РЕШЕНИЕ
№ 49 28.03.2019 г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд, на дванадесети март две хиляди и деветнадеста година, в публично заседание, в следния състав:
Председател:Стратимир Димитров
Членове: Боряна Бончева
Красимир Димитров
секретар Димитрийка Христова................................................................
прокурор Николай Трендафилов............................................................
като разгледа докладваното от съдия Бончева ВНОХД № 86 по описа на Окръжен съд - Хасково за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда № 7/10.01.2019год., постановена по НОХД № 5/2019год. РС-Свиленград е признал подсъдимия В.Н.К. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 12.12.2018 год. в с. ****** ******, област Хасково, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф" с държавен регистрационен № *******без съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство в едногодишния срок от наказването му по административен ред за такова деяние с Наказателно постановление № 18-0351-000489 от 10.07.2018 год., издадено от Началник Група в РУ - Свиленград към ОДМВР - Хасково, влязло в законна сила на 08.08.2018 год., поради което и на осн. чл. 343в, ал. 2, вр.чл. 54, вр.чл. 39, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година и 2 (два) месеца и на наказание „глоба" в размер на 700 лв. (седемстотин лева), ведно с 5 лв. (пет лева) - държавна такса в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист, вносими по сметка на Районен съд - Свиленград, като на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода" за срок от 3 (три) години, считано от влизане на присъдата в сила.
Недоволен от присъдата е останал подсъдимият, който я е обжалвал в законовия срок чрез защитника си адв. К.. Твърди се, че
обжалваният съдебен акт е неправилен и моли да бъде отменен, като вместо него бъде постановена нова оправдателна присъда.
В с з защитникът на подсъдимия, адв. К. поддържа жалоата. Намира, че са налице и допуснати съществени процесуални нарушения , изразяващи се в липса на мотиви на присъдата, както и липса на мотиви при определяне на наказанията на подсъдимия. Счита, че не са налице достатъчно доказателства, поддържащи обвинителната теза, поради което подсъдимият следвало да бъде оправдан. Алтернативното искане е за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково счита жалбата за необоснована, а присъдата за правилна и законосъобразна. От събраните писмени доказателства се установявало безспорно, че подсъдимият е неправоспособен водач, а именно от разпита на свидетелите, които не били заинтересовани по делото. Наличието на наложено административно наказание по чл. 78а НК се явявало пречка за налагането на прилагане на тази разпоредба, поради което правилно съдът наложил наказанието, аргументирано с подробни мотиви. Отправя се искане за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на присъдата.
Подсъдимият В.К. моли за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава.
В хода на въззивното производство не са отправяни доказателствени искания и не са събирани нови доказателства.
Хасковският окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК правилността на обжалвания акт, намира следното:
По делото е било установено, че поде. К. не е правоспособен водач и няма издадено СУ на МПС, въпреки което управлявал МПС без да има необходимата правоспособност за това. С НП № 18-0351-000489/ 10.07.2018 год. К. е наказан за това, че на 20.06.2018 год. в гр. Свиленград, област Хасково управлявал мотоциклет без да е правоспособен водач, с което нарушил чл. 150 от ЗДвП и е бил санкциониран по чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. първо от ЗДвП. НП е било връчено лично на К., като същото не е обжалвано и е влязло в сила на 08.08.2018 год.
На 12.12.2018 год. св. И.В.И.- ****** ********** ******, изпълнявал служебните си задължения съвместно с колегата си св. Е.Д.по план за СПО в с. ******* ******, обл. Хасково. Около 20.30 - 21.00 часа в посоченото населено място, по улица „С." пред дом № ** двамата забелязали лице, което излязло от този дом, качило се в автомобил марка „Фолксваген" на шофьорското място и потеглило. Полицейските служители проследили лекия автомобил за извършване на проверка. Междувременно автомобилът спрял малко по-
надолу по улица „С." и в него се качило друго лице на предната дясна седалка,след което автомобилът потеглил отново по улица „С.". При настигането на въпросния автомобил полицейските служители подали светлинен сигнал и водачът на лекия автомобил спрял на същата ул. „С.". Служителите на РУ - Свиленград се представили на лицата в автомобила и извършили проверка, при която установявили, че водач на проверявания лек автомобил е подсъдимият, а до него на предната дясна седалка пътувал св. Н.Г.Я.. Полицейските служители направили няколко неуспешни опита по мобилен телефон да се свържат с ОДЧ при РУ - Свиленград, тъй като връзката прекъсвала, за да извършат справка по отношение на двете лица, след което ги освободили, а те потеглили за заведение в центъра на селото, като подсъдимият продължил да управлява лекия автомобил. След известно време полицейските служители успели да се свържат с ОДЧ при РУ - Свиленград, за да извършат справка относно криминални прояви и ОДИ на лицата, които са проверили. От справката по мобилния телефон се установило, че поде. К. не притежава СУ на МПС и има наложени наказания по Закона за движението по пътищата (ЗДвП), както и влезли в сила НП за нарушения по чл. 150 от ЗДвП. Подсъдимият бил установен в заведението в центъра на селото и отведен в РУ - Свиленград, където св. Д.Г.му съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия Д с бланков номер 454920 за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, в който подсъдимият е посочил, че няма възражение по отношение на констатациите в Акта.
От приложените по делото Справка от 13.12.2018 год., изготвена от ****** Д.С.и Справка за нарушител/водач е видно, че поде. В.К. не притежава СУ на МПС, не му е издавано такова и не се води на отчет в ОДМВР - Хасково, но пък има наложени множество наказания с влезли в сила НП по ЗДвП , включително по чл. 150 от ЗДвП и Кодекса за застраховането (КЗ), едно от които е за управляване на МПС без да притежава СУ на МПС - НП № 18-0351-000489 от 10.07.2018 год., издадено от Началник Група в РУ - Свиленград към ОДМВР - Хасково, влязло в законна сила на 08.08.2018год., както и му е налагана принудителна административна мярка (ПАМ).
Видно от приложената Справка за съдимост с рег.№ 1284 от 13.12.2018 год., издадена от Бюро за съдимост при Районен съд -Свиленград, подсъдимият ******** , но му е наложено административно наказание по чл. 78а от НК. От приложената Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние се установява че подсъдимият *******, *******, ********, ***** ****** *******, ********* ****** ********, както и друго движимо имущество с единична стойност над 1000 лв., ценни книжа, дялове в дружество и парични средства по банкови сметки.
Видно от Характеристичната справка на подсъдимия, изготвена от *** ******* ********* Д.Д., същият не се издирва от органите на полицията, има криминалистическа и съдебна регистрации, не се ползва с добро име сред жителите на село *********, няма данни системно да злоупотребява с алкохол, има данни да е съпричастен в разпространението на НУВ, контактува с криминалнопроявени лица, има данни и неколкократно е установяван да управлява МПС като неправоспособен водач, за което са му налагани административни наказания.
Според обясненията на подсъдимия пред първоинстанционния съд, той не е управлявал процесното МПС, а само е стоял на шофьорската седалка и са разговаряли със свидетеля Я. пред дома на последния, находящ се в село ****** ********, на улица „С.", в който смисъл са и показанията на цитирания свидетел.
Присъдата, предмет на настоящата проверка, е постановена при спазване на всички съдопроизводствени правила, гарантиращи нейната правилност и законосъобразност. Районният съд е пристъпил към постановяване на присъдата при изяснена фактическа обстановка, установена от събраните по надлежния процесуален ред доказателства, въз основа на които е изградил обосновани изводи досежно авторството и виновността на подсъдимия В.К. в извършването на престъпление по чл. 343в, ал. 2 вр. НК, за което му е било предявено обвинението.
От обективна страна К. е осъществил всички признаци от състава на деянието по чл. 343в, ал. 2 НК. Първата предпоставка е деецът да е бил санкциониран по административен ред за това, че е управлявал моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление. Тази предпоставка е налице, тъй като с НП № 18-0351-000489 от 10.07.2018 год., издадено от Началник Група в РУ - Свиленград към ОДМВР - Хасково, влязло в законна сила на 08.08.2018 год. му е било наложено наказание за извършено от него нарушени ена 20.06.2018год. нарушение по чл. 150 от ЗДвП и е санкциониран по чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. първо от ЗДвП, което е било лично връчено на подсъдимия на 31.07.2018год. Втората предпоставка изисква в едногодишен срок от наказването му по административен ред деецът отново да е управлявал моторно превозно средство, без да притежава съответно свидетелство за управление. Това деяние е извършено на 12.12.2018 г., т.е. в рамките на все още неизтеклия едногодишен срок от наказването му по административен ред. Следващата предпоставка изисква именно в този едногодишен срок деецът да управлява отново МПС без съответно свидетелство за управление. „Управлението" на МПС от страна на подсъдимия е доказано в хода на наказателното производство по безспорен начин и е категорично установено, че подсъдимият не
продължава съответно свидетелство за управление. Следователно, налице са всички изискуеми признаци от обективната страна на състава по чл. 343в, ал. 2 НК, които обуславят съставомерността на деянието. В рамките на коректно установените факти по делото материалният закон е приложен правилно от първата инстанция и в тази насока не се установяват положения, които да изискват тяхното ревизиране в рамките на въззивното производство.
Правният режим на свидетелството за управление на МПС е уреден в два отделни нормативни акта. Правното значение на свидетелството е регламентирано в Закона за българските лични документи. Съгласно чл.З, ал.З и чл. 50, ал. 1 ЗБЛД, СУМПС удостоверява правоспособността на лицата за управление на моторно превозно средство. Законът изрично посочва, че свидетелството е индивидуален удостоверителен документ за състоянието на правоспособност. От друга страна, в ЗДвП са регламентирани изискванията за правоспособност на водачите на превозните средства, принудителните мерки и административните наказания, чрез налагането на които могат да се засегнат или ограничат различни аспекти на правоспособността. Разпоредбите от тези нормативни актове взаимно допълват и очертават съдържанието на правоспособността за управление на МПС, нейното упражняване и удостоверяване пред държавните органи. Обобщаващото значение на тези разпоредби може да се изведе по начин, който определя основното предназначение на свидетелството за управление като удостоверяване на правоспособността на лицето да управлява МПС от дадена категория. Налице е корелативна взаимосвързаност - физическото лице - водач придобива правоспособност за управление на МПС по правилата на ЗДвП, в резултат на което при осъществяване на предвидения в закона фактически състав чрез успешно полагане на изпит пред контролните органи за него възниква правото да получи, а за държавните органи - задължението да му издадат свидетелство за управление по реда, установен в ЗБЛД, като така той вече има възможността да удостоверява пред всеки орган правоспособността си за управление на МПС. Тази корелация на правоспособност и удостоверяващ я документ определя цялостния правен режим на свидетелството за управление. Съгласно правния режим на ЗБЛД, дадено лице придобива правоспособност за управление на моторно превозно средство, което се удостоверява със съответното свидетелство, имащо също така и качеството на български личен документ и като такъв то е собственост на държавата (чл.2 ЗБЛД), като за възникването на правоспособността е необходимо съответното лице да притежава определени познания и практически умения, които се установяват по съответния ред. Тяхното наличие е необходимо не само при първоначалното възникване на правоспособността, но и в случаите, когато същата бъде изгубена или удостоверяването й е обективно невъзможно
при наличие на някоя от предпоставките на чл. 177, ал. 1, т. 1 - 4 вр. чл. 150 - 150а ЗДвП. Това определя и правното значение на предвидения срок на валидност на свидетелството за управление. Анализът на тези разпоредби води до извода, че едно лице притежава правоспособност, която може да удостовери по надлежния начин винаги, когато то разполага със свидетелство за управление в срока на неговата административна валидност относно предвидения законов срок и е от категорията, към която спада управляваното превозно средство, съгласно чл. 150а, ал.1 ЗДвП. Когато тези изисквания не са налице, лицето подлежи на санкциониране по административен ред, а в случай, че са изпълнени и признаците от състава на чл. 343в, ал. 2 НК, то носи и наказателна отговорност. Последното е продиктувано от намерението на законодателя да се санкционират лицата, които не притежават правоспособност, загубили са същата или не са доказали в предвидения срок годността си да управляват МПС от съответната категория.
Фактическите положения са категорично установени от разпитаните свидетели- полицейски служители, извършените очни ставки и приобщените писмени доказателства. РС задълбочено и подробно е анализирал защо кредитира същите и защо игнорира обясненията на подсъдимия, които се подкрепят единствено от св. Я. Без да се налага преповтаряне на същите, следва настоящият състав да посочи ,че възприема обясненията на подсъдимия като защитна позиция, защото са опровергани от останалите гласни доказатлества, включително събирани и чрез извършените очни ставки от РС.
Поради изложеното настоящият съдебен състав не споделя възраженията, изложени в жалбата относно това, че районният съд се е позовал само на гласните доказателства, и то само на тези на полицейските служители, без да анализира писмените доказателства. Свидетелските показания по делото условно могат да бъдат разделени на две групи. Както вече се отбеляза, в мотивите към присъдата първоинстанционният съд достатъчно подробно е аргументирал кои от показанията кредитира и защо, като също така е посочил, какви са причините, за да не кредитира останалата част от показанията. Съдът подробно, логически обосновано и систематично е пояснил доказателственият дефицит на показанията на св. Я., които не цени, като е изтъкнал фрапантните противоречия с останалите доказателства и доказателствени средства. При изграждането на изводите си районният съд е спазил логическата последователност и взаимосвързаност на фактите. По отношение на писмените доказателства е отделено достатъчно внимание на административно - наказателните преписки, водени срещу подсъдимия за извършени от него административни нарушения, явяващи се една от предпоставките за съставомерността на деянието по чл. 343в, ал. 2 НК; протоколите и др. документи от БП,
въведени като доказателствени източници чрез прочитането им по реда на чл. 283 НПК.
Ето защо в мотивите към присъдата районният съд е изложил съображенията си по всички събрани по делото доказателствени средства, като не е допуснал необосновано игнориране на едни показания за сметка на други. Подробно и в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. З НПК са посочени установените обстоятелства, доказателствените материали, въз основа на които това е направено, като обстойно на л. 31 - 32 от делото съдът е изложил съображения защо не приема за достоверни показанията на свидетеля Я. и обясненията на поде. К.. Настоящият състав намира съображенията за правилни, тъй като показанията на този свидетел наред с обясненията на подсъдимия очевидно страдат и от вътрешни несъответствия и са в явно противоречие с останалите гласни доказателства и доказателствени средства, изясняващи авторството по несъмнен начин. Не следва да се приема наведеното от жалбоподателя възражение за допуснати нарушения на процесуалния закон и липса на мотиви, когато при наличието на противоречиви доказателствени средства първоинстанционният съдът е изложил убедителни съображения защо приема за достоверни едни, а отхвърля други.
От субективна страна районният съд правилно е приел, че деянието е извършено от подсъдимия при условията на пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. К. е знаел, че не притежава свидетелството за управление на МПС, но управлявал описания лек автомобил без да предприема необходимите действия за придобиването му по реда и начина , изложен в мотивите на настоящото решение.
При определяне на наказанието районният съд правилно е анализирал всички относими смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства- лоши характеристични данни, множество административни нарушения по ЗДвП, липса на критичност към извършеното деяние, а от друга страна - добро процесуално поведение. Според настоящия състав е следвало да отчете младата му възраст и липсата на житейски опит също към смекчаващите отговорността обстоятелства, при определяне на наказанието му, което би обусловило и налагането на наказанието „лишаване от свобода,, именно към законово предвидения минимум.
Съдът е спазил изискването служебно да следи за наличие предпоставките на чл. 78а НК, които не са били налице, поради което наказанието е наложено в рамките на предвиденото в специалната част на закона и към минимума, а именно „ лишаване от свобода „ за срок от 1 година и 2 месеца. Съдът е съобразил и наличието на законовите
7
предпоставки на чл.66 НК, тъй като подсъдимият е с чисто съдебно минало и наложеното му наказание „Лишаване от свобода" е до 3 години. Правилно РС е преценил, че не е наложително той да изтърпи ефективно така определеното му наказание, за да бъдат постигнати целите на наказателната репресия и реализиране положителното, превъзпитателно и превантивно въздействие върху личността на подсъдимия. Настоящият съдебен състав също намира, че изпитателен срок от 3 години е правилно съобразен и достатъчен, за да поправи и превъзпита подсъдимия, да му се въздейства предупредително и да се реализира главно целта на личната превенция на закона.
Размерът на кумулативно наложеното наказание „глоба" е справедлив и съобразен със социалния статус на подсъдимия и финансовото му положение, както и че той е в трудоспособна възраст. Въззивната инстанция също не намери основания за изменение на присъдата в тази насока.
С оглед на така изложените съображения обжалваната присъда следва да се потвърди, а въззивната жалба - да се остави без уважение.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 7/10.01.2019 г., постановена по НОХД № 5/2019 г. по описа на Районен съд - Свиленград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
|
|
|
Председател: |
|
Членове: 1. 2. |