Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 08.04.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на дванадесети март, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава
Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №4839/2017г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са субективно съединени
искове по чл.135, ал.1 вр. чл.133, ал.1 ЗЗП срещу ответника „Автомобили Пежо“
АД и по чл.135, ал.1 вр. чл.134, ал.1 ЗЗП срещу ответника „Лизингова къща София
лизинг“ ЕАД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищцата В.Е.А.
сумата от 12000лв., представляваща обезщетение за вреди от дефект на стока,
ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на
11.05.2017г. до плащането.
Ищецът твърди, че по силата на
покупко-продажба в следствие на изпълнен договор за лизинг №5732 от
03.09.2007г. е придобил от първия ответника „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД
собствеността върху лек автомобил марка „Пежо 206“, рег. №РВ****МХ, рама №VF32BKFWA72773891, двигател №102CTZ6001428. Поддържа, че автомобилът е
произведен от втория ответник „Автомобили Пежо“ АД и внесен в България от
търговеца „София франс ауто“ АД. Твърди, че на 15.05.2014г., след изминат
пробег от 71747км. е установен производствен дефект в двигателя на автомобила
поради некачествена отливка и последваща недобра механична обработка на
цилиндровия блок и цилиндровата глава. Поддържа дефектът да е довел до смесване
на масло и охлаждаща течност в двигателя, което прави невъзможно неговото
функциониране. Твърди в резултат на дефекта да е претърпял имуществена вреда в
размер на 12000лв., изразяваща се в повреждането на автомобила като главна вещ,
в която е вложен дефектния двигател. Счита, че отговорността е на ответниците и
претендира тяхното осъждане да му заплатят солидарно обезщетение в посочения
размер. Сочи доказателства и претендира разноски.
Ответникът „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД оспорва
иска при твърдение, че не е дистрибутор или търговец, който е пуснал процесната
стока в обръщение. Оспорва наличието на посочения от ищеца производствен
дефект, тъй като двигателят на автомобил е функционирал изправно повече от
седем години и над 70000км. Поддържа повредата да е настъпила поради употребата
на неподходяща силно корозивна охлаждаща течност в двигателя, за чието
поставяне не е отговорен. Оспорва настъпването на имуществените вреди,
евентуално твърди да са в по-малък размер. Предявява възражение за преклузия на
правото на иск поради изтичане на срока за неговото предявяване по чл.140, ал.1
ЗЗП. Предявява възражение за изтекла погасителна давност по чл.141 ЗЗП и чл.197 ЗЗД. Сочи доказателства и претендира разноски.
Вторият ответник „Автомобили
Пежо“ АД не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази
обстоятелствата в исковата молба и събраните във връзка с тях доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на предявените
искове ищецът следва да установи, че в причинна връзка с настъпил дефект на
стока, която е произведена от ответника или която ответникът е внесъл на
територията на Европейския съюз с цел продажба, отдаване под наем или лизинг
или пък е пусната в обръщение от ответника, ако производителят е неизвестен, е
претърпял вреди поради смърт или телесна повреда на физическо лице или вреди,
изразяващи се в повреждане или унищожаване на вещ, различна от дефектната
стока, на стойност не по-малка от 1000лв.
При установяване на горното,
ответникът, ако е производител на дефектната стока, следва да установи, че
дефектът, причинил вредата, вероятно не е съществувал към момента, в който
стоката е пусната в обращение, или се дължи на съответствието на стоката със
задължителни изисквания, определени от държавни органи или че състоянието на
научно-техническите познания към момента на пускане на стоката в обращение не е
позволявало установяването на дефекта или да установи, че вредите са причинени
едновременно от дефектната стока и действия на увреденото лице или на лице, за
което то отговаря.
Ако ответникът е дистрибутор или
търговец, който е пуснал дефектната стока в обръщение, за да се освободи от
отговорност следва да посочи производителя на стоката, нейния вносител или
лицето, което я е доставило.
При така разпределената
доказателствена тежест съдът намира исковете за неоснователни.
Страните не спорят, установява се
и от представените писмени доказателства, че на 03.09.2007г. между ищцата В.А.
и ответника „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД е сключен договор за финансов
лизинг, в изпълнение на който ответникът е придобил по възлагане от ищцата
собствеността върху процесния лек автомобил, като го е закупил от вносителя „София
франс ауто“ АД, и го е предоставил за ползване на ищцата срещу задължението на
последната да плати уговорената лизингова цена. След изтичането на срока на
договора и заплащането на цената, лизингодателят е прехвърлил правото на
собственост върху автомобила на ищцата в качеството й на лизингополучател,
което е станало с договор за продажба от 16.09.2011г. Безспорно е и това, че
процесният лек автомобил е сглобен от ответника „Автомобили Пежо“ АД, който е
извършил монтажа на отделните детайли, в т.ч. и двигателя.
От събраните доказателства по
реда на чл.207 ГПК в обезпечителното производство по ч.гр.д. №10340/2015г. на
РС – Пловдив, се установява, че при рутинно техническо обслужване на автомобила
през месец май 2014г. е установена повреда в двигателя – язви по повърхностите
на цилиндровия блок и цилиндровата глава, компрометиращи връзката между тях.
Това довело до смесване на масло и охлаждаща течност, което прави невъзможно
функционирането на двигателя. При продажбата автомобилът е имал 24 месеца
търговска гаранция по смисъла на чл.117 ЗПК, която съвпада със срока на
потребителската гаранция по чл.105, ал.2 ЗЗП. И двете гаранции са изтекли на
03.09.2009г., т.е. приблизително 6 години преди да се появи твърдения от ищцата
дефект на стоката. С изтичането на срока е отпаднала и гаранционна отговорност
на производителя или търговеца.
Освен
по линия на гаранцията, купувачът би могъл да търси защита и по общите правила
на законната отговорност за продажба на вещ с недостатъци по чл.193 ЗЗД, но
само срещу продавача и то ако са налице предпоставките по чл.194 ЗЗД. В случая
ищцата не твърди обстоятелства свързани с уведомяването на продавача, от когото
е закупила вещта - „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД, за скритите недостатъци,
нито твърди последният да е знаел за тях в момента на продажбата. Освен това,
преди да продаде процесната вещ на ищцата, този ответник я е придобил в
изпълнение на сключения между тях договор за финансов лизинг и по изричното
възлагане от самата ищца при определени от нея условия – чл.342, ал.2 ТЗ. Сред
тях липсва задължение за лизингодателя да прегледа лизинговата вещ при нейното
придобиване и да уведоми вносителя за недостатъци. Ето защо лизингодателят не
може да бъде държан отговорен за недостатъците на избраната от ищцата лизингова
вещ.
Въз основа на твърденията в
исковата молба може да се направи извод, че ищцата основава претенцията си на
отговорността за вреди, причинени от дефект на стока. Според нея, дефектният двигател е стоката,
повредила автомобила, в който е монтиран, и понеже тя е собственик на
автомобила, търпи вредите от повреждането му.
Раздел IV от Закона за защита на
потребителите регламентира отговорността на производителите, дистрибуторите и
търговците за вреди, причинени от дефект на произведена или доставена от тях
стока. Съгласно чл.131, ал.1, т.1 и 2 ЗЗП, по този ред може да се реализира
отговорността за вредите, причинени от смърт или телесна повреда на физическо
лице или вреди, изразяващи се в повреждане или унищожаване на вещ, различна от
дефектната стока, на стойност не по-малка от 1000лв., когато повредената вещта
е предназначена предимно за лична употреба и е ползвана от увреденото лице по
предназначение. Под стока следва да се разбира всяка движима вещ, независимо
дали е част от друга движима или недвижима вещ - чл.130, ал.2 ЗЗП. При вреда,
причинена от дефект на стока, включена в друга стока, производителят на
съставната част и лицето, извършило монтажа, са солидарно отговорни – чл.135,
ал.2 ЗЗП.
Тълкуването на цитираните текстове налага
извод, че отговорността за вреди от дефект на стока е ограничена и покрива само
вреди от вида на изчерпателно изброените в чл.131, ал.1, т.1 и т.2 ЗЗП. Ищцата
претендира обезщетение в хипотезата на вреда, причинена от повреждането на вещ
/лекия автомобил/, която е различна от дефектната /двигателя на автомобила/.
Под вещ, която е различна от
дефектната, законодателят няма предвид главната вещ, към която е присъединена
дефектната съставна част, а напълно различна вещ. Ако се приеме обратното би
означавало, че лицето, което е сглобило главната вещ може да претендира
обезщетение за вредите от дефекта на стоката спрямо производителя на дефектната
съставна част, което е недопустимо, той като те двамата носят солидарна
отговорност - чл.135, ал.2 ЗЗП. Вярно е, че дефектната съставна част понижава
стойността на главната вещ, но това не представлява вреда по смисъла на чл.131,
ал.1, т.2 ЗЗП. Ето защо в случая отговорността по раздел IV ЗЗП е неприложима.
Отделен е въпросът, че ответникът
„Лизингова къща София лизинг“ ЕАД няма качеството на дистрибутор или на
търговец по смисъла на чл.130, ал.4 ЗЗП, тъй като не той е пуснал стоката в
обръщение, а това е направил вносителят и първият продавач на автомобила „София
франс ауто“ АД. Ответното дружество само е предоставило финансовата услуга по
договора за финансов лизинг с ищцата и няма отношение към пускането на
лизинговата стока в обръщение. Това изключва неговата материална легитимация да
отговаря за вредите от дефект на лизинговата стока.
Що се отнася до производителя
„Автомобили Пежо“ АД, той също отговаря само за вреди от вида на посочените в
чл.131, ал.1, т.1 и т.2 ЗЗП, каквито не се установи да са настъпили. Напротив,
от заключението на приетата СТЕ е видно, че двигателят на процесния лек
автомобил не е имал описания в исковата молба производствен дефект.
При така формирания от съда извод
за липса на предпоставките, пораждащи отговорността на ответниците за вреди от
дефект на стока, предявените искове следва да се отхвърлят.
Предвид изхода на делото и на основание
чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати съдебните разноски на ответниците
пред
настоящата инстанция. Ответникът „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД е представляван от
юрисконсулт, комуто на основание чл.78, ал.8 ГПК с оглед сложността на делото и
броя на проведените заседания следва да се определи възнаграждение в максималния
размер от 450 лв., съгласно чл. 25, ал.2 от Наредбата за заплащане на правната
помощ. Освен това ответникът е направил разноски за съдебна
експертиза в размер на 667,47лв. Общият размер на разноските е 1117,47лв.
Ответникът „Автомобили Пежо“ АД
не е представил доказателства за разноски и не претендира присъждането на
такива.
По изложените съображения съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на В.Е.А. *** с ЕГН ********** против
„Лизингова къща София лизинг“ ЕАД, ЕИК ********* и „Автомобили Пежо“ АД,
Франция, Париж, авеню „Гранд Арме“ 75116 за осъждане на ответниците да заплатят
солидарно на ищцата на основание чл.135, ал.1 ЗЗП сумата от 12000лв., представляваща
обезщетение за вреди от дефект на стока – двигател на лек автомобил марка „Пежо
206“, рег. №РВ****МХ, рама №VF32BKFWA72773891, двигател №102CTZ6001428, ведно със законната лихва за забава от
подаването на исковата молба в съда на 11.05.2017г. до плащането.
ОСЪЖДА ищцата В.Е.А. да заплати на ответника „Лизингова къща София
лизинг“ ЕАД съдебни разноски в размер
на 1117,47лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: