Решение по дело №13209/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2401
Дата: 29 юни 2022 г. (в сила от 26 юли 2022 г.)
Съдия: Катя Рудева Боева
Дело: 20215330113209
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2401
гр. Пловдив, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20215330113209 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК
*********, срещу Община Пловдив, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 410 КЗ и чл. 86, ал.1
ЗЗД, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сума в размер от 218 лева, от която изплатено застрахователно обезщетение
по автомобилна застраховка „Каско на МПС” във връзка с щета № *** в
размер на 203 лева и ликвидационни разходи в размер на 15 лева, както и
сумата в размер на 66,37 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода 13.08.2018 г. – 12.08.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
/13.08.2021 г./ до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът поддържа, че на ** г. в гр. **, по бул. ** в близост до
кръстовището с бул. ** лицето И.Б. е управлявало МПС марка и модел „**“,
рег. № ***, собственост на ** на Република България. При движение,
автомобилът попаднал в необозначена и необезопасена дупка с размери 60/12
с остри ръбове, вследствие на което настъпило ПТП с материални щети. По
повод ПТП бил съставен Протокол за ПТП № ** г. по описа на ОДМВР
Пловдив, в който били описани обстоятелствата във връзка с възникналия
инцидент. Към датата на настъпване на ПТП, лек автомобил марка и модел
„**“, рег. № ** имал валидна имуществена застраховка „Каско на МПС“ при
ищеца с полица № ** г. с период на валидност 01.07.2016 г. – 30.06.2017 г.
Вследствие на настъпилото застрахователно събитие, на 28.03.2017 г. водачът
на процесното МПС подал при ищеца Уведомление за настъпила щета по
МПС, въз основа на което била заведена щета № ** г. След извършен оглед,
бил съставен опис – техническа експертиза, в който били описани увредените
детайли – повредена автомобилна гума. Ремонтните дейности по проценото
МПС били поверени на доверен сервиз – „**“ ЕООД. Извършеният ремонтът
1
възлизал на сумата в размер на 203 лева, която била заплатена от
застрахователя на доверения сервиз с платежно нареждане от 21.09.2017 г.
Ищецът сочи, че след като е удовлетворил увреденото лице, то встъпва в
неговите права и разполага с регресен иск за заплатеното срещу ответника,
който стопанисва пътната отсечка – Община Пловдив. Предвид изложеното
ищецът изпратил до ответника покана за заплащане на процесната сума, както
и сумата от 15 лева, дължима за ликвидационни разход, но последният
отказал да заплати посочените задължения.
Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Община
Пловдив, с който се оспорват исковите претенция по основание и размер.
Възразява се, че на посочените дата и място е имало разположена дупка,
респ., че същата е била необезопасена и необозначена, както и настъпилото
ПТП и вредите по автомобила. Оспорва се механизмът на настъпване на ПТП.
Възразява се за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат,
доколкото водачът на автомобила се е движил с несъобразена скорост.
Посочва се, че Община Пловдив няма задължение да стопанисва процесния
пътен участък.
Поради изложеното моли предявените искови претенции да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и
правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, в тежест на
ищеца е да установи при условията на кумулативност, проявлението на
следните материалноправни предпоставки: сключен договор за имуществено
застраховане; в срока на застрахователното покритие по договора и
вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря
ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; в
изпълнение на договорното задължение, застрахователят да е изплатил на
застрахованото лице застрахователно обезщетение. В тежест на ищеца е да
установи и конкретния механизъм на настъпване на ПТП, вследствие на което
са настъпили увреди по застрахованото имущество ( в случая МПС, с рег. №
**), както и размерът на дължимото обезщетение.
От приетите по делото доказателства се установява наличието на
застрахователно правоотношение между ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД и
собственика на МПС рег. № ** за застраховка „Каско”, обективирана в
полица № **, с период на застрахователно покритие от 01.07.2016 г. до
30.06.2017 г. /л.8/. Предвид това, към датата на настъпване на процесното
застрахователно събитие (**г.) е било налице осигурено покритие по силата
на посоченото застрахователно правоотношение.
От заключението на приетата по делото САТЕ /л.103-115/, се
установява, че най-вероятният механизъм от техническа гледна точка за
настъпване на изследваното ПТП е следния: на ** г. И.Б. е управлявал лек
автомобил „**“, с рег. № ** по северното платно за движение на бул. ** в гр.
** в посока от изток на запад, при което преминава през необозначен и
необезопасен участък от пътната настилка – „дупка“ с дълбочина 1м на 0,60
см и дълбочина около 12 см с остри ръбове. Следствие на контакт – удар на
предно дясно автомобилно колело с изхода на негативна неравност, настъпват
материални щети по автомобила – предна дясна гума в степен за подмяна.
Изследваното произшествие е настъпило на прав, хоризонтален и равен
2
участък от пътя, при движение през светлата част на денонощието, при добра
видимост на дневна светлина. Платното за движение в мястото на
произшествието има настилка от асфалт, която по време на произшествието е
била суха. Движението в зоната на произшествието се осъществява
еднопосочно чрез регулиране по правилата за движение по пътищата.
Следствие на контакт – удар на предно дясно автомобилно колело с изхода на
негативната неравност, настъпват материални щети по предна дясна част на
автомобила – предна дясна гума в степен за подмяна. Според вещото лице, от
техническа гледна точка авточастите, материалите и труда по увредата на
предна дясна автомобилна гума на лек автомобил „**“, установени от ищеца,
добре съответстват да са настъпили при преминаване на автомобила с предно
дясно колело през описаната негативна неравност, като се открива пълно
препокриване на уредените зони и детайли с описаните в опис техническа
експертиза по щета № ** г. При осъществяване на механизма на ПТП увреда
и необходимост от подмяна на всички авточасти в степен, посочена от ищеца,
са технически възможни. Предвид направения анализа, вещото лице е
достигнало до извод за наличие на причинно-следствена връзка между
описания механизъм на ПТП и увредата на сочените от ищеца автомобилни
части. Общата пазарна стойност на части, материали и труд, необходими за
възстановяване на автомобила от увреди в причинно-следствена връзка с
изследваното ПТП възлиза на 233,08 лева. Стойността на ликвидационните
разходи към 2017 г. варира между 10 и 30 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ
като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения, и обосновано.
Същото не е оспорено и от страните в производството.
Механизмът на настъпилото ПТП се установява и от разпитания по
делото свидетел И.Б. /л. 83-84/. Бидейки водач на процесното МПС към
момента настъпване на ПТП, свидетелят се явява освен пряк, така и първичен
информационен източник досежно процесните събития. Свидетелят изтъква,
че асфалтът на пътното платно е бил нарязан, без да има обезопасяване или
сигнализиране на участъка. Предвид това, свидетелят поддържа, че пътната
неравност не е била видима за него. Непосредствено след като управляваното
от свидетеля МПС е преминало посочения участък в пътното платно,
предната дясна гума се е спукала. Свидетелят се обадил на тел. 112, като на
място пристигнал полицейски патрул и съставил протокол за ПТП. Дошъл и
представител на ищеца, който сменил гумата и автомобила продължил своя
ход.
Нужно е да се посочи и че заплащането на застрахователното
обезщетение се изяснява и от приетото по делото заключение по ССчЕ
/л.81-82/. Съобразно същото, след извършена проверка, вещото лице е
констатирало, че сумата в размер на 203,00 лева е била изплатена на „**“
ЕООД с платежно нареждане № ** г., представляваща обезщетение щета №
** г. по описа на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД по фактура № ** г.
Съдът кредитира и заключението по допуснатата ССчЕ, доколкото същото
се явява компетентно изготвено, вещото лице, след прилагане на знания в
областта на счетоводството е достигнало до обосновани изводи.
След извършването на плащането, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, ищецът
е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото
определяне.
Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу
физическото лице– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на
3
увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди
виновни действия – в този смисъл т. V от ППВС № 7/4.10.1978г .
Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди
нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното
качество на вещта.
Отвъд всякакво съмнение се изясни, че пътят, на който е реализирано
произшествието, е местен (публична общинска собственост) съобразно чл. 3,
ал. 3 Закон за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2
ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително да означи съответната неравност с необходимите пътни знаци с
оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП.
Община Пловдив като лице, което стопанисва пътната отсечка на бул. „**“ в
гр. ** осъществява дейностите по чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или
други лица, на които е възложил изпълнението. В случая, именно
бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя (вкл. във
връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на
пътя до завършването им) е довело и до неизпълнение на задължението по чл.
13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Налице е основание за суброгация срещу ответника. Обемът на
регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане. Съгласно приетата по
делото САТЕ, вследствие на настъпилото ПТП, по автомобила са причинени
увреди, чиято възстановителна стойност възлиза на 233,08 лева. Съдът счита
за нужно да посочи, че доколкото се касае за частична увреда на процесното
МПС, а не до пълна такава (тотална щета - чл. 390 КЗ), то меродавна за
определяне размера на застрахователното обезщетението е именно
възстановителната стойност (в тази връзка- Решение № 59/ 06.07.2017г. по
т.д. № 2367/ 2015г., по описа на ВКС, I- во ТО; Решение № 235 от
27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО; Решение № 141/
18.10.2015г. по т.д. № 2140/2014г. на ВКС, I ТО и Решение № 1678
11.05.2016г. по т.д. № 1869/2014г. на ВКС, II ТО ).
Горепосочената възстановителна стойност (233,08 лева), не съответства
на изплатеното застрахователно обезщетение от ищеца, което възлиза на сума
в размер от 218 лева. Предвид това, по регресната претенция за заплатено
застрахователно обезщетение ответникът дължи на ищеца сума в размер от
218 лева с включени ликвидационни разходи. Нужно е да се посочи, че
нормата на чл. 410, ал. 1 КЗ повелява обичайните разноски, направени за
определяне на застрахователното обезщетение също да бъдат възстановени от
лицето, спрямо което е насочена претенцията.
Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 410,
ал. 1 КЗ се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло за
претендираната сума от 218 лева. Върху посочената сума за главница се
дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда /13.08.2021 г./ до окончателното й погашение.
Във връзка с претенцията за заплащане на посочената сума ищецът е
отправил покана до ответника, получена 05.12.2017 г., с която се предоставя
едноседмичен срок за заплащане на обезщетение, който изтича на 12.12.2017
г., респ. от 13.12.2017 г. ответникът е изпаднал в забава. Доколкото се
претендира обезщетение за забава за периода 13.08.2018 г. – 12.08.2021 г.,
след настъпване на падежа и с оглед неизпълнението на ответника на
задължението в темпорално отношение, то и предявеният иск за обезщетение
4
за забава върху главницата се явява доказан. С оглед нормата на чл. 162 ГПК,
съдът намира, че предявената претенция е доказана и по размер, а именно:
сумата в размер на 66,37 лева.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати сторените от ищцовото дружество разноски
в настоящото производство в размер на 810 лева за държавна такса,
адвокатско възнаграждение, САТЕ, ССчЕ и депозит за призоваване на
свидетел.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД
„ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *********, на основание чл. 410, ал.1 КЗ и чл.
86, ал.1 ЗЗД, следните суми: сумата в размер от 218 лева /двеста и
осемнадесет лева/, представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по автомобилна застраховка „Каско на МПС” във връзка с щета
№ ** в размер на 203 лева и ликвидационни разходи в размер на 15 лева, за
настъпило на ** г. в гр. ** ПТП с лек марка и модел „**“, рег. № **, и сумата
в размер на 66,37 лева /шестдесет и шест лева и тридесет и седем стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода 13.08.2018 г. – 12.08.2021
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда /13.08.2021 г./ до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Пловдив, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК
*********, сумата в размер на 810 лева /осемстотин и десет лева/,
представляваща сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Пловдив в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
5