Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2023г., гр.С.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 7732 по описа за 2020г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
Предявен е иск от Ж.А. К.в качеството на майка и законен представител на А.Ж.К.
срещу З. „Б.В.И.Г.“ АД, за присъждане на сумата 50000.00лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на ПТП настъпило на
25.02.2020г., около 17.00ч, в гр.С.,***, в района на кръстовището с ул.
„Охридско езеро“, причинено виновно от П.Е.П., при управление на л.а. марка
„Пежо 508“, с рег. № ********, който при движението си в посока от бул.
„Академик Иван Гешов“ към ул. „Одрин“ нарушил
правилата за движение по пътищата, като се движел с несъобразена с пътните
условия скорост, не се съобразил и не пропуснал пресичащият като пешеходец А.Ж.К.
и го блъснал, като му причинил тежки травматични увреждания, чиято отговорност
била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена със З. „Б.В.И.Г.“ АД, със застрахователна полица с № BG/03/119002611487, валидна от 15.09.1919г. до 14.09.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 25.02.2020г. до окончателното и
изплащане.
За ПТП бил съставен констативен протокол и образувано досъдебно
производство.
Твърди, че в резултат на ПТП и получените травматични увреди претърпял
болки и страдания с голям интензитет, които продължават към момента и ще
продължават и в бъдеще. Търпял множество медицински интервенции, болничен
престой, бил ограничен във физическата си активност. Получил физически увреди и
увреждания на психиката, които не са отшумели и към момента.
Твърди, че на 21.04.2020г. поискал
извънсъдебно от ответника да и изплати
застрахователно обезщетение, но такова не било изплатено.
В отговора на исковата молба
постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответника не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка „Пежо 508“, с рег. № ********,
управляван от П.Е.П., валидно към датата на ПТП, както и, че на твърдяната дата
е настъпило ПТП с пострадал ищеца.
Оспорва механизма на ПТП с възражението, че водача на л.а. марка „Пежо
508“, с рег. № ******** няма вина за настъпването му. Виновен е изцяло ищеца,
който в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 и чл. 114, т. 1 и 2 от ЗДвП без да се
огледа и съобрази разстоянието до приближаващото МПС, и неговата скорост на
движение е предприел пресичане на пътното платно на забранено за това място,
като внезапно е навлязъл на пътното платно и с действията си е попаднал в
опасната зона на спиране на автомобила.
В отношение на евентуалност навежда доводи за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия с възражения идентични с тези
изложени за негова вина. Възразява и, че родителите на малолетният ищец също са
допринесли за настъпване на ПТП, поради неупражнен достатъчен родителски
контрол.
Възразява, че не е налице причинна връзка между ПТП и твърдените
неимуществени вреди, а в отношение на евентуалност техния интензитет и
проявление.
Оспорва претенцията по размер.
В допълнителната искова молба
постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК ищецът оспорва
възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор на исковата молба, с която
възраженията и доказателствените искания се
поддържат.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна и формира следните правни изводи:
Предявените искове са с
правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в
сила от 01,01,2016г./, вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, която е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента,
трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: активната
си материалноправна легитимация по иска; към момента
на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдени вредоносен
резултат.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете.
Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за
установено, че отговорността на водача на л.а. марка „Пежо 508“, с рег. № ********
е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена със З. „Б.В.И.Г.“ АД, със застрахователна полица с № BG/03/119002611487, валидна от 15.09.1919г. до 14.09.2020г.
От заключението по приетата САТЕ се
установява следното:
Процесното ПТП е настъпило на
25.02.2020г., около 17.00ч, в гр.С.,***, в района на кръстовището с ул.
„Охридско езеро“, където П.Е.П., при управление на л.а. марка „Пежо 508“, с
рег. № ********, при движението си в посока от бул. „Академик Иван Гешов“ към ул. „Одрин“ не пропуснал пресичащият като
пешеходец А.Ж.К. и го блъснал.
Пешеходецът е дете, предприело пресичане в посока отляво на дясно спрямо
посоката на движение на л.а. марка „Пежо 508“, на около 50м след пешеходната
пътека. Л.а. марка „Пежо 508“ се е движел с около 30км/ч.
Разработени са два варианта относно възможността на водача А.Ж.К. да
предотврати удара.
Първият, при който се приема, че ищецът е предприел пресичане на пътното
платно движейки се със спокоен ход, при липса на задръстване причинено от
движещи се в колона автомобили срещу л.а. марка „Пежо 508“, която да е пречила
на водача на л.а. марка „Пежо 508“ да го види преминаващ между тях при
пресичането, т.е. при неограничена видимост на водача на л.а. марка „Пежо 508“.
В този вариант съгласно СТЕ към момента, в който пешеходецът е предприел
пресичане на платното за движение на ул. „Гюешево“ от левия тротоар, водачът на
л.а. марка „Пежо 508“ е имал възможност да предотврати удара и ПТП при спокоен,
бавен ход, при бърз ход и при спокойно тичане на пешеходеца. Удара е
непредотвратим само при бързо спринтиране на пешеходеца при пресичането.
При вторият вариант се приема, че към момента на ПТП е имало задръстване
причинено от движещи се в колона автомобили срещу л.а. марка „Пежо 508“, която
да е пречила на водача на л.а. марка „Пежо 508“ да види преминаващият между тях
при пресичането ищец. Той излязъл измежду колите тичайки и внезапно се оказал
срещу водача на л.а. марка „Пежо 508“. Колоната от насрещни автомобили
ограничила видимостта на последния към детето. То станало видимо за него,
когато е излязло зад неизвестен автомобил тичайки и до удара са изминали 3.0м.
При този вариант съгласно СТЕ водачът на л.а. марка „Пежо 508“ е имал
възможност да предотврати удара и ПТП при вървене на пешеходеца с бавен и
спокоен ход. При вървене с бърз ход, така и при спокойно или бързо тичане на
пешеходеца, ударът е непредотвратим за водача на л.а.
Съгласно заключението причина за настъпване на ПТП е предприетото пресичане
на платното за движение от пострадалото дете на нерегламентирано и необозначено
място, с което е създало опасност. Втора причина е в недостатъчното внимание от
страна на водача на л.а. марка „Пежо 508“, който при неограничена видимост
спрямо детето е имал възможност да спре и да предотврати удара. При ограничена
видимост, при описаният вариант две, действията на водача на л.а. марка „Пежо
508“ също са в причинна връзка, защото при разминаване в населено място с
колона от неподвижни или движещи се насрещни автомобили не е предвидил появата
на пресичащ пешеходец, в случая – дете, и не е се е движил с технически
безопасна скорост, която му позволява да спре и да предотврати удара.
От заключението по приетата СМЕ се
установява следното:
Вследствие ПТП, като пряка и непосредствена последица ищецът е получил
следните травматични увреждания: „Контузия на главния мозък. Контузия и голям
хематом на лявата челно-слепоочна област. Дифузна мозъчна травма с прояви на
посттравматичен, церебрастен синдром: хипопроксемия /отслабване на вниманието/, хипомнезия /отслабване на паметта/.
След ПТП ищеца е транспортиран в болница, където е постъпил в увредено общо
състояние, неадекватен, сомнолентен, без спомен за случилото се, а на моменти – психомоторно
възбуден. По повод мозъчната травма и следствията от нея ищеца е провел
следното лечение: стационарно лечение общо 6 дни, като е изписан с подобрение
на 02.03.2020г. Консултативни прегледи след изписване от болницата за периода
от 03.03. до 07.12.20г. – общо 19 медицински
прегледа, от които специализирани изследвани на зрителната острота, мозъчната
активност, психиатрична консултация по повод психични нарушения и др.
По време на лечебният и възстановителен период при ищеца са се появили
някои негативни последици и усложнения, а именно: по повод получени зрителни
смущения и намаление на зрителната острота е бил консултиран с очен лекар, като
при прегледа тези смущения са свързани с претърпяната "Дифузна травма на
мозъка“, като въпреки нормалния моментен очен статус са назначени предвид
смущенията при четене очила с +1D двустранно; проведен е
преглед с психиатър по повод „Разстройство на адаптацията“, като е установено
разстройство на училищните умения – намаление на концентрацията, намален спомен
за случилото се от претърпяното ПТП, хипопроксемия
/отслабване на вниманието/, хипомнезия /намаление на
паметта/, и е назначено медикаментозно лечение за три месеца; двукратно са
проведени електроенцефалографски изследвания /ЕЕГ/, с
данни за „определена интерационална пароксизмална активност“.
Общо оздравителният период при ищеца е приключил за период от 10месеца,
през който е търпял предимно болки и страдания от упорито главоболие,
придружено със световъртеж. Най интензивни са били през първите 30дни непосредствено
след злополуката. След този период гловоболието и
световъртежа са преминали в периодично явяващи се. През този период е приемал
обезболяващи и успокоителни. След тримесечният период и към момента
главоболието, често със световъртеж се проявява след преумора, най вече късно
вечер. Намалява след употреба на обезболяващи средства. Към момента всички
рефлекси на ищеца са в норма, придвижва се самостоятелно, без помощни средства,
с нормална походка. Не са налице нарушения на координацията, но детето продължава
да приема медикаменти. С израстването на детето негативните прояви налични и
към момента ще изчезнат окончателно.
От показанията на свидетеля Е.Ц.Г.се установява следното:
Към момента на ПТП с нейното дете била в магазина за хляб. Когато излязла
видяла малкия Наско /ищеца/ да пресича малко по далече от пешеходната пътека,
където една кола го блъснала. Детето ходело нормално, не го видяла да тича. Не
валяло, времето било сухо.
От показанията на свидетеля П.Е.П. се установява следното:
Бил участник в процесното ПТП. Управлявал л.а.
марка „Пежо 508“ по ул.“Гюешево“. Докато карал в насрещната лента имало
задръстване. Карал внимателно и леко, с много ниска скорост, когато измежду
колите в насрещното движение излязло това дете, тичало и изскочило пред него.
Възприел го в последния момент и се опитал да спре леко, но никакъв шанс не му
дало. На мястото нямало пешеходна пътека. Нямало никаква видимост от другата
посока. Имало голям джип.
От показанията на свидетеля Ц.С.К. – баба на ищеца, се установява следното:
Детето било блъснато на пешеходната пътека от автомобил. Преди инцидента
било нормално, здраво дете, спокойно. До днес непрекъснато ходило на психолози,
психиатри, уролози и сменяло все лекарства. След инцидента станал по агресивен,
по избухлив, несъсредоточен, понякога отпуснат, захласнат, започнал да носи
очила. Преди инцидента си ходел на училище, но година след това се явявал само
на изпити. Сега вече ходел на училище, но майката стояла там, ако евентуално
има някакъв проблем да е наблизо.
Съдът намира заключенията по приетите САТЕ и СМЕ за обективни и компетентно
дадени и като съответстващи на останалите доказателства по делото им дава вяра
изцяло. Дава вяра и на показанията на разпитаните свидетели Е.Ц.Г.и Ц.С.К. –
баба на ищеца, като тези на последната цени при условията на чл. 172 ГПК, т.к.
ги намира за последователни дадени в резултат на преки, непосредствени
впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други. Цени
показанията на свидетеля П.Е.П. при условията на чл. 172 ГПК и не ги кредитира,
т.к. са изолирани, в противоречие с останалите доказателства по делото.
Въз основа показанията на свидетеля Е.Ц.Г.приема за установено, че към
момента на ПТП ищеца се движел пресичайки пътното платно със спокоен ход, малко
по далече от пешеходната пътека, при липса на задръстване причинено от
автомобили в насрещното за водача на л.а. марка „Пежо 508“ пътно платно, т.е.
при неограничена видимост за последния към пресичащият пешеходец. При така
установеното и въз основа заключението по приетата САТЕ приема, че причина за
ПТП е недостатъчното внимание от страна на водача на л.а. марка „Пежо 508“,
който при неограничена видимост спрямо детето е имал възможност да спре и да
предотврати удара. Следва да се отбележи и, че съобразно заключението по
приетата САТЕ дори при ограничена видимост, при описаният вариант две,
действията на водача на л.а. марка „Пежо 508“ също са в причинна връзка, защото
при разминаване в населено място с колона от неподвижни или движещи се насрещни
автомобили не е предвидил появата на пресичащ пешеходец, в случая – дете, и не
е се е движил с технически безопасна скорост, която му позволява да спре и да
предотврати удара.
Въз основа заключението по приетата САТЕ съдът приема за доказано и
възражението за съпричиняване на вредоносният
резултат от страна на пострадалият ищец, т.к. е предприел пресичане на платното
за движение на нерегламентирано и необозначено място, с което е поставил сам
себе си в опасност.
С оглед изложеното, настоящия състав определя 30% съпричиняване на вредоносния резултат при ПТП от
страна на ищеца.
Въз основа заключението по приетата СМЕ и показанията на свидетеля Ц.С.К. –
баба на ищеца приема за установено, че в резултат на ПТП ищецът е получил като
пряка, непосредствена последица следните травматични увреждания: „Контузия на
главния мозък. Контузия и голям хематом на лявата челно-слепоочна област.
Дифузна мозъчна травма с прояви на посттравматичен, церебрастен
синдром: хипопроксемия /отслабване на вниманието/, хипомнезия /отслабване на паметта/. Претърпял е интензивни
болки и страдания в резултат на проведеното стационарно лечение, множество
медицински изследвания и интервенции, и значителен период на възстановяване,
който се характеризира с поява на негативни последици и усложнения, и който
продължава и към момента.
Поради изложеното предявеният иск е доказан по основание.
По отношение размера на предявеният
иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата
от 80000,00лв. След приспадане от размера на определеното обезщетение от
80000,00лв. на сума съответна на степента на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца или на 24000,00лв., дължимото обезщетение е в размер на сумата 56000,00лв., за
претърпените неимуществени вреди. Поради изложеното искът за неимуществени
вреди е изцяло основателен в предявеният размер от 50000,00лв.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на
преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: Пострадалият е лице на
възраст 9 години към момента на ПТП. В резултат на ПТП е получил тежки
травматични увреждания на мозъка. Претърпял е интензивни болки и страдания в
резултат на проведеното стационарно лечение, множество медицински изследвания и
интервенции, и значителен период на възстановяване, който се характеризира с
поява на негативни последици и усложнения, който продължава и към момента. В случайт следва да се отчете, че пострадалият е във възраст,
която се характеризира с бързо развитие – умствено и физическо, на което и
периодът на възстановяване съпътстван от настъпилите усложнения – разстройство
на училищните умения – намаление на концентрацията, намален спомен за случилото
се от претърпяното ПТП, хипопроксемия /отслабване на
вниманието/, хипомнезия /намаление на паметта/, е
нанесъл значителни в сравнение с тези на възрастен човек щети. За по интензивни
с оглед възрастта му в сравнение с тези търпени от възрастен човек болки и
страдания съдът възприема и болките и страданията търпени от ищеца в резултат
на получените главоболие и световъртеж за значителен период от време, които
продължават спорадично и към момента. За туширането им и към момента приема
медикаменти.
Предвид основателността и доказаността на
главната претенция, основателен и доказан е акцесорния
иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху
главницата за неимуществени вреди. Същата следва да се присъди с начален момент
след изтичане на срока по чл. 405 КЗ, не по дълъг от три месеца от предявяване
на претенцията извънсъдебно пред застрахователя или считано от 25.02.2020г. до
окончателното и изплащане.
По разноските:
Предвид изхода от спора разноски следва да се присъдят в полза на ищеца.
На основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищецът е освободен от държавни такси и
разноски в производството.
Претендираните от ищеца разноски са в
размер на 3050,00лв., формирани от дължим за защита от адвокат С.К.Н. – САК
хонорар, на основание чл. 38 ЗА.
Съобразно изхода от спора ответникът следва да заплати на процесуалният
представител на ищеца сумата 3050,00лв. на основание чл. 38 ЗА.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 2000,00лв., както и сумата от 800,00лв. - заплатени
възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съобразно уважената част от
иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
р-н „Триадица“, пл. „*********, представлявано от К.Р.и Н.Ч.– изп.директори, ДА
ЗАПЛАТИ на Ж.А. К., ЕГН **********, в качеството на майка и законен
представител на А.Ж.К., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: ***, адвокат
С.К.Н. - САК, сумата 50000,00 /петдесет
хиляди/лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди претърпени в резултат на ПТП настъпило на 25.02.2020г., около 17.00ч, в
гр.С.,***, в района на кръстовището с ул. „Охридско езеро“, причинено виновно
от П.Е.П., при управление на л.а. марка „Пежо 508“, с рег. № ********, който
при движението си в посока от бул. „Академик Иван Гешов“
към ул. „Одрин“ нарушил правилата за движение по пътищата, не пропуснал
пресичащият като пешеходец А.Ж.К. и го блъснал, като му причинил тежки
травматични увреждания, чиято отговорност била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Б.В.И.Г.“ АД, със
застрахователна полица с № BG/03/119002611487,
валидна от 15.09.1919г. до 14.09.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 25.02.2020г. до окончателното и изплащане, на основание
чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от 01,01,2016г./, вр. чл. 45 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
р-н „Триадица“, пл. „*********, представлявано от К.Р.и Н.Ч.– изп.директори ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат С.К.Н. - САК, в качеството на процесуален представител
на Ж.А. К., ЕГН **********, в качеството на майка и законен представител на А.Ж.К.,
ЕГН **********, сумата 3050,00 /три
хиляди и петдесет/лв., представляващи възнаграждение за защита от адвокат
на основание чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
р-н „Триадица“, пл. „*********, представлявано от К.Р.и Н.Ч.– изп.директори ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД сумата 2000,00 /две хиляди
/лв., представляваща държавна такса, както и сумата 800,00 /осемстотин/лв. - заплатени възнаграждения на вещи
лица и разпит на свидетели от бюджета на съда, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: