Р Е Ш Е Н И Е
№ 253 11. 07. 2019г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 11. 06. 2019г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Председател :
Методи Величков
Членове : Рени
Ковачка
Димитър Ковачев
Секретар : Eмилия Павлова,
като разгледа докладваното от
съдия Методи Величков, въззивно гражданско дело № 304 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
С решение № 428 / 21. 03. 2019г., постановено по гр. д.
№ 3034 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд
е признато за установено по отношение на Р.С.П., че същият дължи на “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник,
кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, сумата от 661,91 лева – главница за неплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в ***, за периода от
01.05.2015 г. до
30.04.2016 г. , както и сумата в размер на 125,83 лева - законна лихва за забава
на месечните
плащания за периода от 09.07.2015 г. до 20.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 661,91лв., считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 02. 11.
2017г. до окончателното
изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед от 15.12.2017
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
7099 / 15. 12.
2017г. по ч. гр. д. № 7492 / 2017г. описа на Пернишки районен съд.
С решението е осъден Р.С.П., да заплати на “Топлофикация – Перник” АД, сумата от 75лв. разноски в заповедното
производство и сумата 75 лева за разноски в исковото производство.
Недоволен от така постановеното решение, е останал Р.С.П., който чрез особения си
представител адвокат Р.С., чрез преупълномощения от нея адвокат В.К.С. го е обжалвал изцяло.
Навежда обстойни доводи, че решението е неправилно, поради което моли то да бъде отменено и предявените искове срещу Р.П. да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, както и да му бъдат присъдени
направените разноски по делото.
Насрещната страна
„Топлофикация Перник“ АД не е подала писмен отговор. В съдебно заседание на 11. 06.
2019г., чрез юрисконсулт М. оспорва жалбата като неоснователна и моли да
решението в обжалваната му част да бъде потвърдено. Моли да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
Адвокат С. оспорва
размера на претендираното юрсиконсултско възнаграждение като завишен.
След като взе предвид направените
с жалбата оплаквания и по реда на чл. 269 от ГПК , Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната
жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок
за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки
служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдът намира, че
решението в обжалваната му част се явява допустимо. За процесните суми е водено
заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 07492 / 2017г. по описа
на Пернишкия районен съд. Заповедта за изпълнение е било връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал.1 вр. ал.7, предложение последно от ГПК, както и в срок е
била подадена исковата молба. Следователно налице са били положителните
процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице
отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Пернишкият
районен съд се е произнесъл именно по предявените искове.
По
отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният
съд е ограничен от изложеното в
жалбата. Основните доводи във въззивната
жалба са, че декларацията по чл. 14 от ЗМДТ не представлява доказателство за
правото на собственост на ответника върху процесния апартамент, както и че
искът е недоказан. Изхождайки от изложеното в жалбата, доводите на насрещната
страна и от събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира
следното :
По
делото е приложена декларация по чл.14 от ЗМДТ, подписана лично от ответника,
който документ не е оспорен при представянето му пред съда. С нея ответникът е
декларирал, че притежава правото на собственост върху имот с адрес ***, със
застроена площ от 86 кв.м. С декларацията е направено изявление от ответника
пред административен орган, с което деклараторът е удостоверил факт, който в
настоящото производство е неблагоприятен за ответната страна, а именно –
топлофицираният имот е собственост на Р.С.П.. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ
представлява частен свидетелстващ документ, подписан от ответника и
удостоверява неизгодни за издателя факти в настоящия процес, поради което този
документ има материална доказателствена сила. (В този смисъл е цитираното от
Пернишкия районен съд Определение № 220 от 01.03.2017 г. по гр. д. № 4084 от
2017 г. на ВКС, IV г. о., касаещо асобютно аналогичен казус). Що се отнася до позоваването във въззивната
жалба на Решение № 972 от 06. 01. 2010г. на ВКС по гр. д. № 4266/208г., IV г.о., Пернишкият окръжен съд многократно е отбелязвал,
че то касае делбено производство, при което позоваването на такава декларация
би представлявало благоприятен за страната факт. Ако П. се е разпоредил с правото
си на собственост по отношение на процесния недвижим имот, то именно върху него
би тежало доказването на този факт, но такива доказателства няма.
От извлечение от вестник “Съперник” № 82 /3595/ от 29. 04. 2008г,
се установява, че общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в този местен ежедневник.
От
заключението на съдебно - техническа експертиза, се установява, че процесният
имот се намира в топлоснабдена сграда.
Следователно
ищцовото дружество е доказало, че ответникът е собственик по отношение на
апартамент, находящ се в ***, и същият се явява клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката и чл.1 от Общите условия,
като между него и ищцовото дружество са възникнали облигационни отношения за
доставката на топлинна енергия.
Съгласно
общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за
доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за
който се отнасят.
От
заключението на съдебно - техническата експертиза с вещо лице инж. З. А. З., се
установява :
Услугата
„дялово разпределение“ е въведена от момента на подписването на договор 184 /
23. 11. 2000г., между фирмата за дялово разпределение на топлинната енергия и
СЕС.
Между
топлофикационното дружество и фирмата за дялово разпределение е подписан
договор, /след въвеждането на Общите условия за продажба на топлинна енергия на
битови потребители/ уреждащ взаимоотношенията между тях.
През
процесния период, топлометърът е преминал задължителните периодични
метрологични проверки и съответства за одобрения тип, годен е да се използва за
търговско измерване, показанията му могат да се считат за достоверни.
Количеството
на топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката.
Изпълнено е изискването на Наредбата за разпределение на нетното количество
потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената
проверка, не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за
разпределение по имоти в сградата етажна собственост.
Смята,
че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена
от действащата нормативна уредба през процесния период.
Прогнозно
определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми,
са приведени към реално отчетените с изравнителните сметки за съответните
периоди. Няма разлика в сумите по главницата, определени от вещото лице и тези
по исковата молба на ищеца.
Изравнителните
сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчени за потреблението на
топлинна енергия в СЕС. Преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти. Същите са предавани на представител на СЕС в
законно установения срок.
Съдът
напълно кредитира заключението на вещото лице, тъй като при неговото изготвяне
са ползвани документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово
разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи,
съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна
енергия. Освен това вещото лице - топлотехник последователно е анализирало и
преценило всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи
- отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово
разпределение и други.
От
заключението на вещото лице Б.П. по съдебно - икономическата експертиза се
установява, че размерът на дължимата главница и лихви за забава на месечните
плащания, е колкото размерът на исковите претенции.
И двете
заключения са оспорени, но това не е основание съдът да не им дава вяра, тъй
като няма ангажирани доказателства, които да водят до други фактически и правни
изводи.
Следователно
искът се явява основателен и доказан по размер и правилно и законосъобразно и
бил уважен от Пернишкия районен съд. При съвпадение на мотивите на Пернишкия
окръжен съд, с тези на Пернишкия районен съд, въззивната жалба се явява неоснователна,
поради което обжалваното решение на Пернишкия районен съд, следва да бъде
потвърдено, като въззивният съд изцяло възприема мотивите на Пернишкия районен
съд по реда на чл. 272 от ГПК.
На
основание чл. 280, ал.2, предл. 1-во от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
На
основание чл. 78, ал.8 от ГПК Р.П. следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество сумата 100лв. юрисконсултско възнаграждение.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да
бъде осъдена да заплати по сметка на Пернишкия окръжен сумата 25лв.,
представляваща държавна такса, ведно със законните лихви за забава на държавни
вземания, считано от датата на влизане на съдебното решение в сила до
окончателното изплащане.
Тъй
като „Топлофикация – Перник“ Ад не е заплатила адвокатско възнаграждение на
адвокат Р.С. нито пред Пернишкия районен съд, нито пред Пернишкия окръжен съд
/въпреки изрично дадените указания, то същото дружество следва да бъде осъдено
да заплати на адвокат Р.С. от Пернишка адвокатска колегия, сумата от 450лв., от
която 300лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
Пернишкия районен съд и 150лв. адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство Пернишкия окръжен съд.
Водим
от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И:
Потвърждава решение № 428 / 21. 03. 2019г.,
постановено по гр. д. № 3034 / 2018г. по описа по описа на Пернишкия районен
съд.
Осъжда Р. С. П.,***, с ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация – Перник“ АД гр. Перник, с ЕИК *********, сумата
100лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Осъжда Р. С. П.,***, с ЕГН **********, да
заплати по сметка на
Пернишкия окръжен сумата 25лв., представляваща
държавна такса, ведно със законните лихви за забава на държавни вземания,
считано от датата на влизане на съдебното решение в сила до окончателното
изплащане.
Осъжда „Топлофикация – Перник“ АД гр.
Перник, с ЕИК *********, да заплати на адвокат Р.С. от Пернишка адвокатка
колегия сумата 450лв., от която
300лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Пернишкия
районен съд и 150лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
Пернишкия окръжен съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател
:
Членове : 1.
2.