РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Враца, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселка Ц. Иванова
Членове:Агнеса Б. Ставарова-Заркова
Лидия Кр. Нецовска-Кътова
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
в присъствието на прокурора Н. В. Л.
като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело
№ 20221400200349 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 32 вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции /ЗПИИРКОРНФС/ и е образувано въз основа на искане за признаване на решение на
несъдебен орган на Република Австрия, а именно Решение № MIS2-V-22 2239/3 от
22.02.2022 г., влязло в сила на 23.03.2022 г., постановено от Областна администрация
Мистелбах, Република Австрия. Със същото е наложена финансова санкция – глоба в размер
на 430 евро и разноски в административното производство в размер на 5 евро или в общ
размер на 435 евро, за извършено от българския гражданин И. Т. А. от с. ***, обл. Враца,
роден на ***, нарушение на правилата за движение по пътищата на Република Австрия.
Решението е придружено с удостоверение, издадено в изпълнение на чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, изменено с рамково решение 2009/299/ПВР на
Съвета.
В съдебно заседание представителят на ОП – Враца заявява, че липсват основания
да бъде отказано признаването на решението на органа на Република Австрия за налагане на
финансова санкция, поради което настоява същото да бъде признато и изпратено на НАП за
изпълнение.
Засегнатото лице, редовно призовано, не се явява и не изразява становище по
1
направеното искане. Делото е разгледано в негово отсъствие, съгласно чл. 16, ал.2
ЗПИИРКОРНФС.
Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за установено
следното:
Представеното за признаване и изпълнение решение за налагане на финансова
санкция е такова по чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПИИРКОРНФС, а именно издаден от несъдебен орган
и влязъл в сила в държава – членка на Европейския съюз акт за налагане на задължение за
плащане на глоба и разноски в административното производство за извършено
административно нарушение на правилата за движение по пътищата на територията на
Република Австрия.
Този акт е придружен съгласно изискванията на чл. 4 и чл. 5 ЗПИИРКОРНФС от
удостоверение по образец съгласно приложение № 2 към закона и в изпълнение на чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции. Удостоверението е издадено и
подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава Областна
администрация Мистелбах, Република Австрия, който е удостоверил и неговото
съдържание. От съдържанието на удостоверението е видно, че съдържа всички предвидени
реквизити.
За извършеното от засегнатото лице И.А. административно нарушение на правилата
за движение в Република Австрия, а именно при управление на МПС превишил скоростта
на движение с 51 км/ч, при разрешена максимална скорост от 100 км/ч, не се изисква двойна
наказуемост, съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС /макар че същото съставлява
административно нарушение и по българското законодателство/.
Засегнатото лице е с постоянно местоживеене в с. ***, обл. Враца, ***, поради
което съгласно чл. 31, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС компетентен да разгледа искането за
признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция е именно
Окръжен съд – гр. Враца.
Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл. 35 ЗПИИРКОРНФС
основания, при които българският съд може да откаже признаването и изпълнението на
решението за налагане на финансова санкция от чужд съд. Удостоверението е по образец и
както по-горе бе посочено, съдът приема, че то отговаря на изискванията за форма и
съдържание /чл. 35, т. 1 от закона/. Няма данни срещу същото лице и за същото деяние в
България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено
и/или изпълнено решението за налагане на финансова санкция /чл. 35, т. 2 от закона/.
Решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд съгласно чл. 4 от ЗАНН,
поради което не следва да се обсъжда въпросът за евентуално изтекла давност по
българското законодателство /чл. 35, т. 3 от закона/. Засегнатото лице не е с привилегия или
имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението
недопустимо /чл. 35, т. 4 от закона/. Решението не се отнася за деяние, извършено изцяло
или отчасти на територията на Република България или е било извършено извън
територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява
2
предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния /чл. 35, т. 5 от
закона/. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро /чл. 35, т. 6 от закона/ –
същата е в общ размер на 435 евро с левова равностойност 850.79 лева по фиксирания курс
на БНБ 1.95583 лв. за 1 евро. Решението е по отношение на физическо лице, което е
административнонаказателно отговорно /чл. 35, т. 8 от закона/. Производството е било
писмено и лицето е уведомено лично или чрез упълномощен представител за правото си и
срока за обжалване на решението /чл. 35, т. 9 от закона/, от което право не се е възползвало,
видно от изричната отметка в т.3 на удостоверението. В удостоверението изрично е
посочено, че решението е било връчено на лицето лично на 08.03.2022 г., както и че лицето
е било уведомено, съгласно законодателството на издаващата държава, за правото на
обжалване или ново разглеждане на делото с негово лично участие, при което делото може
да бъде преразгледано по същество с представяне на нови доказателства и възможност за
отмяна на първоначалния акт, както и е било уведомено за сроковете за обжалване, но
лицето не е поискало повторно разглеждане или обжалване в предвидения срок /чл. 35, т. 10,
б. „в” от закона/.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че искането за признаване и изпълнение на
решението на несъдебен орган на Република Австрия против лицето И. Т. А. от с. ***, обл.
Враца за наложена финансова санкция следва да бъде уважено. Левовата равностойност на
финансовата санкция от 435 евро е 850.79 български лева съобразно официалния курс на
БНБ към датата на постановяване на решението, чието признаване и изпълнение се иска –
22.02.2022 г., а именно 1.95583 лв. за 1 евро.
За признаване на решението и изпращането му на компетентния български орган за
изпълнение следва да бъде уведомен компетентният орган на издаващата държава, а именно
– Областна администрация Мистелбах, Република Австрия, а копие от уведомлението да се
изпрати на Министерството на правосъдието на Република България.
При горните съображения и на основание чл. 32, вр. чл. 16, ал. 7, т. 1
ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № MIS2-V-22 2239/3 от 22.02.2022 г., влязло в сила на
23.03.2022 г., постановено от Областна администрация Мистелбах, Република Австрия, с
което на И. Т. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с. ***, обл.Враца, ***, е
наложена финансова санкция – глоба в размер на 430 евро и разноски в административното
производство в размер на 5 евро, или в общ размер на 435 /четиристотин тридесет и пет/
евро с левова равностойност 850.79 лева /осемстотин и петдесет лева и седемдесет и девет
стотинки/ за извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата
в Република Австрия.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред
Апелативен съд – гр. София.
ДА СЕ ИЗПРАТИ НЕЗАБАВНО препис от настоящото решение на ТД на НАП-
3
офис Враца за изпълнение.
ДА СЕ УКАЖЕ на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите
действия по изпълнението на Решението, съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентният орган на издаващата държава –
Областна администрация Мистелбах, Република Австрия, за признаването на Решението за
налагане на финансова санкция и изпращането му на компетентния орган за изпълнение,
като уведомлението бъде в превод на езика на издаващата държава, а съгласно чл. 13, ал. 1
ЗПИИРКОРНФС разноските са за сметка на Република България като изпълняваща държава.
КОПИЕ от горното уведомление да се изпрати и на Министерство на правосъдието
на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4