№ 727
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в закрито заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослава Кацарска
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело №
20221100901079 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№ 20220610110900, подадена от Г.Б.“ ЕООД, ЕИК
*******, чрез адв. С.Т. срещу отказ №20220603141949-2/09.06.2022 г. на длъжностно
лице по регистрацията (ДЛР) при Агенция по вписванията, постановен по партидата на
Г.Б.“ ЕООД, ЕИК *******. Жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. Т.
сочи, че отказът е незаконосъобразен, тъй като е постановен в нарушение на
приложимите материалноправни разпоредби и е необоснован. Твърди, че в изпълнение
на указанията със заявление по образец Ж1 с вх. № 20220607115039 е представена
обяснителна записка, в която е посочено, че съгласно установената съдебна практика
по обжалване на откази за обявяване на действителен собственик в Търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, режимът на
регистрация е декларативен, поради което в хода на охранителното производство не се
изисква представяне на други документи освен декларацията по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП.
Поддържа, че съгласно чл. 63, ал. 4 ЗМИП съответните данни относно действителните
собственици и лицата, чрез които пряко и непряко се упражнява контрол се вписват
съгласно декларация, чиято форма и съдържание се определят с правилника за
прилагане на закона. Специалният закон предвижда като достатъчна за удостоверяване
съществуването на вписваните обаоятелства декларация на заявителя и не въвежда
изискване за представяне на други документи към нея. Счита, че в процесното
производство е неприложимо правилото на чл. 50а, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 14
февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел, която изисква предоставянето на документи,
установяващи съществуването на чуждестранни юридическите лица или други правни
образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол. Доколкото
Наредбата е подзаконов нормативен акт, който противоречи на чл. 63, ал. 4 от ЗПИП,
то същата не следва да бъде прилагана на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за
нормативните актове, за което се позовава на цитираната и приложена практика.
В отговора на АВ-ТР от 13.06.2022г. се претендира отхвърляне на жалбата по
подробно изложените доводи, като счита, че указанията са правилни и не са
представени необходимите документи. Заявява искане за разноски и възражение за
прекомерност в случай на присъждане на разноски на жалбоподателя.
Съдът, след като разгледа жалбата и писмените доказателства, приложени към
1
нея и след извършена справка в електронната партида, намира следното от фактическа
и правна страна:
Със Заявление, образец Б7 20220603141949 е заявено вписване на обстоятелства
по чл.63, ал.1 и 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари и са приложени
съответните декларации
Под № 20220603141949/06.06.2022г. са дадени указания на заявителя, че не са
приложени,съгласно чл.50а, ал.2, т.3 от Наредбата от 14 февруари 2007 г. за водене,
съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел, документи, удостоверяващи съществуването на юридическите лица
или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, и
удостоверяващи лицата, които ги представляват по националния им закон, ако не са
учредени по българското право или не са вписани в Търговския регистьр и регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел или регистър БУЛСТАТ. По отношение на
заявените за вписване дружества, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол,
не са представени документи, издадени от съответния регистърен орган, като
документите следвало да се представят с апостил и заверен превод на български език
съгласно чл.21а ал. 1 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на
документи и други книжа. Посочено е и че представената декларация по чл.13 ал.4 от
ЗТРРЮЛНЦ от управителя Д. А.Д. с peг.№1667 от 26.05.2022 г. не е отразена в
регистьр "Единство" на НК.
На 09.06.2022 г. ДЛР е постановило обжалвания отказ, с мотиви, че указанията
не са изпълнени. Съдът констатира, че е постановен и отказ по заявление Ж1, с което е
депозирана обяснителната записка от заявителя.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна:
Жалбата е подадена против обжалваем акт на ДЛР, от процесуално
легитимирано лице – заявителя в производството пред Агенция по вписванията,
поради което е допустима. Предвид дължимата от длъжностното лице по регистрация
проверка по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, преди да разпореди вписване на заявените
обстоятелства следва да провери дали към заявлението са представени изискуемите
документи, удостоверяващи подлежащото на вписване обстоятелство и дали
последните удостоверяват съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и
съответствието му със закона. Разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛИЦ задължава
длъжностното лице да даде указания на заявителя когато към искането му не са
приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена
дължимата държавна такса, и едва след неизпълнението им да постанови отказ.
След приетите в ЗМИП изменения, с оглед новите изисквания на Директива (ЕС)
2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за
предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на
пари и финансирането на тероризма, се въвеждат изисквания (чл. 59, ал. 1, чл. 61, ал. 1
и чл. 63, ал. 1) за идентифициране на физическите лица, действителни собственици на
юридическо лице или друго правно образувание, съответно се въвежда и ред за
събиране на съответните данни и задължение за предоставяне от учредените на
територията на Република България юридически лица и други правни образувания на
подходяща, точна и актуална информация относно такива действителни собственици,
чрез вписване на информацията и данните по партидите, включително в Търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Съгласно разпоредбата
на чл. 63, ал.3 ЗМИП за производството, редът и сроковете за вписването на
обстоятелствата относно действителните собственици се прилагат съответно Законът
за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и Законът
за регистър БУЛСТАТ.
За вписване на тези обстоятелства в Агенция по вписванията – търговски
регистър е утвърден образец на заявление Б7 за вписване на обстоятелства относно
действителни собственици (чл. 6, ал. 1 от Наредбата). Образецът на заявление Б7
2
включва част І – обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 ЗМИП, включително подраздел
„Юридически лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се
упражнява контрол“, с поле 537 – юридическо лице или друго правно образувание,
чрез което непряко се упражнява контрол, с едно възможно вписване (данни за едно
лице) и поле 538 - юридическо лице или друго правно образувание, чрез което пряко се
упражнява контрол, отново с едно възможно вписване (данни за едно лице), както и
подраздел „Действителни собственици – физически лица“ с три възможни вписвания.
В настоящия случай заявителят е подал заявление Б7 във формата на образеца и
попълнени данни съответни на приложената декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП по
описания по-горе начин. Съгласно чл.50а, ал.1 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за
водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел, подлежащите на вписване обстоятелства относно
действителните собственици се посочват в заявление по образец съгласно приложение
№ Б7. Съгласно ал.2 в зависимост от заявените за вписване обстоятелства към
заявлението се прилагат съответно: 1. декларация по чл. 63 ал.4 от ЗМИП; 2. документ,
установяващ съществуването на дружество, регистрирано в юрисдикция с
преференциален данъчен режим, и удостоверяващ лицата, които го представляват по
националния му закон; 3. документите, установяващи съществуването на
юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се
упражнява контрол, и удостоверяващи лицата, които ги представляват по националния
им закон, ако не са учредени по българското право или не са вписани в търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или регистър
БУЛСТАТ; 4. нотариално заверено съгласие на физическото лице за контакт. Съгласно
чл.63, ал.4, т.2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари в регистъра се вписват
данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или
непряко се упражнява контрол върху лицата, включително фирма, номер в национален
регистър, правна форма според националното законодателство, седалище и адрес на
управление и идентификационните данни по т. 1 за представляващите лица. Тъй като
със заявлението, подадено пред АВп, ТР, е поискано вписване и на юридическото лице
чрез което непряко се упражнява контрол върху дружеството-заявител, на основание
чл.50а, ал.2, т.2 и т.3 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп
до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към
заявлението е следвало да бъдат представени документите, установяващи
съществуването на юридическото лице, чрез което пряко се упражнява контрол, и
удостоверяващи лицата, които го представляват по националния закон.
Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата доводи, че има
противоречие между разпоредбата на чл. 50а от Наредбата и закона / в случая
ЗТРРЮЛИЦ и ЗМИП/, тъй като разпоредбата на Наредбата е приета чрез изменение
именно във връзка със ЗМИП, което е видно и от съдържанието й и детайлизира
необходимите документи, което не е противоречие и не може да бъде основание да не
бъде прилагана. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари за производството, редът и сроковете за вписването на
обстоятелствата относно действителните собственици се прилагат съответно
ЗТРРЮЛИЦ и Законът за регистър Булстат. С разпоредбата на чл.31 от ЗТРРЮЛИЦ се
предвижда регламентация в Наредба, с която да бъдат определени образците на
заявления и да бъдат посочени изчерпателно приложенията към тях за всеки вид
вписване, заличаване или обявяване съгласно изискванията на закона, както и формата
на електронните документи. Следователно към процесното вписване е приложима
Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и
до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, която следва да определи
образеца на заявлението и приложенията към него. Настоящият състав не споделя
изложеното от жалбоподателя, който се позовава на съдебни решения, на същия по
степен съд, които не са задължителна съдебна практика. Законодателно задължение да
се извършва служебно проверка в други сайтове извън Търговския регистър за
чуждестранни лица по българския закон за длъжностното лице няма. Задължение на
заявителя е да представи съгласно чл. 50а, ал.2 т. 1 от Наредба №1/14.02.2007г.
документ, удостоверяващ както съществуването на дружеството, така и лицата, които
3
го представляват. Възражението, че изискването на чл. 50а, ал. 2 от Наредба №
1/14.02.2007 г. за представяне на документите, установяващи съществуването на
юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се
упражнява контрол и удостоверяващи лицата, които ги представляват по националния
им закон, ако не са учредени по българското право, като подзаконов нормативен акт
противоречи на изискването на ЗМИП за идентифициране на действителните
собственици само въз основа на нотариално заверена декларация по образец, е
несъстоятелно, като в същия смисъл изрично е налице практика на съдилищата,
обективирана в решение №124/13.02.2020г. по в.ч.т.д.№32/2020г. на АС – Бургас ,
решение № 1477/19.10.2020г. по т.д.№2349/2020г. на САС, решение № 2605 от
26.11.2019г. по т.д. № 5756/2019г. на Апелативен съд – София, решение на АС-Бургас
по ч. т. д. № 31/2020г., решение по т.д.№ 2253 по описа за 2019 г. на СГС, 6-18 състав,
решение на СГС, 6-14 състав по т.д. № 1246/2019 г. и мн. др. Както изрично се посочва
в един от горецитираните актове, несъстоятелен доводът на жалбоподателя, че
представянето на изискуемата, съгласно специалния закон, декларация за
подлежащите на вписване обстоятелства е достатъчно за извършване на вписването,
тъй като Законът за мерките срещу изпирането на пари препраща относно вписване в
регистъра на обстоятелствата, подлежащи на вписване, към Закона за търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, а изискването за
представяне в специалното производство по вписване на действителните собственици
на документите, установяващи съществуването на юридическите лица или други
правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, и
удостоверяващи лицата, които ги представляват по националния им закон, ако не са
учредени по българското право или не са вписани в търговския регистър и регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел или регистър БУЛСТАТ, е прецизирано в чл.
50а, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп да
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и същото е в
пълно съответствие със закона“. Цитираната от жалбоподателя практика на равен по
степен съд не е задължителна за настоящия съд и не може да бъде споделена, още
повече, че е налице в противния смисъл практика на горна инстанция, а именно
апелативни съдилища. Съдът, обаче, споделя извода, че не е необхоД. тези документи
да бъдат заверени със съответния апостил и в превод на заклет преводач, тъй като това
изискване законът, в конкретния случай, не предвижда. Употребеният в законовата
норма термин "заверен превод" не може да се тълкува разширително, като поставящ
подобно изискване, а смисловото му тълкуване означава превод, който е заверен за
съответствието му с оригиналния текст на чужд език от преводача, без нужда от
допълнително удостоверяване.
Същевременно съдът намира, че заявеното като действителен собственик
чуждестранно юридическо лице Г.И. ГмБХ е именно това лице, което вече е вписано
като едноличен собственик на капитала на дружеството в ТР под № 20220520143600 в
ТР и същият е част от приложените документи към първоначалното заявление. Тези
документи са налични и видими по партидата при съответния достъп със сертификат.
Следователно в случая е представен такъв документ и не са налице данни, че
чуждестранното законодателство предвижда срок на валидност на този документ, ако
не са настъпили последващи промени. Актуалността е свързана не с датата на издаване
на документа, а с удостоверените с него факти. Удостоверението представлява
официален документ и в това му качество и има обвързваща материална
доказателствена сила. Длъжностното лице към Агенция по вписванията е излязло
извън своите правомощия преценявайки неактуалност на удостоверението за
съществуването на дружеството. Нито законът, нито Наредбата предвиждат, че се
изисква нов документ относно чуждестранното юридическо лице, ако от датата на
издаване на предходния е изминало повече време, за да се приеме, че бил изтекъл
срокът му на валидност. Длъжностното лице не е дало указания и не е удостоверило,
че по приложимото към статута на чуждестранното лице чуждо право е предвиден
срок на валидност на процесния документ, поради което необосновано е отказано
вписване на заявеното обстоятелство поради непредставяне на документ, който му е
наличен като част от документите по предходното вписване.
4
Съдът намира, че е несъстоятелен и другия мотив за отказ по указанията на
длъжностното лице. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 21, т. 8 от ЗТРРЮЛНЦ
(нова - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) документите, които по силата на закон се съставят с
нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание,
са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за
нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на
въведените данни за тях в Информационната система. Пропускът относно отразяването
на декларацията от Д. А.Д. в регистъра на НК е отстранен видно от данните още към
подаване на обяснителната записка.
С оглед горното обжалваният отказ следва да бъде отменен, като от
жалбоподателя не се искат разноски, а не се следват такива и на АВ, която претендира
юрисконсултско възнаграждение с оглед изхода на спора. Съдът намира, че не се
следват разноски на страните по делото, тъй като по аргумент от чл.541 от ГПК
същите остават за сметка на молителя/жалбоподател. Новата разпоредбата на чл. 25,
ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ гласи, че в производствата съдът присъжда разноски на страните
по реда на ГПК. Настоящето производство има характер на охранително такова, и по
аргумент от разпоредбата на чл. 541 от ГПК разноските, направени от жалбоподателя
във връзка с това производство следва да останат за негова сметка. В този смисъл е
формирана и практика на горестоящата инстанция, а именно решение
№117/04.03.2021г. на САС, ТО, 5ти състав по т.д.№169/2021г. и мн. др.
Предоставянето на възможност за отговор на АВ не прави производството спорно и не
изменя характера му, за да се следват разноски на жалбоподателя, поради което и
доколкото същото завършва с уважаващ молбата акт, то последният не подлежи и на
обжалване.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба с вх.№ 20220610110900, подадена от Г.Б.“ ЕООД, ЕИК
*******, чрез адв. С.Т., отказ №20220603141949-2/09.06.2022 г. на длъжностно лице по
регистрацията (ДЛР) при Агенция по вписванията, постановен по партидата на Г.Б.“
ЕООД, ЕИК *******.
ВРЪЩА преписката на длъжностното лице от АВ-ТР за извършване на исканото
вписване по заявление с вх. Б7 20220603141949 на обстоятелства по чл.63, ал.1 и 4 от
Закона за мерките срещу изпиране на пари.
Решението не подлежи на обжалване. Да се изпрати препис от същото на АВ-ТР.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5