№ 2194
Гр. Пловдив, 17.11.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо
отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1331
по описа за 2021 год. и, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на М.Н.Н.,ЕГН ********** *** чрез адв. И.Д.,***, офис 3, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0281-000140, издадена на 01.04.2021
год. от ***РУ Карлово към ОДМВР Пловдив. с която на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка по чл.171,т.1,б.б от ЗДвП -“временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до решаване на въпроса за отговорността,но не повече от 18 месеца”.
Жалбоподателят
счита, че на първо място заповедта е
нищожна,издадена от некомпетентен орган,а при
условията на евентуалност поддържа,че заповедта е незаконосъобразна , издадена в нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила,както и не
съответства на целта на закона.
Релевира
доводи в жалбата, че е налице пълно противоречие между описанието на приетата
за установена фактическа обстановка според АУАН и направения извод за наличие
на виновно поведение,осъществено от
страна на жалбоподателя,като е налице недоказаност на обвинението. Заповедта е
издадена въз основа на нередовен АУАН,нарушена
е и Наредба № 1 от 19.07.2017г.
за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,като в административния акт
не са посочени резултатите от кръвната
проба и същата е издадена преждевременно.Претендира се присъждане на разноски.
Ответният
административен орган – ***РУ Карлово към ОДМВР Пловдив, в писмено становище
,поддържа,че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена,а
оспорената заповед потвърдена като правилна и законосъобразна,издадена при спазване на процесуалните и материалноправните
изисквания на закона.В случай,че жалбата бъде уважена,се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Пловдивският
Административен Съд – Първо отделение, първи състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното.
Жалбата
против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0281-000140, издадена на 01.04.2021
год. от ***РУ Карлово към ОДМВР Пловдив е подадена в срока по чл.
149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването, поради което e ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административното
производство по издаване на обжалвания акт е започнало със съставянето на АУАН АА980307/31.03.2021г.,
в който в графа „възражения „нарушителят не е посочил,че има такива. Въпреки
горното от Н. са постъпили писмени
възражения/л.63/.
От фактическа страна се основава
на това,че на 31.03.2021г. около 21:40 часа в гр.Калофер,на ул.“Юмрукчал“ до
кръстовището с ул.“Севлиевска“ в посока на движение от ул.“Калофер
Войвода“ към ул.“Севлиевска“№46 ,М.Н.Н.
като водач на МПС „Форд Фиеста“,с рег.№ ***,собственост на И.Н.Ш.,управлява
л.а. с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,установено с
техническа средство Дрегер Алкотест 7510 с номер ARBA-0075,определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух,а
именно 1,14 промила.Водачът видимо е лъхал на алкохол,не е приел показанието на
техническото средство и е пожелал да даде кръвна проба.Издаден е талон с номер
071866/31.03.2021г. и е насочен да даде кръвна проба в ФСМП гр.Карлово.
По делото е
представено доказателство,че техническото средство,с което е изпробван Н. е
минало технически преглед и е годно.
Въз основа на така съставения АУАН, е
издаден обжалваният административен акт, с който на основание чл.
171, т.1, б. б от ЗДвП на М.Н. ,при възприемане и възпроизвеждате на
посочената по-горе фактическа обстановка е прието, че същият управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
му е наложена принудителна административна мярка––"временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца" .
Видно от Протокол за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта и урината №
198/02.04.2021г.,издаден от специализирана
техническа лаборатория при УМБАЛ „ Пловдив „АД/л.14/ концентрацията на
алкохол в кръвта на жалбоподателя е 1,114 промила.
Н. в съдебно заседание е оспорил
авторството на подписа,положен от него в процесния АУАН АА980307/31.03.2021г и
на талона за изследване с номер 071866/31.03.2021г.
В тази връзка и по искане на жалбоподателя
са допуснати и приети две съдебно-графологични експертизи /първоначална и
повторна/със следните задачи:„В представените за изследване документи да се
установи дали двата броя подписи, положени в полетата за „нарушител" и за
„разписка" от АУАН серия АА № 980307, съставен на 31.03.2021г. от Б.В.Н. -
мл. автоконтрольор при РУ Карлово, обективиран като фотокопие на л. 11 от
делото,както и три броя подписи, положени в полетата „подпис на провереното
лице" в Талон за изследване № 071866, обективиран като фотокопие на л. 12
от делото, са изпълнени от М.Н.Н.?
И двете вещи лица са категорични,че подписите
на посочените места в описаните по-горе документи ,са изпълнени от М.Н.Н..Съдът
изцяло кредитира двете експертизи като изготвени обективно,компетентно и
обосновано,още повече ,че е налице пълно съвпадение в изводите на вещите лица
по поставената им задача.
По делото е приета в цялост
административната преписка,като във връзка с оспорването на компетентността на
органа са представени следните доказателства: Заповед № 81213-1524 от
09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи са определени на основание чл.
165 от ЗДвП и чл. 33, т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи
структурите на МВР, които следва да осъщестяват контрола по ЗДвП, една от които
е съответната Областна дирекция на МВР; Заповед
№ 317з-391 от 06.02.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив е делегирана
компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради което и същата се
приема за издадена от компетентен орган;Заповед № 81213-515 от 14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи ,с която са определени на основание чл. 186 и
чл.189,ал. 1 ал.12 от ЗДвП,чл.37,ал.1,б“б“ и чл.47,ал.2 във вр. с ал.1,б“а“ от ЗАНН,чл45,ал.2,т.5 от Правилника за устройството и деъността на МВР и чл.
33, т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи структурите на МВР,
които следва да осъщестяват контрола по ЗДвП, една от които е -началниците на
групи „Пътен контрол“ в РУ при ОДМВР на обслужваната територия и Заповед №
8121К-10478/19.11.2018г.,с която С.Л.е преназначен на ръководна длъжност
Началник Iстепен на
РУ-Карлово.
Във връзка с годността на
техническото средство,с което е тестван жалбоподателят при проверката, е
представен Протокол за тариране на дрегер/л.55/
По искане на жалбоподателя са
събрани доказателства от Център за спешна медицинска помощ-гр.Пловдив /описани
на л.112/,от които се установява,че при транспортирането от гр.Карлово до
гр.Пловдив и съхранението на кръвните проби,дадени от жалбоподателя ,не са
налице нарушения на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за установяване на алкохол
и/или наркотични вещества.От УМБАЛ „Пловдив“АД са предоставени доказателства за
образованието и професионалната квалификация на лицето П.В.,извършило
следването.
В последното съдебно заседание е
разпитан свидетеля Б.Н., съставил
АУАН.Същият установява,че е участвал при проверката на Н. на посочената дата и
място.Спомня си,че при тестването с дрегер за алкохол ,уредът е отчел над 0,5
промила алкохол в кръвта,което е в отклонение от законовия минимум.Съставен е
бил АУАН на място,издаден е и талон за изследване,тъй като жалбоподателят не е
бил съгласен с показанията на уреда.Свидетелят установява,че самият Н. не е
отрекъл,че е употребил алкохол,като същият е управлявал лекия автомобил,а до
него на предната дясна седалка в колата е имало жена.Без възражения АУАН е бил
подписан от жалбоподателя,както и талона за изследване.Относно талоните за изследване,свидетелят
установява,че талоните за изследване се съставят в 3 екземпляра-оригинал и две
копия под индиго.Залепя се един от стикерите на копието,което се прилага към
акта.Оригиналът се дава на лицето,а останалите стикери се дават на медицинските
лица,които ще извършват изследванията.Подробно свидетелят установява
процедурата по издаване на талоните и стикерите.като следва да се подчертае,че
не се установява нарушение при издаването им.Съдът изцяло кредитира показанията
на свидетеля като убедителни,непосредствени и подкрепени от събраните по делото
писмени доказателства.
При
така установените факти се налагат и следните правни изводи.
Относно
компетентността на органа са налични доказателства/заповеди/,изброени в
предходен абзац от настоящото решение ,от които е видно,че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган ,противно на поддържаното от жалбоподателя.Ето
защо е налице валиден административен акт.
Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити,
съгласно изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.
172, ал. 1 от ЗДвП.
Оспорената
заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за
установяване на административно нарушение.
Относно
наведените доводи, че е налице немотивираност на административния акт поради разминаване
на описанието на приетата за установена фактическа обстановка според АУАН и
направения извод за наличие на виновно поведение,осъществено от страна на жалбоподателя, то същите се
явявят неоснователни.
Съдът в настоящия си състав намира,че липсва каквото и
да е несъответствие между сочената като нарушена законова норма
и описанието на нарушението в АУАН,както и разминаване между сочената като
нарушена законова норма и описанието на нарушението в АУАН.Установено е,че
жалбоподателят е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда .Извършена му е била проба с
техническо средство Дрегер Алкотест 7510
ARВА-0075,който показва положителен резултат 1,14 промила алкохол в
издишания въздух от водача,като горното сочи на нарушение на чл.5,ал.3,пр.1 от ЗДвП.
Ясна е волята на административния
орган, ясно е посочена законовата норма, която е нарушена и съответно
санкционната норма.
Не се констатира и липсата на
фактически основания за издаване на оспорената заповед, така както се твърди в
жалбата.
Заповедта, както вече се посочи, е
издадена в предписаната от чл.
172, ал. 1 ЗДвП писмена форма и мотивирана с
конкретно изложени фактически съображения за извършено нарушение от
жалбоподателя при управление на МПС, с посочване на фактите, определящи го като
административно по чл.
5,ал.3,пр.1 от ЗДвП, в съответствие с които е приложена
разпоредбата на чл.
171, т. 1, б."б" ЗДвП - правно основание на
разпореждането за временно отнемане на свидетелството за управление на
жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността му. С това съдържание на
заповедта органът е съобразил при издаването й изискванията на общата
разпоредба на чл.
59, ал. 2 АПК
При
издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Заповедта
е издадена във връзка с проведено и приключило административнонаказателно
производство по реда на ЗАНН, в рамките на което е установено административно
нарушение – деяние от хипотезата на чл.
чл.5,ал.3 от ЗДвП, съставляващо материалноправното
основание за налагане на принудителната административна мярка по чл.
171, т. 1, б. "б" ЗДвП.
Действително
оспорената заповед е издадена преди да излезе резултата от кръвната проба,но
дори и да се приеме,че се касае за нарушение на административнопроизводствените
правила,то същото е несъществено,защото от Протокол за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол в кръвта и урината №
198/02.04.2021г.,издаден от специализирана
техническа лаборатория при УМБАЛ „ Пловдив „АД концентрацията на алкохол
в кръвта на жалбоподателя е 1,114 промила.Т.е. наличието на алкохол в кръвта на
жалбоподателя е над 0,5 промила и това се доказва по безспорен начин от
кръвната проба. Още повече,че при наличието на
кръвна проба законът предвижда именно резултатите от нея да са определящи –
чл.171 ал.1 т.1 б.“б“ in fine от ЗДвП Нарушението щеше да бъде съществено,ако
кръвната проба доказваше обратен резултат.Освен това,от показанията на
актосъставителя,се установи,че жалбоподателят при проверката не е оспорил,че е
употребил алкохол,още повече,че същият е и лъхал на алкохол.
АУАН
е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на
ПАМ и съдържа фактическото основание на заповедта по смисъла на чл.
59, т. 4, пр. 1 от АПК. Жалбоподателят не обори по
надлежния ред в производството по оспорване на заповедта за прилагане на
принудителната мярка фактическите констатации, поради което настоящият състав
на съда приема наличието на предпоставките за издаване на административния акт
по чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП.
Оспорената
заповед е издадена и при точно прилагане
на материалния закон, предвиждащ прилагане на принудителни административни
мерки за осигуряване безопасност на движението и преустановяване на
административни нарушения – водач,управляващ МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимите норми по закон, конкретно "временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС" до решаване на въпроса за отговорността,
но за не повече от 18 месеца „
В разпоредбата на чл. 5, ал.3 от ЗДвП е предвидена забрана за водачите да управляват пътни превозни средства под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Контролните органи проверяват спазването на това задължение чрез проверка на водачите по реда, предписан с Наредба № 1 от 19.07.2017г за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /РУКАКУНВТА/,
издадена от
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието, обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017
г., в сила от 29.09.2017 г., изм. и доп., бр. 81 от 2.10.2018 /
Приложимият
ред по чл. 6 включва при съставяне на АУАН за установена с техническо средство
концентрация на алкохол над 0, 5 на хиляда ,контролният орган да попълва и
талон за изследване, а водачът собственоръчно да вписва в талона за изследване
дали приема показанията на техническото средство. Ако не ги приема, избира дали
установяването да се извърши с доказателствен анализатор или с медицинско и
химическо или химико-токсикологично амбулаторно изследване. В случая е издаден талон за медицинско изследване ,подписан
от самият жалбоподател,като последният е направил и кръвно изследване,което е
потвърдило наличие на алкохол в кръвта над допустимата концентрация от 0,5
промила..
Следва
да се подчертае,че мярката по чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП няма санкционен
характер. Тя се прилага без оглед на вината, чрез нея се реализира диспозицията
на правната норма. Принудителната административна мярка по своя характер е вид
административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на
регулираните с него обществени отношения, и се прилага се превантивно. За да
приложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с
констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана
компетентност го задължава да приложи посочената мярка.
Именно
с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението,
в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП ПАМ се прилага под
прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача
на МПС, но за не повече от 18 месеца". С настъпването на посоченото
прекратително условие се преустановява действието на мярката, като
законодателят е предвидил максимален срок за приложението й. Ето защо
определянето на конкретен срок на действие на процесната мярка не е
задължителен реквизит на заповедта .
На
последно място следва да се посочи, че приложената мярка в една от хипотезите
на чл.
171, т. 1, б. "б" ЗДвП и за срок в рамките
на пределния по закон /за не повече от 18 месеца в действащата редакция на
разпоредбата към момента на издаване на заповедта – ДВ, бр. 77 от 2017 г./ е
съответна и на неговата цел - осигуряване на безопасността на движението по
пътищата. Компетентността на органа по чл.
171, т. 1, б. "б" ЗДвП е обвързана и при
наличието на посочените в диспозицията юридически факти е бил длъжен да издаде
заповед със съдържанието на оспорената. Съответствието с целта на закона е
дължима преценка към момента на издаване на заповедта и при отсъствието на
други факти, които да са относими и да водят до друго приложение на материалния
закон – чл.
171, т. 1, б. "б" ЗДвП, при доказаните по
делото посочени в заповедта фактически основания за нейното издаване, отсъстват
предпоставки за отмяната й по чл.
146 АПК,така както се поддържа в жалбата на М.Н..
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на
Административен съд – Пловдив,Първо отделение,І състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба
на М.Н.Н.,ЕГН ********** *** чрез адв. И.Д.,***, офис 3, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0281-000140, издадена на 01.04.2021
год. от ***РУ Карлово към ОДМВР Пловдив.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: