Р Е Ш Е Н И Е
№ 138
гр. Плевен, 20.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет и четвърти януари две хиляди и
двадесета в публично съдебно заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВАН ШАРКОВ
При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА
Като разгледа докладваното от съдия Господинов Касационно
административно-наказателно дело № 1246/2019г. по описа на съда, на
основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба
на Регионална дирекция по горите – Ловеч, представлявана от директора П.П.Б.,
чрез старши юрисконсулт Т. срещу Решение № 177/19.09.2019г. на Районен съд –
Кнежа, постановено по н.а.х.д. № 98/2019г. по описа на съда.
С решението си съдът е отменил Наказателно
постановление № 1621/04.04.2019г. на Директора на Регионална дирекция по горите
– гр. Ловеч, с което на основание чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и чл. 275, ал.1, т.2 от Закона за горите на М.С.М.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, за
нарушение на чл.263, ал.1, т.2 от Закона за горите във връзка с чл.12, ал.1,
предложение второ от Наредба № 1 от 30.12.2012г. за контрола и опазване на
горските територии, е наложено
административно наказание ГЛОБА по чл.263, ал.1, т.2 от Закона за горите в
размер на 200 лева, за това, че 01.10.2018г., в землището на с. Писарово, общ.
Искър, в отдел 107, подотдел г1, държавна горска територия е управлявал конска
каруца натоварена с 1 пр. куб. м. брестови дърва за огрев, без да притежава разрешително за достъп до
горска територия.
Касаторът обжалва решението с доводи за
неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно
отменително основание по чл. 348 ал.1, т. 1 от НПК. Счита, че в хода на
административно наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, както и по никакъв начин не е нарушено правото на защита
на М.. Сочи, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно
се доказва личността на нарушителя и неговата вина. На място са заварени от
актосъставителя седем лица, които избягали. М.М. е едно от тези лица,
установени след извършени издирвателни мероприятия. Посочва, че въпреки че
актосъставителят не е възприел конкретно М.М. като извършител на посоченото в
НП нарушение, то това обстоятелство се потвърждава от официални документи, а
съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН в този случай актът може да бъде
съставен и в отсъствието на свидетели. Както АУАН, така и НП отговарят на
всички изисквания на закона, съдържат пълно и точно описание на нарушението,
правилна е правната квалификация на нарушението, липсва противоречие между
констатациите, като наложеното наказание е близко до предвидения от закона минимум. Иска отмяна на
решението, а по същество – да се потвърди НП. Алтернативно моли делото да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Кнежа.
Ответникът по касация – М.С.М. не изразява
становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен
дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства, решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в
сила.
Настоящият състав на Административен
съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната
жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон,
въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Кнежа е
валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.
За да отмени НП като незаконосъобразно
районният съд е стигнал до правилен и обоснован извод, че от писмените
материали по делото и изслушаните свидетелски показания на актосъстовителя,
свидетелите по акта и двете лица, установени на място, не се доказва по
безспорен и несъмнен начин, че М.М. на посочените дата и място е бил на мястото
на нарушението и има някаква съпричастност към вмененото му нарушение.
От показанията на горските служители и
съставения от тях на място констативен протокол се установява, че на посочената
в акта дата и място в държавна горска територия са забелязали група лица с
четири конски каруци, които извършвали сеч на дървесина с моторни триони, която
товарели. При появата на горските служители част от лицата избягали в гората в
посока с. Глава през брод на р. Искър с моторните триони и две от натоварените
каруци. На място останали две конски каруци с натоварени 1 прм3 дърва за огрев
от вида – бряст, а на земята са измерени 15м3 прясно отрязани дърва за огрев от
вида бряст и акация. Общото количество задържана дървесина е 2 прм3 брестови
дърва за огрев, а акациевата дървесина е извозена, задържани били и 2 конски
каруци. Дървата не били маркирани с контролна горска марка. След справка се
установило, че за този отдел не е издавано разрешение за сеч.
На място били заловени лицата М.М.И. и
синът й – Н.С.М. от с. Глава, на които били съставени АУАН за нарушения по ЗГ.
Според констативния протокол по сведенията на заловените лица, останалите
избягали лица са – С., П., П., А. и бащата на П. от с. Глава. След извършени
по-късно полицейски издирвателни мероприятия по тези сведения били установени и
останалите лица съгласно писмо от 16.10.2018г. на РУ – Д.Дъбник – С.М.А. „А.“, Р.В.М.
„П. дивака“, П.М.Т. „П.“ и М.С.М.. Преписката е била прекратена и прокурорът е
отказал да образува досъдебно производство по случая по отношение на М.С.М.,
поради това че не са събрани достатъчно данни за извършено от него престъпление
по смисъла на чл. 235 от НК, тъй като горските служители не са видели лично
дървесината, нито лицето срещу което са съставили актове за административни
нарушения и е изпратил преписката на Директора на РДГ – Ловеч за преценка дали
да бъде наложено административно наказание.
От събраните в хода на
производството пред РС гласни доказателства не се установява жалбоподателят да
е бил процесната дата и място. Горските служители не го познават и не са
разпознали М. като едно от избягалите лица. А двете задържани лица отричат да е
бил с тях.
Приложената в делото полицейска справка не
съставлява писмено доказателство, чрез което да се установят оспорените от
касатора обстоятелства, тъй като от същата не става ясно по какъв начин и чрез
какви оперативно- издирвателни мероприятия М.М. е установен и посочен като едно
от избягалите лица, респ. как е установена неговата съпричастност към
нарушението. От снетите в хода на полицейската проверка обяснения на М. е
видно, че същият отрича съпричастността си към деянието.
Нито в административнонаказателната
преписка, нито в хода на съдебното производство са събрани доказателства М.М.
да е извършил вмененото му нарушение.
По изложените съображения решението
на Районен съд – Кнежа е правилно и
следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 177/19.09.2019г., постановено по
н.а.х.д. № 98/2019 г. по описа на Районен съд- Кнежа.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от
решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.