Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 28.06.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VI-19 състав в открито съдебно заседание на двадесет и осми март през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА СТЕФАНОВА
при секретаря Е.
Вукадинова като разгледа т. дело № 3052 по описа за
2017 година, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на „М.Б.ЗА А.Л.– П.“
АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** представлявано от изпълнителния директор д-р
В. В.чрез адв. М.М. от ПАК,
срещу „Ф.ЗА Е.И Е.И. – ФЕЕИ“ АДСИЦ с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, р-н „Слатина“, ж.к. „Гео Милев“, ул. „*******, представлявано от Д.В., с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, предл.1
ЗЗД за заплащане на сумата от 67 250,61
лв., като платена от ищеца на ответника без правно основание, на три равни
месечни вноски в периода от 01.11.2012 г. до 31.01.2013 г., и която сума
представлява частичен иск от общо
платената в периода 06.06.2012 година до 10.11.2013 година
сума в размер на 403 503,66 лв. по договор за
цесия от 26.04.2012., с който в полза на „Ф.ЗА Е.И Е.И. - ФЕЕИ“ АДСИЦ е
било прехвърлено вземане от „Е.“ АД в размер на 1 838 182,67 лв.,
представляващо част от договореното възнаграждение за осъществено изпълнение на
енергоефективни мероприятия по договор с гарантиран
резултат от 13.06.2011 г., , ведно със законната лихва, считано от 02.11.2017
г. /датата на подаване на ИМ/ до
окончателното изплащане на главното вземане; и иск по чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 68 490,72 лв., която е платена от ищеца
на ответника без правно основание, на три равни месечни вноски в периода от
01.11.2012 г. до 31.01.2013 г., и която сума представлява частичен иск от общо
платената в периода 06.06.2012 година до 10.11.2013 година сума в размер на
410 944,32 лв. по договор за цесия от 26.04.2012., с който в полза на „Ф.ЗА
Е.И Е.И. - ФЕЕИ“ АДСИЦ е било прехвърлено вземане от „Е.“ АД в размер на 1 872 079,71 лева,
представляващо част от договореното възнаграждение за осъществено изпълнение на
енергоефективни мероприятия по договор с гарантиран
резултат от 13.06.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 02.11.2017 г. /датата
на подаване на ИМ/ до окончателното изплащане на главното вземане.
В исковата молба ищецът твърди, че по силата на два
договора за цесия, сключени с дружество „Е.“ АД на 26.04.2012г., ответникът „Ф.ЗА
Е.И Е.И. - ФЕЕИ“ АДСИЦ е придобил част от вземанията, с които е разполагало „Е.“
АД към ищеца „МБАЛ – П.“ АД, произтичащи от договор 13.06.2011 г. за изпълнение
на инженеринг на енергийно ефективни мероприятия с гарантиран резултат. Твърди
се, че по единия от цесионните договори прехвърляното
вземане възлиза на сумата от 1 838 182,67 лв., като е уговорено
неговото плащане от страна на „МБАЛ – П.“ АД да стане на 82 вноски, от които 81
равни месечни вноски в размер на сумата от по 22 416,87 лв., като всяка от
тези вноски е платима не по-късно от 10-то число на текущия месец, считано от
10.06.2012 г. до 10.02.2019г., и една окончателна изравнителна вноска в размер
на 22 416,20 лв., дължима, считано от 01.03.2019г. и платима не по-късно
от 10-то число на същия месец. Ищецът посочва, че е получил писмо с Вх.№
2502/15.05.2012 г., с което е бил уведомен за така извършената цесия на
основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Сочи, че с другия договор за цесия от 26.04.2012г., в
полза на „Ф.ЗА Е.И Е.И. - ФЕЕИ“ АДСИЦ е прехвърлено вземане в размер на
1 872 079,71 лв., като и при него е уговорен план за плащане от
длъжника, а именно 82 вноски, от които 81 равни месечни вноски в размер на
сумата от по 22 830,24 лв., като всяка от тези вноски е платима не
по-късно от 10-то число не текущия месец, считано от 10.06.2012 г. до
10.03.2019г., и една окончателна изравнителна вноска в размер на 22 830,27
лв., която е дължима, считано от 01.03.2019 г. и платима не по-късно от 10-то
число на упоменатия месец. Ищецът е бил уведомен за този договор за цесия с
писмо с Вх.№ 2503/15.05.2012г. Предвид уведомяването на ищеца за двата сключени
договора за цесия, същият е осъществил плащане към новия кредитор в периода от
06.06.2012 г. до 04.11.2013 г., възлизащо в размер на сумата от общо
814 447,98 лв., като всеки месец общата вноска по двата договора за цесия
възлизала на сумата от 45 247,11 лв., а плащанията в рамките на процесния период (м. ноември 2012г., м. декември 2012г. и
м. януари 2013г.) по единия договор за цесия възлизат на 67 250,61 лв., а
по другия- на 68 490,72 лв.
От ищеца се поддържа, че сключения между него и
дружеството „Е.“ АД договор от 13.06.2011 г. е нищожен и като такъв не е
породил своите правни последици, поради което респективно и цедираното
впоследствие към ответника вземане не съществува. Твърди се, че такъв тип
договор, а именно за гарантиран резултат, се сключва за постигане на специална
цел, изрично посочена в чл. 48, ал.1 от ЗЕЕ /отм./. Ищецът твърди, че клаузите
от чл. 12 до чл.18 и във връзка с чл. 6 от договора от 13.06.2011 г. са
нищожни, тъй като уговорения в тях начин на плащане (на равни месечни вноски и
ежегодни компенсации), се намира в пряко противоречие с императивната
разпоредба на чл. 48, ал. 1 от ЗЕЕ /отм./, според която възстановяването на
направените инвестиции и дължимото на изпълнителя възнаграждение се извършват
за сметка на реализираните И. на енергия.
Твърди, че процесния договор
с гарантиран резултат е сключен в противоречие на чл.49, ал.2, т.4 ЗЕЕ 2008
година /отм./, съгласно която се изисква задължително в писмена форма да се
договори начина на изплащане на възнаграждението, каквото съдържание договора
няма, а постигнатото съгласие е само относно размера на инвестицията като разход на изпълнителя, както и за
оскъпяването на тази инвестиция, което е следвало да се заплати от ищеца.
Посочва се, че изпълнителят следва да финансира енергоефективните мероприятия и съпътстващите ги ремонтни
работи със собствени средства или с такива привлечени от трети лица. Между
страните е постигнато съгласие единствено относно размера на инвестицията като
разход на изпълнителя, както относно критериите за оскъпяването на
инвестицията. Излагат се твърдения, че гарантираните с договора И. на енергия,
които е заложено да се постигнат след извършването на енергоспестяващите
мерки /ЕСМ/, не кореспондират на гарантираните И. на енергия, съобразно доклада
за обследване, изготвен от „Е.“ АД и изпълнените съобразно този доклад ЕСМ, а
така също, че евентуално реализираната икономия на енергия не може да бъде установена
и остойностена, както за преценка на изпълнението на
поетите договорни задължения, така и относно изпълнението на чл. 48, ал. 1 от
ЗЕЕ /отм./. Ищецът твърди, че договорът се базира на данни от два различни
доклада за обследване, които съдържат различни технически параметри на
сградите, относно които следва да се извършат енергоспестяващите
мерки, които параметри на сградите са в пряка връзка с потребената
в тях енергия, респективно реализирана икономия на енергия в тези сгради.
Данните за потребената енергия в сградите (преди
изпълнението на ЕСМ) кореспондират с обследването, извършено от „Е.Е.” ООД, гр. Плевен, при което са взети предвид технически
параметри на сградите, които са различни от техническите параметри на същите
сгради, на базата на които е извършено обследването от „Е.” АД и от което
обследване е определено гарантираното потребление на енергия (което ще се
реализира в резултат на изпълнението на ЕСМ).
Ищецът посочва, че поради използването на данни от
различни обследвания на сградите, то методиката за отчитане на гарантирания
резултат не може да послужи, за да бъде установена реално реализираната
икономия на енергия в сградите. Методиката също така не отчитала като фактор и
външните климатични фактори и показателите за енергопотребление на сградите,
поради което методиката не отговаряла на изискванията на Наредба за методиките
за определяне на националните индикативни цели за енергийни спестявания между
лицата по чл. 10, ал. 1 от ЗЕЕ.
Твърди се, че на ответника не са предавани от цедента надлежно изготвени протоколи съгласно изискванията
на чл. 27, ал. 2 от договора, с които протоколи да бъде установен гарантирания
резултат, тъй като такива никога не са били съставяни.
Ищецът сочи, че осъществената инвестиция не кореспондира
на уговорения в чл. 7 от договора размер, тъй като в нарушение на чл. 31, т. 1
от договора, изпълнителят е ползвал подизпълнители за изпълнение на значителна
част от предмета на договора и няма яснота, каква е действителната стойност на
сторените от изпълнителя разходи.
Поддържа, че и двата договора за цесия са нищожни,
доколкото с тях са били прехвърлени несъществуващи и неустановени по своя
размер и падежи вземания, поради което договорите за цесия се явяват такива
сключени при липса на предмет и платеното по тях подлежи на връщане.
Заключава, че
при тези факти е заплатил в полза на ответника сумата от 814 447, 98 лева, въз
основа на нищожно сключени договори с гарантиран резултат от 13.06.2011
година и два броя договори за цесия от
26.04.2012 година, то която сума предявяват за връщане частично сумата от
135 741, 32 лева, платена за периода 01.11.2012 година до 31.01.2013
година.
Представени са писмени доказателства. Направено е искане
за допускане на СТЕ и ССчЕ.
Ответникът е
депозирал отговор на ИМ, с който оспорва исковете по основание и по размер. Поддържа, че по силата
на двата договора за цесия, които е сключил с „Е.“ АД на 26.04.2012 г., същият
е придобил вземания на „Е.“ АД срещу ищеца „МБАЛ – П.“ АД, възлизащи на
1 838 182, 67 лв. по единия договор и 1 872 079,71 лв. по
другия договор за цесия. На 15.05.2012 г. болницата-ищец е била уведомена
надлежно за извършените прехвърляния на вземания от стария кредитор - „Е.“ АД.
Според ответника извършените цесии са валидни и с тях
са били прехвърлени ликвидни и изискуеми вземания, като длъжникът-ищец е
извършвал редовни плащания на дължимите по основния договор месечни вноски,
като към даден момент е преустановил осъществяването на тези плащания.
Пояснено е, че ответникът е предприел искова защита
пред ОС- П., като в рамките на същата е поискал присъждане на незаплатените му
суми по сключените договори за цесия от страна на длъжника - „МБАЛ – П.“ АД
частично в размер на 542 965,32 лева от общата сума от 1 402 660, 41
лв. Относно този спор се казва, че към момента не е налице разрешаването му с
влязъл в сила съдебен акт. Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че
основният договор, сключен между„МБАЛ – П.“ АД и „Е.“ АД на 13.06.2011 г. е
нищожен. Посочва се, че този договор е сключен в резултат на проведена
обществена поръчка, на основание чл. 41 от ЗОП, а не на основание чл. 48 ЗЕЕ
/отм./. Ответникът застъпва тезата, че по силата на процесния
договор от 13.06.2011г. е възложено изпълнението на инженеринг и поради това
същият представлява договор за изработка. С отговора се уточнява и че условията
по обявената обществена поръчка, както и съдържанието на самия договор, вкл.
клаузите, установяващи начина на плащане и методиката за отчитане на гарантирания
резултат, са изготвени от самия ищец, поради което позоваването на тяхната
нищожност именно от страна на ищеца, представлява злоупотреба с право. С
отговора посочва, че доколкото се касае до договор подчиняващ се на правилата
на ЗОП, то съгл. чл. 43, ал. 1 от ЗОП (в редакцията му към датата на сключване
на договора- 13.06.2011г.), в правомощията на страните не е предвидена
възможност за допълване, а изменение е допустимо само в изчерпателно изброени
хипотези. Ответникът отбелязва, че след като ищецът е изпълнявал задълженията
си по договора до м.12.2013 г., то същият е признал съществуването на
вземанията по основание и размер, вкл. тяхната изискуемост по основния договор.
Посочва се, че на 20.06.2011 г. между страните по основния договор бил подписан
констативен протокол за приемане и одобрение на докладите от обследването за Е.Е. на сградата на болницата, удостоверяващ приемането на
Подетап 1.1. от страните, без възражения и забележки от страна на
възложителя. На 01.12.2011г. бил подписан
приемо-предавателен протокол по чл. 26 от договора, с
който са удостоверени постигнатите резултати от изпълнението на Етап 1 и е
констатирано, че може да се пристъпи кум Етап 2 – мониторинг на енергийното
потребление и изплащането на реализираната от изпълнителя инвестиция. В
потвърждение на това, че възложителя се е съгласил с престираното
му изпълнение се отбелязва и, че издадените от страна на изпълнителя „Е.“ АД
две данъчни фактури от 07.12.2011 г. са осчетоводени при ищеца и са оповестени
в справки- декларации по ЗДДС.
Ответникът твърди, че при ищеца са осчетоводени и
двата договора за цесия от 26.04.2012г. Не оспорва обстоятелството, че в
периода м.ноември 0212 година, м.декември 2012 година и м.януари 2013 година са
му изплатени по посочените в исковата молба суми по двата договора за цесия,
съответно по единия договор за цесия три равни месечни вноски в размер на 22 416,
87 лева всяка една или общо 67 250,61 лева, съответно по втория договор за
цесия три равни месечни вноски в размер на 22830, 24 лева всяка една или общо
68 490, 732 лева.
Поддържа, че е налице годно правно основание за
извършваните регулярни плащания от страна на ищеца по банковата сметка на
ответника, а именно осчетоводените и приети от ищеца фактури, издадени с оглед
приетото изпълнение на дейностите по основния договор и получените уведомления
за цесия, както и наличието на протокола от 22.11.2012 година за мониторинговия период
м.ноември 2011 – м. ноември 2012 година.
Ответникът прави възражение за погасяване на претендираните от ищеца суми, поради изтекла погасителна
давност, като счита, че се касае до периодични плащания (равни месечни вноски)
и приложимост в случая намира специалния 3-годишен давностен
срок, поради което процесните вземания са погасени
съответно на 07.11.2015 г., 05.12.2015 г. и 04.01.2016г.
Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендира разноски. Противопоставя
се на искането на ищеца за допускане на съдебни експертизи. В случай че съдът
допусне СТЕ, моли да бъдат поставени допълнителни задачи. Направено е доказателствено
искане за привличане на „Е.“ АД като трето лице помагач на ответника в процеса,
като изпълнител по основания договор за изпълнение на инженеринг на енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат за
сградата на ищеца, сключен на 13.06.2011 година.
Депозирана е допълнителна искова молба от ищеца, с която поддържа твърденията
си, че процесните цесии са нищожни, тъй като с тях са
прехвърлени вземания по нищожен основен договор с гарантиран резултат, сключен
между МБАЛ-П. и „Е.“ АД, както и че с тези цесии са прехвърлени бъдещи
несъществуващи вземания, които не са били нито ликвидни, нито
изискуеми, което ги прави нищожни като противоречащи на закона и при липса на
предмет.
С оглед наведените от ответника съображения, в
допълнителната искова молба ищецът посочва, че ЗОП не представлява специален
закон по отношение на ЗЕЕ /отм./, а по-скоро е налице обратната зависимост.
Договорът с гарантиран резултат представлява „финансов инструмент” за
повишаване на енергийната ефективност чрез прилагането на специални енергоспестяващи мерки и съпътстващи ги ремонтни работи.
Точно поради тази специфика законодателя бил въвел императивно нарочен ред за
възстановяване на вложената инвестиция от изпълнителя /изплащане на договореното
възнаграждение/, като това да става за сметка на реализираните И.. Сочи, че е
налице забрана да се въвежда различен механизъм за изплащане на направените
инвестиции, който да противоречи на императивните норми. Поради това, договорът
се явява нищожен в частта му, с която се урежда плащането да става на месечни
вноски. Ищецът отново изтъква, че установяването на обема на реализираната
икономия на енергия се извършва от двете страни по договора, чрез специален
протокол по чл. 27, ал. 2 от договора, съгласно методика, а процесната
методика за установяване на гарантирания резултат не съответства на нормативно
установените показатели за установяване на енергийните спестявания в сградите.
В тази връзка оспорва представения от ответника
протокол за отчитане на гарантирания резултат от 22.11.2012 г., тъй като той не
бил съставен в съответствие с методиката и не включвал никакви изчисления,
каквито са предвидени в съдържанието й, а така също не съдържал данни за
реализираните И. на енергия и нейната парична равностойност, съответно не
съдържал и данни за нормативно установените показатели за спестяване на
енергия, което да гарантира обективно определяне на спестената консумация на
ел. енергия в сградите на болницата.
Твърди се, че в протокола по чл. 27, ал. 2 от
договора, е трябвало да са посочени данните за енергопотреблението в сградите
преди и след реализацията на ЕСМ, като се вземат предвид изготвените доклади
единствено от „Е.“ АД, докато в конкретния случай са смесени данни от докладите
от обследването на сградите от две различни дружества - „Е.“ АД и „Е.Е.“ ООД, което е пречка за определянето на реалния обем на
настъпили И. на енергия в сградите стопанисвани от ищеца, а оттам и за
паричната им равностойност. Твърди се, че представения от ответника приемо-предавателен протокол от 01.12.2011г. е ирелевантен за настоящия спор като издаден в противоречие с
чл. 26, вр. с чл. 25 от договора с гарантиран
резултат, както и се оспорват констатациите, съдържащи се в този протокол.
Възразява се срещу представителната власт на инж. Я.Я.да подписва от името на „МБАЛ – П.“ АД приемо-предавателния протокол от 01.12.2011г., поради което
се твърди, че същият не е подписан от надлежен представител на ищеца.
Ищецът пояснява исковата молба, като в ДИМ посочва, че
първият етап от договора не е бил завършен съгласно договорения от страните
начин с подписване на протокол по см. на чл. 26 от договора, поради което не е било поставено началото на
втория етап- мониторинг, отчитане на гарантирания резултат и изплащане на
вложените инвестиции по см. на чл. 21 от договора.
Твърди се, че представените от ответника констативни
актове (образец 15) от 14.10.2011г. не се отнасят за сградите, предмет на
договора, както и че тези актове са ненадлежно издадени, поради което ищецът
оспорва истинността на същите в частта им: „Извършени са необходимите проби и
изпитания..” към датата на съставянето им – 14.10.2011г. Допълва се, че са били
съставени нови надлежно издадени актове (Образец 15) след 01.12.2011г., след
издаването на които не е подписван нов приемо-предавателен
протокол.
В допълнителната искова ищецът посочва като ирелевантни за конкретния правен спор между страните,
твърденията на ответника относно следните обстоятелства: доводите на ответника
относно това, че “Е. АД” е било длъжно да приеме и подпише
основния договор със съдържанието, предложено от ищеца; издаването на фактури
по основния договор и създаването на
данъчна документация в тази връзка; доводите на ответника, че са заложените в
основния договор ЕСМ са изпълнени, което се установявало от издаденото
удостоверение от Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), приложено
към отговора на иска; че вземанията предмет на предявените искове са погасени
по давност по смисъла на чл. 111, буква „в“ ЗЗД. Твърди се, че в основния
договор е уговорен размерът на инвестицията и същият е посочен в чл. 7 от
договора, а възнаграждение извън вложената инвестиция не е договаряно, поради
което договорът е нищожен и на това основание – противоречие със закона,
предвид възмездния търговски характер на този вид договори.
Направени са доказателствени
искания.
Дружеството-ответник
е депозирало отговор по ДИМ. Ответникът твърди, че основният договор не
представлява ЕСКО договор по см. на чл. 48 от ЗЕЕ /отм./, защото тази регулация
касае единствено изпълнението на договори, чиито предмет включва единствено
изпълнението на мерки по Е.Е., а процесният
договор не се изчерпва с това, тъй като предвижда и изпълнение на съпътстващи
СМР, които са в по-голям обем спрямо дейностите по изпълнение на ЕСМ. Така също
се възразява, че нормите на ЗЕЕ и в частност тази на чл. 49 няма императивен
характер, като се подчертава, че в чл. 49, ал. 2, т. 4 ясно е установено, че
страните следва да договарят начина на изплащане на вложената инвестиция, като
няма обвързване това да става единствено на базата на енергийно спестяване и
именно това дава свобода на автономията на страните да изберат начин, по които
от възложителя да се изплаща вложената инвестиция. Именно това било сторено и в
процесния договор от 13.06.2011 г. Прави се и
позоваване на това, че оспорените от насрещната страна текстове на договора са
били преодолени по силата на реализирала се конверсия, като проявлението на
този юридически механизъм за съхранение на сделките е подробно обосновано.
Ответникът сочи, че е недоказано, а освен това и ирелевантно
за спора, твърдението на ищеца, че при изпълнението на договора от страна на „Е.”
АД са използвани услугите на подизпълнители. В съдържанието на допълнителния
отговор ответника отделя и съществено внимание на това да обоснове, защо
Методиката за отчитане на гарантирания резултат е приложима в отношенията между
страните, като не е допустимо в нея да се правят изменения, доколкото тя е
неразделна част от договора за обществена поръчка, за което съглашение е налице
императивна забрана за промяна на съдържанието му, от която има изчерпателно
изброени изключения, които в разглежданото правоотношение не са налице.
Ответникът намира за неправилно направеното от страна на ищеца оспорване на
методиката като противоречаща на разпоредбите на Наредба РД-16-1058/02.04.2009
г. Ответникът счита, че цитираната наредба се прилага относно договори с
гарантиран резултат, водещи до енергийни спестявания в сгради – държавна или
общинска собственост, а сградите на „МБАЛ – П.“ АД са собственост на самото ищцово дружество.
Направени са доказателствени
искания за допускане на гласни доказателства. Представя доказателства.
Допуснати и изслушани са СТЕ, СИЕ, допълнителна
СИЕ, комплексна СТЕ и СИЕ.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между
страните и от представените от страните писмени доказателства се установява, че
с Решение № 76/28.03.2011 година /л.243 гръб/ е открита процедура за възлагане
на обществена поръчка с възложител ищеца. От представените и приети по делото
писмени доказателства, се установява още, че с Решение № 127/02.06.2011 година
на възложителя /ищец/ за изпълнител е избран участника в процедурата „Е.“ АД.
Не е спорно
между страните и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че
в резултат на така проведената процедура на 13.06.2011 г., на основание чл. 41
от ЗОП, между ищеца/възложител/ и „Е.“ АД /изпълнител/ е сключен договор за
изпълнение на инженеринг за енергоефективни
мероприятия с гарантиран резултат за сградите на „МБАЛ – П.“ АД обединен в
пакет и съпътстващи ремонтни работи, неразделна част от който са приложения 4.1
и 4.2 /погасителен план, графици за цената на договорените енергоефетивни
мероприятия и за цената на договорените съпътстващи ремонтни работи, л.103 -
108/ и Методиката за отчитане на гарантирания резултат /л.94/.
Разпоредбите
на процесния договор очертават неговите параметри, както следва: Предмета на
договора съгласно чл.1 е изпълнение на инженеринг за подобряване на енергийната
ефективност на обектите : сграда на Основен болничен корпус и сграда на Първо и
второ вътрешно отделение на „МБАЛ – П.“ АД. Предмета на договора включва
изпълнение на дейностите от два обособени етапа: Етап 1, който от своя страна включва три подетапа: а.) Подетап 1.1
– Анализ на енергоефективните мерки от Докладите за
обследване за Е.Е. и актуализиране на резултатите от
приложението им за сградите на „МБАЛ – П.“ АД, включително сградата на Основния
болничен корпус, където са разположени отделенията по хирургия, родилно,
урология и други и сградата на Първо о Второ вътрешно отделения; б.) Подетап
1.2 – Изготвяне на работна документация във фаза „Технически проект“ за
изпълнение на набелязаните енергоефективни мерки и
необходимите съпътстващи ремонтни работи, които да гарантират експлоатационна
годност на сградите, включително
съпътстващите проекти и набавяне
на необходимите разрешителни документи за изпълнение на строително и монтажните
работи; в.) Подетап 1.3. – Осигуряване на финансиране и изпълнение на
необходимите строителни, монтажни и ремонтни работи.
Етап 2 Мониторинг на енергийното потребление на обектите с
отчитане на гарантирания енергоефективен резултат и
изплащане от възложителя на възложената от изпълнителя инвестиция.
За
еднозначното тълкуване на термините, използвани в договора, страните са приели
12 дефиниции на следните понятия: енергоефективни
мероприятия; базисно годишно потребление на енергия(БГПЕ); базисно годишно
потребление на енергия от обектите в пакет(БГПЕОП); гарантирано годишно
потребление на енергия(ГГПЕ); гарантирано годишно потребление на енергия от обектите в пакет (ГГПЕОП);
парична равностойност на гарантираното годишно потребление на енергия от
обектите в пакет(ПРГГПЕОП); достигнато годишно потребление на енергия(ДГПТЕ); достигнато годишно потребление на
енергия от обектите в пакет(ДГПЕОП); парична равностойност на достигнатото
годишно потребление на енергия от обектите в пакет(ПРДГПЕОП); достигната
годишна икономия на енергия от обектите в пакет(ДГИЕОП); период на изплащане и
инвестиция. Съгласно приетото определение „инвестиция“
е стойността на извършените от изпълнителя разходи за реализиране на предмета
на договора.
С чл. 4
страните са договорили конкретни числени стойности на изходящото и
гарантираното енергийно потребление на сградите, предмет на договора, а именно:
БГПЕ от сградата на Основен болничен корпус; БГПЕ от сградата на Първо и Второ
вътрешно отделение; БГПЕОП; ГГПЕ от сградата на Основен болничен корпус; ГГПЕ
от сградата на Първо и Второ вътрешно отделение;
ГГПЕОП. Постигнато е съгласие между страните,
че дейностите от първия етап на инженеринга ще бъдат изпълнени така, че да
гарантират бъдещото сертифициране на сградите със сертификат за Е.Е., не по-нисък от категория „А”. Уговорено е изпълнителят
да поеме финансовия, търговския и техническия риск за постигане на заложените в
договора стойности на гарантирания резултат./чл.5/ В съответствие с тази договорка,
изпълнителят дължи на възложителя компенсация за непостигнат гарантиран
резултат по чл.4, ал.2, т.6 през някоя от годините на изплащане на инвестицията/чл.6/.
С
разпоредбата на чл. 7 от договора, страните са приели, че изпълнителят
финансира с осигурени от него средства инвестиция в размер на 2 949 947,22
лв. без ДДС, която включва: 1.) Инвестиция в размер на 1 461 498,29 лв. без ДДС за изпълнение
на енергоефективни мероприятия на обектите; 2.)
Инвестиция в размер на 1 488 448,93 лв. без ДДС за изпълнение на
съпътстващите ремонтни работи гарантиращи експлоатационната годност на сградата
и изпълнение на енергоефективни мерки, при срок за изплащане
на инвестицията 7 години. Дължимата от възложителя сума е формирана въз основа
на заложените инвестиционни разходи към които е добавена стойността на
оскъпяването, заради уговореното разсрочено плащане на инвестицията от
възложителя за седем години, изчислено при 7,5 % годишно оскъпяване/чл.11/. Договорено
е още, възстановяване на осигурената от изпълнителя инвестиция със средства от
планирания бюджет на възложителя, като е предвидено, че в изплащането на
инвестицията участие ще вземе и реализираната през периода на изплащане парична
равностойност на достигнатата годишна икономия на енергия от сградата/чл.9/.
