Решение по дело №675/2020 на Административен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 246

 

гр. Перник, 01.12.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на втори ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

 

        при съдебния секретар Е.В.***, като разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова административно дело № 675 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл. 156 – 161 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от управителя Б.М.С., против Ревизионен акт № Р-22002217006549-091-001/30.05.2018 г., издаден от Т.Б.Г.*******– началник на сектор, възложил ревизията, и В.В.В.*******– главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1943/12.12.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. с.***, с който са установени данъчни задължения по ЗДДС в размер на 104 174,84 лв., ведно с лихва за забава в размер на 33 553,33 лв., и по ЗКПО в размер на 28 412,28 лв., ведно с лихва за забава в размер на 9585,92 лв., потвърден с Решение № 1934/12.12.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – с.*** при ЦУ на НАП – с.***.

Жалбоподателят счита, че ревизионният акт е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Твърди, че направените в него констатации не кореспондират с представените и събрани доказателства и не се основават на подробен и задълбочен анализ на същите. Навежда доводи за противоречие и с трайно установената практика на СЕС и на ВАС. По същество се иска от съда да се произнесе с решение, с което атакуваният РА да бъде отменен като необоснован, недоказан, издаден в нарушение на административнопроизводстве-ните правила, на материалния закон и в разрез с практиката на СЕС и ВАС. Прави се искане и за присъждане на направените по делото разноски и е представен списък по чл.80 от ГПК.

В съдебните заседания жалбоподателят се представлява от адв. Ц.П. като представител на Адвокатско съдружие „**“, с пълномощно по делото. Поддържа доводите в жалбата и допълва същите в депозирани по делото писмени бележки. Моли за прогласяване нищожността на оспорения ревизионен акт, тъй като е издаден като електронен документ, но не е подписан от издателите му при спазване на всички изисквания за валидно електронно подписване с кавалифициран електронен подпис, или отмяната му като постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и материалните правила.

Ответникът – директорът на дирекция „ОДОП“ – с.***, се представлява от гл.ю.к. М.*** и гл.ю.к. С.***, които оспорват жалбата, позовавайки се на фактическите и правни изводи, посочени в решението на дирекция „ОДОП“. Претендират юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – П., уведомена за образуваното производство, не е встъпила като страна по делото.

Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл.160, ал.2 от ДОПК, въз основа на събраните по делото доказателства, провери законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт и прие за установено следното:

Жалбата по която е образувано делото е подадена в срока по чл. 159, ал. 1 от ДОПК, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебно оспорване ревизионен акт, потвърден, с решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ – с.*** при ЦУ на НАП, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е повторно, след като Върховен административен съд с Решение № 12908/20.10.2020 г., постановено по административно дело № 7531/2020 г., е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Перник с указания, които съгласно  чл. 224 от АПК са задължителни.

Процесното ревизионно производство също е повторно. Проведено е след постановяването на Решение № 1429/11.09.2017 г. на директора на Дирекция ОДОП с.*** при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК е отменен издаденият ревизионен акт в ревизионно производство, образувано въз основа на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22001416007273-020-001/20.10.2016 г., изменена със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-22001416007273-020-002/26.01.2017 г. и Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-22001416007273-0209003/27.02.2017 г. и преписката е върната на органа със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт.

Началото на повторната ревизия е поставено със Заповед № Р-22002217006549-020-001/02.10.2017 г., изменена със ЗИЗВР № № Р-22002217006549-020-002/04.12.2017 г., ЗИЗВР № Р-22002217006549-020-003/18.01.2018 г. и ЗИЗВР № Р-22002217006549-020-004/20.02.2018 г., всички издадени от т.б.г.*******– началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при в ТД на НАП с.***, оправомощен съгласно Заповед № РД-01-803/07.06.2017 г. на директора на ТД на НАП с.***.

Заповедите са подписани с валиден към момента на издаването им електронен подпис, положен в съответствие със Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, за което са представени писмени доказателства. Това се установява и от заключението на приетата в хода на съдебното производство тройна съдебно-техническа експертиза, допълнено в съдебно заседание, което съдът възприема изцяло, намирайки го за безпристрастно, задълбочено, компетентно и професионално изготвено. Връчени са на ревизираното дружество по електронен път, което е видно от приложените удостоверения за връчване по електронен път в ИС „Контрол“. С тях е възложено на В.В.В.*******- главен инспектор по приходите, и Симеон Манолов Симов - главен инспектор по приходите, в срок до 20.03.2018 г., да извършат ревизия на „***“ ЕООД относно следните задължения:

- корпоративен данък за периода 01.01.2011 г. – 21.12.2015 г.;

- данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.04.2015 г. – 30.09.2016 г.;

- данък върху добавената стойност за данъчни периоди 01.07.2011 г. - 31.08.2011 г., 01.01.2013 г. - 31.07.2013 г.,  01.09.2013 г. - 30.09.2013 г., 01.01.2014 г. - 28.02.2014 г., 01.04.2014 г. - 30.04.2014 г., 01.06.2014 г. - 30.09.2016 г.;

- вноски за държавно обществено осигуряване за периода 01.01.2015 г. - 30.09.2016 г.;

- вноски за здравно осигуряване за периода 01.03.2015 г. – 30.09.2016 г.;

- вноски в универсален пенсионен фонд за периода 01.03.2015 г. – 30.09.2016 г.;

- вноски за професионален пенсионен фонд за периода 01.01.2015 г. – 30.09.2016 г.

Срокът по чл.117, ал.1 от ДОПК е изтекъл на 03.04.2018 г., а на 24.04.2018 г. е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-22002217006549-092-001/24.04.2018 г., в който са обективирани резултатите от ревизията. Той е връчен на задълженото лице по електронен път на 02.05.2018 г., ведно с всички приложения.

В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК – на 16.05.2018 г, по пощата е подадено възражение срещу ревизионния доклад, с приложени към него доказателства. То е заведено в регистъра на ТД на НАП – с.*** с рег. № 879-21#2/18.05.2018 г. С него, ревизираният субект е оспорил констатациите на органите по приходите за отсъствие на реално извършени сделки между него и доставчиците му. Посочил е, че в хода на ревизията са събрани достатъчно доказателства, включително първични и вторични счетоводни документи, от които следва извода за действително осъществяване на сделките и услугите, с които е намален финансовият резултат по ЗКПО и за които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС.

Ревизията приключва с Ревизионен акт № Р-22002217006549-091-001/30.05.2018 г., издаден от т.б.г.*******– началник на сектор, възложил ревизията, и В.В.В.*******– главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията. Спазен е срока по чл.119, ал.2 от ДОПК, а РА е издаден от компетентните съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК органи, които са подписали акта с валидни към този момент електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, за което са представени писмени доказателства и се потвърждава от заключението на тройната съдебно-техническа експертиза.

С ревизионния акт на жалбоподателя са определени данъчни задължения за довнасяне, както следва: данък върху добавената стойност в размер на 104 174,84 лв. за данъчни периоди - месец юли 2011 г., месец август 2011 г., месец януари 2013 г., месец юли 2013 г., месец септември 2013 г., месец януари 2014 г., месец февруари 2014 г., месец април 2014 г., месец юни 2014 г., месец септември 2016 г., ведно с лихва за забава в размер на 33 553,33 лв.;  корпоративен данък в размер на 28 412,28 лв., за данъчни периоди - 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г., ведно с лихваза забава в размер на 9585,92 лв. Ревизионният акт е връчен на ревизираното лице на 31.05.2018 г. по реда на чл.32 от ДОПК. Срещу него, в срока по чл.152, ар.1 от ДОПК, е постъпила Жалба вх. № 53-06-3598/11.06.2019 г. по регистъра на ТД на НАП – с.***. В срока по чл.146 от ДОПК жалбата, ведно с преписката, е изпратена на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“. Директорът на дирекция ОДОП не се е произнесъл по нея в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК, въпреки че същият, със споразумение по чл.156, ал.7 от ДОПК, сключено между административния орган и задълженото лице, е продължен с три месеца, считано от изтичането му, а именно: до 17.11.2018 г. Следва да се приеме, че ревизионният акт е мълчаливо потвърден.

В срока по чл.156, ал.6, във вр. с ал.7 от ДОПК ревизионният акт е оспорен пред Административен съд – Перник с Жалба вх. № 53-04-874/05.12.2018 г. По аргумент от чл.156, ал.6 от ДОПК и в срока по чл.152, ал.2 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, директорът на дирекция ОДОП е постановил Решение № 1934/12.12.2018 г., с което е потвърдил ревизионния акт.

На 11.06.2019 г., в срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, в деловодството на ДОДОП – с.*** е постъпила Жалба вх. № 53-06-3598/11.06.2019 г. от задълженото лице. След окомплектоването й с преписката тя е препратена в Административен съд – Перник и заведена под № 234/28.01.2021 г. по регистъра на съда.

Предмет на настоящия спор е законосъобразността на Ревизионен акт № Р – 22002217006549-091-001/30.05.2018 г., издаден от т.б.г.*******– началник на сектор и възложител на ревизията и В.В.В.*******- главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията. С него са увеличени финансовите резултати и е определен данък за довнасяне по ЗКПО, както следва:

- за данъчен период 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г., на основание чл.26, т.2 от ЗКПО, не са признати разходи по фактури с № № 104/01.07.2011 г., 107/04.07.2011 г., 111/06.07.2011 г., 109/05.07.2011 г., 123/29.07.2011 г., всички издадени от „**“ ЕООД и на основание чл.54, ал.2 от ЗКПО не са признати разходи за амортизации, с които е увеличен финансовият резултат и е определен за довнасяне данък в размер на 1601,00 лв.;

- за данъчен период 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г., на основание чл.54, ал.2 от ЗКПО, не са признати разходи за амортизации и е определен данък за довнасяне в размер на 137,96 лв.;

- за данъчен период 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г., на основание чл.26, т.2 от ЗКПО, не са признати разходи по фактури № № 2361/27.02.2013 г., 2377/06.03.2013 г., 2541/20.05.2013 г., 2580/10.06.2013 г., 2588/14.06.2013 г., 2670/25.01.2013 г., всички издадени от „**“ АД, фактура № **********/28.02.2013 г., издадена от „** **“ ЕООД, фактури № № 633/02.04.2013 г., 655/24.04.2013 г., 676/29.04.2013 г., 690/15.05.2013 г., издадени от „**“ ЕООД, фактури № № 97/13.06.2013 г., 357/30.09.2013 г., издадена от „**“ ЕООД, фактури № № **********/09.04.2013 г., *********/20.06.2013 г., **********/27.09.2013 г. и **********/12.11.2013 г., всички издадени от „***“ ЕООД, и на основание чл.54, ал.2 от ЗКПО не са признати разходи за амортизации, с които е увеличен финансовият резултат и е определен за довнасяне данък по ЗКПО в общ размер 8878 лв.;

- за данъчен период 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г., на основание чл.26, т.2 от ЗКПО, не са признати разходи по фактури № № **********/05.04.2014 г., **********/30.04.2014 г., 221/17.07.2014 г., издадени от „**“ ЕООД, фактури № № **********/30.09.2014 г., **********/12.08.2014 г., издадени от „**“ ЕООД, фактури № № **********/02.01.2014 г., **********/10.01.2014 г., **********/16.01.2014 г., издадени от „** **“ ЕООД, фактура № **********/21.02.2014 г., издадена от „**“ ЕООД, фактура № 202/29.06.2014 г., издадена от „**“ ЕООД, фактури № № 107/09.05.2014 г., **********/28.11.2014 г., **********/29.12.2014 г., **********/29.12.2014 г., всички издадени от „**“ ЕООД, и на основание чл.54, ал.2 от ЗКПО не са признати разходи за амортизации, с които е увеличен финансовия резултат и определен данък за довнасяне в общ размер от 8336,37 лв.;

- за данъчен период 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г., на основание чл.26, т.2 от ЗКПО не са признати разходи по фактури с № № **********/29.01.2015 г., **********/10.02.2015 г., **********/12.03.2015 г., **********/28.04.2015 г., издадени от „**“ ООД, фактури № № **********/31.05.2015 г., **********/30.06.2015 г., *********/29.07.2015 г., **********/18.08.2015 г., **********/28.09.2015 г., **********/27.10.2015 г., **********/31.10.2015, всички издадени от **“ ООД, фактури № № **********/23.11.2015 г., **********/28.12.2015 г., издадени от „**“ ЕООД, и на основание чл.54, ал.2 от ЗКПО не са признати разходи за амортизация, като с тях е увеличен финансовия резултат и е определен данък за довнасяне в общ размер от 9458,85 лв., ведно с начислената на основание чл.175 от ДОПК лихва в размер на 9585,92 лв.

С оспорения ревизионен акт, на основание чл.68, ал.1, т.1 и ал.2, във вр. с чл.25, ал.2 и ал.6 и чл.9, ал.1 от ЗДДС, е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по фактури, както следва: № № **********/16.09.2016 г., **********/19.09.2016 г., **********/26.09.2016 г., издадени от „ ***С“ ЕООД и е определен ДДС за довнасяне в размер на 2700,40 лв., фактури № № 633/02.04.2013 г., 665/24.04.2013 г., 676/29.04.2013 г., 690/15.05.2013 г., издадени от „**“ ЕООД и е определен ДДС за довнасяне в размер на 4084,30 лв., фактури № № **********/05.04.2014 г., **********/30.04.2014 г., 221/17.07.2014 г., издадени от „**“ ЕООД и е определен ДДС за довнасяне в размер на 4570,00 лв., фактури № № **********/30.06.2015 г., **********/28.09.2015 г., **********/27.10.2015 г., **********/31.10.2015, всички издадени от „**“ ЕООД и е определен ДДС за довнасяне в размер на 11 261,20 лв., фактури № № **********/28.02.2013 г., **********/02.01.2014 г., **********/10.01.2014 г., **********/16.01.2014 г., издадени от „** **“ ЕООД и е определен ДДС за довнасяне в размер на 4700        ,20 лв., фактури № № **********/28.10.2014 г., **********/10.11.2014 г., **********/17.11.2014 г., **********/19.02.2015 г., **********/09.04.2015 г., **********/30.04.2015 г., **********/22.05.2015 г., **********/27.05.2015 г., **********/30.06.2015 г., **********/24.07.2015 г., **********/29.07.2015 г., **********/31.08.2015 г., **********/15.09.2015 г., **********/13.10.2015 г., **********/19.10.2015 г., **********/03.11.2015 г., **********/16.11.2015 г., **********/23.12.2015 г., **********/05.01.2016 г., **********/18.01.2016 г., **********/04.02.2016 г., **********/16.02.2016 г., **********/02.03.2016 г., **********/24.03.2016 г., всички издадени от „***“ ЕООД и е определен ДДС за довнасяне в размер на 24 299,78 лв., фактури № № 107/04.07.2011 г., 111/06.07.2011 г., 109/05.07.2011 г., 123/29.07.2011 г., всички издадени от „**“ ЕООД и е определен ДДС за довнасяне в размер на 3202,00 лв., фактура № **********/22.08.2016 г., издадена от „**“ ЕООД и е определен ДДС за довнасяне в размер на 1300,00 лв., фактури № № 107/09.05.2014 г., 489/28.11.2014 г., 415/29.12.2014 г., 417/29.12.2014 г., всички издадени от „**“ ЕООД и е определен ДДС за довнасяне в размер на 3153,78 лв., фактури № № 67/30.09.2014 г., 16/12.08.2014 г., издадени от „**“ ЕООД и е определен ДДС за довнасяне в размер на 4600,80 лв., фактури № 202/29.06.2014 г., издадена от „**“ ЕООД, фактури № № **********/30.06.2016 г., **********/24.06.2016 г., **********/18.07.2016 г., **********/08.07.2016 г., **********/30.08.2016 г., **********/02.09.2016 г.,  **********/19.09.2016 г., **********/30.07.2016 г., и **********/30.09.2016 г., всички издадени от „**“ ЕООД и е определен ДДС за довнасяне в размер на 7802,18 лв., фактури № № **********/09.05.2016 г., **********/02.05.2016 г., **********/28.05.2016 г., **********/30.05.2016 г., издадени от „**“ ЕООД и е определен ДДС за довнасяне в размер на 3001,50 лв., фактури № № **********/21.02.2014 г., с № **********/21.02.2014 г., издадени от „**“ ЕООД и е определен ДДС за довнасяне в размер на 1000,00 лв., фактури № № **********/29.01.2015 г., **********/10.02.2015 г., **********/12.03.2015 г., **********/28.04.2015 г., издадени от „**“ ООД  и е определен ДДС за довнасяне в размер на 4153,80 лв., фактури № № **********/09.02.2016 г., **********/16.02.2016 г., **********/07.03.2016 г., **********/07.04.2016 г., **********/28.04.2016 г., **********/27.05.2016 г., **********/31.05.2016 г., **********/22.06.2016 г., **********/30.06.2016 г., **********/27.07.2016 г., **********/29.07.2016 г., всички издадени от „**“ ЕООД и е определен ДДС за довнасяне в размер 9930,00 лв., фактури № № 2361/27.02.2013 г., 2377/06.03.2013 г., 2541/20.05.2013 г., 2580/10.06.2013 г., 2588/14.06.2013 г., 2670/25.07.2013 г., всички издадени от „**“ АД и е определен ДДС за довнасяне в размер на 8758,90 лв., фактури № № 97/13.06.2013 г., 357/30.09.2013 г., издадени от „**“ ЕООД и е определен ДДС за довнасяне в размер на 1170,00 лв., фактури № № **********/23.11.2015 г., **********/28.12.2015 г., издадени от „**“ ЕООД  и е определен ДДС за довнасяне в размер на 4486,00 лв. Общият размер на определения за довнасяне данък върху добавената стойност е  104 174,84 лв. като на основание чл.175 от ДОПК е начислена и лихва в размер на 33 553,33 лв.

Изводите на органите по приходите, обективирани в издадения ревизионен акт и ревизионния доклад, който на основание чл.120, ал.2 от ДОПК е неразделна част от първия, са направени след анализ на събраните в ревизионното производство писмени доказателства.

Като резултат от проведеното ревизионно производство, с оспорения РА са определени допълнителни задължения, както следва:

- за данък по ЗДДС в общ размер на 104 174,84 лв. и лихви в размер на 33 568,93 лв. за отделни данъчни периоди м. 07.2011 г., м. 08.2011 г., от м. 01.2013 г. до м. 07.2013 г., м. 09.2013 г., м. 01.2014 г., м. 02.2014 г., м. 04.2014 г., от м. 06.2014 г. до м. 09.2016 г.;

- за корпоративен данък по ЗКПО в размер на 28 412,28 лв. и лихви в размер на 9 585,92 лв. за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г.

Установено е, че не са налице корекции на декларираните от лицето резултати за вноски за универсален пенсионен фонд /УПФ/ за осигурители за отделните данъчни периоди от м. 03.2015 г. до м. 09.2016 г., за вноски за здравно осигуряване /30/ за осигурители за отделните данъчни периоди от м. 03.2015 г. до м. 09.2016 г., за вноски за професионален пенсионен фонд /ППФ/ за отделни данъчни периоди м. 01.2015 г. им. 09.2016 г., за вноски за държавно обществено осигуряване /ДОО/ за осигурители за отделните данъчни периоди от м. 01.2015 г. до м. 09.2016 г., за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ за отделните данъчни периоди от м. 04.2015 г. до м. 09.2016 г.

Съставителите на ревизионния доклад и ревизионния акт проследяват процесуалните си действия, изразяващи се в отправяне на искания за представяне на документи и писмени обяснения от РЛ, насрещни проверки спрямо други задължени лица, в резултат на които са формирани следните установявания:

Ревизираното дружество е вписано в търговския регистър на Агенцията по вписванията на 25.06.2010 г. От датата на регистрацията му до момента на ревизията няма вписвани промени по партидата на лицето. Същото е със седалище и адрес на управление: гр. ****. едноличен собственик на капитала е Б.М.С., който е и негов управител.

През ревизираният период жалбоподателя е извършвал следната дейност: автомобилен превоз на товари в България и Европа. В подадените годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл.92 от ЗКПО той декларира код на основна икономическа дейност /КИД/ 4941 – Товарен автомобилен транспорт.

При проверка в информационните системи на НАП и Търговския регистър не са установени лица, регистрирани в Република България, които да са свързани по смисъла на § 1, т.3 от ДОПК с „***“ ЕООД.

Дружеството притежава Лиценз № 7736 за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, издаден от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Към 31.12.2015 г. притежава собствени дълготрайни материални активи, заведени по счетоводните му сметки. Транспортните услуги на територията на страната и в рамките на ЕС то извършва със 7 влекача и 6 полуремаркета, негова собственост. През отделните ревизирани периоди има трудови правоотношения с едно лице, назначено на длъжност „ръководител транспорти“ и между 2 и 4 лица, назначени на длъжност „шофьор на товарен автомобил“. Представени са два договора за наем с „ЯБЛЕНА“ ЕООД – гр. Перник с ЕИК *********. Съгласно договора от 10.09.2015 г. жалбоподателят ползва под наем 4 бр. паркоместа за товарни композиции. Дружеството няма регистриран и въведен в експлоатация ЕКАФП.

В хода на ревизията, на основание чл.37, ал.1 - ал.3 от ДОПК е отправено Искане № Р-22002217006549-040-001/10.11.2017 г. до ревизираното лице. В изпълнение на същото е деклариран електронен адрес за получаване на съобщения във връзка с ревизията, местонахождение на водените първични счетоводни документи и лице за връзка и представителство в ревизионното производство. Към доказателствата, с протоколи, съставени от орган по приходите, са приобщени всички документи, събрани в производство с УИН Р-22001416007273 и тези, представени от ревизираното лице. Посетен е адреса, на който задълженото лице е посочило, че се съхраняват първичните счетоводни документи. Прегледани са договори за счетоводно обслужване, приемо-предавателни протоколи, договори с доставчици на стоки и услуги и др.

С цел установяване на факти и обстоятелства от значение за определяне на данъчните задължения, на основание чл.45 от ДОПК, органите по приходите са извършили насрещни проверки на спорните доставчици: **“ ЕООД, ЕИК **, „**“ ЕООД, **, „**“ ЕООД, ЕИК **, „**“ ЕООД, ЕИК **, „**“ ЕООД, ЕИК **, „**“ ЕООД, ЕИК **, „**“ ЕООД, ЕИК **, „**“ ЕООД, ЕИК **, „**“ ЕООД, ЕИК **, „**“ ЕООД, ЕИК **, „**“ АД, ЕИК **, „**“ ЕООД, ЕИК **, „**“ ЕООД, ЕИК **, „**“ ЕООД, ЕИК **, „АЛУ ***С“ ЕООД, ЕИК **, „**“ ЕООД, ЕИК **, „**“ ЕООД, ЕИК **, „** **“ ЕООД, ЕИК **, резултатите от които са отразени в протоколи, описани подробно в РД.

С Протокол № Р-22002217006549-ППД-001/18.01.2018 г. са приобщени РА № Р-22001416007273-091-001/22.06.2017 г., ведно с доказателствения материал, както и допълнително представени документи от „***“ ЕООД с вх. № 53-06-2993/06.07.2017        г. в хода на административното обжалване на ревизионен акт № Р-22001416007273-091 -001/22.06.2017 г.

В хода на повторната ревизия са предприети действия, които са подробно описани в РД, но те не са довели до нови фактически установявания. Направените констатации се свеждат до това, че представители на доставчиците или лица за контакти не се намират на декларираните от тях адреси за кореспонденция, поради което, по реда на чл. 32 от ДОПК са им връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, касаещи доставките по издадените от тях фактури. Предприетите във връзка с процедурите по чл.32 от ДОПК действия са описани подробно в ПИНП и констативната част на РД /посещения на адреси, поставяне на съобщения на предвидените за целта места, пощенски пратки, публикуване в Интернет/, а съставените документи са приложени към преписката. От страна на горепосочените задължени лица не са представени документи и писмени обяснения в указаните в исканията срокове.

При извършени служебни проверки в информационната система на НАП, ревизиращият екип е установил, че дружествата са дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на орган по приходите. По отношение на процесните фактури е констатирано, че са включени от издателите им в дневниците за продажби за съответните данъчни периоди, с изключение на фактурите, издадени от „** **“ ЕООД, „**“ ЕООД и „АЛУ ***С“ ЕООД.

Конкретно по доставчици и периоди непризнатото право на приспадане на данъчен кредит е както следва:

- общо в размер на 3 202,00 лв., за данъчни периоди м.07.2011 г. и м. 08.2011 г., по фактури, издадени от „**“ ЕООД, с предмет на доставките „ремонт“ и по фактури, издадени от „**“ ЕООД, с предмет на доставка „материали“;

- общо в размер на 1 000,00 лв., за данъчен период м. 02.2014 г. по фактури, издадени от „**“ ЕООД, с предмет на доставка „услуга“;

- общо в размер на 24 299,78 лв., за данъчни периоди м. 10.2014 г., м. 11.2014 г., м. 03.2015 г., м. 04.2015 г., м. 05.2015 г., от м. 07.2015 г. до м. 03.2016 г. по фактури, издадени от „***“ ЕООД, с предмет на доставка „материали“;

- общо в размер на 3 153,78 лв., за данъчни периоди м. 07.2014 г., м. 11.2014 г., м. 12.2014 г. по фактури, издадени от „**“ ЕООД, с предмет на доставка „услуга”;

- общо в размер на 4 153,80 лв., за данъчни периоди от м. 01.2015 г. до м. 04.2015 г. по фактури, издадени от „**“ ЕООД, с предмет на доставка „услуга“;

- общо в размер на 11 261,20 лв., за данъчни периоди от м. 05.2015 г. до м. 10.2015 г. по фактури, издадени от „**“ ЕООД, с предмет на доставка „услуга“;

- общо в размер на 4 486,00 лв., за данъчни периоди от м. 11.2015 г. до м. 01.2016 г. по фактури, издадени от „**“ ЕООД, с предмет на доставка „услуга“;

- общо в размер на 9 930,00 лв., за данъчни периоди м. 02.2016 г. до м. 07.2016 г. по фактури, издадени от „**“ ЕООД, с предмет на доставка „услуга“;

- общо в размер на 3 001,50 лв., за данъчен период м. 05.2016 г. по фактури, издадени от „**“ ЕООД, с предмет на доставка „материали“;

- общо в размер на 7 802,18 лв., за данъчни периоди м. 06.2016 г. до м. 09.2016 г. по фактури, издадени от „**“ ЕООД, с предмет на доставка „материали“; 

- общо в размер на 1 300,00 лв., за данъчен период м. 08.2016 г. по фактура, издадена от „**“ ЕООД, с предмет на доставка „услуга“;

- общо в размер на 2 700,40 лв., за данъчен период м. 09.2016 г. по фактури, издадени от „АЛУ ***С“ ЕООД, с предмет на доставка „услуга“;

Данните относно номерата и датите на фактурите, данъчните основи, начисления ДДС и предмета са описани подробно в констативната част на РД по доставчици.

В резултат на събраните в хода на ревизионното производство документи и извършен анализ на събраните доказателства и в двете производства, във връзка с издадените фактури от гореописаните доставчици, ревизиращият екип е установил следното:

С протокол № Р-22002217006549-ППД-001/18.01.2018 г. са приобщени всички документи и доказателства от предходното ревизионно производство, приключило с РА №Р-22001416007273-091-001/22.06.2017 г. При проверка на оригиналната счетоводна, търговска и банкова документация, документирана с протокол № 0824709/22.02.2017 г. /в предходната ревизия/ е прието, че липсват данни на кои превозни средства са извършени услугите по „ремонт“, какви части са вложени при ремонтите, както и сервизни поръчки.

От страна на ревизираното лице са представени приемо-предавателни протоколи за извършените услуги по ремонт, но в тях бил записан само регистрационния номер на превозното средство. Прието е, че не става ясно какви части са вложени в ремонта и не е направена индивидуализация на същите. В договорите за авторемонтни услуги също не ставало ясно какви услуги са предмет на доставките и как е определена точната цена по договора. Констатирано е, че договорите са еднотипни, липсват спецификации, приложения, анекси и др.

От страна на ревизиращия екип е отчетен факта, че към издадените фактури са приложени фискални касови бонове, но са приели, че липсват допълнителни документи, изискуеми по Наредбата за изискванията за качество на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/, приета с ПМС № 156 от 15.07.2003 г. След извършена справка в ИС на НАП за регистрирани фискални устройства с дистанционна връзка за дружествата „**“ ЕООД, „**“ ЕООД, „ДАФКО“ ЕООД, „**“ ЕООД, „**“ ЕООД и „**“ АД било установено, че същите притежават регистрирани ФУ, които не са с нивомерни системи. Извършена е справка и в информационната система за контрол на горивата /ИСКГ/, при която е установено, че няма декларирани електронни документи за доставка /ЕДД/ от доставчиците и електронни документи за получаване /ЕДП/ от ревизираното лице. Въз основа на тези данни органите по приходите са достигнали до извода, че цитираните дружества не притежават обекти „бензиностанции“.

В хода на ревизията са анализирани предходните доставчици на проверяваните задължени лица /доставчици на доставчиците/, включени в дневниците им за покупки за периодите на издаване на фактурите към „***“ ЕООД, при които е установено, че по- голямата част от закупените „стоки“ и „услуги“ са от „рискови“ доставчици.

С оглед на горните констатации, органите по приходите са приели, че не е установен произходът на фактурираните материали - горива, както и че не е доказана необходимата кадрова, техническа и материална обезпеченост за предоставяне на ремонтните услуги. Приели са, че е налице пълна липса на доставка, в правен смисъл - абсолютна симулация, че е създадена една правна привидност, зад която не стоят реални сделки.

По възприетите съображения и на основание чл.68, ал.1 и чл.69, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.6/9 от ЗДДС, на жалбоподателя е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите /за гориво и ремонтни услуги/, издадени от гореописаните доставчици.

По отношение на доставените гуми от „**“ ЕООД, „АЛУ ***С“ ЕООД и „**“ ЕООД също е прието, че не са налице реални доставки, тъй като не са представени данни къде са съхранявани и монтирани те и за кои точно камиони са закупени. Констатирано е, че от страна на доставчиците на гуми не са представени доказателства за наличие на складови помещения, каквито са необходими за съхранение на стоките, и не е открита информация за наличие на недвижими имоти в масивите на Агенцията по вписванията, тъй като „**“ ЕООД не е публикувало Годишни финансови отчети за 2011 г., а през 2010 г. същото е декларирало, че не притежава такива. „АЛУ ***“ ЕООД не е публикувало ГФО за 2016 г., но видно от отчета за 2014 г., същият не притежава ДМА. По отношение на „**“ ЕООД дружеството не е публикувало ГФО, от който да е видно притежава ли активи. При проверка в дневниците за покупки на дружествата било установено, че не са отразени фактури за наемни вноски за ДМА. От страна на ревизираното лице също не е представена информация относно местонахождението на складовете на доставчиците и мястото на натоварване на стоките.

При извършена проверка в информационната система на НАП, относно регистрирани трудови договори е установено, че в „**“ ЕООД и „**“ ЕООД няма назначени лица по трудови правоотношения, а в „АЛУ ***С“ ЕООД има 8 наети лица по трудови правоотношения, подадени са декларации обр. 1 и 6, но не са внесени осигурителни вноски. Органите по приходите са приели, че декларираните трудови договори са сключени фиктивно с цел доказване на кадрова обезпеченост и черпене на изгоди от това обстоятелство, а освен това нито доставчика, нито ревизираното лице са посочили лицата, които са участвали в приемането и предаването на стоките.

От „***“ ЕООД е декларирано, че доставчиците се избират по препоръки, общи познати, цена и интернет. Прието е обаче, че липсва информация за това с кого е водена кореспонденция и как са избрани конкретните доставчици. Същевременно, дружеството не е посочило лицата, участвали в предаването и приемането на стоките, изготвянето и подписването на фактурите и платежните документи, къде и от кого са предавани същите. Ревизираното лице не било предоставило документи и доказателства за извършени последващи доставки на стоките, тъй като не бил предоставен стоков поток на сметка 304 или за кои превозни средства са били закупени съответните стоки /гуми/.

Във връзка с проверката на счетоводната отчетност и на доставчиците, от тях са поискани счетоводни регистри, от които да се проследи заприходяването и изписването на стоките по сметка 304 „Стоки“, но такива не били представени. Не са представили и стоков поток, от който да се установи наличието на фактурираните стоки, респективно доставчиците на тези стоки. Не са представени фактури на предходни доставчици на стоките. Не са представени счетоводни регистри за отчитане на приходите от издадените фактури към „***“ ЕООД.

При извършена проверка в информационната система на НАП, относно регистрирани трудови договори е установено, че в „**“ ЕООД; „**“ ЕООД, „**“ ЕООД, „**“ ЕООД, „**“ ЕООД и „**“ ЕООД няма назначени лица по трудови правоотношения, които да извършва услуги по ремонт. Нямало назначени лица и по извънтрудови правоотношения. В „АЛУ ***С“ ЕООД имало 8 наети лица по трудови правоотношения, в „**“ ЕООД - 2 лица, „**“ ЕООД - 1 лице, „**“ ЕООД - 2 лица, „**“ ЕООД - 13 лица; „**“ ЕООД - 1 лице. Органите по приходите не са установили в някое от дружествата да има назначени лица на длъжност „автомонтьор“. По отношение на фактурите с предмет „услуга“ не било уточнено нито от страна на ревизираното лице, нито от страна на доставчиците какъв вид услуга е фактурирана, за да стане ясно притежава ли доставчикът кадрова обезпеченост да я извърши. За част от дружествата били подадени декларации обр. 1 и декларации обр. 6 само с код 5- начислени, но неизплатени възнаграждения и не били внесени осигурителни вноски или за част от тях въобще не били подадени декларации обр. 1 и обр. 6 и не били внасяни осигурителни вноски. Ревизиращият екип е достигнал до извода, че декларираните трудови договори са сключени единствено с цел доказване на кадрова обезпеченост и черпене на изгоди от това обстоятелство. Също така, не били предоставени доказателства от доставчиците, че за извършването на услугите и авторемонтните дейности са използвали подизпълнители. За посочените доставчици липсвали данни за наличие на обекти, които да са извършвани тези дейности. При проверка в ИС на НАП е установено, че доставчиците не са декларирали обекти, както и че липсват данни за платен наем на такива съгласно извършена проверка в дневниците по ЗДДС.

При извършена справка за регистрирани ФУ на дружествата е установено, че „**“ ЕООД, „**“ ЕООД, „**“ ЕООД и „**“ ЕООД са издавали фискални бонове от едно и също фискално устройство с № 372400, което е регистрирано през периодите на издаване на касовите бонове за извършени услуги на адреси в с.*** и Перник. От страна на доставчиците не са представени доказателства за наличие на техническа обезпеченост. Не са представени и доказателства за наличието или наемането на специализирана техника, необходима за извършването на ремонтните дейности. Информация за наличие на техника не е намерена и в масивите на Агенцията по вписванията, тъй като дружествата не са публикували годишни финансови отчети. С оглед на тези данни е прието, че доставчиците не притежават машини и съоръжения.

От страна на проверяваните дружества не са представени изисканите им счетоводни регистри, за проследяване вложените разходи във фактурираните услуги. За дружествата „**“ ЕООД, „**“ ЕООД, „**“ ЕООД и „**“ ЕООД не са подадени ГДД за годините на издаване на фактурите, а за „**“ ЕООД, „**“ ЕООД и „**“ ЕООД ГДЦ са подадени, но са записани като „некоректни“.

При извършената проверка в дневниците за покупки на „АЛУ ***С“ ЕООД и „**“ ЕООД, „**“ ЕООД и „**ИНГ“ ЕООД е установено, че доставчиците не са включили фактурите въобще или са отразени само част от фактурите, с получател ревизираното лице.

От „***“ ЕООД не са предоставени документи и писмени обяснения какви резервни части са сменени. В представените приемо-предавателни протоколи са описани само общи определения - ремонт на двигател, смяна на консумативи, а в договорите е посочена само обща цена на услугите.

Във връзка с горните възприемания и установявания органите по приходите приели, че не е доказано по категоричен начин фактурираните услуги да са реално извършени. На основание чл.68, ал.1 и чл.69, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.6 и чл.9 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „АЛУ ***С“ ЕООД, „**“ ЕООД, „**“ ЕООД, „**“ ЕООД, „**“ ЕООД, „**“ ЕООД, „**“ ЕООД, „**“ ЕООД, „**“ ЕООД, „**“ ЕООД.

Относно допълнително установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2011 г., във връзка с установените в частта по ЗДДС констатации за липса на реални доставки по спорните фактури, данъчният орган е приел, че са заплатени възнаграждения за услуги, които реално не са извършени, поради което е налице хипотезата на чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО. Установено е, че са тези разходи са отчетени по сметка 602 „разходи за външни услуги“, а отчитането им като разход е довело до отклонение от данъчно облагане и резултатът от сделките, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, следва да бъде неутрализиран. Прието е, че дължимият данък на задълженото лице следва да се определи, без да се взема под внимание резултатът от тези сделки.

За същата година е прието, че жалбоподателят е отчел разход за придобиване на материали /гуми/ на стойност 4 240,00 лв. фактурирани от „**“ ЕООД, поради което и на основание чл.26, т.2 от ЗКПО, ревизиращият екип е преобразувал в увеличение финансовия резултат на „***“ ООД г. със стойността на отчетените от ревизираното дружество разходи за материали и услуги в общ размер на 16 010,00 лв.

Също така, за 2011 г. органите по приходите са установили, че дружеството е отчело по сметка 603 „разходи за амортизации“ сумата в размер на 711,34 лв., като същата участва в образуването на разходите, отчетени в годишната данъчна декларация. В хода на ревизията, от дружеството е представен данъчен амортизационен план, съгласно който, на 31.05.2011 г. е въведен в експлоатация актив - Влекач Ивеко с регистрационен № РК7170 АХ, като от 01.06.2011 г. до края на годината са начислявани амортизации в размер на 101,62 лв. месечно или 711,34 лв. Установено е, че дружеството определя категория V на актива на основание чл.55, ал.1 от ЗКПО. Определените годишни данъчни амортизационни норми не превишават определените размери в чл.55, ал.2 от ЗКПО. Начислените годишни счетоводни разходи за амортизации съгласно чл.54, ал.2 от ЗКПО в размер на 711,34 лв., съвпадат с годишните данъчни амортизации определени на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО в размер на 711,34 лв. Въпреки че това не води до ефективна промяна на счетоводния финансов резултат при данъчно облагане, ревизиращият екип е извършил промяна в посока увеличение и намаление на финансовия резултат със стойността на отчетените амортизации - 711,34 лв.

За 2012 г. корпоративният данък по ЗКПО е коригиран, тъй като е прието, че дружеството е отчело по сметка 603 „разходи за амортизации“ сумата в размер на 5 411,12 лв., но в същата 2012 г. е въвело в експлоатация две полуремаркета и един влекач, а именно: Полуремарке Кьогел СН24П170 от 01.04.2012 г., с определена месечна амортизация в размер на 81,87 лв.; Полуремарке Самро СР 334, от 01.03.2012 г. с определена месечна амортизация в размер на 156,25 лв. и Влекач Скания от 01.08.2012 г. с определена месечна амортизация в размер на 378,47 лв., като ремаркетата и полуремаркетата са различни по вид превозни средства и поради това полуремаркетата следва да се отнесат като амортизируеми активи от категория III „транспортни средства без автомобили“, съгласно чл.55, ал.1, т.3 от ЗКПО с амортизационна норма 10%. Така, ревизиращият екип е определил размер на данъчните амортизации за 2012 г. - 4 031,54 лв. и е извършил корекция на годишните данъчни амортизации за периода.

Аналогично е извършена корекция на финансовите резултати и за 2013 г., 2014 г. и 2015 г., в частта на годишните данъчни амортизации за периодите.

Относно допълнително установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2013 г., 2014 г. и 2015 г., във връзка с изводите в частта по ЗДДС за липса на реални доставки по спорните фактури, на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, органите по приходите са извършили корекции в посока увеличение на финансовите резултати за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. със стойността на отчетените от ревизираното дружество разходи за материали и услуги.

По години са определени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО, както следва:

- за 2011 г. - в размер на 1601,00 лв. и лихва: 1004,11 лв.;

- за 2012 г. - в размер на 137,96 лв. и лихва 72,36 лв.;

- за 2013 г. - в размер на 8878,00 лв. и лихва 3754,75 лв.;

- за 2014 г. - в размер на 8336,37 лв. и лихва 2678,56 лв.;

- за 2015 г. - в размер на 9458,95 лв. и лихва 2076,14 лв.

С възражението против ревизионния доклад и в срока по чл.119, ал.2 от ДОПК, както и в производството по обжалване на последния по административен ред, жалбоподателят е представил писмени доказателства – договори за продажба на горива и анекси към тях, сключени между него и доставчиците му, както и между последните и трети лица; договори за авторемонтни услуги, приемно-предавателни протоколи и фактури.

При първоначалното разглеждане на делото, в хода на производството, са назначени съдебно-стокова и счетоводна и съдебно техническа експертизи. Съдът изцяло кредитира изводите им относно фактите, за установяването на които са необходими специални знания в областта на счетоводството, съотв.: в областта на техническите науки, тъй като са обосновани, обективни и незаинтересовани и са дадени от вещи лица с необходимия професионален опит. Експертите са обсъдили всички събрани доказателства, извършили са допълнително необходимите справки и са посетили декларираните от жалбоподателя и доставчиците му адреси на управление.

От съдебно-стоково счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Е. А. се установява, че закупените горива от „**“ АД, „** петрол“ ЕООД, „ан**“ ЕООД, „**“ ЕООД, „**“ ЕООД са осчетоводени по сметка 302 „Материали“, а към края на всяка отчетна година направените разходи са осчетоводени по сметка 601 „Разходи за материали“. Закупените гуми от „ ***с“ ЕООД са били осчетоводени по сметка 601 „Разходи за материали“. Направените разходи за ремонт по фактури, издадени от „**“ ЕООД, „**“ ЕООД, „**“ ЕООД, „**“ ЕООД, „**“ ЕООД, „**“ ЕООД, „**“ ЕООД, „**“ ЕООД, „**“ ЕООД, „**“ ЕООД, „**“ ЕООД, „алу стил сольшънс“ ЕООД са осчетоводени по сметка 602/1 „Разходи за външни услуги“.

Процесните фактури, издадени към „***“ ЕООД, съдържат изискуемите реквизити съгласно чл.7 от Закона за счетоводството, осчетоводени са по сметка 401 „доставчици“, а дължимият данък - по сметка 4531 „начислен данък по покупките“. Плащанията по фактурите са осчетоводени по сметка 501 „Каса в лева“. Закупените горива са осчетоводени по сметка 302 „материали“, а в края на всяка отчетна година са отчетени по сметка 601 „разходи за материали“. Направените разходи за ремонт са осчетоводени по сметка 602/1 „разходи за външни услуги“. Издадените фактури за периода юли 2016 – септември 2016 г. от „**“ ЕООД са осчетоводени по сметка 411 „клиенти“, а дължимият данък по сметка 4532 „Начислен данък по продажбите“. Фактурите са платени в брой, като плащането е осчетоводено по сметка 501 „каса в лева“. Полученият приход от продажбата на гориво е осчетоводен по сметка 702 „приходи от продажба на стоки“.

От експертното заключение се установява, че счетоводната отчетност на „***“ ЕООД се осъществява в съответствие със Закона за счетоводството, действащата нормативна уредба и международните счетоводни стандарти при спазване на основните принципи текущо начисляване – приходите и разходите се начисляват към момента на възникване, независимо от момента на разплащане; действащо предприятие; предпазливост – при счетоводното третиране на стопанските операции се отчитат евентуалните рискове и загуби за бъдещи периоди; съпоставимост на приходите и разходите; предимство на съдържанието пред формата. Формата на счетоводството осигурява синхронизирано хронологично и систематично, аналитично и синтетично счетоводно отчитане, като се прилага двустранно счетоводство, при което всяка една стопанска операция се описва с двустранни и равни по стойност измервания.

Експертът е приел, че при извършената корекция на финансовия резултат по реда на ЗКПО ревизиращият екип не е спазил принципа за съпоставимост на приходите и разходите, поради възприетата липса на документална обоснованост на направените разходи от „ ***“ ЕООД по процесните фактури и поради това, че те не отразявали вярно всяка една стопанска операция.

Вещото лице не е открило на регистрираните им адреси по-голяма част от доставчиците на жалбоподателя, поради което не е дало отговор на поставения му въпрос за кадрова, ресурсна и техническа обезпеченост през съответните данъчни периоди за осъществяване на фактурираните доставки и извършване на съответните дейности.

При извършената проверка в информационния масив на НАП вещото лице е установило, че доставчиците на жалбоподателя – „Ан**“ ЕООД, „**“ ЕООД, „** петрол 1“ ЕООД, „**“ ЕООД, „**“ ЕООД, „**“ АД не са подали ЕДД и ЕДП за закупено, респективно за продадено гориво по процесните фактури. Констатирало е, че жалбоподателят е подавал ЕДД за закупени горива от „Сакса“ ООД, а доставчикът му „** петрол 1“ ЕООД е подавал ЕДД/ЕДП за закупено/продадено гориво, но не и към „***“ ЕООД.

От изготвената от вещото лице Веселин Василовски съдебно-техническа експертиза се установява, че ревизираното лице има в наличност 5 броя пластмасови съдове/бидони/, всеки с вместимост от по 1000 литра, намиращи се в закрито помещение и още 2 броя пластмасови съдове, с вместимост от по 1000 лв., намиращи се на открито. Налична е електрическа помпа с монтирани измервателно устройство и гумени маркучи, която е преместваема. Ползва и товарен автомобил „**“, с рег. **, с възможност за превоз на течност, включително гориво с обем до 2000 литра.

При извършените от вещото лице проверка на място на адресите на управление на „** петрол 1“ ЕООД, „**“ ЕООД, „**“ ЕООД, „**“ ЕООД, „**“ ЕООД, не са установени офиси, помещения или производствени бази, ползвани от дружествата. Не са открити или посочени от жалбоподателя други адреси, на които доставчиците осъществяват или са осъществявали дейност. Затова експертът не е дал отговор на поставените му въпроси за наличие на техническа обезпеченост за фактическото изпълнение на фактурираните доставки.

В хода на настоящото производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните, а изводите и заключението й се кредитират изцяло от съда.

Вещото лице М.П.Г.-Л. е извършило проверка на процесните фактури, издадени на „***“ ЕООД – гр. П., по които то е упражнило право на данъчен кредит и за които на основание чл.69, ал.1, т.1, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС органите на НАП са констатирали, че не е налице признаване право на данъчен кредит в размер на ДДС 104 174,84 лв. Анализирало е извършените доставки от всеки от процесните доставчици и наличните съпроводителни документи към тях – както приложените към административното досие, така и предоставените от счетоводствата на жалбоподателя и на доставчиците. Анализирани са данъчните основи на процесните фактурите и ДДС по данъчните периоди, извършена е и проверка дали те са намерили  отражение  в дневниците за покупките на жалбоподателя, съответно в дневниците за продажбите на процесните доставчици, общата стойност на издадените от всеки  доставчик  фактури,  тяхното осчетоводяване и разплащането им от „***“ ЕООД – гр. Перник. Проверени са регистрите на хронологичната, синтетичната и аналитична отчетност на счетоводните сметки, относими към поставените задачи, на оборотните ведомости  на жалбоподателя  за 2013 г., 2014 г.,  2015 г., 2016 г., и за м. април и м. септември 2017 г. и други. В резултат на това задълбочено и детайлно проучване експертът е установил документирането на всяка от спорните доставки, посочило е данъчната основа и ДДС по всяка фактура, както и предмета на доставката. Проучило е договорите с конкретните доставчици: Договор от 23.01.2013 г., сключен между „**“ЕООД  и  „**“ ЕООД с предмет „доставка на дизелово гориво“; Договор от 15.07.2011 г., сключен между  “**“ ООД - продавач, „** **“ ЕООД – като посредник, и „**“ ЕООД – като клиент, съгласно който посредникът „** **“ ЕООД доставя, а клиентът закупува изключително гориво от безиностанция в гр. Перник, собственост на  продавача, и доставени на място горива с транспорт, собственост на продавача на автобаза, собственост на „***“ ЕООД с адрес: гр. П., кв. К.***; Договор от 26.03.2013 г., сключен межу „**“ЕООД и „**“ ЕООД с предмет „доставка на дизелово гориво“ с определена обща стойност на договора 20 421,50 лв.; Договор от 03.06.2013 г., сключен между „**“ ЕООД,  като изпълнител, и „***“ ЕООД, като възложител, с предмет на договора „Ремонт на механизация“/Авторемонтни услуги на тежкотоварни автомобили/, със срок на изпълнение от датата на сключването му, и обща стойност 5 850 лв. без ДДС; Договор за продажба на горива по реда на ЗЗД от 20.07.2011 г., сключен между „**“ ЕООД, като продавач, „**“ ЕООД, като посредник, и „***“ ЕООД, като купувач, със срок на действие до 31.12.2011 г., като съгласно договора клиентът, чрез посредника, закупува горива от бензиностанция в гр. П., собственост на продавача и доставени на място горива с транспорт, собственост на продавача, на авто-база собственост на „***“ ЕООД с адрес: гр. П., кв. К.*** /към договора са приложени и три анекса /от 25.12.2011 г., от 25.12.2012 г. и от 26.12.2013 г., с които срокът е продължен до 31.12.2014 г./; два договора от 01.04.2014 г. и от 10.07.2014 г. с предмет, съответно: „Доставка на гориво“ и „Ремонт на механизация“ /Авторемонтни услуги на тежкотоварни автомобили между жалбоподателя и „**“ ЕООД; Договор от 04.08.2014 г., сключен между „**“ ЕООД - като изпълнител и „***“ ЕООД - като възложител, с предмет на договора: „Ремонт на механизация“ /Авторемонтни услуги на тежкотоварни автомобили/ и Тежкотоварни гуми; Договор от 18.06.2014 г. между „***“ ЕООД, като възложител, и „**“ ЕООД, като изпълнител, с предмет на договора: „Ремонт на механизация“/Авторемонтни услуги на тежкотоварни автомобили/; два договора от 01.05.2014 г. и от 24.11.2014 г., сключени между жалбоподателя и „**“  ЕООД, с предмет: „Ремонт на механизация“/Авторемонтни услуги на тежкотоварни автомобили/; Договор от 19.01.2015 г. между „***“ ЕООД, като възложител, и „**“ ЕООД, като изпълнител, с предмет на договора: „Ремонт на механизация“ /Авторемонтни услуги на тежкотоварни автомобили/; Договор от 15.05.2016 г., сключен между жалбоподателя и „**“ ЕООД, с предмет на договора: „Ремонт на механизация“; Договор от 16.11.2015 г. с предмет: „Ремонт на механизация“, сключен с „***“ ЕООД; Договор от 05.09.2016 г., сключен с „АЛУ ***С“ с предмет на договора: „Ремонт на механизация“  и Тежкотоварни гуми; Договор от 08.08.2016 г. между „***“ ЕООД, като възложител, и „**“ ЕООД, като изпълнител, с предмет на договора: „Ремонт на механизация“; Договор от 01.06.2016 г. за доставка на горива, сключен между „***“ ЕООД, като доставчик, и „***“ ЕООД като купувач, с предмет: „доставка на дизелово гориво“; Договор от 01.02.2016 г. с предмет на договора „Ремонт на механизация“, сключен с  „**“  ЕООД; Договор от 19.07.2011 г., сключен между  “ВАП3“ ЕООД - продавач, „***“ ЕООД – посредник, и „***“ ЕООД – клиент /представени са и анекси към същия договор от 26.12.2011 г., 26.12.2012 г. и 26.12.2013 г./ и др. Договорите са описани от вещото лице като са посочени страните по тях и основните клаузи, свързани с предмет, срок на действие, цена и др.

За да отговори на въпроса: „Има ли извършени плащания по всяка от процесните фактури и как са осъществени“, вещото лице аналитично е проследило всички процесни фактури, издадени от  процесните доставчици, и е установило, че част от фактурите са разплатени по банков път, а част от тях – по касов път, като във втория случай са приложени фискални бонове. Жалбоподателят е изплатил както данъчните основи, така и начисленото ДДС. Направен е извод, че непризнатият данъчен кредит по ДДС, който е установен от органите на НАП в РА е в размер на 104 191,64 лв. и същият съвпада по размер с платения от „***“ ООД данък добавена стойност, ведно с данъчните основи по процесните фактури, издадени от спорните доставчици.

Осчетоводяването на изплатените суми в счетоводството на жалбоподателя е извършено като е дебитирана счетоводна сметка № 401 „Доставчици” по аналитичните сметки на доставчиците и е кредитирана счетоводна сметка № 501 „Каса в лева”.

На въпроса: „Осчетоводени ли са фактурите за процесните доставки, намерили ли са правилно счетоводно отразяване в дневника за покупки за съответния данъчен период“,, вещото лице е отговорило, че водената счетоводна отчетност на „***“ ЕООД, осчетоводяването на фактурите, издадени от процесните доставчици, е осъществявано своевременно за периодите от 01.07.2011 г. до 31.08.2011 г.; от 01.01.2013 г. до  31.07.2013 г.; от 01.09.2013 г. до 30.09.2013 г.; от 01.01.2014 г. до  28.02.2014 г.; от 01.04.2014 г. до 30.04.2014 г.; от 01.06.2014 г. до 30.09.2014 г. и от  01.10.2014 г. до 30.09.2016 г., които са намерили правилно отражение в  дневниците за покупките на жалбоподателя за съответните данъчни периоди, в общ размер на данъчната основа по 520 953,11 лв. и ДДС в общ размер на 104 191,64  лв.

Експертът е проучил заверените разпечатки на дневниците за продажбите на дружествата-доставчици за ревизираните периоди. Установил е, че те са отразили всички фактури, издадени на „**“ЕООД, като негово задължение към бюджета /„**“ ЕООД, „***“ АД, „**" ЕООД, „**" ЕООД, „**“ ЕООД,  „**" ЕООД и т.н./. Относно доставките от „** **“ ЕООД, вещото лице е установило, че макар в РА да е записано, че: „Извършената от предишния РЕ проверка в ПП VAT установява, че дружеството не е декларирало в дневниците си за продажби фактури с получател „***“ ЕООД“, в хода на административното обжалване на предишната ревизия „** **“ ЕООД е депозирало декларация, придружена с копия на дневниците му за продажби, от които е видно, че е допусната техническа грешка при изписването на ЕИК на клиента „***" ЕООД, поради което фактурите не са открити от органите по приходите в дневниците на доставчика. Както самите фактури обаче, така и самите дневници показват, че данъчните документи с идентични номера и стойности издадени от „** **“ ЕООД на „***“ ЕООД  фигурират в дневниците му“.

Вещото лице е отбелязало, че към административното досие са приложени справки-декларации и дневници за продажбите за данъчните периоди  м.02.2013 г. и м.01.2014 г., представени от „** **“ ЕООД при извършената насрещна проверка от органите на НАП и действително е допусната техническа грешка в наименованието на жалбоподателя, тъй като вместо „***“ ЕООД, „** **“ ЕООД е записвал „**“ ЕООД.

Фактурите, издадени на жалбоподателя от „** **“ ЕООД също са посочени в неговите дневници за покупките и в СД за съответните данъчни периоди м.02.2013 г. и м.01.2014 г., за които периоди „***“ ЕООД  е  ползвал данъчен кредит в общ размер на 4700,20 лв. и доставчика е отразил сумата по ДДС, като негово задължение към бюджета в горния размер.

За доставките от „**“ ЕООД  е установено, че фактурите, с които те са документирани, са намерили отражение в дневниците за покупките на жалбоподателя, а оттук и СД за м.04.2014 г. с обща данъчна основа  20 000 лв. и в общ размер ДДС на 4 000 лв., като е отбелязано, че при проверка в базата данни, в дневници за продажби и справки декларации за данъчните периоди, в регистрите, подавани от „**" ЕООД до датата на дерегистрацията му по ЗДДС има отразени седем фактури с получател „***“ ЕООД, докато ревизираното лице претендира за право на данъчен кредит по само три от тях.

Вещото лице е отразило, че според дадените от управителя на жалбоподателя обяснение, с дизеловото гориво, закупено от ** АД, ** ** ЕООД, ** ЕООД, ** ЕООД, „***" ЕООД, „**" ЕООД  и „***“ ЕООД, за което са издадени част от спорните фактури в данъчните периоди от м.02.2013г до м. септември 2016 г., е зареждано гориво за товарните автомобили, които са обслужвали цялостната дейност на „***“ ЕООД за транспортни услуги в страната и чужбина.

При извършена от експерта проверка на фактурите, издадени от доставчиците „**“ ЕООД, „**“ ЕООД, „**“ ЕООД, „**“  ЕООД , ** ЕООД ,„** " ЕООД , „**“ ЕООД, „**“ ЕООД,  „ТОРА БОРА“ ЕООД, „**“ ЕООД, „**“ ЕООД,„***“ ЕООД, свързани с доставки на услуги: ремонт на товарните автомобили и полуремаркета, водещи се в счетоводните регистри на жалбоподателя, вещото лице е съпоставило с извършените услуги с тези автомобили и ремаркета, за които жалбоподателят е издал данъчни фактури и реализирал приходи от дейността си, при което е установило, че отчетените основни приходи за 2011 г. от жалбоподателя произтичат изцяло от извършените транспортни услуги по превоз на товари в страната и чужбина в общ размер на 124 257,64 лв.

Установени са извършените ремонти на отделните МПС, собственост на жалбоподателя, посочено е с кои фактури са документирани доставките на услугите, свързани с ремонти, проследена е работата на всяко едно от превозните средства и е посочено с кои фактури с документирани транспортните услуги, извършени с всяко от тях. Резултатите са посочени нагледно в табличен вид. Така например, за извършените ремонти на влекач  Ивеко № ** през 2011 г., е описано, че: „**“ ЕООД, като доставчик на жалбоподателя през данъчния период м.юли 2011 г. е издал Фактура № **********/01.07.2011 г. с предмет: ремонт на клапани и дюзи, на скоростна кутия, цялостно гресирани и др. за ремонт  на влекач  Ивеко № **, с данъчна основа 4950 лв. и ДДС в размер на 990 лева, и по Фактура № **********/06.07.2011 г. с предмет: ремонт на ходова част и смяна на тресчотки, с данъчна основа 1540 лв. и ДДС  308 лв. От същото дружество е извършена и друга услуга, свързана с ремонт на ремарке с рег. № ***. Тя е документирана с Фактура № **********/04.07.2011 г. и е с предмет: смяна на накладки, втулки, вретена, ремонт на горна щора, боядисване на ремарке, свързани с ремонт ремарке № ***, с данъчна основа 2650 лв. и ДДС в размер на 530.00 лв. При извършената от вещото лице проверка се е установило, че влекач *** № **** с ремарке № ***, е осъществявал дейности, свързани с транспортни услуги в страната и чужбина в общ размер на 37 700,48 лв., за които са издадени от жалбоподателя множество фактури за периодите от 01.07.2011 г. до 31.12.2011 г., които са изброени и описани в таблица към експертизата /с посочен № на влекач и ремарке, дата на извършване на услугата, респ. издаване на фактурата, данъчна основа, клиент/.

По същия начин са описани извършените ремонти на влекач ДАФ РК *** през 2011 г., като са посочени издадените на жалбоподателя фактури за ремонт на същия, както и доставките, реализирани от жалбоподателя с този влекач, с кои фактури са документирани последните, към кои клиенти, с каква данъчна основа са и т.н.

Аналогично са описани и ремонти на влекач И.*** с рег. № **, на влекач Скания с рег. № ***, на Влекач Скания с рег. № ***, Влекач Скания с рег. № ***, влекач ДАФ с рег. № ***, влекач Скания с рег. № ***, полуремаркета с рег. № РК 2251 ЕЕ, рег. № ***, рег. № ***, през всяка от годините, обхващащи ревизираните периоди, като е посочено какви ремонти са извършвани на тези МПС по години, от кого са извършвани ремонтите /по доставчици/, фактурите, с които са документирани с ДО и ДДС, приложените към тях приемо-предавателни протоколи, от които се установяват с точност извършените ремонтни дейности - какви части са поправени или подменени или какви консумативи са вложени, как са заплатени и т.н., както и какви транспортни услуги е извършил жалбоподателя с тези МПС през съответната година, с кои фактури са документирани. /с посочена ДО и ДДС, клиент и т.в./. Тези данни са обвързани с размера на отчетените от „***“ ЕООД приходи за всяка от процесните години и начина на тяхното реализиране. Отделно е посочено, че фактурите, издадени от „***“ ЕООД, в качеството му на доставчик на транспортни услуги в страната и чужбина, са придружени от заявки, товарителници, ЧМР за международни провози и протоколи за приемане на превозите. Фактурите на клиентите са осчетоводени в дебита на счетоводна сметка № 411 „Клиенти” и в кредита на  счетоводна сметка № 703 „Приходи от продажба на услуги” и в кредита на счетоводна сметка № 4532 „ДДС за продажбите” с начисления ДДС от продажбите, съответно в месеците на извършеното фактуриране. Разплащанията на фактурите, издадени от „***“ ЕООД е извършено от клиентите по банков и по касов път, като са взети следните стопански операции: по дебита на счетоводна сметка № 503 „Разплащателна сметка в лв.“, съответно по счетоводна сметка № 501 „Каса в лева“ и кредита на счетоводна сметка № 411 „Клиенти” по аналитичните партиди на съответните клиенти.

При извършената проверка на фактурите, издадени от „***“ ЕООД на неговите контрагенти е установено, че те са намерили  правилно отражение в дневника на продажбите на жалбоподателя, а от тук и СД за съответните данъчни периоди.

За да отговори на задачата дали през процесните данъчни периоди жалбоподателя е получил от други доставчици стоки и услуги, идентични като предмет и обем на услугите по процесните фактури, издадени от „**" ЕООД; „**" ЕООД; „** ** ЕООД;  „**" ЕООД; „**" ЕООД; „**" АД; „АЛУ ***С" ЕООД; „**" ЕООД; ;„**" ЕООД; „**"; „**"ЕООД; „**" ЕООД; „***" ЕООД; „**" ЕООД; „**" ЕООД; „**"ЕООД; „**" ЕООД и „**", „***“ЕООД и  „***“ЕООД, вещото лице е изискало и проверило всички първични документи, съхранявани от „***“ ЕООД с цел да установи  какви идентични доставки на стоки и услуги е получавало то от други доставчици, като предмет и обем на услугите през процесните периоди. От счетоводството на жалбоподателя са представени всички първични документи, в т.ч и дневниците за покупките за периода от 01.01.2013 г. до 30.09.2016 г. За да разграничи извършените доставки от „***“ ЕООД, вещото лице е представило извършените покупки по идентични материали – гориво и услуги по данъчни периоди на закупени такива от жалбоподателя през процесните периоди. Те са описани подробно по периоди, доставчици, количество /за закупените горива/, вид, количество, цена /за закупените материали с идентично предназначение/.

Като обобщение следва да се посочи, че вещото лице е проследило всички фактури  99 броя, издадени от процесните 20 бр. доставчици. Проверката на тези фактури и съпроводителните документи от тези доставчици е извършена въз основа на приложените такива към административното досие като са изискани допълнително първични счетоводни документи от „***“ ЕООД. Вещото лице е посочило по всяка фактура по спорните доставки, приложените към тях съпроводителни документи, договори и размерът на ДДС по всяка една от тях. Посочило е данъчната основа и   ползвания данъчен кредит по ДДС, общо за фактурите, издадени от всеки от процесните доставчици, за които на жалбоподателя не са признати извършените разходи и не е признат ползвания ДК, в резултат от които органите на НАП са определели  задължения на дружеството по закона за ЗКПО и по ЗДДС.

Вещото лице аналитично е проследило всички процесни фактури, издадени от  доставчиците „**“ ЕООД, „**“ ЕООД, „** ** ЕООД; „**“ ЕООД, „**“ ЕООД, „**“ АД, „АЛУ ***С“ ЕООД, „**“ ЕООД, „**“ ЕООД, „**“, „**“ ЕООД, „**“  ЕООД, „***“ ЕООД, „**“ ЕООД, „**“ ЕООД, „**“ ЕООД, „**“ ЕООД, „**“, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, и е установило, че всички фактури са разплатени по касов път с приложени към тях фискални бонове, като  жалбоподателя  е  изплатил както данъчните основи, така и начисленото ДДС на доставчиците си.

Отделно, при извършената от вещото лице проверка на водената счетоводна отчетност на „***“ ООД същото е установило, че спорните фактури с осчетоводени своевременно за периодите от 01.07.2011 г. до 31.08.2011 г., от 01.01.2013 г. до  31.07.2013 г., от 01.09.2013 г. до 30.09.2013 г., от 01.01.2014 г. до  28.02.2014 г., от 01.04.2014 г. до 30.04.2014 г., от 01.06.2014 г. до 30.09.2014 г. и от  01.10.2014 г. до 30.09.2016 г., като са намерили правилно отражение в  дневниците за покупките на жалбоподателя за съответните данъчни периоди, в общ размер на данъчната основа по  520 953,11 лв. и ДДС в общ размер на 104 191,64  лв.

След извършени насрещни проверки на приложените документи към ревизионната преписка и представените допълнителни доказателства от ТД на НАП гр. с.***, вещото лице е установило, че спорните фактури, издадени от „**“ са намерили правилно отражение в  счетоводните му регистри за 2016 г. с обща данъчната основа в размер 39 010,85 лв. и ДДС в общ размер на 7802,18 лв., за данъчните периоди м.06.2016 г., м.юли 2016 г., м.август 2016 г. и м.септември 2016 г. За тези констатации са послужили и документите, които самият спорен доставчик „**“ ЕООД, е предоставило в изпълнение на отправеното му искане.

Вещото лице е установило, че част от процесните доставчици са отразили   издадените от тях фактури с получател „***“ ЕООД в дневниците  за продажбите си, а оттук и в СД за съответните данъчни периоди. Издадените фактури са с общата стойност на ДО в размер на 380 921,54 лв, а  ползвания  и непризнат ДДС от жалбоподателя е в общ размер на  76 184,33 лв. от следните доставчици на „***“ ЕООД. Посочило е също и доставчиците, които не са отразили в дневниците си за продажби, а оттук и в СД за съответните данъчни периоди издадените от тях фактури  с получател „***“ ЕООД  в общ размер на ДДС  20 205,13 лв. и данъчна основа в общ размер на  101 025.62 лв.

Като е проследило потока на стоки и услуги експретът е отговорил на въпроса използвало ли е „***“ ЕООД предмета на спорните фактури в основната си дейност за осъществяване на последващи облагаеми доставки или чрез влагането им в транспортни средства, собственост на дружеството. Установил е, че в ревизираните периоди осъществяваната от „***“ ЕООД дейност е свързана с извършван автомобилен превоз на товари в България и чужбина. Проследил е последващите продажби, извършени от жалбоподателя, чрез проверка в счетоводството на приложените документи - фактури, договори, приемо-предавателни протоколи и други, свързани с извършените покупки от процесните доставчици, които е съпоставило с реализираните приходи от продажбите на жалбоподателя. Дало е категоричен отговор, че извършените услуги от процесните доставчици са свързани с  осъществяваната дейност от „***“ ЕООД и с осъществените от него последващи облагаеми доставки за периода от 01.07.2011 г. до 31.12.2011 г. и от 01.01.2013 г. до 30.09.2016 г.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което има правен интерес от оспорване. Жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 ДОПК и е насочена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на пряк съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Ревизионният акт е издаден от компетентен орган /чл.119, ал.2 от ДОПК/ в кръга на определените му в закона правомощия.

Спазена е предписаната от чл.120, ал.1, пр.1 от ДОПК писмена форма по образеца по чл.120, ал.3 от ДОПК с всички задължителни реквизити по чл.120, ал.1, пр.2, т.1–8 от ДОПК, включително мотиви, обосноваващи от фактическа и правна страна установените задължения по ЗДДС с акцесорните им лихви по чл.175, ал.1 от ДОПК и кореспондираща разпоредителна част при определяне резултатите по данъчни периоди. По този начин ясно са определени задълженията на ревизираното лице. Дадено е разяснение за органа и срока на обжалване. Ревизионният акт е датиран и подписан. Фактическите и правни изводи в него са допълнени и конкретизирани с направените такива в ревизионния доклад, съставляващ неразделна негова част съгласно чл.120, ал.2, изр.1 ДОПК.

В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК ревизираното лице е подало възражение срещу доклада, което е прието за неоснователно.

Ревизионното производство е образувано съгласно чл.112, ал.1 от ДОПК с издаването на заповед за възлагане на ревизия от надлежно оправомощено лице. Заповедта има задължителното съдържание по чл.113, ал.1, т.1 от ДОПК – ревизираното лице е конкретизирано с данните по чл.81, ал.1, т.2–5 от ДОПК; определени са поименно и подлъжностно ревизиращите органи по приходите; конкретизирани са ревизираните задължения по ЗДДС и ЗКПО и ревизираните периоди; даден е 3-месечен срок за извършване на ревизията съобразно чл.114, ал.1 от ДОПК, който е продължен със ЗИЗВР.

В рамките на ревизията, на основание чл.37, ал.2 и 3 от ДОПК от ревизираното лице са изискани доказателства по нейния предмет и относно спорните доставки. Инициирани са насрещни проверки на доставчиците по чл.45, ал.1 от ДОПК по спорните фактури, като ПИНП с приложенията са приобщени по преписката. Служебно са направени справки по информационните масиви на НАП. Доказателствената съвкупност е формирана със законосъобразно извършени от ревизиращите органи процесуални действия. За тях са изготвени протоколи в изискуемата от закона форма, които на основание чл.50, ал.1 от ДОПК се ползват с материална доказателствена сила относно отразените в тях обстоятелства. Ревизията е извършена в определения със ЗИЗВР срок. За резултатите от нея, в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, е съставен ревизионен доклад. Към него са приложени събраните от ревизията доказателства по чл.117, ал.3 от ДОПК.

Ревизионният акт и приложеният към него ревизионен доклад съдържат обсъждане на приобщените към административната преписка доказателства.

От приобщените към делото доказателства се установява, че заповедта, с която е възложена ревизията и заповедите за нейното изменение, ревизионният доклад и ревизионният акт са подписани от издателите им с валидни към момента на подписването електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронните удостоверявания. В тази връзка, както се посочи и по-горе, съдът цени заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, ведно с направените към нея уточнения в съдебно заседание.

В хода на настоящото ревизионно производство е съобразена отмяната на предходния ревизионен акт. Във връзка с дадените указания в отменителното решение са извършени повторно действия и са събрани годни доказателства. Всички искания за представяне на доказателства и обяснения са свеждани до знанието на доставчиците.

Същевременно и предвид указанията на Върховния административен съд, дадени с Решение № 12908/20.10.2020 г. по адм.д. № 7531/2020 г. по описа на съда, ответникът е задължен да представи заповедта, с която е възложена първоначалната ревизия на задълженото лице и доказателства за връчването й. В изпълнение е представена Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001416007273-020-001/20.10.2016 г., както и доказателство, че същата е връчена на дружеството-жалбоподател на 28.10.2016 г. Това доказателство е от значение за произнасянето по възражението в жалбата за неспазване на срока по чл.109, ал.1 от ДОПК по отношение на задълженията по ЗДДС за данъчни периоди м.07 и м.08 на 2011 г. поради изтекла давност за образуване на ревизионно производство за тях. В тази връзка, в Решение № 12908/20.10.2020 г. по адм.д. № 7531/2020 г. по описа на Върховен административен съд е изложено, че задълженията по ЗДДС възникват от определен данъчен период и от този момент нататък започва да тече петгодишната давност. По ЗДДС данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец, освен в случаите по глава осемнадесета ЗДДС, а справка-декларацията се подава в срок до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Следователно, за данъчен период м.07.2017 г., срокът за подаване на СД е до 14.08.2011 г. и петгодишния давностен срок по чл.109, ал.1 от ДОПК изтича на 14.08.2017 г., а за данъчен период м.08.2011 г. срокът за подаване на СД е до 14.09.2011 г. и давностният срок изтича на 14.10.2016 г. С оглед на това, както и поради обстоятелството, че ЗВР № Р-22001416007273-020-001/20.10.2016 г. е връчена на дружеството-жалбоподател на 28.10.2016 г., то следва извода, че срокът по чл.109, ал.1 от ДОПК не е спазен и възражението на жалбоподателя е основателно. Това води до извод за незаконосъобразност на проведеното ревизионно производство по отношение на задълженията по ЗДДС за тез два данъчни периода.

Относно приложението и съответствието с материалния данъчен закон съдът намира следното:

ДОПК не съдържа особени правила относно разпределението на доказателствената тежест в производството по ревизия по общия ред на чл.112–120 от ДОПК, поради което субсидиарно приложение намират правилата за доказване, установени в АПК и ГПК /арг. от § 2 ДР на ДОПК/.

„***“ ЕООД черпи право на приспадане на данъчен кредит от спорните фактури, претендирайки го по съдебен ред след отказ за признаването му с ревизионния акт, поради което на основание чл.154, ал.1 от ГПК и чл.170, ал.2 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК негова е тежестта да докаже всички факти, на които основава искането си за признаване на това право, за да установи, че са изпълнени условията за възникването и упражняването му. Неизпълнението на задължението на ответника по доказателствата не освобождава дружеството-жалбоподател от тежестта да докаже наличието на всички предпоставки за съществуването на твърдяното от него право. Жалбоподателят не може да се позове на проявена от ответника пасивност при попълване на делото с доказателства и по този начин да цели освобождаване от собственото си задължение за провеждане на пълно доказване на обстоятелствата, съставляващи основание на претенцията му за признаване на право на приспадане на данъчен кредит. Единствено жалбоподателят носи тежестта да докаже реалността на доставките по процесните фактури, тъй като той твърди положителния факт, че такива са осъществени и именно в това твърдение се състои възражението му срещу незаконосъобразността на РА. Същият следва да проведе пълно доказване на своето оспорване, като създаде сигурно убеждение у решаващия орган в съществуването на фактите и връзките между тях. В съответствие с разпределението на доказателствената тежест както административният решаващ орган, така и съдът, имат правото, но и задължението да приемат за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт не е доказан.

Доказателствената тежест в производството е указана от съда с определение от 08.01.2021 г., като на страните е предоставена възможност да предприемат съответните процесуални действия.

Предпоставките за приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на част V, глава VІІ от ЗДДС. Най-общо, за възникването му е необходимо кумулативното наличие на следните условия: доставка между регистрирани по ЗДДС лица, облагаема с данък върху добавената стойност/чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС/, предметът по която се използва за целите на извършвани от получателя облагаеми доставки /чл.69, ал.1/, удостоверена по някой от начините, посочените в чл.71 от ЗДДС, като счетоводният документ е отразен в дневника за покупки за съответния данъчен период и размерът на данъчния кредит е включен в справката-декларация за същия период /чл.72, ал.2 от ЗДДС/.

Систематическото тълкуване на разпоредбите на чл.68 – чл.71 от ЗДДС води на категоричния извод, че правото на приспадане на данъчен кредит възниква когато данъчното задълженото лице е „получило стоки или услуги“ /чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС/ по доставка, която отговаря на останалите, предвидени в ЗДДС, изисквания, и е документирана и осчетоводена по съответния ред. Формулировката на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС не оставя съмнения, че сделката, за която възниква право на приспадане на данъчен кредит трябва да е реално извършена. Това е  и целта на режима на приспадане – стопанският субект да бъде освободен от тежестта на платения или дължимия данък в цялата му икономическа дейност и в крайна сметка той да бъде поет от крайния потребител на стоката или услугата. По аргумент от посоченото по-горе, отсъствието на осъществена сделка е основание за отказ да се признае право на приспадане на данъчен кредит за фактурирана такава. 

Съгласно чл.6, ал.1, във вр. с чл.5 от ЗДДС доставка на стока е прехвърляне на правото на собственост или на друго вещно право върху движима или недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартния софтуер.

Според чл.9, ал.1, във вр. с чл.8 от ЗДДС услуга е извършването на всяка дейност, която има стойност и е различна от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.

Облагаема, според чл.12, ал.1 от ЗДДС, е доставката на стока или услуга, извършена от данъчно задължено лице с място на изпълнение на територията на страната. Извършаването й е данъчно събитие /чл.25, ал.1 от ЗДДС/, което в съответствие с нормата на чл.25, ал.2 от ЗДДС възниква на датата, на която собствеността на стоката е прехвърлена, а услугата е извършена. Тогава, съгласно чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС, данъкът за извършената облагаема доставка става изискуем и възниква задължение на регистрираното лице да го начисли. Едновременно с настъпване на изискуемостта на данъка на основание чл.68, ал.2 от ЗДДС и чл.167 от Директива 2006/112/ЕО възниква правото на приспадането му.

Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон, за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки.

В настоящия случай, установени чрез събраните в хода на административното производство доказателства и безспорни по делото са обстоятелствата, че: страните по процесните доставки са регистрирани по ЗДДС лица; сделките са обективирани в данъчни фактури, съдържащи реквизитите по чл.114 от ЗДДС; фактурите са отразени в дневника за покупки и размерът на данъчния кредит е включен в справките-декларации за съответните данъчни периоди; за фактурираните доставки е начислен данък върху добавената стойност; от предмета им следва, че са сключени с цел осъществяване на други облагаеми доставки.

По делото няма спор, че ревизираното дружество „***“ ЕООД има за основен предмет на дейност извършването на транспортни услуги в страната и чужбина, като същата се извършва в със 7 бр. влекачи и 6 бр. полуремаркета, собственост на дружеството. За ревизираните данъчни периоди дружеството е упражнило право на данъчен кредит общо в размер на 104 174,84 лв., като предмет на доставка основно са дизелово гориво, консумативи за транспортните средства и рекламни материали, съответно услуги, свързани с ремонта и поддържката на транспортните средства. С процесния ревизионен акт е отказано право на данъчен кредит по процесните доставки поради липса на реални такива по смисъла на чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗДДС. Изводите на ревизиращия екип и констатацията за липса на реални доставки за посочените доставчици е обоснована с това, че при извършените насрещни проверки в хода на ревизията не е установено доставчиците да разполагат с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките, че не е установен произхода на стоката, не са представени доказателства за нейното счетоводно отразяване, липсват доказателства по какъв начин стоката е била натоварена и транспортирана, кога и от/на кого е била предадена и приета, липсват надлежни документи и сертификати във връзка със специфичните условия на доставка на горива. За опровергаване констатациите на ревизионни акт и за установяване на твърденията си за наличие на реални доставки жалбоподателят е ангажирал писмени и гласни доказателства, както и изслушването на съдебно-счетоводни и съдебно-технически експертизи. Същият застъпва тезата, че реално е получил фактурираните стоки и услуги, че те са придружени с приемо-предавателни протоколи, които са доказателство за приемането им, че те са вложени за извършване на присъщата му дейност. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира за основателни доводите на ревизираното лице и споделя становището му, че са налице доказателства за реално извършване на сделките, поради което е налице предвиденото в закона основание да му бъде признато правото на данъчен кредит.

От доказателствения материал по делото, в т.ч. от изслушаните и приети експертни заключения по допуснатите съдебно-счетоводни експертизи, се установява пълна проследимост на предмета по спорните доставки. Предмет на част от тях са стоки – основно доставка на дизелово гориво, а на друга: услуги – основни и текущи ремонти на заприходени като ДМА превозни средства, с които жалбоподателят е извършвал основната си стопанска дейност. Проследява се както възлагането на доставките, така и приемането, предаването, разплащането, заприходяването, влагането в собствените на дружеството МПС.

Доставките с предмет: закупено дизелово гориво, са документирани с фактури, съдържащи всички задължителни законоустановени реквизити и отговарящи на ЗСч. Във всяка от тях е посочено е количеството на закупеното гориво, общата стойност, ДДС. Към всяка от тях е приложен фискален бон за извършено от жалбоподателя разплащане в брой /малка част от тях са разплатени по банков път/. Представени са и договори, сключени между жалбоподателя /като купувач/ и доставчиците /като продавачи/, в които са уговорени условия относно начин и срокове за заплащане на закупените стоки, начин на издаване на фактурите – обикновено това е ставало в края на всеки месец за цялото количество заредено гориво, тъй като съгласно договорите клиентът е предоставял на посредника/продавача списък на МПС, съдържащ вид МПС, рег. №, имена и ЕГН на шофьорите, имащи право да закупуват горива по договора. Закупеното гориво е осчетоводено по дебита на счетоводна сметка 302 „Материали“ със стойността на дизеловото гориво и в дебита на счетоводна сметка 4531 „ДДС по покупките” със стойността на ДДС срещу кредитирането на счетоводна сметка 401 „Доставчици” по аналитичната  партида  на  доставчика. Изписването е извършвано въз основа на  пътни листа за извършваните превози в страна и тахошайби по шофьори, които се съхраняват от жалбоподателя. Осчетоводяването на разхода на горивото е извършен в разходите за дейността, като е дебитирана счетоводна сметка № 601 „Разходи за материали“ и кредитирана счетоводна сметка № 302„Материали“. Осчетоводяването на изплатените суми на доставчика в брой от жалбоподателя е извършено, като е дебитирана счетоводна сметка № 401 „Доставчици”, по аналитичната сметка на доставчика и е  кредитирана счетоводна сметка № 501 „Каса в лева”. Издадените фактури са намерили счетоводно отражение и при доставчиците – включени са в техните дневници за продажби за съответните данъчни периоди, както и в СД за същите периоди.

За доставките на услуги с предмет: авторемонтни услуги и основни ремонти ремонти, също са издавани фактури, съдържащи всички задължителни законоустановени реквизити и отговарящи на ЗСч. Във всяка от тях е посочено в какво се изразява услугата – ремонт на клапани и дюзи, на скоростни кутии, смяна на накладки, втулки, вретена, горна щора, боядисване на ремаркета, ремонт на ходова част, смяна на тресчотки, маншони, ресори, ремонт на амортисьори, глава, стартер, водна помпа, на инжектори, на четирипътнен кран, мост, инжектори, смяна на клапани, брезент, консумативи, и т.н. Посочено е конкретното МПС, на което са сменени или ремонтирани частите. Когато предмет на услугата е основен ремонт, изрично е посочен автомобила, на който той е извършен. Във всяка фактура, освен страните по сделката и предмета на услугата, са посочени данъчната основа и ДДС. Към всяка фактура е приложен  фискален бон за извършено плащане в брой от жалбоподателя. Налични са приемо-предавателни протоколи за завършването и за заплащането на съответните видове ремонтни услуги и е посочен не само вида, но е конкретизирано в какво се изразява, какво точно е извършено и на кое МПС. Те са оформени по надлежния ред с подписите на представителите и печатите на двете дружества. Съответно, налични са доказателства, че превозните средства, на които са извършвани ремонтните дейности, са собственост на жалбоподателя, които към съответните дати се водят в счетоводна сметка № 205 „Транспортни средства“ на дружеството. Представени са и договори с предмет: „Ремонт на механизация“, „Авторемонтни услуги на тежкотоварни автомобили“ и т.н. Определена са общите стойности на договорите, срокът за изпълнение /обикновено: до завършване на ремонта, като започва да тече от датата на подписване на договора/. Договорите са  приложени в административното досие. Фактурите за извършените услуги са осчетоводени по дебита на счетоводна сметка № 602 “Разходи за външни услуги“ и  дебита на счетоводна сметка 4531 „ДДС по покупките” срещу кредитирането на счетоводна сметка 401 „Доставчици” по аналитичната  партида  на  доставчика, а оттук са осчетоводени в разходите за дейността на жалбоподателя. Фатурите са намерили правилно отражение в дневника за покупки на жалбоподателя и в СД за съответните данъчни периоди. Те са отразени и в дневника за продажби на доставчиците и в подадените от тях СД.

С оглед на горното и в контекста на указанията, дадени от Върховния административен съд, да се съберат и анализират в цялост всички представени по делото доказателства - договори, приемо-предавателни протоколи и други, настоящият съдебен състав намира, че процесните доставки са действително извършени и реални. Установен е факта на предаването на стоките и услугите от доставчиците на получателя, а от страна на ответника не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на обратния извод, че липсват получените доставки по процесните фактури. Както се посочи и по-горе, разпоредбите на чл.68, ал.1 и ал.2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл.71, т.1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС, както и последващото им използване в облагаемата дейност на търговеца. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Материалноправнтите предпоставки за възникването на правото на приспадане в случая са налице, тъй като от една страна, жалбоподателят е данъчнозадължено лице, и от друга страна, стоките и услугите, на които се основава правото му, впоследствие са използвани и вложени за целите на стопанската му дейност и собствените му облагаеми сделки и това се установява категорично от приетите по делото доказателства.

Относно позоваването на данъчния орган на липсата на доказателства за кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците на ревизираното лице следва да се отбележи, че само по себе си такава липса не може да послужи като основание за отказ на правото на данъчен кредит съгласно решението на Съда на ЕС по дело С-324/11, което становище се споделя и от настоящия съдебен състав. В тази връзка следва да бъде съобразено и Решение на СЕС от 13 февруари 2004 г. по дело С-18/2013, с което е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета. Според решението не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да са разполагали с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай няма данни, че данъчно задълженото лице е знаело за такава измама, а и такава не се установява, предвид наличието на редовна счетоводна отчетност съгласно заключението на ССчЕ.

От експертното заключение се установява редовното осчетоводяване на процесните фактури както при дружеството-жалбоподател, така и при неговите доставчици, разплащането им, начисляването и внасянето на ДДС по тях, издаването им от регистрирани към релевантните дати субекти, включването им в отчетните регистри по ЗДДС, влагане на резултатите от фактурираните стоки и услуги в облагаемата дейност на ревизираното дружество. За доставките е доказано и пълно разплащане.

Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че при съдебното оспорване е оборен изводът на органите по приходите за нереалност на доставките, обективирани във фактурите, по които жалбоподателят „***“ ЕООД е получател. Задълженията на страните по тях са реално изпълнени, поради което са налице доставки на стоки и услуги по смисъла на чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1, във вр. с чл.5, ал.1 от ЗДДС, които са основание за упражняване право на приспадане на данъчен кредит.

В обобщение, ревизионният акт в частта на установените резултати по ЗДДС е неправилен и незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Жалбата в тази й част като основателна следва да бъде уважена.

2. По ЗКПО

Предмет на делото е законосъобразността на РА в частта на установения корпоративен данък за данъчните периоди 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015 г. в общ размер на 28 412,28 лв., ведно с лихва за забава в размер на 9585,92 лв.

Съдът намира жалбата за основателна и в частта, касаеща приложението на ЗКПО.

Жалбоподателят носи доказателствената тежест за установяване на документалната обоснованост на счетоводните разходи, с които е преобразуван счетоводният му финансов резултат. В хода на съдебното производство се ангажираха преки доказателства за относимите факти, вкл. и чрез съдебно-счетоводната експертиза.

Съгласно чл.23, ал.2, т.1 от ЗКПО за целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че разход /загуба/ не е признат за данъчни цели, с този разход /загуба/ се увеличава счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода /загуба/ и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години. Разпоредбата на чл.26, т.2 от ЗКПО предвижда, че не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон, а съгласно чл.10, ал.1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.

Фактът на реално осъществени доставки е от съществено значение както за признаването правото на приспадане на данъчен кредит, така и за признаването на разходи за дейността. Документирането на стопанска операция, за която няма безспорни данни, че е извършена, налага увеличаване на финансовия резултат с осчетоводените незаконосъобразно разходи. Реалното извършване на фактурираните услуги е положителен факт от обективната действителност, с който жалбоподателят обосновава твърденията си за извършени разходи и от който ще черпи изгодни за себе си правни последици. Поради това и доказателствената тежест за възникването на този факт е възложена на ревизирания субект. Приетата от съда /по мотиви, изложени по-горе във връзка с установените резултати по ЗДДС/ реалност на доставките по фактурите, издадени на жалбоподателя в целия ревизиран период, налага на основание чл.10, ал.1 от ЗКПО извода за наличие на документална обоснованост на тези разходи, доколкото първичните счетоводни документи отразяват вярно стопанските операции. Поради това финансовият резултат по ЗКПО за 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015 г. е неправилно увеличен със сумите по фактурите, издадени в периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2015 г.

Финансовият резултат на жалбоподателя за посочените години е неправилно увеличен. Установените задължения не се дължат. Ревизионният акт следва да бъде отменен и в тази му част.

На основание чл.81 от ГПК във вр. с § 2 ДР на ДОПК съдът следва да се произнесе по претенциите на страните за присъждане на разноски.

На основание чл.161, ал.1, изр.1 от ДОПК, предвид изхода на спора, на жалбоподателя се дължат направените по делото разноски, които са в размер на 11 192,28 лв. /единадесет хиляди сто деветдесет и два лева и двадесет и осем стотинки/, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на вещото лице, М.П.Г.-Л. сумата от 1696,00 лв., представляваща неплатена част от определеното й възнаграждение за изготвянето на приетата по делото ССчЕ.

Така мотивиран, Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22002217006549-091-001/30.05.2018 г., издаден от т.б.г.*******– началник на сектор, възложил ревизията, и В.В.В.*******– главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1943/12.12.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. с.***, с потвърден с Решение № 1934/12.12.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – с.*** при ЦУ на НАП – с.***, който са установени данъчни задължения за довнасяне по ЗДДС и ЗКПО в общ размер на 132 587,12 лв. /сто тридесет и две хиляди петстотин осемдесет и седем лева и 12 ст./ и лихви върху тях в общ размер на 43 139,25 лв. /четиридесет и три хиляди сто тридесет и девет лева и 25 ст./, както следва:

- задължения за довнасяне по ЗДДС за данъчни периоди: месец юли 2011 г., месец август 2011 г., месец януари 2013 г., месец юли 2013 г., месец септември 2013 г., месец януари 2014 г., месец февруари 2014 г., месец април 2014 г., месец юни 2014 г., в общ размер 104 174,84 лв. /сто и четири хиляди сто седемдесет и четири лева и 84 ст./, ведно с лихва за забава в размер на 33 553,33 лв. /тридесет и три хиляди петстотин петдесет и три лева и 33 ст./, и

- задължения по ЗКПО за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г., в общ размер на 28 412,28 лв. /двадесет и осем хиляди четиристотин и дванадесет лева и 28 ст./, ведно с лихва за забава в размер на 9585,92 лв. /девет хиляди петстотин осемдесет и пет лева и 92 ст./.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите – гр. с.*** да заплати на „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от управителя Б.М.С., направените по делото разноски в размер на 11 192,28 лв. /единадесет хиляди сто деветдесет и два лева и 28 ст./.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите – гр. с.*** да заплати на М.П.Г.-Л. сумата от 1696,00 лв. /хиляда шестстотин деветдесет и шест лева/, представляваща неплатена част от определеното й възнаграждение за изготвянето на приета по делото ССчЕ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                        СЪДИЯ:/П/