Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260482
гр.Русе, 25.06.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти
граждански състав в публично заседание
26-ти май през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря
Ширин Сефер,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 2769
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД-София е предявил
иск за установяване съществуването на парично задължение, възникнало въз основа
на договор за издаване на
кредитна карта.
Искът
е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Претенцията
на ищеца се основава на твърдения, че на
16.03.2005 г. между трето неучастващо в делото лице и
ответника бил сключен договор за кредитна карта Euroline.
Впоследствие по силата на договор за продажба на предприятие от
24.03.2005 г. ищецът станал правоприемник на това трето лице. Ответникът преустановил
плащанията по кредита, поради което със съобщение, връчено лично на ответника на
19.09.2019 г. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. Поради неплащане от страна
на ответника претендирали задълженията му по реда на заповедното производство по
приложеното ч.г.д. №***/20 г. на РРС както следва: 1970,53 лв. – главница; договорна
лихва в размер на 565,01 лв. за периода 05.01.2018 г. – 19.09.2019 г.; мораторна
лихва в размер на 233,88 лв. – за периода 05.01.2018 г. 04.02.2020 г.; 310,81 лв. – такси, от които 238,81 лв. – такси по договора
и 72 лв. – нот. такси по обявяването на предсрочната изискуемост. По заповедното
производство заповедта била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което
предявяват настоящия иск за установяване задълженията на ответника.
Ответникът Р.Г.Д. признава, че на 16.03.2005 г. е подписал заявление за издаване на
кредитна карта Euroline. Твърди, че на 29.05.2017 г. е сключил споразумение с ищеца
за подмяна на картата с нова, а през м.март 2020 г. споразумение за разсрочено плащане
на задълженията си. Твърди, че ищецът е капитализирал изтекли лихви и така неоснователно
е формирал нова главница, която също се олихвявала. Твърди, че е правил частични
плащания, вкл. и след м.март 2020 г.
За да се произнесе съдът взе
предвид следното :
Признава се и не се спори, че между ищеца и трето неучастващо по
делото лице е сключен договор за издаване на кредитна карта Euroline и това обстоятелство
не се нуждае от доказване. От представения препис от заявление за издаване на
кредитна карта е видно, че ответникът е подал до третото неучастващо по делото лице
заявлението за издаване на кредитната карта Euroline на 16.03.2005 г. Представен
е договор за продажба на предприятие между третото лице и ищеца от 24.03.2005
г., от който е видно че ищецът е станал правоприемник третото лице, вкл. и по
договори с картодържатели. От представения препис от допълнително споразумение
между ответника и третото лице е видно че на 29.05.2017 г. е сключено
допълнително споразумение между страните по настоящото дело, съгласно което
страните се споразумяват за издаване на нова кредитна карта с начална дата на
активиране – 14.07.2017 г. От представен препис от споразумение то 24.03.2020
г. е видно че страните по делото са се споразумели че задължението на ответника
към тази дата е в размер както следва – главница в размер на 2 246,48 лв.;
лихва в размер на 761,75 лв.; законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по приложеното заповедно производство на РРС - 156,63 лв. до 09.03.2020 г. и разноски в
размер на 538,97 лв. постигната е уговорка за разсрочено плащане с вноски в
размер на по 50 лв. до 30-то число на всеки месец, считано от м. март 2020 г.
Уговорено е че с изплащането на посочените суми, заедно с допълнително изтеклите
лихви ще се погаси изцяло задължението на ответника към ищеца. От изложените
писмени доказателства се установява наличието на облигационна договорна връзка
между страните по договор за банкова карта и наличието на непогасени дължими от
ответника на ищеца ликвидни и изискуеми вземания. За установяване на точния
размер на същите е назначена съдебно-икономическа е-за, изготвена от вещото
лице Й. М.. Със същото се установява че на 17.09.2017 г. картата е била
блокирана поради надвишаване на
кредитния лимит, както и че към датата на подаване на заявлението по
заповедното производство по приложеното ч.г.д. №***/20 г. на РРС задълженията
на ответника са в следните размери: непогасена главница в размер на 2 022,90
лв.; договорна лихва от 05.01.2018 г. до 04.02.2020 г. – 559,25 лв.; законна лихва
забава върху главицата (мораторна лихва) за същия период в размер на 427,62 лв.; такси за периода от 05.01.2018 г.
