Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. Карлово, 22.06.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори
наказателен състав в публично съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова- Кутрова
с
участието на секретаря Петя Василева, като разгледа НАХД № 860 по описа на
Карловски районен съд за 2019 година, докладвано от съдията, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „****.” ЕАД, с ЕИК ****
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.Й.Г. срещу
Наказателно постановление № 79/09.12.2019 година на Директора на ****, гр. П..
Сочи се в жалбата, че наказателното постановление е неправилно
и незаконосъобразно. Излага доводи за това. Иска се от съда да отмени
наказателното постановление. Не претендира разноски. В съдебно заседание чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата.
Въззиваемата страна **** – Пловдив оспорва жалбата и
прави искане за потвърждаване на наказателното постановление, не претендира
разноски.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен
контрол акт, поради което и допустима.
Наказателното постановление е издадено възоснова на
Акт за установяване на административно нарушение по Закона за водите с № 32 от 27.06.2019
г., с който се констатира, че на 14.05.2019 год. във връзка изпълнение на плана
за контролната дейност на ****- П. за 2019 год. и Заповеди на Министъра на
околната среда и водите с № РД- 841/2012 год. и № РД-788/2018 год. за
провеждане на мониторинг на качеството на заустваните отпадъчни води от обекта,
е извършена проверка на обект Пречиствателна станция за производствени
отпадъчни води /ТТСПОВ / на „Площадка С."’ гр. С., собственост на „****.”
ЕАД. Същата е извършена съвместно със специалисти на Регионална лаборатория към
ИАОС-П.. При проверката са взети проби за анализ от шахта БФОВ(битово- фекални
отпадъчни води) преди заустване във водопремника - р. М., както и от шахта на
изход пречиствателна станция за производствени отпадъчни води. Пробонабирането
е осъществено от главен специалист на РЛ-П., в присъствие представител на
дружеството - г-н Р.. Към датата на проверката „****.” ЕАД не притежава
разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води -
битово-фекални и производствени в повърхностен воден обект-река М.. Нарушението
е извършено в обект Пречиствателна станция за производствени отпадъчни води
/ПСПОВ / на „Площадка С.” гр. С., собственост на „****.” ЕАД, на 14.05.2019
год.-датата на проверката и пробовземането, видно от Протокол за проверка №
0000766/14.05.2019 год. и Протокол за вземане на извадка от води №
433/14.05.2019 год. и № 432/14.05.2019 год. Констатирано е на същата дата.
Квалифицирано е по чл. 200 ал. 1 т. 2
вр. чл. 46 ал. 1 т. 3 б. Б от ЗВ.
По този начин
е описано установеното и в обжалваното наказателно постановление, като и там е
отразено, че то съставлява нарушение на чл. 200 ал. 1 т. 2 вр. чл. 46 ал. 1 т.
3 б. Б от ЗВ.
Съставителят на акта А.Д. потвърждава констатациите по
АУАН. Твърди, че при извършената проверка на Пречиствателна станция за
производствени отпадъчни води, стопанисван от „***“ ЕАД е установено, че формираните
от дейността на площадката битово-фекални и производствени отпадъчни води се
заустват в повъхностен воден обект, като дружеството не притежава разрешително
за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя, тъй
като са последователни и кореспондират с приложените по делото писмени
доказателства, които съдът ползва. Другият разпитан по делото свидетел дава
сведения за предприетите от дружеството действия, за да се снабди с
разрешително за заустване на отпадъчните води, образувани от дейността на
дружеството.
На базата на събраните по делото доказателства, съдът
счита, че дружеството - жалбоподател при осъществяване на дейността си е
извършило нарушение на чл. 46 ал. 1 т. 3 б. Б от ЗВ, съгласно който всякога се изисква разрешително за ползване на
воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на съществуващи обекти, какъвто е
процесният случай. При извършената проверка на 14.05.2019г., удостоверена с
приложения по делото протокол № 0000766 от същата дата, е установено заустване на
битово-фекални и производствени води, формирани от дейността на дружеството във
водоприемник река M., без към датата на проверката дружеството да притежава
действащо разрешително. Доказателства за наличие на такова, относимо към
процесната дата на нарушение, а и действащо понастоящем, не бяха представени и
пред съда. Ето защо правилно е била ангажирана
отговорността на дружеството на основание чл. 200 ал. 1 т. 2 вр. чл. 46 ал. 1 т. 3
б. Б от ЗВ.
Извършеното нарушение се оспорва от жалбоподателя,
излага доводи, че санкционирането му е не е заради виновно поведение на
дружеството, а поради поставяне на невъзможни за изпълнение условия и срокове в
процедурата по издаване на разрешително, както и убеждение, че *** е в удължена
процедура. Установява се от доказателствата по делото, че на дружеството-
жалбоподател е било издадено разрешително за ползване на воден обект за
заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти с № 33150011/06.07.2009г.
Крайният срок на действие на разрешителното бил 06.07.2015г. Преди тази дата на
27.03.2015г. от страна на дружеството било депозирано пред БД искане за
продължаване срока на действие на разрешителното. Преписката не била разгледана
и не била открита процедура за изменение на индивидуалния административен акт,
предвид обстоятелството, че в даден им двумесечен срок за това, от дружеството
не били заплатени установени съгл. чл. 194 ал. 1 от ЗВ парични задължения, за
което били уведомени с писмо изх. № ПВОЗ-01-54/30.06.2017г. На 13.02.2018г.
било подадено заявление за издаване на разрешително за ползване на водния обект за заустване на отпадъчните води
от „***“ЕАД, като от страна на БД с писма били давани срокове за отстраняване
на несъответствия, поради факта на констатирани при проверки на ****
замърсявания на река M. от непречистени отпадъчни води, формирани от дейността
на ***, наложило необходимост от изграждане на колектор за включване на
битовите отпадъчни води на дружеството в
градската пречиствателна станция на гр. С.. Тъй като последното несъответствие
не било отстранено в срока по чл. 61 ал. 3 от ЗВ (двумесечен), макар и да бил
даден 14-дневен, на основание чл. 61 ал.
4 от ЗВ преписката не била разгледана и не била открита процедура за издаване
на разрешително, за което *** било уведомено с писмо вх. № 281/05.03.2019г.
Със заявление изх. № 4614/30.07.2019г.
отново било поискано издаване на разрешително
за заустване на отпадъчни води в повърхностни такива, като липсват данни
процедурата понастоящем да е приключила. Съдът не споделя възраженията на
жалбоподателя, предвид, че за съставомерността на деянието е достатъчно от
обективна страна заустването на отпадъчни води в повърхностни такива при липсата
на действащо разрешително за това. Вина в случая не следва да се обсъжда,
доколкото е ангажираната отговорност на юридическо лице, която е обективна и
безвиновна. Не може да се възприеме и доводът, че дружеството е било в удължена
процедура по ЗВ, предвид, че два пъти е уведомявано, че такава не може да бъде
открита поради неотстраняване в законоустановения за това срок на констатирани
несъответствия от разрешаващия орган. Явно се е съгласило с доводите в
уведомленията, след като актовете не са обжалвани. Следва да се отбележи, че и
понастоящем липсва издадено разрешение, въпреки, че *** продължава да ползва
водния обект.
При служебната проверка не се установяват и нарушения
на процесуалните правила, които да се явяват съществени по своя характер и
поради това да водят до незаконосъобразност на наказателното постановление и да
са основание за неговата отмяна.
Наложеното
наказание имуществена санкция е съобразено с вида на нарушителя - юридическо
лице, а относно размера, същото правилно
е определено в рамките на предвидените предели, в минималния размер, който е
достатъчен за постигане целите на административно- наказателната репресия,
регламентирани в чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения,
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 79/09.12.2019
година на Директора на ****, гр. П. година, с което „****.” ЕАД, с ЕИК ****със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.Й.Г., на основание чл.
200 ал. 1 т. 2 вр. чл. 46 ал. 1 т. 3 б.
Б от ЗВ е наложена имуществена
санкция в размер на 2000.00 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
П.В.