№ 11989
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20211110157997 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, образувано
по исковата молба на „************- **********“ ЕООД против
“*********** *************** сървисис” ООД, с която в
обективно кумулативно съединение са предявени искови
претенции с правно основание чл. 79, ал.1 предл. първо вр. с чл.
266 ЗЗД за сумата размер на 960,00 лева, представляваща
възнаграждение по договор за трудово- медицински услуги и с
правно основание чл. 86 ЗЗД с цена 68.54 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 26.02.2021г. до 08.10.2021г.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че
на 01.01.2020г., сключил договор за изработка с ответника
„*********** *************** сървисис“ ООД. Договорът бил с
предмет абонаментно обслужване на работниците и служителите
на „*********** *************** сървисис“ ООД, което да се
извърши от „Службата по трудова медицина“ на „************-
**********“ ЕООД, регистрирана в Министерство на
**********опазването под рег. № 641/ 05.11.2018г. Ищецът
навежда твърдения, че възложителят „***********
*************** сървисис“ ООД абонирал седем свои служителя
за обслужване през 2020г., срещу което се задължил да заплати
възнаграждение в размер на 960 лева. В исковата молба са развити
съображения, че изпълнил възложената му задача съобразно
1
уговореното, но ответникът- възложител не изпълнил
задължението си да престира насрещно- да плати уговореното
възнаграждение. Ищецът поддържа, че на 25.01.2021г. било
сключено споразумение между страните по договора, с което
постигнали съгласие същият да бъде прекратен, считано от
01.01.2021г., като дължимото възнаграждение в размер на 960
лева бъде платено в срок до 25.02.2021г. Ищецът сочи, че
ответникът не изпълнил задължението си да плати уговореното
възнаграждение в срока, за който в споразумението било
постигнато съгласие.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да плати сумата
960.00 лева, представляваща възнаграждение по договор за
трудово- медицински услуги и с правно основание чл. 86 ЗЗД с
цена 68,54 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
от 26.02.2021г. до 08.10.2021г. Претендира законната лихва върху
главницата за възнаграждението по договор за изработка, считано
от датата на подаване на исковата молба- 08.10.2021г., до
окончателното плащане на сумата и присъждане на направените в
първоинстанционното производство разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител по пълномощие адв. Б., поддържа исковата молба.
Ответникът „*********** *************** сървисис“ ООД
в срока и реда по чл.131 от ГПК е представил писмен отговор, в
който релевира становище за неоснователност на предявения иск.
Становището за неоснователност са аргументирани с доводи, че
задължението е погасено чрез плащане.
В обобщение, ответникът счита предявените искове за
неоснователни и моли за тяхното отхвърляне. Претендира
разноски.
В съдебно заседание ответникът не се представлява.
Съдът, като взе предвид представените доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
На 01.01.2020г. между страните е сключен договор с
предмет абонаментно обслужване на работници и служители на
“*********** *************** сървисис” ООД от службата за
трудова медицина на “************- **********” ЕООД, като в
2
договора е посочено, че към датата на сключване на договора
възложителят е абонирал за абонаментно обслужване седем човека.
Срокът на договора е една година, считано от датата на сключване.
Страните са уговорили възнаграждение в размер на 960 лева/
годишно, платимо в 7- дневен срок по банков път. Постигнато е
съгласие, че договорът се подновява автоматично за нов
едногодишен срок, ако към датата на изтичане на срока-
01.01.2021г., никоя от страните по него не е изпратила
едномесечно предизвестие, че не желае неговото подновяване.
На 25.01.2021г. между страните е подписано споразумение
за прекратяване на договора, считано от 01.01.2021г. Уговорено е,
че в срок от един месец от подписване на споразумението,
възложителят ще плати възнаграждение за абонаментното
обслужване за периода от 01.01.2020г. до 01.01.2021г. в размер на
960 лева.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното от правна страна:
Относно иска с правно основание чл. 266 ЗЗД вр. чл. 79
ЗЗД:
Предявеният иск е за реално изпълнение на задължението за
заплащане на дължимото възнаграждение по договор за изработка.
Релевантните към предмета на делото обстоятелства са сключен ли
е между страните валиден договор за изработка, с предмет
извършване на обслужване на работници и служители на ответника
от службата за трудова медицина на ищеца; ищецът извършил ли е
договорената работа, съответно същата приета ли е от ответника;
ответникът платил ли е възнаграждение. Съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е да
докаже че между страните е сключен договор за изработка, по
който ответникът е възложил, а ищецът е изработил точно
посочените в договора вещи, че ответникът е приел работата и в
негова тежест е възникнало задължение за плащане на
възнаграждение в претендирания размер. В тежест на ответника е
да докаже погасяване на задължението.
Конкретиката на случая сочи, че отношенията между
страните са се развили на плоскостта на договор за изработка.
Договорът за изработка е двустранен, консенсуален, възмезден,
комутативен договор. Сключването му предпоставя постигане на
3
съгласие между страните - възложител и изпълнител, относно
съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са
работата, която следва да бъде извършена и възнаграждението.
В случая между страните не е спорно, а и се установява от
събраните по делото доказателства- договор от 01.01.2020г., че
между страните е сключен договор за изработка, по силата на
който ищецът- изпълнител, се задължил да извършва абонаментно
обслужване на работниците/ служителите на ответника-
изпълнител за 2020г., при възнаграждение в размер на 960 лева/
година. Договорът е подписан от страните, като при липсата на
доказателства за неговата неавтентичност, като частен
диспозитивен документ, е доказателство, че изявленията, които се
съдържат в тях, са направени от тези лица- чл. 180 ГПК.
От описаното съдържание на възникналите между страните
облигационни правоотношения следва извод, че на претендираното
от ищеца парично задължение на ответника- възложител за
възнаграждение кореспондира насрещното задължение на ищеца-
изпълнител да изпълни възложената работа съобразно
уговореното. В настоящия случай ищецът е издал фактура №
*********/ 14.01.2021г. за сумата 480 лева, за предоставено
обслужване в службата за трудова медицина за периода
01.07.2020г.- 31.12.2020г. и фактура № *********/ 28.07.2020г. за
сумата 480 лева, за предоставено обслужване в службата за
трудова медицина за периода 01.01.2020г.- 30.06.2020г.
Посочените фактури за двустранно подписани Между страните не
съществува спор относно автентичността на посочените
документи, поради което следва да се приеме, че те съставляват
доказателство, че изявленията, които се съдържат в него са
направени от тези лица, съответно, че работата е изпълнена
съобразно уговореното и е приета от възложителя.
От друга страна, дори и да се приеме, че лицето, действало
от името на ответника при сключване на договора, е действало без
представителна власт, следва да се посочи, че защитата на
ответника се изразява в правопогасяващото възражение, че е
платил. Т.е., след узнаване за действията на лицето, действало от
името на ответника последният не се е противопоставил на
действията на лицето, подписало договора от негово име, поради
което се счита, че ги е потвърдил- чл. 301 ТЗ.
4
Спорът между страните е концентриран върху въпроса
платено ли е възнаграждението. Както се посочи, съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест
на ответника е да докаже правопогасяващото възражение, че
задължението е погасено чрез плащане. В случая ответникът не е
представил доказателства, че е изпълнил задължението си да плати
възнаграждение.
Изложеното обуславя извод за основателност на предявения
иск и неговото уважаване.
По отношение на иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Уважаването на предявения иск за обезщетение за забава е
предпоставено от забавата на ответника да изпълни задължението
си да плати възнаграждение.
Конкретиката на случая сочи, че в споразумението от
25.01.2021г. страните са постигнали съгласие, че възнаграждението
е платимо в месечен срок от подписване на споразумението. С
оглед посоченото и предвид правилото на чл. 72, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
срокът е изтекъл на 25.02.2021г., на която дата е настъпил падежа
на задължението. В случая денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му (срокът
кани)- чл. 84, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Определен по реда на чл. 162 ГПК,
размерът на обезщетението за забава върху главницата в размер на
960 лева за периода 26.02.2021г.- 08.10.2021г. е 60 лева, до който
размер искът е основателен. За разликата от 60 лева до 68,54 лева
искът следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
При този изход на делото, право на разноски имат и двете
страни. Съобразно уважената част от исковете, на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски 362,27 лева. Ответникът не поискал
присъждане на разноски, нито е представил доказателства, че е
направил такива, поради което такива не следва да бъдат
присъдени.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА „*********** *************** сървисис“ ООД,
с ЕИК ****************, да заплати на „************-
**********“ ООД, с ЕИК *********, сумата 960 лева
(деветстотин и шестдесет лева), представляваща възнаграждение
по договор за изработка от 01.01.2020г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба- 08.10.2021г., до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 266 ЗЗД вр. чл.
79 ЗЗД.
ОСЪЖДА „*********** *************** сървисис“ ООД,
с ЕИК ****************, да заплати на „************-
**********“ ООД, с ЕИК *********, сумата 60 лева (шестдесет
лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 26.02.2021г. до 08.10.2021г., на основание чл.
86 ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата 60 лева до сумата
68,54 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА “*********** *************** сървисис“ ООД,
с ЕИК ****************, да заплати на „************-
**********“ ООД, с ЕИК *********, сумата от 362,27 лева (триста
шестдесет и два лева 27 ст.), представляваща направени в
първоинстанционното производство разноски, съобразно
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок, от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6