№ 2502
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110210843 по описа за 2021
година
при участието на секретаря Бистра Тодорова, като разгледа
докладваното от съдията Йорданова НАХД № 10843 по описа за 2021 г. , за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л. С. КР. с ЕГН – ********** с адрес с. Г.,
ул. „Д.“ (23-та) № 2 срещу Електронен фиш Серия К № 4725326 от 13.04.2021
г. на СДВР за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, с който на жалбоподателя, на основание
чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в
размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на обжалвания електронен фиш, като се моли същият да бъде изцяло отменен.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща
представител. В съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда,
се релевира становище, според което електронният фиш следва да бъде
потвърден като законосъобразен. В представени по делото писмени бележки
от процесуален представител на въззиваемата страна отново се настоява ЕФ
да бъде потвърден, като се претендира юрисконсултско възнаграждение в
1
полза на СДВР.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Л. С. КР. с ЕГН – ********** с адрес с. Г., ул. „Д.“
(23-та) № 2 е собственик на МПС – лек автомобил марка „ХХ“, модел „ХХХ“
с рег.№ /номер/.
Срещу жалб. К. в качеството на собственик на посоченото МПС е
издаден процесният Електронен фиш Серия К № 4725326 от 13.04.2021 г. на
СДВР за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, за това, че на 13.04.2021 г., в 10.44 часа, в
гр.София, по Околовръстен път до № 257, с посока на движение от кв.
„Горубляне“ към бул. „Черни връх“, управлявала личния си лек автомобил
марка „ХХ“, модел „ХХХ“ с рег.№ /номер/, като се движела със скорост от 96
км/ч., при ограничение на скоростта 50 км./ч., за населено място. Скоростта
на МПС била измерена с техническо средство – преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип АRH CAM S1 № 11743С7.
Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 06.07.2021 г.
Жалбата е депозирана при АНО на 14.07.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на приетите по делото доказателства: показанията на свидетеля Ц.Р.
Р., които съдът кредитира, намирайки ги за последователни, логични и
непротиворечиви, както и приложените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства – справка за собственост на МПС, заповед за изменение и
допълнение на заповед за утвърждаване образец на електронен фиш на
министъра на вътрешните работи, копие на протокол от последваща проверка
на АТСС, копие на Удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
копие на протокол за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта, снимков материал на процесното нарушение и на
автоматизираното техническо средство, ежедневна форма на отчет от
13.04.2021 г.
2
От правна страна съдът намира следното:
Жалбата е депозирана в преклузивния срок и изхожда от
легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради което
издаденият Електронен фиш следва да бъде изцяло потвърден.
При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи
правото на защита на жалбоподателя.
Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в §
1, т.1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП.
Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства.
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП реквизити,
поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя
му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято
територия е извършено нарушението. Съгласно посочената разпоредба
електронният фиш следва да съдържа още данни за мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното
превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. В
конкретния случай съдът намира, че атакуваният електронен фиш съдържа
всички законови реквизити, както и че е спазена процедурата по неговото
издаване, поради което наведените от жалбоподателя възражения в тази
насока се явяват неоснователни.
В обжалвания електронен фиш се сочи, че с деянието си
жалбоподателят е нарушил виновно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Цитираната разпоредба съотнася максимално допустимите скорости за
3
движение на водачите на ППС в зависимост от характера на превозното
средство и мястото, в което се движи. В настоящия случай на посочения в
електронния фиш пътен участък ограничението на скоростта е 50 км./ч., за
населено място.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП не визира състав на
административно нарушение, а задължение за водачите на превозни средства.
Нарушението на това задължение е възведено като наказуемо вече със състав
на административно нарушение, който по настоящата хипотеза е в
разпоредбата на чл.182, ал. 1, т.5 от ЗДвП. Цитираната норма, действаща към
датата на извършване на нарушението, предвижда, че водач, който превиши
разрешената скорост в населено място, се наказва, както следва: за
превишаване над 40 km/h - с глоба 600 лв.
Съдът е на становище, че е осъществен от обективна и субективна
страна състав на административно нарушение, за което жалбоподателят
административно санкциониран, съгласно нормата на чл.182, ал.1, т.5 от
ЗДвП. От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на
вина – пряк умисъл.
Наложеното наказание по вид и размер е определено така както е
разписано в чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП към датата на извършване на
нарушението. Доколкото размерът на глобата е строго фиксиран в закона,
съдът няма правомощия за неговото намаляване.
Поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2
от Конституцията). Използването на заснемащи технически средства е
позволено, тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при
движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да
създадат висока степен на достоверност (изключващо намесата на субективен
фактор).
Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. (нова - ДВ, бр.
85 от 2004 г., изм., бр. 10 от 2011 г.) при изпълнение на функциите си по този
закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право
за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да
използват технически средства или системи, заснемащи или записващи
4
датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на
моторното превозно средство.
В конкретния случай нарушението е било установено с преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип АRH CAM S1 № 11743С7.
Техническото средство, с което е установено нарушението, е вписано
в регистъра на одобрените за използване типове за измерване под № 5126 със
срок на валидност на одобряване на типа до 07.09.2027 г. и видно от
приложения протокол от проверка № 68-С-ИСИ/01.10.2020 г. същото е
преминало успешно последваща проверка.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че
отразеното в електронния фиш не отговаря на действителното фактическо
положение, доколкото по делото бяха събрани безспорни доказателства за
извършеното нарушение.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че издаденият електронен
фиш следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото, претенцията на ответната страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в горния смисъл се явява
основателна. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като размерът му
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл. 37 от ЗПП, което от своя страна препраща към Наредбата за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредбата,
възнаграждението за защита в производството по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В
настоящото /въззивно/ производство наказващият орган е защитаван от
юрисконсулт. Делото е разгледано в едно съдебно заседание, в което са
приобщени писмени доказателства и е разпитан един свидетел. Същото не
представлява фактическа и правна сложност. При това положение,
справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80
лева, който съответства на максимално предвидения размер в Наредбата. По
аргумент от т. 6 от ДР на АПК разноските следва да се присъдят в полза на
това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган –
5
в случая това е СДВР.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4725326 от 13.04.2021
г. на СДВР за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, с който на жалбоподателя Л. С. КР. с ЕГН –
********** с адрес с. Г., ул. „Д.“ (23-та) № 2, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с
чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 600
/шестстотин/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя Л. С. КР. с ЕГН – ********** с адрес с. Г.,
ул. „Д.“ (23-та) № 2, да заплати на СДВР, сумата от 80 лева /осемдесет лева/,
представляваща направени разноски за процесуално представителство от
юрисконсулт пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6