Решение по дело №445/2010 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 6
Дата: 10 януари 2013 г.
Съдия: Александър Лазаров Стойчев
Дело: 20105300900445
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 юли 2010 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер 6       10.01 Година  2013        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд , Търговско отделение, ХІХ състав

 

На 12.12. 2012    Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: Александър Стойчев

 

                                                            Секретар: Б.К.

 

като разгледа докладваното от Съдията т. дело номер 445 по описа за  2012 година намери за установено следното:

 

Иск с правно основание чл. 155, ал.1, т.1  от ТЗ.

Ищецът Д.Ж.А., в качеството му на съдружник при ответника, е предявил против ЖАН СЕРВИЗ ООД иск по който се желае прекратяване на дружеството поради важни причини.

Те се изразяват според ищеца в следните обстоятелства: За последните 6 месеца дружеството не е рентабилно и не работи добре, тъй като не реализира достатъчно приходи, за да покрие разходите. Отношенията между ищеца и другия съдружник Ж.А. са влошени, като поведението на последния е недобросъвестно, като същият не преследва дружествените цели и не зачита интересите на другия съдружник. Не се грижи за дружествените работи и т.н. Ищецът твърди, че ответното ООД не следва да съществува повече в правния мир поради опасения и от бъдещи недобросъвестни действия на другия съдружник.

Ответникът оспорва иска. Посочва, че не е вярно, че дружеството не покрива разходите си, както и оспорва наведените в ИМ факти за недобросъвестно поведение от страна на другия съдружник. Също посочва обстоятелства обосноваващи доброто финансово състояние на ЮЛ.

Пловдивски Окръжен Съд, ХІХ гр.с., като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Съгласно чл.155, ал.1, т.1 от ТЗ по решение на окръжния съд по седалището на дружеството то може да бъде прекратено по искане на съдружник ако важни причини налагат това. В случая делът на ищеца е над 1/5 от капитала на ЮЛ, поради което и искът е допустим. Видно от приложените доказателства съдружниците имат паритет в дяловото си участие. В подкрепа на своите тези страните са ангажирали доказателства. Разпитани бяха двама свидетели, които общо взето  излагат непротиворечиви показания, които съдът изцяло кредитира, като обективни и безпристрастни. Същите установяват категорично, че отношенията между съдружниците са обтегнати, като Я.Т. излага подробни факти в тази посока. Р.И. също посочва, че отношенията между съдружниците са лоши. Освен това се установява от свидетелите, че от три обекта, в които ответникът е развивал търговската си дейност, към момента функционира само този на ул. Рогошко шосе.

Освен това по делото са представени писмени доказателства установяващи проблемните отношения между двамата съдружници. По делото съществуват данни за това, че единият съдружник инициира изключването на другия, като по този повод са водени съдебни процеси. Служебно известен факт на съда е  и исково производство по чл.71 от ТЗ за защита на членствени права на настоящия ищец. Също така по делото е приложено и дело № 893 /2011г. по описа на ПОС, от което се установява, че съдружникът Д.А., който е всъщност изключвания съдружник от другия съдружник Ж.А., е инициирал производство по обявяване в несъстоятелност на дружеството. Освен това към момента пред настоящия съд е висящо още едно дело № 925/2012г. по описа на ПОС, с правно основание чл.74 от ТЗ, по което отново Д.А. се защитава против взети решения от другия съдружник. Всичко това води до несъмнения извод, че отношенията между съдружниците са силно обтегнати дори може да се каже почти необратимо. Този извод съдът прави не на последно място въз основа на личните си впечатления от страните и разменените реплики след приключване на съдебните заседания. На практика, поради крайно драматичните отношения между съдружниците  и паритета в дяловото участие е налице патова ситуация, при която всеки от съдружниците, който е и управител може да сключва самостоятелно договори от името и за сметка на ЮЛ, да свиква ОС и да изключва другия съдружник и т.н. Очевидно е, че противоречията са основно на лична основа с оглед на факта, че съдружниците са баща и син, като свидетелите обективират данни в тази посока. От показанията става ясно и, че конфликта е породен и от връзката на ищеца с някоя от бившите служителки на фирмата и развиваната понастоящем конкурентна дейност от това лице в магазина на бул. В. Априлов. Повече от ясно е, че крайно влошените отношения между съдружниците нямат по принцип нищо общо с професионалната им дейност и дейността на дружеството. Или дори и да има нещо в тази посока, коренът на противоречията е на личностна основа. Това, според настоящия състав на съда, представлява предпоставка, за да се приеме, че става въпрос за важни обстоятелства по смисъла на чл.155, ал.1,т.1 от ТЗ.

Действително по делото се събраха достатъчно доказателства, за да може да се направи извод, че дружеството е работещо и осъществява общо взето нормална търговска дейност. Изрично в.л. К. в своето заключение, което съдът изцяло кредитира, установява че тенденцията е към подобряване на капиталовата структура  на дружеството спрямо 2010г., когато е отчетена загуба. Също така се изяснява, че ЮЛ има възможност да покрива своите текущи парични задължения към кредиторите си. Получените заеми от банката се обслужват редовно. Към момента ответникът има 10 работника на щат и работните заплати се изплащат навреме. Освен това в показанията на свидетеля на ответника също се съдържат данни, че ЮЛ продължава да функционира адекватно, като индиция в тази посока са и сключените договори представени от ответната страна в последното съдебно заседание, като новонастъпили факти, които документи не бяха оспорени от ищцовата страна. Т.е. от съвкупния анализ на събраните доказателства може да се направи извод, че въпреки очевидно съществувалите затруднения за търговеца, поради които са затворени два от трите търговски обекта на ЮЛ, към момента на настоящата проверка няма данни за драстични или съществени препятствия пред упражняваната дейност от ответника. Очевидно се касае до работещо предприятие.

С Решение № 159 от 15.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 389/2009 г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо поради това задължителна практика е прието, че понятието "важни причини" по смисъла на чл. 155, т. 1 ТЗ няма легална дефиниция и това априорно е невъзможно поради разнообразието на проявните му форми, което налага при преценката за наличието им да се отчита факта, че всяко търговско дружество е със своя специфика - предмет на дейност, пазарни условия, права и задължения на съдружниците (предвидени в учредителния акт) и пр., но при обсъждането налице ли са важни причини за прекратяване на дружеството водещи според решението следва да са интересите на дружеството като цяло, а не на отделния съдружник. Именно по отношение на посочения принцип цитираното решение има характера на задължителна по смисъла на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика, което позволява да се възприемат и други причини извън посочените в него поради невъзможността за изчерпателното им изброяване.

Влошените отношения не са посочени в цитираното решение, но те не могат да бъдат игнорирани, когато са довели до фактическа невъзможност за функциониране на органите му на управление. На практика паритетното участие на двамата съдружници в капитала на дружеството е довело до приемане на решения за изключване, съответно за водене на дела по несъстоятелност и т.н. В конкретния случай следва да се отчете, че се касае до изключително влошени отношения между съдружниците и то на лична основа, при което може да се очаква в бъдеще да се застрашат интересите на дружеството и оттам на неговите кредитори. Не може да не се отчете факта, че при създалите се конфликти всеки от управителите /съдружници/ може да предприеме всякакви действия, без да се отчита необходимостта от охраняване интересите на самото дружество. Не случайно в посоченото съдебно решение, което е задължителна практика съдът изрично е посочил, че „ влошените взаимоотношения са факт, но те не се дължат на лични причини (извън дейността на дружеството), а именно на практическата липса на дейност на дружество и оттук - липсата на приходи от дружествената дейност, чрез които би следвало (съобразно решението на ОС) да бъде обслужван кредитът за закупуване на ДМА”. Т.е. съдът постановил задължителното съдебно решение е формирал вътрешното си убеждение при различна фактическа обстановка и обтегнати отношения между съдружниците на професионална основа. Изричната уговорка на ВКС, за да се постанови решението е, че влошените отношения са на професионална основа, при което може да се очаква все пак адекватно поведение от съдружниците, при което същите ще се ръководят повече от разума си и не толкова от емоции. Случаят по настоящото дело изобщо не е такъв и това прави възможен извода, че при конкретната проверка на практика влошените отношения са важни причини по смисъла на закона.

Ето защо и макар и поставянето на интересите на отделните съдружници над тези на дружеството да не съответства на възприетия с цитираната задължителна практика принцип, настоящият състав намира, че отклонението от него е допустимо при капиталово дружество с персонален елемент, когато съдружниците имат паритетно участие в него. Поради всичко изложено настоящият състав приема, че влошените между страните отношения не биха могли да се преодолеят чрез упражняването на искове по чл. 71 ТЗ и чл.74 от ТЗ. Очевидно е рецидивирането в проблемите между съдружниците през последните две години. Не случайно ВКС в Решение № 30 от 10.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 320/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията М. Славчева е приел именно едно такова разрешение въпреки съществуващото преди това задължително решение. Несъмнено в конкретния случай, при установеното състояние на отношенията между съдружниците с паритетно участие, правилното и законосъобразно решение, за да се охранят интересите на кредиторите на ЮЛ,   е прекратяването на дружеството.

Поради което и Съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И

 

ПРЕКРАТЯВА на осн. чл.155, ал.1, т.1 от ТЗ дружеството ЖАН СЕРВИЗ ООД с ЕИК ********* със седалище гр. Пловдив и адрес на управление ул. Върховръх №12, ет.6, ап.17 въз основа на доказания и основателен иск предявен по настоящото дело от съдружника Д.Ж.А. с ЕГН **********.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.

 

 

                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер          56                  13.02 Година  2013           Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд , Търговско отделение, ХІХ състав

 

На 13 февруари 2013  Година

 

В закрито заседание в следния състав:

 

Председател: Александър Стойчев

Секретар:

 

като разгледа докладваното от Съдията гр. дело номер 445 по описа за  2010  година намери за установено следното:

 

            Производство по реда на чл.247 и чл.248 от ГПК.           

            Постъпила е молба на 15.01.2013г. от ищеца по делото  за поправка на допуснатата в решение № 6 от 10.01.2013 постановено по настоящото дело очевидна фактическа грешка при посочване ЕИК на дружеството.

            Постъпила е на 15.01.2013г. молба от ищеца по делото за допълване на решението в частта му за разноските.

Пловдивски Окръжен Съд, ХІХ гр.с., като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е допустима и основателна. Съдът е допуснал неточно изписване на ЕИК на ответното ЮЛ.

Молбата за допълване на решението в частта му за разноските е неоснователна с оглед разпоредбата на чл.80 изречение второ от ГПК.

Ето защо и Съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И

 

ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка извършена в решение № 6 от 10.01.2013 постановено по настоящото дело, като ЕИК на ответното дружество да се счита *********.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ постъпилата на 15.01.2013г. молба от ищеца по делото за допълване на решението в частта му за разноските.

Да се връчи настоящия съдебен акт на страните, като същите могат да го обжалват в двуседмичен срок пред ПАС.

 

                                                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :