Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 05.10.2020 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т.дело N 881/2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от синдиците на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, с която е предявен срещу „А.“ ЕООД иск с правно основание чл.60 ал.1, т.3 ЗБН, а при условията на евентуалност иск по чл.135 ЗЗД. Твърди се, че на 08.06.2011 г. между банката и ответника е сключен договор за дарение, с който банката е дарила сумата от 10 200 лв., която е преведена на 13.06.2011 г. Сочи се, че сделката е извършена 5 години преди началната дата на неплатежеспособността и с намерение да се увредят кредиторите. При условията на евентуалност се твърди, че сделката е недействителна спрямо кредиторите на банката, защото ги уврежда. Иска се от ищците договорът за дарение да се обяви за относително недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността, както и да се осъди ответникът да заплати сумата от 10 200 лв.
Ответникът, призован по реда на чл.50 ал.2 ГПК, не е подал писмен отговор и не взема становище по исковете.
Представен е договор за дарение от 08.06.2011 г., от който се установява, че „К.Т.Б.“ АД е поела задължението да предостави безвъзмездно на ответника сумата от 10 200 лв.
Представено е преводно нареждане от 13.06.2011 г., в което се сочи, че банката е наредила да се преведе по сметка на ответника сумата от 10 200 лв. – по договор за дарение от 08.06.2011 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл.60 ал.1, т.3 ЗБН, а при условията на евентуалност иск по чл.135 ЗЗД.
Исковете са предявени на 19.05.2020 г., а решението на СГС по т.дело N 7549/14 г. за откриване на производство по несъстоятелност на банката е вписано в ТР на 22.04.2015 г., но 5-годишният преклузивен срок по чл.62 ал.1 ЗБН през периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г. е спрял да тече на основание чл.3, т.1 Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците. Следователно исковете са предявени в рамките на 5-годишния преклузивен срок по чл.62 ал.1 ЗБН.
По делото е представен е договор за дарение от 08.06.2011 г., в който се сочи, че „К.Т.Б.“ АД е поела задължението да предостави безвъзмездно на ответника сумата от 10 200 лв., които се даряват във връзка с издаване на сборник „От хазартна към интелигентна икономика“, а от преводно нареждане от 13.06.2011 г. се установява, че банката е наредила да се преведе по сметка на ответника сумата от 10 200 лв. – по договор за дарение от 08.06.2011 г. Съгласно нормата на чл.225 ал.2 ЗЗД дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа - по надлежния начин за прехвърлянето им, поради което съдът приема, че фактическият състав на процесния договор за дарение е осъществен на 13.06.2011 г., когато паричната сума е предадена на ответника в качеството на надарен.
Доколкото от
страна на ответника не са направени възражение и не е наведен довод, че
процесният договор прикрива друг възмезден договор и че всъщност даряването на
сумата представлява изпълнение на дължима от банката контрапрестация, съдът
намира, че процесният договор представлява договор за дарение, по който издаването
от ответника на сборник „От хазартна към интелигентна икономика“ представлява
благодарствен мотив, мотивирал банката да предостави безвъзмездно сумата от
10 200 лв. Важно е да се отбележи, че по делото не са установени факти,
които да сочат, че издаването от ответника на сборник „От хазартна към
интелигентна икономика“ е било по възложение на банката и в изпълнение на поето
към банката задължение, поради което и не може да се приеме, че с предоставяне
на сумата банката не цели да надари ответника, а изпълнява свое насрещно задължение
да плати възнаграждение на ответника за изпълнението на поети към банката
задължения.
С решение от 03.07.2015 г. на САС по т.дело N 2216/15 г. е определена за начална дата на неплатежеспособността на банката 20.06.2014 г., а фактическият състав на процесния договор за дарение е осъществен на 13.06.2011 г., когато сумата е реално отстъпена от банката дарител и приета от ответника в качеството на надарен. В този случай процесната разпоредителна сделка е извършена в рамките на 5-годишния законов срок преди началната дата на неплатежеспособността, поради което сделката попада в обхвата на чл.60 ал.1, т.3 ЗБН.
От страна на ищеца, който носи доказателствената тежест, не се представиха доказателства, от които да се установи, че страните по процесната сделка към момента на нейното сключване са имали намерение да увредят кредиторите на банката. Обстоятелството, че сделката е безвъзмездна, защото банката няма право да получи насрещна облага, не е достатъчно да се приеме, че преследваната от сделката цел е увреждане на кредиторите на банката. Наличието на обективния факт на увреждане на банката, чието имущество се намалява, не е основание за извод, че е налице и субективният елемент, изразяваща се в желание да се увредят нейните кредитори.
Намерението за увреждане / animus nocendi/ означава, че увреждането следва
да е включено в целта, за чието осъществяване е сключена сделката, съответно
извършено действието. Субективното отношение на представляващите банката лица в
тази хипотеза, предполага съзнателно насочване към причиняването на съответното
увреждане, изразяващо се в намаляване на имуществото на банката или
затрудняване удовлетворението на нейните кредитори. Увреждането може да
съставлява крайна цел или неизбежен резултат, но при всички случаи следва да е
налице съзнание за сигурното бъдещо настъпване на неблагоприятните последици за
кредиторите като пряк резултат от сключването на сделката или извършването на
действието.
По делото не се представиха никакви доказателства, от които да се установи субективният елемент – че преследваната от страните цел е да се увредят кредиторите на банката, поради което съдът приема, че предявеният иск по чл.60 ал.1, т.3 ЗБН е неоснователен.
След като главният иск е неоснователен, съдът следва да се произнесе по предявения като евентуален иск по чл.135 ал.1 ЗЗД, защото е сбъднато вътрешнопроцесуалното условие, под което е предявен.
Атакуваната
сделка поражда типичното за всеки договор за дарение отчуждително действие и
води до намаляване имуществото на надарения със стойността на благото, което
безвъзмездно е придобито от надарения. В този случай е извършена от банката разпоредителна
сделка с парична сума, която поради разпореждането не се намира в имуществото
на банката към откриване на производството по несъстоятелност, от което следва,
че паричната сума не би могла да послужи за удовлетворение на кредиторите в
несъстоятелността.
Всяко отчуждаване на имущество на банката
намалява възможността за удовлетворяване на нейните кредитори в производството
по несъстоятелност, защото е налице законова пречка синдикът да извърши
действия срещу актив, който не е включен в масата на несъстоятелността. Налице
е увреждане на кредиторите на несъстоятелността, защото възможността за тяхното
удовлетворение е ограничена от масата на несъстоятелността, в която обаче влиза
само имуществото, което е било собственост на банката към откриване на
производството по несъстоятелност,
а дарената сума е извън тази маса. Възможността всички кредитори да се
удовлетворят от паричната сума е изключена, защото паричната сума е отчуждена,
поради което е налице увреждане на кредиторите в несъстоятелността.
За основателността на предявения по реда на
чл.62 ал.1 ЗБН иск с правно основание чл.135 ЗЗД е необходимо да се установи
още една предпоставка – знание на банката за увреждането, а тъй като сделката е
безвъзмездна, не е необходимо да се установи и знание на приобретателя по
сделката.
Според
съда няма никакво съмнение за това, че разпоредилата се със сделката банка е знаела
и е съзнавала / чрез своите законни представители/, че с прехвърляне на
паричната сума се намалява имуществото на банката - дарител, от което имат
възможност да се удовлетворят нейните кредитори. Вън от съмнение е с оглед
обстоятелството, че дарителят е банка, че към сключване на договора за дарение
нейните изпълнителни директори са знаели, че банката има множество кредитори,
за които поради намаляване на имуществото в резултат на дарението се създават
затруднения от обективна страна да получат удовлетворение на своите вземания,
защото имуществото е намалено със стойността на паричната сума, която е дарена
в полза на ответника.
Както се спомена по-горе, процесната сделка е безвъзмездна, поради което
за основателността на иска не е необходимо знание у приобретателя за увреждане
на кредиторите на банката.
При тези факти съдът намира, че предявеният
иск по чл.135 ал.1 ЗЗД е основателен и процесната сделка следва да се отмени.
Нормата на чл.61 ЗБН предвижда, че при сделка или
действие, по отношение на което са приложени разпоредбите на чл. 3, ал. 3, чл.
22, чл. 34, ал. 4 или чл. 60, даденото от третото лице се връща, а ако
даденото не се намира в масата на несъстоятелността или се дължат пари, третото
лице става кредитор.
Искът
по чл.135 ЗЗД не попада сред визираните в нормата на чл.61 ЗБН искове, но
доколкото правният ефект на иска по чл.135 ЗЗД е идентичен с правния
ефект на исковете по чл.60 ЗБН, съдът приема, че и при уважен иск по чл.135 ЗЗД
настъпват посочените в нормата на чл.61 ЗБН правни последици, изразяващи се в
отпадане на правното основание за размяна на блага между страните по сделката,
която е отменена. Следователно и при уважен иск по чл.135 ЗЗД следва да се
постанови на основание чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД връщане на паричната сума,
която е получена от ответника по отменената сделка.
Друг аргумент за това, че при уважаване на иска по чл.135 ЗЗД следва да
се постанови връщане в масата на несъстоятелността на прехвърленото от банката
имущество, е обстоятелството, че искът по чл.135 ЗЗД попада сред исковете, с
които се цели попълване на масата на несъстоятелността, което по същество се
извършва чрез връщане в масата на имуществото, с което банката се е разпоредила
по силата на отменената разпоредителна сделка, за да може това имущество да
послужи за удовлетворение на кредиторите в несъстоятелността. Искът по чл.55
ал.1, предл.3-то ЗЗД е основателен и следва да се уважи.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът
по чл.60 ал.1, т.3 ЗБН следва да се отхвърли, а евентуалният иск по чл.135 ЗЗД
следва да се уважи, както и обусловеният иск по чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност срещу „А.“
ЕООД иск с правно основание чл.60 ал.1, т.3 ЗБН, с който се иска да
се обяви по отношение на кредиторите на несъстоятелността за недействителен договор за дарение от 13.06.2011 г., с който „К.Т.Б.“
АД е дарила на „А.-П.“ ООД /сега ЕООД/ сумата от 10 200 лв.
ОБЯВЯВА на основание чл.135 ал.1 ЗЗД по предявен от синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в
несъстоятелност за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността договор за дарение от 13.06.2011 г., с който
„К.Т.Б.“ АД, ЕИК ******, е дарила на „А.-П.“ ООД /сега ЕООД/ ЕИК********,
гр.София, ж.к.“********1“, бл.********, сумата от 10 200 лв.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ****, на основание
чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД да заплати в полза на масата на несъстоятелността на
„К.Т.Б.“ АД-в несъстоятелност, ЕИК ******, сумата от 10 200 лв.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ***6, да заплати по сметка
на СГС държавна такса от 816 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: