МОТИВИ към присъдата по НОХД № 898 по описа на Варненския окръжен
съд за 2009 година, наказателно отделение.
На 08.07.2009 г. Варненският апелативен съд е върнал
за ново разглеждане във ВОС като първа инстанция наказателното дело, образувано
по акт № 75/08 г. на Варненска окръжна прокуратура, с който подсъдимият се
обвинява за извършено престъпление от общ характер, квалифицирано по чл.116,
ал.1, т.6, пр.2 и 3 от НК.
В заключителната част на обвинителния
акт се твърди, че на 05.04.2008 г. в с. Калиманци, област Варна, подсъдимият е
умъртвил по особено мъчителен начин и с особена жестокост Кателия П.А..
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението и предлага да бъде определено най-лекото
предвидено от закона наказание – лишаване от свобода, в размер към средния –
седемнадесет години, а по отношение на гражданските искове - да бъдат уважени в
предявените размери.
Като страни в процеса при първото
разглеждане на делото, в качеството на частни обвинители и граждански ищци, са
конституирани братът и сестрата на починалия, като са приети за съвместно
разглеждане два граждански иска за неимуществени вреди срещу подсъдимия - всеки
с цена 50 000 лева, ведно със законната лихва от 05.04.2008 г. Повереникът им –
адвокат Ю.Г., пледира за наказание лишаване от свобода към максималния размер и
присъждане на претендираните обезщетения.
Подсъдимият дава обяснения, в които не
признава вината си, доколкото твърди, че макар да е нанесъл няколко удара на
пострадалия, не е целял да го нарани сериозно и не е причинил констатираните по
него телесни увреждания, което подчертава и в последната си дума, когато заявява,
че искрено съжалява за случилото се. Становището на защитниците му – адвокатите
Ж.Ж. и Б.Ж., е за правна квалификация на деянието по чл. 124 от НК и недопустимост
на гражданските искове.
От фактическа страна съдът счита за
установени следните обстоятелства:
Пострадалият Кателия П.А., 58 годишен,
работел във ВИК Суворово и живеел сам в къщата си в с.Калиманци, където гледал
голямо стадо овце. На 05.04.2008 г. през деня той отсъствал – първо ходили с
негов съсед и приятел – свидетелят И.З.,***, а след завръщането си бил повикан
от съселяни за водопроводен ремонт. По това време пуснал стадото в съседското
място, за което имал ключ от собственика Янчо.
Подсъдимият С.Ж., на 53 години, живеел
в имота през мястото на Янчо. На същата дата през деня той работел по двора със
сина си – свидетеля Й.Ж.. С наближаване на 19.30 часа те се приготвяли за
вечеря, когато станало ясно, че през дупка на оградата овцете са преминали в
техния двор. След като успели да ги върнат, подсъдимият влязъл в къщата да се
преобуе, защото бил по чехли, и се отправил към дома на пострадалия.
По това време А.
вече си бил в къщи и говорел по телефона с брат си – свидетеля А.А., но
прекъснал разговора с обяснението, че някой го вика отвън. В двора му бил подсъдимият
Ж., който с повишен тон казал, че трябва да си изкара овцете, че те не могат да
останат в съседното и за двама им място. Отправили се към задния двор на Янчо,
като си разменили обидни реплики, а край намиращия се навътре в края му навес
подсъдимият започнал физическа саморазправа с пострадалия. Нанесъл му редица
удари – в лицето, гърдите, стомаха и корема. От удар в челюстта същата се
счупила, както и едната част на изкуствените протези, които изпаднали от устата
му; чрез силно стискане на гърлото му с ръце започнал да го души, а когато А.
паднал на земята, продължил с ритници по цялото тяло, след което го изоставил
да лежи на място.
В 19.45 часа
живеещият в отсрещната къща свидетел И.З. се отзовал на виковете на пострадалия
и го намерил на улицата, приведен, да плюе кръв и да говори трудно. Като се държал
за бузата, пострадалият казал, че ченето му е счупено, и че го е бил Светльо.
Тъй като овцете били на улицата, двамата ги прибрали, при което пострадалият се
движел приведен, с охкане. Прибрал се сам, като казал на свидетеля, че ще се
обади на брат си и сестра си.
Около 21.00 ч. пострадалият
позвънил на племенницата си – свидетелката В.М.. Казал й, че Светльо го е бил
много, да вземат полиция и да отидат веднага, защото е много зле. Към 21.45
часа свидетелката и брата на пострадалия – свидетелят А.А., вече били при него.
Намерили го легнал, да се държи за корема. Лицето му било изкривено и подуто,
изкуствените зъби липсвали – по негови думи останали на мястото на боя. Пострадалият
изпитвал силна болка, било му студено. Отвън по дрехите му имало пръст и кал, а
при преобличането се установило и зацапване с екскременти. Свидетелите откарали
пострадалия в болнично заведение – МБАЛ „Св. Анна” Варна, където същата нощ той
бил опериран по спешност. При операцията се установил излив на 1.5 л кръв в
корема, вследствие на разкъсване на черния дроб, както и множество други
увреждания, обусловили диагноза при приемането „Съчетана травма – глава, гърди,
корем”. След операцията лекарят съобщил на свидетелката М., че състоянието на
вуйчо й е критично и има опасност за живота му.
Кметският
наместник на с.Калиманци, свидетелката К.Я., била уведомена за инцидента още
същата вечер от брата на пострадалия, и от своя страна съобщила на дежурния в
РПУ Девня. На сутринта в дома й я посетил подсъдимият Ж., който поискал да
подаде жалба срещу А., задето овцете му ходели по чуждите дворове. В хода на
разговора им свидетелката го запитала „Ти защо толкова много си го бил, че си
го пребил?”, и го уведомила, че пострадалият е опериран. Отговорът на
подсъдимия гласял „то тогава трябваше да го убия, защото той ме напсува на
майка”. Следобед на същия ден подсъдимият отново отишъл у свидетелката Я.. В разговора
относно случилото се Ж. казал, че е ударил на пострадалия два шамара.
В периода на болничния
престой пострадалият бил контактен и могъл да разкаже за инцидента на близките
си, които го посещавали, или се грижели за него. Той обяснил на свидетелките В.М.
и Е.Д., че подсъдимият го извикал да си прибере овцете от Янчовия двор, защото
щели да влязат в неговата градина и да му опасат люцерната, а когато отишъл да
го направи, Светльо го нападнал с удари и ритници; после с пълзене се придвижил
и извикал съседа И.. Пред посетилите го негови колеги, в присъствието на свидетелката
Я., изрично запитан от нея, пострадалият отново с категоричност посочил, че
побоят му е нанесен от „Светльо, на Й.Ж. сина”.
На 09.04.2008 г.
състоянието на пострадалия се влошило, и въпреки приложените КПР в пълен обем,
в 17.25 ч. той починал.
На 10.04.08г. бил
извършен оглед на имота, в който се е развил инцидента. До стената на навеса
във вътрешния двор, на земята, били намерени зъбните протези на пострадалия – едната
цяла, а другата счупена на две.
Изложените
обстоятелства съдът счита за установени въз основа на показанията на
свидетелите И.З., В.М., А.А., К.Я. и Е.Д., протокола за оглед на
местопроизшествие с фотоалбум, вещественото доказателство – зъбни протези и
заключенията по трите съдебномедицински експертизи.
За да формира доказателствената
съвкупност съдът прецени собствената достоверност на всяко от посочените
доказателства и тяхната взаимовръзка. Обясненията на подсъдимия не могат да
послужат като пълноценно доказателствено средство, доколкото в тях той или
изобщо не интерпретира, или омаловажава установени с други обективни
доказателствени източници факти, или им противоречи. Същото се отнася и до
показанията на неговия син – свидетелят Й.Ж., които са компрометирани в частта
на основен факт от предмета на доказване, какъвто е мястото на извършване на
престъплението. В интерес на обективността, докато несъстоятелността на някои
от твърденията на първия от тях е обяснима с процесуалните му права като
подсъдим, то несъответствията в
заявеното от втория биха могли да се отдадат и на отдалечеността му от мястото
на инцидента, съчетана с влошената от смрачаването видимост. Независимо от
причините, вяра на казаното от тях може да се даде единствено във връзка с
обстоятелствата, непосредствено предхождащи криминогенната обстановка –
навлизането на овцете в двора им като повод за разправия с пострадалия,
последвалото връщане на стадото обратно в чуждото съседско място, както и
досежно обидните реплики на последния към подсъдимия, насложили се като
отключващ агресивното му поведение мотив, доколкото само тези твърдения могат
да бъдат съпоставени и подкрепени от други доказателства по делото.
Във връзка с
подбудите и мотива за извършване на деянието е важна установената поредица от
факти, предхождащи непосредствено физическата саморазправа, когато те бъдат
съотнесени към констатациите на комплексната съдебнопсихиатрична и
психологическа експертиза. От значение е, че подсъдимият и синът му, след като
са установили навлизането на чуждото стадо в своя имот, незабавно са го извели
оттам, с което търсенето на Кателия А. в дома му става ненужно. Като още
по-ненужно следва да бъде определено и решението на подсъдимия, който след като
все пак е отишъл и казал на пострадалия да си прибира овцете, вместо да се
прибере, го е последвал в чуждото място, където А. е имал разрешение да ги
държи и пасе, без друга необходимост е преминал след него цялото разстояние от
входната порта, през двора, зад къщата, през целия заден двор до навеса в края
му, където и е нанесен побоя. Тези на пръв поглед неоправдани с нищо негови
действия, намират своето обяснение с установените от експерти негови личностни характеристики,
и налагат извод, че подсъдимият е отишъл у пострадалия не пряко заради
животните, а защото е търсел начин да изрази раздразнението си от засягането на
личните му интереси. Заключението с категоричност изключва състоянията както
патологичен, така и физиологичен афект, а сред психологическите особености на
подсъдимия са свръхчувствителност към собствената личност, мнителност към
другите, недостатъчно саморазбиране и ниски адаптивни възможности, недостатъчна
вътрешна удовлетвореност, преследване на своите цели, категоричност в
решенията, на моменти в състояние да стане раздразнителен, когато другите не
покриват неговите изисквания.
От друга страна,
установеният страх за своя живот, бъдеще и сигурност, за отражението на
станалото върху децата и семейството, също е в обяснение на позицията му по
делото. В обясненията си той не отрича изцяло да е удрял пострадалия, но
настоява, че ударите, които е нанесъл, не са били толкова силни, а като
обяснение за констатираните увреждания предлага твърдение за неколкократно
падане из дворовете. Вещото лице, съдебен медик, обаче, като изхожда от
множествеността и локализацията в различни анатомични органи на травматичните
увреждания, изключва такава възможност. Такова разбиране се споделя и от съда,
защото областите на нараняване са пет – лице, шия, гръден кош, корем и
крайници. Кръвонасяданията в тези отделни области от своя страна също не са
единични, например по крайниците са установени – по вътрешна повърхност на
дясна мишница, по задна повърхност на двете мишници в средна трета, по задна
повърхност на двете предмишници в средна трета и предно вътрешната повърхност
на ляво бедро на границата горна-средна трета. Същевременно по възможните за
контакт при падане точки – длани, колене, кръвонасядания не се налице. Ударите,
довели до травмите, са били целенасочени и в голямата си част в “защитени”
области, които не могат да бъдат засегнати при падане, поради което, предвид
обективните находки по пострадалия и заключенията на СМЕ следва да се приеме,
че уврежданията са причинени изцяло от подсъдимия чрез нанасяне на множество
удари.
Силата на ударите
в областта на лицето, дясната гръдна половина, корема и при стискането на шията,
е била значителна. Изводът се основава на дълбочината на увреждане на органи в
тези области и причинените значителни по размери травматични увреждания,
включително счупване на кости. Несъстоятелно е твърдението, че такъв резултат може
да се получи и при по-леки удари, но поради алкохолното опиване на пострадалия,
още повече отнесено към установеното счупване на лявото рогче на щитовидния
хрущял на 15 мм от периферията му, самостоятелно доказателство за интензитета
на силата на стискане, действие, което подсъдимият дори отрича да е извършил. От
друга страна, макар и при химическото изследване на кръвта на пострадалия да е
установена значителна алкохолна концентрация, същевременно според свидетеля З.
видимо той не е бил пиян, а има и данни, че вече след инцидента, в дома си, е
пил вино.
Твърдението на
подсъдимия, че пострадалият му е нанесъл шамар, също не се подкрепя от други
доказателства – самият той не е изтъквал такъв факт нито пред сина си, нито
пред свидетелката Я., на които е говорил за случилото се, от друга страна и А.,
пред близките си, изрично е заявил, че не е успял сам да удари подсъдимия и не
е могъл да направи нищо за да се защити. Нещо повече, налице е и категорично
опровергаващо такова твърдение доказателство – заключението от освидетелстването
на подсъдимия, когато са констатирани само ожулвания по предно вътрешната
повърхност на лява подбедрица.
Въз основа на
всички изброени доказателства, събрани и проверени на съдебното следствие,
взети в своята съвкупност, тъй като не съдържат съществени противоречия по така
изложените факти, съдът прави следните правни
изводи:
І. Подсъдимият е
осъществил състав на престъпление против личността, убийство, извършено при
евентуален умисъл, тъй като с юмруци и ритници е нанесъл множество удари по
цялото тяло на пострадалия А., част от които съсредоточени в области на жизнено
важни органи – главата, гърдите и корема, и реализирани със значителна сила,
при което му причинил увреждания, несъвместими с живота въпреки оказаната
квалифицирана медицинска помощ. Пряка причина за смъртта е белодробна
тромбемболия, представляваща усложнение, развило се в пряка причинна връзка с
нанесената от побоя комбинираната травма гърди – корем с разкъсване на черния
дроб.
Като се имат
предвид този способ на престъплението, вида, характера на нараняването и
засягането на особено жизнено важни органи, то несъмнено Ж. е разбирал, че
действията му ще доведат именно до настъпилия и допускан от него
общественоопасен резултат.
ІІ. Подсъдимият е извършил убийството с
особена жестокост и по особено мъчителен за убития начин.
Особената
жестокост е правна квалификация на поведението на дееца, която се отнася до
начина на осъществяване на умъртвяването и проявеното отношение към жертвата
при проява на изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност. За нея от
значение са фактическите обстоятелства на умъртвяване на жертвата, броят,
силата на ударите, оръжието, с което е причинено увреждането, неговата тежест,
както и тези относно демонстрираното отсъствие на състрадание към нея.
Особената жестокост е външна характеристика на убийството, чрез която намират
отражение субективните качества на дееца. Особената жестокост при конкретното
деяние на подсъдимия Ж. се обективира от броя и силата на нанесените множество
удари, от различните форми на употребеното насилие и проявите на агресия – юмручни
удари, реализирани със значителна сила, възприето от него счупване на челюстта,
ритници, включително в слабините, душене, от липсата на каквото и да е
отношение към последиците от действията му и страданията на пострадалия, когото
изоставя на местото на боя, а отива да изкарва овцете, т. е. изцяло отсъства
чувство на милост и състрадание.
Убийство по
особено мъчителен за жертвата начин е налице, когато пострадалият изживява
тежки физически и душевни страдания, което обстоятелство се съзнава от дееца. И
този квалифициращ признак се преценява с оглед броя и начина на нанесените
удари, както и болезнеността на уврежданите места, причинените болки и
страдания, които са преживявани продължително време, изживените предсмъртни
мъки. В случая за време от около поне десет минути подсъдимият е нанасял удари по
главата, лицето, гърдите, ритал го е и го е душил. Пострадалият е бил в
съзнание и е изживявал ужаса от този побой, като е понесъл счупване на четири
ребра и на долната челюст. Ударите са нанасяни интензивно и част от тях – със
значителна сила. Физическите страдания на пострадалия са били съпътствани и от
болезнени психични изживявания – изпаднал в безпомощно състояние от
травматичния шок като резултат на изпитваната болка в травмираните органи, той
е осъзнавал невъзможността си да се защити сам, разбирал е безнадеждността на
ситуацията и се е чувствал безпомощен и унижен.
ІІІ. Не следва да се споделя тезата на
защитата, за квалифициране на деянието по чл.124 от НК - като непредпазлива
смърт в резултат на умишлено нанесена телесна повреда.
Тази теза се
поддържа въз основа на две твърдения - от субективна страна се поддържа, че подсъдимият,
след като е нанесъл само единични леки удари, не е имало как дори да допусне,
че с действията си ще причини последвалия общоопасен резултат, а от друга
страна - че този резултат обективно не е последица от травми, причинени с
инкриминираното поведение, а е следствие на предходни заболявания у
пострадалия, в частност чернодробната цироза, която намалява еластичността и
податливостта на този орган.
Становището на
защитата не намира опора както във формираната доказателствена съвкупност, така
и се опровергава от последователната е непротиворечива съдебна практика, в
която предмет на множество решения е бил еднообразният сравнителен анализ на
умишленото убийство с непредпазливото престъпление по чл.124 от НК.
Подсъдимият е нанесъл
не единични удари, а поредица интензивни такива, локализирани в най-различни
анатомични области, върху жизненоважни центрове на тялото – глава, гръден кош,
корем. Те са причинили множество телесни увреждания, а видно от дълбочината на
някои поражения, силата, с която са били нанесени, се определя като значителна
– счупена е долната челюст, както и четири ребра, откъсната е широката връзка
на черния дроб, като същият е разкъсан отделно и в чернодробния хилус, в
областта на корема има значителни кръвонасядания, включително и във
вътрекоремни органи, в областта на шията е счупено лявото рогче на щитовидния
хрущял. От обективните действия на подсъдимия – нанасянето на множеството удари
с юмруци и ритници, много силно стискане в областта на шията – душене, се налага
извод, че в съзнанието му са се съдържали представи за възможно причиняване на увреждания,
несъвместими с живота. В рамките на упоритото си престъпно поведение – побоят е
продължил във време от порядъка на десетина минути, подсъдимият е разполагал с
достатъчна възможност да осъзнае действията си и възможните последици от тях, с
което няма как да не е допускал последвалия резултат. За това и е неправилно да
се твърди, че неговото представно съдържание се ограничава само с причиняване
на телесни повреди, след като напълно съзнателно е нанесъл на пострадалия
жесток побой, а на следващия ден, уведомен от кметския наместник, че битият е
опериран в болницата, е направил единствения коментар „то тогава трябваше да го
убия”.
Множествеността и
характера на всички получени увреждания, разгледани като съвкупност, са
обуславяли сигурната смърт на пострадалия още същата вечер, ако не му е била
оказана квалифицираната медицинска помощ, защото спонтанното спиране на бързо
еволюиращ кръвоизлив с остра кръвоизливна анемия е само теоретично. Единствено
в резултат на двукратните спешни интервениращи мерки в условията на болнично
заведение, кръвотечението е било спряно по оперативен път, така че към 08.04.08
г. пострадалият, макар и в средно тежко общо състояние, е бил със стабилна
хемодинамика. Но пряката причина за смъртта, последвала на 09.04.08 г., е била
белодробна тромбемболия, като усложнение на цялостната комбинирана травма
гърди-корем, а разкъсването на черния дроб е само едно от формиращите я
поражения.
Нормата на чл.
124 НК е приложима тогава, когато деецът е причинил смърт по непредпазливост,
вследствие на умишлено нанесена телесна повреда. Обективираните увреди по
пострадалия, разнообразния механизъм на нанасянето им, ударите в областта на
главата и гръдния кош, следите от душене не сочат на "умишлено нанесена
телесна повреда", от която е последвала смърт. Разликата между умишленото
убийство и умишлената телесна повреда, вследствие на която по непредпазливост е
причинена смърт, се извежда от психическото отношение към настъпилия смъртен
резултат и от обективните действия, чрез които се причинява този резултат.
Силата, с която са счупени четирите ребра, челюстта, скъсаните вътрешни органни
връзки, счупеното рогче на хрущяла при душенето, с категоричност установяват евентуален
умисъл у подсъдимия за лишаване от живот. Макар и да е искал да нанесе побой
над пострадалия, подсъдимият съзнавано е причинил сериозни наранявания в
достатъчен период от време, което му е позволявало да осъзнае и вероятността от
тях да настъпи смърт, въпреки това не се е отказал да извърши намисленото, с
което се е съгласил с възможния страничен общественоопасен резултат. За това и от здравословното състояние на
пострадалия – предхождащо заболяване на черния дроб, не може да се прави извод
за субективните признаци на престъпния състав.
При решаване на
въпроса за наказанието на
подсъдимия, съдът отчете чистото му съдебно минало, добрата характеристика по
месторабота и данните за здравословното му състояние като обстоятелства, които
обуславят налагането на най-леката по вид санкция, предвидена в специалната
норма на чл.116 от НК –лишаване от свобода. Като съобрази от друга страна
подбудите за извършеното престъпление, пълното отсъствие на адекватност между
отключилата се агресия и поводът за нея, несъизмеримостта на конкретното
престъпление от обективна страна и вредата във формата на щети от домашни
животни и разменени обидни реплики, които са мотивирали подсъдимия към
престъпното поведение, съдът счете, че за да е справедливо и съответно на извършеното,
наказанието следва да е в средния размер – седемнадесет години.
Като призна
подсъдимия за виновен в деяние, от което са произтекли неимуществени вреди за
единствените наследници на пострадалия – неговите брат и сестра, съдът счете,
че приетите за съвместно разглеждани при предходното разглеждане на делото в
първа инстанция граждански искове са били допустими.
Всеизвестна е
цитираната от защитата съдебна практика, намерила израз в няколко решения на
висшата инстанция, за недопустимост на граждански искове от братя и сестри, но
във всеки един от тези казуси се констатира наличие на едновременни претенции редом
с други правоимащи наследници от по-преден ред. Същевременно в П 5-69-Пл. е уточнено,
че в случаите, когато между пострадалия при непозволено увреждане и други лица
извън кръга на низходящите, възходящите и съпруга, са се създали напълно сродни
отношения, е справедливо да им се присъжда обезщетение за вредите от
неимуществен характер, причинени със смъртта на близкия им.
По делото се
установи безспорно, че братята А. и Кателия Атанасови и сестра им М.М. са се
намирали в подчертано силни емоционални връзки, непрекъснато са контактували,
търсели са се, откликвали са на нуждите си, помагали са си, а за пострадалия те
са били и единственото му семейство. Обичта, привързаността и взаимната помощ
помежду им са били известни на околните. Именно брата и сестрата са били
хората, които са се погрижили за пострадалия незабавно след нанесения му побой
и в последните му дни, които са го изпратили според обичая и традициите.
Деянието на подсъдимия е прекъснало завинаги тяхната близост и връзки,
принудително ги е довело до приемане на окончателната загуба и до промени в
битието им.
За да прецени по
справедливост претенцията на всеки един от правоимащите, съдът отчете моментът
на понасяне на причинените неимуществени вреди – в зряла за ищците възраст,
подпомагаща приемането на житейския факт, при което измерението на преживяната
от всеки от тях травма се пречупва през сложилите се в битието им паралелни
семейни и социално значими ангажименти. По критериите на справедливостта и с
оглед установяващата се съдебна практика, съдът постанови уважаването на
исковете от всеки от наследниците в размер, който счете за съответен на
интензитета и съдържанието на понесените болки и страдания, а в частта на завишението
им ги отхвърли.
Водим от горното
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СЪДИЯ :