Р Е Ш Е Н И Е
№ 94/11.2.2022г.
гр. Пазарджик, 11.02.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Пазарджик,
девети състав, в открито съдебно
заседание на първи февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛИНКА ПОПОВА
при секретаря Антоанета Метанова , като разгледа
докладваното от съдия Попова административно дело № 1267 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от ГПК във връзка с чл. 118 КСО.
Образувано е по жалба подадена от
А.А.Д. ЕГН ********** *** против Решение № 1012-12-313#/1 ОТ 01.11.2021 г. на Директора на
ТП на НОИ гр.Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане №
О-12-999-00-**********/29.09.2021 година, на Ръководител по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ
гр.Пазарджик, с което на основание чл.40 ал.3 КСО и чл. 47 ал.1 от
НПОПДОО е отказано на А.А.Д. отпускането
на парично обезщетение по болничен лист № Е20201646646 за временна
неработоспособност за периода от
22.02.2021 година до 05.03.2021 година.
Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност на оспореното решение, поради неправилно приложение на
материалния закон. Заявява, че оспорва изцяло констатациите в обжалвания акт. Не било вярно , че не е
осигурен за общо заболяване, защото през цялото време , през което работел при
„ Трейд Учкунов 2019 „ ЕООД са му
платени всички заплати , а той е работел добросъвестно по трудов договор.
Недопустимо било да бъде лишаван от правото да ползва болнични , когато се нуждае от това. Моли се
да бъде отменено оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, и да бъде постановено жалбоподателят да
получи полагащото му се обезщетение.
В съдебно заседание жалбоподателят- редовно призован – не се явява и не изпраща
представител. Не сочи доказателства.
В проведеното съдебно заседание ответникът – Директорът на
Териториално поделение на Националния
осигурителен институт- Пазарджик, редовно се представлява от юрисконсулт М., която оспорва жалбата по конкретно и подробно изложени съображения в представени
по делото писмени бележки. Моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна.
Претендира заплащането на юрисконсулско възнаграждение.
Административен съд – Пазарджик,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата
на страните и на основание чл.
168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства
провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.
146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл.
147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административния
акт, при спазване на срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл.
118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл.
118, ал. 1 от КСО решение на директора на ТП Пазарджик на НОИ, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Видно е от административната
преписка, че процедурата е започнала въз основа на справка вх. № Р14-12-000-00-**********/10.0.2021
г. и удостоверение , пр. № 9 към НПОПДОО, с данни относно правото на парично
обезщетение по болничен лист № Е20201646646, за временна неработоспособност ,
издаден на жалбоподателя А.А.Д. с период на неработоспособността от 22.02.2021
г. до 05.03.2021 г. и с диагноза
/вирусна пневмония, неуточнена / с определен режим на лечение 12 дни домашен
режим.
Не е спорно ,а се установява и от
представеното по делото извлечение от регистър на трудовите договори, че съгласно данните от информационните масиви
на НОИ, А.Д. е осигурен и работи по
трудово правоотношение в „ ТРЕЙД УЧКУНОВ 2019 „ ЕООД , считано от 16.12.2019
г. на длъжност „общ работник строителство
на сгради „ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 560,00 лв. и с допълнително споразумение от 26.10.2020
г. лицето е преназначено на длъжност
„шофьор на тежкотоварен автомобил -12 тона
и повече“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1500,00
лв. Трудовото правоотношение е прекратено на 31.05.2021 г. Съгласно Наредба № 5
/ 29.12.2002 г. дружеството е подало уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за
сключване и прекратяване на трудовия
договор на лицето. За А.Д. са подавани данни по реда на чл.5 ал.4 т.1 КСО за осигуряване в размер на 2000,00 лв. месечно въз основа на декларирания
осигурителен доход.
Видно от представените по делото
писмени доказателства с Разпореждане № Д12-999-00-**********/24.03.2021 г.,
ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП , на основание
чл. 40 ал.4 т.2 КСО и чл. 4 НПОПДОО е спрял производството по отпускането на парично обезщетение за времето на неработоспособност по болничен лист № Е20201646646, като с
Разпореждане № М
Д12-999-00-**********/24.09.2021 г. във връзка с чл. 40 ал.4 т.2 КСО –
производството е било възобновено.
Извършена е проверка от контролен
орган в осигурителя „Трейд Учкунов 2019
„ ЕООД , като в хода на проверката Д. е представил трудов договор и
допълнително споразумение, но работодателят не е представил каквито и да било
първични документи свързани с упражняване на трудова дейност от лицето. За
резултатите от проверката е съставен констативен протокол № КП
-5-12.00973311/04.08.2021 г. и са
издадени задължителни предписания РД 1-12-00977408/12.08.2021 г. , връчени на
осигурителя по реда на чл. 110 ал.4 КСО. Въз основа на тези данни , контролният
орган е заключил, че А.Д. не е престирал
труд в цитираното дружество , независимо , че са подавани уведомления за сключен и прекратен трудов договор и данни
за осигуряване / вкл. за категория труд /.
При извършена проверка в данъчно –
осигурителната сметка на задълженото лице- работодател е установено, че същото има изискуеми
задължения за данъци и осигуровки за 2019, 2020 и 2021 г. в общ размер от 49806,22 лева.
При така установената по делото и
изложена по-горе фактическа обстановка и при служебната проверка за
законосъобразност на административния акт по реда на чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи :
Оспореното решение е валидно и
допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх. № 1012-12-313
/13.10.2021 година, по реда на чл.
117, ал. 1 от КСО и в срока за обжалване по чл.
117, ал. 2, т. 2 от КСО. Постановено е в едномесечния срок по чл.
117, ал. 3, изр. 1 от КСО.
Издадено е от компетентен орган,
съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – директора на ТП Пазарджик на
НОИ. Обективирано е в посочената в същата разпоредба писмена форма и е със
съдържание, регламентирано в чл.
59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл.
117, ал. 3 от КСО. Означен е органът, който го е издал. Отразени са
направените от него при осъществената контролна дейност фактически и правни
изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа,
пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е. От обстоятелствената
част недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган споделя
извода на издателя на административния акт за наличие на предпоставките
по чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47 ал.1 НПО ПДОО за отказ
за отпускане на парично обезщетение за
временна неработоспособност по болничен
лист № Е20201646646.
Настоящият съдебен състав намира, че
така направеният извод съответства на
закона. Разпореждането на ръководителя по изплащането на обезщетенията и
помощите при ТП Пазарджик на НОИ , предмет на съдебен контрол е издадено на
основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47 ал.1 от
Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване. Цитираните разпоредби уреждат правомощието на длъжностното
лице, на което е възложено ръководството по изплащането на паричните
обезщетения и помощи от ръководителя на ТП на НОИ, да откаже изплащане на обезщетение за временна
неработоспособност , когато лицето няма право на парично обезщетение или
парична помощ.Нормите са приложими когато пред решаващият административен орган
са представени или са събрани доказателства по смисъла на чл.
37 от АПК, представляващи конкретни данни за правно релевантни факти,
даващи основание за отказ за изплащането на обезщетение.
Административният орган е приел , че
жалбоподателят не е осигурено лице по
смисъла на § 1, т. 3 ДР на КСО, защото реално не е осъществявал
трудова дейност по създаденото с "
Трейд Учкунов 2019 „ ЕООД трудово правоотношение. Заключил е, че
на основание чл. 10 ал.1 КСО осигуряването не е възникнало, поради
което е приел , че правилно ръководителят по изплащането на обезщетенията и
помощите е отказал плащане по представения болничен лист.
Съгласно разпоредбата на чл.
40, ал. 1 КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право
на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради
временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск. Следователно за да придобие
право на изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по
болничен лист № Е20201646646 жалбоподателят следва да е осигурено лице по §
1, т. 3 ДР на КСО. Последното обстоятелство е правопораждащ елемент от
фактическия състав за претендираното от лицето плащане от ДОО, който съдът след
съвкупен анализ на събраните в настоящото производство писмени доказателства –
намира за недоказан.
Съгласно чл.
10, ал. 1 КСО в релевантната редакция, осигуряването възниква от деня,
в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4 а, ал.
1 КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването. С приемането на нормите на Кодекса за
социално осигуряване законодателят разграничи съществените елементи на
трудовото и осигурителното правоотношение. Правата и задълженията на страните
по осигурителните правоотношения, се основават на вече възникналото трудово
правоотношение.
С оглед на така действащото
законодателство и по аргумент от чл.
10, ал. 1 от КСО и §
1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, за да се приеме, че едно лице е
"Осигурено" по смисъла на закона, то за същото следва да се установи
наличието на предвидените в закона кумулативни предпоставки. Тези предпоставки
са две и са както следва: 1. Лицето да подлежи на задължително осигуряване,
което означава, че същото следва да е лице със сключено трудово или служебно
правоотношение, тъй като въз основа на това правоотношение за него се внасят
и/или дължат осигурителни вноски. 2. Да е започнало да упражнява трудова дейност
като работник/служител по това правоотношение, което продължава до датата на
неговото прекратяване. Други изисквания, извън посочените законодателят не
предвижда/не включва в хипотезата на приетата правна норма.
По отношение на спорното кумулативно
изискване, което касае упражняване на трудова дейност, т. е. изпълнение на
трудови задължения и полагането на наемен труд по сключено годно трудово
правоотношение, настоящият състав приема, че същото не се установява безспорно,
т. е. от събраните по делото доказателства оспорващият не установява
безпротиворечиво, че е упражнявал трудови функции в " Трейд Учкунов 2019 „ ЕООД , т. е. реално и
обективно да е полагал наемен труд за спорния период.
На първо място съдът взема предвид,
че релевираните доводи от ответника за липсата на трудовата дейност , за изпълнението, на която
жалбоподателят е сключил трудов договор / и последващо споразумение /, по
същество не представляват оспорване на съдържанието на трудовия договор . Последният е частен диспозитивен документ, който има
само формална доказателствена сила, поради което не обвързва съда.
Съгласно чл. 180 ГПК подписаните частни документи доказват, че
съдържанието им представлява изявление на лицата, които са ги подписали. По
настоящото дело не са оспорени подписите на страните по трудовия договор, но се
поддържа от административният орган липса на реално започване и осъществяване
на трудова дейност от лицето по този договор.
Полагането на труд, като положителен
юридически факт от обективната действителност следва да бъде безспорно
установен и то при пълно и главно доказване, като по аргумент от разпоредбата
на чл. 170, ал. 1 от АПК тежестта за това е вменена на
жалбоподателя по делото. Именно той следва да докаже, че са налице, твърдените
за липсващи от административния орган предпоставки, за отпускане/изплащане на
паричните обезщетения, отказани с процесното разпореждане и в частност, с оглед
очертания административноправен спор да докаже, че за процесния период същият е
полагал труд в " Трейд Учкунов „
ЕООД, съответно е бил осигурено лице по смисъла на §
1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО, тъй като това в крайна
сметка са и обстоятелствата, на които се основават наведените в жалбата
възражения. В тежест на административния орган пък е да установи фактическите
основания, както и да докаже изпълнението на законовите изисквания при
постановяване на решаващия си административен акт.
По делото не са събрани каквито и да
било доказателства , които да установяват конкретно дали и какви точно
трудови задължения е изпълнявал
жалбоподателя при този работодател, не
се установяват същинските елементи на трудово правоотношение, например: установено
конкретно работно място за осъществяване на определени трудовите функции, спазването на определен
трудов ред и трудова дисциплина, установено работно време. От вписванията в ТР
се установява, че на 25.10.2019 г.
дружеството е прехвърлено на А. П.. У.. и преименувано в „ Трейд Учкунов
2019 „ ЕООД гр. София, като според представени
справки от дружеството няма публикувани годишни отчети за дейността след
31.10.2019 г. По делото не са събрани каквито и да било доказателства , че в
периода на действие на трудовия договор с жалбоподателя / след 16.12.2019 г. /
, това дружество е осъществявало някаква дейност. Липсата на доказателства
относно реално осъществена трудова дейност от жалбоподателя е удостоверена в Констативен протокол №
КВ-5-12-00973311/04.08.2021 година. На основание резултатите от проверките
контролните органи на ТП на НОИ – Пазарджик са направили обоснования извод, че
за периода 16.12.2019 г. до 31.03.2021 г.
" Трейд Учкунов 2019“ ЕООД
се явява фиктивен осигурител, подаващ
информация в НАП за осигуряване с декларация обр. 1 на физически лица.В
съответствие с установените обстоятелства, описани по-горе, компетентните
органи са издали предписания за заличаване на подадените по отношение на
жалбоподателя данни по чл.
5, ал. 4 КСО от осигурител.Обстоятелството, че работодателят е подавал съответните уведомления за
сключване , изменение или прекратяване на трудовото правоотношение с
жалбоподателя също не би могло да докаже
осигурителните му права, респ. да създаде такива.
Върховният административен съд многократно е
имал възможност да се произнесе, че едно
от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено,
е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване
по чл. 4 от КСО. Не съществува идентичност на трудовото и на
осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето
случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е
достатъчно.Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" дадена в §
1, ал. 1, т. 3 от КСО, изисква
лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово
правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност,
не може да има качеството "осигурено лице", независимо дали за него
са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски.
С оглед на изложеното и предвид
обстоятелството, че оспорващият не е доказал по несъмнена начин да е имал качеството на осигурено лице по смисъла
на чл. 4, ал. 1 от КСО, то за него не е възникнало и право на
парично обезщетение по чл.
11, ал. 1, т. 1, буква "а" от КСО поради временна
неработоспособност.
Предвид разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният административен акт за
издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в съответната
форма, при спазване на процесуалните и материалноправни норми и в съответствие
с целта на закона. Жалбата против него е неоснователна.
При този изход на делото основателно
при условията на чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл.
78 от ГПК, вр. чл.
24 от Наредба за заплащане на правната помощ, се явява искането на
процесуалния представител на ответната страна – юрк. М. за присъждане на юрисконсулско
възнаграждение, което следва да се присъди в размер на 100,00 лева.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 172 от АПК съдът :
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на
А.А.Д. ЕГН ********** *** против Решение № 1012-12-313#/1 от 01.11.2021 г. на Директора на ТП
на НОИ гр.Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане №
О-12-999-00-**********/29.09.2021 година, на Ръководител по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ
гр.Пазарджик, с което на основание чл.40 ал.3 КСО и чл. 47 ал.1 от
НПОПДОО е отказано на А.А.Д. отпускането
на парично обезщетение по болничен лист № Е20201646646 за временна
неработоспособност за периода от
22.02.2021 година до 05.03.2021 година.
ОСЪЖДА
А.А.Д. ЕГН
********** *** да заплати на НОИ –
София, сумата в размер на 100,00 лева
разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/П/
Разпореждане
от 13.4.2020г. по Административно дело 3029/2022 Върховен административен съд
РАЗПОРЕЖДАНЕ № 3514 ОТ 13.04.2022 Г. НА ВАС СОФИЯ,
ШЕСТО ОТД. ПО АДМ. Д. № 3029/2022 Г. - ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната
жалба на А. А. Д.. от гр. Пазарджик срещу Решение № 94 от 11.02.2022 г.,
постановено по адм. дело № 1267 по описа за 2021 г. на Административен съд –
Пазарджик.
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производството по адм. дело № 3029 /2022 г. по описа на Върховния
административен съд.
ОСЪЖДА А. А. Д.. от
гр. Пазарджик да заплати на Териториалното поделение на Националния
осигурителен институт – Пазарджик юрисконсултско възнаграждение в размер на
50.00 (петдесет) лв.
Разпореждането
подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на
съобщението пред тричленен състав на Върховния административен съд.