№ 3566
гр. София, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Й Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от Й Г Гражданско дело № 20221110139012 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на
управление гр. ххх, срещу Р. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ххх, при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
установяване дължимостта на оспорената част от вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. №17403/2022г. на СРС, 140 състав, както следва: 100 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от
м.10.2018г. до м.01.2019г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. ххх,
абонатен №ххх, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
31.03.2022г. до окончателното й изплащане, 25,04 лева – мораторна лихва за
периода от 15.09.2019г. до 21.03.2022г., 16,80 лева – такса за извършена
услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.02.2019г.
до м.04.2021г., и 3,87 лева - мораторна лихва върху таксата за дялово
разпределение за периода от 30.03.2019г. до 21.03.2022г.
Ищецът твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за
битови нужди за процесния период, но не е изпълнила в установените срокове
1
задълженията си за заплащане на дължимите суми за доставената топлинна
енергия, поради което ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК
и по ч.гр.д. №17403/2022г. на СРС, 140 състав, в негова полза била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за
горепосочените суми. В законоустановения срок постъпило възражение от
длъжника, поради което на ищеца било указано да предяви искове за
установяване на вземанията си. С оглед изложеното ищецът моли съда да
постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът му
дължи претендираните суми, както и да бъде осъден да му заплати
направените по делото разноски. В съдебно заседание предявените искове се
поддържат.
Ответницата, чрез пълномощника адв. В. Т., е депозирала писмен
отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който
посочва, че оспорва вземанията като погасени по давност, както и
претенциите за такса за дялово разпределение по основание. Посочва, че не
оспорва размера на начислените суми за топлинна енергия.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на оспорената част от вземанията,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №17403/2022г. на СРС, 140 състав.
Установява се от събраните по делото доказателства и не е спорно
между страните по делото, с оглед направеното в заповедното производство
частично признание на вземанията, за които е издадена заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК, че през процесния период ответницата Р. Ц. М
е била битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от
ДР на ЗЕ, аб. №ххх, относно процесния имот, намиращ се в гр. ххх.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
2
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение срещу Общите
условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните
отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от
ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.
Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на
ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване
на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права
върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или
титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен
собственик, независимо дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
3
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е
възложено на третото лице – помагач „Б“ ООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за ответницата е възникнало задължение по силата на закона и
договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството
подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, като стойността
на доставената топлинна енергия за периода не се оспорва от ответницата.
По отношение на иска за установяване дължимост на такса за услугата
дялово разпределение:
По арг. от чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ. Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са
регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на
чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от
страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение – арг. чл. 139, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1
и 2 от ОУ, приложими за процесния период, потребителите (клиентите)
заплащат на доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и сумите за
извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях търговец,
като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на
един уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите
за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща
допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът
на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ
начин на клиентите. Предвид изложеното, ищецът е активно
4
материалноправно легитимиран по иска за заплащане на услугата дялово
разпределение. През процесния период е извършвано дялово разпределение
на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна уредба, като
са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение за
абонатен №ххх.
Ответницата, чиято е доказателствената тежест в процеса да установи,
че е платила на ищцовото дружество дължимите суми за ползвана топлинна
енергия и такса за извършена услуга дялово разпределение за процесния
период, не е ангажирала доказателства за извършени плащания.
Ответницата е направила възражение за изтекла погасителна давност,
което съдът намира за основателно по следните съображения:
Според становището, възприето в Тълкувателно решение №3/2011г. ОС
на ГК и ТК на ВКС на РБ вземанията за потребената топлинна енергия са
такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна погасителна давност, съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. Различният
размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на
вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни
задължения с посочен в общите условия падеж. Съгласно разпоредбата на
чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. В
случая според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били
дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно за претендираната от ищцовото дружество главница, касаеща
процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срока за нейното заплащане. В случая заявлението по чл.410 от ГПК е
подадено на 31.03.2022г., съответно, вземанията на ищцовото дружество за
стойността на доставената топлинна енергия с настъпил падеж преди
31.03.2019г. са погасени по давност. В случая ищцовото дружество
претендира и сумата от фактура №*********, издадена на 31.07.2019г. за
периода от 01.10.2018г. до 30.04.2019г. Вземанията на ищцовото дружество
по тази фактура за начислените месечни вноски за периода от м.10.2018г. до
м.01.2019г., определени по прогнозна консумация за сградата се явяват
погасени по давност, тъй като последващото издаване на обща фактура по
реда на чл.32 от общите условия за потребеното количество топлинна енергия
5
за минал период въз основа на изравнителната сметка не променя падежа на
начислените през отоплителния сезон месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата. Видно от представеното съобщение към
фактура №**********/31.07.2019г. за периода от м.10.2018г. до м.01.2019г.
са начислени суми по прогнозна консумация на сградата в общ размер на
107,64 лева, които вземания се явяват погасени по давност. С оглед
разпоредбата на чл.119 от ЗЗД погасени по давност са и начислените върху
тази сума лихви за забава. Сумите за дялово разпределение са начислени за
периода от м.02.2019г. до м.04.2020г., поради което същите не са погасени по
давност.
Претенцията за присъждане на мораторна лихва върху вземанията за
дялово разпределение е неоснователна, тъй като същите стават дължими след
покана, каквато не се установи да е отправена от ищеца до ответницата.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 12 лева за исковото
производство и в размер на 9 лева за заповедното производство. На основание
чл.78, ал.3 от ГПК на ответника също се дължат разноски по делото,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, но такива не следва да бъдат
присъждани предвид липсата на доказателства по делото договореното
адвокатско възнаграждение да е действително платено. В договора за правна
защита и съдействие е уговорено заплащането на адвокатското
възнаграждение по банкова сметка, като е представена разписка за плащане, с
която адв. Т. като наредител е превел по банкова сметка на Еднолично
адвокатско дружество В. Т. сумата от 200 лева, а като основание за превода е
посочено хонорар по гр.д. №39012/2022г., поради което така представените
доказателства не установяват направени разноски от страната.
Съдът констатира, че по делото липсват доказателства за внесена
държавна такса в дължимия размер от 75 лева, поради което на основание
чл.77 от ГПК следва да бъдат осъдени страните за заплащането , съобразно
изхода на спора, а именно ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на СРС държавна такса в размер на 66 лева, а ответницата следва да бъде
осъдена да заплати държавна такса в размер на 9 лева.
По изложените мотиви, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.415,
ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, предявен от „Т
С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх, срещу Р. Ц. Г.,
ЕГН **********, с адрес гр. ххх, че Р. Ц. Г. дължи на „Т С“ ЕАД сумата в
размер на 16,80 лева – такса за извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от м.02.2019г. до м.04.2021г. по абонатен №ххх,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.03.2022г. до
окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №17403/2022г. на СРС, 140
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и
адрес на управление гр. ххх, срещу Р. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ххх,
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на следните вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. №17403/2022г. на СРС, 140 състав, както следва: 100 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от
м.10.2018г. до м.01.2019г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. ххх,
абонатен №ххх, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
31.03.2022г. до окончателното й изплащане, 25,04 лева – мораторна лихва за
периода от 15.09.2019г. до 21.03.2022г., и 3,87 лева - мораторна лихва върху
таксата за дялово разпределение за периода от 30.03.2019г. до 21.03.2022г.,
като неоснователни и погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р. Ц. Г., ЕГН **********, с
адрес гр. ххх, да заплати на „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на
управление гр. ххх, разноски по делото в размер на 12 лева, както и разноски
за заповедното производство в размер на 9 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата Р. И Г. за
присъждане на разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.77 от ГПК „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със
седалище и адрес на управление гр. ххх, да заплати по сметка на Софийски
7
районен съд държавна такса в размер на 66 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.77 от ГПК Р. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес
гр. ххх, да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в
размер на 9 лева.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице – помагач „Б“ ООД.
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се
приложи по ч.гр.д. №17403/2022г. на СРС, 140 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8