№ 247
гр. София, 27.01.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Веселина Ставрева
Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Веселина Ставрева Въззивно частно
наказателно дело № 20231100600013 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
Образувано е по постъпила жалба от А. П. П. против Определение от
20.09.2022г. по НЧД№10840/2022г. по описа на СРС, НО, 12-ти състав, с
което е потвърдено Постановление от 07.06.2022г. за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство №15206/2021г. по
описа на 03 РУ СДВР, пр.пр.№25516/2021г. по описа на СРП.
В сезиращия въззивния съд акт се настоява първоинстанционното
определение да е неправилно и необосновано. Посочва се СРС да не е
извършил анализ на събраните по делото доказателства, поради което е и
достигнал до неправилен правен извод. Като неоснователни се обосновават
вижданията на предходната инстанция да приеме, че К.С. е действала като
представител на „К.С.“ ЕООД, а не в лично качество. Набляга се на факта, че
продавачът на недвижимия имот не е упълномощавал С. като негов
представител, стоп-депозита не е уговарян като комисионна, а като част от
продажната цена. Приема се при правилен анализ на договора за стоп-
депозит, а именно че последният се връща, ако банката не отпусне на
купувача ипотечен кредит на апартамента, съдът е щял да стигне до верен
извод за вината на С.. Предвид тези съображения, се моли за отмяна на
първостепенния съдебен акт и постановлението на прокуратурата и връщане
на делото със задължителни указания на СРП.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-ТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, след
като разгледа подадената жалба и прецени материалите по делото, констатира
следното:
Жалбата, с която е сезиран въззивният съд е депозирана в
законоустановения срок и от надлежно легитимиран субект, доколкото П. е
1
пострадал от престъплението, за което е образувано наказателното
производство, поради което и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, се явява неоснователна.
От фактическа страна първият съд не е направил усилия да изложи
фактология по делото, което следва да се посочи като упрек. Това, че
приеманата за вярна фактическа картина е съотносима с доказателствата по
делото, по необходимост налага пресъздаване на това, което приема
първоинстанционният съд, за да може и въззивната инстанция на свой ред да
прецени и стойността на определението на проверявания съд. Въпреки това,
следва да се посочи, че в оспорваното постановление, прокурорът, за разлика
от СРС, е пресъздал изключително подробна обстоятелствена част. СРП
правилно е установила стеклите се събития, поради което и въззивната
инстанция напълно се солидаризира с изложената фактология и не намира за
нужно да я преповтаря.
Досъдебното производство е образувано на 06.10.2021г. на осн. чл.212,
ал.1 от НПК за престъпление по чл.206, ал.1 от НК за това, че от 23.02.2021г.
до 12.03.2021г., в гр.София, противозаконно са присвоени чужди движими
вещи - парична сума в размер на 3000лв. /три хиляди лева/, която деецът
владее.
С Постановление от 07.06.2022г. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство №15206/2021г. по описа на 03 РУ
СДВР, пр.пр.№25516/2021г. по описа на СРП на осн. чл.243, ал.1, т.1, вр.
чл.24, ал.1, т.1 от НПК, било прекратено, поради липса на извършено
престъпление както по чл.206, ал.1 от НК, така и на друго престъпление
срещу собствеността.
С оспорваното в настоящето производство Постановление на СРП,
наблюдаващият делото прокурор, след като подробно е описал стеклата се
фактология, е преценил, че няма данни от поведението на Стефанова да се
изведе противозаконен отказ да върне посочената по-горе сума по стоп-
депозита. Съществено място прокуратурата е отделила на анализ
обективните и субективни елементи на престъплението по чл.206, ал.1 от
НК в казуса. След извършването на същия е прието, че Стефанова е
считала П. за неизправна страна по договора, че последният е можел да
получи кредитиране от друга банка или при други условия от предпочитаната
от него банка. В този смисъл, представителят на държавното обвинение е
възприел виждане, че се касае за гражданско-правни отношения, които
подлежат на разрешаване по реда на ГПК. С тези доводи било мотивирано
прекратяване на наказателното производство на осн. чл.243, ал. 1, т.1, вр.
чл.24, ал. 1, т. 1 от НПК.
С Определението си, СРС е възприел, че Постановлението на
наблюдаващия досъдебното производство прокурор, е законосъобразно и
обосновано. Едноличният съдия е споделил изводите на СРП за липса на
данни за извършено престъпление по чл.206 от НК. Обсъдил е наличието
според него също на облигационни правоотношения между П., „С. 19“ ЕООД
2
и „К.С.“ ЕООД. Счетено е, че С. е действала като представител на „К.С.“
ЕООД, в каквото качество е и приела процесната сума по стоп-депозита.
С оглед изложеното, този съд приема от правна страна следното:
Въззивният съд се солидализира с макар и лаконичните мотиви на
районния съд, обосновали потвърждаване на атакуваното постановление на
СРП досежно липсата на обективна и субективна страна на престъплението
по чл.206 от НК, предвид на следното:
„Обсебването” спада към групата на престъпните присвоявания, уредени
в глава V от НК /”Престъпления против собствеността”/. Негов непосредствен
обект са обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване
правото на собственост върху движими вещи, които деецът владее или пази,
независимо от това дали по волята на договарящите страни те са родово или
видово определени. Парите дефинитивно са родово определени, заместими
движими вещи, на които законът е признал функцията на общ изразител на
стойност и на платежно средство, поради което могат да бъдат предмет на
обсебване. Именно такъв вид заместими по естеството си вещи са предмет на
обсъжданото престъпление.
„Присвояването” е акт на противозаконно юридическо или фактическо
разпореждане с чуждо имущество в свой или чужд интерес, като може да се
извърши както с действие, така и с бездействие. Важно е да се посочи
особеният субективен елемент на присвояванията, а именно промяната на
намерението на дееца от това да владее или пази повереното му имущество
правомерно, в такова да се разпорежда с него в свой или чужд интерес
противозаконно, в разрез с изначално предвиденото правно основание. Като
част от тази група престъпления, обсебването по чл.206 от НК притежава
описаните характеристики като наред с тях разкрива и свои специфични
особености.
Специфичното за този вид престъпно поведение е, че движимата вещ се
намира във фактическата власт на дееца на определено правно основание –
договорно правоотношение /както е в казуса/, акт на държавен орган и др.
Престъплението е резултатно, като неговата довършеност се обуславя от
засягането възможността на собственика на вещта да упражнява спокойно и
безпрепятствено всички правомощия, съдържащи се в правото му на
собственост върху нея – да я владее, да се разпорежда с нея и да я ползва.
Особен е субектът на деянието като той може да бъде единствено лице, което
притежава фактическата власт върху предмета на посегателство на правно
основание. Единствената възможна форма на вина е пряк умисъл, като във
волево отношение извършителят цели противозаконното разпореждане да
бъде в негов или чужд интерес.
Тези правни характеристики на престъплението „обсебване”, подведени
под конкретната фактическа обстановка, описана от СРП, ведно с
възраженията на П., извеждат следното:
Съгласно трайно установената практика на висшата инстанция,
3
присвояването на чужди пари предполага недвусмислено манифестиране на
промяна на отношението към тях като към свои, което се обективира не само
когато деецът не отчете получени суми, но и когато откаже да ги върне /р.
№462/2014г. по н.д. №1459/2014г. на I-во н.о./, какъвто е и настоящия случай.
Безспорно такъв отказ е налице от страна на С., но това й поведение не прави
автоматично деятелността й, макар и противоправна, престъпна.
Видно от доказателствата по делото, протоколът за стоп-депозит уговаря,
че купувачът /П./ предава на „К.С.“ ЕООД, представлявано от С. процесната
сума от 3000лв. /три хиляди лева/, като депозит за подписване на договор за
покупко-продажба на имота /най-вероятно се има предвид предварителен
договор за покупко-продажба/. В края на стр.1 от договора е налице неясна
клауза, според която: „При сключване на договора, оставеният стоп-депозит
се включва в предварително прлатената сума по предварителен договор/ се
връща на купувача“. От тълкуването вероятно й следва, че тази сума или се
приспада от договорената продажна цена между страните „С. 19“ ЕООД и П.
или се връща на купувача.
На стр.2 от същия документ е отразено, че при неявяване на купувача
или отказ да сключи договор за покупко-продажба, връщане на депозита не се
дължи, освен в случай на отказ на банката да отпусне на капувача ипотечен
жилищен кредит. Процесният протокол е подписан от управителя на „С. 19“
ЕООД и П., а разписката, удостоверила плащането – от П. и от С. като
представител на „К.С.“ ЕООД и като „пълномощник“ на продавача.
На база на тези договорни отношения, няма как да възникнат престъпни
присвоителни такива от страна на когото и да било. Следва да се подчертае,
че освен този документ, между страните са налични определени уговорки,
съпровождаща кореспонденция /по мейл, по вайбър/, както и устно
удължаване на срокове, които обаче не са част от процесния протокол, който
дори не би могло да се приеме, че е с характер на договор. Това разбира се е
предмет на разсъждания от гражданския съд. Конкретните клаузи тук не
посочват нито, че се касае за една конкретна банка „Пощенска“, нито че
купувачът следва да се ангажира именно с нея. Това, че благодарение
съдействието на трето лице, П. е насочен именно там, не променя посоченото
в протокола, тъй като е възможно „банката“ да е общо понятие за такъв вид
институция. Не е уговорено и при какви условия, на какъв етап следва да е
отказа на банката за финансиране – на акт 14, акт 15, или след въвеждане в
експлоатация.
Категоричен факт е, не само от показанията на управителя на
строителното дружиство, но и от липсата на пълномощно по делото, че С. не
е негов пълномощник. Поне не съобразно нормите на ЗЗД или Търговския
закон. Друг е въпроса, че е напълно възможно страните да са приели, че
пълномощията са само досежно приемането на процесната сума и не са
уредени в писмен вид. Отново е въпрос на двояко тълкуване, което е
задължение на съда по ГПК. Няма спор, че поведението на С. е некоректно,
4
вкл. и от граждноско-правен смисъл, и вероятно би могло да се обоснове като
неоснователно обогатяване, но не би могло да се подведе под хипотезата на
чл.206, ал.1 от НК. П. е трябвало да бъде по-внимателен при подписването на
документи преди сключването на предварителния договор, тъй като не би
могло да се очаква, че С. или който и да било друг, ще направят тълкуване
само и само с цел да не върнат споп-депозита. Въпреки това, именно това се е
случило на практика, но наказателният съд не би могъл да въведе ред, а П.
следва в действителност да се обърне към правните възможности по ГПК.
Така мотивиран и на осн. чл.243, ал.7 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 20.09.2022г. по НЧД№10840/2022г.
по описа на СРС, НО, 12-ти състав, с което е потвърдено Постановление от
07.06.2022г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство №15206/2021г. по описа на 03 РУ СДВР, пр.пр.№25516/2021г.
по описа на СРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Препис от настоящето Определение да се изпрати на СРП, на
пострадалия А. П. П..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5