РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. Пловдив, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20235001000210 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за същото са две на брой жалби против постановеното по т.дело
№ 87/2022 г. по описа на П. окръжен съд решение № 424 от 20.12.2022 г.
С него „З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК *********, **** е осъдено да
заплати на М. В. Х., ЕГН **********, **** обезщетения за вреди, претърпени
от Х., вследствие на пътно-транспортно произшествие, осъществило се на
18.05.2021 г. около 17,50 ч. в ****, причинено виновно и противоправно от И.
Д. И., при управление на лек автомобил марка „К.“, модел „С.“, рег. № **
**** **, по отношение на който е налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност” към деня на събитието по застрахователна полица, както следва:
- 56 000 лв. за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на причинената й средна
телесна повреда - счупване на горния край на тибията на левия долен
крайник, ведно със законната лихва, считано от 02.12.2021 г. до
окончателното плащане,
1
- 1410, 40 лв. за обезщетяване на претърпените имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва от 02.12.2021
г. до окончателното плащане.
В останалата си част до пълният предявен размер исковете са били
отхвърлени като неоснователни, вкл. и искането за присъждане на законна
лихва за дните 30.11. и 01.12. на 2021 г.
Едната въззивна жалба е подадена от „З.А.Д. Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК
*********, гр. С.. С нея решението се обжалва в частите, с които е присъдено
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. По отношение
неимуществените вреди то се обжалва за сумата от 41 000 лв. равняваща се на
разликата между присъдените 56 000 лв. и дължимите според жалбоподателя
15 000 лв. По отношение на имуществените се обжалва за сумата от 528, 90
лв. равняваща се на разликата между присъдените 1410, 40 лв. и дължимите
според жалбоподателя 881, 50 лв.
В жалбата се излагат подрони съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението в обжалваните части, иска се отмяната му
и постановяване на друго отхвърлящо исковете за тези размери.
Втората въззивна жалба е от М. В. Х., ЕГН **********, с. Б.. С нея
решението се обжалва в частите отхвърляща исковете й за присъждане
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди до пълните предявени с
исковата молба размери.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението в тази му част, иска се отмяната й и
постановяване на друго уважаващо исковете изцяло.
Жалбоподателите претендират и изменение на решението в частта за
разноските при промяна размера на присъдените обезщетения с оглед на
подадените жалби.
Всеки от тях изразява становище за неоснователност на изходящата от
насрещната страна жалба.
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 16.02.2022 г. в П. окръжен съд е постъпила изходяща от М. В. Х.,
ЕГН **********, с. Б. искова молба против „З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.”АД, ЕИК
2
*********, гр.С..
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 18.05.2021 г. в
17,50 ч. в **** лицето И. Д. И. при управление на лек автомобил. „К.“, модел
„С.“, рег. № ** **** ** нарушил правилата за движение по пътищата и
блъснал пресичащата улицата от дясно на ляво пешеходка М. В. Х.. Сочи се
че, произшествието настъпило на хоризонтален, равен, прав участък от пътя,
при суха асфалтова настилка в светлата част на денонощието. Лекият
автомобил движейки се със скорост 34,45 км/ч, предприел действия по
преминаване през две пътни ленти на платното определено за движение
насрещно на неговото с цел да навлезе в лентите за движение в неговата
посока. Така той преминал и двойната непрекъсната линия разделящата
лентите за движение в двете различни посоки, при което с предната част на
автомобила ударил ищцата, която била предприела пресичане на улицата от
дясно на ляво и в този момент се намирала по средата на пътното платно.
Ударът бил от лявата част на тялото на ищцата, като вследствие на сблъсъка
тя паднала на пътното платно.
От страна на ищцата са изложени доводи, че водачът имал възможност
да предотврати произшествието чрез безопасно екстрено спиране, но не го е
сторил.
Непосредствено след инцидента тя била откарана в УМБАЛ „С.Г.“, гр.
П.. Там след извършване на прегледи поставили диагноза: закрито счупване
на горния край на тибията /голям пищял/. На същия ден била извършена
операция по открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация и била
поставена гипсова имобилизация. Ищцата заплатила сумата 1 580 лв. за
поставените й импланти - заключваща проксимална плака за тибия,
заключващи самонарезни винтове. Била изписана от болницата на 24.05.2021
г., като заплатила и потребителска такса в размер на 34,80 лв. По-късно се
наложило да заплати и 125 лв. за имобилизираща шина за коляно.
Три месеца след инцидента тя изпитвала силни интензивни болки. От
тях 45 дни била и постоянно на легло, а в следващите 45 дни се появила
възможност да сяда в инвалидна количка и да ползва тоалетен стол. В тази
връзка се сочи, че спазването постелния режим било свързано с постоянна
нужда от чужда помощ за вдигане, къпане, тоалет, обличане.
По- надолу се споменава, че на двадесетия ден след операцията
3
получила некроза на оперативната рана. Първоначално за овладяването й се
изписала медикаментозна терапия. Същата не повлияла и се наложило
извършването на втора операция на 13.08.2021 г. За престоя в болницата
заплатила сумата 23,20 лв.
След втората операция отново за един период от време следвало да
спазва постелен режим, била неподвижна и е имала нужда от чужда помощ.
Раната постепенно зараснала без усложнения. Започнала раздвижване,
ползвала проходилка, а впоследствие бастун, който бил необходим и към
момента на подаването на исковата молба за придвижване на по-дълги
разстояния. Сочи се, че интензитетът на болките намалял, но
възстановяването не било приключило. Излагат се доводи, че след инцидента
ищцата станала плаха и неуверена, изпитвала страх, когато е на улицата.
Търпяла неудобства, че не може да се грижи сама за себе си и се
притеснявала от необходимостта да разчита на снаха си и сина й да я
обслужват.
Всичко изложено се свързва с наличието на пряка причина връзка
между извършеното от И. Д. И. и претърпените от ищцата увреждания.
Твърди се, че са налице предпоставките за обезщетяване на същите от
деликветна.
В тази връзка се твърди, че отговорността на виновния водач била
застрахована от ответника по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ и с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ дължимите
обезщетения могат да се претендират пряко от него.
По този повод се заявява, че ищцата предявила претенцията си за
изплащане на обезщетение пред „ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД на 30.11.2021 г., но то с
уведомление от 18.01.2022 г. отказало изплащането на обезщетение.
На тази база се прави извод за наличието на интерес от предявяване на
осъдителна претенция пред съда за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди.
Отправено е искане за осъждането на ответника да заплати на ищцата
сумата от 50 000 за обезщетяване на неимуществените вреди и сумата от 1763
лв. за обезщетяване на имуществените вреди. Тези суми се претендират ведно
със законната лихва от датата, на предявяване на претенцията пред
застрахователя 30.11.2021 г.
4
В отговора ответното дружество е изразило становище за
неоснователност на исковете, като същевременно с това не е оспорило
съществуването на валидно застрахователно правоотношение.
Реално предмет на оспорване е твърдението, че произшествието е
настъпило единствено по вина на водача на лекия автомобил. Твърди се, че то
е настъпило в причинна връзка с противоправното поведение на пешеходката,
която е нарушила правилата на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 114, ал. 1 и чл.
108, ал. 1 от ЗДП. В тази връзка е изразено становище, че е станала причина за
осъществяването на произшествието в степен равна на тази на водача на
лекия автомобил. Въз основа на изложеното е направено и възражение за
съпричиняване.
Оспорено е настъпването на описаните в исковата молба травматични
увреждания и здравословни състояния на ищцата. Прави се заключение, че
усложнението във възстановяването й е породено от придружаващото
заболяване на ищцата захарен диабет и не в причинно-следствена връзка с
произшествието. Изложено е и твърдение, че то се дължи на неправилно
проведено лечение и грижа от страна на пострадалата. На тази база е изразено
мнение, че лечението и възстановяването са продължили 4-5 месеца. Наред с
това е изразено мнение, че самото обезщетение не е съборено със залегналия
в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост и с икономическа обстановка в
страната, т.е. то е завишено.
Изразено е и становище за неоснователност на акцесорната претенция
за лихва , респ. началният момент, от който същата се претендира.
В ДИМ от страна на ищцата са оспорени изложените в отговора
защитни възражения и в тази връзка са направени пояснения относно
механизма на настъпване на ПТП-то и
В отговора на ДИМ е заявено, че се поддържат всички защитни
възражения.
Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към
спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване, като в
последното по делото заседание е допуснал увЕ.чение на исковата претенция
за неимуществени вреди на 70 000 лева.
Със същото след анализ на събрания по делото доказателствен материал
е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя
5
за репариране на причинените на ищцата неимуществени вреди с оглед
разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.
Посочено е, че при определяне на дължимото обезщетение съобразно
изискванията на чл. 52 от ЗЗД следва да се вземат предвид вида и характера
на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания и др..
Така съдът изхождайки от получените травми, болките, страданията и
причинените неудобства от личен, битов и социален характер и
съобразявайки се с икономическата обстановка в страната е определил
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лв.
По отношение на имуществените е приел, че същите са в размера
посочен в исковата молба.
Въпреки това горните суми не са присъдени в пълния им размер, а са
намалени с оглед направения от ПОС извод за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат в размер на 20 %. Той е базиран на становището, че от
страна на ищцата са предприети действия по пресичане на пътното платно
извън рамките на пешеходна пътека.
Така искът за неимуществени вреди е уважен в размера от 56 000 лв., а
този за имуществени от 1410, 40 лв.
Върху тези суми е присъдена и законна лихва, но не от датата на
изпращане на застрахователната претенция на 30.11.2021 г., а от 02.12.2021 г.,
на която дата тя била входирана /получена/ застрахователната претенция.
Исковете до пълните размери са били отхвърлени, вкл. и в частта
касаеща претенцията за присъждане на лихва за дните 30.11. и 01.12.2021 г.
Недоволни от решението са останали и двете страни.
Ищцата обжалва решението в частите отхвърлящи исковете й
претенции с оглед наличието на съпричиняване. По тази причина в същата се
излагат подробни аргументи за неправилност на извода на ПОС за наличие на
такова.
Застрахователят от своя страна обжалва решението в частта
присъждащо обезщетения в размер над 15 000 лв. за неимуществените вреди
и над 881, 50 лв. за имуществените.
6
В жалбата в тази връзка са излагат доводи, че размерът на
съпричиняването е по-голям от този определен от съда с оглед на това, че
ищцата била изскочила внезапно на пътното платно, не се е съобразила с
автомобилния трафик и е пресякла не по най-краткия път.
Излагат се още доводи, че присъденото обезщетение за неимуществени
вреди е завишено, не е съобразено с вида и характера на вредите на ищцата,
икономическата обстановка и принципа за справедливост въведен с
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
В случая за липса на право на иск в патримониума на ищцата от
изложената фактическа обстановка не може и да се говори.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
7
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията начл. 380 КЗ.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.
Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на
искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да
е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да
няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият
обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от представените по делото доказателства, а и изложеното в
отговора на ИМ е безспорно, че ищцата е предявила претенциите си за
обезщетение пред ответното дружество със заявление подадено по пощата на
30.11.2021 г., което е получено от ответника на 02.12.2021 г.
По повод н същата има разменена кореспонденция между ищеца и
ответното дружество, като на 18.01.2022 г. е отказано изплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
От така изложеното следва извод, че за ищцата е налице интерес да
претендира по съдебен ред изплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди.
Във връзка със същото видно от данните по делото разгледаният от
първоинстанционния съд иск е с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и
предмет на преценка са били факти и обстоятелства от значение за искове от
този тип. Решението не е постановено и от съд, който с оглед разпоредбите на
8
ГПК/чл. 115, ал.2/ не е следвало да разглежда настоящия правен спор.
Казаното от своя страна сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл.
271 от ГПК следва да реши спора по същество, като потвърди или измени
изцяло или отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка
той ще е обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на
съдебното решение.
От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на
исковите претенции на първо место е обусловена от наличието на
застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност”
между извършителят на деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от
КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата,
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на
покриване вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт.
Това води до извод, че отговорността на застрахователното дружество
при наличие на сключен договор за застраховка гражданска отговорност е
обусловена и от установяването на отговорност на застрахованото лице за
причинено от него увреждане. Тя при непозволеното увреждане произтича от
разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които
9
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане
обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат,
което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
От описаното по- горе съдържание на въззивните жалби става ясно, че
решението на ПОС е влязло в сила за присъденото обезщетение за
неимуществени вреди за размера от 15 000 лв., имуществени вреди от 881, 50
лв. и в частта отхвърляща претенцията за присъждане на законна лихва за
датите 30.11. и 01.12.2021 г. Това сочи, че е налице СПН по въпроса за
наличието на всички елементи обуславящи отговорността на деликветна,
респ. на неговия застраховател с оглед споменатите по- горе разпоредби на
чл. 432 от КЗ. Във въззивната жалба на застрахователя не се оспорва и вида
на получените травми на база констатациите на приетата по делото СМЕ.
Пред ПАС реално е пренесен спорът за обема, продължителността и
интензитета на претърпените негативни изживявания и болки от тези травми,
размерът на дължимото обезщетение съобразно същите и икономическата
обстановка в страната и това е или не е налице съпричиняване на
вредоносния резултат.
В чл. 52 от ЗЗД е казано, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г.
сочи, че размерът му зависи от вътрешното убеждение на решаващия съдебен
орган, което следва да е изградено на база събрания по делото доказателствен
материал установяващ характера на увреждането начина, по който то се е
отразило на духовното и психично състояние на увреденото лице и разбира се
икономическата обстановка в страната. При преценка за отразяване на същото
върху физическото състояние следва да се има предвид и периода, за който
последното е било влошено.
От представените по делото медицински документи и приетата по
делото СМЕ е видно, че при произшествието ищцата е получило закрито
счупване на костите на лявата подбедрица в горния край, засягащо външния
израстък на лявата голямопищялна кост в областта на коляното с елевация на
фрагмента и счупване на главичката на малкопищялната кост. Подчертано е,
че този тип счупвания водят до трайно затрудняване на движенията на ляв
долен крайник за период от повече от 30 дни, т.е. причиняват средна телесна
10
повреда по смисъла на чл. 129 НК.
Във връзка със същите ищцата е претърпяла две оперативни
интервенции. Първата е от 18.05.2021 г., когато по спешност е извършено
открито наместване и поставяне на метална плака с винтове. Втората е от
13.08.2021 г. и е направено поради получаването на локална инфекция на
кожа, подкожие и наличие на флегмон, поради изтичане на гноевидна
секреция от оперативната рана. При операцията е извършено изчистване на
увредените меки тъкани, а след същата е проведено антибиотично лечение.
Експертът пояснява, че флегмонът е дифузно възпаление на меките тъкани,
съчетано с оток, зачервяване, повишение на температурата и гнойна секреция.
Той и некрозата на оперативния цикатрикс се явяват усложнения на
проведеното първично оперативно лечение и са в пряка причинна връзка със
същото, респ. с ПТП-то. Пояснено е, че придружаващото заболяване на
ищцата / неинсулинозависим диабет/ предполага по- често възникване на
възпалителни процеси и по-трудно зарастване на травматични рани.
В заключението си, експертът сочи, че при нормално развитие на
оздравителния процес този вид уреда се възстановява за около шест месеца,
но в случая същото е удължено с още 40-60 дни поради споменатите
усложнения. Споменава, че първите първите 45 дни са свързани със спазване
на постелен режим, след това до третия месец се налага ползване на
инвалидна количка. Предвижването след този 3 м. е възможно с проходилка,
а в последствие с патерици тип канадка и бастун. Сочи се, че този тип травми
от медицинска гледна точка водят до силно изразени болеви усещания, като
интензивността на болката е най-силно изразена непосредствено след
травмата и след оперативните интервенции. Констатирана е при извършения
преглед липсата на трайни увреждания и деформации, с изключение на
оперативния цикатрикс. Пояснено е обаче, че при при увреждания засягащи
става на долните крайници се засягат и хрущялните повърхности, което води
до различен по продължителност период на затруднения при движението и
ползване на различни по вид помощни средства. При зарастването се
получава „ръбец“, който довежда до ранни артрозни изменения в тази става
/ошипяване/ и поради тази причина не може да се говори за пълно
възстановяване от травмата. В тази връзка се споменава, че ищцата ходи с
леко накуцваща, клатеща походка, обременяваща левия крак. Има
затруднения при слизане и качване по стълби и невъзможно клякане.
11
В заключението е посочено, че травматичните увреждания са в пряко
причинно- следствена връзка с поведението на застрахования водач и
причиненото от него ПТП.
Взето е отношение и по съдържащите се в представената медицинска
документация данни за фрактура на четвърти поясен прешлен и приплъзване
на четвърти поясен прешлен спрямо пети лумбален прешлен, както и за
остеопороза. По този повод е посочено, че е много малка вероятност тези
,увреждания да се свържат с произшествието.
За установяване изживяванията на ищцата по делото е разпитана като
свидетел, нейната снаха И. Х.. Тя е лицето имащо непосредствени
впечатления от изживяванията при получаване на травмата, а и след това при
условие, че живее с нея в една къща. В показанията си споменава, че щом
узнали за произшествието двамата със съпруга й незабавно потеглили към
болницата. Видели ищцата след извършените й прегледи. Тогава лекарите им
съобщили, че следва да се поставят импланти на левия крак, за което
близките трябва да осигурят средства. Болничният престой продължил пет
дни, а 45 дни след това ищцата била на легло. През това време се сменяли
превръзки и се осигурявало пълно обслужване на ищцата, която не трябвало
да става В този период оперативната рана започнала да некротизира.
Първоначално лекарите назначили антибиотично лечение, но поради липса на
ефект от същото се направила втора операция.След нея ищцата отново
трябвало до да спазва леглови режим и не можела да се обслужва сама . това
било за период от около 1 месец. Свидетелката споменава, че ищцата
започнала да се предвижва с проходилка и канадки едва два месеца след
приключване на легловия режим, а чак през декември 2021 г. вече можела да
стъпва на крака си и да ползва бастун. В показанията си Х. сочи, че свекърва
й не е напълно възстановена. В подкрепа на това тя споменава, че ищцата все
още накуцва и няма ден, в който да не се оплаче, че нещо я боли. Освен това
тя постоянно изпитвала тревоги и притеснения от това дали ще се възстанови
и дали ще се чувства пълноценен човек. Снахата сочи, че преди инцидента
свекърва й помагала много в отглеждането на децата на сина си, но сега не
можела да бъде така полезна, както преди.
От така изложеното следва извод, че ищцата, която при травмирането си
е била на 59 години, т.е. в работоспособна възраст е получила травми, които
12
са ограничили живота й за период от около 8 месеца. Това ограничение е
било съпътствано с претърпяване на две тежки оперативни интервенции,
болков синдром, необходимост от спазване на леглови режим почти 3 месеца,
нужда от чужда помощ по време същия за задоволяване на елементарни
човешки нужди, придвижване с помощни средства и действия по постепенно
раздвижване. Всичко това е било съпътствано и с психическо разстройство,
както от самия инцидент, така и от физическото състояние след него и
обездвижването за дълъг период от време.
Всичко това съобразено с икономическата обстановка в страна навежда
до извод, че справедливия размер на дължимото обезщетение е 70 000 лв.,
като тук е без знамение придружаващото заболяване на ищцата на увреждане
подлежат претрпените вреди от УВРЕДЕНОТО лице, а не хипотетичните
такива при деяние от същия тип, които би получило едно лице в цветущо
здраве.
По отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди е
видно, че всички плащания са в пряка и непосредствена връзка с получените
увреждания, т.е. дължимото обезщетение за същите следва да е се равнява на
размера им от 1763 лв.
Това налага да се даде отговор и на въпроса за наличието на
съпричиняване.
По отношение на същото е нужно да се посочи, че според чл. 51, ал.2 от
ЗЗД наличието му е основание да се намали същото. Изводите за това следва
да се направят на база съпоставка действията на деликветна и пострадалия
към момента на произшествието и преценка с оглед на същата дали то би
настъпило независимо от поведението на пострадалия.
Съществуването му застрахователят извежда от твърдения за
нарушаване от страна на ищцата на разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2,
чл. 114, ал. 1 и чл. 108, ал. 1 от ЗДП при навлизане на пътното платно.
В чл. 108, ал.1 от ЗДП е посочено, че пешеходците са длъжни да се
движат по тротоара или банкета на пътното платно.
В чл. 113, ал.1, т.1 и 2 от ЗДП е предвидено, че при пресичане на
платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните
пътеки при спазване на следните правила като преди да навлязат на платното
за движение следва да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
13
средства и да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да
не спират без необходимост на платното за движение.
В чл. 114, ал. 1 е посочено, че на пешеходците е забранено да навлизат
внезапно на платното за движение, да го пресичат при ограничена видимост и
да извършват търговия и услуги на платното за движение.
Отговорът на въпроса е или не е налице съпричиняване следва да се
издаде на база установения механизъм на настъпване на произшествието.
Той се установява от показанията на разпитания по делото като
свидетел водач на МПС - то причинило инцидента и от заключението на
САТЕ.
От същите, а и от другите приложени по делото писмени доказателства
е видно, че ПТП- то е станало на ул. „В. Л.“ в гр. А.. Улицата осигурява
движение на ППС в посока север-юг и разполага с четири ленти за движение
условно разположени в източната и западната част на пътното платно
разделени от двойна непрекъсната линия /по две в двете посоки/.
МПС-то причинило инцидента първоначално се е движело в западните
ленти в посока север-юг. В един момент водачът е пресякъл двойната
непрекъсната линия разделяща лентите за различните посоки и е спрял в
източния край на пътното платно за да си закупи храна от намиращи се до
улицата хранителни обекти. След закупуване на храната, водачът на лекия
автомобил решил да се върне в западните ленти осигуряващи възможност за
движение в посока север-юг. Към момента на предприемане на маневрата в
западните две ленти за движение в посока север-юг не е имало ППС, а в
източните ленти е имало един автомобил, който е спрял, водачът му направил
знак на този на спрелия автомобил за предприемане на маневрата. Според
експерта преди предприемане й върху западната лента за движение била
стъпила ищцата като пешеходка за пресичане на пътното платно в посока
изток. По тази причина според експерта тя вече е била участник в
движението, който е следвало да се възприеме от виновния водач пред
започване на маневрата. Това явно не е било сторено и след предприемане на
маневрата по пресичане на двете източни ленти и двойната непрекъсната
линия разделяща ги с двете западни ленти за движение водачът на лек
автомобил. „К.“, модел „С.“, рег. № ** **** ** блъснал пресичащата като
пешеходка ищца. Тук за пълнота е нужно да се спомене, че видно от данните
14
в заключението пресичането не е станало на пешеходна пътека, като такива е
имало на разстояния 80 метра в посока юг и на 150 метра в посока север. Това
от своя страна води до извод, че в случая ищцата безспорно е пресичала
пътното платно в нарушение на изискванията на чл. 113 от ЗДП. В случая
следва да се посочи, че по отношение на нея не е приложима и хипотезата на
чл. 113, ал.2 от ЗДП по причина, че тя касае пресичане на двулентови пътища,
а в случая процесният безспорно е четирилентов.
Пресичането в нарушение на ЗДП обаче не е достатъчно основани за
достигане до извод за съпричиняване. Реално за такова може да се говори
само ако ищцата е предприела действията по незаконосъобразното пресичане
на пътното платно едновременно с предприетите действия от страна на
застрахования водач за извършване на маневрата, за която стана реч по- горе.
Това обаче не е така по причина, че преди започване на маневрата ищцата
вече е била стъпила на пътното платно и се е явявала участник в движението,
с който застрахованият водач следва да се съобразява. Тя с оглед от
показанията му, а и с оглед констатациите на вещото лице е пресичал пътното
платно бързо и на место, където не е имало ограничения във видимостта.
Всичко казано води до извод, че до ПТП-то не би се достигнало ако
застрахованият водач се бе съобразил с всички участници в движението при
предприемане на маневрата, вкл. и с ищцата, т.е. не може да се говори за
съпричиняване.
Това пък води до извод, че исковете на ищцата следва да се уважат в
пълните им размери.
Върху горните суми се дължи и законна лихва. Във връзка със същата е
нужно да се посочи, че според чл. 492, ал. 2, т.2 от КЗ в застрахователното
обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря
за тяхното плащане пред увреденото лице. Посочено е че същите се дължат
при условията посочени в ал. 3 на чл. 429 от КЗ. В тази алинея пък е
предвидено, че те се плащат от застрахователя в рамките на лимита на
отговорност и считано от по - ранната дата измежду датата на уведомяването
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл. 430, ал. 1, т. 2 или тази на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице.
При отговорността по чл. 45 от ЗЗД деликветна дължи законна лихва от
15
момента на увреждането. Това сочи, че тази законна лихва се дължи и от
застрахователя съответно считано от посочения в чл. 429, ал.3 от КЗ начален
момент. В случая това е момента на предявяване на застрахователната
претенция. По конкретния казус действия в тази насока са предприети от
ищцата на 30.11.2021 г. с изпращане на претенцията по пощата. Същата е
получена на 02.12.2021 г. и това е датата , от която ПОС е присъдил законната
лихва. Този по-късен начален момент не е оспорен с въззивната жалба, т.е.
следва да се приеме, че лихвата се дължи от 02.12.2021 г.
Не точно в изложения по- горе смисъл е решението на ПОС.
По тази преченя то ще следва да се отмени в частите отхвърлящи
исковете до пълните им предявени размери и да се постанови друго
присъждащи същите ведно със законната лихва от 02.12.2021 г. В
осъдителната част то ще следва да бъде потвърдено.
В частта за разноските решението ще следва да се отмени в частите
присъждащо такива по съразмерност на ответното дружество, както и да се
постанови осъждането на същото да заплати направените от ищцата такива в
пълния им размер, т.е. да присъди още 08, 16 лв. разноски за снабдяване с
медицински документи представени по делото. Съответно ответника следва
да бъде осъден да доплати по сметка на ПОС в полза на бюджета на
съдебната власт още 76, 50 лв. за платени от бюджета на съда разноски и
сумата от 574, 10 лв. ДТ.
То ще следва да заплати и на адвоката на ищцата и още 430, 58 лв. адв.
възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА за производството пред ПОС.
Съответно застрахователят следва да заплати и ДТ по сметка на ПАС за
производството пред ПАС в размер на 287, 05 лв., а на адвоката
възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА за въззивното производство в размер на
5072, 52 лв.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т.дело № 87/2022 г. по описа на П.
окръжен съд решение № 424 от 20.12.2022 г. в частта, с която „З.А.Д.
„Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК *********, **** е осъдено да заплати на М. В. Х., ЕГН
16
**********, **** обезщетения за вреди, претърпени от Х., вследствие на
пътно-транспортно произшествие, осъществило се на 18.05.2021 год. около
17,50 часа в ****, причинено виновно и противоправно от И. Д. И., при
управление на лек автомобил марка „К.“, модел „С.“ с рег. № ** **** **, по
отношение на който е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност”
към деня на събитието по застрахователна полица, както следва:
- 56 000 лв. за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на причинената й средна
телесна повреда - счупване на горния край на тибията на левия долен
крайник, ведно със законната лихва, считано от 02.12.2021 г. до
окончателното плащане,
- 1410, 40 лв. за обезщетяване на претърпените имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва от 02.12.2021
г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т.дело № 87/2022 г. по описа на П.
окръжен съд решение № 424 от 20.12.2022 г. в частта, с която „З.А.Д.
„Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК *********, **** е осъдено да заплати на М. В. Х., ЕГН
**********, **** и направени от нея в производството пред ПОС разноски по
съразмерност.
ОТМЕНЯ постановеното по т.дело № 87/2022 г. по описа на П.
окръжен съд решение № 424 от 20.12.2022 г. в частта, с която предявените от
М. В. Х., ЕГН **********, **** против „З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК
*********, **** искове за заплащане на обезщетения за вреди, претърпени от
Х., вследствие на пътно-транспортно произшествие, осъществило се на
18.05.2021 год. около 17,50 часа в ****, причинено виновно и противоправно
от И. Д. И., при управление на лек автомобил марка „К.“, модел „С.“ с рег. №
** **** **, по отношение на който е налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност” към деня на събитието по застрахователна полица
са отхвърлени, както следва:
- за сумата от 14 000 лв. за обезщетяване на претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на причинената й
средна телесна повреда - счупване на горния край на тибията на левия долен
крайник и равняващи се на разликата между претендираните от ищцата
такива от 70 000 лв. и присъдените от ПОС 56 000 лв.
17
- -за сумата от 352, 60 лв. за обезщетяване на претърпените имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечение , равняваща се на разликата между
претендираното такова от 1710 лв. и присъденато от ПОС в размер на 1 410,
40 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК *********, **** е осъдено да
заплати на М. В. Х., ЕГН **********, **** обезщетения за вреди, претърпени
от Х., вследствие на пътно-транспортно произшествие, осъществило се на
18.05.2021 год. около 17,50 часа в ****, причинено виновно и противоправно
от И. Д. И., при управление на лек автомобил марка „К.“, модел „С.“ с рег. №
** **** **, по отношение на който е налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност” към деня на събитието по застрахователна полица,
както следва:
- 14 000 лв. ведно със законната лихва, считано от 02.12.2021 г. до
окончателното плащане за обезщетяване на претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на причинената й
средна телесна повреда - счупване на горния край на тибията на левия долен
крайник и равняващи се на разликата между претендираните от ищцата
такива от 70 000 лв. и присъдените от ПОС 56 000 лв.
- 352, 60 лв. ведно със законната лихва, считано от 02.12.2021 г. до
окончателното плащане за обезщетяване на претърпените имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечение , равняваща се на разликата между
претендираното такова от 1710 лв. и присъденото от ПОС в размер на 1 410,
40 лв.
ОТМЕНЯ постановеното по т.дело № 87/2022 г. по описа на П.
окръжен съд решение № 424 от 20.12.2022 г. в частта, с която М. В. Х., ЕГН
**********, **** е осъдена да заплати на „З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК
*********, **** сумата 186 лв. разноски по съразмерност за производството
пред П. окръжен съд.
ОСЪЖДА „З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК *********, **** да заплати на
М. В. Х., ЕГН **********, **** още 08, 16 лв. направени от нея разноски в
производството пред П. окръжен съд.
ОСЪЖДА „З.А.Д. Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК *********, **** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на П. окръжен съд още 76, 50
лв. разноски по делото платени от бюджета на съда и още 574, 10 лв. ДТ за
18
първоинстанционното производство, като решението на ПОС се
ПОТВЪРЖДАВА и в частта присъждаща такива.
ОСЪЖДА „З.А.Д. Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК *********, **** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския апелативен
съд 287, 05 лв. ДТ за въззивното обжалване.
ОСЪЖДА „З.А.Д. Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК *********, **** да заплати на Е.
Б. Б., ЕГН **********, адвокат при Адвокатска колегия - С., **** още 430,
58 лв. адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска
помощ в производството пред П. окръжен съд, като решението на ПОС се
потвърждава и в частта присъждаща й такива.
ОСЪЖДА „З.А.Д. Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК *********, **** да заплати на Е.
Б. Б., ЕГН **********, адвокат при Адвокатска колегия - С., **** сумата от
5072, 52 лв. адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна
адвокатска помощ в производството пред Пловдивския апелативен съд.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19