В чл. 12 от
договора, страните са приели цена за плащане за всеки етап от изпълнението,
която да бъде заплащана на 84 равни месечни вноски от 26 900,29 лв. за
изпълнение на енергоефективни мероприятия на обектите
и 27 396,29 за изпълнение на съпътстващите ремонтни работи, платими не
по-късно от 10-то число на текущия месец, като първото плащане следва да бъде
извършено до 10-то число на месеца, следващ трите месеца от завършване на
дейностите от първия етап на договора/чл.15/. По силата на разпоредбата на
чл.13 от договора, страните са се съгласили след завършване на изпълнението на
Етап 1 и оформяне на премо-предавателен протокол по
чл. 26, изпълнителя издава на възложителя фактура за размера на цената на
договора по чл. 11
В договора
се съдържат още уговорки за годишно изравняване на плащанията в зависимост от
получената за съответната мониторингова година
парична равностойност на достигнатото годишно потребление на енергия/чл.16/.
Заложено е, че възложителя и изпълнителя понасят по равно положителната
финансова стойност на разликата между паричната равностойност на гарантираното
годишното потребление на енергия от обектите в пакет и паричната равностойност
на постигнатото годишно потребление на енергия от обектите в пакет/чл.17/. В
случай, че тази разлика има отрицателна финансова стойност, тя се възлага в
тежест единствено на изпълнителя /чл.18/. Като условие за преминаване към
втория подетап страните са приели да се състави и подпише констативен протокол
между тях, с който одобряват и приемат анализа на енергоефективните
мерки от докладите за обследване на енергийната ефективност/чл.22/, а
завършването на дейностите на третия подетап е прието да се удостовери с акт обр.15 от Наредба № 3/31.07.2003 година/чл.25/. За удостоверяване
на резултатите от целия първи етап страните са предвидили изготвяне на приемо-предавателен протокол/чл.26/. Уговорено е още ежегодно,
след завършване на Етап 1, с двустранно подписан протокол да се установява
достигнатото годишно потребление на обектите в пакет/чл.27, ал.3/, както и кога
гарантирания резултат се счита постигнат/чл.27,ал.3/ и кога гарантирания
резултат не е изпълнен/чл.27, ал.4/. В чл. 31 от договора е заложена възможност
за изпълнителя, след предварително съгласуване с възложителя, първия да възлага
дейности на подизпълнители. Предвидени са и клаузи за неустойка в случай на
забавено плащане/чл.44/.
От
представения по делото констативен протокол от 20.06.2011 година /л.270/ се
установява, че възложителят е одобрил без забележки изготвените от изпълнителя
доклади за обследване на енергийната ефективност на сградите на „МБАЛ – П.“ АД,
одобрил е прилагането на предложените в докладите енергоспестяващи
мерки. Като този протокол е основание за стартиране на подетап 1.2. на договора.
От
представения на л.270 гръб – л.272 приемо-предавателен
протокол от 01.12.2011година, се установява, че страните са приели за завършени
дейностите от първия етап. Установява се още, че изпълнителят е изпълнил всички
енергоефективни мерки от докладите, гарантиращи
сертифициране на сградите за Е.Е., категория „А“,
клас „Б“. Установява се, че са налице предпоставките за пристъпване към
мониторинг на енергийното потребление с отчитане на гарантиран резултат - втори
етап от предмета на договора.
Не
се доказа направеното от ищеца с ДИМ оспорване, отнасящо се до липсата
на представителната власт на инж. Я.Я.да подписва от
името на „МБАЛ – П.“ АД приемо-предавателения
протокол от 01.12.2011г., както и противоречието на този протокола с чл. 26, вр. с чл. 25 от договора с гарантиран резултат и
съдържащите се в протокола констатации. Предвид характера на оспорения протокол
/частен документ/, под който е положен подпис за ищеца чрез негов представител,
доказателствената тежестта за оспорването му е
възложена на ищеца. Видно от представената и приета по делото Заповед №
132/13.06.2011година /л.392/ инж. Я.Я.е упълномощен
да подписва двустранни протоколи за извършени дейности, както и да одобрява
докладите от обследването за Е.Е. на сградите.
В
представения и приет по делото протокол за отчитане на гарантиран резултат за
сградите на „МБАЛ – П.“ АД от 22.11.2012 година /л.393 гръб – л.394/, подписан
от страните по договора, се установява, че за мониторинговия
период ноември 2011 година до ноември 2012 година гарантирания резултат по
договора е постигнат и не се дължат изравнителни плащания от страните. Страните
са приели през следващия отчетен период ноември 2012 година до ноември 2013
година, като база за определяне на достигнатото годишно потребление на енергия
от сградите в пакет да служат показанията на топломери и електромери на
сградите, посочени в протокола от 22.11.2012 година.
Във връзка с
даденото заключение по СТЕ/изпълнено от вещото лице проф. д-р инж. Ф.Р., прието
в о.с.з на 04.12.2018г./, което съдът кредитира и съгласно което в протокола за
отчитане на гарантиран резултат от 22.11.2012 година /л.393-394/, не се
представени изчисления по “т.II Етап за определяне на постигнатия резултат през
отчетния мониторингов период“ от „Методика за
отчитане на гарантиран резултат“/л.94-98/, която точка се явява основната за
доказване на постигнатите резултати, предвид изчисленията които включва, съдът
намира, че констатациите в така представения протокол не отразяват
действителната фактическа обстановка. Други протоколи за отчитане на гарантиран
резултат, подписани от ищеца, не се представят.
С
Удостоверение изх.№ РД-07-63/10.02.2017 година /л.393/ на Агенция за устойчиво
енергийно развитие се установява, че са издадени сертификати за Е.Е. на основен болничен корпус със срок на валидност до
01.01.2018 година и за сградите на Първо и Второ вътрешно отделение със срок на валидност до 01.01.2022
година.
От
представените по делото писмени доказателства, се установява, че на сградите на
„МБАЛ – П.“ АД, обект на договора са извършени обследвания от две фирми – „Е.Е.“ ООД и „Е.“ АД.
По делото се
установява, че изпълнителят е издал фактури № 19893/07.12.2011 година за сумата
от 2 259 619,69 лв. и № 19894/07.12.2011 година за сумата от 2 301 288,23
лв. /л.273 лице и гръб/ с основание изпълнение на инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат за
сградите на „МБАЛ – П.“ АД, съгл. Договора от 13.06.2011 г. и оскъпяване от
разсрочено плащане.
По
делото са приети като доказателства още : КП от 18.12.2014 г. за неспазване
инструкция за експлоатация на сграда/л.442/; Писма от „Е.“ АД до
ищеца/л.298-299/; Протокол за
КПД от 18.11.2013 г./л.300/; Разрешение за ползване № ДК-07-ЮЦР-37/24.02.2012 г./л.301/; Констативни
актове обр. 15 от 16.01.2012 г./л.317-329/; Констативни актове обр. 15 от 14.10.2011 г./л.375-380/; акт обр. 19 от 03.11.2011г. /л.330 – 367/; актове за
първоначален технически преглед /л.368 гръб – 369, л.370 гръб – 371, л.372 и
л.373/; Разрешения за експлоатация / л.371 гръб, л.372 гръб, л.373 гръб и
л.374/;протоколи от 15.10.2011 г. за хидравлично изпитване /л.369 гръб – 370/;
Протокол за откриване на строителна площадка и определяне не строителна линия и
ниво на строеж от 12.08.2011 г./л.381 – 388/; Разрешение за строеж /л.389/; Протокол
обр.16 за установяване годност на строеж/л.446/;
Кореспонденция във вр. с преустановеното плащане от
ищеца към ответника/л.464-473/; Справки-описи за процесните
сгради, които са захранвани с ел. енергия ведно с общи фактури за ел. енергия в
период 01.12.2010 г. - 01.02.2013 г., както и справки-описи и общи фактури за
потребен природен газ
в период
01.12.2010 г. до октомври 2011 г. и отделни фактури за доставяната в котелно 2
след м. октомври 2011 г. до 01.02.2013 г.
Не се спори
между страните и от представените към ИМ/л.109-111 и л.115 -117/ и приети по
делото договори се установява, че на 26.04.2012 година „Е.“ АД е цедирала в полза на ответника по силата на два договора за
цесия свои вземания от ищеца; всяко от цедираните
вземания е възникнало на основание Договор за изпълнение на инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат за сградата
на „МБАЛ –П.“ АД, обединени в пакет и съпътстващи ремонтни работи, сключен на
13.06.2011 г. между „Е.‘ АД и „МБАЛ –П.“ АД; по единия от цесионните
договори прехвърлeното вземане възлиза на сумата от 1 838
182,67 лв., за изпълнение на енергоефективни
мероприятия по чл.11, ал.1 от договора от 13.06.2011 година, платими от страна на „МБАЛ – П.“ АД на 82
вноски, от които 81 равни месечни вноски в размер на сумата от по 22 416,87
лв., всяка от вноските платима не по-късно от 10-то число на текущия месец,
считано от 10.06.2012 г. до 10.02.2019г., и една окончателна изравнителна
вноска в размер на 22 416,20 лв., дължима, считано от 01.03.2019г. и платима не
по-късно от 10-то число на същия месец.
Не се спори
между страните и от представените с ИМ писмени доказателства /л.112-113/,
прието по делото, се установява, че ищецът бил уведомен от „Е.“ АД с писмо с Вх.№ 2502/15.05.2012 г.,
за извършената цесия, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Не се спори
между страните и от представените и приети по делото писмени доказателства се
установява, че с другия договор за цесия от 26.04.2012г., „Е.“ АД е цедирало в полза на „Ф.ЗА Е.И Е.И. - ФЕЕИ“ АДСИЦ свое
вземане от ищеца в размер на 1 872 079,71 лв., за изпълнение на съпътстващи
ремонтни работи по чл.11, ал.2 от договора от 13.06.2011 година, платими от
длъжника на 82 вноски, от които 81 равни месечни вноски в размер на сумата от
по 22 830,24 лв., всяка от вноските платима не по-късно от 10-то число не
текущия месец, считано от 10.06.2012 г. до 10.03.2019г., и една окончателна
изравнителна вноска в размер на 22 830,27 лв., която е дължима, считано от
01.03.2019 г. и платима не по-късно от 10-то число на упоменатия месец. Не се
спори между страните и от представеното с ИМ/л.118-119/ и прието по делото
писмено доказателство, се установява, че ищецът бил уведомен от „Е.“ АД с писмо
с Вх.№ 2503/15.05.2012 г., за извършената цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
По делото е
приета СИЕ-основна и допълнителна, изпълнена от вещото лице Е.Б.С., съгласно
която общият размер на разходите за процесния обект
са 2 040 279, 90 лева, като „Е.“ АД не е извършвало разпределение на разходите
за организация и управление, поради което вещото лице е направило изчисление на
частта на неразпределените разходи за амортизации и разходи за организация и
управление, разпределени на база приходи от продажба за разходите за управление
и организация и приходи от основна дейност, приходи от продажба на стоки и
услуги за начислени през годината амортизации като на база на тези изчисления е
приела че те са на стойност 719 626,55 лева
или общият размер на разходите е 2 759 901,45 лева. В о.с.з. от
04.12.2018 година вещото лице сочи, че проблемът в предложения вариант е
разпределението на другите разходи, които не могат да се докажат, а именно че
тези други разходи реално в тази част, която е посочила в разпределението са вложени
в този обект.Твърди, че преките разходи по инвестициите по изграждането на
обектите на дружеството се отнасят по шифър на обекта и в този смисъл не е
правила анализ следва или не този материал да се влага.
От
заключението по допълнителната СИЕ, изпълнена от вещото лице Е.Б.С. и прието в
о.с.з. на 04.12.2018 година, се установява, че въз основа на приложените по
делото платежни(л.122-130) „МБАЛ – П.” АД е извършило плащания към ФЕЕИ АДСИЦ
във връзка с два договора за цесия сключени межди „Е.“ АД и ФЕЕИ АДСИЦ, както
следва: за изпълнение на инженеринг за енергоефективни
мероприятия с гарантиран резултат за сградите на „МБАЛ – П.” АД обединени в
пакет съпътстващ ремонтни работи са платени: на 07.11.2012 г. -22 416,87 лева;
05.12.2012 г. -22 416,87 лева и на 04.01.2013 г - 22 416,87 лева или общо за
периода 67 250,61 лева, като при проверка в ответното дружество вещото лице
установява, че за изпълнение на инженеринг за енергоефективни
мероприятия с гарантиран резултат за сградите на „МБАЛ – П.” АД съпътстващи ремонтни
работи за периода 01.11.2012 – 31.01.2013 г са платени следите суми: на дата
07.11.2012 г. - 22 830,24 лева; на дата 05.12.2012 г. - 22 830,24 лева и на
дата 04.01.2013 г. - 22 830,24 лв. или общо за периода 68 490,72 лв.
От ДСИЕ се
установява, че с дата 30.01.2013 г са постъпили съответно 22 416,87 и 22
830,234 лв., с които суми са погасени задължения за м.02.2013 г. Общо за
периода 01.11.2012 до 31.01.2013 по сметката на ФЕЕИ АДСИЦ са постъпили 226
822,66 лв, от които 135 741,33 лв
са осчетоводени като платежни за м.11,12.2012 г. и м.01.2013г., а получените на
30.01.2013 г са осчетоводени като платени за м.02.2013г.
От заключението по СТЕ, изпълнено от вещото лице проф. д-р инж. Ф.Р.,
прието в о.с.з на 04.12.2018г., с направените в. с.з. уточнения, се установява,
че е налице смесване на данните, кореспондиращи с данните от двата доклада за
обследване на двете фирми „Е.Е.“ ООД – гр.
Плевен и „Е.“ АД *** за потребление на
енергия преди и след изпълнение на енергоефективните
мероприятия. От заключението се установява, че са допуснати и технически грешки
между изчисленията и данните в резюметата на докладите, което не дава
възможност за реално отчитане на реализираната икономия на енергия в сградите в
резултат на изпълнените енергоефективни мероприятия.
Вещото лице, дава заключение, че е налице различие в параметрите на сградите и
докладите на двете фирми, което се изразява в базисно годишно потребление на
енергия на двете сгради и общо за обектите в пакет, което е относимо,
съобразно действащите специални правила за определяне на енергопотребление в
сградите, вкл. и във вр. с отчитане на реализираната
в тях икономия на енергия. При така отчетените от ВЛ различия в докладите, в
т.ч. различни параметри на сградите и потреблението на топлинна енергия, се
установява, че не е възможно отчитане/оценка/ на реално получени енергийни
спестявания/И. на енергия/ в сгради в числов показател, който да е оценим,
измерим и проверим. Установява се, че по представената методика в прилож. № 3 може да бъде определен резултатът от изминалия мониторингов период, като се сравнят заложеното в договора
гарантирано годишно потребление на енергия от обектите в пакет и достигнатото
годишно потребление на енергия в пакет, но поради разликата в двата доклада за
обследване, данните за годишно потребление на енергия за обектите в пакет преди
изпълнението на енергоефективните мероприятия са под
съмнение. Поради изложеното, ВЛ е дало заключение, че не би могло да се
определят реалните И. на енергия в сградите на ищеца след енергоефективните
мероприятия и тяхното парично остойностяване. Със заключението се установява,
че в представения протокол за отчитане на гарантиран резултат от 22.11.2012
година /л.393-394/, не се представени изчисления по “т.II Етап за определяне на
постигнатия резултат през отчетния мониторингов
период“ от „Методика за отчитане на гарантиран резултат“/л.94-98/, която точка
се явява основната за доказване на постигнатите резултати, предвид изчисленията,
които включва.
В о.с.з. на
04.12.2018 г. ВЛ сочи /л.986/, че не е възможна съпоставка и да се установи
технически и финансово какви са И.те. Заявено е още, че Методиката работи, като
тя е по държавно установени документи. Установява се, че не е възможно да бъде
определено достигнатото годишно нормализирано енергопотребление от обектите в
пакет, нейната парична равностойност и поддържания микроклимат в сградите
2012г. и 2013 г, поради различия в данните по двата доклада за обследване на Е.Е. и липсата на отчетни данни от 2012 г. и 2013 г. Посочено
е, че не може да се вземе становище по поставения въпрос има ли намеса от
страна на възложителя след завършване на етап 1, която компрометира извършените
от изпълнителя договорни дейности и резултати, тъй като са изминали години от
приключване на договора.
От
комплексната съдебно-техническа и съдебно-икономическа
експертиза, изпълнена от вещите лица инж. И.Д. К. – Г. и
С.Ф.Й., неспорено от страните и което съдът приема
като обективно и компетентно, се установява, че за периода 01.12.2010 г.
-01.12.2011г. потребената ел. енергия е 1 674 690.200
КWh, а за периода 01.12.2011 г. -01.12.2012 г. е 1
642 179.340 КWh, или потребената
ел. енергия е намаляла с 32 510.860 КWh,
представляващи 1.94 %. Разходите за потребена ел.
енергия в периода 01.12.2011 г. - 01.12.2012 г. са се увеличили, предвид
повишението на цените на ел. енергията, спрямо периода 01.12.2010 г. -
01.12.2012 г. с 27 689.960 лв., представляващи 8.55%. Установява се още, че
измерването на ел. енергия не се извършва по отделни електромери за всяка от
сградите /Основно сграда, ТЕЛК, Първо вътрешно отделение, Второ вътрешно
отделение, нервно отделение, УТГ, УНГ – операционна, Урология,
Урология-операционна/, защото такива не са монтирани. Захранването, съответно
измерването на ел. енергия е от 4 трафопоста, като всеки трафопост захранва по
няколко сгради.
Въз основа на
горното, вещите лица са заключили, че не може да се даде конкретен отговор на
въпроса, касаещ електропотреблението в сградите
Основен корпус и на I-во и II-ро вътрешно
отделение на „МБАЛ П.” АД. Относно потребеното
количество природен газ и заплатените за това парични средства, от
заключението, се установява, че за периода 01.12.2010 г. - 01.12.2011г. е
отчетен един разход на природен газ, тъй като в този период се е ползвало само
старото Котелно 1. Преди въвеждането в експлоатация на Котелно 2 с топлоенергия
са захранвани всички сгради на МБАЛ П., общо 8 бр., както и 2 сгради на Дом за
стари хора. Тъй като няма отделни топломери не може да се отдели топлоенергията
за всяка от сградите. На следващо място, от комплексната експертиза се
установява, че след въвеждане в експлоатация на Котелно 2, топлоенергията за
двете сграда се отчита по отделен разходомер.
Установява се още, че за периода 01.12.2010 г. - 01.12.2011г. потребената топлинна енергия е 882.728 хил.м³, а за
периода 01.12.2011 г. - 01.12.2012 г. е 662.859 хил.м³, или потребената топлинна енергия е намаляла с 219.869 хил.м³,
представляващи 24.91%. Разходите за потребена
топлинна енергия в периода 01.12.2011 г. - 01.12.2012 г. са намалели спрямо
периода 01.12.2010 г. - 01.12.2011г. с 67 882.60 лева, представляващи 9.51%. ВЛ
е достигнало до извода, че сравнявайки счетоводните разходи за двата периода
(01.12.2010 г. - 01.12.2011г. и 01.12.2011 г. - 01.12.2012 г.) се вижда, че
потреблението на топлинна енергия (природен газ) е намаляло. От заключението се
установява, че не може да се каже по категоричен начин, че това намаление се
дължи изцяло на приложените енергоефективни мерки,
тъй като потреблението на топлинна енергия зависи от много фактори: основно от
климатичните условия, т.е. външната температура през отоплителния сезон,
използваните ел. уреди, брой хора, режими на работа. Установява се, че на база
Методиката към основния договор не може да се изчисли Достигнатото годишно
потребление на електрическа енергия за 2012 г. и 2013 г., тъй като няма
монтирани отделни електромери на двата обекта/ по проекта/ - Основен корпус и
Първо и второ вътрешно отделение. Тъй като не може да се изчисли достигнатото
годишно потребление на електрическа енергия за 2012 г. и 2013 г., ВЛ е
изложило, че не може да се определи достигнатото годишно потребление на енергия
от обектите в пакет, което предполага, че не може да се определи и паричната
равностойност. Установява се, че не може да се даде становище по въпроса има ли
намеса от възложителя след завършването на етап 1, която компрометира
извършените от изпълнителя договорни действия и резултати. ВЛ се обосновава, с
обстоятелството, че са изминали много години и не се знае какви са били точно
консуматорите преди изпълнение на договора. В докладите от обследването за Е.Е. на двете фирми консуматорите са посочени по обобщени
показатели с осреднена мощност. Докладите са направени през 2 различни години:
Доклада на „Е.Е.“ ООД – 2008 г.; Доклад на „Е.“ АД
-2011, дори и този случай има разлика в броя и мощността на използваните
консуматори. Установява се, че не може да се даде точна информация за
допълнително монтираните ел. консуматори в двете сгради след изпълнение на
Договора.
При
така установената фактическа обстановка, съдът взе предвид следното от правна
страна:
С оглед предявената претенция за
неоснователно обогатяване, основаваща се на извършени плащания без правно
основание и спор относно валидността на договора от 13.06.2011 година, сключен
между ищеца и „Е.” АД /трето лице помагач
на ответника в процеса/, следва да се прецени в настоящото производство дали
вземанията, предмет на договорите за цесия от 26.04.2012 година съществуват,
респ. дали е налице основание за получаване на процесните
суми.
По-конкретно, ищецът заявява нищожност
на клаузите на договора
от 13.06.2011 г., като противоречащи на императивни правни норми на ЗЕЕ от 2008
година/отм./, вкл.,че методиката, която е неразделна част от процесния договор не отговаряла на изискванията на Спорно е
и дали процесният договор е ЕСКО или договор за инженеринг,
представляващ договор за изработка.
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен
да го върне. Фактическият състав на цитираната норма се характеризира с два
елемента – получаване на нещо от обогатилото се лице, което му се дава от
обеднялото лице /разместване на материални блага/, и начална липса на основание
за получаването. При неоснователното обогатяване под „основание“ се има предвид
правна връзка, правно отношение, което да оправдае получаването на имуществото.
Основанието, по смисъла на чл.55, ал.1 ЗЗД, се тълкува от правната теория и
съдебната практика като наличие на валиден юридически факт, който да оправдае
получаването, респ. обогатяването. Липсата на основание е общ елемент за всички
състави на неоснователното обогатяване. При първия състав по чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД основанието не е налице още при получаването,
т.е. налице е начална липса на основание. Между даващия и получаващия не
съществува правоотношение, което да поражда задължение за престиране
и даването да е в негово изпълнение. Законът отдава значение на самия факт
дадено-получено, без да се интересува от субективния елемент – добросъвестност,
вина или знание за липсата на основание.
В конкретния случай не е спорно, че на 13.06.2011 г.,
между ищеца и „Е.” АД е сключен договор за изпълнение на инженеринг на
енергийно ефективни мероприятия с гарантиран резултат. В последствие, по силата
на двата договора за цесия от 26.04.2012 година, вземането възникнало на
основание горепосочения договор е прехвърлено от „Е.” АД на ответника „Ф.ЗА Е.И Е.И. – ФЕЕИ“ АДСИЦ..
Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, цесията поражда действие
спрямо длъжника и спрямо третите лица, от деня, когато прехвърлянето бъде
съобщено на длъжниците от цедента /в този см. Решение № 123 по т.д. № 12 за 2009г.
на ВКС ІІ т.о. и Решение № 239/15.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 986/2017 г., ТК,
I т. о./. За надлежните уведомления на ищеца за цедиране
на вземанията по договора от 13.06.2011 г. няма спор между страните, като тези
обстоятелства се установяват и от събраните доказателства по делото.
Правната регламентация на договор за
цесия се съдържа в чл. 99 -100 ЗЗД. Съгласно цитираните разпоредбите на ЗЗД,
предмет на договора за цесия е отстъпване на едно прехвърлимо
и съществуващо вземане. По силата на този договор носителят на правото,
прехвърля вземането си от длъжника на трето лице. Именно по силата на договора
за цесия, новият кредитор заменя стария, респ. заема неговото правно положение
в облигационната връзка с ответника. Длъжникът/ищец/ запазва правото си да
противопостави на цесионера/ответник/ всички свои
правопогасяващи, правоунищожаващи и дилаторни
възражения, с които разполага срещу първоначалния кредитор по време на цесията.
Предвид
изложеното, по силата на двата договора за цесия от 26.04.2012 година,
длъжникът - ищец може да направи на цесионера
/ответник/ всички възражения, които е могъл да предяви към цедента/“Е.“
АД/, вкл. за нищожност на основанието от което произтича цесията /договора с
гарантиран резултат от 13.06.2011 г./, нищожност на самата цесия, в какъвто
смисъл са Решение № 2175/08.11.1955 година постановено по гр.д. № 6610/1955 г.,
IV г.о. на ВС на НРБ и Решение № 37 от 28.02.2017 година на ВКС постановено по
гр.д. № 50235/2016 година на ВКС, ТК, IV г.о./. Тези възражения ищецът е
предявил с исковете в настоящето производство.
За да бъдат уважени предявените с ИМ исковете за
връщане на процесните суми, ищецът следва да установи
при условията на пълно главно доказване, осъщественото имуществено разместване
– извършване на плащане в полза на
ответника и липса на основание за получаване на това плащане от ответната
страна. За установяване претенциите на ищеца и поради обусловеността на
договорите за цесия от реалното съществуване на цедираното
вземането, е необходимо да се даде отговор на въпроса съществували ли са в
правната сфера на „Е.“ АД вземанията, които това дружество прехвърля на ответника /с двата договора за
цесия от 26.04.2012 година/, и въз основа на които ищецът е направил плащания
към ответника /безспорно установени по размер в настоящето производство/.
В конкретния случай, между страните не е спорно и от
приобщените писмени доказателства, както и от приетата по делото ДСИЕ/л.892 –
893/, се установява, че в периода 01.11.2012 година до 31.01.2013 година, във вр. с два договора за цесия от 26.04.2012 г., сключен между
„Е.“ АД и ответника, ищецът е заплатил в полза на ответника сумата от 67 250,61
лв., плащането е осъществено на три равни месечни вноски, всяка в размер на
22 416,87 лв., на датите: 07.11.2012 г., 05.12.2012 г. и 04.01.2013 г., както
и плащане на сума в размер на 68 490,72 лв. в периода от 01.11.2012 г. до 31.01.2013 г.,
на три равни месечни вноски в размер на 22 830,24 лв. всяка, на датите:
07.11.2012 година, 05.12.2012 година и 04.01.2013 година. Горното обосновава
извода, че ищецът е доказал наличието на едната от двете кумулативно дадени
предпоставка по чл. 55, ал.1 ЗЗД – извършеното плащане.
С оглед произнасянето за уважаване или отхвърляне на
исковете, съдът трябва да изследва наличието/липсата на втората задължителна
предпоставка – наличието/липсата на правно основание за настъпилото имуществено
разместване между страните, т.е. представлява ли договорът
от 13.06.2011 година валидно правно основание, по силата на което да възникнат вземанията на „Е.” АД от
ищеца, за осъществен инженеринг на енергоефективни
мероприятия с гарантиран резултат и съответно разполагал ли
е ответникът /цесионер по договорите за цесия от
26.04.2012 година/ с правно основание да получи плащанията от ищеца /безспорно
установени по делото, вкл. техния размер /.
Предвид
това, че решаването на конкретния спор е предпоставено
от още един спорен момент, твърденията на ищеца, че договора от 13.06.2011
година е ЕСКО – договор и същият е нищожен, поради противоречие с императивните
разпоредби на чл. 48, ал. 1, чл. 49, ал.2, т.4 от ЗЕЕ /отм./, и от друга страна
-противопоставянето на ответника, че този договор представлява договор за изработка
и се регламентира от разпоредбите на ЗЗД, съдът следва да се произнесе относно
вида и характера на процесия договор.
Съдът
намира, че договорът от 13.06.2011 година, сключен между ищеца и „Е.“ АД има
характер на т.нар.
ЕСКО-договор, регламентира се от разпоредбите на ЗЕЕ /отм./. Предвид датата на сключване на процесния
договор, съдът намира, че в конкретния случай ЗЕЕ /отм./ е действащият по време
приложим закон. Видно от предмета на договора, същият е сключен между ищеца и „Е.“
АД за подобряване на енергийната ефективност на сградите – обекти на договора,
като по своите характеристики, представлява договор с гарантиран резултат. Съгласно чл. 48, ал.1 ЗЗЕ от 2008 година/отм./
ЕСКО договорите имат за предмет изпълнение на мерки за повишаване на
енергийната ефективност в сгради, като възстановяването на сторените инвестиции
и изплащането на дължимото към изпълнителя възнаграждение се извършват изцяло
за сметка на реализираните И. на енергия. За подчинеността на договора на
разпоредбите на ЗЕЕ от 2008 година/отм./, се съди още и от съответствието на
разпоредбите на договора от 13.06.2011 година с нормите на ЗЕЕ /отм./; Особеностите,
характеризиращи процесния договор като ЕСКО, е видно
и от приложеното към отговора на ИМ обявление на обществена поръчка в ДВ с
възложител ищеца. Предметът на обществената поръчка включва редица специфични
по своя характер дейности, същите в пряка зависимост от специалните изисквания
на ЗЕЕ от 2008 година/отм./. В раздел III от обявлението и по-конктерно
в Раздел III. 1.2. условия и начин на финансиране и плащане и/или
препратка към съответните разпоредби,
които ги уреждат /л.239 гръб/ е посочен, като условие чл. 49, ал. 3 ЗЕЕ. Във връзка
с условията за участие /л.240/ възложителят е предвидил в Раздел III. 2.2. да му бъде предоставена информация за оборота от
изпълнените от кандидата енергийни дейности по договор с гарантиран резултат
/ЕСКО договори/за последните 3 години, както и в III. 2.3. декларация за
договорите за енергоефективни дейности с гарантиран
резултат/ЕСКО договори/ за последните 5 години. Същите обстоятелства се установяват
и от приложените към ОИМ доказателства на л. 247-лице и гръб, л. 248. На л.256
в Раздел VIII е посочено, че дейностите и мероприятията трябва да се
организират, изпълняват и отчитат, съгласно разпоредбите на българското
законодателство, клаузите на договора, вкл. ЗЕЕ. Като взе предвид горното,
както и наименованието на договора от 13.06.2011 година, опреденият от страните
предмет, целта, характеристиките, спецификите и основното му съдържание, вкл.
обстоятелството, че ответникът в писмо до ищеца с копие до Е. АД сам е възприел
и определил процесния договор като ЕСКО/л.469/, съдът
счита, че договорът от 13.06.2011 година е ЕСКО – договор, по отношение, на
който са приложими императивните разпоредби на ЗЕЕ от 2008 година/отм./.
Съдът
не споделя възражението на ответника, че процесният
договор от 13.06.2011 година, респ. не е ЕСКО-договор съгласно ЗЕЕ /отм./, а
същият е договор за изработка по чл. 266 от ЗЗД. Вярно е, че стойността на
инвестицията включва и стойността на различни дейности на извършените услуги
/проучване, проектиране, СМР/, както е при изработката, но това не може да
обоснове извод, че основанието за заплащане на следващото се възнаграждение
възниква само и единствено по правилата на изработката/след приемане от
възложителя на извършената работа/. За разлика от договора за изработка, при
ЕСКО договора инвестиционния риск се поема от изпълнителя, а направената
инвестиция се изплаща от гарантираните И. на енергия. При тези договори
дължимото възнаграждение е в зависимост от ефективността на изпълнението, като
размерът на инвестицията и предвиденият срок за плащането й се определят на
базата на анализ на съществуващото енергийно потребление и обема енергийно
ефективни мероприятия нужни за реализиране на гарантирания с договора резултат.
т.е. при ЕСКО договорите изплащането на възнаграждението е изцяло за сметка на
реализираната икономия на енергия за определен период от време. С други думи,
при ЕСКО договорите, независимо от това дали работата по възложените
мероприятие е приета от възложителя, ако не се постигне гарантираната икономия
на енергия/гарантирания резултат/, разходите остават изцяло за сметка на
инвеститора.
Неоснователни
са възраженията на ответника, за неприложимост на Наредба РД -16-1058/02.04.2009 г. по
аргумент, че цитираната наредба се прилага относно договори с гарантиран
резултат, водещи до енергийни спестявания в сгради – държавна или общинска
собственост, а сградите на „МБАЛ – П.“ АД са собственост на самото ищцово дружество. Наредба № РД-16-1058 е от 10.12.2009 г.,
а не както ответникът е посочил 02.04.2009 г., като тази наредба се отнася за
показателите за разход на енергия и енергийните характеристики на сградите.
Наредбата, която касае енергийни спестявания в сгради – държавна или общинска
собственост, е Наредба № РД - 16-347/02.04.2009 г., която съдът също намира за
приложима, доколкото ищецът е търговско дружество с изцяло държавно и общинско
участие в капитала.
Установяването
на противоречие на същественото съдържание на процесния
договор с разпоредби от ЗЕЕ /отм./ или Наредба
№ РД - 16-347/02.04.2009 г., води до
нищожност на този договор.
В ЗЕЕ
от 2008 година/отм./ са заложени следните императивни изисквания по отношение
на ЕСКО договорите: 1.) изпълнителят поема изцяло финансовия риск за
предвидените в договора дейности и мерки за повишаване на енергийната
ефективност и за достигане на гарантирания с договора резултат /арг. чл. 49, ал.5/; 2.) възстановяване на направените
инвестиции и изплащане на дължимото на изпълнителя възнаграждение се извършват
за сметка на реализираните И. на енергия, т.е. при реализиране от възложителя
на И. на енергия, възлизащи на пълния размер на инвестицията, изпълнителят
получава пълно възстановяване на инвестицията си /арг. чл. 48, ал. 1/; 3.) изпълнителят осигурява
извършването на услугата, изцяло или частично със собствени средства и/или
поема задължение да осигури финансирането им от трето лице, като за възложителя
остава задължението да възстанови направените инвестиции в зависимост от
реализираните И. на енергия и освобождава
възложителя от риска в случай, че изпълнените енергоефективни
мерки не осигурят гарантираните с договора И. на енергия /арг.
чл. 49, ал.4/. С оглед гореизложеното, разходите остават за сметка на
инвеститора, ако с извършване на енергоспестяващите
дейности и мероприятия не се постигне гарантираната икономия на енергия, дори
изпълнението на дейностите и мероприятията да бъдат приети от възложителя.
Видно от съдържанието на договора от
13.06.2011 година, между последния и ЗЕЕ /отм./ е налице
противоречие по отношение изплащане на инвестицията от възложителя/ищец/,
основанието, начина и формиране на задълженията. В процесния
договор заплащането на инвестицията от възложителя не е обвързано с настъпване
на гарантирания резултат. Същевременно в чл.48 ЗЕЕ /отм./изплащането на средствата
по договорите с гарантиран резултат се извършва при достигане на определено в
договора ниво на енергийно потребление на сградите. Сред клаузите на договора от 13.06.2011
година липсва уговорка, по силата, на която инвестицията да бъде заплатена за
сметка на реализираните И. на енергия. Противно на изискванията на ЗЕЕ /отм./ за
обвързване изплащането на инвестицията с постигането на гарантирания финансов
резултат, страните са приели, че размера на задължението на възложителя за
възстановяване на инвестицията е формиран с оглед стойността на изпълнените енергоефективни мероприятия и съпътстващи ремонтни работи,
с добавено годишно оскъпяване от 7,5 %, като изпълнението е разсрочено на 84
равно месечни вноски, независимо от реализираните И. на енергия. Императивното
изискване на ЗЕЕ от 2008 година /отм./, за заплащане на извършените от
изпълнителя услуги по ЕСКО договор за сметка на реализираните И. от енергия, не
се удовлетворяват и от предвидената в договора възможност за компенсиране на
възложителя чрез годишно изравняване на плащанията /чл.16/ в зависимост от
получената за съответната мониторингова година
парична равностойност на достигнатото годишно потребление на енергия, в случай
че бъде отчетена отрицателна финансова стойност на разликата между паричната
равностойност на гарантираното и действително достигнатото годишно потребление
на обектите в пакет. Доколкото изравняването на плащанията е предвидено за
срока на договора, така описаната компенсация не гарантира, че размерът на
възстановената от възложителя инвестиция и заплатеното от него възнаграждение
към изпълнителя, няма да надвишат финансовата стойност на реализираните от него
И. на енергия. Не може да се приеме, че уговорената между страните компенсация
/чл.6/ при недостигнат гарантиран резултат е съответна на установения в закона
ред за изплащане на инвестицията. Уговореният начин на дължимост
на месечните вноски, независимо от достигнатия гарантиран резултат и дължимите
лихви за просрочие е в абсолютно противоречие с
императивната разпоредба на чл.48 ЗЕЕ /отм./.
Разпоредбите на ЗЕЕ /отм./са предвидили
паричната стойност на размера на реализираните И. на енергия да служи като
гаранция на размера на задължението на изпълнителя за възстановяване на
инвестицията и заплащане на възнаграждение на възложителя. На практика обаче
разпоредбите на ЗЕЕ остават неприложими, тъй като се оказва невъзможно да се
определи размера на реализираните при ищеца И. на енергия и да се извърши
тяхното парично остойностяване. Видно от приетата по делото комплексна
съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертиза, се установи, че по процесния договор от 13.06.2011 година, не може да се
изчисли достигнатото годишно потребление на електрическа енергия за 2012 г. и
2013 г., вкл., не може да се определи достигнатото годишно потребление на
енергия от обектите в пакет, което от своя страна предполага, че не може да се
определи и паричната му равностойност.
Противоречията между клаузите на договора
от 13.06.2011 година и разпоредбите, установени в ЗЕЕ от 2008 година /отм./ се
установяват и от заключенията по приетите в настоящото производство експертизи.
Със заключението по СТЕ се потвърждават твърденията на ищеца, че е налице
смесване на данните, кореспондиращи с данните от двата доклада за обследване на
двете фирми „Е.Е.“ ООД – гр. Плевен и „Е.“ АД *** за потребление на енергия преди
и след изпълнение на енергоефективните мероприятия,
като ВЛ е дало заключение, че в резултат смесването на данните от двата доклада
са допуснати и технически грешки между изчисленията и данните в резюметата на
докладите, което не дава възможност за реално отчитане на реализираната
икономия на енергия в сградите в резултат на изпълнените енергоефективни
мероприятия. ВЛ е заключило, че поради различия в докладите, в т.ч. различни
параметри на сградите и потреблението на топлинна енергия, не е възможно да се
определят реалните И. на енергия в сградите на ищеца след енергоефективните
мероприятия и тяхното парично остойностяване, което е в противоречие с принципа,
залегнал в чл.48 ЗЕЕ от 2008 година
/отм./.
Заключението по изготвената комплексна
съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертиза, потвърждава установените
със СИЕ обстоятелства. По комплексната експертиза ВЛ е дало заключение, че на
база Методиката към основния договор не може да се изчисли достигнатото годишно
потребление на електрическа енергия за 2012 г. и 2013 г., т.к. няма монтирани
отделни електромери на двата обекта/ по проекта/ - Основен корпус и Първо и
второ вътрешно отделение, съответно не може да се определи достигнатото годишно
потребление на енергия от обектите в пакет, което предполага, че не може да се
определи и паричната равностойност, т.е. не е възможно да се приложи императивната
разпоредба на чл.48, ал.1 ЗЗЕ от 2008 година/отм./, съгласно която, ЕСКО
договорите имат за предмет изпълнение на мерки за повишаване на енергийната
ефективност в сгради, като възстановяването на сторените инвестиции и изплащането
на дължимото към изпълнителя възнаграждение се извършват изцяло за сметка на
реализираните И. на енергия.
Гореизложеното налага извода, че
уговорките относно същественото съдържание на сключения между ищеца и „Е.“ АД
договор от 13.06.2011 година за изпълнение на инженеринг на енергийно ефективни
мероприятия с гарантиран резултат противоречи на императивни разпоредби ЗЕЕ от
2008 година/отм./ Императивният характер на нормите на ЗЕЕ /отм./ се обосновава
от предназначението им, да послужат в интерес на цялото общество, провеждането
на държавна политика, вкл. опазване на околната среда. Неспазването на
императивните норми, води до най-тежкия порок – желаните от страните правни
последици не могат да настъпят.
След съпоставка между клаузите на процесния договор с разпоредбите на Наредба №
РД-16-347/02.04.2009 година, се установи съществено несъответствие между тях.
Наредбата възпроизвежда принципите залегнали в ЗЕЕ /отм./, а съдът е обосновал
с подробни аргументи несъответствията им с процесния
договор. В договора от 13.06.2011 година е възпроизвена
само структурата на ЕСКО договора, но само толкова. Реално процесният
договор не удовлетворява заложеното в Наредбата изискуемо съдържание на ЕСКО
договорите. В договора от 13.06.2011 година липсват уговорки за следното: 1.)
начин за определяне на гарантирания резултат; 2.) размера на насрещната престация; 3.) каква част от инвестицията ще бъде изплащана
за сметка на гарантирания резултат; 4.) механизъм за възстановяване на
инвестицията. Забелязват се още редица несъответствия, касаещи задължението на
възложителя за възстановяване на инвестицията и заплащане на възнаграждението,
изравняване на плащанията и т.н.
Наличието на посочените от съда
противоречия между ЗЕЕ /отм./ и договора от 13.06.2011 година, и договора и
Наредбата, са основание съдът да приеме на основание чл. 26, ал.1предл.1 ЗЗД за
нищожен договора от 13.06.2011 година.
Поради своята нищожност договорът от
13.06.2011 година не е породил целените правни последици, което от своя страна
прави невъзможно възникването на цедираното вземане в
полза на ответника.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за погасяване по давност на
предявените срещу него вземания. За процесните
вземания/от неоснователно обогатяване поради начална липса на основание/ се
прилага петгодишна давност. В конкретния случай, началният момент, от който се
започва да тече давността е деня, в който плащането е получено, респ. на датите
07.11.2012
г., 05.12.2012 г. и 04.01.2013 г. Предвид изложеното и като взе предвид
датата на постъпване на ИМ на 02.11.2017г.
съда намира че искове на М.Б.ЗА А.Л.– П.“ АД са предявени преди изтичането на предвидената в закона
давност за тях.
Поради това предявената претенция за възстановяване
на ищеца на сумата от 67 250,61 лева и сумата от 68 490,72 лева - получени от
ответника в периода от 01.11.2012 г. до 31.01.2013 г, без основание и с които
суми „Ф.ЗА Е.И Е.И. – ФЕЕИ“ АДСИЦ се е обогатило неоснователно за сметка на ищеца,
се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена.
Поради основателността на главния иск, основателен
се явява и акцесорния за заплащане на законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане и следва да бъде уважен.
По
разноските:
Искането на ищеца за присъждане на
разноски е основателно на основание чл.78, ал.1 ГПК , с оглед изхода на делото.
Представен е списък по чл.80 ГПК, ведно с писмени доказателства за направени
разноски в размер на 12 329, 65
лева, от които 5429, 65 лева- държавна такса, 1400 лева депозит за вещи лица,
5500 лева адвокатски хонорар , заплатен по банков път. Направеното от ответника
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, с оглед правната и фактическа
сложност на делото,извършените действия и проведените съдебни заседания е
неоснователно.
С оглед изхода на делото на ответника не
следва да се присъждат разноски.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Ф.ЗА Е.И Е.И. – ФЕЕИ“ АДСИЦ с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Слатина“, ж.к.
„Гео Милев“, ул. „*******,представлявано от Д.В. да
заплати на „М.Б.ЗА А.Л.– П.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** представлявано от изпълнителния директор д-р В. В.чрез адв. М.М. от ПАК, на основание
чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата от 67 250,61
лв., като платена от ищеца на ответника, без правно основание, на три равни
месечни вноски в периода от 01.11.2012 г. до 31.01.2013 г., и която сума
представлява частичен иск от общо платената в периода 06.06.2012 година до
10.11.2013 година сума в размер на 403
503,66 лв. по договор за цесия от 26.04.2012г., с който в полза на „Ф.ЗА
Е.И Е.И. - ФЕЕИ“ АДСИЦ е било прехвърлено вземане от „Е.“ АД в размер на 1 838
182,67 лв., представляващо част от договореното възнаграждение за осъществено
изпълнение на енергоефективни мероприятия по договор
с гарантиран резултат от 13.06.2011 г., ведно със законната лихва, считано от
02.11.2017 г. /датата на подаване на ИМ/ до окончателното изплащане на главното
вземане.
ОСЪЖДА
„Ф.ЗА Е.И Е.И. – ФЕЕИ“ АДСИЦ с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, р-н „Слатина“, ж.к. „Гео Милев“, ул. „*******, представлявано от Д.В. да заплати на „М.Б.ЗА
А.Л.– П.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор д-р В. В.чрез адв.
М.М. от ПАК на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД сумата от 68 490,72 лв., която е
платена от ищеца на ответника, без правно основание, на три равни месечни
вноски в периода от 01.11.2012 г. до 31.01.2013 г., и която сума
представлява частичен иск от общо платената в периода 06.06.2012 година
до 10.11.2013 година сума в размер на 410 944,32 лв. по договор за цесия от
26.04.2012г., с който в полза на „Ф.ЗА Е.И Е.И. - ФЕЕИ“ АДСИЦ е било
прехвърлено вземане от „Е.“ АД в размер на 1 872 079,71 лева, представляващо
част от договореното възнаграждение за осъществено изпълнение на енергоефективни мероприятия по договор с гарантиран
резултат от 13.06.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 02.11.2017
г. /датата на подаване на ИМ/ до
окончателното изплащане на главното вземане.
ОСЪЖДА
„Ф.ЗА
Е.И Е.И. – ФЕЕИ“ АДСИЦ с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
р-н „Слатина“, ж.к. „Гео Милев“, ул. „*******,представлявано от Д.В. да заплати на „М.Б.ЗА А.Л.– П.“ АД с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** представлявано от
изпълнителния директор д-р В. В.чрез адв. М.М. от ПАК сумата от 12 329,65 лв. разноски по делото,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието по
делото на трето лице помагач за ответника – „Е.“ АД /н/, ЕИК********.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.