Решение по дело №628/2020 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 260006
Дата: 13 август 2020 г. (в сила от 29 август 2020 г.)
Съдия: Милена Борисова Бухчева-Пейчева
Дело: 20204500200628
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ   

 

гр. Русе, 13.08.2020г.

 

              Русенският окръжен съд ......наказателна колегия в публично заседание на......тринадесети август.......през двехиляди и двадесета.........година в състав:

Председател: Милена Пейчева

                                                                  

при секретаря……….Мариета Цонева..........................в присъствието на прокурора.............Радослав Градев............... като разгледа докладваното от съдията Пейчева............ НАХД № 628 по описа за 2020 г., съобрази.:.

Про­из­во­д­с­т­во­то е по чл.375 и следв. от НПК.

              Русенска окръжна прокуратура е внесла предложение за освобождаване на Д.М.Н. *** от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, за извършено от него престъпление по чл.255, ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1, т.1, т.2, пр.2, т.5, пр.1, вр.чл.26, ал.1 от НК. Н. е предаден на съд за това, че през за периода 13 август 2015г. до 01.02.2018г., в гр.Русе, в условията на продължавано престъпление- общо на 10 пъти, избегнал  установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, по три закона: по ЗДДС на шест пъти, по ЗДДФЛ на два път и по ЗКПО на два пъти, дължими от „Монко 2015“ ЕООД – Русе, ЕИК:*********:

-         като затаил  истина в подадена пред ТД на НАП Варна- офис Русе, Годишна данъчна декларация с Вх.№1800И0115559/23.02.2016г. по чл.92 от Закона за корпоративното подоходно облагане за 2015г., която се изисква по силата на този закон – не декларирал действителният размер на доходите, в размер на 26 325,26 лв., получени от онлайн търговия със стоки, както и действителният размер на дължимият корпоративен данък, в общ  размер на 1 387,16 лв., а декларирал доходи  в размер на 22 060,16 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 951,04 лв. и по този начин избегнал установяването и плащането на данъчно задължение за 2015г. в размер 436,12 лева,

-         като затаил  истина в подадена пред ТД на НАП Варна- офис Русе, Годишна данъчна декларация с Вх.№1800И0163853/27.03.2017г. по чл.92 от Закона за корпоративното подоходно облагане за 2016г., която се изисква по силата на този закон – не декларирал действителният размер на доходите, в размер на 70 686,00лв., получени от онлайн търговия със стоки, както и действителният размер на дължимият корпоративен данък, в общ  размер на 5 189,03 лв., а декларирал доходи в размер на 27 418,48лв. и дължим корпоративен данък в размер на 853, 66 лв. и по този начин избегнал установяването и плащането на данъчно задължение за 2016г. в размер 4 335,37 лева,

- като не подал месечни Справки-декларации по ЗДДС, в които е следвало да декларира доходи на шест пъти: за времето от 29.03.2016г., до месец февруари 2017г., в размер на 31 728,74 лева, платени  на „Монко 2015“ ЕООД - Русе, ЕИК:*********,  по търговски сделки от онлайн продажби на стоки, като по този начин избегнал плащането на ДДС за периода от 29.03.2016г., до 31.12.2016г., в размер на 5 426,46 лв. и за периода от 01.01.2017 год., до месец февруари 2017г., включително, в размер на 919, 29 лв., в общ размер на 6 345,75 лв.

-  и като не подал пред ТД на НАП Варна- офис Русе декларации за дължими данъци по чл.55 от ЗДДФЛ, в които е следвало да декларира предоставени кредити по сключени договори за заем на два пъти: за месец септември 2017г., в размер на 5 000 лева, платени на В.Й.Г., от „Монко 2015“ ЕООД- Русе, ЕИК:*********, по сключен договор за заем и за времето от месец октомври 2017г., до месец декември 2017г., в общ размер на 15 000 лева, платени на В.Й.Г. от „Монко 2015“ ЕООД - Русе, ЕИК:*********, по сключени договори за заем и по този начин избегнал установяването и плащането на данъчно задължение по ЗДДФЛ за 2017г., в размер 1 000,00 лв., като общо дължимите от „Монко 2015“ ЕООД ЕИК:********* данъци по трите закона – ЗДДС, ЗДДФЛ и ЗКПО (след приспадане на сумата от 94,50 лева, представляваща разлика за възстановяване, установена с влязъл в сила РА №Р-03001819002204-091-001/11.10.2019г. на ТД на НАП – Варна) са в общ размер на 12 022, 74 лева – особено големи размери и като осъществил счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатеното данъчно задължение е внесено в бюджета заедно с лихвите.

Представителят на РОП поддържа предложението за налагане на административно наказание. Изразява сатновище,че обвиняемият следва да бъде признат за виновен, като му бъде определено административно наказние глоба в минимален размер, по подробон изложените съображения.

Обвиняемият Д.Н. се признава за виновен и моли да му бъде определено минимално наказание глоба. Упълномощеният му защитник адв.Г.В. от РАК счита предложените на РОП за основателно и изразява становище, че на обвиняемия следва да бъде определно минимално наказание, по реда на чл.78а от НК, по подробон изложените в съдебно заседание съображения.

Като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, Окръжният съд приема за установено следното:

              Обвиняемият Д.М.Н. е български гражданин, роден през 1979г.в гр.Русе, женен с две деца, с висше образование, живее в гр.Русе, работи в „Еконт Експрес“ Русе, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.

