Решение по дело №8076/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 10.03.2023 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на осемнадесети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

               

                                            Съдия: Евгени  Г.

                                  

при секретаря Кирилка Илиева, разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. № 8 076 по описа за 2018 г. и

Р Е Ш И:

 

[1] ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК на:

1. „Л.“ ООД срещу С.Г.Б., В.В.П., Н.Г.П., Н.Г.П., Ю.Н.В., П.А.В., В.А.Г., С.И.Г. и Г.Т.Б. за признаването, че „Л.“ ООД е собственик на недвижим имот с идентификатор № 68134.4081.1480 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-35/09.06.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК. Имотът е с площ от 1 844,00 кв. м. Негови съседи са имоти с идентификатори: 68134.4081.575, 68134.4081.9409, 68134.4081.429, 68134.4081.361, 68134.4081.9436;

2. „С.“ АД срещу „Л.“ ООД и срещу С.Г.Б., В.В.П., Н.Г.П., Н.Г.П., Ю.Н.В., П.А.В., В.А.Г., С.И.Г. и Г.Т.Б. за признаването, че „С.“ АД е собственик на недвижимия имот, описан в точка 1 от настоящия параграф. „Л.“ ООД е със съдебен адрес – адвокат И.С.,***. С.Г.Б., В.В.П., Н.Г.П., Н.Г.П., Ю.Н.В., П.А.В., В.А.Г., С.И.Г. и Г.Т.Б. са със съдебен адрес – адвокат И.М.,***, кантора 254. „С.“ АД е със съдебен адрес – адвокат В.К.и адвокат П.Г.,***.

 

[2] ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да се заплатят на С.Г.Б., В.В.П., Н.Г.П., Н.Г.П., Ю.Н.В., П.А.В., В.А.Г., С.И.Г. и Г.Т.Б. следните суми:

- от „Л.“ ООД – 3 396,00 лева адвокатско възнаграждение и 107,50 лева разноски по делото;

- от „С.“ АД – 2 640,00 лева адвокатско възнаграждение и 107,50 лева разноски по делото.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението за изготвянето му. Ако някоя от страните обжалва решението, с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 0,5% държавна такса от данъчната оценка на процесния имот. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. По исковата молба на ищеца Л.

     

[4] „Л.“ ООД (Л.) заявява в искова молба от 18.06.2018 г., че основната му търговска дейност е охранителна. От 31.05.1999 г. до 27.10.2015 г. Л. е предоставял такава услуга на „С.-Б.“ ЕАД (Б.), а впоследствие на „С.“ ЕАД (К.) по отношение на имот на К., намиращ се на бул. „*****, база „К.“. Към настоящия момент Л. охранява членовете на съвета на директорите на К..

 

[5] За да извършва охранителната си дейност по отношение на база „К.“, Л. е изградил през 1999 г. постройка, която е попадала в имоти с идентификатори 68134.4081.9436 и 68134.4081.1480. От 1999 г. до настоящия момент Л. е считал за свой имот с идентификатор 68134.4081.1480 и го е поддържал.

 

[6] При извършена проверка Л. е установил, че през 2015 г. ответниците са били признати за собственици на имот с идентификатор 68134.4081.1480. Затова Л. моли съда: 1. да го признае спрямо ответниците за собственик на имот с идентификатор 68134.4081.1480; 2. да отмени констативния нотариален акт на ответниците (исковата молба, л. 2-6; уточнителната молба, л. 132-133; протокола от съдебно заседание на 26.02.2021 г., л. 355-гръб).

 

2. По писмения отговор на ответниците

 

[7] Ответниците Г.Г., Ц.П., Ю.В., П.В., В.Г., С.Г. и Г.Б. са подали писмен отговор, с който са оспорили предявения иск. Те са заявили, че Л. не е придобил собствеността на имота по давност, а негови собственици са те. Ответниците твърдят, че са придобили собствеността на имота по наследство и възстановяване на собствеността по Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ).

 

[8] Ответниците също твърдят, че:

- те са владели и владеят имота, като са извършвали правни и фактически действия по него;

-            Л. не е упражнявал явно владение върху процесния имот, а сградата, която той твърди, че е изградил, не е сграда, а облицована част от хладилна камера с направен пред нея дървен навес, която е била поставена не по-рано от 09.06.2011 г.;

-            не през целия твърдян период Л. е имала договор за охрана с К. и през периодите на липсващ договор евентуалната давност е била прекъсвана;

-            на 19.03.2004 г. процесният имот е бил отписан от актовете книги за общинска собственост, а, дотогава е бил общинска собственост и давност не е текла. Затова ответниците молят съда да отхвърли предявения иск (писмените отговори, том I, л. 75-92 и л. 124).

 

3. Насрещни твърдения и искания на ищеца Л.

 

[9] Л. е оспорил писмения отговор на ответниците. Той е заявил, че:

-            той е изградил постройката в процесния имот преди 31.03.2001 г., без строителни книжа, но изграждането ѝ е било допустимо. Затова тя е била търпим строеж;

-            тази постройка е сграда и като такава е била отразена в кадастралната карта;

-            предмет на производството по възстановяване на собствеността не e било дали в процесния имот е била изградена процесната сграда (молбата, л. 126а-126з). 

 

4. По исковата молба на К.

 

[10] В хода на делото третото лице К., което е встъпило главно, е предявило искова молба срещу първоначалния ищец и първоначалните ответници. В нея К. е заявил, че той е собственик на процесния имот от 2007 г., понеже го е придобил чрез приватизационна сделка от Столична община, а преди това имотът е бил собственост на общинско дружество, държавно дружество, държавно предприятие. Последното го е придобило след отчуждаването му през 1966 г. от ТКЗС. Също така К. заявява, че както той, така и неговите праводатели са владели имота. Затова, ако К. не го е придобил чрез приватизационната сделка, го е придобил чрез давностно владение.

 

[11] К. заявява, че първоначалните ответници не са собственици на имота, тъй като е незаконосъобразно решението на поземлената комисия, с което им е възстановена собствеността. Това е така, защото имотът: а) не е бил земеделски; б) бил е застроен, а дори да не е бил, той е обслужвал прилежащия му застроен терен.

 

[12] К. заявява и, че първоначалният ищец Л. не е собственик на имота, понеже макар Л. да се е грижил за него и да е изградил сграда в него, той е бил допуснат в имота от К. поради наличието на договор за осъществяване на охранителна дейност от Л. в полза на К.. Ето защо К. моли съда:

1. да го признае спрямо първоначалните ищец и ответници за собственик на процесния имот;

2. да отмени констативния нотариален акт на ответниците (исковата молба, л. 136-146; протокола от съдебно заседание на 26.02.2021 г., л. 355-гръб).

 

5. По писмените отговори на ответниците по иска на главното встъпилото лице К.

 

5.1. На Л.

 

[13] Л. не е подал писмен отговор по исковата молба на К..

 

5.2. На ответниците физически лица

 

[14] Ответниците физически лица са оспорили иска, предявен от К.. Те са заявили, че:

-            К. не е владял процесния имот, а само те са го владели от момента на възстановяването на собствеността им за имота до настоящия момент;

-            пред надлежен държавен орган през 2016 г. К. е признал собствеността на ответниците върху процесния имот;

-            К. не е придобил процесния имот чрез приватизация, понеже преди това имотът е бил изваден от дълготрайните материални активи на приватизираното дружество;

-            недопустимо е оспорването от К. на акта, с който е била възстановена собствеността на ответниците физически лица, а точно в процедурата по обжалване на административния акт за възстановяването на собствеността е било установено, че той не е бил застроен (писмения отговор по исковата молба на К., том I, л. 299-306).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.        Обстоятелства, които съдът установява

 

[15] Не се спори, че П. И.Г., който е бил известен и като П. И.Г.и П. И.Г., е бил собственик на нива от 7,00 дка в местността „К.“. Тя е била със съседи П.С., Й.Т., В.П., Г. Т.и П. К.(нотариалния акт, том II, л. 29; удостоверението, том I, л. 91). Част от тази нива, а именно 1,845 дка е била включена в кадастралния план от 1939 г. като имот пл. номер 4471, кад. лист 15 (стр. 5 от заключението на вещото лице П., том II, л. 400-402). Не се спори, че впоследствие този имот е бил включен в ТКЗС.

 

[16] На 20.05.1966 г. е бил одобрен регулационен план за отреждане на терен за ДСП „Б.” (том I, л. 149-150). Този терен е бил отреден за цех за кисело зеле и туршии и е бил с площ от 70 960,00 кв. м. От тях 54 400,00 кв. м. са били собственост на ТКЗС, а 16 560,00 кв. м. собственост на СГНС (заповедта, том I, л. 149, 151). На 28.05.1966 г. ДСП „Б.”- София град е платило на ТКЗС цената за имота (том I, л. 152). Не се спори, че в имота, отреден за ДСП „Б.“ са били и 1,845 дка от имот пл. номер 4471, кад. лист 15 по кадастралния план от 1939 г.

 

[17] На 07.06.1966 г. на „Б.” е бил издаден позволителен билет за строителството на цеха за кисело зеле (позволителния билет, том II, л. 423). След това на предприятието са били издадени разрешения за строителството на: склад за картофи и южни плодове; още един склад за картофи (позволителните билети, том II, л. 424-425).

 

[18] На 14.12.1970 г. Комитетът за стопанска координация на Министерски съвет (МС) на НРБ е утвърдил съставните клонове на държавното стопанско обединение (ДСО) „Б.“ (протокола, том I, л.153-163). Един от тези клонове е бил изкупвателно-търговския клон на ДСП „Б.“ в София (пак там, том I, л. 160).

 

[19] На 11.01.1972 г. Комисия, назначена от Министерството на земеделието и хранителната промишленост, е приела в експлоатация обект „Цех за кисело зеле“, местността „К.“, гр. София. В протокола на комисията е било посочено, че инвеститор е бил ДСО „Б.“ - София (протокола обр. 16, том II, л. 406-421). Нито от позволителните билети за строителството, нито от протокола обр. 16 може да се установи в кои точно имоти се е намирало строителството, завършено към този момент (показанията на вещите лица от тройната експертиза, том II, л. 514).

 

[20] Със заповед от 18.07.1988 г. на Министъра на икономиката и планирането е било образувано предприятие „Б.“ в състава на Стопанското обединение „Б.“-София като юридическо лице със седалище ***. Предприятието е било образувано на основата на Предприятие „Б.“ в бившите райони на столицата и Предприятието „Б.“ София-град, като е поело активите и пасивите им към 31.06.1988 г. (извадката, обнародвана в ДВ, том I, л. 164-168).

 

[21] През 1988 г. е бил приет нов застроителен и регулационен план за местността „К.”. В него е било отбелязано, че е била в строеж сграда седем, която е непосредствено до имот пл. номер 4471, кад. лист 15 по кадастралния план от 1939 г. (показанията на вещите лица от тройната експертиза, том II, л. 514)

 

[22] На 21.12.1993 г. МС е издал разпореждане. С него е било преобразувано предприятие „Б.“ София-град в еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Б.“ ЕАД, което е поело активите и пасивите на предприятие „Б.“ София-град по баланса към 30.06.1993 г. (разпореждането, том I, л. 165-166). На 03.06.1994 г. СГС е постановил решение за регистриране на „Б.“ ЕАД (решението на СГС, том I, л. 167-168).

 

[23] През юни 1995 г. е бил съставен акт за държавна собственост за терен от 60 000,00 кв. м. представляващ парцели I, II, и III в кв. 3, който е бил предоставен за стопанисване на „Б.“ ЕАД (АДС, том I, л. 169). Този имот се е намирал на ул. „******, която впоследствие е била преименувана на бул. „Проф. Цветан Лазаров“ (АДС, том I, л. 169; решението на СОС, том I, л. 193-194; писмото от СО район Слатина, том I, л. 195).

 

[24] През 1996 г. е бил приет нов застроителен и регулационен план за местността „К.”. В него е било отбелязано, че е била в строеж сграда седем, която е непосредствено до имот пл. номер 4471, кад. лист 15 по кадастралния план от 1939 г. (показанията на вещите лица от тройната експертиза, том II, л. 514)

 

[25] На 13.08.1997 г. МС е разпоредил на Министъра на търговията и туризма да намали капитала на „Б.“ ЕАД София чрез обезсилване на акции на стойност, равняваща се на стойността на правото на собственост върху недвижим имот - основна база на „Б.“ ЕАД, представляваща терен от 376 286,00 кв. м., намиращ се в гр. София, ул. „******. Освен това МС е разпоредил на министъра да прехвърли безвъзмездно на Столична община (СО) правото на собственост върху описания имот (разпореждането, том I, л. 170-173).

 

[26] На 24.11.1997 г. Столичният общински съвет (СОС) е взел решение: за увеличаване на капитала на ОФ „Яйца и птици“ с непарична вноска от терени и сгради; за преобразуване на същата фирма в еднолично акционерно дружество с общинско имущество „С.Б.“ ЕАД. В решението е било посочено, че преобразуваното дружество е получавало недвижими имоти, бивша собственост на „Б.“ ЕАД – София, които са били предоставени с разпореждане на МС 84/1997 г. (протокола том I, л. 174-176). Промените са били вписани в регистъра към СГС (решението, том I, л. 177).

 

[27] На 28.11.1997 г. наследниците на П. И.Г.са поискали от кмета на район „Младост“ да им издаде удостоверение, че не е бил застроен имот пл. номер 4471, кад. лист 15 по кадастралния план от 1939 г. (решението на СГС, том I, л. 97). На 03.02.1998 г. МС е допълнил разпореждането си за прехвърляне на имоти в собственост на СО. Към имота на ул. ******е бил добавен и теренът от 60 000,00 кв. м. на ул. „****** - база К. (разпореждането, том I, л. 174). На 17.03.1999 г. кметът на район “Младост” е издал заповед за одобряване на решение, с което е определил, че имот с пл. № 4471, кв. 3 НПЗ „Искър“ – м. „К.“ не e подлежaл на възстановяване, тъй като е било реализирано мероприятието, за което имотът е бил отреден (заповедта, том I, л. 96).

 

[28] На 30.05.1999 г. Л. и „С.Б.“ ЕАД са сключили договор, с който Л. се е задължила срещу възнаграждение да охранява база „К.“ (договора, том I, л. 16-18). За охраняването на тази база „С.Б.“ ЕАД се е задължил да определи обслужващо помещение, което да се използва от ръководителя на охраната и персонала на Л. за съхранение на оръжието, цивилното облекло и други (чл. 3 от договора, том I, л. 17).

 

[29] На 20.04.2001 г. СОС е приел и имота на ул. „******, предоставен безвъзмездно по Разпореждания на МС от 13.08.1997 г. и 03.02.1998 г. (протокола, том I, л. 178-179). На 10.05.2001 г. е бил сключен договор за прехвърлянето от държавата на Столична община на двата имота на ул. „Момина чешма“, включително и база „К.“ (договора, том I, л. 180-181).

 

[30] На 01.06.2001 г. е бил съставен акт за частна общинска собственост (АЧОС) за терен с площ 56 731,00 кв. м. на ул. „****** (АЧОС, том I, л. 182). В акта е било вписано, че имотът е бил бивша собственост на „Б.“ ЕАД и е бил включен в капитала на „С.Б.“ ЕАД (АЧОС, том I, л. 182).

 

[31] Наследниците на П. Г. са обжалвали пред СГС заповедта от 17.03.1999 г. на кмета на район „Младост“, с която е било прието, че не e подлежaл на възстановяване имот с пл. № 4471, кв. 3 НПЗ „Искър“ – м. „К.“. Като заинтересована страна по делото е участвал „С.Б.“ ЕАД. На 18.06.2001 г. СГС е постановил решение, с което е приел, че кметът е постановил недопустим акт, защото се е произнесъл по искане, с каквото не е бил сезиран. Затова СГС е обезсилил заповедта на кмета и е определил за незастроени 1 845,00 кв. м. от имот 4471 в кв. 3 по регулационния план на НПЗ „Изток“ – местността „К.“, очертани в синьо по букви АВСF по скицата на  вещото лице. Решението е влязло в сила на 12.08.2002 г. (решенията, том I, л. 97-102;скицата, том I, л. 99). Не се спори, че към този момент в капитала на „С.Б.“ ЕАД са били включени тези незастроени 1 845,00 кв. м. от имот 4471 в кв. 3 по регулационния план на НПЗ „Изток“ – местността „К.“.

 

[32] На 10.02.2003 г. Общинската служба земеделие и гори в община Младост (ОСЗГ-Младост) е постановила решение, с което е възстановила собствеността върху нива от 1 845,00 кв. м. от имот с пл. № 4471, съгласно скицата към решението на съда (решението, том I, л. 89-90). Въз основа на това решение на 06.08.2003 г. СОС е решил да извади от дълготрайните материални активи (ДМА) на „С.Б.“ ЕАД тези 1 845,00 кв. м. от имот пл. 4471, кад. лист 15 от кадастралния план от 1939 г. (заповедта, том I, л. 104 – в заповедта изрично е вписано, че основание за издаването ѝ е било това решение на СОС. По това обстоятелство не се и спори. Единственото, което К. и Л. са оспорили е, че СОС не е имал правомощието да извади имота от капитала на „С.Б.“ ЕАД, понеже собственик на имота е била не СО, а „С.Б.“ ЕАД – стр. 6 от протокола от съдебно заседание на 26.02.2021 г., том II, л. 353-356). Не се спори, че са били предприети и последващите правни действия, необходими за приключване на процедурата по намаляването на капитала на „С.Б.“ ЕАД с процесния имот (пак там).

 

[33] На 19.03.2004 г. кметът на Столична община е наредил тази част от имота с площ от 1 845,00 кв. м. да се отпише от актовите книги за общинска собственост (заповедта, том I, л. 104). Не се спори, че към този момент: имотът е бил част от база „К.“, която е била оградена и се е използвала единствено от „С.Б.“ ЕАД; по-голямата част от имота е била покрита с асфалтова и бетонна настилка. През април 2004 г. кметът на район „Младост“ е удостоверил, че: имотът от 1 845,00 кв. м. е бил отписан от актовите книги; собствеността за него се е възстановявала на основание ЗСПЗЗ и решение на СОС за изваждането му от ДМА на “С.Б.“ ЕАД (удостоверението, том I, л. 105).

 

[34] След като СОС е извадил от ДМА на „С.Б.“ ЕАД 1 845,00 кв. метра от имот пл. 4471, кад. лист 15 от кадастралния план от 1939 г. камиони, идващи в база „К.“ на „С.Б.“ ЕАД са продължили да преминават през имота от 1 845 кв. метра. Той е продължил да бъде ограден от оградата на база „К.“, за която се е влизало от пропускателен пункт (показанията на свидетелите В.и П., том II, л. 430-433).

 

[35] На 01.02.2005 г. „С.Б.“ ЕАД и Л. са сключили нов договор за охрана на база „К.“. Срокът на договора е бил три години. В него отново е било вписано, че „С.Б.“ ЕАД се е задължавал да предостави на Л.помещение, което да се използва от служителите на Л. (договора, том I, л. 20-22). Впоследствие срокът на договора е бил продължен до 31.05.2008 г. (допълнителното споразумение, том II, л. 23).

 

[36] На 10.03.2005 г. кметът на район „Младост“ е одобрил попълването на кадастралната карта с имот 1480, кв. 6 по плана на НПЗ „ИЗТОК“, местността „К.“. Това е било направено въз основа на: решението на СГС от 18.06.2001 г.; решението на ОСЗГ-Младост от 10.02.2003 г.; решението на СОС от 06.08.2003 г. (заповедта, том II, л. 277). На 11.05.2005 г. район „Младост“ е издал скица за имот 1480, в която е вписал като собственици наследниците на П. И.Г. въз основа на документите, описани в предното изречение (скицата, том II, л. 258). На 09.10.2007 г. СО - район „Младост“ е отбелязал, че скицата е важала и към тази дата (пак там).

 

[37] На 15.12.2007 г. СОС е продал на Консорциум „С.Б.“ всичките 333 841,00 поименни акции от капитала на „С.Б.“ ЕАД. Съдружници в Консорциум „С.Б.“ са били „М.“ ЕООД и „Н.-Н.“ ЕООД (договора, том I, л. 183-190). След като консорциумът е закупил акциите на „С.Б.“ ЕАД, камиони, идващи в база „К.“ на „С.Б.“ ЕАД са продължили да преминават през имота от 1 845,00 кв. м. от имот пл. 4471, кад. лист 15 от кадастралния план от 1939 г. Той е продължил да бъде ограден от оградата на база „К.“, за която се е влизало от пропускателен пункт (показанията на свидетелите В.и П., том II, л. 430-433). Пешеходци са могли да влизат в база “КЪРA” освен през пропускателния пункт и покрай механа и офис на „ЕКОНТ“ (показанията на свидетеля И.А., том II, л. 433 435).

 

[38] Ответниците са посещавали имота и са възлагали трасирането му във връзка с искането им за издаване на разрешение за строеж на ограда (показанията на свидетеля И.А., том II, л. 433-435).

 

[39] По заявление от 16.12.2008 г. от наследниците на П. Г., на 16.03.2009 г. СО – район „Младост“ им е издала разрешение за строеж на временна ажурна ограда за имот 1480, кв. 6 по плана на НПЗ „ИЗТОК“, местността „К.“ (заявлението, том II, л. 243; л. разрешението, том II, л. 243-265). Липсват доказaтелства такава да е била изградена. Затова съдът приема, че наследниците на П. Г. не са изградили ограда на имота.

 

[40] На 28.05.2009 г. „С.Б.“ ЕАД е поискала от СО да допусне изменение на подробния устройствен план за поземлен имот 65, кад. лист 504, 505 от кв. 6, УПИ VI (стар), НПЗ „К.“ (заповедта, том I, л. 116 от документите към кората на делото[1]). На 30.06.2009 г. Общинският експертен съвет по устройство на територията (експертният съвет) е решил да се подготви заповед от кмета за изготвяне на изменението, след представяне на констативен нотариален акт (протокола, том I, л. 115 от документите към кората на делото). На 03.08.2009 г. кметът на СО е издал заповед, с която е допуснал да се изработи изменение на действащия подробен устройствен план (ПУП) за посочените имоти (заповедта, том I, л. 116 от документите към кората на делото).

 

[41] На 27.11.2009 г. наследниците на П. Г. са подали възражение срещу изготвяното изменение на ПУП, като са заявили, че с него не се е предвиждало обособяването на отделен УПИ за техния имот 1480 в рамките на имотните граници и са искали да се обособи такъв УПИ (възражението, том I, л. 111 от документите към кората на делото). На 26.01.2010 г. е имало ново заседание на експертния съвет, на което е било докладвано възражението на наследниците на П. Г. и собственици на имот 1480. Експертният съвет е уважил възражението (протокола, том I, л. 122 от документите към кората на делото).

 

[42] През юни 2010 г. район „Младост“ е уведомил наследниците на П. Г. за изработения проект за изменение на плана за регулация за УПИ V, VI, VII и XXXIV, кв. 6, местността „НПЗ „К.“ (уведомлението, том I, л. 123 от документите към кората на делото). На 15.07.2010 г. наследниците на П. Г. са подали ново възражение, като са заявили, че с проекта за техния имот е било предвидено ниско застрояване с малка етажност, докато в квартала допустимото застрояване е било високо с голяма етажност. Затова те са поискали проектът да се преработи и за техния имот да бъде предвидено средно високо или високо жилищно застрояване с пет, шест или повече етажи, в зависимост от нормативите за застрояване (възражението, том I, л. 112 от документите към кората на делото).

 

[43] На 16.09.2010 г. “М.“ ЕООД и „Н.-Н.“ ЕООД са решили да преобразуват „С.Б.“ ЕАД в „С.“ ЕАД (К.). С решението от „С.Б.“ ЕАД към К. са преминавали УПИ V и УПИ VII от кв. 6 по плана на София, местността „НПЗ-Изток м. К.“. Част от имот 1480 е попадала в УПИ V, а друга в УПИ VII. В решението изрично е било вписано обаче, че имот 1480 е бил собственост на трети лица, а не на „С.Б.“ ЕАД и затова не е преминавал към К. (протокола, т. I, л. 12 и 14 от документите към кората на делото. Тези документи са били изпратени от СРС, след като настоящият съд ги е изискал. Те погрешно не са били подредени в делото, а са били прикрепени към кората на делото).

 

[44] На заседание на 28.09.2010 г. експертният съвет е уважил възражението от 15.07.2010 г. на наследниците на П. Г.. Въпреки това на 01.11.2011 г. К. е поискал да се прекрати производството по изменение на ПУП. Затова на 08.12.2011 г. главният архитект на СО е издал заповед, с която го е прекратил (заповедта, том I, л. 114-126 от документите към кората на делото).

 

[45] През 2011 г. служители на Л. са изградили бетонов постамент, върху който са поставили контейнер, до който са изградили допълнителна малка постройка. Те са използвали сградата за свои служители, които са охранявали база „К.“ (показанията на свидетелите В.и П., том II, л. 430-433; снимките от сградата, том II, л. 291-295). Сградата е била изградена в югозападния край на имот 1480, кв. 6 по плана на НПЗ „ИЗТОК“, местността „К.“, на границата между този имот и съседния му от северозапад имот (скицата, том 2, л. 268).

 

[46] На 21.04.2011 г. К. И Л. са сключили договор, по който срещу възнаграждение Л. се е задължил да охранява съвета на директорите на К.. К. не е имал задължение да предоставя на Л. помещение за неговите служители (договора, том I, л. 24-26). Такива договори са били сключвани и впоследствие (договорите, том I, л. 27-35).

 

[47] За имот 1480, кв. 6 по плана на НПЗ „ИЗТОК“, местността „К.“ е бил определен кадастрален идентификатор 68134.4081.1480 (отговора на 4-та задача от съдебно-техническата експертиза, том II, л. 401-гръб). На 19.10.2015 г. на основание чл. 537, ал. 1 от ГПК помощник-нотариус Р.С.-П. е признала Г.Г., Н.И., Ц.П., Ю.В., П.В., В.Г., С.Г. и Г.Б. за собственици на имот с идентификатор 68134.4081.1480 (нотариалния акт, том I, л. 11-15 и л. 85-86; скицата, том I, л. 87).

 

[48] На 21.10.2016 г. В.Г. е подал молба до кмета на район “Младост”, с която е поискал да бъде премахната незаконно построената сграда в имота с идентификатор 68134.4081.1480 (молбата, том II, л. 267). По молбата районната общинска администрация е започнала проверка и е изискала от К. да представи документи за собственост на постройката и строителни книжа (писмата, том I, л. 121-123, и том II, л. 271-272). К. е отговорил, че не e ползвал сградата и е смятал, че тя като приращение е била собственост на собствениците на терена – жалбоподателя В.Г. (отговора, том II, л. 273).

 

[49] На 22.12.2016 г. Л. е подал искова молба срещу К. и наследниците на П. Г., в която е твърдял че е собственик на сградата в имот с идентификатор 68134.4081.1480 и е искал от съда да го признае за такъв спрямо ответниците (исковата молба, том II, л. 297-301). На 13.01.2017 г. Л. е представил копие от исковата молба пред общинската администрация на район „Младост“, извършваща проверката по законността на строителството на сградата (молбата, том II, л. 296).

 

[50] На 23.01.2017 г. В.Г., един от наследниците на П. Г., е подал заявление до кмета на СО и СОС. В него той е заявил, че е съсобственик на имот с идентификатор 68134.4081.1480, собствеността за който е била възстановена с решение на ОСЗГ за 1,845 дка, а за оставащите 0,175 дка собствеността не е била възстановена, защото тази част е попадала в улица. Затова той е поискал тези 0,175 дка да бъдат актувани за публична общинска собственост (заявлението, том I, л. 127-128 от документите към кората на делото).

 

[51] На 14.02.2017 г. кметът на район „Младост“ е изпратил до К. писмо, с което го е уведомил, че по повод заявлението на В.Г. е била извършена проверка и е било установено, че имот с идентификатор 68134.4081.1480 не е имал достъп до улицата поради изградена ограда. Според кмета оградата е била изградена неправомерно, защото не е съвпадала с границите на имота, включен в капитала на К.. Затова кметът е уведомил К., че: в едномесечен срок е следвало да измести оградата, която е била поставена в уличната регулация, по границата на имота, включен в капитала на К.; да поиска изменение на кадастралната карта, за да бъдат правилно отразени имотните граници (писмото, том I, л. 129 от документите към кората на делото).

 

[52] На 23.02.2017 г. кметът на район „Младост“ е изпратил на СО и СОС преписката, образувана по заявлението на В.Г. (писмото, том I, л. 130 от документите към кората на делото). На 09.03.2017 г. председателят на постоянната комисия по Устройство на територията, архитектурата, достъпна среда и жилищна политика на СОС е изпратил на главния архитект на СО за проверка и проучване писмото от 23.02.2017 г. на кмета на район „Младост“ (писмото, том I, л. 132 от документите към кората на делото).

 

[53] На 18.01.2019 г. кметът на район „Младост“ е изпратил писмо до В.Г., че първо е следвало да се урегулира имот с идентификатор 68134.4081.1480, след което да поиска от район „Младост“ да изготви предложение до СО за отчуждаване на 0,175 дка от имот с идентификатор 68134.4081.9436, попадащи в терен за улица (писмото, том I, л. 133 от документите към кората на делото). След възлагане от наследниците на П. Г. през юли 2019 г. е било изготвено геодезическо заснемане на наличната в имота дървесна растителност, както и мотивирано предложение за изменение на регулационния план (том I, л. 134-141 от документите към кората на делото). На 07.02.2020 г. кметът на район „Младост“ е изпратил до главния архитект на СО положително становище по искането за изменение на плана по отношение на имот с идентификатор 68134.4081.1480 (писмото, том I, л. 142 от документите към кората на делото).

 

[54] На 23.02.2020 г. Софийски районен съд е отхвърлил исковете на Л. срещу К. и наследниците на П. Г. за признаването му за собственик на сградата в имота с идентификатор 68134.4081.1480. Решението е влязло в сила на 05.06.2020 г. (решението, том II, л. 9-11).

 

[55] Л. е заплатил: 10,00 лева за съдебни удостоверения (том I, л. 47); 644,35 лева за държавна такса (том I, л. 52). Общо той е направил разноски за 654,35 лева (10,00+644,35).

 

[56] Ответниците физически лица са заплатили: 3 396,00 лева на адвокат за защита срещу иска на Л. (том I, л. 83); 2 640,00 лева за защита по иска на К. (том I, л. 307); 15,00 лева за съдебни удостоверения (л. 79 от документите, прикрепени към кората на том I); 200,00 лева за вещи лица (том II, л. 452). Общо те са направили разноски 215,00 лева, без адвокатските възнаграждения (15,00+200,00).

 

[57] К. е заплатил: 644,35 лева за държавна такса (том I, л. 289); 1 930,00 лева за вещи лица (л. 74 от документите, прикрепени към кората на том I; том II, л. 455, 475, 524); 5,00 лева за съдебни удостоверения (л. 75 от документите, прикрепени към кората на том I); 2 400,00 лева на адвокат (том II, л. 504-506). Така разходите му са за общо 6 129,35 лева (644,35+1 930,00+5,00+400,00+750,00+2 400,00).

 

2.        Обстоятелства, за които е събрана противоречива информация

 

[58] Л. е твърдял, че е изградил сградата в процесния имот през 1999 г. Съдът приема, че Л. е изградил сградата през 2011 г. поради следното: свидетелят В.е заявил, че през 2000 г. сградата вече е била изградена. Свидетелят Чобански е заявил, че към 2005 г. сградата е била изградена. И двамата свидетели са заявили, че сградата е била монолитна, масивна.

 

[59] Съдът установи обаче, че сградата не е била нито монолитна, нито масивна. Това безсъмнено се установява от снимките на л. 291-298 от том II. Снимките са били изготвени в производството относно законността на изграждането на сградата, образувано по молбата от 21.10.2016 г. на В.Г. (по-горе, пар. 45). Това прoтиворечие на показанията на двамата свидетели с установеното от съда, намалява значително доказателствената стойност на показанията на свидетелите. Затова съдът не им вярва, че сградата е била изградена към 2000 г. или към 2005 г.

 

[60] Най-ранната скица от действащия кадастрален план е от 23.06.2015 г. В нея е отбелязана сградата, изградена в процесния имот. Кадастралната карта и регистри за този квартал са били одобрени на 09.06.2011 г. (скицата, том II, л. 268). Липсват доказателства да има разлика в кадастралната карта по отношение на имот 68134.4081.1480 между отразеното в нея към 09.06.2011 г. и 23.06.2015 г., а и нито една от страните не е заявила да има такава разлика. Затова съдът приема, че сградата е била изградена в процесния имот през 2011 г.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[61] Ищецът Л. е предявил иск по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК за установяването спрямо ответниците физически лица, че той е собственик на недвижим имот. Същият иск е предявил и главно встъпилият К., който желае съда да установи спрямо Л. и останалите ответници физически лица, че той е собственик на същия недвижим имот.

 

[62] Л. и К. имат и искане по чл. 537 от ГПК за отмяната на констативния нотариален акт на ответниците физически лица.

 

1.         По иска по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК на Л.

 

[63] Съгласно чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК, всеки може да предяви иск за установяване съществуването на едно правно отношение. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. Л. да е собственик на недвижим имот; 2. той да иска това да бъде установено спрямо ответниците.

 

[64] Л. е заявил, че е придобил собствеността на имота чрез давностно владение. Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години (чл. 79, ал. 1 от ЗС). Следователно, за да е придобил Л. собствеността, е необходимо: той да е владял имота; владението му да е продължило 10 години.

 

[65] Съгласно чл. 68 от ЗС, владението включва в себе си: обективен елемент - упражняване на фактическа власт; и субективен елемент - намерение за своене. Предполага се, че владелецът държи вещта за себе си, освен ако се докаже, че я държи за другиго (чл. 69 от ЗС). В хипотеза, в която основанието за първоначалното установяване на фактическа власт върху имота показва държане, а не владение само за себе си, презумпцията по чл. 69 от ЗС се счита за оборена. Само в хипотеза, в която владението е започнало на основание, което изключва правата на собствениците, намерението за своене се предполага (ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС).

 

[66] В случая съдът установи, че Л. е построил постройката в процесния имот през 2011 г. и я е ползвал, като тя е била изградена върху малка част от имота. Съдът не установи Л. да е ползвал самия поземлен имот. Липсва първата предпоставка за признаването на Л. за собственик – да е упражнявал фактическа власт върху имота. Затова съдът отхвърля иска му.

 

2.         По исковете по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК на К.

 

[67] К. е предявил тези искове срещу Л. и ответниците физически лица. Предпоставките за уважаването на исковете са: К. да е собственик на недвижимия имот; 2. той да иска това да бъде установено спрямо ответниците. К. твърди, че е собственик на имота на основание правоприемство от общинско дружество, евентуално чрез давностно владение.

 

[68] Съдът установи, че К. не е придобил процесния имот. Това е така, защото няколко години преди праводателите на К. да са придобили всички акции на „С.Б.“ ЕАД, СОС е извадил от капитала на „С.Б.“ ЕАД процесния имот (по-горе, пар. 32-33).

 

[69] СОС е имал правомощието да го направи. Това е така, защото СОС е имал правото да упражнява правомощията на общото събрание на акционерите при едноличните търговски дружества с имущество на СО (чл. 4 от Наредбата на Столичен общински съвет за управлението на едноличните търговски дружества с общинско имущество от 21.04.1993 г. (отм)). СОС е упражнил това свое право, като е взел решение за изваждането на процесния имот от капитала на „С.Б.“ ЕАД, като последващите действия, за да поради правно действие решението, са били извършени (по това въобще не се е спорило). Също толкова съществено, дори праводателите на К. - двете дружества, закупили акциите на „С.Б.“ ЕАД - изрично са приели в решението си за преобразуване на „С.Б.“ ЕАД в К., че процесният имот не е бил от капитала на „С.Б.“ ЕАД и той не е преминавал към К. (по-горе, пар. 43).

 

[70] След като процесният имот не е бил в капитала на „С.Б.“ ЕАД към момента на закупуването на акциите му от праводателите на К., е без правно значение за спора, дали решението на ОСЗГ-Младост за възстановяването на собствеността на наследниците на П. Г. за процесния имот е законосъобразно. Затова съдът не го обсъжда. Спорът е не дали ответниците физически лица са собственици на имота, а дали К. е такъв.

 

[71] Съдът приема и, че К. не е придобил процесния имот чрез давностно владение. Това е така, защото съдът не установи други обстоятелства, които да установяват фактическа власт на К., освен че:

1. процесният имот е бил ограден от оградата, ограждаща имота на К.;

2. камиони, използващи стоковото тържище на К., са преминавали през процесния имот. Тези две обстоятелства обаче, не са достатъчни съдът да приеме, че К. е упражнявал фактическа власт върху процесния имот. Затова съдът приема, че К. не е упражнявал фактическа власт върху имота.

 

[72] Дори К. да е упражнявал фактическа власт върху процесния имот, той не го е правил за себе си. Ако го беше правил за себе си, или пък ако праводателите му са го правили:

1.        през 2009-2010 г. праводателят на К. и К. биха възразили в административната процедура по изменение на строителния и регулационен план, че ответниците физически лица не са били собственици на имот 1480 и не са могли да възразяват срещу проектите за изменения, но праводателят му и К. не са го направили (по-горе, пар. 41-42);

2.        при преобразуването през 2010 г. на „С.Б.“ ЕАД в К. процесният имот щеше да премине към К., а той изрично е бил изключен от имотите, преминаващи към К. (по-горе, пар. 43);

3.         през 2016 г. К. не би признал пред СО в процедурата относно законността на строителството на сградата в процесния имот, че той не я е ползвал и тя е била собственост на собствениците на процесния имот. Тези три обстоятелства са напълно достатъчни съдът да приеме, че презумцията за евентуално държане на имота за себе си от К. е оборена (по-горе, пар. 48).

 

[73] Не са налице предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля. Предвид това, че съдът отхвърля исковете на ищците не е необходимо той да се произнася по исканията им за отмяна на нотариалния акт на ответниците физически лица.

 

          3. По разноските

         

[74] Ответниците физически лица търсят разноски. Те са направили такива за 215,00 лева и са заплатили 3 396,00 лева за адвокат за защита по иска на Л. и 2 640,00 лева по иска на К..

 

[75] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете изцяло. Затова съдът осъжда Л. да заплати на ответниците физически лица 107,50 лева разноски по делото и 3 396,00 лева адвокатско възнаграждение, а К. да им заплати 107,50 лева разноски по делото и 2 640,00 лева адвокатско възнаграждение.

Съдия: