Р Е Ш Е Н И Е
№ 10.03.2016 г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ІІ гр. състав на двадесет
и пети февруари две хиляди и шестнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Терзиева
При секретаря Й.Т., като разгледа докладваното
от съдия Мария Терзиева гражданско дело № 2065 по описа за 2015 г. и като
обсъди:
Предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 150 от СК и 86 ЗЗД.
С.Д.Т., ЕГН ********** лично и със съгласието
на нейната майка и законен представител С.Д.
***, моли да се постанови решение, с което да бъде
увеличен размера на издръжката, която е осъден да и заплаща Д.С.Т. /нейн баща/, с посочен адрес за
призоваване село Дрянова, община Лъки от
80 лева на 150 лева, считано от завеждане на исковата молба до
настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законна лихва за всяка просрочена или закъсняла вноска. Твърди, че с влязло в сила съдебно решение по
гр.д. 680/2006 г. на Асеновградския РС /утвърдено спогодба между
страните/родителските права в/у С. са били предоставени за упражняване на
нейната майка С. Ибришимова, а ответникът Д.Т. се е задължил да заплаща
издръжка в размер на 80 лв. месечно и и периодично. От определянето на този
размер са изминали близо 10 години, през който период са настъпили изменения на
обстоятелствата при които е определена издръжката. Ищцата е пораснала с десет години,
вече е ученичка в VІІ-ми клас в СОУ „Христо Ботев” в гр. Лъки, нараснали са
ежедневните нужди от: храна, облекло, разходи за джобни пари, и такива, свързани с интересите на детето,
същата посещава частни уроци и извънкласни форми на обучение – за което
допълнително се заплаща, пътува ежедневно от Дряново/където живее/ до Лъки
/където учи/. Ищцата твърди, че и предстои записване във друго училище – след
завършване на основното образование, в друго населено място. Имотното състояние
на майката на ищцата, с която тя живее в едно домакинство чувствително се е
влошило за изминалия период – същата е пенсионер по болест /решение на ТЕРЛК с
80 % нетрудоспособност/, получава пенсия в размер на 189 лв., безработна е, а в
същото време доходите на ответника са нараснали. Понастоящем единствено с помощта на родителите
си С. успява да осигури необходимите средства за издръжка на детето С., но
доходите им са ниски и крайно недостатъчни за издръжката. Ответникът получава пенсия в размер на 600 лв.
месечно, работи сезонно в ДГС Асеновград и реализира допълнителен доход около
400 лв. месечно, същия е здрав и работоспособен – няма задължение към други
низходящи. Ангажира доказателства, претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1
от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д.С.Т., които оспорва
предявения иск по размер. Оспорва твърдението на ищцата, че получавания от него
месечен доход от пенсия е в размер на 600 лв., както че работи в ДГС и
реализира допълнителен такъв в размер на 400 лв. месечно. Твърди, че за
задоволяване на нуждите си е изтеглил кредит от ДСК през м.февруари 2015 г. в
размер на 2500 лв., за срок от 30 месеца, като всеки месец от пенсията му
удържат сума в размер на 98 лв. Твърди, че и той участва в издръжката на
детето, като освен дължимата месечна издръжка при среща с нея и дава различни
суми. Ответникът счита, че претендираното от ищцата увеличение е прекомерно
високо и несъобразено с нуждите на детето и неговите финансови възможности.
Ангажира доказателства, претендира за разноски в производството.
След
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, доводите и
становищата на страните, съдът намира за
установено следното:
Не е спорно между
страните, че ответникът е баща на детето С. – родена на *** г., а и това се установява от представеното и прието по
делото в заверен препис у-ние за раждане, изд. въз основа АР № 33/30.01.2002 г. Със
спогодба, постигната между страните и одобрена от съда по гр.д.№ 680/2006 г. по
описа на АРС, ответника Д.С.Т. се е
задължил да заплаща издръжка на детето С.Д.Т. в размер на 60 лева, считано от
01.03.2006 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва в/у всяка просрочена вноска.
С.Д.Т. е ученичка в 7-ми
А клас в СОУ „Христо Ботев” гр. Лъки, /у-ние изх.№ 0087/15.12.2015г/. Майката на детето
С.Д. Ибришимова е регистрирана като безработна, а видно от ЕР на ТЕЛК от 2013
г. е с 80 % трайно намалена работоспособност, с диагноза „параноидна
шизофрения“.
Ответникът е представил договор за
кредит за текущо потребление, сключен с Банка „ДСК“ през 2015 г., от които е
видно че на същия е отпуснат кредит за текущо потребление 2500 лв., със срок на
издължаване 30 месечни вноски.
От справка на НАП е видно, че през
2014 г. ответника Д.Т. е получил 256.66 лв.
от „Южноцентрално държавно предприятие“ – „по други извънтрудови
правоотношения“, а от справка на НОИ е видно че същия получава пенсия за
осигурителен стаж и възраст 456.65 лв. месечно/като върху пенсията е наложена
удръжка за ДСИ в размер на 80 лв.месечно/. От справка на НОИ е видно, че С.Д.
Ибришимова получава пенсия за инвалидност, поради общо заболяване в размер на
196.39 лв. месечно.
От разпитания в хода на производството
свидетел Радка Асенова Ибришимова – майка на С. и баба на С., които съдът
кредитира се установява, че ищците и тя живеят в едно домакинство от десет
години в село Дряново. С. не работи, пенсионер по болест е – без право на
работа, получава 180 лв. пенсия на месец. С. ***, ученичка е в 7-ми клас в СОУ
в град Лъки. Тя всеки ден пътува, обядва в стола на училището, всеки ден и се
дават джобни – за което месечно са необходими 100-120 лв., за учебниците и
учебните помагала в началото на годината са заплатили 150 лв. С. искала да
посещава уроци по английски и други извънкласни мероприятия, но майка и нямала
средства да и заплати. Бащата плаща редовно издръжка по 80 лв. на месец, но
тези пари не стигат за никъде, той не и е давал допълнителни средства, не и е
купувал подаръци. Той работи допълнително в горското: от пролет до късна есен
реже трупи, получава и пенсия 600 лв., или общо на месец получава около 1000
лв. С. желае да продължи да учи в Асеновград, след седми клас, тъй като в Лъки
не може да продължи – за издръжката и на месец са необходими 300-350 лева, като
майката в издръжката на С. е подпомагана ежемесечно от свидетелката и съпруга
и. Майката и бащата на Слевена нямат други деца, за които следва да се грижат.
От разпитания в хода на производството
свидетел Румяна Славчева Караджова – сестра на Д.Т., които съдът кредитира се
установява, че Д. *** сам, в къщата на родители си. Същия е пенсионер и
получава пенсия, има проблеми със сърцето и кръста. Свидетелката незнае дали Д.
работи допълнително, знае че получава пенсия.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи: Предявен е иск с правно основание чл.150 СК. Същият е допустим. Разгледани по същество се явява основателен. За основателността на иска е
необходимо да е налице промяна на обстоятелствата от последното определяне
размера на издръжката. Издръжката на детето С. в размер на 80 лева е
определена по силата на постигнато споразумение по гр.д.№ 680/2006 г.
по описа на АРС, в сила от 01.03.2006 г. Оттогава е изминал период
от десет години, през които детето е
пораснало значително и предвид възрастта му в момента нуждите му, както
ежедневните, така и свързаните с
обучението значително са нараснали. Понастоящем
С. е ученичка в 7-ми клас, което обуславя и нараснали нужди във връзка с образованието и социалните му контакти. Същата живее в село
Дряново, учи в град Лъки, като пътува
ежедневно, предстои и записване в друго училище след седми клас. По делото се ангажираха доказателства за
изменение във възможностите на ответника да дава търсената издръжка, същия
получава средно месечна пенсия в р-р на 456.65 лева, работи сезонно към ГС Лъки
– където получава допълнително възнаграждение. Ответникът
Д. и ищцата С. нямат задължение за издръжка към друго непълнолетно дете
в хипотезата на чл. 143 СК. Ищцата С. е безработна, с ЕР на ТЕЛК от 2013 г. е с 80 % трайно
намалена работоспособност, с диагноза „параноидна шизофрения“, получава пенсия
за инвалидност 196.39 лв. месечно. Установено е по
делото, че ответникът е в работоспособна възраст, не страда от заболявания,
които да му пречат да полага труд/не са ангажирани доказателства в обратната
насока/. Ето защо съдът намира, че същият
полага труд и следва да поеме част от издръжката
на непълнолетното си дете. Майката
на детето към датата на постановяване на решението също е безработна, получава
пенсия, съдът намира, че също може да полага труд и да поема част от издръжката
на детето. Съдът счита, че така изяснената фактическа
обстановка съставлява хипотезата на чл. 150 от СК. Изменение
на обстоятелствата по смисъла на цитираната разпоредба е налице при трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице. В настоящия случай е налице трайно изменение
в нуждите на издържания - от последното определяне размера на издръжката са изминали десет години, през който период обстоятелствата
са се променили значително, детето е пораснало,
пораснали са съществено и нуждите му. Ето защо съдът намира,
че за издръжката на детето С. месечно са необходими 250 лева, или размерът
на издръжката следва да бъде увеличен от 80 лева на 150 лева месечно, начиная от завеждане на исковата
молба в съда - 17.12.2015 г. до настъпване на обстоятелства, налагащи нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска. Тъй като и двамата родители следва да участват в издръжката на детето, то
остатъка от 100 лева следва да се поема от майката С. Ибришимова, като същата
продължи да полага грижи за възпитанието и отглеждането на детето С.Т. и
занапред.
Ищецът е освободен от заплащане на ДТ по настоящото производство.
Ето защо, съобразно изхода на делото и на основание чл.78 ал.6 ГПК следва да
бъде осъден ответника да заплати държавна такса върху разликата от уважената част на иска - в размер на 100.80
лева,
вносими по сметка на Районен
съд – Асеновград.
Съобразно изхода на делото, и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищецът има право да му бъдат заплатени
направените в производствожто разноски. Ето защо следва ответникът да бъде
осъден да заплати на ищцата разноски по производството в размер на 300 лева.
На основание
разпоредбата на чл.242 ал.1 пр.1 ГПК следва да се допусне предварително
изпълнение на решението.
Ето
защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е
Ш И
ИЗМЕНЯ
размера на издръжката, която Д.С.Т., ЕГН ********** ***, заплаща на СЛЕВЕНА
Д.Т., ЕГН ********** със съгласието на нейната майка С.Д. Ибришимова, ЕГН ********** *** по
силата на постигнато споразумение по гр.дело № 680/2006 г. по описа на Асеновградския
РС, като УВЕЛИЧАВА този размер от 80
лева/осемдесет/ месечно и периодично, на 150 лева/сто и петдесет/лева месечно и периодично, считано от
датата на предявяване на исковата молба – 17.12.2015 г. до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖД: Д.С.Т., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд -
Асеновград дължима ДТ в размер на 100.80
лева/сто лева и осемдесет стотинки/.
ОСЪЖД: Д.С.Т., ЕГН ********** *** да заплати на СЛЕВЕНА Д.Т., ЕГН ********** със съгласието
на нейната майка С.Д. Ибришимова, ЕГН **********
*** сумата 300 лева/триста/ лева
разноски по производството.
ДОПУСКА на основание чл.242
ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок, считано от деня, в който съдът е посочил, че ще обяви
решението си – 10.03.2016 год.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: