Р Е Ш Е Н И Е
№ 260145 31.08.2020г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
районен съд ХVІ –ти граждански състав
на двадесет
и пети юни две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА
при секретар
Марина Димова,
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
гражданско
дело № 8609 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството
е образувано по искова молба на „Елка“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Бургас, ул. Индустриална № 94, представлявано от управителя К.Д.М., чрез адв. Х.К.
***, уточнена е молба от 18.07.2019г., с която е предявен иск срещу „Елма-М-
Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, Северна промишлена зона, бул.
Яким Якимов, зад бензиностанция Бова, представлявано от управителя В.А.М., за
приемане за установено, че ищецът не дължи сумата от 33992,82 лева по
изпълнително дело № 20172150400061 по описа на ДСИ при PC-Несебър, както
следва: 18904,05 лева - олихвяема сума - главница, 7666,81 лева мораторна
лихва, както и сумата от 7421,96 лева - неолихвяема сума. Ищецът твърди, че
след образуване на изпълнителното дело е отправил изявление за прихващане до
ответника като взискател по изпълнително дело №20172150400061 по описа на ДСИ
при PC-Несебър, с вземания в общ размер на 40908,38 лева. Посочва, че след
справка в счетоводството си е установил, че с платените от него на ответното
дружество суми по изпълнително дело № 9/2014 по описа на ДСИ при PC-Несебър,
възлизащи на 28 361,26 лева, последният се е обогатил неоснователно, тъй като
преди това ищецът е извършил погашения в периода от 18.01.2011г. до
17.05.2011г. в полза на правоприемника на ответника „Елма“ ООД по издадени
фактури №№ 40014862/5.2. на стойност 402,82 лева, 40014870/5.2. на стойност
2195,45 лева, 40014885/8.2. на стойност 308,41 лева, 40014896/9.2. на стойност
441,31 лева, 40014902/9.2. на стойност 213,80 лева, 40014903/10.2. на стойност
355,84 лева, 40014941/12.2. на стойност 1288,28 лева, 40016963/14.7. на
стойност 1238,19 лева, 40014188/30.7. на стойност 736,08 лева, 40017277/9.8. на
стойност 708 лева, 40017451/24.8. на стойност 1234,38 лева, 40017458/25.8. на
стойност 7035,60 лева и 40017846/28.9. на стойност 1648,61 лева. Поддържа, че
ответникът е инициирал заповедно производство, като въз основа на издаден
изпълнителен лист по влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №7389/2012г. на БРС е било образувано изпълнително
дело № 9/2014 по описа на ДСИ при РС-Несебър. Излага, че по други издадени от
Елма ООД фактури също е извършил на два пъти плащане в общ размер на 23101,61
лева, в редовния търговски оборот в периода 19.01.2011г.-16.02.2011г. и втори
път по изпълнително дело № 792/2011г. по описа на ДСИ при PC-Бургас. Според
изнесеното в исковата молба е погасил задълженията
си по фактури №№ 40014958/15.02.2010г. на стойност 1971,43 лева,
40014972/16.02.2010г. на стойност 31,62 лева, 40014995/18.02.2010г. на стойност
2152,99 лева, 40015021/19.02.2010г. на стойност 96,72 лева,
40015030/20.02.2010г. на стойност 1179,85 лева, 40015148/02.03.2010г. на стойност 4828,03 лева,
4001581/06.03.2010г. на стойност 316,58 лева, 40015204/09.03.2010г. на стойност
2203,37 лева, 40015213/10.03.2010г. на стойност 2211,65 лева,
40015311/17.03.2010г. на стойност 234,10 лева, 40015358/22.03.2010г. на
стойност 100,51 лева, 40015409/24.03.2010г. на стойност 79,15 лева,
40015417/25.03.2010г. на стойност 655,81 лева и 40015827/26.04.2010г. на
стойност 7039,80 лева. Заявява, че на основание чл.103 от ЗЗД е прихванал
задълженията на ответника, с които неоснователно се е обогатил чрез извършеното
двойно плащане и е отправил изявление за извънсъдебно прихващане, с изх. №
20.12.2018г., срещу задълженията си по изпълнително дело № 61/2017г. на ДСИ при
PC-Несебър. Ищецът оспорва изпълнението, като счита, че извършената проверка в
счетоводството му, в резултат на която последващо е отправил изявление за
прихващане до ответното дружеството представлява факт, настъпил след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Правното основание на иска е чл. 439 от ГПК във връзка
с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
По делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен с подробни
съображения като счита, че ищецът чрез настоящото производство се домогва да
преодолее свой процесуален пропуск. Оспорва извършването на извънсъдебна
компенсация посредством неликвидно/спорно вземане. Сочи, че ответното дружество
не дължи сочените суми, тъй като задължението му е погасено по давност. На
следващо място сочи, че с първоначалните плащания извършени от ищцовото
дружество са погасени други задължения на „Елка“ ЕООД описани в отговора и
допълнителните уточнения.
При преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до
следните фактически и правни изводи:
По делото са ангажирани писмени доказателства и е
изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е извършило
сравнение между фактурите, описани в изпълнителен лист от 16.08.2011г. по ЧГД
5872/2011г. и тези по исковата молба и е установило пълна идентичност. В Изпълнителен лист от 16.08.2011г. по ЧГД
5872/2011г. са посочени дължими суми за главница в общ размер на 23 101,61
лева, описани по номер, дата и стойност по всяка фактура. В Изпълнителен лист
от 12.12.2012г. по ЧГД 7389/2012г. са посочени дължими суми за главница в общ
размер на 17 806,77 лева, описани по номер, дата и стойност по всяка фактура.
Експертизата е извършила сравнение между фактурите, описани в изпълнителен лист
от 12.12.2012г. по ЧГД 7389/2012г. и тези по исковата молба и е установило
пълна идентичност. На експертизата не е предоставена информация от ответника за
осчетоводяването на фактурите, предмет на делото. Видно от информацията,
съдържаща се в отговора на исковата молба, както и в изпълнителните листи по
г.гр.д. № 7389/2012г. и ч.гр.д. № 5872/2011г., фактурите са осчетоводени при
ответника. Съгласно предоставената на експертизата информация от ищеца за
счетоводен регистър - сметка 401 /Доставчици/ за периода 01.01.2019г. -
31.12.2019г., към датата на завеждане на исковата молба, не са налице
задължения на ищеца към ответника. Съгласно предоставената информация от
ответника, към 15.06.2020г. неизплатените суми от ищеца възлизат на 13 592,67
лева. Фактурите, описани в пункт IV от писмения отговор са издадени в периода
11.12.2010г. - 09.05.2011г., т. е. те са с по - късни дати от датите на
фактурите, описани в отговора на въпрос 1-ви на ищеца. Сумите по тези фактури,
са дължими към датите на издаването им. Съгласно предоставената информация от
ответника, описаните в отговора на исковата молба фактури са погасявани със
следните суми: 28 385,00 лв. от 17.05.2012 г. с основание „суми по ИД 11“, 8
483,52 лв. от 30.12.2014 г. с основание „протокол за прихващане“, 26 279,45 лв.
от 26.01.2018 г. с основание „плащане от Районен съд Несебър ИД 9/2014 Елка“.
Искът по чл. 439 от ГПК е средство за установяване със
сила на пресъдено нещо, че отричаното от ищеца право на ответника за събиране
на вземане по изпълнителен лист, не съществува, тъй като, след съдебното
установяване на вземанията, в хода на изпълнителното дело са възникнали факти и
обстоятелства, които погасяват изпълняемото право по изпълнителния лист, а
именно в настоящия случай извършено в хода на изпълнително производство
прихващане от ищеца-длъжник.
Ищецът твърди, че не дължи на ответника сумата,
претендирана от него по изпълнително дело №20172150400061 по описа на ДСИ при
PC-Несебър, поради извършено в хода на изпълнителното дело прихващане.
Прихващането е
способ за прекратяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото и
има прекратително действие с оглед задължението на прихващащия - следователно
то е способ, който замества изпълнението на неговото задължение.
Общата уредба на прихващането е установена в чл.
103-105 от ЗЗД, като компенсацията следва да се извършва чрез съдебно или
извънсъдебно изявление на някоя от страните, като в последния случай трябва да
са налице предпоставките в чл. 103 от ЗЗД. Съгласно чл. 103, ал. 1 от ЗЗД,
когато две лица си дължат взаимно пари, всяко едно от тях, ако вземането му е
изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Съгласно чл.
104, ал. 2 от ЗЗД двете вземания се смятат за погасени до размера на по-малкото
от тях. От двете разпоредби ясно се очертава съдържанието на едно субективно
потестативно право, изразяващо се във възможността с едностранно волеизявление
да се предизвика правна промяна в чужда правна сфера, предизвиквайки обаче и
такава в собствения си патримониум.
Безспорно е, че във връзка с изп. дело № 61/2017г. на
ДСИ при РС-Несебър ищецът е направил до ответника изявление за прихващане
с изх. № 21 от 20.12.2018г. Съгласно чл. 103 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи,
всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване
срещу задължението си. За да се прецени, дали ищецът успешно е извършил
извънсъдебно прихващане срещу ответника следва да се преценят
материалноправните предпоставки в чл. 103, ал. 1 от ЗЗД и дали е извършено
успешно изявление за прихващане, съгласно чл. 104 от ЗЗД, което е получено от
ответника. Необходимо е между ищеца и ответника да има две насрещни задължения,
респективно вземания, които имат за обект пари, вземането на страната, която
извършва прихващането (активното вземане) да е изискуемо и последната
предпоставка за възникване на правото да се извърши прихващане е ликвидност на
активното вземане - вземането на лицето, което извършва прихващането.
Следователно, за да се счете, че са били налице предпоставките за извършване на
материалноправно прихващане, следва да се установи, че са налице насрещни, ликвидни
и изискуеми вземания /съгл. чл.103 ЗЗД/. Това означава същите да са безспорно
установени по основание и размер, а дългът е установен по своето основание само
тогава, когато съществуването му е безспорно и по своя размер, ако доказването
му не се нуждае от съдебно производство. Следователно, до формирането на
такава, твърдените вземания на ищеца не са безспорни и с тях не може да се
прихваща извънсъдебно. В случая твърдените вземания на ищеца, респ. задължения
на ответника, произтичащи от това, че същият неоснователно се е обогатил чрез
извършеното двойно плащане от ищеца са спорни. Само поради изложеното,
предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят, тъй като един от
елементите на фактическия състав не е налице. С тези мотиви, независимо от
констатациите на съдебно-счетоводната експертиза и плащанията извършени по
изпълнителните дела въз основа на издадените по ч.гр.д. № 5872/2011г. на БРС и
по ч.гр.д. №7389/2012г. на БРС изпълнителни листи, настоящият състав споделя възраженията
в отговора и намира иска за неоснователен. За пълнота на изложението следва да
се отбележи разликата между материалното възражение за прихващане и съдебното
възражение за прихващане, а тя се изразява в това дали твърденията са, че са се
осъществили предпоставките на погасителния способ по чл. 103 – 105 ЗЗД или се
иска съдът да ги установи като осъществени към датата на приключване на
съдебното дирене. Предмет на спора в
настоящото производство е дали ищецът успешно е извършил извънсъдебно
прихващане срещу ответника, а както бе посочено по-горе фактическият състав на
правото да се извърши прихващане по чл. 103, ал. 1 от ЗЗД включва
съществуването на две действителни вземания, които са насрещни, двете вземания
да имат за предмет пари или еднородни и заместими вещи, вземането на страната,
която прихваща – активното вземане да е изискуемо и ликвидно. Ликвидно е
вземането, по което няма спор между страните по материалното правоотношение,
както и установеното с влязло в сила съдебно решение, каквото не е в настоящия случай.
С други думи, изявлението за прихващане от 20.12.2018г. не може да има
погасителен ефект, тъй като вземането на ищеца е спорно по основание и размер. Ето
защо, настоящият състав намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан
и като такъв следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника сумата от 100 лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Елка“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес ***, представлявано от управителя К.Д.М. против „Елма-М- Груп“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес ***, Северна промишлена зона, бул. Яким
Якимов, зад бензиностанция Бова, представлявано от управителя В.А.М., за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 33992,82 лева, която е предмет на висящото изпълнително
дело № 20172150400061 по описа на ДСИ при PC-Несебър, както следва: 18904,05
лева - олихвяема сума - главница, 7666,81 лева мораторна лихва, както и сумата
от 7421,96 лева - неолихвяема сума.
ОСЪЖДА „Елка“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес ***,
представлявано от управителя К.Д.М., да заплати на „Елма-М- Груп“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес ***, Северна промишлена зона, бул. Яким Якимов,
зад бензиностанция Бова, представлявано от управителя В.А.М., сумата от 100
лева (сто лева), представляваща направените от ответника съдебно-деловодни
разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен
съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ не се чете/
Вярно с оригинала! МД