№ 282
гр. Варна , 20.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500065 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 287951/09.12.2020 г., депозирана от
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, Варна Тауърс – Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от Атанас
Андреев Колев, Илиана Георгиева Георгиева и Румен Георгиев Лалев, чрез адв. Николай
Банков, срещу Решение 261304/19.11.2020 г., постановено по гр.д. № 4229, по описа на
РС-Варна за 2020г., ГО, 51 съдебен състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е
прието за установено, че С. Б. Л. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр.
Варна, ул. „Трепетлика“ № 11, ат. 2, ап. 5, НЕ ДЪЛЖИ на ответника
„Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Е , сумата от 2 682,12 лв.
(две хиляди шестстотин осемдесет и два лева и дванадесет стотинки), представляваща
стойност на допълнително начислена електроенергия за периода от 08.12.2017 г. до
12.12.2019 г. след извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление с
клиентски № ********** и абонатен № **********, находящ се в гр. Варна, ул.
„Трепетлика“ № 11, ап. 5, за която сума е издадена фактура № **********/26.02.2020 г. от
„Електроразпределение Север” АД.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 291505/23.12.2020 г. от въззиваемата
страна С. Б. Л., действаща чрез адвокат Радка Чакова.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1
от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
1
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на
районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
По доклада на въззивната жалба и отговора:
Във въззивната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа се, че приетите за
установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото
доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение. Въззивното дружество
сочи, че е налице правно основание за съществуването на вземането на ответника–
въззивник, а именно чл. 55 от ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Твърди, че е осъществен
правопораждащият юридически състав за начисляване на реално потребено от абоната
количество електрическа енергия, тъй като: към дата на извършената проверка са действали
ПИКЕЕ, влезли в сила от 30.04.2019г.; безпорно между страните е налице облигационно
правоотношение по договор за достъп и пренос на електрическа енергия; дружеството е
изпълнявало добросъвестно и точно задълженията си по договора, а именно е пренасяло
електроенергия и е снабдявало с нея обект, собственост на ищеца; съгласно разпоредбата на
чл. 45 от ПИКЕЕ е извършена проверка на СТИ находящо се в процесния имот, като
проверката е извършена в присъствието на независим свидетел; изготвена е експертиза от
БИМ, в която е установено, че е извършена намеса в тарифната схема на електромера и
съответно наличие на преминала електроенергия по тарифа 1.8.6. в размер на 13763,390
кВтч, както и че електромерът не съответства на техническите характеристики; на
24.02.2020г. е изготвено становище за начисляване на електроенергия, в което е посочено
точното количество неотчетена ел. енергия; на 26.02.2020г. е издадена фактура №
********** на стойност от 2 682,12 лв. за периода от 08.12.2017г. до 12.12.2019г.;
потребителят е уведомен за извършената корекция в изпълнение на задължението по чл. 49,
ал.4 от ПИКЕЕ.
Въззивникът твърди, че съдът неправилно е ценил събраните доказателства, тъй като не се е
съобразил със заключението на вещото лице, съгласно което в конкретния случай се касае за
неправомерно вмешателство върху СТИ, чрез намеса в софтуера му, както и че натрупаните
в скрития регистър киловати са преминали през процесния електромер, като същите са
доставени и потребени от абоната. Намира за неправилно, че съдът не отчита този извод на
вещото лице, изложен в приетата по делото експертиза, като излага подробни съображения
в тази насока. Сочи, че протоколът на БИМ е официален свидетелстващ документ, като
същият е основание за издаване на становище за начисление на ел. енергия и фактура. В
тази връзка твърди, че неправомерното вмешателство е установено от БИМ, а без значение е
2
дали в протокола на „Електроразпределение Север“ АД не са вписани показанията на
тарифа Т6.
Сочи, че дори да се приеме, че чл. 50 от ПИКЕЕ е неприложим, то сумата се дължи на
основание чл. 183 от ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно количество
реално потребена енергия, чието плащане се дължи от абоната по силата на установената
между страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия.
Предвид всичко изложено в жалбата, въззивникът моли за отмяна на атакуваното съдебно
решение, като вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде признат за
неоснователен предявеният от ищеца иск. Претендира и сторените разноски, включително
тези за адвокатско възнаграждение.
В отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е обосновано и
правилно. Въззиваемият сочи, че доколкото е битов абонат, няма основание за отчет по
тарифа 1.8.6, която тарифа не е предвидена да се използва за отчитане на консумирана
електроенергия. Твърди, че от извършената проверка от БИМ не се е установило да са
налице механични повреди, деформации или неизправност в корпуса, схемата на свързване
или схемата на измерване на СТИ, а се касае за намеса в софтуера на електромера. При това
положение счита, че корекционните процедури по чл. 48 и 49 от ПИКЕЕ са неприложими.
Сочи, че от събраните по делото доказателства се е установило, че няма техническа
възможност да се установи кога е натрупана електроенергията в тарифа Т6, поради което е
неясно как е определен периодът, в който е налице грешка. Твърди, че съгласно протокола
от БИМ, СТИ съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерването на електроенергия, като същевременно не се е установило
посоченото в скрития регистър количество ел.енергия да е реално доставено и потребено от
абоната в процесния период. Сочи, че процесното СТИ не е от типа „смарт“, поради което в
отчетните регистри на ответното дружество не постъпва информация за потребената
енергия, а проверката чрез софтуерен продукт на практика лишава потребителя от
възможността да упражни контрол на показанията, съобразно чл. 10 от ПИКЕЕ. Твърди, че
доколкото не се е установило наличието на виновно поведение от негова страна, в негова
тежест не следва да бъдат вменени последиците от установеното неправомерно въздействие
върху СТИ, доколкото той няма физически и дистанционен достъп до него.
Въззиваемият сочи, че въззивникът не е доказал, че процесното количество електроенергия е
действително доставено и потребено от него, поради което моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, а обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира за
присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.
Страните не са обективирали доказателствени искания пред въззивния съд.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
3
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 287951/09.12.2020 г., депозирана от
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, Варна Тауърс – Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от Атанас
Андреев Колев, Илиана Георгиева Георгиева и Румен Георгиев Лалев, чрез адв. Николай
Банков, срещу Решение 261304/19.11.2020 г., постановено по гр.д. № 4229, по описа на РС-
Варна за 2020г., ГО, 51 съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 65/2021 г. на ОС-Варна за 17.02.2021 г. от 09:00
часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4