Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 17.10.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
първи септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря
Мария Богданова, като разгледа докладваното от съдия Христова гр. д. № 759 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от
„Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Враца, ЕИК *********, чрез юрисконсулт
А.А., срещу М. Я. М., ЕГН **********.
В исковата си молба ищцовото дружество твърди, че
се намира в облигационни отношения с ответника по договор за предоставяне на В
и К услуги, сключен при общи условия, за жилище, находящо се на адрес: гр.
Враца, *********. Твърди, че за потреблението в периода от 01.12.2015 г. до
03.04.2017 г. по партидата на процесния имот са начислени за плащане суми за
потребление по 35 бр. фактури, както следва: главница в размер на 402,02 лева и
лихва за забава в размер на 35,58 лева, начислена върху главницата за периода
от 01.03.2016 г. до 07.08.2017 г., които суми не били заплатени от ответника.
Заявява, че на ответника е връчена покана за доброволно изпълнение чрез лице,
представило се за наемател на имота, но плащане не било извършено. Иска се
постановяване на решение, с което ответникът М.М. да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество следните суми: сумата от 402,02 лева – главница,
представляваща потребени ВиК услуги за периода от 01.12.2015 г. до
03.04.2017 г. за жилище, находящо се на
адрес: гр. Враца, *********, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 01.03.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 35,58 лева – лихва за
забава, начислена върху главницата за периода от 01.03.2016 г. до 07.08.2017 г.
Претендира сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М.М. е депозирал
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Заявява, че ищецът се позовава на издадени 35 бр. фактури, но
такива по делото не са представени, нито са представени някакви относими
доказателства, че фактурите са връчени на ответника и са приети от него без
възражения. Твърди, че чл. 34 от ОУ регламентира възможност за предявяване на
възражение срещу начислените суми в 30-дневния срок за плащане на всяка
фактура, което не може да бъде надлежно упражнено, ако фактурата не е връчена
на потребителя. Счита, че недоказването от страна на ищеца, че фактурите са
надлежно връчени на ответника, изключва дължимостта на сумите по тях поради
ненастъпила изискуемост. Сочи още, че представеното извлечение от партидната
книга /карнет/ не отговаря на изискванията относно воденето му съгласно чл. 23,
ал. 4 от ОУ, като оспорва подписите, фигуриращи в документа и заявява, че нито
един от тях не е негов или на негов представител, а в извлечението не е
посочено подписите да са на свидетел, подписал се при неосигуряване на
представител на потребителя. Твърди, че върху карнета са налични подписи върху
една незначителна част от отчетните периоди. Счита, че след като не е
присъствал лично и не се е подписвал в карнета, не е удостоверено съответствие
между показанията на водомера с данните в отчета. Заявява, че сочената от ищеца
покана № 77667 за доброволно изпълнение рег. № 4776/29.05.2017 г., връчена на
„наемател“ в присъствието на свидетел на 01.06.2017 г., не е получена от
ответника, поради което същата не обуславя изискуемост на претендираните
вземания. Иска се постановяване на решение, с което предявените от ищеца искове
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като взе предвид становищата и
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа следното:
От
представената справка – извлечение № 36351 за дължимите към 07.08.2017 г. суми към „ВиК“ ООД – Враца за
абонатен номер 2344048 на името на М. Я. М. за имот на адрес: ***, се установява,
че по партидата на абоната са издадени 35 бр. фактури за отчетен период от 01.12.2015
г. до 03.04.2017 г.
Представени
са карнети за отчитане на вода, водени на името на М. Я. М. за процесния имот,
от които се установява, че за трите измервателни уреда /водомери/ в жилището на
ответника, съответно за баня – студена вода с № 024478, баня – топла вода с №
024495и тоалетна с № 024486 са извършени реални отчети, за които има поставен
подпис на абоната, както следва: на 01.12.2015 г., на 08.02.2016 г., на
03.10.2016 г., на 06.03.2017 г. и на 03.04.2017 г.
Предвид
изричното оспорване от ответника на истинността на представените карнети, с
определение № 1953/29.08.2018 г. е открито производство по чл. 193, ал. 1 ГПК и
е разпределена е доказателствената тежест. Препис от определението е връчено на
ответника на 31.08.2018 г., но същият не е заявил доказателствени искания
съгласно разпределената му тежест в производството по чл. 193, ал. 1 ГПК.
Съответно съдът приема, че оспорването на истинността на подписите в карнетите
не е доказано.
Видно
от покана за доброволно изпълнение № 77667, с изх. № 4776/29.05.2017 г. до М.М.,
същата е връчена на лице, обозначено като „наемател“ на 01.06.2017 г., като
това обстоятелство е удостоверено с подписа на свидетеля П. Недкова. Към
поканата е приложена подробна справка за начислените суми по периоди към 29.05.2017
г.
По
делото е представено извлечение от общите условия за получаване на услугите ВиК
от „Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-019/09.06.2006 г.
От
приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно – счетоводната
експертиза се установява, че на името на титуляра на партидата М. Я. М. е
регистриран абонатен № 2113077 с три измервателни уреда: баня с № 024495, баня
с № 024478 и тоалетна с № 024486. Вещото лице е констатирало, че при отчитане
на консумацията за част от процесните периоди ищецът се позовава на чл. 23, ал.
3 от ОУ, като когато няма достъп до измервателния уред, дружеството начислява
служебно потребление, а след отчитане на показанията на водомера в присъствието
на абоната, количеството вода се изравнява в съответствие с реалното
потребление. Установило е, че за периода от 01.12.2015 г. до 03.04.2017 г. по
партидата на ответника е налице потребление на ВиК услуги, което е отразявано в
Партидата на абоната /карнета/ срещу подпис на абоната и на основание чл. 23,
ал. 3 от ОУ. За този период са издадени 35 бр. фактури на обща стойност 402,65
лева, а за периода от 01.03.2016 г. до 07.08.2017 г. лихвата за забава върху
главницата е в размер на 35,61 лева. Към датата на изготвяне на заключението не
са постъпвали плащания по задълженията на ответника.
По
делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свид. П.
Недкова – на длъжност „отчетник на измервателни уреди/инкасатор“ при ищеца и
свидетел при връчване на поканата за доброволно изпълнение. Същата заявява, че
не помни точната дата, но си спомня, че в жилището я посрещнало лице, което
подписало поканата. Заявява, че лично е отчела показанията на водомерите на
04.06.2018 г. и на 03.09.2018 г. Сочи, че вероятно човекът не се е представил с
имената си, тъй като наемателите обикновено не желаели да се представят. Заявява,
че в един и същи ден е направила отчет на водомерите и е връчила поканата, но
поканата се отнася за предходен период и е възможно да е със „задна“ дата.
Обяснява, че инкасаторите минават на отчет на два месеца по веднъж по график,
който се обявява предварително и всеки може да се информира. Освен това
поставят съобщения за предстоящия отчет на таблата за информация в общите части
на входовете.
Други
доказателства в производството не са ангажирани.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема следното от правна страна:
Предявени
са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответник М. Я. М. да заплати на ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр.
Враца следните суми: сумата от 402,02 лева – главница, представляваща потребени
ВиК услуги за периода от 01.12.2015 г. до 03.04.2017 г. за жилище, находящо се на адрес: гр.
Враца, *********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба – 01.03.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 35,58 лева – лихва за забава, начислена върху
главницата за периода от 01.03.2016 г. до 07.08.2017 г. Претендира сторените в
производството разноски.
По иска с правно основание чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ:
За основателността
на предявения иск ищецът следва да установи следните кумулативни предпоставки:
1. Наличие на облигационно правоотношение с ответника по валидно сключен
договор за доставка на ВиК услуги при общи условия; 2. Реално доставяне на
твърдяните ВиК услуги от ищеца през посочения в исковата молба период; 3.
Стойността на доставените ВиК услуги в претендирания в исковата молба размер.
С доклада по делото, неоспорен от страните, на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно между страните, че между тях е налице
облигационно правоотношение по валидно сключен договор за доставка на ВиК
услуги при общи условия. Ответникът не оспорва, че е собственик на процесния
имот, както и че е потребител на доставени му от ищеца В и К услуги, а съгласно
разпоредбата на §1, т. 2, б. „б“ от ЗРВКУ и според Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги, потребители са „юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги“. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото
дружество, се уреждат от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и съгласно публично оповестени общи условия,
предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата
или от регулаторния орган. Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от оператора „ВиК“ ООД гр. Враца са общоизвестни и публикувани на
сайта на дружеството в интернет, поради което обвързват всички абонати на
дружеството съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. Според чл. 3, ал. 1 от
същата Наредба, потребители на услугите на ВиК са: 1. собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение. Редът, начинът и формата за установяване
на облигационните отношения по доставката на питейна вода и пречистването на
отпадна такава за конкретните имоти и начинът на плащане и разпределение на
дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл.
30-чл. 40 от същата наредба. Фактът на ползване на ВиК
услуги в процесния имот в случая е достатъчен, за да се приеме наличие на
договорни отношения между ищцовото дружество и наследодателя
на ответниците, които отношения се уреждат от общите условия на доставчика. В
процесния период са действали общите условия за получаване на услугите ВиК от
„Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени с решение № ОУ-019/09.06.2006 г.
на ДКЕВР. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ, потребители на ВиК услуги са
юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които
се предоставят ВиК услуги.
Ответникът оспорва данните,
посочени в карнета, като счита, че след като не е присъствал лично и не се е
подписвал в карнета, не е удостоверено съответствието между показанията на
водомерите и данните в отчета. Това оспорване е неоснователно, тъй като видно
от карнетите за отчет на трите водомера в имота на ответника, в същите се
съдържа подпис на абоната на следните дати: на 01.12.2015 г., на 08.02.2016 г., на 03.10.2016 г., на 06.03.2017
г. и на 03.04.2017 г. Дружеството има право съгласно
чл. 23 от ОУ да начислява служебно потребление, когато няма достъп до
измервателния уред, а след реално отчитане на показанията на водомера в
присъствието на абоната, количеството вода се изравнява в съответствие с
реалното потребление. Служебното начисляване на потребено количество вода е
предвидено за случаи, в които абонатът не изпълнява задължението си по чл. 6,
ал. 1, б. „а“ от ОУ да осигурява на
длъжностните лица достъп за отчитане на общия и индивидуалните водомери в
жилищата и другите обекти в сградата, какъвто е и настоящият случай.
Видно от карнета и от заключението по ССчЕ, подписи на абоната са поставени на 01.12.2015 г., на
08.02.2016 г., на 03.10.2016 г., на 06.03.2017 г. и на 03.04.2017 г., на които
дати са извършени реални отчети на показанията на водомера в присъствието на ответника, а претендираното за периода
количество вода е изравнено в съответствие с реалното потребление. Видно е, че
на 03.04.2017 г., който е краят на процесния период, има подпис на абоната, т.
е. реално са отчетени показанията на водомерите, количеството е изравнено и
потреблението на абоната – ответник отговаря на данните в карнета.
Връчването на фактурите и на поканата за доброволно изпълнение е
ирелевантно за съществуването и изискуемостта на вземането.
Съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ, потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните услуги в 30 – дневен срок от фактурирането, т. е.
от издаване на фактурата, а не от връчването й, както сочи ответникът.
Рекламационното производство, предвидено в 32, ал. 1 от ОУ също не променя този
извод. За подаване на възражение срокът е 7 – дневен от получаване на
фактурата, но за плащането й – 30 – дневен от издаването.
Поканата за доброволно изпълнение не е задължителен елемент от
фактическия състав, обуславящ изискуемостта на вземанията. Когато има определен
падеж, уговорен между страните, както е в настоящия случай, за настъпване на
изискуемостта или на забавата не е необходимо отправяне на писмена покана.
С оглед всичко гореизложено, искът с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр.
чл. 198о ЗВ е основателен и следва да бъде уважен, като ответникът М. Я. М.
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 402,02 лева – главница, представляваща
потребени ВиК услуги за периода от 01.12.2015 г. до 03.04.2017 г. за
жилище, находящо се на адрес: гр. Враца, *********, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 01.03.2018
г. до окончателното изплащане на вземането
По иска с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава
в погасяването му. Моментът на забава се определя съобразно уговореното от
страните. Съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ, потребителите са длъжни да заплащат
месечната сума за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след
фактурирането им. Съгласно чл. 42 от ОУ, при забава в плащането потребителят
дължи обезщетение в размер на законната лихва. 30-дневният срок по издадените
за процесния период фактури е изтекъл, а от заключението по ССчЕ се установява,
че плащане по тези фактури не е постъпвало, с оглед на което забавата на
ответника е установена.
Искът
е предявен за сумата от 35,58 лева и за периода от 01.03.2016 г. до 07.08.2017
г. Вещото лице е изчислило, че размерът на лихвата за забава за посочения
период е 35,61 лева, поради което искът следва да бъде уважен така, както е
предявен.
По разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените от ищеца разноски.
В настоящото производство ищцовото дружество
претендира съгласно списък по чл. 80 ГПК държавна такса в размер на 100 лева, депозит
за вещо лице в размер на 150 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева. Процесуалният представител на ответника адв. Д. не е възразил в
съдебно заседание срещу списъка с разноски на насрещната страна. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати разноски за исковото производство в общ размер
на 350 лева.
На
основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането следва да се
извърши на касите на дружеството – ищец или по банков път – по банкова сметка ***: ***,
BIC: ***, „Централна
кооперативна банка“ АД.
При горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М. Я. М., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация“ ООД –
гр. Враца, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Враца, ул. „А. Стамболийски“ № 2, представлявано от управителя
Ангел Престойски, чрез юрисконсулт А.А., следните суми: на основание чл. 79, ал.
1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ сумата от 402,02 лева /четиристотин и два лева и две стотинки/ – главница, представляваща
потребени ВиК услуги за периода от 01.12.2015 г. до 03.04.2017 г. за жилище, находящо се на адрес: гр.
Враца, *********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба – 01.03.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 35,58 лева /тридесет и пет лева и петдесет и осем стотинки/,
представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за периода от
01.03.2016 г. до 07.08.2017 г., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
сумата от 350 лева /триста и петдесет лева/ - разноски в настоящото
производство.
На
основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането на сумите следва
да се извърши на касите на дружеството – ищец или по банков път – по банкова
сметка ***: ***, BIC: ***, „Централна кооперативна банка“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: …………………………….