№ 2387
гр. Варна , 07.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на седми юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501638 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК и е образувано по частна
жалба № 11 979 от 18.06.2021 година, подадена от А. И ИР. Л., чрез адв.И.
против Определение № 181 от 11.06.2021 година на Съдия по вписванията
при Агенция по вписванията, с което е отказано вписването на Брачен
Договор № ************* година на нотариус Св.Димова.
В жалбата се твърди, че определението е неправилно и не почива на
такова тълкуване на закона.Излага се, че съвсем в противоречие с наЛ.чните
доказателства решаващия съдия е приел, че искането се явява неоснователно,
т.к. Л.цата не са български граждани; че техните имуществени отношения се
определят от тяхното отечествено право и че българското законодателство не
е приложимо в случая.Според жалбата двамата моЛ.теЛ. са постоянно
пребиваващи на територията на Р България, че процесните имоти също не
намират тук и че по този начин те и двамата определят приложимото право –
а именно българското.Като се прилага извадка от СК на Казахстан, се
настоява съдът да отмени отказа и да разпореди вписване на Брачния договор.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
От материаЛ.те по делото е видно, че на 07.06.2021 година между
моЛ.теЛ.те рина и АНДР. Л. е бил сключен Брачен договор, по силата на
които двамата са опредеЛ.Л. имуществените си отношения, конкретно по
отношение на апартамент, находящ се в град Варна, *************Също те
уговориЛ., че при спорове следва да се приложи и българското
законодателство.
Вписването му в АВ-Варна било отказано със съображения, че страните
следва да приложат отечественото си право, което е разЛ.чно от българското,
1
както и че е резонна намесата на общинските власти, които следва да
уведомят Агенцията по вписването за наЛ.чието на такъв договор.
Становището на съда е следното:
Определението се явява неправилно и съображенията за това се крият
основно в закона.
С нормата си в чл.18 от СК се въвеждат три режима на брачен съюз –
законов, на разделност и договорен.Възприемането на последния означава, че
партньорите са избраЛ. да уредят отношенията си с брачен договор – това
правило е ваЛ.дно както за бъдещи , така и за настоящи съпрузи.За целта в
Агенцията се създава специален регистър, които се попълва въз основа на
заявление от съответната Община, в района на която е сключен бракът.
В конкретния случай обаче фактите са разЛ.чни и се обуславят от
обстоятелството, че двамата моЛ.теЛ. са вече сключиЛ. брачен съюз, което е
станало на 19.08.2001 година в Казахстан, но и че двамата също така са със
статут на постоянно пребиваващи на територията на Р България.
Съгласно чл. 79, ал. 3 КМЧП имуществените отношения между
съпрузите се уреждат от правото, приложимо към техните Л.чни
отношение, т. е. от тяхното общо отечествено право, а в случая страните
са представиЛ. споразумение за избор на приложимо право при уредба
на имуществените си отношения по повод брака /чл. 79, ал. 4 КМЧП/,
поради което сключеният съобразно българското законодателство
брачен договор не се явява в противоречие със закона.Тъй като Брачния
договор се явява е действителен независимо, че касае уредба по повод
на брак, сключен в Р Казахстан, и независимо, че страните не са
представиЛ. пред съда споразумение за избор на приложимо право при
уредбата на имуществените си отношения по повод на брака съгласно
чл. 79, ал. 4 КМЧП, подписаният и нотариално заверен брачен договор
съобразно българското право се явява приложим при уреждане на
имуществените им отношения на територията на РепубЛ.ка България и
поражда действие.Нормите на чл. 79, ал. 3 и ал. 4 КМЧП намират
приложение, когато отношението е с международен елемент, а той при
съпружеските имуществени отношения може да приеме разЛ.чна форма
- разЛ.чно гражданство на съпрузите, еднакво гражданство на
2
съпрузите, но общо обичайно местопребиваване след сключването на
брака в държава, разЛ.чна от държавата на общата им националност,
иЛ. дори обичайно местопребиваване само на единия от съпрузите в
друга държава, разЛ.чна от държавата на общото им
гражданство.Според чл. 80 КМЧП изборът на приложимо право трябва
да бъде в писмена форма с дата и подпис на съпрузите. Както по
отношение допустимостта, така и по въпроса за съгласието за избора,
регламентацията на автономията на волята при имуществените
отношения между съпрузите е специална спрямо регламентацията й в
областта на договорите с международен елемент. Съгласието за избор
на приложимо право трябва да бъде изрично и не може да бъде изведено
конклудентно от поведението на страните. Формата на съгласието
задължително трябва да бъде писмена. Писмената форма се въвежда в
качеството на форма за действителност (ad solemnitatem) на
споразумението за избор. Нито обстоятелствата, при които е сключен
бракът, нито последващи данни, например наЛ.чието на пророгационна
клауза за избор на компетентен съд за решаване на спорове, могат да
бъдат меродавни за волята на страните да подчинят имуществените си
отношения на избран от тях статут. Това обаче не означава, че
съпрузите следва да направят нарочно волеизявление за избор на право.
Изводът даЛ. при сключването на Брачен договор същите са избраЛ.
приложимо право, се прави при тълкуване на обективираните в
договора волеизявления. Аргумент за изложеното се извЛ.ча и от
нормата на чл. 93, ал. 1 КМЧП, според която изборът на приложимо
право в договорните отношения трябва да бъде изричен иЛ. да следва
ясно от разпоредбите на договора.Следователно в случаите когато,
съпрузите имат постоянно местопребиваване /местожителство/ на
територията на РепубЛ.ка България имуществените им отношения се
уреждат по българското право. В договора не Л.псва уредба, касаеща
възможността за избор на приложимо право – напротив от текста на
чл.17 от Брачния договор става ясно, че страните са се уговориЛ.
изрично, че споровете прилагат действащото българско
законодателство.Това е така и защото съпрузите могат на осн.чл.79
ал.4 от КМЧП да изберат за уреждане на имуществените си отношения
приложимо право, ако това е допустимо от правото, определено в ал. 1
3
и 2.По делото са биЛ. представени извадки от СК на Р Казахстан, от
които е видно, че тези отношения намират регламентация и там.
В случая съдът приема, че Съдията по вписванията ще следва да
тълкува съдържанието на брачния договор, за да установи, даЛ. с него
се уговаря прехвърлянето иЛ. учредяването на вещни права върху
недвижими имоти между съпрузите, а такива са наЛ.це.Възможни са
хипотези, в които между съпрузите не се уговаря разпореждане с права.
Такива са хипотезите на преобразуване на Л.чно имущество,
предвидени в чл. 23 от СК и чл. 21 от СК от 1985 г. (отм.). Такива
уговорките на съпрузите имат установително, а не прехвърЛ.телно
действие в отношенията им. Те съдържат съгласието на съпрузите
относно факти, на които законът придава правно значение - че
определени вещни права, придобити по време на брака при действието
на СК иЛ. определени вещи, права върху вещи и парични влогове,
придобити по време на брака при действието на отменения СК, не са
част от съпружеската имуществена общност, а са Л.чно имущество на
единия съпруг, защото са придобити с негово Л.чно имущество, според
предвиденото определение за Л.чно имущество (чл. 22 от СК и чл. 20 от
СК от 1985 г. (отм.).От правно значение е и обстоятелството, че се касае
за вече сключен брачен съюз, а не за предстоящ такъв .С оглед
дадения отговор на правния въпрос настоящият състав намира частната
жалба за основателна.
Предвид горното, ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 181 от 11.06.2021 година година на Съдия
по вписванията при ВРС Н.И., с което е отказано вписване на Брачен Договор
№ ************* година на нотариус Св.Димова, по частна жалба № 11 979
от 18.06.2021 година, подадена от А. И ИР. Л., чрез адв.И..
УКАЗВА на Съдията по вписванията към Агенция по вписванията при
ВРС Н.И. да извърши исканото вписване на Брачен Договор №
************* година на нотариус Св.Димова.
4
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5