Р Е Ш Е Н И Е
№ 260080
гр.
Несебър, 01.04.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Несебърският районен съд,
I – ви граждански
състав
на първи март две хиляди двадесет и първа
година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен
Дойков
при
секретаря Диана Каравасилева, като разгледа докладваното от съдията Дойков
гражданско дело № 34 по описа за 2021година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото
е образувано по исковата молба на „Ю.Т.” ЕООД, ЕИК ***, с адрес: ***, офис 1,
представлявано от управителя Кирил Шаралиев чрез адв. Х.Б.,*** против „С.1”
ЕООД, ЕИК **, с адрес на управление:***, представлявано от М.Г.В исковата молба
се сочи, че на 22.11.2019г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумата
от 324.00лева, представляваща неоснователно обогатяване, поради извършено
двойно плащане на 03.07.2018г. и 27.07.2018г. по фактура № **********/
09.05.2018г. за транспорт от гр. Варна до гр. Бургас и сумата от 22.95лева
лихва за забава върху главницата за периода 11.03.2019г. до 20.11.2019г., ведно
със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда
– 22.11.2019г. до изплащане на задължението. Претендирани са били и разноски.
По образуваното ч.гр.д. № 1097/ 2019г. на РС Несебър и била издадена Заповед №
576/ 23.12.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, която е била връчена на длъжника. От
ответника е било депозирано възражение, като е приложено платежно нареждане от
29.01.2020г. за сумата от 324.00лева. Заповедният съд е указал на ищеца да
предяви иск за вземането си за сумата от 22.95лева лихва за забава върху
главницата и мораторната лихва, а за главницата постановил прекратително
определение. От фактическа страна се сочи също, че ответникът е издал фактура №
**********/ 09.05.2018г. за транспорт от гр. Варна до гр. Бургас, която е била
заплатена два пъти от ищеца по банкова сметка. ***ия за възстановяване на
повторно платената сума, но връщането й станало едва на 29.01.2020г., след
образуване на заповедното производство. Не била заплатена мораторната лихва в
размер на 22.95лева за периода 11.03.2019г. до 20.11.2019г. и законната лихва
за забава от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 от ГПК –
22.11.2019г. до изплащането на главницата. Иска се да се постанови решение, с
което да се признае за установено, че „С.1” ЕООД, ЕИК **, с адрес на
управление:***, представлявано от М.Г. дължи на „Ю.Т.” ЕООД, ЕИК ***, с адрес: ***,
офис 1, представлявано от управителя К.Ш.сумата от 22.05лева, представляваща
лихва за забава върху главницата от 324.00лева – надвнесена сума по фактура №
**********/ 09.05.2018г. за периода 11.03.2019г. до 20.11.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед по чл. 410 от ГПК – 22.11.2019г. до изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК. Иска се осъждане на ответната страна за разноските в двете
производства. Представени са писмени доказателства.
Ответникът „С.1” ЕООД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление:*** , депозира писмен отговор, с
който представя писмени доказателства, че сумата от 22.95лева е била заплатена
на 20.01.2021г. Иска се отхвърляне на иска на ищеца.
Предявените искове са с материалноправно основание в чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В
съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С изрична молба на адв. Х.Б.,***,
дружеството поддържа исковата молба . Иска се решение при признание на иска и
осъждане признаване за установено, че „С.1” ЕООД дължи на ищеца сумата от
6.21лева законна лихва върху главницата в размер на 324.00лева за периода
22.11.2019г. до 29.01.2020г., когато е било изплатено задължението. Иска се
присъждане на разноски.
Ответникът,
редовно призован, не се явява за съдебно заседание.
От
събраните писмени доказателства се установи следното. На 22.11.2019г. „Ю.Т.”
ЕООД, ЕИК ***, с адрес: ***, офис 1, представлявано от управителя Кирил
Шаралиев е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумата от 324.00лева,
представляваща неоснователно обогатяване, поради извършено двойно плащане на
03.07.2018г. и 27.07.2018г. по фактура № **********/ 09.05.2018г. за транспорт
от гр. Варна до гр. Бургас и сумата от 22.95лева лихва за забава върху
главницата за периода 11.03.2019г. до 20.11.2019г., ведно със законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 22.11.2019г. до
окончателното изплащане на вземането. По образуваното ч.гр.д. № 1097/ 2019г. на
РС Несебър и била издадена Заповед № 576/ 23.12.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, която е била връчена на длъжника. На 31.01.2020г. е депозирано възражение от страна на ответника,
като е приложено платежно нареждане за сумата от 324.00лева. Плащането е било
извършено на 29.01.2020г. С Разпореждане № 260276/ 07.08.2020г. на Районен съд
гр. Несебър частично е обезсилена заповедта за сумата от 324.00лева, представляваща
неоснователно обогатяване, поради извършено двойно плащане на 03.07.2018г. и
27.07.2018г. по фактура № **********/ 09.05.2018г. , а за останалите вземания
по заповедта на ищеца е указано да предяви иск. След образуване на настоящото
производство, на 20.01.2021г. ответникът е заплатил и сумата от 22.95лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода 11.03.2019г. до 20.11.2019г.
При така изложените факти, могат да се направят
следните изводи. Настоящият състав счита, че не са налице предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска от страна на ответника.
Плащането на исковата сума може да се тълкува като признание от негова страна,
но както се установи от събраните по делото доказателства, ответникът не е
изпълнил изцяло задължението си по претенцията на ищеца. Не е заплатена
дължимата законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 22.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането – 29.01.2020г., а
именно сумата от 6,21лева. Същата е дължима за периода от 22.11.2019г. до
29.01.2020г., когато е била изплатена сумата от 324.00лева. Следва да се приеме
за установено, въз основа на събраните писмени доказателства, че сумата е
дължима, но не е заплатена на заявителя в заповедното производство и ищец в
настоящото такова „Ю.Т.” ЕООД, ЕИК ***, с адрес: ***, офис 1, представлявано от
управителя Кирил Шаралиев. За вземането е издадена Заповед № 576/
23.12.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1097/ 2019г. на Районен съд гр. Несебър.
От направените в хода на заповедното и исковото производство плащания и от
представените писмени доказателства може да се установи, че страните са се
намирали в облигационни правоотношения относно фактура № **********/
09.05.2018г., която е била заплатена два пъти от ищеца на ответника на
03.07.2018г. и 27.07.2018г., а следвало да се извърши едно плащане. За „Ю.Т.”
ЕООД е налице право да поиска връщане на недължимо платеното , като след
образуване на заповедното производство е получил обратно сумата. С действията
си ответника е показал, че претенцията на насрещната страна е основателна, но
не е изпълнил изцяло задължението си към него по издадената заповед. Следва на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК да се вземе предвид факта на извършеното
плащане на сумата от 22.95лева след предявяване на иска, за която част
претенцията да се отхвърли поради направеното плащане , като се осъди ответника
да заплати сумата от 6.21лева, представляваща законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1097/ 2019г.
на НРС в съда – 22.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането по главницата
на 29.01.2020г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата
страна се следват деловодните разноски за настоящото производство, възлизащи
общо на 325.00лева – 25.00лева за заплатената държавна такса и 300.00лева адвокатско
възнаграждение. Следва да бъдат присъдени в тежест на ответника и направените
съдебно- деловодни разноски по воденото ч.гр.д № 1097/2019г. на Районен съд гр.
Несебър, а именно сумата от 25.00лева държавна такса и сумата от 360.00лева за адвокатско
възнаграждение. С поведението си ответникът е станал причина за водене на двете
производства и направените за тях разходи от страна на ищеца. На първо място е
получил два пъти сумата по издадената фактура, като след това не е върнал
своевременно сумата на ищеца, а след това не е заплатил останалите претендирани
суми в срока за доброволно плащане в заповедното производство. За ищецът не е
бил налице друг ред за събиране на вземането си.
Воден
от изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 235 от ГПК, Несебърският районен
съд
Р ЕШ И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „С.1” ЕООД, ЕИК **, с адрес на управление:***, представлявано от М.Г., на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ДЪЛЖИ на на „Ю.Т.” ЕООД, ЕИК ***, с адрес: ***, офис 1, представлявано от управителя К.Ш.сумата от 6.21лева/шест лева и двадесет и една стотинки/, представляваща законна лихва върху главницата в размер на 324.00лева от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1097/ 2019г. на Районен съд гр. Несебър – 22.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането по главницата на 29.01.2020г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 576/23.12.2019г. по ч.гр.д. № 1097/ 2019г. на Районен съд гр. Несебър, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата от сумата от 22.95лева лихва за забава върху главницата за периода 11.03.2019г. до 20.11.2019г., поради извършеното плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „С.1” ЕООД, ЕИК **, с адрес на управление:***, представлявано от М.Г., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на „Ю.Т.” ЕООД, ЕИК ***, с адрес: ***, офис 1, представлявано от управителя К.Ш.сумата от общо 710.00лева / седемстотин и десет лева/ представляваща деловодни разноски – сумата от 25.00лева/двадесет и пет лева/ за заплатената държавна такса и сумата 360.00лева /триста и шестдесет лева/ за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 1097/2019г. на Районен съд гр. Несебър, както и сумата 25.00лева /двадесет и пет лева/ за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 300.00лева /триста лева/ в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: