Определение по дело №867/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявен е иск за заплащане на сумата от 236 000 лв. съгласно договор за сътрудничество от 28.12.2010 г. и запис на заповед, издаден на 28.12.2010 г.

Ищецът Община К., представляван от Кмета на Община К., сочи в исковата молба, че с договор за сътрудничество, сключен на 28.12.2010 г. между страните, се постигнала договореност, с цел подобряване на сградния фонд и създаване на по-добри условия на децата в детската градина, “ОЦК” – Г. да финансира Община К. със сумата 236 000 лв. Твърди се, че сумата се предоставяла за извършването на строително-ремонтни работи, изразяващи се в основен ремонт на ЦДГ “Райна Княгиня” – Г.. По силата на договора ответникът поел задължението в срок до 30.06.2011 г. да преведе по сметка на ищеца посочената сума. За обезпечаване на поетото задължение, “ОЦК” – Г. издало запис на заповед за сумата от 236 000 лв. От изложеното било видно, че ответникът дължал на ищца към датата на завеждане на исковата молба сумата в размер на 236 000 лв., представляваща неизплатена такава съгласно поетото с договор за сътрудничество задължение. Въпреки отправените неформални покани към ответника за изплащане на задължението същото не било изпълнено. Моли съда дÓ постанови решение, с което да осъди “ОЦК” – Г. да заплати на Община К. сумата в размер на 236 000 лв., представляваща неизплатена такава съгласно поетото с договор за сътрудничество задължение, както и направените по делото разноски. В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява.

Ответникът “ОЦК” – Г. не е изпратил отговор на основание чл.367 от ГПК и не взема становище по предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 28.12.2010 г. страните по делото сключили споразумение, наименовано договор за сътрудничество, съгласно което “ОЦК” – Г. се задължило да финансира Община К. със сумата 236 000 лв., която се предоставяла за извършването на строително-ремонтни работи, изразяващи се в основен ремонт на ЦДГ “Райна Княгиня” – Г.. В т.3 от договора било предвидено, че Община К., като възложител по смисъла на Закона за обществените поръчки, ще проведе процедура за избор на изпълнител на дейностите в т.1. Уговорено било също за обезпечаване на задължението от 236 000 лв. “ОЦК” – Г. да издаде запис на заповед в полза на Община К. и такъв бил издаден на същата дата - 28.12.2010 г., и подписан от изпълнителния директор на ответното дружество.

Във връзка със сключения договор Управителният съвет на “ОЦК” – Г. на свое заседание от 28.12.2010 г. приел решение, с което упълномощил изпълнителния член на съвета да предприеме действия за изпълнение на постигнатите договорености по договора за сътрудничество с Община К..

При тези данни съдът намира, че предявеният иск за заплащане на сумата от 236 000 лв. е неоснователен и недоказан. Съгласно чл.20 от ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, а отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността. По своя характер договорът за сътрудничество е двустранен и възмезден, тъй като предполага наличието на права и задължения и за двете страни за постигане на признат от закона взаимен материален интерес. В случая страните са сключили договор, наименован договор за сътрудничество, съгласно който ответното дружество е поело задължението да заплати на ищеца сумата от 236 000 лв., но не е уговорена насрещна престация за Община К., която би квалифицирала договора като двустранен и възмезден. Ето защо се налага извода, че се касае не за договор за сътрудничество, а за обещание за дарение по смисъла на чл.226, ал.1 от ЗЗД, което не произвежда действие, респ. поетото задължение не може да бъде осъществено принудително. В тази връзка не може да се приеме, че задължението за организиране на процедура по Закона за обществените поръчки представлява насрещна престация по договора, тъй като същото не е еквивалентно на поетото от ответното дружество задължение и на практика представлява съдействие за изпълнение на основното задължение на ответника да заплати посочената сума. Очевидно в случая е налице дарствено намерение от страна на ответното дружество, но волята на страните не е била да сключат договор за дарение, тъй като съгласно чл.225, ал.1 от ЗЗД дарителят отстъпва веднага нещо на дарения, който го приема. Т.е., при договора за дарение вещта или парите се отстъпват веднага, в момента на сключване на договора, докато в настоящата хипотеза ответното дружество е поело задължение да изплати уговорената парична сума, като в записа на заповед е посочен и срокът за заплащането й – 30.06.2011 г. Поради тази причина сключеното между страните споразумение не е договор за дарение, а обещание за дарение, което не произвежда действие, а предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Водим от изложеното и на основание чл.226, ал.1 от ЗЗД, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Община К., Г., Б.Б. № 41, с ЕИК * против “ОЦК” – гр.К., Б.Б. № 1., с ЕИК * иск за заплащане на сумата от 236 000 лв. по договор за сътрудничество от 28.12.2010 г. и запис на заповед с дата на издаване 28.12.2010 г., като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: