№ 14159
гр. ., 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110171858 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 З. от .
срещу . за осъждане на ответника да заплати сумата от 9208.56 лева, представляваща
регесрна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по преписка по
щета № ., във връзка с настъпило на 13.09.2022г. в . ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 04.12.2024г. до окончателното заплащане на сумата и сумата
от 2322.78 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 03.01.2023г. до 03.12.2024г.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 13.09.2022г. в ., е осъществено ПТП с
участието на лек автомобил . с рег.№ . и лек автомобил с марка . с рег. № ., който е бил
застрахован при ищеца по застраховка .. Посочва се, че на кръстовището на бул. . и бул. . с
марка . с рег.№ ., движещо се по бул. . преминава на червен сигнал на светофар и удря
правомерно пресичащия кръстовището автомобил с марка . с рег. № ., на който са причинени
вреди. Поддържа се, че във връзка с реализираното застрахователно събитие е образувана
преписка по щета № ., извършен е оглед на увредения автомобил и са констатирани общо 20
увредени детайла. Подчертава се, че ремонтът на увреденото МПС бил възложен на сервиз
.“, като след извършване на ремонта била и.адена фактура за сума в размер на 9193.56 лева и
същата била заплатена от ищеца на 18.11.2022г. Излагат се твърдения, че отговорността на
виновния за ПТП водач на лек автомобил . с рег.№ . била застрахована по застраховка . при
ответното дружество, поради което на същото била изпратена покана за заплащане на сумата
от 9208.56 лева, с включени в нея 15 лева ликвидационни разходи. В отговор на отправената
покана от ответното дружество било отказано плащане на претендираната сума с аргумент,
че виновен за настъпване на ПТП бил водачът на застрахованото при ищеца МПС. С оглед
на това претендира от ответника заплащането на спорното застрахователно обезщетение и
мораторна лихва, като е релевирано и искане за присъждане на сторените по делото
1
разноски.
Ответникът в писмения отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, оспорва исковете.
Изложени са твърдения, че описаният механизъм не съответства на реално осъщественото
събитие. Оспорва се вината и наличието на противоправно поведение на водача лек
автомобил . с рег.№ .. Релевирано е възражение за съпричиняване, тъй като съгласно
двустранния констативен протокол и двамата водачи са извършвали една и съща маневра и
нито един от водачите не е признал вината си. Оспорва се и размера на исковата претенция
като завишена. Твърди се, че претендираната сума не отговаря на реално причинените вреди
на застрахованото при ищеца МПС. Ето защо се изразява становище, че е налице надписване
на ремонтно-възстановителни дейности, които не са били необходими и на части, които не са
били увредени в следствие удара. Моли се исковете да бъдат отхвърлени, като в полза на
ответника бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 411 от КЗ, следва да се установи при
условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието на
следните юридически факти: 1. валидно възникнало застрахователно правоотношение
между ищеца и собственика на увредения автомобил, 2. ищецът да е заплатил
застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са налице
предпоставките за възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 45 от З., а именно
противоправно поведение на делинквента, което е в причинно-следствена връзка с
настъпването на вредите и наличие на вина на делинквента, която се предполага и 4.
наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника
по застраховка „.”. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да
докаже възраженията си, съответно да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 от З. относно
вината на делинквента, а при установяване на посочените от ищеца обстоятелства и че е
погасил претендираното вземане.
Между страните не се спори, че ищцовото дружество е имало сключен договор за
автомобилна застраховка „.” за автомобил с марка . с рег. № ., валиден към датата на
застрахователното събитие. Това обстоятелство се потвърждава и от представената по
делото застрахователна полица № . за застраховка ., с подробно описани данни за
застрахованото МПС и посочен срок на валидност от 19.01.2022г – 18.01.2023г. В същата е
посочено, че собственик на автомобила е ., като е посочено, че годината на производство на
МПС е 2022г. Към застрахователния договор са били сключени допълнения за допълнително
покритие на клауза . на МПС и специални условия /л.11 от делото/.
Доказано е, че в срока на действие на договора за имуществено застраховане е
настъпило застрахователно събитие на 13.09.2022г., за което на 13.09.2022г при
застрахователя – ищец е образувана преписка по щета № . и е съставен опис на щетите. Тези
обстоятелства се потвърждават от приложените по делото уведомление за щети по МПС№ .
2
от 13.09.2022г, опис на щета . и доклад по щетата.
Установено е и, че ищцовото дружество с възлагателно писмо е възложило ремонта на
застрахованото МПС на официален сервиз – ., като във връзка с това е била изготвена
фактура за осъществените ремонтни дейности, приета като доказателство по делото.
Същевременно съгласно протокол за приемане и предаване на автомобил при каросерийни и
бояджийски ремонт от 13.09.2022г. ремонтът е бил осъществен и автомобилът е бил
предаден за ремонт и върнат на собственика на 03.11.2022г. Съгласно и.адена фактура № .г.
стойността на осъществените ремонтни дейности е 9193.56 лева, която сума видно от
представено преводно нареждане от 21.11.2022г. е била заплатена на . /л. 26 от делото/, при
съобразяване на посоченото основание за плащане и приложения опис към него.
Така посочените обстоятелства са били обявени за безспорни още с доклада по делото,
обявен за окончателен, без възражения от страните.
Настоящият състав приема, че по делото е установено и че водачът на автомобил
марка . с рег.№ . с действията си е осъществил фактическия състав на гражданския деликт.
Аргументите на съда в тази насока са следните:
От съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства,
изслушания по делото свидетели Л. и П. приетото заключение по допуснатата
автотехническа експертиза, което съдът кредитира с оглед разпоредбата на чл. 202 от ГПК
като изготвено от вещо лице притежаващо необходимите професионални знания и
квалификация, се установява, че в . на 13.09.2022гг. лек автомобил . с рег.№ . се е движил по
убл. . с посока от ул. . към ул. . и на кръстовището с ул. . водачът предприема маневра за
преминаване направо при червен за него светофар, при която реализира ПТП с навлизащия
от дясната му страна на зелен сигнал на светофарната уредба лек автомобил марка . с рег. №
.. Ето защо следва да се приеме, че водачът на застрахования при ответното дружество
автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от .вП, съгласно която участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнала, с пътните знаци и с пътната маркировка. По конкретно в случая е била
нарушена нормата и на чл. 31,ал. 7, т. 1 на ПП.вП, в която е предвидено, че червена светлина
- означава „Преминаването е забранено“, като е указано, че водачите на пътни превозни
средства не трябва да преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминават
линията, на която е поставен светофарът, а когато светофарът е поставен в средата на
кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека.
В конкретната хипотеза водачът на лек автомобил марка . с рег.№ . не се е съобразил с това
законово изискване, като не е спрял, а е навлязъл в кръстовището, въпреки че е по
отношение на него е действала забрана за преминаване с оглед червения светлинен сигнал на
светофарната уредба. Следователно може да се достигне до извода, че осъщественото деяние
от водача на МПС марка . с рег.№ . е противоправно.
Предвид това, Софийски районен съд намира за неоснователно твърдението на
ответното дружество, че по делото не е установен механизмът на ПТП и неговото
3
настъпване. За установяване на механизма на ПТП, ищцовата страна е представила
двустранен констативен протокол за ПТП, който представлява частен документ. Съгласно
чл. 123, ал. 1, т. 3, бук. „б“ .вП – редакция действаща към датата на ПТП, ако между
участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват
своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие.
Представеният по делото двустранен констативен протокол за ПТП е съставен от
участниците в него по реда на чл. 5, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-41/12.01.2009
г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между .. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при произшествието са
причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на
собствен ход, и между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за ПТП - приложение № 3. В тази хипотеза протоколът по своята правна същност
няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК и не се ползва с
обвързваща доказателствена сила относно истинността на обективираните в същия данни,
касаещи реализирането на ПТП. Това не означава, че същият няма доказателствена стойност.
Съгласно константната практика на ВКС обективирана в решение № 24 от 10.03.2011
год. на ВКС по т.дело № 444/2010 год., I т. о., ТК, решение № 85 от 28.05.2009 год. на ВКС
по т.дело № 768/2008 год., II т. о., ТК, решение № 73 от 22.06.2012 год. на ВКС по т.дело №
423/2011 год., I т. о., ТК, решение № 98 от 25.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 750/2011 год.,
II т. о., ТК и решение № 15 от 25.07.2014 год. на ВКС по т.дело №1506/2013 год., I т. о., ТК,
протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП.
Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има
доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието
изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, който претендира
обезщетение за вреди, твърдейки, че е встъпил в правата на увреденото лице, какъвто е
разглеждания случай, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което
той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява
всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква
специални знания, които съдът не притежава.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че представеният протокол за ПТП, в
който е посочено, че застрахователното събитие е настъпило на 13.09.2022г съобразно
изрично обозначена схема на ПТП, не следва да бъде игнориран, а следва да се цени в
съвкупност с показанията на разпитаните пред съда свидетели и приетата по делото
автотехническа експертиза. Именно при извършване на съвкупна преценка, Софийски
районен съд съобрази, че съгласно заключението на приетата по делото автотехническа
експертиза механизмът на процесното ПТП, възприет и от съда, съответства на настъпилите
4
в следствие на него щети по автомобила застрахован при ищеца. Същото се потвърждава и
от изслушаните по делото свидетели – свидетелят П., който е водачът на застрахования при
ответника автомобил, и свидетелят Л. – водач на увреденото МПС. И двамата свидетели
потвърждават, че водачът на застрахованото при ответника МПС е преминал на червен
светофар на кръстовището, а водачът на застрахования при ищеца – на зелен сигнал на
светофарната уредба. Нещо повече, свидетелят Л. посочва, че автомобил . с рег.№ . се е
движил с висока скорост с цел да премине по-бързо на червено. В насока, че е преминал на
червен светофар са и показанията на свидетеля П., който свидетелства, че е преминал на
червен светофар и, че на място е признал вината си за настъпване на ПТП. Съдът кредитира
изцяло показанията и на двамата разпитани по делото свидетели, доколкото същите са
непротиворечиви, последователни и логични, като кореспондират напълно с всички събрани
по делото доказателства. Показанията и на двамата се допълват и са еднопосочни, като
свидетелите не са заинтересовани от изхода на спора. Двамата свидетели са преки участници
в настъпилото застрахователно събитие и най-пълно са успели да възприемат осъществените
действия. Именно при съвкупна преценка на така посочените доказателства, съдът приема,
че при условията на пълно и главно доказване от ищеца е установено настъпването на
процесното застрахователно събитие, неговия механизъм и в частност, видно от
заключението на вещото лице, че настъпилите вреди са в пряка причинно-следствена връзка
с процесното ПТП.
Настоящият състав приема, че е налице и последният елемент от фактическия състав
на деликта, а именно – наличието на вина у водача на автомобил марка . с рег.№ ., доколкото
съгласно чл. 45, ал. 2 от З. вината се предполага, поради което в тежест на ответника в
настоящото производство, е било да проведе пълно и главно доказване, за да обори
презумпцията, но по делото не са представени каквито и да е доказателства в тази насока.
В отговора на исковата молба ответното дружество изрично е признало и наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „.” на автомобилисти към датата
на процесното събитие по отношение на МПС марка . с рег.№ .. Същото се потвърждава и от
представената към исковата молба справка от Гаранционен фонд /л.47 от делото/.
Следователно, по делото е установено осъществяването на фактическия състав на
нормата на чл. 411 от КЗ, поради което съдът намира, че исковата претенция на ищцовото
дружество е доказана по основание.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, Софийски
районен съд приема следното:
Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се
дължи от застраховател по задължителна застраховка . на автомобилистите на увредените
трети лица се определя по правилата на чл. 499, ал. 2 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ,
означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в
което той е бил преди увреждането - да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за
движение техническо състояние. Следователно застрахователят по . в хипотеза на регрес
5
спрямо него заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие - без овехтяване /Решение № 52 от 08.07.2010
г. по т.д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО/. При нейното пълно или частично унищожаване тази
действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според която
действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл. 203 КЗ /отм./ -
аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 КЗ, е пазарната стойност, достатъчна към момента на
увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на
ремонта за отстраняване на настъпилата вреда /Решение № 115/9.07.2009 г. по т.д. №
627/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, като при определяне на обезщетението съдът, ползвайки
заключение на вещо лице, не е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. на КФН /в
този смисъл Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение №
52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д.
.0/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/.
В разглеждания случай съгласно заключението на автотехническата експертиза, което
настоящият състав кредитира изцяло по реда на чл. 202 от ГПК, щетите по МПС с марка . с
рег. № . се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 13.09.2022г. ПТП,
като до този извод експертът е достигнал при съобразяване на механизма на процесното
ПТП, опис на щетите, изготвен от ищеца и отразените в протокола за ПТП видими
увреждания. Същите се потвърждават и от заявеното от разпитания по делото свидетел Л.,
който посочва, че уврежданията по управлявания от него автомобил са били в предна лява
част. Съдът намира, че следва да бъде посочено и че видно от самата застрахователна полица
увреденият автомобил е бил с година на производство 2022г., като вещото лице
потвърждава, че МПС е било в експлоатация към датата на ПТП едва от 7 месеца и 24 дни.
Ето защо по отношение на стойността на нанесените щети, необходима за възстановяване на
процесния лек автомобил към датата на настъпване на процесното ПТП, вещото лице е
категорично, че същата се равнява на 9193.56 лева, като това е цената, платена в официален
сервиз.
Делинквентът, съответно застрахователят на неговата . следва да заплати
обезщетение, което да постави увредения в положение от преди реализирания деликт. При
имуществените застраховки, стойността на дължимото застрахователно обезщетение се
определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три
години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката на конкретния автомобил
дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран автомобилът в
официалния фирмен сервиз и която е отразена в и.адените от съответния официален сервиз
във връзка с ремонта фактури. При липса на посочените две условия, т.е. ако автомобилът е
бил пуснат в експлоатация преди повече от три години или отремонтирането е станало не в
официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната
6
пазарна цена, т.е. изхожда се от възстановителната стойност на имуществото. Ето защо ако
увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по
цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизирания сервиз, щом това е
условие за заплащане на гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на
експлоатация, считано от годината на производство на автомобила /три или повече години в
зависимост от конкретно определения от продавача или производителя гаранционен срок/,
този автомобил обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни
части са нови и оригинални. При таза хипотеза, при настъпване на застрахователно събитие,
увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено, в случай че изцяло бъдат заместени
повредените автодетайли с нови оригинални авточасти. Ако обаче няма причина
автомобилът да се ремонтира в сервиз с цени над средните /с оглед запазване на гаранцията
на автомобила/, дължимото от ответника обезщетение не може да надхвърля средните
пазарни цени за труд и за нови авточасти и детайли. Тежестта за доказване размера на
дължимото обезщетение е на ищеца.
Гаранционният срок може да е различен за различните марки автомобили - от 3
години нагоре. В настоящата хипотеза видно от представените доказателства, а и от
заключението по автотехническата експертиза се установява, че към датата на ПТП
увреденият автомобил е бил в експлоатация от 7 месеца, т.е ПТП е реализирано в рамките на
гаранционния срок. От друга страна, в заключението си вещото лице изрично е посочило, че
. е официален сервиз на „..“. Следователно в случай са налице и двете кумулативни
предпоставки, за да се приеме, че дължимото обезщетение се равнява на стойността,
необходима за отремонтиране на МПС в официален сервиз. Предвид това доколкото
платеното от ищеца обезщетение е в размер – 9193.56, възражението на ответника, че
заплатеното обезщетение е в завишен размер се явява неоснователно. Ищецът има право да
получи и обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата – 15 лева, т.е
общият размер на дължимото застрахователно обезщетение е 9208.56 лева.
Софийски районен съд намира за неоснователно релевираното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
застрахованото при ищеца МПС. С нормата на чл. 51, ал. 2 от З. е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вредите, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, когато увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Приложението на
това правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия, с което той обективно е съ.ал предпоставки и/или възможност за настъпване на
увреждането, т.е. когато е налице причинна връзка между негови действия или бе.ействия и
вредоносния резултат. При произнасяне по възражението на ответника по иск за
съпричиняване на вредоносния резултат, от съществено значение е конкретното проявление
на действието или бе.ействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена
причина за причинените вреди. При обективното съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от З.
намаляването на дължимото от деликвента обезщетение не e обусловено от преценката дали
е налице виновно и противоправно поведение на пострадалото лице за настъпване на
7
увреждането. В този смисъл е и задължителната съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963
г., в която е акцентирано върху предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от
непозволено увреждане – допринасяне от страна на увредения за тяхното настъпване и
пряка причинната връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. В този
смисъл е и последователната и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в решение
№ 96/29.06.2015г. по т.д.№ 2461/2014г. на ВКС, II т.о., решение № 45/15.04.2009г. по т.д.№
525/2008г. на ВКС, IIт.о, решение № 206/12.03.2010г. по т.д.№ 35/2009г. на ВКС, II т.о,
решение № 58/29.04.2011г. по т.д. №623/2010г. на ВКС, II т.о, решение № 44/26.03.2013г. по
т.д. № 1139/2011г. на ВКС, II т.о.
При съобразяване на така дадените разяснения относно съпричиняването и
представените по делото доказателства, Софийски районен съд приема, че от ответника не
са ангажирани доказателства за наличието на соченото от него поведение на водача на
увреденото МПС. Ето защо искът следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на предявения иска по чл. 86 от З.:
Задължението на делинквента (на застрахователя на неговата .) към застрахователя по
имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към което с оглед
регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от З..
Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване
на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /в този случай моментът на
настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не съвпадат/. Ето защо за
поставяне на длъжника в забава е необходимо покана. Съгласно специалната разпоредба на
чл. 412, ал. 3, т. 1 от КЗ застрахователят на гражданската отговорност на делинквента следва
да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне на
преписката, когато същата съдържа всички необходими документи, сочещи за неговата
отговорност /арг. чл. 412, ал. 2 от КЗ/ или от отказа.
По делото е представено уведомително писмо с изх.№ .г, с което ответникът изрично
е отказал заплащане на претендираната сума по преписка по щета № . с аргумента, че е
налице виновно поведение на водача на МПС с марка . с рег. № .. Това обстоятелство не се
оспорва от ответника. Ето защо следва да се приеме, че от 03.01.2023г (датата от която се
претендира присъждането на мораторна лихва) ответникът е изпаднал в забава за плащане
на претендираната сума. Определено по реда на чл. 162 от ГПК за исковия период от
03.01.2023г. до 04.12.2024г. размерът на обезщетението за забава върху дължимото
обезщетение, възлиза на 2322.78 лева, в какъвто размер е и претенцията на ищеца. При това
положение предявеният акцесорен иск също следва да бъде уважен в цялост.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски по делото. От името на
ищеца съгласно представен списък по чл. 80 ГПК се претендира присъждане на заплатената
държавна такса, депозити за експертиза и свидетел и адвокатско възнаграждение. При
съобразяване на разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по
8
тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдът взе предвид, че са ангажирани доказателства за
заплащане на сумата от 461.25 лева държавна такса, депозит за свидетел – 40 лева и 350 лева
– депозит за експертиза. Следва да се посочи, че на свидетеля Л. е заплатен депозит от 40
лева, а не от 140 лева както е посочено в списъка на ищеца, доколкото внесената по сметка
на СРС сума от 100 лева – депозит за свидетел не е използвана и подлежи на
възстановяване, а не на възлагане в тежест на насрещната страна. Доказано е и заплащането
на адвокатско възнаграждение в размер на 1724.26 лева, доколкото е представена фактура за
уговореното възнаграждение и документ за плащането му. Релевираното възражение по
чл.78, ал. 5 ГПК от насрещната страна се явява неоснователно, при съобразяване на
обстоятелството, че посоченият хонорар е с включено ДДС. Предвид това в полза на ищеца
следва да се присъди сума в размер на 2575.51 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА . „.“ . ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., бул. „.“ № ., да
заплати на ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. ., сумата от 9208.56 лева,
представляваща регесрна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
преписка по щета № ., във връзка с настъпило на 13.09.2022г. в . ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 04.12.2024г. до окончателното заплащане на
сумата и сумата от 2322.78 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 03.01.2023г.
до 03.12.2024г.
ОСЪЖДА . „.“ . ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., бул. „.“ № ., да
заплати на ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. ., на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата в размер на 2575.51 лева - разноски в исковото производство пред Софийски
районен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9