РЕШЕНИЕ

                                                              

                                            №…………………………../…

                                                                Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                 четиридесет и пети състав

На  двадесет и трети февруари                     Година две хиляди и двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА

Секретар : Маргарита Стефанова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 4245  по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на И.В.Д. с ЕГН ********** ***-0442-000779/06.10.2020 год. на Началник сектор към ОД МВР Варна, РУ04 Варна, с което за извършено нарушение на чл. 102,ал.1,т.1 от ЗДвП, на осн.чл.177, ал.1,т.3, б”а” от ЗДвП му е наложено административно наказание „ глоба” в размер на 100.00 лв..

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление и се твърди, че Д. не е знаел, че лицето, на което е предоставил автомобила си не е правоспособно.

В съдебно заседание,жалбоподателя се явява лично, поддържа жалбата си и моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна – ОД МВР Варна, редовно призована не изпраща представител.Депозирано е писмено становище.

            Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

            От фактическа страна:

             С АУАН, № 098579/15.09.2020 год., административния орган е приел за установено от фактическа страна, че на същата дата 15.09.2020 год. в 11.00 часа в гр.Белослав на ул.В. Терешкова пред дом № 4, жалбоподателя като собственик на лек автомобил „ Рено 19” с рег. № ***го е предоставил на С.Д.К. с ЕГН ********** ***, като същият не притежава СУМПС.След справка  ОДЧ 04 РУ-Варна е неправоспособен.2.Не представя контролен талон – нарушения по чл.102,ал.1,т.1 от ЗДвП и чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП.

Акта бил съставен и предявен на жалбоподателя, който в графата бележки и възражения не отразил такива.

В срока по чл.44 от ЗАНН  било направено възражение идентично с описаното в жалбата срещу издаденото НП.

АНО не възприел така направеното възражение и въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което за извършено нарушение на чл. 102,ал.1,т.1 от ЗДвП, на осн.чл.177, ал.1,т.3, б”а” от ЗДвП наложил на жалбоподателя наложено административно наказание „ глоба” в размер на 100.00 лв..

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя С., който потвърждава констатациите в акта, като посочва, че не е присъствал при установяване на нарушението.

От показанията на св.С.Д. се установява, че на 15.09.2020 год. получил сигнал от доброволен заявител, който му съобщил, че лек автомобил е управляван в централната част на гр.Белослав от неправоспособно лице. Заявителя дал регистрационния номер на лекия автомобил, който свидетеля проверил в системата на КАТ. Установил, че автомобила е собственост на жалбоподателя Д., както и че той макар и на 91 години има валидно СУМПС. Съобщил това на заявителя, но той заявил, че автомобила се управлява от млад човек и можело да настъпи произшествие.

Св. Д. и колегата му Е.се насочили към ул.”И. ***, където видели автомобила на Д. да се движи. Последвали го, като в един момент автомобила преустановил движението си и полицейските служители видели, че намиращите се в него лица си разменят местата, след което отново потеглил. Настигнали автомобила и го спрели, като св. Д. разпознал лицата  в него. Св. Д. е категоричен, че първоначално лицето, което управлявало автомобила е св.С.К..

От показанията на св.Ц.се установява, че се грижи за жалбоподателя Д..Твърди, че  Д. е искал да продаде автомобила си на две момчета, които му режели дърва.Не знаел, че са неправоспособни. Д. отишъл с тях до банка ДСК, за да изтегли пари, за да им плати за рязането на дърва, след което им дал автомобила, за да отидат някъде.

От показанията на св. С.К. се установява, че действително на 15.09.2020 год. и бил в дома на жалбоподателя, за да му цепи дърва. След това Д. поискал да отидат до банкомат, за да изтегли пари, за да им плати, като до там автомобила управлявал той. Твърди, че Д. не е знаел, че е неправоспособен. След като изтеглили парите се върнали с колата до дома на Д., който му предложил да купи колата.К. решил да я купи, разбрали се да я плаща на вноски и Д. му я дал.

Съдът кредитира показанията на  свидетелите С., Д., Ц.и К., тъй като ги намери за обективни, безпристрастни, последователни и непротиворечиви.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите С., Д., Ц.и К. , дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени ,прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

В АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – Началник сектор към ОД МВР Варна, РУ 04 Варна, съгласно приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентно лице.

НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Според чл.102,ал.1, т.1 от ЗДвП на водача, собственика или упълномощения ползвател на МПС се забранява да го предоставя на неправоспособен водач.

За установяване на нарушение като процесното е достатъчно наказващият орган да докаже, че автомобилът е собственост или предоставен за управление на лицето, чиято отговорност ще ангажира, както и че водачът на автомобила(различен от собственика или упълномощения да го управлява) е неправоспособен. Тези факти в настоящия случай са установени по несъмнен начин.

Безспорно е установено, че автомобила марка „ Рено 19” с рег. № ***е собственост на жалбоподателя Д.. Видно от доказателствата, съдържащи се в приложеното по делото АНХД № 4586/2020 год.  / БП № 2333/2020 год. по описа на 04 РУ Варна / е, че св.С.К. към 15.09.2020 год. е бил неправоспособен и като такъв е управлявал на посочената дата и място лекият автомобил, собственост на жалбоподателя. Спорен е субективният елемент на състава, тъй като  Д. твърди, че не е знаел, че К. е неправоспособен.С оглед спецификата на конкретния казус и задължението по смисъла на чл. 102, т. 1 от ЗДвП се налага извода, че жалбоподателя е могъл и е бил длъжен предварително да се увери, че предоставя управлението на правоспособен водач, който има валидно СУМПС и доколкото не го е сторил чрез бездействие е осъществил състава на посоченото административно нарушение. В същото време от изложеното по-горе се налага извода, че деянието е осъществено с вина под формата на небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, административните нарушения, извършени по непредпазливост, са наказуеми във всички случаи, освен в изрично предвидените изключения, а доколкото в случая, не е регламентирано изключение от общия принцип, то следва да се приеме, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на визираното нарушение.

Според приложената санкционна норма на чл.177, ал.1 т.3 от ЗДвП с глоба от 100 до 300лв. се наказва собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не притежава съответното свидетелство.

            Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно посочената разпоредба, налагайки на нарушителката наказание в размер на минимума, предвиден в посочената разпоредба, съобразявайки и разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

Също така, настоящия съдебен състав счита, че деянието не следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Деянието, описано в обжалваното наказателно постановление с оглед степента на неговата обществена опасност и риска, който носи за околните, не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.  

Поради изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде  да бъде потвърдено изцяло, а жалбата следва да бъде оставена без уважение.   

По разноските

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на ОД МВР Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.

В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева.

Производството по делото не се отличава с фактическа или правна сложност, процесуалния представител на въззиваемата страна се е явил само в едно съдебно заседание, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

 

Р Е Ш И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0442-000779/06.10.2020 год. на Началник сектор към ОД МВР Варна, РУ04 Варна, с което на И.В.Д. с ЕГН ********** *** за извършено нарушение на чл. 102,ал.1,т.1 от ЗДвП, на осн.чл.177, ал.1,т.3, б”а” от ЗДвП  е наложено административно наказание „ глоба” в размер на 100.00 лв..

            ОСЪЖДА И.В.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на ОД МВР Варна сумата от 80.00 лв. представляваща юристконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.  

                                                                                                                                 

                                                       

СЪДИЯ :