РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр.
Варна, ………………... 2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, Трети състав, в открито съдебно заседание на осми март две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина РАЧЕВА
при
секретаря Калинка Ковачева, като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 14 по описа на Административен съд – Варна за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр.
чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).
Образувано е
по жалба на В.С.С. ***, ЕГН **********, срещу Отказ рег. № 433р-43697/03.12.2021
г. за издаване на разрешение за дейности с оръжие, боеприпаси, взривни вещества
и пиротехнически изделия, на Началника на Първо РУ при ОД на МВР – Варна.
В жалбата се
твърди, че оспореният отказ е незаконосъобразен, постановен при допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалния закон. Жалбоподателят твърди, че в заявлението за издаване на
разрешение за придобиване на късоцевно оръжие, както и в приложените към него
мотиви, ясно е посочил гражданска цел, обосноваваща необходимостта от оръжие –
самоотбрана по реда на чл. 6, ал. 3, т. 1 от Закон за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия. Посочва, че е представил
подробна информация за отправената срещу него заплаха с огнестрелно оръжие на
02.08.2019 г. и доказателства – флашпамет с видеозапис. Излага твърдения, че по
реда на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ компетентният орган е длъжен при констатиране
на непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона да уведоми заявителя
или да му предостави възможност да ги отстрани. Иска от съда да отмени
оспорения отказ.
Ответникът в
производството – Началник на Първо РУ при ОД на МВР – Варна, чрез процесуален представител
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след
като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице по чл. 147, ал.
1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Със
заявление УРИ № 387200-1217/28.10.2021 г. (л. 16 от адм. преписка) до Първо РУ при
ОД на МВР – Варна, В.С.С. е поискал да му бъде издадено разрешение за
придобиване на късоцевно оръжие. Към заявлението са приложени Декларация по чл. 76, ал. 4, т. 2 от ЗОБВВПИ, мотиви към
заявлението, Анкетен лист от 28.10.2021 г., психиатрично освидетелстване № 2123/07.07.2021
г. и анкетен лист. Допълнително в производството са събрани справка за
съдимост, удостоверение за липса на обвинения по неприключени наказателни
производства.
С докладна записка от 15.11.2021 г. инспектор при Първо
РУ при ОД на МВР – Варна констатира, че в информационните масиви на МВР лицето
не е регистрирано като извършител на престъпление от общ характер. Посочено е,
че няма постъпила явна или оперативна информация същият да поддържа контакти с
криминално проявени лица, да е съпричастен към извършване на криминални деяния
или нарушения на обществения ред.
Във връзка със заявлението е извършена проверка,
резултатите от която са обобщени в докладни записки на полицейски инспектори
при Първо РУ при ОД на МВР Варна с рег. № 41391/18.11.2021 г., рег. № 41392/18.11.2021
г. и от 23.11.2021 г.
На 03.12.2021 г. Началникът на Първо РУ при ОД на МВР
– Варна на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ издава обжалвания отказ
рег. № 433р-43697/03.12.2021 г., като се мотивира, че липсва основателна
причина. След анализ на разпоредбите на чл. 58, ал. 1, т. 10, чл. 76, чл. 79 и
чл. 81, ал. 1 от ЗОБВВПИ е прието, че при подаване на заявление за издаване на
разрешение за придобиване, съхранение и носене и употреба на късо нарезно
оръжие, лицето трябва да посочи основателна причина за издаването на
съответното разрешение, която по несъмнен начин да обосновава издаване на
исканото разрешение. В случая от материалите по административната преписка,
както и от попълнената анкета от С., не
се установява това релевантно обстоятелство. Изложените в анкетата
обстоятелства – „предвид заплаха за убийство от въоръжено лице и подаване на
сигнал към КПКОНПИ срещу друго въоръжено лице. Лично и служебно, пренасям
документи с лични данни, както и пари, така че има опасност да бъда нападнат“,
също са приети за неоснователна причина, която да обоснове издаването на
разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие и необходимостта от притежаване
на същото. Посочено е, че след извършени справки в АИС на МВР, е установено, че
цитираните от С. заплахи произлизат от неуредени междусъседски отношения,
свързани с недвижими имоти в с. Долище, като в същите няма данни за заплахи с
огнестрелно оръжие, а единствено за самоуправни действия. За неоснователни са
приети и допълнително изложените мотиви от 01.12.2021 г. за притежание на
огнестрелно оръжие. Допълнително е посочено, че мотивите във връзка със
служебните ангажименти на С. нямат връзка към производството.
Посочено е, че за по-голяма сигурност за самоотбрана
и/или опазване на лично имущество от кражби, ЗОБВВПИ предоставя възможност за
придобиване на други средства, които не са под разрешителен режим и могат да
служат за осигуряване на лична безопасност.
Изложени са и мотиви, че въведеният от закона разрешителен режим изисква
установяването на категорична необходимост от употреба на огнестрелно оръжие,
наличието на сериозни и уважителни причини, тъй като дейностите с огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях са свързани с висок риск от обществена опасност. На
високия риск от обществена опасност следва да съответства основателна причина,
която по несъмнен начин да обсновава издаването на разрешение за дейности с
огнестрелни оръжия. В заключение е прието, че С. не е доказал необходимостта от
издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие.
Отказът е връчен лично на жалбоподателя на 09.12.2021
г.
При така
установената фактическа обстановка, след извършена служебна проверка за
законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съгласно чл.
168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК съдът приема от правна
страна следното:
Обжалваният
отказ е издаден от компетентен административен орган –Началника на Първо РУ при
ОД на МВР – Варна съобразно чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ – и в предвидената от
закона писмена форма по чл. 59 от АПК.
В оспорената
заповед се съдържа точно описание на фактите от значение за случая, изложени са
мотивите и правното основание за постановения отказ за разрешение за
придобиване чрез закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси от В.С.С..
Не се твърдят и при служебната проверка не се установяват съществени
процесуални нарушения в административното производство.
В разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ
изчерпателно са посочени изискванията, които следва да са налице, за да бъде
постановен благоприятен за заявителя акт. Административният орган е приел в
случая, че са налице основания за отказ по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ,
според която норма, разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни
вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или
носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на
лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели,
културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин
обосновава издаването на разрешение. В разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от същия
закон е регламентирано получаването на разрешение за придобиване на огнестрелно
оръжие и боеприпаси към тях на български граждани, като отново съгласно ал. 3,
т. 3 заявителят трябва да посочи основателна причина за издаване на разрешение
в случаите на дарение, закупуване и замяна. Оттук следва, че във всички
хипотези – както за придобиване на
оръжие, така и за съхранение и употреба – законодателят изисква да е налице
основателна причина, като преценката е предоставена в оперативна
самостоятелност на административния орган.
Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл.
6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ – за самоотбрана, е крайна мярка за опазване на
обществено значими блага, поради което в законодателството е установен
разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана
по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка.
В
заявлението си С. не е посочил причина, която да налага необходимост от носене, съхранение и употреба на
оръжието. В мотивите към заявлението си жалбоподателят е посочил, че оръжието
му е необходимо предвид отправена заплаха от съсед във връзка със спор за имот,
както и че в дейността му се налага да пренася
документи, съдържащи лични данни. Тези причини правилно са приети за
неоснователни от административния орган. Конфликтите между съседи при спор
относно имот се разрешават по законоустановените начини в съответствие с
естеството си, а не чрез оръжие. При получена заплаха за живота или здравето
във връзка с такива конфликти следва да бъдат сезирани компетентните органи на
МВР или прокуратурата. Твърдяната от жалбоподателя заплаха „с огнестрелно
оръжие на 02.08.2019 г.” евентуално е била отправена повече от две години преди
искането и не може да обоснове сериозни опасения за живота и здравето и извод
за нужда от самоотбрана. Няма данни и доказателства да са възниквали други
подобни ситуации между жалбоподателя и същото или други лица. Ето защо административният
орган правилно е приел, че изложените обстоятелства не са основателна причина
по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ.
Изложеният като
мотив за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късоцевно
огнестрелно оръжие и боеприпаси подаден сигнал в КПКОНПИ от 16.02.2021 г., по който
се води разследване, също не обосновава доказана необходимост от самоотбрана.
Твърдяните
обстоятелства, че жалбоподателят е ищец по гражданско дело за измама с
недвижими имоти в особено големи размери, че пренася съдебни доказателства,
съдържащи лични данни, както и че е финансов контрольор и във връзка с
изпълнение на служебните си задължения се налага да работи с адвокати, нямат
връзка с основанията за издаване на разрешение за носене и употреба на оръжие. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗОБВВПИ
огнестрелните оръжия в зависимост от предназначението и техническите си
характеристики биват за служебни или за граждански цели. Физическите лица могат
да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, които са
посочени в чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за
служебни цели, посочени в чл. 6, ал. 2 от ЗОБВВПИ, тъй като такива цели имат
само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи
съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по
търговски начин. Придобиването на оръжие за служебни цели и за граждански цели
са две различни възможности, които имат различен правен режим. Придобиване на
огнестрелно оръжие за служебни цели се разрешава на юридически лица и на
физически лица – търговци по смисъла на Търговския закон за охрана на
собствеността, защита на живота и здравето на личността, както и за други
разрешени дейности, т. е. за отбрана, свързана с търговската дейност. За граждански
цели огнестрелно оръжие с определени в ЗОБВВПИ характеристики се придобива за
самоотбрана, ловни, спортни и културни нужди. Във връзка с това в оспорения отказ са дадени
указания, че за самоотбрана и/или опазване на лично имущество, ЗОБВВПИ
предоставя възможност за придобиване на други средства, които не са под
разрешителен режим и могат да послужат за осигуряване на лична безопасност.
Предвид гореизложеното правилна е преценката на
административния орган, че заявителят не е доказал наличието на сериозни и
уважителни причини, които да изискват притежаване на късо огнестрелно оръжие и е
постановил отказ да му издаде разрешение за придобиване чрез закупуване на късоцевно
огнестрелно оръжие и боеприпаси. При преценката си относно основателността на
изложените причини административният орган е изложил достатъчно мотиви, които
позволяват извършване на съдебен контрол за законосъобразност на акта. Отказът
е законосъобразен и съответства на нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, както
и на целта на закона за стриктен контрол върху придобиването на оръжия и
боеприпаси.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предложение последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.С., ЕГН **********,
срещу Отказ за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на
късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, с рег. № 433р-43697/03.12.2021
г. на началника на 01 РУ при ОД на МВР Варна.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.