Р Е Ш
Е Н И Е № 260040
гр.Кюстендил,
07.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
КАЛИН В.-мл.съдия
при
участието на секретар: Любка Николова
и
прокурор Бойко Калфин:
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева ВНОХД №297/2020 г. по описа на
съда и за да се произнесе , взе предвид
следното:
Производство е въззивно и е по
реда на гл.21 вр. с гл.20 от НПК.
Образувано е по жалба от
подсъдимия Е.Г., чрез адв.В.У. от БлАК,
срещу присъда № 36/26.05.2020 г., постановена по НОХД № 1240/2019 г. по описа
на Дупнишки районен съд, с която е признат ЗА ВИНОВЕН в това, че на 11.06.2019 година, около 18:30 часа в
село Ресилово, община Сапарева баня, ул. „***“ пред дом № ** е нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на В.Д., вследствие на който е причинил телесно
увреждане, изразяващо се в счупване на челюст – двустранно счупване на долната
челюст в областта долночелюстния ъгъл в дясно и възходящия клон на долната
челюст в ляво, довело до затрудняване на дъвченето и говоренето за срок от 40
до 60 дни, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението
на деянието си и да ръководи постъпките си – престъпление по чл.
129, ал. 2, пр. 3, алт. 1, във вр. с ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК,
за което на основание чл. 129, ал. 2, пр. 3, алт. 1, във вр. с ал. 1, вр. с чл.
63, ал. 1, т. 3 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2 б. „б“ от НК му е наложено наказание наказание „пробация“, със следните пробационни мерки:
1. На основание
чл. 42а, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 42б, ал.1 от НК - "Задължителна
регистрация по настоящ адрес", за срок от 2 /две/ години, с
периодичност два пъти седмично;
2. На основание
чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК - "Задължителни периодични срещи с пробационен
служител", за срок от 2 /две/ години;
3. На основание
чл. 42а, ал.2, т. 6, вр. с ал. 3, т. 3 от НК – „Безвъзмезден труд в полза на
обществото“, в размер на 150 часа годишно, за срок от 2
/две/ години.
С присъдата подсъдимият е ОСЪДЕН, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати по сметка на ОДМВР - гр. Кюстендил,
сумата от 537, 60 лева –
разноски по досъдебното производство и по сметка на РС-Дупница и в полза на
бюджета на съдебната власт, сумата от 400,00 лева – разноски за експертизи в съдебното
производство, както и 5,00 лева - държавна
такса за издаване на изпълнителен лист.
В жалбата са направени оплаквания за процесуална и
материална незаконосъобразност на присъдата.
Процесуалната
незаконосъобразност е мотивирана с доводи за
неизяснена по безспорен начин
фактическа обстановка, избирателно кредитиране на свидетелски показания от съда, като е дал
вяра на косвени, вкл. и на съпругата на подсъдимия, без да обсъди, че същата
има родствена и/или емоционална
привързаност към пострадалия, а е изключил показанията на
свидетели-очевидци и липсва на собствени
изводи на съда за субективната страна на извършеното престъпление.
Оплакването
за материална незаконосъобразност на присъдата се
обосновава с:
- липса на съпричастност на подсъдимия към причинената
средна телесната повреда на пострадалия;
-недоказаност на обективна и
субективна съставомерност на деянието
на подсъдимия към престъплението, за което е осъден и обвинен, тъй като никой от свидетелите не е видял
подсъдимият да е нанесъл удар на пострадалия; липсва на
пряк умисъл у подсъдимия да навреди на пострадалия, като причиняването на телесната повреда е случайно
.
- действие при усл.на неизбежна отбрана, тъй
като конфликтът е предизвикан от пострадалия, като нападението от страна на пострадалото лице е прекратено
от подсъдимия чрез отблъскването му.
-причиняване на телесната
повреда от подсъдимия при силно
раздразнено състояние по см.на чл.132, ал.1 от НК, тъй като видно от СППЕ е, че извършеното от подсъдимия съдържа
характеристики на средна телесна повреда при раздразнение.
Напомня
се, че присъдата не може да почива на предположения, а обвинението следва да е
доказано по безспорен и несъмнен начин.
Правят
се две алтернативни искания към съда- по чл.336, ал.1, т.3 от НПК за отмяна на
осъдителната присъда и постановяване на оправдателна или по чл.337, ал.1, т.1 от НПК за изменяне на
присъдата, като се намали размера на наложеното наказание от 2 години пробация
на минималния предвиден за престъплението размер.
По време на
въззивните съдебни прения прокурорът е пледирал за потвърждаване на присъдата,
като законосъобразна.
Адв.У. е заявила,
че присъдата е незаконосъобразна, тъй като
в нея не е коментиран механизмът на извършеното престъпление, който не е
ясен и не са изложени основания за
субективния елемент на извършване на
престъплението. Молила е за отмяна на присъдата, евентуално за
намаляване на наказанието.
Подсъдимият е
молил за намаляване на наказанието.
КнОС, след преценка
на процесуално допустимата жалба , на
доводите на страните и доказателствата по делото, и след служебна проверка на
присъда в пределите на правомощията си по чл.314 от НПК, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Присъдата не е
постановена в нарушение на процесуалния
закон, тъй като ДнРС е спазил стриктно
разписаните в НПК
съдопроизводствените правила за разглеждане на делото и за изготвянето
й. Районният съд е събрал по предвидения в НПК ред всички допустими и относими
доказателства и доказателствени средства за пълното, обективно и всестранно
изясняване на обстоятелствата по делото. Анализирал ги е задълбочено и всестранно, като ги е оценил според
действителното им съдържание. Дал е вяра
на достоверните доказателства, по съображения, които са правилни. Изключил е от
доказателствения материал
доказателствата, които не установят
и изопачават действителните събития, като е изложил пространни съображения за това. Напълно е изяснил фактическата обстоятелства, при която е
извършено престъплението. Приетите за
установени фактически обстоятелства са изложени
ясно, хронологично и изключително детайлно. Те кореспондират с достоверните доказателства и доказателствени
средства.
КнОС, след
собствената преценка на събраните от ДнРС доказателства, приема
за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Е.А.Г. е роден на *** г. в
гр.Дупница, живее в с. Ресилово, община
Сапарева баня, ул.“***“ №***, българин е, български гражданин, в приятелски отношения със св.
Н.Р. към 11.06.2019 г. е с основно
образование, учащ, непълнолетен- на 17 г. и 8 м, неосъждан, с ЕГН **********
Към
11.06.2019 г., подсъдимият Е.Г. живеел на горепосочения адрес ***, заедно с
родителите си – св. В.и А. Г., както и с братята
си- В.(по-голям от него) и К.-по-малък.. На този адрес понякога му
гостувала и неговата прителка – св. Н. Р.от гр.Дупница.
Подсъдимият
и по-големият му брат В.притежавали кросов мотоциклет,
тип „ендуро“, който се редували да управляват из
селото. Подсъдимият понякога возел с мотора и приятелката си - св. Р..
Пострадалият
св.В.В.Д. е на 63 години, пенсионер и също живее в с.
Ресилово, общ. Сапарева баня, на ул. „***“ № ***, заедно със съпругата си - св. Т. Д. Двамата
често се грижат за внучетата си, които играят и карат колело с други деца на
улицата пред тях, която се намира не далеч от улицата и дома на подсъдимия.
На
11.06.2019 г., към 18.30 часа, подсъдимият управлявал мотоциклета си в с. Ресилово. На него возел и св.Р. Двамата минали с висока скорост по
улицата, на която живеел пострадалия св.
Д. и съпругата му.. По това време на нея играели внучетата на постр.свидетел с
други общо около 10 деца. Той бил в двора на къщата си и като чул силния шум от
преминаващия мотор, изскочил на улицата, тъй като се притеснил за играещите на
нея деца. Попитал
съпругата си, която поливала цветя на тротоара, кой кара толкова бързо. Отговорила му, че подсъдимият преминал бързо с мотора си. Докато двамата
говорели, подсъдимият стигнал пред дома
си, спрял, св.Р.слязла, а той потеглил, за да направи още една обиколка с мотора.
Пострадалият
св.Д. силно се възмущавал и притеснявал
за внучетата си от ежедневните продължаващи вече 3 години преминавания с мотор,
с висока скорост, по улицата му от подсъдимия и брат му. За това бил
подавал сигнали до кмета на селото и общината, на тел.112, но резултат нямало.
Решил този път да поиска обяснение от подсъдимия и да му отправи предупреждение.
Веднага след разговора със съпругата си, тъй като имал подагра и ходел трудно, се
качил в джипа си и го насочил към къщата на подсъдимия, която
била на около 80 м. Св. Д. проследила с
поглед отпътуването на съпруга си, след
което тръгнала надолу по улицата. Преди пострадалия св.Д. да завие с джипа
надясно по улицата на подсъдимия, пред него минал подсъдимия с мотора. Малко
след това подсъдимият спрял на улицата пред дома си и предал мотора на
по-големия си брат Васил, който потеглил с него надолу по улицата.
Пострадалият
св.Д., като приближавал къщата на подсъдимия, натиснал няколко пъти клаксона на
автомобила си. Спрял рязко, почти успоредно, на около метър от оградата на
двора и в близост до отворената дворна врата, на около 2 метра от подсъдимия,
който бил пред вратата. Пострадалият св.Д. слязъл от дясната предна
врата на автомобила си с десен волан, заобиколил
джипа си и започнал да се приближава към подсъдимия с разперени встрани
ръце, тъй като бил афектиран от поведението му . Вървял бавно и го питал,
няма ли да престанат с тези мотори. Казал му да погледне колко деца има на
улицата, ще сгази някое дете и да отиде в затвора. Така приближил на около половин метър от подсъдимия,
който нищо не отговорил. Внезапно и неочаквано за пострадалия свидетел, подсъдимият извадил лявата си ръка от джоба си ( в която я
държал докато постр.св.му говорел вървейки бавно към него) и с нея му нанесъл
силен юмручен удар в лицето. Ударът попаднал в дясната част на долната челюст на пострадалия св.Д., който почувствал
силна и режеща болка в лицето, от която му притъмняло. Свлякъл се на земята и
паднал на коленете си. Политнал странично напред и паднал по лице. Ударил
си главата в земята и се наранил под
окото, в областта на скулата. От лицето му потекла кръв, която капела по рицата
му. Изпитвал силни болки и в коленете. В този момент, от двора на къщата, пред
дворната врата последователно излезли бащата, майката и приятелката на подсъдимия
– свидетелите А.Г., В.Г. и Н.Р. Пострадалият св.Д. започнал да става. Първо
седнал, след малко се подпрял на ръцете
си и се изправил бавно на крака. Бащата на подсъдимия му казал, че „така му се пада, щом го налита
на портата“. Постр.св.Д. притиснал раната от удара в областта на
челюстта си с блузата, с която бил облечен и потеглил с автомобила към Спешния
център в гр. Сапарева баня.
Случилото
се пред дворната врата на подсъдимия наблюдавала от разстояние, през огради с
метална мрежа на съседни дворове, съпругата
на пострадалия св. Т.Д.. Тя не могла да възприеме от мястото си причината за
падането на съпруга си и за това решила да избърза и да го пресрещне при
преминаването му с автомобила надолу по улицата, за да го попита, какво точно
се е случило. Не успяла, защото когато
излязла на улицата вече бил преминал без да я забележи,
продължавайки в посока гр. Сапарева баня.
Малко
след това пострадалият пристигнал в ФСМП-гр. Сапарева баня. Бил приет от дежурните
медицински лица – свидетелите Г.Г. - фелдшер и С. Г.
– медицинска сестра. Те незабавно обработили и превързали раните му. На
св.Георгиев пострадалият свидетел казал, че съсед го е ударил. Св. Г. се обадил на тел. 112 от служебния
телефон във ФСМП-гр. Сапарева баня с номер ********** и съобщил на
оператора казаното му от пострадалия относно причината за нараняванията му. Малко по-късно на сигнала във ФСМП- гр.
Сапарева баня се отзовал полицейски патрул, в състав свидетелите И.Д. и св.Б.Г.
След като пострадалият свидетел
им посочил имената на подсъдимия и адреса
му, двамата се насочили към село Ресилово, за да поискат обяснение от
него. Постр. св.Д.,
придружен от св.Г., отпътувал за болница
МБАЛ „Св.Иван Рилски“ 2003 в гр.Дупница, известна като „Лефтеровата болница“. В
нея били зашити раните на лицето му и
бил настанен на лечение в неврологично отделение, поради съмнение за
сътресение на мозъка.
Свидетелите посетили веднага подсъдимия на
адреса, където на улицата разговаряли с него, родителите му и приятелката му. Разпоредили на непълнолетния подсъдим и
останалите с него да ги придружат до РУ на МВР– гр. Дупница, където да напишат
обяснения за случилото се. На подсъдимия и на пострадалия свидетел връчили протокол по ЗМВР с предупреждение да нямат спорове в
бъдеще.
Пострадалият
претърпял множество медицински интервенции в болницата и след направено
образно рентгенологично изследване било
установено, че има счупване на няколко места в областта на долната челюст,
поради което и бил изпратен за специализирано лечение в МБАЛ „Св. Ана – гр.
София“, където бил опериран, а по-късно претърпял и други допълнителни
стоматологични интервенции.
Според
изготвените на досъд.п-во, от вещите лица д-р Л.-съдебен лекар в
отделение „СМЕ“ на ВМА и д-р Мишин-дентален лекар, първоначална и допълнителна съдебномедицински
експертизи, пострадалият В.Д., в резултат на нанесения му на 11.06.19
г. удар е получил следните травматични увреждания:
Двустранно счупване на долната челюст
в областта на долночелюстния ъгъл, вдясно и възходящия клон на долната
челюст, вляво; Разкъсно-контузна рана в областта
на десния долночелюстен ръб и в областта на
лявата назо-лабилна гънка, Оток на дясната буза и дясната долночелюстна област; Кръвонасядане и
оток в лявата долночелюстна област, по
предната и лявата повърхност на шията; Сътресение на мозъка и Охлузване на
лявото коляно.
Според в.лица, от
установените и описани в
мед.документация травматични увреждания
е видно, че локализацията им е
в лицевочелюстната област, с изключение на
охлузването на лявото коляно. Относно наличното счупване на долната челюст на
две места в горепосочените области и предвид разкъсно-контузната рана в меките тъкани в областта на долната челюст, в дясно, в.л.
са посочили, че счупването е причинено с
един удар с твърд тъп предмет, с твърда удряща повърхност. Вещите лица са
отбелязали и че докато счупването на възходящия клон на долната челюст вляво е
причинено по индиректен механизъм, то е в резултат на същия този удар. Сочи се,
че полученото мозъчно сътресение и допълнителите мекотъканни увреждания
в съвкупност и поотделно са довели до временно разстройство на съзнанието
неопасно за живота. Направен е извод, че описаното двустранно счупване на
долната челюст реализира критериите на медико-биологичен признак „счупване на
челюст по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК“. Възстановяването от посоченото
счупване е възможно след операция за период от 40-60 дни, докато
периода за възстановяване на останалите мекотъканни увреждания
е между 15-20 дни.
В допълнителното
си заключение вещите лица са потвърдили броя и вида на констатираните
увреждания, като са допълнили, че счупването на долната челюст е довело до
трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 дни, който
е в рамките на посочения оздравителен период.
Разпитани в
съдебно заседание на 20.02.2020 г. (л.79г-80 от делото) вещите лица са заявили,
че човешката ръка е твърд тъп предмет и по нея няма ръбове; че това счупване се
получава при удар със значителна сила и че
счупването на долната челюст не може да бъде причинено чрез удар с
дланта на ръката, която представлява твърд тъп предмет, но не е твърд тъпоръбест предмет. В.лица са заявили
още, че подобни увреждания не могат да се получат при падане от собствен ръст,
а причинените на пострадалия увреждания при падане и последвал удар в твърда
повърхност биха били от друг вид и с различна по-голяма локализация от
констатираните. Допълват, че такова счупване може да се получи с един удар с
юмрук със или без поставен предмет /бокс/ върху него.
В
заключението на назначената в хода на съдебното следствие комплексна съдебно-психолого-психиатрична експертиза, изготвена
от вещите лица д-р И.И.К.- психиатър и О.М. – психолог подсъдимия се определя
като психично здрав, който макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Същият има запазена
способност да възприема правилно фактите относими към
делото и да дава достоверни обяснения за тях, като в момента на извършване на
деянието не е бил в състояние на силно раздразнение, т. нар. афект, а в
състояние на обикновено раздразнение. Направен е извод в заключението, че
деянието е могло да бъде извършено поради увлечение или лекомислие, с оглед
възрастта на подсъдимия, но в съдебно заседание вещите лица категорично
уточняват, че по делото липсват каквито и да са конкретни данни за наличие на
тази чисто принципна и само хипотетична възможност. По отношение на посоченото
раздразнение при изслушването си конкретизират, че става въпрос за много
по-лека степен на раздразнителност във формата на избухване.
Гореизложените
фактически обстоятелства не се различават съществено от изложените от
ДнРС. Те са установени въз основа на показанията на св. В.Д. ( дадени пред районния съд и на
ДП), св.И.Д., дадени пред ДнРС и на ДП, св.Т.Д. (л.49 от съд.п-во и л.38 от ДП), св.Б. Г. (л.81 от съд.п-во), св. Г.Г.
(л.81г от съд.п-во), св.Сл.Г.(л.((( от съд.п-во), отчасти от показанията на А.Г. (л.46 от съд.п-во и н.42 от ДП), на
показанията на св. В.Г. (л.47 от съд.п-во
и л.39 от ДП), св.Р.(л.48 от съд.п-ов), обяснения на подсъдимия (л.112
г. от съд.п-во), както и от съебномедицинско удостоверение №Ж-37/2019, изд. от
д-р Л., Епикриза от МБАЛ „Св.Иван
Рилски-2003“-Дупница и Епикриза от УМБАЛ „Св.АНна“-София, Справка за съдимост и
СМЕ и СППЕ , цитирани във фактическата обстановка.
Правилно ДнРС е кредитирал показанията на пострадалия св.Д., дадени на съд. и дос.п-во,
защото са ясни, категорични, логични, последователни и потвърдени от останалите
събрани по делото доказателства.
Твърдението на постр.св. относно времето и мястото на срещата му с
подсъдимия се потвърждава от показанията на св.Д., на св.Г.-А.и
В. на св. Р., на св..
и Б.Г. установили производни
доказателства относно тези факти, както и от обясненията на подсъдимия.
Показанията на пост.св.Д., според които
подсъдимият му нанесъл удар в лицето се потвърждават и от показанията на св.Г.Г.
и последващото му поведение, изразило се в телефониране на 112 за съобщаване на казаното му от постр.св.Д..
Това св.Д. е заявил и пред св. Д. и Б.Г..
Посоченият от
пострадалият свидетел механизъм на причиняване на уврежданията му
напълно се потвърждава от СМЕ-основна и допълнителна, от която пък се
опровергава по категоричен начин достоверността на твърденията на обвиняемия и
родителите му, според които подс.отблъснал с две ръце пострадалия и той паднал.
Правилно и
обосновано ДнРС е дал вяра на показанията на свидетелите-неочевидци на
инцидента между подсъдимия и пострадалия Б.Г. и Д., с изк. на твърдението на
последния, че постр.св.имал мирис на алкохол. Показанията на тези свидетели и на св.Г. Г.
са идентични относно заявеното им от постр.свидетел, непосредствено след
случая, според което удар в лицето му е нанесъл подсъдимия и уврежданията са му
от този удар.
Правилно ДнРС е дал вяра и на показанията на
св.Д., според които пострадалият св. Д.
се е срещнал с подсъдимия на улицата пред дворната му врата и е паднал на
земята, по невъзприета от нея причина, след което е станал и се е качил отново
в автомобила си, с който потеглил и се отдалечил от мястото. При преценката на показанията ДнРС
изключително прецизно и детайлно е подложил на точен и задълбочен анализ
показанията й. При изключително задълбочения анализ на същите и преценката им за достоверност е отчел и съпружеските
й отношения с пострадалия. Последните, според КнОС не са станали причина за изопачаване на възприетото
от същата. Констатираните от ДнРС известни противоречия в показанията й
правилно са отдадени на изминалия период от време от случая и са отстранени по
надлежния ред, чрез прочитане на показанията й от досъд.п-во, които е
поддържала. От най-съществено значение за делото са показанията й според които
постр.свидетел се е срещнал с подсъдимия
пред къщата му и е паднал на земята. Те
се потвърждават от показанията на самия пострадал, както и от показанията на
свидетелите-роднини на подсъдимия-негорите родители.
Правилна е и оценката на показанията на свидетелите Г.родителите на подсъдимия и св.Радоева. Изводът му за
частична достоверност на показанията им е правилен, защото кореспондира с установените
доказателства от останалия доказателствен материал
и изводите на съдебно-медицинските
експертизи. Обосновано съдът е приел, че
заявеното от тези трима свидетели
спомага за изясняване на обективната истина по делото единствено в частта
относно: посоченото от тях време, място и лица участвали в инцидента, причината за пристигането на частния обвинител
с автомобила си на улицата пред дома на семейство Г.,
падането му на земята, ставането от нея и напускането му с автомобила. В тази част правилно показанията им са
кредитирани, тъй като се потвърждават от показанията на останалите
свидетели-очевидци, каквито са пострадалия свидетел и съпругата му.
Правилно съдът е
изключил, като заинтересовани и недостоверни, показанията на свидетелите Гиздови
и обясненията на подсъдимия, в частта им
според които пострадалият бил хванал подсъдимия за гърлото, бил го псувал,
искал да го блъсне с автомобила и бил отблъснат от подсъдимия, в резултат на
което паднал на земята. Тези показания и обяснения са опровергани по категоричен начин от
показанията на постр.св., както и от механизма на причиняване на увреждането на
пострадалия, посочен от вещите лице в заключенията им и в разпита им. Логичен и
подкрепен от доказателствата е изводът на съда за депозиране на тези показания
от Гиздови и обясненията на подсъдимия с цел изключване или смекчаване на
наказ.отговорност на подсъдимия.
Останалите цитирани
от ДнРС показания на свидетелите Г. и на св.Р.са обсъдени задълбочено и
детайлно от ДнРС, съпоставени са помежду им и са преценени според
действителното им съдържание. Тези показания не опровергават извода на съда
за нанесен от подсъдимия удар в
лицето на пострадалия.
Правилно съдът е ценил СМЕ-и на вещите лица д-р Л. и д-р М. тъй като са обосновани и не поставят под съмнение верността на изводите им. Правилно ДнРС е приел, че вещите лица компетентно, изчерпателно и на база специалните си знания, категорично са определили вида, локализацията и най-вече обективно възможния механизъм за причиняване на констатираните увреждания при пострадалия. Предвид съдържанието на СМЕ-и и заявеното от в.л. по време на разпита им от ДнРС липсва основание за съмнение , че фрактурата на челюстта на пострадалия е причинена чрез един удар с твърд тъп предмет, като юмрук, а не при падането му от собствен ръст в резултат на блъскането му с ръце, както е твърдял подсъдимия.
Анализът и
оценката на обясненията на подсъдимия,
направен от ДнРС напълно се споделя от КнОС. Правилно са кредитирани
обясненията относно пристигането на пострадалия пред дворната врата на
подсъдимия, приближаването му към него с протегнати ръце, падането на
пострадалия на земята, ставането му от нея
и оттеглянето му с автомобила си, както и за това, че в месеците около
инцидента е тренирал Кикбокс в школа „Патриот“, в гр. Дупница. Правилно и обосновано съдът е изключил от док.материал, като
недостоверни, обясненията на подсъдимия,
според които е отблъснал с две ръце пострадалия, който
го бил хванал за гърлото и имал
отпечатъци по него и според които след ставането на пострадалия от земята нямал
наранявания по лицето му. Твърдението
на подсъдимия и на св.Гиздова за
наличие на следи по гърлото или врата му
от хващането му от пострадалия не се
потвърждава от медицински документи, а би трябвало, при възникналите
обстоятелства и последиците от тях. Предвид на това и показанията на
пострадалия свидетел, КнОС приема, че
такива подсъдимият не е имал, защото не
е бил хващан от пострадалия за гърлото.
КнОС изцяло
споделя съображенията на ДнРС за липса на доказателства, позволяващи извод за
причиняване на телесната повреда на пострадалия свидетел от подсъдимия при
неизбежна отбрана по чл.12, ал.1 от НК
или в състояние на силно раздразнение по
см. на чл.132, ал.1 от НК.
Не е налице неизбежна отбрана, защото
липсва противоправно нападение
от пострадалия свидетел по отношение на подсъдимия. Затова и нанесения удар от
подсъдимия на пострадалия свидетел не е за да отблъсне нападение над него и
не реализиран при усл.на неизбежна
отбрана.
Липсват
доказателства по делото, установяващи нанесения от подсъдимия удар на пострадалия свидетел да е в състояние
на „силно раздразнение“, причинено от
пострадалия. Не са събрани доказателства, установяващи подсъдимият да е бил
ядосан или гневен от пострадалия
свидетел. Според св.Радоева, подсъдимият е бил спокоен, запазил е
самообладание, според св.Гиздова е бил
много изплашен, а според пострадалия свидетел е бил мълчалив и го е гледал,
след което внезапно го е ударил.. Никой
от свидетелите не е твърдял подсъдимият да е бил в състояние, позволяващо да
бъде преценено като силно раздразнено.
И вещите лица не са направили подобен извод в
изготвената комплексна съдебно-психолого-психиатрична експертиза, която
правилно е ценена от съда при
формиране на фактическите си и правни
изводи.
КнОС изцяло споделя правните съображения за
квалифициране на деянието на
подсъдимия като престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. ІІІ, алт. 1, във вр. с
ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, тъй
като действайки по описания
по-горе начин е осъществил неговите обективните и субективни признаци.
Обект на
престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността
на човешкото здраве и физическата цялост на личността, а предмет на
престъплението е пострадалия –св.Д..
Подсъдимият е осъществил изпълнителното деянието на престъплението
чрез действие, изразило се в нанасяне на юмручен удар на пострадалия св.Д.
в лицето в областта на долната челюс.
Престъплението е резултатно
увреждащо с настъпил престъпен резултат, изразил се в счупване на челюст, представляващо средна
телесни повреди по см. на чл.129, ал.2 НК. Това изменение (счупването на челюстта) в
здравословното състояние на пострадалия
е в причинна връзка с деянието на подсъдимия.
Подсъдимият е
действал с пряк умисъл по см.на чл.11, ал.2 от НК, тъй е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им. Подсъдимият,
макар и непълнолетен, е могъл да разбира напълно и ясно свойството и значението
на деянието си и да ръководи постъпките си, Той е съзнавал, че със силния си
удар може да причини счупване на
челюстта на пострадалия. Не
е необходимо да има специални знания относно травматичното увреждане, което би причинил на
пострадалия. Присъщото ниво на знания и
социален опит, характерно за вменяемите лица, какъвто е подсъдимият , е достатъчно, за да може той да направи
заключение, че с нанесения юмручен удар
може да причини настъпилата средна
телесна повреда-счупване на челюст.
Изводът за наличие на умисъл у подсъдимия за
извършване на престъплението КнОС извежда от начина, по който е бил нанесен удара от подсъдимия,
включващ средството, с
което е нанесен удара-юмрук, насоката и силата на удара, мястото
на нараняването, разстоянието, от
което е посегнал подсъдимия и ударил пострадалия.
КнОС не
намира основания за смекчаване на наказанието, тъй като наложеното не е явно
несправедливо, предвид вида и характера телесната повреда, начина за причиняването й, последиците от нея за
пострадалия-претърпени болки, страдания, ограничения, множество медицински интервенции, вкл. и
оперативни, дългия възстановителен
период
С оглед изхода на делото, правилно на
осн.чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати сторените по делото
разноски.
По изложените съображения, КнОС
счита оплакванията в жалбата за
неоснователни. Не намира основания за отмяна или изменение на присъдата. Счита
присъдата за правилна и подлежаща на потвърждаване.
С оглед на горното и на осн.чл.338 вр. с чл.334, т.6 от НПК, КнОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 36/26.05.2020 г., постановена по НОХД
№ 1240/2019 г. по описа на Дупнишки районен съд.
Решението не може да се обжалва или протестира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/