              Търговско дружество „Монко 2015“ ЕООД, с ЕИК:********* било образувано на 13.08.2015г. Едноличен собственик на капитала му и управител бил св. В.Й.Г.. Дружеството било със седалище и адрес ***. Адресът по чл. 8 от ДОПК също бил в гр. Русе. Основният предмет на дейност на дружеството бил „извършване на куриерски,пощенски и други услуги,самостоятелно и в качеството на търговски посредник, търговско представителство, посредничество, електронна търговия, извършване на комисионни сделки , както и всички други дейности, които не са забранени от българското законодателство“. Търговско дружество „Монко 2015“ ЕООД-гр.Русе било местно юридическо лице и като такова доходите, които получавало подлежали на данъчно облагане по реда на Закона за корпоративното и подоходно облагане. Дружеството не било регистрирано по Закона за данък добавена стойност.

 Св.В.Г. учредил „Монко 2015“ ЕООД и още пет търговски дружества по молба на обв.Д.М.Н. и с уговорката единствено обвиняемият да извършва търговска дейност с тях.

Обвиняемият искал „Монко 2015“ ЕООД-гр.Русе да не е регистрирано на негово име, тъй като чрез него възнамерявал да извършва дейност по укриване и неплащане на данъчни задължения. Той решил да извършва търговска дейност по онлайн продажба на различни стоки – козметика, кухненски стоки, биомагнити, колани, очила и др. по интернет. Със стоките щял да се снабдява като ги закупува от различни доставчици в гр. София, разположени в складовата база на кв. „Илиянци“. Щял да ги препродава с  надценка и чрез създадения за тази цел онлайн-магазин www.efftino.com. Купувачите щели да поръчват стоки чрез заявки, направени в интернет сайта на обвиняемия или по телефон, а стоките щели да им бъдат доставяни чрез куриерското дружество „Еконт Експрес“, където обвиняемият работел – като управител на офис Русе-Солун. Стоките обвнияемият щял да изпраща именно от този офис на „Еконт Експрес“, находящ се в гр. Русе, ул. „Солун“ № 25, в който освен  него работели и членовете на семейството му – св. М.М.Н., която била негова съпруга и св. С. М.Н., който му бил брат. Доставките щели да се заплащат чрез наложен платеж, при което куриера щял да събира паричните суми, представляващи покупната цена на доставените стоки от купувачите и щял да ги прехвърля по специално създадени за тази цел банкови сметки. Основно обвиняемият, но и неговите роднини щели да имат право да опрерират с тези банкови сметка. По тях  щяло да има издадени дебитни карти, които обвиняемият щял да държи и щял да може да тегли паричните средства от банкомати. За част от извършените по този начин продажби по интернет, обвиняемият възнамерявал да не издава фактури, нито друг вид първични счетоводни документи. Получените парични средства, представляващи приходи за дружеството той нямало да отразява в счетоводните му регистри и въобще нямало да ги документира по никакъв начин. Тези неотчетени приходи той нямало да включва и в годишните данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО, които щял да съставя лично и подава по интернет от името на „Монко 2015“ ЕООД-гр.Русе. Така обвиняемият щял да декларарира приходи в много по-нисък размер от реално получените и респективно да начислява корпоративен данък, явяващ се процент от получените през годината приходи, в много по-нисък размер от реално дължимия.

Обвиняемият съзнавал, че извършвайки системна тръговска дейност, от която ще генерира приходи в големи размери, в един момент дружеството му ще достигне и премине прага за задължителна регистрация по ЗДДС. Той знаел, че в този момент търговеца ще бъде задължен да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, а след това да подава месечни справки-декларации по този закон, в които да декларира начисления данък върху покупките, ползвания данъчнен кредит и резултата за периода – ДДС за внасяне или за възстановяване. Обв.Д.Н. обаче възнамерявал да не изпълнява тези свои задължения, да не регистрира дружеството си по реда на посочения закон и да не подава месечни СД по ЗДДС. Обвнияемият нямало да изпълнява тези си задължения, тъй като вече бил решил да не заплаща данъчни задължения във връзка с дейността на „Монко 2015“ ЕООД-гр.Русе. Във връзка с това решение обвиняемият бил намислил да извършва и всички други необходими действия, чрез които да укрива реалния размер на получените приходи и направените разходи от името и за сметката на „Монко 2015“ ЕООД-гр.Русе. Обвиняемият щял да съставя документи, в които щял да посочва различно основание за направените разходи от името на търговското дружество. Част от паричните суми, представляващи разпределени дивиденти, той щял да отразява счетоводно по друг начин, именно като предоставени заеми. Така само привидно нямало да съществува задължение за подаване на данъчни декларации по чл. 55 от Закон за данъците върху доходите на физическите лица. Обвиняемият съответно нямало да подава и такива декларации и по този начин нямало да начислява и да декларира и реално да заплаща дължимите данъчни задължения по чл. 38 от ЗЗДФЛ (данък върху дивидентите на физическите лица). Като краен резултат обв. Д.Н. искал да се обогати – щял да печели доходи от търговска дейност, която нямало да декларира, нямало да декларира и направените във връзка с това разходи и така щял да укрива и да не заплаща дължимите за това данъчни задължения. Казано по друг начин той щял да „спестява“ тези парични средства.

Св. В.Г. не бил запознат с тези планове на обвиняемия Д.Н.. Той го познавал от много години, имал му доверие и образувал „Монко 2015“ ЕООД-гр.Русе. Тъй като дейността на дружеството щяла да бъде извършвана само от обв. Н., св. В.Г. го упълномощил за това с нотарилано заверено пълномощно рег.№ 2897 от 20.08.2015г. на нотариус Р.Л.. Освен това на името на това дружество свидетелят разкрил общо три банкови смекти в банка „Райфайзен България“ЕАД, по които били издадени дебитни карти. Св. В.Г. упълномощил обвиняемия да оперира с тези банкови сметки и му предал издадените за обслужването им дебитни карти. Обвиняемият знаел пин-кодовете на същите и можел свободно да тегли пари от тях. Освен това св.В.Г. бил упълномощил и св. М.Н., както и родителите на обвиняемия - М.Н.Я. и М.И.Я да извършват разпоредителни действия с паричните средства по банковите сметки на „Монко 2015“ ЕООД-гр.Русе. Също така, по инициатива на обвиняемия, на 10.09.2015г. св. В.Г. сключил Договор за преференциални цени на куриерски и пощенски услуги при интеграция на електронен магазин към софтуерна система на „Еконт експрес“. По силата на този договор поръчките, правени през интернет магазина www.efftino.com щели да бъдат доставяни чрез куриера „Еконт Експрес“ и чрез „Еконт експрес“ щели да бъдат събирани плащанията по извършените продажби чрез наложени платежи. Съгласно посоченото в този договор паричните средства, събирани от куриера щели да бъдат прехвърляни по една от банковите сметки на дружеството, разкрити в „Райфайзен банк“ ЕАД, с която обвиняемият и посочените му роднини можели да оперират. В договора било посочено, че лице за контакт е св.В.Г., но бил посочен телефонния номер 088******, който бил ползван от обвнияемия Д.Н.. Веднага след като това било изпълнено, обв.Д.Н. започнал да извърша търговска дейност с „Монко 2015“ ЕООД-гр.Русе, както е описано по-горе. Единствено той извършвал дейност с дружеството и водел счетоводството му, както и решавал дали и кога ще бъдат подавани данъчни декларации, респ. какви данни да бъдат включени в тях.

По този начин през периода от 13 август 2015г. до 01.02.2018г.,  обвиняемият Д.Н. на практика успял да избегне установяването и плащането на реално дължимите данъци на „Монко 2015“ ЕООД-гр.Русе, както следва:

I.                  По Закон за корпоративното и подоходно облагане.

1.                 За данъчен период 2015г. обв. Д.Н. съставил и на 23.02.2016г. в гр.Русе по електронен път, чрез интернет подал в ТД на НАП-Варна, офис Русе годишна данъчна декларация с Вх.№ 1800И0115559/ 23.02.2016г. по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък от „Монко 2015“ ЕООД-гр.Русе. В същата декларирал получени доходи в размер на 22 060,16 лв. и съответно дължим корпоративен данък в размер на 951,04 лв.

Това не бил действителният размер на получените от дружеството приходи и респ. на дължимия данък. През 2015 г. от името и за сметката на  „Монко 2015“ ЕООД-гр.Русе обв. Н. бил извършил онлайн продажби на различни стоки - козметика, кухненски стоки, биомагнити, колани, очила и други, за които получил приход в по-висок размер - общо 26 325,26 лв. Част от извършените продажби и получените във връзка с това приходи в общ размер на 4 265,10 лева, обаче обвиняемият не включил в счетводните регистри на дружестовто и не отразил като стойност в годишната данъчна декларация с Вх.№1800И0115559/23.02.2016г. Чрез невключването на тази парична сума в ГДД, върху същата не бил начислен и съответно заплатен корпоративен данък в размер на 436,12 лева.

          За този данъчен период - 2015г. общия размер на укрития и неплатен по описания начин корпоративен данък бил  436,12 лева.

2.                 За данъчен период 2016г. чрез дружеството „ИНФО-КОНТ КОНСУЛТ“ ЕООД, обв. Д.Н. съставил и на 27.03.2017г. в гр.Русе по електронен път, чрез интернет подал в ТД на НАП-Варна, офис Русе годишна данъчна декларация с Вх.№ 1800И0163853/27.03.2017г. по по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък от „Монко 2015“ ЕООД-гр.Русе. В същата декларирал получени доходи в размер на 27 418,48лв. и дължим корпоративен данък в размер на 853, 66 лв.

Това обаче не бил действителния размер на получените от „Монко 2015“ ЕООД-гр.Русе приходи и респ. на дължимия за годината данък по ЗКПО. През 2016г. от името и за сметката на  „Монко 2015“ ЕООД-гр.Русе обв. Н.  извършил онлайн продажби на различни стоки - козметика, кухненски стоки, биомагнити, колани, очила, за които получил приходи в значително  по-висок размер - общо 70 686,00лв. Част от извършените продажби и получената във връзка с това парична сума в общ размер на 43 267,52 лева, обаче обвиняемият не включил в счетоводните регистри на дружестовто и не отразил като стойност в годишната данъчна декларация с Вх.№1800И0163853/27.03.2017г. Чрез невключването на тази парична сума в ГДД, върху същата не бил начислен и съответно заплатен корпоративен данък в размер на 4 335,37 лева.

За този данъчен период - 2016г. общия размер на укрития и неплатен по описания начин корпоративен данък бил  4 335,37 лева.

II.               По закон за данък добавена стойност.

Извършвайки описаната търговска дейност по продажба на различни стоки по интернет „Монко 2015“ ЕООД-гр.Русе генерирало приходи и през месец февруари 2016г. преминало финансовия праг от облагаем оборот 50 000 лв. или повече, натрупан за период не по-дълъг от 12 последователни месеца преди текущия месец. Съгалсно правилата по  ЗДДС в 14-дневен срок от настъпване на това обстоятелство дружеството следвало да подаде заявление за регистрация, а след това, в срок до 15-то число на следващия месец да подава месечни справки декларации по ЗДДС, в които да декларира начисления данък върху покупките, ползвания днаъчн кредит и резултат за периода, съответно ДДС за внасяне или за възстановяване. Следвайки решението си да не заплаща данъци, обв.Д.Н. не подал такова заявление. За времето от 29.03.2016г. до месец февруари 2017г. той продължил да продава стоки по интернет, а получените от продажбите парични средства да не документира по никакъв начин. Обвиняемият Н., който лично водел счетводоството на „Монко 2015“ ЕООД-гр.Русе съответно не съставял и месечни дневници за покупки и продажби и не подавал месечни справки- декларации по ЗДДС пред ТД НАП-Варна, офис Русе.

Така, за времето от 29.03.2016г., до месец февруари 2017г., обвиняемият Н. получил приходи в размер на 31 728,74 лева, платени  на „Монко 2015“ ЕООД - Русе, ЕИК:********* по търговски сделки от онлайн продажби на стоки. Той обаче не подал СД по ЗДДС за месеците март, април, май, юни и юли 2016г. и месец февруари 2017г., през които били придобити тези парични средства. По този начин обвиняемият избегнал плащането на ДДС за периода от 29.03.2016г., до 31.12.2016г., в размер на 5 426,46 лв. и за периода от 01.01.2017 г., до месец февруари 2017г., включително, в размер на 919,29 лв., или общо  6 345,75 лв. укрит и неплатен ДДС, както следва:

През месец март 2016г., от 29.03.2016г. – до 31.03.2016г., чрез „Монко 2015“ ЕООД-гр.Русе обвиняемият извършил онлайн продажби на стоки, от които получил приходи на обща стойност 3031,40 лева. Обвиняемият не съставил и не подал в ТД на НАП-Варна, офис Русе справка декларация по ЗДДС за данъчния период месец март 2016г. По този начин не бил начилен ДДС и било избегнато установяването и респ. плащането на ДДС в размер на 505.23 лева.

През месец април 2016г. чрез „Монко 2015“ ЕООД-гр.Русе обвиняемият извършил онлайн продажби на стоки на обща стойност 16 169,78 лева, от които 13 474,82 лева били облагаеми. Обв.Д.Н. не съставил и не подал в ТД на НАП-Варна, офис Русе справка декларация по ЗДДС за този данъчн период. По този начин не бил начислен ДДС и било избегнато установяването и плащането на ДДС в размер на 2 694,96 лева.

През месец май 2016г. чрез „Монко 2015“ ЕООД-гр.Русе обвиняемият извършил онлайн продажби на стоки на обща стойност 11 871,51 лева, от които облагаеми били 9 892,93 лева. Обв.Д.Н. не съставил и не подал в ТД на НАП-Варна, офис Русе справка декларация по ЗДДС за този данъчен период. По този начин не бил начислен ДДС и било избегнато установяването и плащането на ДДС в размер на 1 978,59 лева.

През месец юни 2016г. чрез „Монко 2015“ ЕООД-гр.Русе обвиняемият извършил онлайн продажби на стоки на обща стойност 1 309,23 лева, от които облагаеми били 1 091,03 лева. Обв.Д.Н. не съставил и не подал в ТД на НАП-Варна, офис Русе справка декларация по ЗДДС за този данъчен период. По този начин не бил начислен ДДС и било избегнато установяването и плащането на ДДС в размер на 218,21 лева.

През месец юли 2016г. чрез „Монко 2015“ ЕООД-гр.Русе  обв.Д.Н. извършил онлайн продажби на стоки на обща стойност 176,80 лева, от които 147,33 лева – облагаеми. Обв.Д.Н. не съставил и не подал в ТД на НАП-Варна, офис Русе справка декларация по ЗДДС за този данъчен период. По този начин не бил начислен ДДС и било избегнато установяването и плащането на ДДС в размер на 29.47 лева.

През месец февруари 2017г. чрез „Монко 2015“ ЕООД-гр.Русе  обв.Д.Н. извършил онлайн продажби на стоки на обща стойност 5 515,76 лева, от които  4 596,47 лева облагаеми. Обв.Д.Н. не съставил и не подал в ТД на НАП-Варна, офис Русе справка декларация по ЗДДС за този данъчен период. По този начин не бил начислен ДДС и било избегнато установяването и плащането на ДДС в размер на  919,29 лева.

През месец февруари 2017 г. облагаемия оборот с натрупване за 12 месеца преди текущия на „Монко 2015” ЕООД-гр.Русе спаднал под задължителния за регистрация по ЗДДС праг и задължението за подаване на справки-декларации по ЗДДС отпаднало.

III.           По Закон за данъците върху доходите на физическите лица.

Освен това, през 2017г. обв.Д.Н. извършил плащания на парични суми от касата на „Монко 2015“ ЕООД гр.Русе, които по своята същност представлявали разпредление на дивиденти по смисъла на параграф 1, т.5, б. „а“ от Допълнителните разпоредби на ЗКПО. Тези пари, в общ размер на 20 000,00 лева, обвиняемият задържал за себе си, предвид, че само той осъществявал дейността на търговеца. Действително, случвало да се дава парични суми на св. В.Г., като възнаграждение за това, че дружеството е регистрирано на негово име, но те били в много по-нисък размер. Опитвайки се да укрива обстоятелството, че именно той ръководи търговското дружество и печели пари във връзка с това, но основно следвайки решението си да не заплаща данъчни задължения във връзка с дейността на „Монко 2015“ ЕООД – гр. Русе обвнияемият извършил следното:

На 01.09.2017г.  обв. Д.Н. изплатил от касата на „Монко 2015“ ЕООД-гр.Русе сумата от 5000,00 лева, с което реално си изплатил дивидент. Обвнияемият обаче осчетоводил тази парична сума като извършено плащане в ползва на св.В.Г.във връзка сключен договор за заем между „Монко 2015“ ЕООД-гр.Русе и свидетеля. 

Тази сума от 5 000,00 лева, представляваща изплатен дивидент и то на самия обвиняем, следвало да бъде обложена с данък върху дивидентите по реда на чл. 38, ал. 1 от Закон за данъците върху доходите на физическите лица. Този данък следвало да бъде начислен, удържан и внесен от предприятието -  платец на дохода „Монко 2015“ ЕООД – гр.Русе до края на месеца, следващ тримесечието, през което били начислени сумите. Съгласно чл. 55 от ЗДДФЛ данъкът се начислявал от платеца на дохода чрез подаване на данъчна декларация в срока за внасяне на дължимите данъци. Следователно, в срок до 31 октомври 2017г. обв. Д.Н. следвало да подаде данъчна декларация по чл.55 от ЗДДФЛ, в която да включи  излатения дивидент от 5 000,00 лева, но не го направил. По този начин избегнал устнаовяването и плащането на данък върху дивидента в размер на 250,00 лева.

Освен това, на 03.10.2017г. обв. Д.Н. изплатил от касата на „Монко 2015“ ЕООД-гр.Русе сумата от 5 000,00 лева, на 05.11.2017г. – сумата от 5 000,00 лева, а на 10.12.2017г. обвиняемият изплатил още 5 000,00 лева. Тези плащания в общ размер на 15 000,00 лева обвиняемият неправилно осчетоводил като отпуснати заеми на св. В.Г.. Тъй като същите реално представлявали дивиденти, изплатени на самия обвиняем Д.Н., той следвало да ги декларира пред ТД на НАП-Варна,офис Русе като подаде декларация по чл.55 от ЗДДФЛ в срок до 31.01.2018г. –Обв.Д.Н. не подал такава декларация пред ТД на НАП-Варна, офис Русе и по този начин избегнал установяване и плащане на данък върху дивидента в размер на 750,00 лева.

Общия размер на укритите и неплатени данъчни задължения по ЗДДФЛ за 2017г. възлиза на 1 000,00 лева.

На основание  чл.110, ал.3 от ДОПК, на „Монко 2015” ЕООД с ЕИК:*********, била извършена проверка от орган по приходите, във връзка с установено разминаване между декларираните от дружеството приходи и изплатени от куриерски фирми суми, по наложени платежи в полза на дружеството.Проверката завършила с издаването на РА №Р-03001819002204-091-001/11.10.2019г. с който за периода 13.08.2015г. – 31.12.2017г. били установени данъчни задължения по ЗКПО, ЗДДС и ЗДДФЛ, дължими от „Монко 2015“ ЕООД-гр.Русе, както и лихви за просрочие към тях, изчилени към 11.10.2019г. в общ размер на 15 664,21 лева, от които главница в размер на 12 117,24 лева. С този ревизионен акт на дружеството била приспадната сумата от 94,50 лева, тъй като било прието, че същата представлявала разлика от възстановяване. Така бил определен окончателния размер на данъчните задължения на „Монко 2015“ ЕООД-гр.Русе - 12 022, 74 лева и лихви за просрочия към тях в размер на 3 546,97 лева (към 11.10.2019г.)

По делото била изготвена съдебно-счетоводна експертиза, според която укритите и неплатени данъчни задължения на „Монко 2015“ ЕООД-гр.Русе по ЗКПО, ЗДДФЛ и ЗДДС за периода 13.08.2015г. – 31.12.2017г. били в общ размер на 12 022, 74 лева.Ескпертизата установила, че е извършено нарушение на чл.3, ал. 2 от Закона за счетоводството, като не е спазено изискването за текущо счетоводно отчитане, както и изискването по чл. 11, ал.1, т. 1 и чл. 24, ал. 1 и ал. 2 за вярно и честно представяне на имуществото и финансовото състояние на предприятието, както и че е нарушен чл. 96,ал.1 от ЗДДС, съгласно който дружеството следвало в 14-дневен срок от достигане на оборот от петдесет хиляди лева да подаде заявление за регистрация по ЗДДС.

След установяване на задълженията и в хода на разследването по настоящото наказателно производство, с платежно нареждане и вносна бележка от дата 15.10.2019г., обв.Н. внесъл по сметка на ТД на НАП сумата от 5 000 лева. С платежно нареждане и вносна бележка от дата 16.10. 2019г., обв.Н. внесъл сумата от 5 000 лева по сметка на ТД на НАП. С платежно нареждане и вносна бележка от дата 21.10.2019г., обв.Н. внесъл сумата от 5 000 лева по сметка на ТД на НАП. С платежно нареждане и вносна бележка от дата 30.10.2019г., обв.Н. внесъл сумата от 587,90 лева по сметка на ТД на НАП, с което общо по сметката на НАП, обв. Н. превел сумата от 15 587,90 лева, представляваща главницата и лихвите по Ревизионния акт, издаден срещу „Монко 2015“ ЕООД – Русе, като по този начин погасил всички задължения –главницата, ведно с лихвите.

              Тази фактическа обстановка е установена по безспорен и категоричен начин от доказателствата приложени към ДП-свидетелски показания, счетоводни документи, ревизионен акт и доклад, ГДД, банкови документи и пълномощни, договори, съдебно-счетоводна експертиза, справка за съдимост, декларация, автобиография и други.

  Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели  като последователни, обективни, логични и тъй като кореспондират с останалия доказателствен материал. Подробно и добросъвестно  всеки един от свидетелите сочи, както собствените си лични възприятия във връзка с отношенията си с фирмата, представлявана от обвиняемия, така и принципните положения и обстоятелства имащи отношение към делото. Техните показания съответстват с отразеното в приложените по делото писмени доказателства и със заключенията на не оспорената от страните съдебно-счетоводна експертиза. ССчЕ съдът намира за компетентна, обосонвана и коресопндираща с писмените докаазетлстав по делото. Тези писмени и гласни доказателства се подкрепят от направените от обвиняемия признания пред съда, както и с факта на възстановените от него суми в бюджета,  предмет на обвинението.

        Анализа на писмените и гласни доказателства и доказателствени средства в тяхната съвкупност, установява по несъмнен начин авторството на деянието, времето и начина на извършването му, както и периода,през който е извършено престъплението и налага следните правни изводи:

          Обвиняемият е осъществил от обективна страна престъплението по чл.255, ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1, т.1, т.2, пр.2, т.5, пр.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, тъй като за периода от 13 август 2015г. до 01.02.2018г., в грусе, в условията на продължавано престъпление – общо на 10 (десет) пъти, избегнал  установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – по три закона - по ЗДДС на шест пъти, по ЗДДФЛ на два път и по ЗКПО на 2 пъти, дължими от „Монко 2015“ ЕООД – Русе, ЕИК:*********:

-         като затаил  истина в подадена пред ТД на НАП – Варна – офис Русе, Годишна данъчна декларация с Вх.№ 1800И0115559/23.02.2016г. по чл.92 от Закона за корпоративното подоходно облагане за 2015г., която се изисква по силата на този закон – не декларирал действителният размер на доходите, в размер на 26 325,26 лв., получени от онлайн търговия със стоки, както и действителният размер на дължимият корпоративен данък, в общ  размер на 1 387,16 лв., а декларирал доходи  в размер на 22 060,16 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 951,04 лв. и по този начин избегнал установяването и плащането на данъчно задължение за 2015г. в размер 436,12 лева,

-         като затаил  истина в подадена пред ТД на НАП – Варна – офис Русе, Годишна данъчна декларация с Вх.№1800И0163853/27.03.2017г. по чл.92 от Закона за корпоративното подоходно облагане за 2016г., която се изисква по силата на този закон – не декларирал действителният размер на доходите, в размер на 70 686,00лв., получени от онлайн търговия със стоки, както и действителният размер на дължимият корпоративен данък, в общ  размер на 5 189,03 лв., а декларирал доходи  в размер на 27 418,48лв. и дължим корпоративен данък в размер на 853, 66 лв. и по този начин избегнал установяването и плащането на данъчно задължение за 2016г. в размер 4 335,37 лева,

- като не подал месечни Справки-декларации по ЗДДС, в които е следвало да декларира доходи на шест пъти: за времето от 29.03.2016г., до месец февруари 2017г., в размер на 31 728,74 лева, платени  на „Монко 2015“ ЕООД - Русе, ЕИК:*********,  по търговски сделки от онлайн продажби на стоки, като по този начин избегнал плащането на ДДС за периода от 29.03.2016г., до 31.12.2016г., в размер на 5 426,46 лв. и за периода от 01.01.2017 год., до месец февруари 2017г., включително, в размер на 919, 29 лв., в общ размер на 6 345,75 лв.

-  и като не подал пред ТД на НАП – Варна - офис Русе декларации за дължими данъци по чл.55 от ЗДДФЛ, в които е следвало да декларира предоставени кредити по сключени договори за заем на два пъти: за месец септември 2017г., в размер на 5 000 лева, платени на В.Й.Г., от „Монко 2015“ ЕООД – Русе, ЕИК:*********, по сключен договор за заем и за времето от месец октомври 2017г., до месец декември 2017г., в общ размер на 15 000 лева, платени на В.Й.Г. от „Монко 2015“ ЕООД - Русе, ЕИК:*********, по сключени договори за заем и по този начин избегнал установяването и плащането на данъчно задължение по ЗДДФЛ за 2017г., в размер 1 000,00 лв., като общо дължимите от „Монко 2015“ ЕООД ЕИК:********* данъци по  трите закона – ЗДДС, ЗДДФЛ и ЗКПО (след приспадане на сумата от 94,50 лева, представляваща разлика за възстановяване, установена с влязъл в сила РА №Р-03001819002204-091-001/11.10.2019г. на ТД на НАП – Варна) са в общ размер на 12 022, 74 лева – особено големи размери и като осъществил счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатеното данъчно задължение е внесено в бюджета заедно с лихвите.

От обективна страна обвиняемият Д.Н. извършил престъплението чрез затаяване на истина и като не декларирал действителния размер на получените от дружеството приходи, разходите, счетоводния финансов резултат в подадените от него ГДД по ЗКПО. По  този начин обвиняемият посочил неправилен размер на данъчната основа по извършените от него сделки-вместо сумата на действителната данъчна основа, той посочил различна, по-ниска сума и така укрил от деклариране и плащане корпоративен данък в размер на 436,17 лева за 2015г. и 4 335,37 лева за 2016г. Освен това обвиняемият Н. умишлено бездействал. По силата на ЗДДС и ЗДДФЛ той следвало да подава месечни справки-декларации по ЗДДС и декларации по чл. 55 от ЗДДФЛ, но не съставял и не подавал такива. Така той не декларирал получените приходи от продажбата на стоки по интернет и изплатените дивиденти, съответно същите не били обложени с данъци по реда на посочените закони и такива не били заплатени. Не на последно място, неиздавайки счетоводни документи, неотчитайки извършените продажби в счетоводството на дружеството, нерегистрирайки същото по ЗДДС, при възникване на основанията за това, както и осчетоводявайки изплащането на дивиденти по некоректен начин – като предоставени заеми, обвиняемият осъществил счетоводството на „Монко 2015“ ЕООД- гр.Русе в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство.

Обвиняемият осъществил престъплението при условията на чл. 26, ал. 1 от НК. Всичките негови десет деяния осъществяват състава на престъплението по чл. 255, ал. 1 от НК. Същите са извършени  през непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка, тъй като механизмът на извършване бил идентичен и при еднородност на вината-при форма на вина пряк умисъл и съща цел-данъчните задължения на дружеството да бъдат установени в по-нисък размер и по този начин да бъдат „спестени“ парични средства, като всяко последващо деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предходните.

Дължимите данъци надхвърлят 12 000 лева, което по смисъла на чл.93 т.14 НК сочин на „данъци в особено големи размери”.

Налице са предпоставките на ал.4 на чл.255 от НК,тъй като обвиняемият е внесъл данъчните си задължения - главницата и лихвите, в бюджета, в хода на ДП, което е преди приключването на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.

От субективна страна обв. Д.Н. действал при пряк умисъл-с ясното съзнание за извършените противоправно от него действия-съзнавал, че укрива реално получени приходи, като не ги документира по никакъв начин, че не подава данъчни декларации въпреки задължението си да подава такива и че осъществява счетоводството на дружеството в разрез със законовите изисквания за това. Обвиняемият искал това, съзнавал и целта на тези свои действия-да избегне плащането на данъчни задължения в общ размер на 12 022.74 лв.-особено големи размери, като по този начин с действията си той избегнал и плащането на тези данъчни задължения, тъй като следвало да ги внесе в бюджета, съзнавал и истинския мотив да прави това-да се облагодетелства финансово.   

      С оглед изложеното обвиняемият следва да бъде признат за виновенато му бъде наложено съответно наказание:

Съдът съобразих, че извършеното от обвиняемия  престъпление е умишлено и за него законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до 3 години и глоба до 1000 лева,  обвиняемият е пълнолетно лице и към момента на извършване на отделните деяния и към 01.02.2018г.,когато е било довършено престъплението, същият не е осъждан за извършено от него престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, раздел IV от НК, както и, че причинените от престъплението имущестевни вреди са изцяло възстановени с лихвите и не са налице отрицателните предпоставки, предвидените в ал.7 на чл.78а от НК. С оглед изложеното и при наличието на всички материално-правни предпоставки на закона, по отношение на обвиняемия следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 78а ал.1 от НК, като той бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание- глоба.

За да определи размера на административното наказание,  съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства: семейното положение на обвиняемия, който полага грижи за семейство с две деца; неговото имотно състояние и полагането на труд от него- както към момента на деянието, така и понастоящем; чистото му съдебно минало, което сочи, че случилото се е инцидент в живота му; направените  признания за извършеното и оказаното пълно съдействие за изясняване обективната истина по делото, като той е поискал данъчна ревиз, не е оспорвал консаттаиците на данъчната администация; възстановяването на щетите от престъплението с лихвите, с което няма нанесени вреди за бюджета на Държавата. Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът взе предвид: продължителния период, през който е извършено престъплението-в продължение на три години и   осъществяването му със 10 отделни деяния, всяко едно от които е достатъчно за съставомерноста на престъплнието по текста на чл.255 от НК.

Размерът на данъчните задължения, не следва да се отчита като отегчаващо отговоронста обстоятелство, тъй като е малко над 12 000 лева и е взето предвид при квалификацията на деянието като такова по чл.255 ал.3 от НК.

С оглед изложеното съдът определи размера на глобата при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, към минимума на предвиденото в текста и като съобрази имотното състояние на обвиняемия отмери същия на ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН ЛЕВА. Сумата следва да се заплати от обвиняемия в полза на Държавата.

С това наказание, по вид и размер, ще се постигнат в пълна степен целите на личната и генерална превенция. То съответства на тежестта на извършеното престъпление. Съответства и на ниската степен на обществена опасност на личността на извършителя, който е човек със семейство и трайно установени трудови навици, на когото следва да се даде шанс да преосмисли поведението си и занапред и да спазва законите на страната.

       С оглед изхода на делото обвиняемият дължи и направените по делото разноски. Той следва да заплати  561,70 лева-разноски на досъдебното производство, по сметка на ОД МВР-Русе. По делото не са направени съдебни разноски, поради което не се дължат такива.

Мотивиран такаъдът

 

 

                    Р  Е  Ш  И  :

           

 

          ПРИЗНАВА Д.М.Н. роден на ***г***, български гражданин, женен, с висше образование, живущ ***, работи, неосъждан, ЕГН: ********** за

                ВИНОВЕН в това,че за периода 13 август 2015г. до 01.02.2018г., в гр.Русе, в условията на продължавано престъпление- общо на 10 пъти, избегнал  установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери- по три закона: по ЗДДС на шест пъти, по ЗДДФЛ на два път и по ЗКПО на два пъти, дължими от „Монко 2015“ ЕООД-Русе, ЕИК: *********:

-         като затаил  истина в подадена пред ТД на НАП Варна- офис Русе, Годишна данъчна декларация с Вх.№1800И0115559/23.02.2016г. по чл.92 от Закона за корпоративното подоходно облагане за 2015г., която се изисква по силата на този закон – не декларирал действителният размер на доходите, в размер на 26 325,26 лв., получени от онлайн търговия със стоки, както и действителният размер на дължимият корпоративен данък, в общ  размер на 1 387,16 лв., а декларирал доходи  в размер на 22 060,16 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 951,04 лв. и по този начин избегнал установяването и плащането на данъчно задължение за 2015г. в размер 436,12 лева,

-         като затаил  истина в подадена пред ТД на НАП Варна- офис Русе, Годишна данъчна декларация с Вх.№1800И0163853/27.03.2017г. по чл.92 от Закона за корпоративното подоходно облагане за 2016г., която се изисква по силата на този закон – не декларирал действителният размер на доходите, в размер на 70 686,00лв., получени от онлайн търговия със стоки, както и действителният размер на дължимият корпоративен данък, в общ  размер на 5 189,03 лв., а декларирал доходи  в размер на 27 418,48лв. и дължим корпоративен данък в размер на 853, 66 лв. и по този начин избегнал установяването и плащането на данъчно задължение за 2016г. в размер 4 335,37 лева,

- като не подал месечни Справки-декларации по ЗДДС, в които е следвало да декларира доходи на шест пъти: за времето от 29.03.2016г., до месец февруари 2017г., в размер на 31 728,74 лева, платени  на „Монко 2015“ ЕООД - Русе, ЕИК:*********,  по търговски сделки от онлайн продажби на стоки, като по този начин избегнал плащането на ДДС за периода от 29.03.2016г., до 31.12.2016г., в размер на 5 426,46 лв. и за периода от 01.01.2017 год., до месец февруари 2017г., включително, в размер на 919, 29 лв., в общ размер на 6 345,75 лв.

 -  и като не подал пред ТД на НАП Варна- офис Русе декларации за дължими данъци по чл.55 от ЗДДФЛ, в които е следвало да декларира предоставени кредити по сключени договори за заем на два пъти: за месец септември 2017г., в размер на 5 000 лева, платени на В.Й.Г., от „Монко 2015“ ЕООД- Русе, ЕИК:*********, по сключен договор за заем и за времето от месец октомври 2017г., до месец декември 2017г., в общ размер на 15 000 лева, платени на В.Й.Г. от „Монко 2015“ ЕООД - Русе, ЕИК:*********, по сключени договори за заем и по този начин избегнал установяването и плащането на данъчно задължение по ЗДДФЛ за 2017г., в размер 1 000,00 лв.,

като общо дължимите от „Монко 2015“ ЕООД ЕИК:********* данъци по трите закона – ЗДДС, ЗДДФЛ и ЗКПО (след приспадане на сумата от 94,50 лева, представляваща разлика за възстановяване, установена с влязъл в сила РА №Р-03001819002204-091-001/11.10.2019г. на ТД на НАП- Варна) са в общ размер на 12 022, 74 лева- особено големи размери и като осъществил счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатеното данъчно задължение е внесено в бюджета заедно с лихвите, поради което и на основание чл.255, ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1, т.1, т.2, пр.2, т.5, пр.1, вр.чл.26, ал.1 от НК и чл.78а от НК го  

            ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН ЛЕВА /хиляда и петстотин лева/.

ОСЪЖДА Д.М.Н., със снета по-горе  самоличност, да заплати по сметката на ОД МВР-Русе сумата от 561,70 лева /петстотин шейсет и един лева и седемдесет стотинки/- разноски на ДП.

Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред ВТАС.

 

 

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: