Р
Е Ш Е
Н И Е №
18.08.2018г.,
гр. Велинград,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на втори август през две хиляди и осемнадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА И.
СЕКРЕТАР: ЦВЕТАНА КОЦЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 481 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с правна
квалификация чл.344, ал.1, т.1 от КТ, вр. чл.330, ал.2, т.6 КТ и чл.344, ал.1,
т.2 и 3 от КТ.
Производството е образувано по искова молба
на Н.И.К., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника му адв.В.Х., против
„Балнеологичен център – Камена“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Велинград, ул.“Еделвайс” №4, представляван от И.Ш..
Предявени са обективно съединени искове за
признаване на дисциплинарното уволнение извършено със Заповеди № 37/06.02.2018г.
за незаконно и неговата отмяна,
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и осъждане
на ответника да заплати сумата от общо 6648,0лв. – обезщетение за оставане без
работа шест месеца в периода от 07.02.2018г. до 07.08.2018г.
Ищецът твърди, че работил в ответното
дружество по трудово правоотношение, възникнало от трудов договор №
12/02.06.2010г. като е заемал длъжността „управител на хотелска част".
Първоначално бил с основно трудово възнаграждение в размер на 550 лв. С три поредни
анекса било увеличено трудовото му възнаграждение, като с последното
Допълнително споразумение № 86/1.05.2017 г. било определено основно тр.
възнаграждение в размер на 885 лв.
На 06.02.2018г. на ищеца била връчена Заповед
№ 37/06.02.2018г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, с която
считано от 07.02.2018г. се прекратявало трудовото му правоотношение.
В тази връзка твърди следното: На 01.02.2018
г. получил Покана изх. № 46/1.02.2018г., с която му били изискани писмени
обяснения по реда на чл. 193 , ал. 1 от КТ за системни нарушения на трудовата дисциплина
по чл. 187, ал. 1, т.1 от КТ, относно неспазено работно време за периода от
02.01.2018г. - 01.02.2018г. В посочения срок подал писмен отговор с вх. №
58/01.02.2018г., с който приложил и разпечатка от системата за чекиране Мулти
Пас за конкретния период. Видно от нея нямал закъснения повече от час, с
изключение на 02.01. 201 8г., когато с разрешение на работодателя отишъл на
погребение.
На следващия ден - 02.02.2018 г. му била
връчена втора Покана с изх. № 47/02.02.2018г., с която работодателят го поканил
да даде писмени обяснения по реда на чл.193 , ал.1 от КТ за системни нарушения
на трудовата дисциплина по чл. 187, ал.1, т.1 от КТ, относно неспазено работно
време от 8:00 до 16:30ч., съгласно чл.15, ал.1 от Правилника за вътрешния
трудов ред, за периода от 02.01.2018г. - 01.02.2018г., както и за неявяване на
работа на 26.01.2018г. В определения срок подал писмени обяснения с отговор вх.
№ 61/02.02.2018г. Със същия възразил на твърдението, че не е бил на работа на
26.01.2018г., като неоснователни. В конкретния ден не само бил на работа, но и
участвал лично в оперативка при управляващия дружеството.
Относно обвинението за неспазване на
работното време възразил, че същото е неоснователно, тъй като видно от
разпечатката е била на работа по 8 часа всеки работен ден, с което спазил
определеното в трудовия договор и чл. 136, ал. 1 и ал. 3 от КТ 8-часово работно
време. Причината за закъсненията с 10 до 20 минути била, че сама се грижела за
малко дете и идвала на работа след като го оставяла на градина и се предвижвала
от другия край на града. Закъснението си компенсирала с оставане след работното
време и довършване на текущите задачи. Настоява се на това, че от така
установения работен график не страдало качеството на полагания от ищеца труд,
нито били настъпили вреди за работодателя.
Твърди също, че с устно споразумение между
ищеца и работодателя било променено работното му време от 8:30 до 17:00ч. С
устни разпореждания на представляващия ответното дружество били променяни
многократно на различни служители работното време. Нямало правилник за
работното време и разписани условия и ред за спазването му, който да бил връчен
на работниците, в т.ч. и на ищеца. Представеният му Правилник за вътрешния
трудов ред бил без подписа на управителя на дружеството и дата на издаване.
Предвид изложеното ищеца счита, че
прекратяването на трудовото му правоотношение по ТД № 12/ 02.06.2018г., със
заповед № 37/06.02.2018г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, е
незаконосъобразно и неоснователно, поради следните съображения:
На първо място били допуснати нарушения на
процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. В тази връзка сочи, че въпреки
дисциплинарното производство да не било формално уредено в КТ, то следвало
работодателят да изпълни точно задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ, а
именно- да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения и да събере и
оцени посочените доказателства. Това задължение на работодателя, което той
следвало да изпълни в стадия на установяване на факта на нарушението на
трудовата дисциплина представлявало право на работника или служителя. Така
законодателят бил гарантирал правото на защита на работника. А при отправяне на искане за даване на
обяснения, независимо от формата му, работодателят бил длъжен да посочи ясно в
какво се състои неизпълнението на трудовата дисциплина, т.е. кои задължения,
произтичащи то трудовия договор и длъжностнта характеристика, работникът е
нарушил.. В отправените на ищеца две покани по чл. 193, ал. 1 от КТ
работодателят не бил посочил ясно и недвусмислено нарушението на трудовата
дисциплина от негова страна. С
получаване на първата покана с изх. № 46/1.02.2018г., предполагайки, че става
въпрос за времето на започване на работа от страна ищеца, извадил разпечатка от
системата за чекиране Мулти Пас. Подобна разпечатка не му била предоставена
нито с първата, нито с втората покана, въпреки че и в двата документа се
говорело за системни нарушения на трудовата дисциплина, свързани със закъснения.
Във втората покана с изх. № 47/02.02.2018г. отново се твърдели установени от
работодателя системни нарушения на трудовата дисциплина, свързани със
закъснения за същия период. Следователно отнасяло се за едно и също нарушение.
Единствената разлика била, че във втората покана се твърдяло и неявяване на
работа на 26.01.2018г. Във втората покана се твърдяло и нарушение на конкретен
текст от Правилника за вътрешния трудов ред. Последният документ не бил връчван
на ищеца до сега. След като го поискал от работодателя, му бил представен
тектови файл, без подпис на представляващия работодателя и без дата.
Предвид гореизложеното счита, че с двете
покани работодателят не е изпълнил задължението си ясно и точно да посочи в
какво счита, че се състои извършеното от ищеца системно нарушение на трудовата
дисциплина, а именно: за кои дни /дати/ счита, че е налице подобно нарушение.
Също така не била предоставена и разпечатка от системата за чекиране, както и
от Правилника за вътрешния трудов ред. Връчването на две покани за едно и също
нарушение също внасяли неяснота в действията на работодателя, тъй като документите
били с идентично съдържание по същество. Последното затруднявало правото му да
даде подробни писмени обяснения и да посоча съответните доказателства, тъй като
ищцата не била сигурна за какви точно нарушения става въпрос. Така се
възпрепятствало правото му на адекватна защита.
Ето защо и намира уволнението за незаконно,
тъй като работодателят не бил изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ,
като не бил описал точно в какво се състоят установените от него нарушения.
На второ място, счита уволнението за
незаконно, тъй като липсвала правна и фактическа мотивировка на Заповед №
37/06.02.2018г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“:
Като правни основания за издаването на
процесната заповед били посочени чл. 190, ал.1, т.3 от КТ - системни нарушения
на трудовата дисциплина и чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ - закъснение,
преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на
работното време. От изложението на заповедта било видно, че не са описани
обстоятелствата относно нарушението, индивидуализиращи го от обективна и
субективна страна, както и правната му квалификация. Изложените факти в
заповедта не кореспондирали с правните основания за издаването на същата, а
именно чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ. В заповедта не се сочили данни за системност
по смисъла на чл.190, ал.1 , т.3 от КТ и не бил направен мотивиран извод за
такива. Твърдяло се единствено за ежедневни закъснения, но не било посочено с
колко са тези закъснения, т.е. колко минути след 8:00 ч. работника е закъснял,
с оглед определяне тежестта на нарушението, а оттук и на наказанието.
След като тежестта на нарушението не била
взета предвид при налагане на конкретното наказание, то заповедта не отговаря
на императивната норма на чл. 195, ал. 1 от КТ. Нарушението на последната е
основание за отмяна на спорната заповед като незаконосъобразна. Липсата на
мотиви препятстващи упражняването на правата на ищеца и предприемането на
адекватни и пълноценни мерки за защита.
На трето място намира уволнението за незаконно, поради
липса на системни нарушения на трудовата дисциплина. В оспорената заповед не
били констатирани три и повече нарушения на трудовата дисциплина. Констатирани
били единствено закъснения за работа под 30 мин., което време се доработвало от
ищеца и така отработвал 8 работни часа всеки ден. Относно твърдените от
работодателя нарушения в двете покани, а именно: закъснение с повече от 1 ч. на
02.01.2018г. и отсъствие от работа на 26.01.2018г., то същите не били
коментирани в заповедта. Счита, че те не представляват и нарушение на трудовата
дисциплина, тъй като на 02.01.2018г. ищеца бил на погребение и получил
разрешение за това от работодателя, в съответствие с чл. 36 от Правилника за
вътрешния трудов ред. На 26.01.2018г. ищеца бил забравил картата си, но имало
достатъчно доказателства, че е бил на работа, в т.ч. на оперативка при
изпълнителния директор на ответното дружество. Поради това счита, че правилно
работодателят не е определил тези обстоятелства като нарушение на трудовата
дисциплина. Оставало единствено закъснението за работа под 30 мин. В случай, че
се приемело, че това да е нарушение на трудовата дисциплина, то същото било
еднотипно и не създавало системност. Съответно налагането на уволнение с
основание чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ било незаконосъобразно и неоснователно.
На четвърто място намира уволнението за
незаконно, тъй като липсвало закъснения за повече от 1 час.
Според чл. 190, ал.1, т.1 от КТ се налагало
дисциплинарно наказание уволнение, когато са налице три закъснения в един
календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час. Същото основание за налагане
на наказание уволнение било възприето и в чл. 35, т. 1 от Правилника за
вътрешния трудов ред. Съответно за закъснения под 1 час, независимо от броя им,
не следвало да се наложи наказание уволнение, тъй като подобно нарушение на
трудовата дисциплина било извън обхвата на чл. 190, ал. 1 от КТ.
В тази връзка ищецът твърди, че няма три и
повече закъснения с повече от 1 час през спорния период
/02.01.2018г-01.02.2018г./ Подобно нарушение на трудовата дисциплина не било и
констатирано и от работодателя в оспорената заповед. В двете покани за даване
на писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ не се съдържала информация относно
извършено от ищеца нарушение, представляващо закъснение за работа с повече от 1
час, поне три пъти в един календарен месец.
При което налагането на най-тежкото наказание
било незаконосъобразно и неоснователно, което представлявало самостоятелно
основание за отмяна на оспорената заповед.
На пето място намира уволнението за
незаконно, тъй като имало несъразмерност на наложеното наказание с
констатираното нарушение:
Според разпечатката от системата за чекиране
Мулти Пас закъсненията, които ищеца бил извършил за процесния период били в
минимален диапазон, а именно: около 20 мин. От друга страна напускал работа
след 17:00 ч., т.е. продълижтелността на работното му време на ден била 8 ч.
Последният факт можел да се установи от разпечатката от системата за чекиране.
По този начин изпълнявал точно всички трудови
задължения, произтичащи от длъжността му. Не бил причинил вреда на работодателя
или други неблагоприятни последици.
Закъсненията били извършени след устното разрешение
на работодателя по реда на чл. 36 от Правилника за вътрешния трудов ред.
Причината за това била, че ищцата се грижела сама за малко дете и едва след
като го оставела на градина, можела да отиде на работа от другия край на града.
Предвид степента на нарушението счита, че
налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание е необосновано и
незаконосъобразно, тъй като е определено в нарушение на чл. 189, ал. 1 от КТ и
с налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“ не е преценена тежестта на
нарушението, не е съобразена значимостта на неизпълнените задължения по
трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни
последици за работодателя.
Ищецът твърди още, че от датата на
прекратяване на трудовото му правоотношение с ответното дружество до момента
бил без работа. Регистрирал се в Бюрото по труда. Основното му месечно трудово
възнаграждение към датата на прекратяване на трудовия договор било в размер
на 1108.00лв., според Удостоверение за
доходи с изх. № 74/12.03.2018г., издадено от работодателя.
Предвид горното, счита, че обезщетението по
чл. 344, ал1, т. 3 от КТ следва да обхваща период от 6 месеца, считано от
07.02.2018г.
Въз основа на така очертаната обстановка се
иска признаване на дисциплинарното уволнение извършено със Заповеди №
37/06.02.2018г. за незаконно и неговата отмяна,
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и осъждане
на ответника да заплати сумата от общо 6648,0лв. – обезщетение за оставане без
работа шест месеца в периода от 07.02.2018г. до 07.08.2018г. Претендира и разноски.
В определения срок по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника, чрез пълномощника адв.Ц. на представителя по закон
изп.директор И.Ш., в който не оспорва допустимостта на исковете, но оспорва
тяхната основателност. Намира подадената искова молба за неоснователна поради
няколко причини, а именно:
На първо място твърди, че от самата искова
молба се установявало ищцата да е извършила нарушенията на трудовата
дисциплина, за които й било наложено наказанието.
На второ място оспорва като невярно
твърдението на ищеца, да има устно споразумение с работодателя за промяна на
работното време.
Счита изложените в исковата молба съображения
за отсъствие от работа на 26.01.2018 г. да са ирелевантни, тъй като за такова
нарушение не е налагано наказание.
Настоява се на това, че наказанието било
съобразено с изискванията на чл. 189 ал. 1 от КТ, като работодателят се
съобразил с упоритостта и постоянството на извършване на дисциплинарното
нарушение, както и липсата на самокритичност при дадените обяснения. Това
говорело само по себе си, че ищцата не осъзнава това, че ежедневните системни
нарушения на трудовата дисциплина са сериозно дисциплинарно нарушение.
Процедурата по налагане на наказанието била
спазена.
По тези съображения, като намира обжалваната
заповед за законосъобразна се иска отхвърляна на исковете като неоснователни.
Претендира и направените по делото разноски.
В о.с.з. ищецът лично и чрез пълномощника си
адВ.Х., поддържа изцяло исковете. Подробни съображения излага в писмена защита
В с.з. ответникът, чрез пълномощника си адв.Ц.,
оспорва исковете подържа възраженията си, с подробни съображения в защита.
Съдът като взе предвид твърденията и доводите
на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност приема следното :
Страните
и не спорят, а и от представените ТД №12/02.06.2010г. и две ДС към него,
последното от които ДС № 86/01.05.2017г. (л.10), както и направени записвания в
Трудова книжка на ищеца, се установява между ищеца Н.К. и БЛЦ „Камена” да е съществувало трудово
правоотношение за неопределен срок, както по време на действие на този ТД и до
прекратяването му на 07.02.2018г., ищеца да е работил по безсрочен трудов
договор, както е заемал последно длъжността „ръководител отдел хотел”.
Със Заповед № 37/06.02.2018г. (л.18) на изп.директор
на БЛЦ „Камена” ЕАД, на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, вр. чл.190, ал.1, т.3 от КТ и вр. чл.187,ал.1, т.1 КТ – поради налагане дисциплинарно наказание
„уволнение“ е прекратено трудовото правоотношение на Н.К. за длъжността „РО
Хотел”, считано от 07.02.2018г.
В представеното от ищеца копие от тази
заповед няма данни кога е връчена на К., като в нея не посочена дата на
връчване нито е положен подпис на работника за получил. До колкото ищеца сам твърди
да му е връчена заповедта за уволнение на 06.02.2018г., с която на осн. чл.330, ал.2, т.
6 КТ е прекратен трудовия му договор, то и считано от дата на връчването й - 06.02.2018г.
дисциплинарно уволнение е наложено и трудовото правоотношение е прекратено.
Видно от обжалваната Заповед №
37/06.02.2018г. като мотиви - причини за налагане на дисциплинарното наказание
„уволнение“ е посочено, че в периода от 02.01.2018г. до 02.02.2018г. ежедневно
работника е закъснявал за работа в нарушение на чл.15, ал.1 от ПВТР.
Нарушението било установено със справка от системата за чекиране Мулти Пас и се
признавало в обясненията от служителката.
Въз основа на така изложеното, като мотиви,
работодателят е приел да е осъществено нарушение на трудовата дисциплина по
чл.190, ал.1, т.3 КТ, като е изписана само правната норма, но не и законовия
текст, което е „системни нарушения на трудовата дисциплина“. Действително
работодателя не е изпълнил изискването на чл.195 КТ в заповедта да посочи и
законният текст, въз основа на който се налага дисциплинарното наказание, а се
е задоволил да посочи само правната норма. Този недостатък на обжалваната
заповед обаче не в състояние да обоснове незаконосъобразност на заповедта, тъй
като с него не нарушено правото на защита на работника. В самата искова молба
ищеца е направил анализ на чл.190, ал.1, 3 КТ досежно наличието или липсата на
признака системност в деянията за които е наказан. Тоест напълно е бил наясно
за какво по вид нарушение на трудовата дисциплина е наказан. Отделно от това в
мотивите си работодателят е посочил, че извършеното нарушение е ежедневно
закъснение за работа в период от един месец, който период е посочен с точни
дати.
Неоснователно съдът намира съображението на
ищеца, че непосочването на конкретни дати и точните размери на закъсненията,
води до извода заповедта да е немотивирана. Подобно изискване в КТ не се
съдържа. Нормата на чл.195 КТ определя лимитативно задължителното съдържание на
заповед за налагане на дисциплинарно наказание, а според тази норма то е:
посочване на нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. В случая са посочени
нарушителя, нарушението, което е ежедневно закъснение за работа в конкретен
времеви отрязък, наказанието и законовата норма, въз основа на която се налага.
При което и съдът намира, че обжалваната
заповед отговаря на изискванията на чл.195 КТ.
Ищецът счита тази уволнителна заповедта за
незаконосъобразна, тъй като била издадено в нарушение на чл.193 КТ, до колкото
му били искани на два пъти писмени обяснения, но в тях не било посочено ясно
и недвусмислено какво е нарушението на трудовата дисциплина от негова страна.
Това възражение на ищеца, съдът намира за
неоснователно поради следното: Видно от представените 2 бр. покани с дати
01.02.2018г. и 02.02.2018г. /л.22,23/ за даване на обяснения по реда на чл.193 КТ и в двете е посочено, че се искат обяснения от К. за неспазване на
установеното работното време от 08:00 часа до 16,30 часа в периода от
02.01.2018г. до 01.02.2018г., според извършената справка за чекиране Мулти Пас.
Действително във втората покана освен за
същото е искано обяснение и за неявяване на работа на 26.01.2018г. Но до
колкото за такова по вид нарушение не наложено наказание, искането и даването
на обяснения е без правно значение.
Безспорно се установява по делото, че ищеца е
дал писмени обяснения във връзка и с двете покани на работодателя, още в същите
дни 01.02.2018г. и 02.02.2018г., в който
са му поискани обяснения /л.19 и 20/. И до колкото обяснения са искани за неспазване
на установеното работното време от 08:00 часа до 16,30 часа в периода от
02.01.2018г. до 01.02.2018г., а дисциплинарното наказание е наложено за
ежедневно закъсняване за работа в периода от 02.01.2018г. до
02.02.2018г., със заповед от 06.02.2016г. то изпълнена е процедурата предвидена
в чл.193 от КТ за искане и даване на обяснения от работника преди налагане на
дисциплинарното наказание.
Дори в искането за даване на обяснения да не
изрично записано, че такива се искат за закъснения за работа, а вместо това се
искат за неспазване на работното време, което включва в себе си както
закъснения, така и преждевременно напускане на работа, то в случая ищеца е дал
обяснения именно за това защо е ходил по-късно на работа от установеното начало
на работното време. При което и напълно е бил наясно, че му се искат обяснения
именно за закъснения за работа.
Единствено не са искани обяснение от
наказания работник за периода от 01.02.2018г. до 02.02.2028г., поради което и
той независимо де е включен в обжалваната заповед, той не следва да се
разглежда, тъй като за това време не са искани и не са давани обяснения от
работника по реда на чл.193 КТ. Тоест в
тази си част заповедта е незаконосъобразна поради нарушаване на императивната
разпоредба на чл.193, ал.1 КТ.
При тези данни съдът намира, че е спазена от
работодателя процедурата предвидена в чл.193 КТ за искане и даване на обяснения
за нарушението на трудовата дисциплина – закъснение за работа в периода от 02.01.2018г. до 01.02.2018г.
Ето защо и съдът намира, че като цяло
обжалваната заповед № 37/06.02.2018г. не страда от пороци от формална страна,
досежно закъснения за работа в периода от 02.01.2018г. до 01.02.2018г. и като
такава не подлежи на отмяна на формално основание, а следва спора за
законосъобразността й да се разгледа по същество – извършено ли е нарушението
на трудовата дисциплина от наказания работник и съответствали наказанието на
тежестта на нарушението.
По делото не спорно установеното при ответника работно време да е било от
8,00часа до 16,30 часа, а и според чл.15 от Правилника за вътрешния трудов ред
на ответника, именно това е установеното работно време.
Не
основателни съдът намира възраженията на ищеца, че с въпросния ПВТР, след като
не бил запознат срещу подпис, то и той не му бил известен, поради следното. На
първо място дали в ПВТР е уредено работното време с начален и краен час, то
дори и работника да не се запознал с него, няма как да се приеме да не му е
известно какво е неговото работно време- тоест в колко часа започва работния ме
ден и в колко часа свършва. От показанията на св.А. и П., се установява, че
ПВТР е съществувал още преди новия управител Шуманова да заеме длъжността, дори
и преди св.В.А. да стане управител, а и е бил на разположение на работниците. В
случая сам ищеца в искова молба твърди, че закъснявал по 10-20 минути след 8
часа. Тоест напълно е бил наясно ищеца, какъв е началния час на неговото
работно време, установен във въпросния ПВТР.
Неоснователни са и възраженията на ищеца, че
не му е представен при поискване утвърден ПВТР. По делото е представен утвърден
от изп.директор Филип А. ПВТР /л.45-51/ идентичен по съдържание с копието
представено от ищеца.
Ето защо съдът намира за установено по
делото, че при ответника е установено работно време от 08:00 часа до 16,30
часа, с което работно време ищеца е бил запознат.
Основателни съдът намира възраженията на
ищеца, че за него е било установено различно работно време с начален час от
8,30 часа, по устна заповед на работодателя. От показанията на св.А., се
установява, че действително докато той е бил управител на ответното дружество,
е разрешил на ищцата Н.К. нейното работно време да бъде от 8,30 часа до 17,30
часа.
Съдът кредитира с доверие показанията на този
свидетел, тъй като лично е възприел фактите за които свидетелства, в частта за
променен начален час на индивидуалното работно време на ищеца К.. Същите се
подкрепят и от показанията на св. П., която твърди ищеца да се явявал на работа
обичайно в 8,30 часа сутрин, в което
време и започвали оперативките при управителя, на които К. присъствала.
От показанията на св.П. се установява също,
че на управителя Ш. е било известно това, че ищеца К. идва на работа от 8,30
часа, тъй като води детето си на детска градина. Тоест известно е било на новоназначения
управител Ш., че е имало дадено разрешение на К. да ходи от 8,30 часа на
работа, респективно за нея да е установен друг час за начало на работния ден,
различен от установения за всички други работници начален час от 8,00 часа в
ПВТР.
Без значение съдът намира в случая да е дали
промяната на работното време на ищеца К. е направено устно от работодателя,
както в случая се установи да е сторено, а не писмено, тъй като изискване за
установяване в писмен акт на промяна на
началния час на работния ден в КТ не се съдържа.
По важното в случая е, че се установи по
делото за ищеца да е променен началния час на работното време от работодателя,
което е направено от управителя на ответното дружество В.А.. Промяната в
личността на управителя не представлява промяна в работодателя, при което и
следва да се приеме, че от промяната на личността на управителя на следва
промяна в взаимоотношенията работни- работодател, респективно не следва промяна
в началния час на работното време на ищеца, който вече е установен да е от 8,30
часа сутрин.
Страните не спорят, че при работодателят е
въведена системата за дневни и месечни справки "отработено" време.
Безспорно е и че ищецът е знаел както за системата за отчитане, така и за
въведеното от работодателя с ПВТР работно време. Досежно това, за ищеца да
установено индивидуално работно време с начален час от 8,30ч. сутринта, вече се
установи по-горе от показанията на свидетелите.
Видно от представената разпечатка от
въпросната система за чекиране Мулти Пас, действала при ответника за
отбелязване влизанията на работниците в работните помещения, в периода от
02.01.2018г. до 01.02.2018г., в който се включват общо 22 раб.дни, ищеца К. е била на работа преди 8,30 часа в
дните от 02 до 15.01.2018г., 17, 22, 24, 25, 30, 31.01.2018г. и 01.02.2018г.
Отишла е на работа след 8,30 часа и е закъсняла в останалите дни, а именно: на
16.01.18г. – в 8,41ч.; на 18.01.18г. – в 8,36ч.; на 18.01.18г. – в 8,38ч.;
на 23.01.18г. –
в 8,34ч.; на
29.01.18г. – в 8,50ч. Тоест в периода от 02.01.2018г. до 01.02.2018г. ищцата е
закъсняла за работа пет пъти от общо 22 работни дни, а в останалите 18 дни не е
закъснявала. Действително при тези данни не може да става въпрос за ежедневно
закъсняване за работа, за каквото нарушение на трудовата дисциплина на К. е
наложено дисциплинарното наказание уволнение.
Все пак не може да не се отчете факта, че в
процесния период е закъсняла за работа 5 пъти, тоест повече от три пъти е достатъчно
да обоснове системност в нарушението на трудовата дисциплина. Това е така, тъй
като за де налице признака системност е необходимо нарушението да извършено
повече от три пъти, а в случая дори става въпрос за еднородни нарушение на
трудовата дисциплина.
Неоснователно е и възражението на ищеца, че
уволнителната заповед е незаконосъобразна, тъй като не бил налице признака
системност, за да се използва като основание за уволнението разпоредбата на
чл.190, ал.1, т.3 КТ. Точно обратното се установява в случая налице са в
рамките на един месец 5 бр. еднородни нарушения на трудовата дисциплина,
изразяващи се в закъсняване за работа.
Предвид така установеното от фактическа
страна съдът намира следното: Безспорно е, че при влизане в сградата на работодателя,
служителите на дружеството носят карти с идентификационен код, с които се
отбелязват в системата на ответника и регистрират присъствието си. Съгласно
информацията от системата на вратите за достъп при работодателя, която
информация е потвърдена от разпечатките на системата за чекиране, представени
от ищеца и ответника, в периода 02.01.2018г. - 01.02.2018г. ищецът е закъснявал
за работа в 5 от дните, като преобладаващите закъснения са с продължителност от
4 до 8 минути, еднократно 11 минути и 20 минути. Нарушенията са 5 на брой,
поради което съд приема наличие на системност в поведението на служителя, а
това, съгласно чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ
ги прави тежки нарушения на трудовата дисциплина, като тези нарушения на трудовата
дисциплина рефлектират върху най - съществения елемент от трудовото
правоотношение - престирането на работна сила в рамките на установеното работно
време. Именно установената системност, а не продължителността на закъсненията е
обусловила налагането на най -тежкото дисциплинарно наказание. Изискването за
"системност на нарушението" е налице, когато работникът е извършил
три или повече отделни нарушения на трудовата дисциплина, което в случая е
налице. За този обективен критерий е без значение видът и тежестта на
извършените нарушения. При определяне броя им се вземат предвид тези, за които
не е било наложено дисциплинарно наказание или е било наложено, но още не е
заличено, както е и в настоящия случай, като за всичките 5 закъснения не
налагано наказание.
Поради което като се установява наличие на
системност в извършването на нарушението – закъсняване за работа в рамките на
един месец, то това обосновава наложеното от работодателя най - тежко
дисциплинарно наказание „уволнение“.
Неоснователни съдът намира и възраженията на
ищеца, че тъй като всеки ден е работил по 8 часа, а работното му време било на
подневно отчитане /каквато е уговорката от р-л 4, т.2 на длъжностна
характеристика –л.16/, то от закъсненията му не били произтекли никакви вреди
за работодателя, поради следното: Действително според справката от системата за
чекиране Мулти Пас ищеца К. е отработвала по 8 часа всеки ден в процесния
период, и в този смисъл е спазила установената продължителност на работното
време. Буди недоумение въпроса, защо след като са нея е имало установено
работно време от 8,30часа до 17,00часа, тъй като й било нужно да води детето си
на градина, в някой от дните е отивала на работа 5-10 минути след 8,00 часа,
респективно си е тръгвала преди 17,00 часа и да изтече работното й време.
Отработването или не на 8 часов работен ден,
обаче би имало значение само с оглед уплътняване на работното време, но не за
това е търсена дисциплинарна отговорност на ищеца К., а такава е търсена за
закъсняване за работа. Освен това дали от простъпките на работника са
произтекли или не някакви вреди за работодателя е ирелевантно за уволнение
поради системно нарушаване на трудовата дисциплина, какъвто е настоящия случай.
Действително работодателят разполага с възможност
да не наложи дисциплинарно наказание на работника, само заради това, че закъснявал
за работа, или ако реши да наложи такова, то да е по леко от наложеното
„дисциплинарно уволнени“. Но с оглед данните по конкретния спор, съдът намира, че
в случая нарушенията са от такова естество и системност, че е обосновано
налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Поради което и до колкото
както вече бе прието по-горе системното закъснение за работа, а в случая това
са 5 закъснения в рамките на един месец,
винаги изпълва състава на чл.190, ал.1, т.3 КТ, което сам КТ определя
като основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, то не налице
и несъответствие на нарушението с наложеното наказание по смисъла на чл.189 КТ.
А възраженията на ищеца в тази насока са напълно неоснователни.
Ето и защо, съдът намира че не само ищецът е
извършил нарушенията на трудовата дисциплина за които е наказан, но и те
представляват именно тежки нарушения, за които според чл.190, т.3 КТ се
предвижда дисциплинарно наказание „уволнение“ . При което и наложеното такова е
съобразено с разпоредбата на чл.189 КТ, като критериите на чл. 189, ал. 1 ГПК
са приложени правилно във връзка с наложеното наказание за "системни
нарушения на трудовата дисциплина", предвид правната характеристиката на
нарушението по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ,
отчитайки и укоримото поведение на ищеца, изразяващо тенденция на незачитане на
трудовата дисциплина.
Горе изложеното налага извода, че
работодателя правилно е определил вида на извършените от ищеца нарушения на
трудовата дисциплина, обжалваната уволнителна заповед не страда от пороци,
които да водят до отмяната и на формално основани, а и описаните в нея нарушения са и извършени от наказания
работник. Съобразена е и тежестта на извършените деяния с вида на наказанието
„дисциплинарно уволнение“. При което правилно и законосъобразно работодателя е
наложил на ищеца К. дисциплинарно наказание уволнение, като такова то не
подлежи на отмяна. А искът по чл.344, ал.1 КТ е неоснователен и като такъв ще
се отхвърли.
С оглед изхода на спора по главния иск –
основателност на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, то неоснователен се явява и иска
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност, и като такъв също ще се отхвърли.
С
оглед изхода на делото ищецът няма право на разноски, а направените от него
такива остават за негова сметка.
На
осн. чл.78, ал.3, вр.чл.78, ал.8 ГПК и оглед изхода на делото ответника има
право на разноски, като е представляван от адвокат, претендирал е разноски и е представил
доказателства са направени такива в размер на 612,0лв., съгласно списък по
чл.80 ГПК. Поради което и ще му се присъдят такива в размер на 612,0 лв., която и сума ще се осъди ищецът да
му заплати.
До колкото делото е с предмет трудов спор и
ищеца е освободен от задължението за внасяне на ДТ и разноски, предвид изхода
на делото направените такива немогат да се възложат на ответника, а остават за
сметка на съда.
По изложените съображения, Велинградски
районен съд, V гр.състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Н.И.К.,
ЕГН ********** ***, против „БАЛНЕОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР – КАМЕНА“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул.“Еделвайс” №4, представляван от
И.Ш., по чл.344, ал.1 -3 КТ - за
признаване незаконно наложеното му дисциплинарно наказание „уволнение“,
извършено със Заповеди № 37/06.02.2018г., с които е прекратено трудовото правоотношение
на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ; за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност, както и осъждане на ответника да заплати сумата от общо
6648,0лв. – обезщетение за оставане без работа шест месеца в периода от
07.02.2018г. до 07.08.2018г., като неоснователни.
ОСЪЖДА
Н.И.К., ЕГН ********** ***, да заплати
на БАЛНЕОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР – КАМЕНА“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Велинград, ул.“Еделвайс” №4, СУМАТА от 612,0 лв. /шестстотин и дванадесет лева/, разноски по
производството за адв. възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред ПзОС в двуседмичен срок от датата на която е обявено на страните
изготвянето на решението – 16.08.2018г., а копие от същото да им се изпрати.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
( Валентина И.)