единствено трето ползващо се лице по смисъла на чл. 22 ЗЗД по договора между „Сън Велю“ ООД и „К.солар пауър Ко” за съвместно предприятие от 03.04.2012 год., на меморандум за разбирателство от 05.03.2012 год. и допълнение към него от 30.03.2012 год. и в тежест на третото ползващо се лице не са се породили парични задължения във връзка с доставката на соларни модули, са недопустими.

След като тези въпроси са вече разрешени със сила на пресъдено нещо, позоваването на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти е преклудирано, възраженията на ответника в посочените аспекти са недопустими и съдът не дължи повторното им обсъждане.

 

По принцип, при частичен иск, правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин. Следва да се посочи, че по настоящото дело, в процедурата по размяна на книжа ответникът е поддържал единствено твърдение за липса на основание, лежащо на плоскостта на каузалните правоотношения, за възникване на претендираното вземане и не е излагал каквито и да е правопогасяващи възражения. Поради това в доклада по делото, при очертаване на предмета на спора, съдът изрично е посочил, че доколкото от страна на ответника се отрича възникването на правоотношение и не се твърди погасяване на валидно възникнали задължения по него, погасяването на задължението по каузалното правоотношение не е включено в предмета на спора.

Правопогасяващо възражение имплицитно се съдържа в доказателственото искане на ответника, формулирано през 2020 год., за допускане на допълнителна счетоводна експертиза, която да изследва въпроса за погасяване на задълженията по процесната фактура от 02.07.2012 год. „чрез различни способи, анулирания или приспадания на отделни стойности по същата“. Въпреки късното формулиране на това възражение от ответника, съдът приема за необходимо да вземе отношение по него, тъй като установяването на съществуването на вземането за цената на соларните модули към настоящия момент, в съответствие с чл. 235, ал. 3 ГПК, в размера над установения от Бургаския съд е сред фактите, които сам ищецът носи тежест да установи на основание чл. 154 ГПК.

 

За да формира изводи досежно размера на вземането за цената на доставените фотосоларни модули и наличието на основания за неговото частично погасяване след възникването му, съдът анализира следните събрани по делото доказателства:

За вземането си за цената на доставените на „Сиус“ ООД соларни модули PI 230-235 PI WATT „Sun value“ с обща мощност 4000 KW ищецът „Сън Велю“ ООД е издал фактура № RE080871 / 02.07.2012 год. Тази фактура е приета по делото. В позиция 1 от фактурата са посочени соларни модули PI 230-235 PI WATT „Sun value“, количество 4000 KW, при единична цена от 900 евро, на обща стойност 3 600 000 евро. В позиции от 2 до 5 са отразени доставките на централен инвентор, кабели и клетки, стелажи – алуминиеви шини, дребни материали. По позиция 6 е отразено вземане по договор за главен изпълнител на обща стойност 2 172 000 евро.

Стойността на доставките по първите шест позиции е в общ размер на 8 000 000 евро.

Позиции от 8 до 13 са минусови стойности в общ размер на 1 824 838,40 евро, формирани от стойностите, които вече са начислени по седем предходни фактури, издадени от „Сън Велю“ ООД на 20.05.2012 год. По тези седем фактури, всички от 20.05.2012 год., представени по делото, е фактурирана вече извършена от „Сън Велю“ ООД доставка на общо 9 016 броя соларни панели PI 230 WATT на обща стойност 1 824 838,40 евро.

Изясни се от доказателствата по делото, че фактура № RE080871 / 02.07.2012 год. има обобщаващ, окончателен характер и е издадена за цялостната стойност на изградената фотоволтаична централа. Тя е издадена след като за част от доставките на соларни модули вече са били издадени фактури – седемте фактури от 20.05.2012 год. От окончателната стойност на обобщаващата са извадени стойностите на по-рано осъществени доставки на соларни модули по фактурите от м. 05.2012 год., за да не се допусне дублиране на стойности, тъй като фактурите от м. 05.2012 год. вече са били осчетоводени и са формирали дълг на „Сиус“ ООД. Този счетоводен подход не е възприет в България според становището на вещото лице С..

Представено е и допълнение към фактура № RE080871 / 02.07.2012 год. относно проект соларен парк Оризари, в което е посочено, че позиция № 1 -соларни модули PI 230-235 PI WATT „Sun value“ касае доставката на 17 280 броя модули с тегло 338 688 кг. Допълнението към фактурата е било необходимо във връзка с обстоятелството, че във фактурата от 02.07.2012 год. фотосоларните модули са описани само с тяхната обща мощност от 4000 KW /каквато е мощността на въведената в експлоатация електроцентрала/, без да са посочени бройките, а в допълнението доставените соларни модули са описани и като бройки и килограми.

След извършеното приспадане на стойностите по седемте фактури от м. 05.2012 год., остатъчният размер на задълженията на „Сиус“ ООД по тази фактура е 6 175 161,60 евро /8 000 000 евро положителни стойности – 1 824 838,40 евро отрицателни стойности/. Но тълкувани фактурите във взаимовръзка и с оглед обобщаващия характер на фактурата от 02.07.2012 год., за съда е несъмнен изводът, че стойността на доставката на соларни модули за изграждането на фотоволтаичната електроцентрала е в общ размер на 3 600 000 евро, а не 1 775 161,60 евро, в каквато насока са наведени съждения от ответника.

Описаните фактури са обект на изследване от допусната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Д. Й., имаща за задача да изследва счетоводното им отражение в счетоводството на ищеца. Експертизата е изготвена на 16.02.2015 год. и отразява счетоводните записвания в ответното дружество към този момент.

Установява се, че фактура № RE080871 / 02.07.2012 год. и в частност задължението в размер на 3 600 000 евро, което е първа позиция от фактурата, е осчетоводена в счетоводството на „Сиус“ ООД. Отразените във фактурата отрицателни стойности с позиции от 7 до 13 представляват намаляването на стойността по фактура № RE080871 / 02.07.2012 год. с вече формирани позиции. Това е така, тъй като във фактура № RE080871 / 02.07.2012 год. е отразена пълната стойност на доставките на фотоволтаичната централа. Но тъй като част от доставените соларни модули вече са били фактурирани от доставчика на получателя, ако не се опишат с отрицателна стойност, ще се получи дублиране на доставките и на задължението – фактурите от м. 05.2012 год. продължават да съществуват като счетоводно отразено задължение на „Сиус“ ООД.

Вещото лице е установило, че задължението по фактура RE080871 / 02.07.2012 год. е прецизно счетоводно отразено. Задължението по нея участва при формирането на стойностите по годишния финансов отчет за 2012 год. и 2013 год., като е част от задълженията към доставчици.

В тази връзка следва да се посочи, че по делото са представени годишните финансови отчети на „Сиус“ ООД за 2011 и 2012 год. В баланса за 2011 год., обявен в ТР, не са осчетоводени каквито и да е задължения на „Сиус“ ООД към трети лица, значимо счетоводно отразяване има придобиването на ДМА /земя/ с балансова стойност 120 000 лв., на каквато цена са придобити поземлените имоти, в които е изградена фотоволтаичната централа, видно от нотариалния акт от 07.09.2011 год. /л. 306-307/. Вече в баланса към 31.12.2012 год. са отразени краткосрочни задължения към доставчици в размер на 11 933 000 лв., както и други задължения в размер на 1 545 000 лв. или общо 13 478 000 лв.

Годишният финансов отчет на „Сиус“ ООД, съдържащ данни за задължения на дружеството в посочения размер, е подписан от управителя П.. Но този отчет е одобрен с решение на ОСС, проведено на 14.06.2013 год., на което е присъствал съдружника Г.Х. и той е гласувал по т. 2 от дневния ред за приемането на ГФО за 2012 год. Отчетът е представен своевременно за обявяване в Търговския регистър и не е обявен единствено поради постановеното спиране на вписването по искане на Х.П., предвид оспорените по реда на чл. 47 ТЗ решения на ОСС. Това несъмнено сочи на извод, че управителят Х. е бил запознат с формирането на задължения на „Сиус“ ООД към доставчици в размер на 11 933 000 лв. и очевидно не е имал възражения за липса на основания за счетоводното им отразяване както към 31.12.2012 год. /преди записа на заповед/, така и към м. 06.2013 год., когато е проведено ОСС, на което е приет отчетът, т.е. след издаването на записа на заповед.

Според констатациите по заключението, чрез осчетоводяването на фактурата, тя е включена и при формиране на  разчетните отношения на „Сиус“ ООД с фиска. Активите, срещу които е поето задължението и които са описани във фактурата, са заприходени по дебита на счетоводна сметка 613 /разходи за придобиване на дълготрайни материални активи/ по партида 01 /ФЕЦ Старата кория/ срещу кредитиране на счетоводна сметка 4002 /доставчици във валута/. В частност броят на заприходените фотосоларни модули е 17 280 броя, които са напълно достатъчни за изграждането на ФЕЦ с обща мощност 4000 KW и са идентични с посочения брой модули в допълнението към фактурата. Всички направени разходи за изграждането на фотоволтаичната централа, в т.ч. разхода по фактура № RE080871 / 02.07.2012 год., са натрупани по счетоводна сметка 613 /разходи за придобиване на ДМА/ и при въвеждането на централата в експлоатация формираната стойност на придобиване е прехвърлена в счетоводна сметка 203/01 /фотоволтаична централа/. От този момент, вече изграденият и въведен в експлоатация актив е включен в амортизационния план на дружеството.

Вещото лице е посочило, че няма счетоводни данни да е платено част или цялото задължение за сумата 3 600 000 евро. Не са открити осчетоводени документи за отношения на „Сиус“ ООД и „К.солар пауър Ко“ Китай. В първата таблица на стр. 6 от заключението обаче е посочено, че в счетоводството на „Сиус“ ООД още към м. 10.2012 год. е осчетоводено частично погасяване на задълженията със сумата 1 969 835,94 евро /последната описана покупка, която е с минусова стойност/ и по този начин остатъчният дълг за доставките, извършени от „Сън Велю“ ООД, е редуциран на 6 030 314,06 евро. В тази връзка следва да се акцентира върху съвпадението на тази остатъчна стойност по фактурата към 31.12.2012 год. и отразения размер на задълженията на „Сиус“ ООД към доставчици в баланса за 2012 год. /11 933 000 лв. закръглена до 1000 лв. балансова стойност, равна на 6 101 246 евро/.

Според вещото лице Й. към 30.01.2013 год. /датата на издаване на процесния запис на заповед/ дълговете на „Сиус“ ООД към „Сън Велю“ ООД произтичат от две основания: доставки и заеми. Задълженията към „Сън Велю“ ООД в качеството му на доставчик към този момент – 30.01.2013 год. са в общ размер на 6 030 314,06 евро. В това задължение основно участие има процесната фактура № RE080871 / 02.07.2012 год. на стойност 6 175 161,60 евро, стойността на шестте фактури, издадени на 20.05.2012 год., на обща стойност 1 824 838,40 евро, доставка от 01.08.2012 год. на стойност 150 евро, и минусова „покупка“ от 01.10.2012 год. на стойност 1 968 835,94 евро. Така, салдото по доставките към посочената дата е 6 031 314,06 евро /то съвпада по размер с общия размер на задълженията към доставчици по баланса за 2012 год./ Посочен от в.л. Й. е и размера на осчетоводените заеми - 1 492 141,39 лв. без лихвите.

При така събраните доказателства, съдът приема оспорванията от ответната страна на фактура № RE080871/02.07.2012 год. с доводи, че тя не отразява действителните отношения между страните и е съставена манипулативно, за нуждите на процеса, за недоказани. Фактурата е осчетоводена в периода на съставянето ѝ, участвала е в разчетите с фиска, задълженията по нея са залегнали в ГФО на дружеството, одобрен с решение на ОСС, на което е присъствал единствено Г.Х., който в рамките на настоящия процес ѝ се противопоставя. Фактурата отразява извършването на продажбата на соларни модули на стойност 3 600 000 евро, като със сила на пресъдено нещо е установено, че отразява реално сключен и валиден договор за продажба на вещи, вложени в изграждането на ФЕЦ, в т.ч. и соларни модули с посочената стойност.

 

По реда на Регламент  № 1206/2001 год. относно събирането на доказателства по граждански и търговски дела, е възложена, изготвена и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, която е имала за предмет да изследва счетоводното отразяване на процесната доставка и в счетоводството на австрийското дружество ищец - „Сън Велю“ ООД. Експертизата не е оспорена от страните в настоящото производство и е приобщена към доказателствения материал по делото.

Вещото лице маг. М.Ц., назначено от австрийския съд, е направило задълбочен анализ на осчетоводяването на фактурата в счетоводството на „Сън Велю“ ООД, както и на всички счетоводни вписвания в книгите на австрийското дружество по партидата на контрагента „Сиус“ ООД.

Експертът е установил, че процесната фактура № RE080871 / 02.07.2012 год. е осчетоводена в счетоводството на „Сън Велю“ ООД на 02.07.2012 год. /т.е. незабавно след издаването ѝ, своевременно/ и осчетоводяването е съобразено с приложимите счетоводни стандарти в книгите на „Сън Велю“ ООД. Осчетоводяването е по сметка дебитори „Сиус“ ООД и по сметка приходи от стоки вътреобщностна доставка за сумата 6 175 161,60 евро. В обосновка на тази фактура на експерта са били представените договор за покупко-продажба от 29.03.2012 год. на соларни модули и принадлежности за обща нетна стойност 5 828 000 евро и договор за главен изпълнител от 29.03.2012 год. на стойност 2 172 000 евро.

Тук може да се вметне, че договорът за покупко-продажба от 29.03.2012 год. на соларни модули и принадлежности за обща нетна стойност 5828000 евро, сключен в писмена форма между „Сиус“ ООД,като купувач и „Сън Велю“ ООД, като продавач, е приложен към експертизата и представен от ответника в превод на български език – л. 1675 и сл., но той се позовава на него единствено с оглед късно повдигнатото възражение за неподведомственост на спора пред българските съдилища, основано на клауза от този договор; не е поискано от ответника приемането на това доказателство като писмено доказателство по делото и същото не е приобщено към доказателствения материал.

Соларните модули в изпълнение на позиция № 1 от договора са доставени от една страна от Сън Велю Гмбх франко завода Остермийтинг и от друга страна от поддоставчикът „К.солар пауър ко“ Лтд /Мааншан/. Съгласно допълнение /допълващ лист/ към фактура № RE080871 / 02.07.2012 год. са доставени общо 17 280 броя фотосоларни модули, от които 7 032 бр. от „Сън Велю“ франко завода Остермийтинг и 10 248 бр. от поддоставчик „К.солар пауър ко“ Лтд. Входящите фактури на поддоставчика са осчетоводени при „Сън Велю“ ООД по сметка кредитори. Следователно, налице е потвърждение на твърденията на ответника, че „К.солар пауър ко“ Лтд. е имал участие в доставката на соларни модули до крайния получател – „Сиус“ ООД. Но доставката не е директна – китайското дружество е доставило част от процесните модули на „Сън Велю“ ООД като поддоставчик, а „Сън Велю“ ООД от своя страна ги е продал на „Сиус“ ООД. В тази поредица от доставки „Сън Велю“ ООД се е задължил пред китайското дружество и надлежно е осчетоводил тези свои задължения към него, но от своя страна „Сиус“ ООД се е задължило пред прекия си доставчик, от който юридически е закупил модулите. Така, и от австрийската експертиза се потвърждава установения със сила на пресъдено нещо извод, че продавач на процесните соларните модули на „Сиус“ ООД е „Сън Велю“ ООД, а не китайското дружество, респ. кредитор на вземането за цената им е продавачът „Сън Велю“ ООД.

Австрийският експерт е установил, че доставката на соларните модули е документирана с разписки за извършена доставка и товарителници. Така счетоводното отражение на фактурата е документално обосновано. „Задължението“ за разпореждане със соларните модули и другите материали е преминало върху „Сиус“ ООД.

В счетоводството на „Сън Велю“ ООД, по сметка 20130 „Сиус“ ООД са осчетоводени доставки и услуги, свързани както с договора за продажба, така и с договора за главен изпълнител /проектиране, строителен надзор и др./. Фактурите и кредитните известия са били осчетоводени с незабавен падеж.

Отворената позиция по сметка дебитори 20130 „Сиус“ ООД се е променяла като салдо - към 31.12.2012 год. е в размер на 2 881 236,73 евро, а към 31.12.2013 год. е в завишен с 14 790 евро размер и е станала 2 896 026,73 евро. Тези салда съответстват на данните в заверените годишни финансови отчети на „Сън Велю“ ООД.

Проследено е как е формиран дълга на „Сиус“ ООД към 31.12.2012 год.: 8 000 000 евро обща стойност по фактура № RE080871 / 02.07.2012 год. и седемте фактури от 20.05.2012 год., 150 евро по фактура от 24.07.2012 год., като са посочени две основания за редуциране на дълга: кредитно известие от 30.09.2012 год. за намаляване на задължението с 1 969 835,94 евро; и с – 3 149 077,33 евро /осчетоводяване на входящи плащания/.

Във връзка с първото редуциране експертът разяснява, че в основата на кредитното известие от 30.09.2012 год. за 1 969 835,94 евро е споразумение от 03.09.2012 год., сключено между „Сиус“ ООД и „Сън Велю“ ООД, според което договорените в договора за главен изпълнител услуги, като например проектиране и разработване на съоръжения, развитие на парцела, получаване на разрешения, са били изпълнени от самия възложител /“Сиус“ ООД/ или от наета външна фирма, а на изпълнителя следва да се заплати единствено монтажа на соларните модули, изпълнен от „Сън велю“ ООД. Така, по този договор е останала дължима разликата от 202 164,06 евро. Това кредитно известие от 03.09.2012 год. несъмнено се отнася до позиция 6 от фактура № RE080871 / 02.07.2012 год., която касае сумата по договора за главен изпълнител и редуцира задължението по тази позиция. Следва да се посочи, че редуцирането на дълга с посочената сума от 1 969 835,94 евро е установено и от вещото лице Й. като счетоводно отразено в счетоводството на „Сиус“ ООД в заключението по първоначалната ССЕ от м. 02.2015 год. Това допълнително потвърждава извода за документалната обоснованост на счетоводните отразявания в счетоводството на ответника и опровергава доводите за тяхното манипулиране.

В австрийската експертиза е посочено, че входящи плащания в размер на 3 149 077,33 евро са осчетоводени в счетоводството на „Сън Велю“ с датата 31.12.2012 год. В тази връзка експертът е разяснил, че входящи плащания по сметка на „Сън Велю“ ООД са били извършени в периода от 02.03.2012 год. до 23.07.2012 год. от „К.солар Юръп“ Гмбх, с наименование „Проект България“, както и от „Сън Фокус“ ЕООД и „К.солар пауър Ко“ Лтд. /без уточнение на основанието за плащанията/. Входящите плащания от тези три дружества по сметка на „Сън Велю“ ООД са били в общ размер на 4 850 000 евро. От тях счетоводно 3 960 000 евро са отнесени по сметка дебитор „Сиус“ ООД и 890 000 евро по сметка дебитор „Солар инвест трейдинг 2010“ ЕООД – „второ проектно дружество в България“. Входящите плащания, които са отнесени в счетоводството на „Сън Велю“ ООД по проекта: „Сиус“ ООД са 3 960 000 евро, като част от тази сума, а именно сумата 3 149 077,33 евро е отнесена за погасявания на вземания по доставки и услуги, сметка 20130, а друга част - сумата 810 922,67 евро е отнесена за покупка на дружествени дялове от К./г-н Г. – 810 922,67 евро. Плащания с наименование „Сиус“ ООД не съществуват.

Входящите плащания от третите лица по проектите България са били разпределени в края на годината, като според разясненията пред експерта, това е било сторено съобразно големината на двата проекта /липсват доказателства за големината на двата проекта и съотношението им/; акцентира се в експертизата, че споразумение за разпределение на плащанията не е представено на австрийския експерт, поради което той не може да направи преценка за верността на отнасянето. Поради това салдото от 2 881 236,73 евро към 31.12.2012 год. се определя като вярно само условно, т.е. би било вярно само ако отнасянето на входящите плащания съобразно големината на двете проектни съоръжения в Оризари може да се приеме за договорено. Австрийският експерт сочи, че отнасянето, респ. оценката на входящите плащания не може да бъде окончателно извършено, тъй като не му е представено споразумение в тази връзка.

Отразени са и констатациите на експерта за наличие на счетоводно отразяване в „Сън Велю“ ООД и на заемни правоотношения със „Сиус“ ООД, по които ответникът дължи към 31.12.2012 год. сумата 808 673,46 евро, но заемните правоотношения между страните са извън предмета на изследванията му, тъй като не са били сред поставените задачи.

 

Констатациите на австрийския експерт във връзка с осчетоводяването на входящи плащания в размер на 3 149 077,33 евро, които се твърди да са новоузнати от ответника, са дали основание на ответното дружество да направи инвентаризация и да извърши промени в счетоводните си записвания, като е поискало счетоводна експертиза да установи актуалните записвания в счетоводството на „Сиус“ ООД. Следва да се посочи, че входящите плащания не са новоузнати от ответника, тъй като той е представил доказателства за извършването им с отговора на исковата молба. Като новоузнато може да се приеме обстоятелството, че те са намерили счетоводно отражение при ищеца.

Според заключението по допълнителната счетоводна експертиза, изготвена през 2020 год. от вещото лице И.С. по въпроси, формулирани от ответника, към 31.12.2015 год. счетоводните записвания на „Сиус“ ООД сочат, че задължението на „Сиус“ ООД към „Сън Велю“ ООД е било в общ размер на 11 823 195,87 лв., от които задължението по фактура № RE 080871/02.07.2012 год. е било в размер на 4 205 325,66 евро /6 175 161,60 евро-1 969 835,94 евро/, след приспадане на кредитно известие от 30.09.2012 год., което сторнира част от стойността по позиция 6 от фактурата и я редуцира до 202 164,06 евро.

Същевременно обаче по счетоводни данни „Сиус“ ООД има и задължения по осчетоводените по-рано фактури, издадени на 20.05.2012 год., данните по които са отразени и в обобщаващата фактура от 02.07.2012 год. с минусови стойности. Т.е. към задължението по фактурата от 02.07.2012 год. следва да се добавят и задълженията по седемте фактури от 20.05.2020 год., които участват при формирането на задължението по т. 1 от фактурата за доставка на фотосоларни модули, за да се даде отговор какъв е текущият размер на задълженията, свързани с доставката на елементи за изграждането на фотоволтаичната централа към посочения момент, и той е 6 030 164,06 евро.

Българският експерт е констатирал, че през 2016 год. са внесени промени в записванията в счетоводството на „Сиус“ ООД въз основа на заповед за инвентаризация от 22.01.2016 год. и доклад от същата от 26.01.2016 год. на тричленна комисия, в която участва и управителя Х.. В доклада било посочено, „е според наличните документи за извършени преводи в периода от 01.03.2012 год. до 23.07.2012 год. по сметка на „Сън Велю“ ООД са получени общо 4 850 500 евро, съответно 3 410 300 евро, платени от „К. солар юръп“ и 1 028 500 евро, платени от „Сън Фокус“ ЕООД. Направените от тези две дружества плащания били извършени по изрично нареждане /упълномощаване за извършване на плащане/ от трето лице – „К. солар пауър Ко“. Впоследствие, на 04.01.2013 год. „К. солар Юръп“ и „Сън Фокус“ прехвърлили правата по така направените плащания на „К. солар пауър Ко“. Поради това било счетено от комисията по инвентаризация, че всички преводи по сметка на „Сън Велю“ ООД са направени от „К. солар пауър Ко“ и частта от плащането, което трябва да се счита направено от името на „Сиус“ е 3 149 077,33 евро /както е посочено в австрийската експертиза/ или 6 159 059,91 лева. Съгласно съставената от ответника счетоводна справка след извършените прихващания и намаления, задължението на „Сиус“ ООД към „Сън Велю“ е намалено до размер на 5 664 135,96 лева. То е формирано по описания в таблицата на стр. 4 начин – с пълния размер на задълженията по фактурите от 20.05.2012 год., а редукцията, „установена“ с инвентаризационния протокол, е отразена единствено в размера на задължението по фактура № RE080871/02.07.2012 год., която е посочена в остатъчен размер на 2 065 842,16 лв.

Коментираните в заключението на вещото лице плащания от третите лица в полза на „Сън Велю“ ООД, упълномощаванията за извършване на плащания и споразумението за прехвърляне на кредит са налични по делото като писмени доказателства, които са били анализирани при инвентаризацията, представени са от ответника с допълнителния отговор на исковата молба от 13.03.2014 год.

Съдът приема, че извършените в счетоводството на ответника промени в счетоводните записвания за размера на дълга на „Сиус“ ООД към „Сън Велю“ ООД въз основа на инвентаризационния протокол са без съществено доказателствена стойност по делото. Тези записвания съставляват частни свидетелстващи документи, които са предназначени да удостоверят изгоден за лицето, съставило документа факт. Следва да се посочи също, че съдът споделя изцяло мотивите, изложени в решение № 22 / 02.07.2019 год. на ВКС по т.д. № 587/2018 год. по преюдициалния спор, а именно че инвентаризацията не е погасителен способ, а едностранно предприето действие от страната за нуждите на процеса. Как ответникът е разнесъл счетоводно входящите плащания от трети лица в полза на кредитора му „Сън Велю“ ООД е въпрос на негова счетоводна преценка без доказателствена стойност.

 

Представените от ответника с допълнителния отговор доказателства за плащане на суми в полза на „Сън Велю“ ООД от трети за спора лица и упълномощаването за плащане не биха могли сами по себе си да се тълкуват от българския съд като плащания, имащи за правен резултат погасяването на задължението на „Сиус“ ООД към „Сън Велю“ ООД. Споразуменията за прехвърляне на кредит, сключени между трети за спора лица, при анализа на съдържанието им, също не биха могли да обосноват извод, че са довели до редуциране на задълженията на „Сиус“ ООД към „Сън Велю“ ООД. Те могат да удостоверят единствено смяна на титуляра на вземането, произтичащо от плащанията, спрямо получателя на плащанията - „Сън Велю“ ООД, своеобразен вид цесия, пораждаща действие за длъжника от узнаването ѝ. Но по никакъв начин сами по себе си посочените споразумения за прехвърляне на кредит не могат до обосноват извод, че тези съглашения между трети за спора лица са довели до погасяване на дълга на „Сиус“ към „Сън Велю“ ООД. Основен принцип в българското право е, че договорите пораждат действие само за страните, които са ги сключили – чл. 20а ЗЗД. „Сън Велю“ ООД и „Сиус“ ООД не са страни по споразуменията между посочените три дружества, за да произведат те правен ефект върху вътрешните взаимоотношения на страните по делото.

 

Същевременно счетоводните записвания на самия ищец, установени от експертизата, депозирана пред австрийския съд, във връзка с частичното погасяване на дълга на „Сиус“ ООД, формиран от доставките на „Сън Велю“ ООД, на база на плащанията от трети лица, съставляват признание на факти, които са неблагоприятни за страната, която води счетоводните записвания, поради което същите са й противопоставими и имат доказателствена стойност.

При все че за българското право представените от ответника с допълнителния му отговор „споразумения за прехвърляне на кредит“, сключени без участието на „Сън Велю“ ООД, не биха могли да бъдат тълкувани като правни сделки, които са породили правни последици в сферата на австрийското дружество, респ. че са имали някакъв погасителен ефект по отношение на вземанията му спрямо „Сиус“ ООД, счетоводното им третиране при самия кредитор „Сън Велю“ ООД като плащания, водещи от своя страна до редуциране на вземанията му спрямо българското дружество, следва да се тълкуват като признание, че плащанията от третите лица са били годни да произведат погасителен ефект по отношение на вземанията му от „Сиус“ ООД. Самият продавач „Сън Велю“ ООД е осчетоводил с дата 31.12.2012 год. плащания от „К. солар Юръп“ Гмбх, от „Сън Фокус“ ЕООД и от „К. Солар пауър Ко“ Лтд, и сам ги е отнесъл счетоводно частично по сметка 20130 за погасяване на вземанията му от „Сиус“ ООД за доставка на стоки и услуги, редуцирайки дълга на „Сиус“ ООД с 3 149 077,33 евро. След като самият кредитор е признал погасителния ефект на плащанията от трети лица досежно дълга на ответника, то и съдът е длъжен при разрешаването на спора да зачете този погасителен ефект.

Салдото по сметка 20130, водена от „Сън Велю“ ООД относно „Сиус“ ООД към 31.12.2012 год. /месец преди издаването на записа на заповед/ е останало в размер на 2 881 236,73 евро. Следва да се акцентира върху обстоятелството, че това салдо е обобщено и не отразява остатъчният дълг по отношение на всяка отделна доставка на различни стоки или услуги. Последващото, след инвентаризацията от 2016 год., вписване в счетоводството на „Сиус“ ООД, отнасящо плащанията от трети лица именно и само към погасяване на задължението по конкретната фактура № RE080871 / 02.07.2012 год. е без документална обосновка и не може да бъде зачетено.

Следва обаче при изводите на българския съд за размера на остатъчния дълг на „Сиус“ ООД да се отчете подчертаното и от австрийския експерт - че входящите плащания не се били конкретизирани по предназначение от третите лица. Само част от тях са имали общо посочено основание – проект „България“, а проектите в България са били два и субект по втория проект е друго дружество, регистрирано в България – „Солар инвест трейдинг 2010“ ООД. На експерта не е било представено договорно споразумение за начина, по който ще се разпределят плащанията между двата проекта в България. Липсват доказателства за това, че разпределението е действително съобразно големината на проектите. Липсват и указания от платците дали плащанията да погасят задълженията на „Сиус“, породени от доставки на стоки и услуги по сметка 20130 или тези по сметка 60000, по която е отразен счетоводно дълг към 31.12.2012 год. от 808 673,46 евро, който също е свързан с доставка на стоки /издадени от трети лица на „Сиус“ ООД фактури, които предварително са заплатени от „Сън Велю“ ООД и по този начин са формирали заемен дълг/. Липсват доказателства кое от задълженията е възникнало по-рано, за да е мислимо приложението на чл. 76, ал. 1 ЗЗД. По двете счетоводни сметки – 20130 и 60000, по които длъжник /дебитор/ е „Сиус“ ООД, общият размер на дълга на „Сиус“ ООД към 31.12.2012 год. е в размер на 3 689 910,19 евро, равняващи се на 7 216 837,05 лв.

В производството по т.д. № 212/2014 год. на БОС в полза на „Сън Велю“ ООД са присъдени вземания в размер на 4 000 000 лева на договорно основание. Предмет на настоящия спор са други 2 000 000 лева, като част от цената на доставените соларни панели. Общото вземане, предмет на двата съдебни спора, е 6 000 000 лв. Вземането на „Сън Велю“ ООД за разликата над 4 000 000 лева до 6 000 000 лв. съществува /доколкото вземането съществува в размер на 7 216 837,05 лева към 31.12.2012 год. и в размер на 7 234 211,20 лева към 31.12.2013 год., а липсват доказателства за промяна на дълга след този момент/.

Обстоятелството, че чисто счетоводно остатъчния дълг по сметка 20130 на „Сън Велю“ ООД е в размер на 2 881 236,73 евро /който дълг е малко по-малък от сбора от размерите на вземанията по настоящото и по преюдициалното дело на БОС/ е без конкретно значение, именно предвид обстоятелството, на което австрийският експерт акцентира – че плащанията от третите лица не са били конкретизирани; не са били уточнени какъв размер от плащанията кой проект касаят; още по-малко е било уточнено задължения по коя счетоводна сметка на „Сън Велю“ с дебитор „Сиус“ ООД следва да се погасят – дали по сметка 20130 или по сметка 60000; австрийският експерт изрично заявява, че не може да посочи дали е вярно счетоводното разнасяне на плащанията, тъй като не му е представено споразумение в тази връзка; че отнасянето на входящите плащания по двата проекта може да се приеме за вярно само ако е договорено, а по делото не се установи то да е договорено. Поради изложеното, съдът приема за установено, че плащанията от третите лица са били способни да погасят частично дълговете на „Сиус“ ООД и „Солар инвест трейдинг 2010“ ООД спрямо „Сън Велю“ ООД, но същевременно приема за недоказан конкретния размер на погасяването по всеки от двата проекта в България, а оттам по всяка от двата счетоводни сметки на дебитора „Сиус“ ООД.

От значение за изводите на съда по въпроса за доказаността на размера на иска са следните обстоятелства:

От една страна обстоятелството, че несъмнено установено по делото е, че „Сън Велю“ ООД е доставил на „Сиус“ ООД соларни модули на стойност 3 600 000 евро. Ищецът основава вземането си по каузалното правоотношение на доставката на всички соларни модули PI 230-235 PI WATT, с единична цена 900 евро за 1 KW и обща цена от 3 600 000 евро, които са били необходими за изграждането на въведената в експлоатация ФЕЦ, като сочи че исковата му претенция е частична /че записът на заповед обезпечава изпълнението на част от вземането за цената на модулите/. Превратно е предлаганото от ответника тълкуване на волята на ищеца, че вземането му по каузалното правоотношение се основава, е породено единствено и само от позиция 1 от фактура RE808071/02.07.2012 год.; че от нея следва да се извадят минусовите позиции от 7 до 13 на тази фактура, като същевременно се игнорира вземането по седемте фактури за по-ранните доставки на соларни модули от 20.05.2012 год., което не е съдебно предявено. Фактурата от 02.07.2012 год. има обобщаващ характер и за съда е несъмнено, че по волята на страните стойността на доставените соларни модули е именно 3 600 000 евро, като от нея не следва да се изваждат стойностите по фактурите от 20.05.2012 год.

От друга страна е от значение обстоятелството, че остатъчният дълг на „Сиус“ ООД към „Сън Велю“ ООД, формиран във връзка с изграждането на електроцентралата /позиции 20130 и 60000/ е по-голям от общия размер на вземанията предмет на настоящото дело и приключилото по-рано преюдициално дело на БОС; че чисто счетоводното отнасяне на плащанията, наредени от третите лица необосновано са отнесени в счетоводството на ищеца именно за погасяване на вземанията му по процесния проект, а впоследствие именно по сметка 20130.

Това обосновава извод, че възникналото в претендирания по настоящото дело размер вземане на ищеца е възникнало и не е погасено, в т.ч. с уважаването на иска по делото на БОС. Поради това се приема, че процесното вземане в размер на 2 000 000 лв. като част от цената на соларните модули съществува.

 

В светлината на установените каузални правоотношения между страните, могат да бъдат подложени отново на анализ част от възраженията на ответника, наведени във връзка с абстрактната сделка.

След като към 30.12.2013 год. в тежест на „Сиус“ ООД е съществувал дълг към „Сън Велю“ ООД, произтичащ от каузалните правоотношения между страните, в размер по-голям от посочените в записа 2 000 000 лева, липсва каквото и да е основание действията по издаването на процесния запис на заповед да бъдат тълкувани като такива, извършени от пълномощника А. с намерение за увреждане на дружеството, от чието име е действал, като противоречащи на добрите нрави и през призмата на договаряне във вреда на представлявания. Записът на заповед се установи, че е издаден за обезпечаване на вземания по реално и валидно възникнали каузални правоотношения, които все още са съществували към м. 01.2013 год., а съществуват и понастоящем, в размер по-голям от посочения в записа. Следователно, със задължаването по записа на заповед липсва намерение за увреждане, липсва противоречие с добрите нрави, липсва увреждане на „Сиус“ ООД.

Записът на заповед е издаден в полза на кредитор по каузално правоотношение на „Сиус“ ООД, с което е удовлетворена волята на упълномощителя Х.П. запис на заповед да се издаде от упълномощения само в полза на контрахент на издателя. Доколкото записът на заповед е издаден в полза на реален кредитор по двустранна сделка, липсва твърдяното от ответника противоречие с обичайната търговска практика, недопускаща безусловно задължаване между търговци без размяна на престации – безусловното задължаване по абстрактната сделка напрактика е предшествано от реално възникнало парично вземане за поемателя, вследствие на размяната на престации – соларни модули.

Ето защо възраженията на ответника срещу действителността на абстрактната сделка, основани на липсата на вземане по каузалното правоотношение, което да бъде обезпечено, се възприемат за неоснователни.

 

Вземането по записа на заповед е валидно възникнало и съществува. То обезпечава реално възникнало вземане на ищеца, произтичащо от каузалното правоотношение във връзка с продажба на соларни модули PI 230-235 PI WATT, с единична цена 900 евро за 1 KW и обща цена от 3 600 000 евро. Това вземане е било незабавно изискеумо от момента на възникването му. Същото в претендирания по делото размер, не е погасено чрез плащане или посредством друг погасителен способ.

Поради това искът да бъде признато за установено съществуването на вземане в размер на 2 000 000 лв. по редовен от външна страна запис на заповед е доказан по основание и размер и следва да се уважи изцяло, ведно със законните последици, а именно признаване на дължимостта на вземането ведно със законната лихва от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.02.2013 год. до окончателното плащане.

 

По въпроса за разноските:

В хода на заповедното производство заявителят е направил разноски в размер на 40 000 лв. за държавна такса. Тези разноски са залегнали в заповедта за изпълнение. Исковата молба е подадена преди постановяването на ТР № 4 / 16.06.2014 год., поради това претенцията за разноските в заповедното производство е формулирана като установителна. Според по-късно приетото  ТР № 4 / 18.06.2014 год., т. 12, разноските, сторени в заповедното производство, включително когато не изменят разноските по издадената заповед за изпълнение, се присъждат с решението на исковия съд с осъдителен диспозитив. Ето защо, разноските на заявителя в заповедното производство следва да се присъдят с решението по исковото производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив. А доколкото в петитума на исковата молба се съдържа искане разноските в размер на 40 000 лв., сторени в заповедното производство, да бъдат признати за дължими като част от установителната претенция по чл. 422 ГПК, за прецизност в тази част производството по посочената установителна претенция следва да бъде прекратено, като недопустимо.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените в хода на настоящото производство разноски. Според представения списък с разноските на ищеца същите са в размер на 40 000 лв. държавна такси и 200 лв. депозит за ССЕ. Разноските са реално сторени и следва да се присъдят в полза на ищеца.

 

Мотивиран от изложеното, съдът

 

 

Р      Е      Ш      И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че ответникът „СИУС“ ООД, ЕИК *********, с настоящо седалище и адрес на управление гр. София 1000, община Столична, район Средец, ул. „Хан Аспарух“ № 53, ет. 1, представлявано от Г.Х., дължи на ищеца „СВ МОДУЛПРОДУКШЪН“ ГМБХ, със седалище и адрес на управление Република Австрия, Остермийтинг 5121, Гевербегебийт 10, фирмен номер 310914b, данъчен номер 41167/1084, идентификационен номер по ДДС ATU64172638, понастоящем в несъстоятелност, с управител Х.П., представлявано от синдика на дружеството д-р Й.Щ., с предходно наименование „СЪН ВЕЛЮ“ ООД, сумата 2 000 000 /два милиона/ лева, дължима по силата на запис на заповед, издаден на 30.01.2013 год., с падеж 31.01.2013 год., ведно със законната лихва върху сумата, начиная 01.02.2013 год. до окончателното плащане, за което вземане в полза на „Сън Велю“ ООД е издадена заповед № 1053 / 04.02.2013 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1658 по описа на РС - Пловдив за 2013 год., като е постановено незабавното й изпълнение и е издаден изпълнителен лист.

 

ПРЕКРАТЯВА частично производството по делото в частта, с която е поискано да бъдат признати за установени вземанията на заявителя „Сън Велю“ ООД за разноски в размер на 40 000 лева, сторени в заповедното производство, развило се по ч.гр.д. № 1658/2013 год. по описа на РС – Пловдив.

 

ОСЪЖДА „СИУС“ ООД, ЕИК *********, с настоящо седалище и адрес на управление гр. София 1000, община Столична, район Средец, ул. „Хан Аспарух“ № 53, ет. 1, представлявано от Г.Х. да заплати на „СВ МОДУЛПРОДУКШЪН“ ГМБХ, със седалище и адрес на управление Република Австрия, Остермийтинг 5121, Индустриална зона 9, фирмен номер 310914b, данъчен номер 41167/1084, идентификационен номер по ДДС ATU64172638, понастоящем в несъстоятелност, с управител Х.П., представлявано от синдика на дружеството д-р Й.Щ., с предходно наименование „Сън Велю“ ООД,  сумата 40 000 лева, представляващи разноски, направени в хода на заповедното производство, развило се по ч.гр.д. № 1685 / 2013 год. по описа на РС - Пловдив, за заплащане на дължимата държавна такса, за които вече е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и сумата 40 200 лева разноски, сторени от ищеца в хода на настоящия исков процес.

 

Решението е постановено при участието на третото лице - помагач Х.А., роден ********.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Апелативен съд – Пловдив.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ………........…………………………