до 04.02.2020 г. в общ размер 164,20 лв. Впоследствие до датата на подаване на
заявлението по заповедното производство – 17.02.2020 г., не са постъпили суми
по кредитната карта и размерът на задължението е останал същия. След това - на 24.03.2020 г., страните са сключили ново
допълнително споразумение. Съгласно същото са се договорили че между тях е
безспорно че размерът на задълженията на ответника е непогасена главница в размер
на 2 246,48 лв.; лихви (без посочен период) – 761,75 лв.; законна лихва от датата на подаване на заявлението по заповедното
производство до окончателното плащане като е уточнено че към 09.03.2020 г. тя е
в размер на 156,63 лв. и разноски в размер на 538.97 лв., които не са уточнени
по пера. Уговорено е разсрочено плащане в размер на по 50 лв. месечно до 30-то
число на всеки месец. Прави впечатление че размерът на главницата е увеличен
при положение че картата е била блокирана. От представено от ищеца счетоводно
извлечение е видно, че след подписването на това споразумение ответникът е
погасил част от задълженията си както следва – на 25.03.2020 г. – 50 лв.; на
13.04.2020 г. – 750 лв. и на 12.05.2020 г. – 50 лв. или общо в размер на 850
лв. При съобразяване на размера на задълженията на ответника към 17.02.2020 г.
и отчитайки съдебните такси по образуваното заповедно производство и изтеклите
законни лихви след тази дата вещото лице М. е дало заключение че от общо
задължение в размер на 3640,94 лв. са погасени 850 лв. и остава непогасен
остатък в размер на 2 790,94 лв. Установява още, че при тези частични
плащания банката е отразявала погасяване на задълженията в поредността по
чл.76, ал.2 от ЗЗД. От допълнителното заключение на вещото лице е видно, че в
уговорените суми по споразумението от 24.03.2020 г. се включват и разноските за
нот. покана за предсрочна изискуемост и разноските по вече образуваното
заповедно производство, с оглед на което съдът счита възражението на ответника
за недължимост на такива за неоснователно. Не се установява и включване на
други суми в размера на дължимата главница, с оглед на което е неоснователно и
възражението за капитализирал изтекли лихви и за неправилно формиране на нова главница,
която също се олихвявала. Вещото лице обаче установява, че според
счетоводството на ищеца размерът на непогасената главница е 2004,90 лв., договорна лихва от 05.01.2018 г.
до 04.02.2020 г. – 549,25 лв.; законна лихва забава върху главицата (мораторна лихва)
за същия период в размер на 423,57 лв.; такси за периода от 05.01.2018 г. до 24.03.2020
г. в размер 82,20 и законна лихва от 17.02.2020 г. до 09.03.2020 г.При това
положение с направените от ответника частични плащания са погасени изцяло
мораторни лихви, такси и разноски, частично е погасена договорна лихва за
периода от 05.01.2018 г. до 04.02.2020 г. и е останал непогасен остатък в
размер на 205,02 лв. и изцяло е останала непогасена главница в размер на
2004,90 лв. Непогасена е останала и законната лихва от 17.02.2020 г. С оглед на това искът за главница следва да се
уважи изцяло за претендирания размер от 1 970,53
лв., който е по-малък от установения, искът за договорна лихва следва да се
уважи до размер от 205,02 лв., а за
горницата над тази сума и за останалите претендирани вземания претенциите са
неоснователни и следва да се отхвърлят. В полза на ищеца не следва да се
присъждат разноски по заповедното производство, т.к. вече са погасени от
ответника. Разноските по настоящото дело следва да се разпределят между
страните съразмерно на уважената/отхвърлена част от исковете – 70,52 % към
29,48 %. При това положение от направени по настоящото дело разноски в размер
на 586,41 лв. ищецът има право на разноски в размер на 413,54 лв., а ответникът
от направени разноски в размер на 739 лв. има право на разноски в размер на
215,20 лв. С оглед на това по компенсация следва да се присъдят само разноски в
размер на 198,34 лв. в полза на ищеца
По изложените съображения СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД-София, ЕИК
********* задължението на Р.Г.Д., ЕГН:********** за сумата от 1970,53 лв. – остатък от неизплатената главница
по договор за кредитна карта ЕВРОЛАЙН от 16.03.2005 г. и за сумата от 205,02 лв. - договорна лихва за периода
от 19.09.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 17.02.2020
г. до окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част - за установяване
на дължимост на договорна лихва над размера от 205,02 лв., както и за дължимост
на 233,88 лв.- мораторна лихва за периода 05.01.2018 г. 04.02.2020 г. и на 310,81 лв. – такси, от които 238,81 лв. – такси по договора
и 72 лв. – нот. такси по обявяването на предсрочната изискуемост.
ОСЪЖДА Р.Г.Д., ЕГН:********** да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД-София, ЕИК
********* сумата в размер на 198,34 лв. – разноски по компенсация по настоящото
дело.
Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните.
Районен
съдия: