№ 11889
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110160376 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „****“ ЕАД срещу Е. Ч. Н., с която са
предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 13 172.32 лв. –
главница по Договор за кредит № ****/07.06.2011 г., ведно със законната лихва от
21.06.2022 г. до окончателното плащане; 852.61 лв. – възнаградителна лихва за периода от
07.06.2011 г. до 21.11.2016 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 33339/2022 г. по описа на СРС, 85 състав.
Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото
производство.
Ищецът твърди, че договорът е сключен между „****“ ЕАД и ответницата и по него
й е предоставен потребителски кредит в размер 20 403.60 лв., като тя е поела задължение да
върне сума в общ размер на 32 346 лв. на анюитетни месечни вноски – всяка в размер на
269.55 лв., дължими в периода от 07.07.2011 г. до 07.06.2017 г. Излага, че ответницата не е
погасила пълните вноски съгласно уговорения погасителен план. Сочи, че с Приложение №
1 към Договор за цесия от 21.11.2016 г. кредиторът е цедирал вземанията си по договора на
ищеца, за което длъжникът е надлежно уведомен, евентуално – следва да се счита уведомен
в хода на съдебното производство с получаване на исковата молба и приложеното към нея
Уведомление за извършено прехвърляне на вземания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва истинността на договора. Сочи, че в
него има прикрити и поправени полета. Твърди, че погасителният план не съдържа нейни
1
подписи и също има поправки. Оспорва усвояването на кредита при твърдения, че
представеното Съгласие за директен дебит от 07.06.2011 г. не съдържа неин подпис и в него
има корекции и забелвания. Релевира възражение за нищожност на договора поради
противоречие със закона. Счита, че са нарушени разпоредби на ЗПК, защото липсва
представена преддоговорна информация по чл. 5 ЗПК и договорът не съдържа основни
реквизити, посочени в чл. 11 ЗПК. Оспорва размера на претендираната главница. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски за исковото и заповедното производство.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 33339/2022 г.
по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4
ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и
субективни предели на заявлението и издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Предвид изложените в исковата молба фактически твърдения исковете са с правно
основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД. Тяхната
основателност предпоставя установяването от ищеца при условията на пълно и главно
доказване на следните обстоятелства: наличието на действително правоотношение по
Договор за кредит № ****/07.06.2011 г., сключен между ответницата и „****“ ЕАД и
неговото съдържание, включително наличието на валидна уговорка за възнаградителна
лихва; изпълнение на задълженията на „****“ ЕАД по договора, включително предаване на
заемната сума; изискуемост на вземанията; размера на вземанията; прехвърляне на
вземанията в полза на ищеца; уведомяване на длъжника за извършената цесия; настъпване
на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност. При
доказване на горните факти в тежест на ответницата е да установи плащане на
задълженията.
По делото е представен подписан от двете страни Договор за отпускане на
потребителски паричен кредит № ****/07.06.2011 г., сключен между „****“ АД в
качеството на кредитор и Е. Ч. Н. в качеството на кредитоискател за сумата от 20 403.60 лв.,
при уговорени годишен лихвен процент в размер на 9.992 % и годишен процент на
разходите в размер на 11.17 %. Част от същия документ са Общите условия за предоставяне
на потребителски паричен кредит от „****“ АД. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Общите условия
потребителят се задължава да върне цялата договорена сума по отпуснатия паричен кредит
заедно с лихвите, таксите и разноските по него в сроковете и при условията, указани в
договора, на вноски, броят, размерът и падежът на които следва да бъдат посочени в
договора, без да е необходимо никакво допълнително предизвестие в тази връзка. В
договора е посочено, че кредитополучателя следва да върне кредита на 120 месечни вноски,
2
всяка в размер на 269.55 лв., като първата вноска се дължи на 07.07.2011 г. Съгласно чл. 7,
ал. 1 от Общите условия за предоставения паричен кредит потребителят дължи лихва,
месечният размер на която е включен в раздела „месечна сума“ на договора, като дължимата
лихва, която е фиксирана за целия срок на паричния кредит, се начислява от датата на
превеждане на сумата по паричния кредит по банковата сметка на потребителя.
Поради оспорване от ответницата на авторството на договора – в частта относно
подписите, положени от нейно име, е открито на основание чл. 193 ГПК производство по
проверка на автентичността му в посочената част. Ищецът е представил оспорения
документ в оригинал и съдът е констатирал неговата частична идентичност с първоначално
представения заверен препис, като разликите се изразяват в непълнота на името на
кредитния посредник и в липсата в преписа на един от подписите за потребител. Въпреки
изричните указания до ответницата, дадени с Определение № 13449/10.04.2019 г., че носи
доказателствената тежест да установи неавтентичност на документа в оспорената част и че
не сочи доказателства, за което е уведомена със съобщение, връчено на 19.04.2023 г., в
откритото заседание нейният процесуален представител заявява, че няма да прави
доказателствени искания съобразно указаната му доказателствена тежест. Следователно
оспорването на автентичността на договора е останало недоказано, което наред с
обстоятелството, че същият е представен по делото в оригинал, е причината съдът да го
ползва при изграждане на фактическите и правните си изводи по делото.
Представен е в заверен препис и в оригинал подписан от двете страни Погасителен
план към Договор за потребителски кредит № ****/07.06.2011 г. От него е видно, че
кредитополучателят се е задължил да върне сума в общ размер на 32 346 лв. на 120 месечни
анюитетни погасителни вноски, всяка в размер на 269.55 лв., дължими в периода от
07.07.2011 г. до 07.06.2021 г. В откритото заседание съдът констатира частична идентичност
между преписа и оригинал, като разликите се свеждат до непълнота в преписа на изписаното
имена на служителя, подписал погасителния план, и липса на подпис на потребителя в
преписа. Тези разлики очевидно се дължат на ксерокопирането и не засягат съдържанието
на документа, поради което липсват пречки той да бъде ползван като доказателство по
делото.
Съгласно чл. 2, ал. 5, изр. 1 от Общите условия „УКФ“ отпуска паричния кредит чрез
превеждане на паричната сума в банкова сметка, посочена от потребителя, в банка „****“
АД. В случая липсват преки доказателства за усвояване на заемната сума от ответницата, но
са събрани косвени такива – представен от нея документ за открита банкова сметка, по която
да се преведе заемната сума, и Съгласие за директен дебит по тази сметка за погасяване на
дължими суми /редовни и просрочени/ по потребителски кредит ****. Съгласието за
директен дебит е представен по делото в заверен препис и в оригинал, като последният
съдържа подпис на ответницата и е приет като писмено доказателство по делото без
оспорвания от нейна страна. Съдът намира, че тези писмени доказателства съвкупно
обуславят извод, че ответницата е усвоила заемната сума по договора.
По изложените съображения съдът намира, че по делото е доказано сключването на
3
процесния договор за кредит между „****“ АД в качеството на кредитор и ответницата в
качеството на кредитополучател.
Сключеният между страните договор за кредит попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и
има характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат
разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК.
Съдът намира, че в случая договорът отговаря на всички императивни изисквания на
ЗПК и не съдържа неравноправни клаузи. Възражението на ответницата, че не е изпълнено
изискването за предоставяне на потребителя на преддоговорна информация, е
неоснователно, защото по делото е представен в оригинал Стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити – Приложение № 2 към чл. 5,
ал. 2 ЗПК, неоспорен от ответницата. Възражението, че договорът не покрива минималните
изисквания за съдържание на договор за потребителски кредит, поради което е нищожен, е
бланкетно, и не кореспондира на съдържанието на конкретния договор.
Поради изложеното съдът намира, че „****“ АД и ответницата са били обвързани от
валиден договор за потребителски кредит, по който за ответницата е възникнало задължение
за връщане на заемна сума в общ размер на 20 403.60 лв. и заплащане на възнаградителна
лихва за исковия период в размер на 8 972.66 лв., който размер се изяснява от погасителния
план.
В случая ищецът претендира вземания в по-малки размери от установените, като
обосновава качеството си на кредитор при твърдения за извършена цесия. С Определение №
11694/27.03.2023 г. е обявено за безспорно сключването между ищеца и „****“ ЕАД на
Договор за цесия от 21.11.2016 г., с Приложение № 1 към който са прехвърлени на ищеца
процесните вземания по Договор за кредит № ****/07.06.2011 г., а от писмените
доказателства на л. 19 и л. 20 е видно, че длъжникът е уведомен за цесията, което не се и
оспорва. Следователно налице е активна материална легитимация на ищеца по отношение
на процесните вземания, произтичаща от извършената цесия.
Възражението на ответницата за липса на доказателства за движенията по договора за
кредит е неоснователно, защото тя е страната, която има интерес да твърди и да докаже, че е
извършвала плащания по договора и техния размер, но в случая тя нито твърди, нито
доказва да е платила процесните задължения.
По изложените съображения съдът приема за доказано, че ответницата дължи на
ищеца главница и възнаградителна лихва в претендираните размери.
По възражението за давност съдът намира следното:
Съдебната практика е константна, че вземанията на кредитора по договор за кредит
не са периодични плащания, тъй като по правило при този вид договори /както при договора
за заем/ е налице неделимо плащане. Договореното връщане на предоставената за ползване
сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното
задължение на длъжника на части /по аргумент от чл. 66 ЗЗД/, т.е. частични плащания на
4
едно задължение, поради което приложима е петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД /в този
смисъл – Решение № 38/26.03.2019 г. по т. д. № 1157/2018 г. на ВКС, II ТО, Решение №
261/12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ВКС, ІV ГО и др./. Ето защо и на основание чл.
110 ЗЗД давностният срок за главницата е петгодишен.
Същевременно съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
(ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в „Държавен вестник“. Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
включително погасителната давност е спряна по силата на закона, което следва да бъде
съобразено при преценката по възражението на ответницата за изтекла погасителна давност.
Спорен е в съдебната практика въпросът при уговорено погасяване на главното
задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи откога тече съгласно чл. 114
ЗЗД давностният срок за главницата и/или за възнаградителните лихви – от датата на падежа
за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза
на предсрочна изискуемост, и по него е образувано тълк. д. № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС.
При наличие на противоречива съдебна практика настоящият съдебен състав до
постановяване на задължително за съдилищата тълкувателно решение възприема
практиката, обективирана например в Решение № 45/17.06.2020 г. по т. д. № 237/2019 г. на
ВКС, ІІ ТО, и Решение № 50076/14.11.2022 г. по т. д. № 1730/2019 г. на ВКС, І ТО, според
които началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница
по погасителни вноски по договор за кредит, е моментът на изискуемостта на съответната
вноска. Съгласно разяснителната част на ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС, погасителната давност е установена в обществен интерес и целта е да се
стимулира своевременното упражняване на субективните граждански права. Посочено е, че
чрез този институт на кредитора се отнема възможността да иска принудително
осъществяване на своето право. Тя служи за гарантиране на правната сигурност, като
допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в
интерес на всички. Въз основа на така даденото тълкуване в задължителната практика на
ВКС относно целите на института на погасителната давност и предвид обстоятелството, че
погасителната давност е свързана с бездействие на кредитора – неупражняване на негово
субективно право, за което същият може да търси изпълнение, съдът намира, че на
основание чл. 114 ЗЗД началният момент на течението на давностния срок винаги е свързан
с изискуемостта на вземането на кредитора, тъй като това е моментът, от който той може да
5
търси изпълнение. С оглед на това неупражняването на правото в рамките на давностния
срок води до погасяване на правото на принудително изпълнение. Когато вземането по
кредита е разсрочено на отделни погасителни вноски, изискуемостта на съответната част от
главницата настъпва в различни моменти по силата на постигнатото от страните съгласие,
което има силата на закон между тях. За съответната част от главницата изискуемостта
настъпва с изтичането на срока за плащането й, от който момент за тази част кредиторът
може да търси изпълнение, вкл. и по съдебен, т.е. принудителен, ред, поради което
бездействието му се санкционира с течение на давностния срок по отношение на тази част
от вземането по кредита. Да се приеме противното означава да не се зачете волята на
страните по договора относно различната изискуемост на частите от главницата по всяка от
дължимите вноски и свързаното с нея течение на давността. В случая не става въпрос за
предложено частично изпълнение от страна на длъжника без съгласието на кредитора, а за
разсрочено изпълнение на главницата по кредита, за което страните са постигнали съгласие
още при сключването му или с допълнително споразумение. Ето защо не може да се приеме,
че от една страна, кредиторът има право да търси изпълнение от изискуемостта за
съответната част от вземането, но от друга страна, бездействието му да го направи не води
до течение на давностния срок за тази част от вземането.
В случая от представения по делото погасителен план е видно, че претендираният
остатък от главницата е относим за периода от 07.03.2016 г. до края на срока на договора.
Следователно до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.06.2022 г., е изтекла
погасителната давност /при отчитане на спирането й по силата на закона за период от 69
дни/ за главницата по погасителните вноски, чиито падеж е настъпил преди 13.04.2017 г., а
това са вноските за периода от 07.03.2016 г. до 07.04.2017 г. включително. Размерът на
непогасената по давност част от главницата по вноските след този период се установява от
погасителния план и възлиза на сумата от 10 808.92 лв.
По отношение на възнаградителните лихви следва да се приложи кратката
тригодишна погасителна давност, която в случая е изтекла преди подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК.
По изложените съображения искът за главницата е частично основателен – за сумата
от 10 808.92 лв., върху която ответницата дължи и законната лихва от 21.06.2022 г. до
окончателното плащане, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер следва да
бъде отхвърлен поради изтекла погасителна давност, а искът за възнаградителната лихва е
изцяло неоснователен, защото вземането е погасено по давност.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца се дължат разноски по делото
съразмерно на уважената част от исковете, както следва: за заповедното производство
разноски в общ размер на 254.49 лв., включващи: 215.99 лв. – държавна такса; 38.50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение; за исковото производство разноски в общ размер на
292.99 лв., включващи: 215.99 лв. – държавна такса; 77 лв. – юрисконсултско
6
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата се дължат разноски по делото
съразмерно на отхвърлената част от исковете. Възражението на ищеца за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение за исковото производство е основателно, защото то
надхвърля нормативно установения минимум от 1 662.24 лв., а делото не се отличава нито с
фактическа, нито с правна сложност, поради което хонорарът следва да бъде редуциран до
минималния размер. Следователно на ответницата се дължат следните разноски: 132 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство; 382.32 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение за исковото производство
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, че Е.
Ч. Н., ЕГН **********, с адрес: ****, дължи на „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: ****, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД
сумата от 10 808.92 лв. – главница по Договор за кредит № ****/07.06.2011 г., ведно със
законната лихва от 21.06.2022 г. до окончателното плащане, за която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 33339/2022 г. по описа на
СРС, 85 състав, като ОТХВЪРЛЯ частично иска за главница – за разликата над 10 808.92
лв. до пълния предявен размер от 13 172.32 лв. като погасен по давност, и изцяло иска за
сумата от 852.61 лв. – възнаградителна лихва за периода от 07.06.2011 г. до 21.11.2016 г.
ОСЪЖДА Е. Ч. Н., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на „****“ ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
сумата от 254.49 лв. – разноски за заповедното производство, и сумата от 292.99 лв. –
разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да
заплати на Е. Ч. Н., ЕГН **********, с адрес: ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
132 лв. – разноски за заповедното производство, и сумата от 382.32 лв. – разноски за
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7