№ 1246
гр. Варна, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно
гражданско дело № 20233100501625 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от П. Х. М., ЕГН ********** и Д. Д. Г.,
ЕГН **********, чрез процесуалния им представител адв. П. Х. от АК-Варна, срещу
Решение № 1470/03.05.2023 г., постановено по гр. д. № 6763/2022 г. по описа на ВРС, 51-ви
с-в, с което въззивниците П. Х. М. и Д. Д. Г., са осъдени да предадат на Д. П. П., отнетото
владение върху реална част от поземлен имот с идентификатор № 10135.5545.4307 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008 г.
на Изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот от
26.04.2022 г., находящ се в гр. Варна, р-н Аспарухово, с.о. Зеленика, която реална част е с
площ от 184 кв.м и граници: от север - поземлен имот № 10135.5545.185, от изток - поземлен
имот № 10135.5545.3149, от юг и запад - останалата част от поземлен имот №
10135.5545.4307, като същата реална част е обозначена в червен щрих на комбинирана
скица-приложение № 4 към приетото заключение на съдебно-техническата експертиза,
изготвено от вещото лице инж. С.К., която скица е приложена на л. 63 от делото,
приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, на основание чл. 75
от ЗС; допуснато е предварително изпълнение и са присъдени разноски.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, че обжалваното първоинстанционно
решение е незаконосъобразно, постановено е при допуснати съществени процесуални
нарушения на материалния закон, неправилно и необосновано.
Твърди се, че искът не е предявен от владелец, като фактическата власт, ако е имало
такава, е била нарушена много преди отнемането на владението, предмет на
производството. Твърди се, че не е доказано явно, спокойно, непрекъснато владение
/фактическа власт върху процесната реална част, с намерение за своене/. Твърди се, че не е
установено безспорно нито кога е започнало упражняването на фактическата власт, нито е
демонстрирано намерението за своене, нито владението е било спокойно.
1
Въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено.
В открито съдебно заседание въззивната страна П. М. се явява лично и се
представлява от адв. П. Х., като двамата поддържат въззивната жалба. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, от Д. П. П., чрез
процесуалния му представител адв. П. С. от АК -Варна, с който се моли съда, да
остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и да потвърди изцяло
обжалваното решение, като обосновано, правилно и законосъобразно.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си
представител поддържа отговора на жалбата и пледира за оставяне в сила на решението на
районния съд, като законосъобразно, обосновано и правилно.
Претендират се разноски по делото.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по предявен от Д. П. П. срещу П. Х. М.
и Д. Д. Г. осъдителен иск с правно основание чл. 75 от ЗС за осъждане на ответниците да
предадат на ищеца отнетото владение върху реална част от поземлен имот с идентификатор
№ 10135.5545.4307 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна,
одобрени със Заповед РД-18- 73/23.06.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с
последно изменение, засягащо поземления имот от 26.04.2022 г., находящ се в гр. Варна, р-н
Аспарухово, с.о. Зеленика, която реална част е с площ от 184 кв.м и граници: от север -
поземлен имот № 10135.5545.185, от изток - поземлен имот № 10135.5545.3149 и от юг и
запад - останалата част от поземлен имот № 10135.5545.4307, като същата реална част е
обозначена в червен щрих на комбинирана скица, изготвена от вещото лице инж. С.К.,
приложена на л. 63 от делото.
В исковата молба ищецът твърди, че по силата на договор за дарение от 26.04.1996 г.
е придобил собствеността върху дворно място с площ 1100 кв.м. в гр. Варна, м-ст Зеленика,
представляващо имот пл. № 185 по плана на местността, като дареният му имот е бил с
трайно установени на място граници, материализирани с ограда от мрежа и бетонни колове,
в които площта на имота е била 1260 кв.м. Твърди, че от сключването на договора владее
непрекъснато и спокойно имота в тези реални граници, включително го обработва. Твърди,
че владеният от него имот с обща площ 1260 кв.м. включва поземлен имот с идентификатор
№ 10135.5545.185 по действащата КК с площ 1076 кв.м. и процесната реална част от
поземлен имот № 10135.5545.181 (нов 10135.5545.4307) с площ 184 кв.м. и посочени
граници. Твърди, че на 17.03.2022 г. неизвестни лица са нарушили владението му, като са
навлезли с около 10-12 метра в южната част на имота, съборили са оградите в тази част и са
поставили нова ограда с мрежа и метални колове, отстояща приблизително на 10-12 м от
предишната и така на практика е отнето владението му върху процесната реална част,
продължило повече от 26 години. Посочените действия са извършени по поръчение на
ответниците, които са закупили поземлен имот № 10135.5545.181 с договор за покупко-
продажба от 20.10.2020 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез процесуалния си представител адв. К. Ж.
депозират отговор на исковата молба, в който излагат становище за неоснователност на
предявения иск. Оспорват твърдяното владение на ищеца върху процесната реална част от
собствения им поземлен имот № 10135.5545.181, както и неговата продължителност.
Поддържат, че владението върху целия имот им е предадено при покупката му през 2020 г.
и от тогава те упражняват фактическата власт върху цялата негова площ, вкл. и върху
процесната реална част. Сочат, че при въвода им във владение на място не е имало
изградена ограда, която да осъществява своята функция по предназначение, а само останки
от такава, които те са премахнали. Отделно считат, че владението на ищеца не е безспорно
доказано, при липса на наведени твърдения самият той лично да е изградил първоначалната
2
ограда в имота, като израз на желанието му да демонстрира владение. Намират, че липсва
субективният признак на владението при изложените в исковата молба твърдения оградата в
имота да е била заварена от ищеца. Не оспорват, че след премахване на останките от ограда
в собствения им имот те са построили нова ограда, разположена по регулационната граница
между двата имота.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв. П. С.,
поддържа исковата молба. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си представител адв. К.
Ж., поддържат отговора.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че
поземлен имот с идентификатор 10135.5545.181 по КККР на град Варна е разделен на два
имота с идентификатори: № 10135.5545.4307 и №10135.5545.4308, като спорната реална
част попада изцяло в ПИ с идентификатор: № 10135.5545.4307. През 2022 г. ответниците са
поставили ограда между поземлен имот с идентификатор № 10135.5545.185, собственост на
ищеца и поземлен имот с идентификатор №10135.5545.4307 /предишен ид. №
10135.5545.181/ по КККР на град Варна, на границата между двата имота. Ответниците
владеят спорната реална част от ПИ с актуален идентификатор № №10135.5545.4307.
От нотариален акт за дарение на недвижим имот № 172, том XXXIII, дело №
8931/1996 г. по описа на нотариус Орлин Стефанов се установява, че на 26.09.1996 г.
ищецът Д. П. П. е придобил от дядо си Д.Г.: лозе, находящо се в гр. Варна, кв. Галата, м-ст
Зеленика, цялото с площ 1100 кв.м., представляващо имот с пл. № 185 по плана на кв.
Галата, при граници на имота: имот № 180, имот № 181, имот № 3149, имот № 184 и път.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 8, том 6, рег. № 10459,
дело № 895 от 2020 г. по описа на нотариус В. Г. се установява, че ответниците П. Х. М. и Д.
Д. Г. са закупили от Р.Б.М., при равни квоти от по ½ ид.ч. за всеки от тях, поземлен имот с
идентификатор 10135.5545.181 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Варна, одобрени със Заповед РД-18- 73/23.06.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с
последно изменение, засягащо поземления имот, от 19.06.2015 г., находящ се в гр. Варна, р-
н Аспарухово, кв. Галата, Зеленика, с площ 1295 кв.м при граници: поземлени имоти с
идентификатори: 10135.5545.183, 10135.5545.9520, 10135.5545.3149, 10135.5545.185,
10135.5545.180. Към него са представени: скица на поземлен имот с идентификатор
10135.5545.181 по КККР град Варна, Нотариален акт за собственост на придобит имот по
Закона за реда на прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти № 178, том V,
дело № 1782/1966г. по описа на нотариус Стоян Стоянов, Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 109, том Х, дело № 3576/1985г. по описа на нотариус при ВРС,
Нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 188, том
5, рег. № 10283, дело № 876/2020 по описа на нотариус В. Г..
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата и приета съдебно-
техническа експертиза, което съдът кредитира, се установява, че ПИ 10135.5545.181, чрез
делба е разделен на два поземлени имота с идентификатори 10135.5545.4307 и
10135.5545.4308, като процесната реална част изцяло попада в ПИ 10135.5545.4307.
Установява се, че между ПИ 10135.5545.4307 и съседния му от север ПИ 10135.5545.185 има
изградена ограда от метални колове и оградна мрежа, поставена на общата кадастралната
граница на двата имота. Изяснява се, че ПИ 10135.5545.4307 е трасиран, изчистен и
заравнен. Съгласно изготвената от вещото лице комбинирана скица – приложение № 4 към
заключението, процесната реална част с площ от 184 кв.м. от север граничи с ПИ
10135.5545.185, от изток – с ПИ 10135.5545.3149, а от юг и запад – с останалата част от ПИ
10135.5545.4307. При изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК инж. С.К.
пояснява, че в ПИ 10135.5545.4307 е имало дървесна, храстова растителност, но всичко е
3
премахнато и заравнено, поради което не се виждат и следи от друга ограда, която да е била
навътре в имота. Останки от ограда, дъски и летви по време на огледа са били видни в ПИ
10135.5545.185, ситуирани непосредствено след границата с ПИ 10135.5545.4307.
От показанията на водения от ищеца св. Д.М. (без родство със страните, ищец по
висящо дело срещу ответниците), преценени по реда на чл. 172 от ГПК, които съдът
кредитира като обективни и правдоподобни, като дадени от лице с непосредствени лични
впечатления, възпроизведени последователно и непротиворечиво, се установява, че
свидетелят от 2000 г. е собственик на ПИ 10135.5545.180, съседен на ПИ с идентификатор
10135.5545.185 – собственост на ищеца, граничещ на юг с процесния ПИ 10135.5545.181
(сега 10135.5545.4307). Когато свидетелят е купил имота си, същият е бил ограден с ограда,
изградена по северната граница на ПИ 10135.5545.181, с циментови колове и оградна мрежа
с височина около 170 см. Споделя, че той е заварил тази ограда на място, като през годините
той и ищецът са я укрепвали и поддържали, всеки откъм неговия имот. Твърди, че оградата
е била в добро състояние, без липсващи части, и е изпълнявала предназначението си, била е
поддържана в добро състояние, за да се предотврати проникването в имотите на диви и
домашни животни. Твърди, че тази ограда вече я няма, тъй като е била разрушена от
ответника М. на 17.03.2022 г. Разказва, че на въпросната дата старата ограда е била съборена
с помощта на багер и на нейно място е поставена нова ограда на около 10 м на север,
навътре в неговия имот и в този на ищеца, като са изхвърлени навън всички останки от
старата ограда и от имуществото на ищеца, което се е намирало след оградата в имота му.
Споделя, че той е уведомил ищеца за разрушаването на изградената ограда и навлизането в
имота му, като ищецът е извикал полиция и сам е дошъл на място, но новата ограда вече е
била прокарана. Разказва още, че ищецът не живее постоянно в имота, но го посещава всеки
уикенд и през други почивни дни и отпуски в имота отглежда овошки и зеленчуци,
съхранява инвентар.
От показанията на свидетеля С.О. (без дела и родство със страните), които съдът
кредитира като обективни, безпротиворечиви и еднопосочни се установява, че свидетелят е
приятел и съученик на ищеца. Известно му е, че ищецът има имот в м-ст Зеленика, който е
още от дядо му, като го обработва и се грижи за него поне през последните 30 години.
Споделя, че често е посещавал имота, последно през 2020 – 2021 г., тогава имотът е бил
ограден с ограда от всички страни, включително и от южната му страна е имало изградена
висока ограда с колове и телена мрежа, а зад нея се е виждала празна земя, обрасла с храсти.
Описва оградата като здрава и стабилна, без паднали и полегнали участъци.
От свидетелските показания на водения от ответниците св. С.С. (без дела и родство
със страните) се установява, че същият е приятел на П. М. и на собственика на ПИ
10135.5545.182, с който се познават повече от 10 години. Свидетелят разказва, че често е
посещавал мястото, като преди да бъде разчистен процесният имот е бил като гора и е имал
ограда само на запад откъм пътя, а не север не може да определи с точност как завършва. Не
е виждал ограда там, а жив плет от храсти и нещо като сметище за битови отпадъци,
разположено на границата с ПИ 10135.5545.185. Споделя, че през месец март 2022 г. е
помогнал на ответника М. да почисти и огради собствения му имот 10135.5545.181.
Разказва, че имотът е бил предварително трасиран и впоследствие с помощта на багер и
камион е почистен от боклуците, след което е поставена ограда с метални колове и телена
мрежа, като заявява, че когато са ограждали имота на ответника не се е било налагало да
събарят никаква съществуваща ограда. Според него не е имало стара ограда, която да е била
премахвана. Разказва, че на място е дошъл ищецът заедно с полицаи, които разпитвали
какво правят в имота, но след като разбрали, че дейностите са законни, си тръгнали.
От свидетелските показания на водения от ответниците св. Ц. С.а (без дела и родство
със страните) се установява, че тя от 10 години живее при баща си в къща, разположена в
ПИ 10135.5545.182. Твърди, че през тези години съседният имот 10135.5545.181 е бил
неподдържан и обрасъл с висока растителност, храсти и тръни, и не е имало начин да се
мине и да се влезе в имота, защото е бил обрасъл, като е имал ограда само на запад откъм
пътя, но и тя е била паднала. Твърди, че в северната част на имот 10135.5545.181 не е имало
4
ограда, като това й е известно, понеже се е разхождала в имота заедно с кучето й. Спомня
си, че растителността на север е достигала до бяла сграда като гараж, разположен откъм
пътя в ПИ 10135.5545.180.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите С.С. и Ц. С.а, в частта им, че в
северната част на имот с идентификатор 10135.5545.181 не е имало ограда, защото са
изолирани, разнопосочни, нелогични и противоречат на останалия събран по делото
доказателствен материал – показанията на свидетелите Д.М. и С.О.. Ц. С.а заявява, че имот
10135.5545.181 е бил непроходим и обрасъл с тревиста и храстова растителност, но пък тя
е влизала в него да се разхожда и да разхожда кучето си. Разхождайки се, свидетелката
заявява, че била виждала, че в него няма ограда, граничеща със съседния имот с
идентификатор 10135.5545.185, което не кореспондира със заявеното от свидетелите М. и
О., които завяват, че е имало здрава ограда, с циментови колове и мрежа, с височина от
около 170см., и с нормалната житейска логика, че щом един имот е обрасъл с растителност,
храсти и тръни и е непроходим, то възможностите за разхождане в него и за установяване
наличието или липсата на ограда, са силно ограничени. Също така, дори ответниците в
отговора на исковата молба заявяват, че са заварили в имота си останки от ограда, за които
са предприели действие по премахването им, тъй като се намира в собствения им имот.
Същото се отнася и за показанията на свидетеля С.С., в частта им, че когато са ограждали
имота на ответника не се е било налагало да събарят никаква съществуваща ограда.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Въззивната жалба, инициирала настоящото въззивно производство е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на правилността на
първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение
за валидно и допустимо. Спазен е преклузивният шест месечен срок за предявяването на
владелческия иск по чл. 75 от ЗС, доколкото исковата молба е подадена на 27.05.2022 г. и в
нея са изложени твърдения, че нарушението на владението е извършено на 17.03.2022 г.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и при наличието всички
положителни, респ. липса на отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи правото
на иск и неговото надлежно упражняване.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, настоящият
съдебен състав намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 75 от ЗС: Владението на недвижим имот или на вещно
право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато
повече от шест месеца, може да бъде защитавано срещу всяко нарушение. Искът може да се
предяви в шестмесечен срок.
Владението се дефинира от чл. 68 от ЗС като упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
Владелческата защита представлява уредени от правото средства за възстановяване
на владението, като фактическо отношение. За да може владелецът да се обърне към съда за
осъществяване на владелческа защита, то следва да е налице нарушаване, в това число и
отнемане, като най-тежка форма на нарушение, на владението.
Владението е факт с правно значение и доказването му е в тежест на онзи, който иска
да ползва благоприятните последици – при исковете по чл. 75 от ЗС и чл. 76 от ЗС,
5
доказването на владението е в тежест на владелеца, който търси защита. Доказването на
владението може да стане с всички доказателствени средства: гласни доказателствени
средства, писмени доказателства, оборимата презумпция на чл. 83 от ЗС.
При владелческите искове съдът се интересува само от факти – имало ли е владение,
имало ли е нарушение, кой е владелец на конкретния недвижим имот към момента на
предявяване на иска.
В настоящия случай в тежест на ищеца е докаже, че е владял процесния недвижим
имот за срок от поне шест месеца, че владението му е нарушено /вкл. отнето/, чрез
нарушаване на фактическата му власт върху имота именно от ответника.
Началният момент на владението се установява от нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 172, том XXXIII, дело № 8931/1996 г. по описа на нотариус Орлин
Стефанов, с който на 26.09.1996 г. ищецът Д. П. П. е придобил от дядо си Д.Г. имот с
идентификатор № 10135.5545.185 по КККР на град Варна, представляващ лозе, находящо се
в гр. Варна, кв. Галата, м-ст Зеленика, цялото с площ 1100 кв.м. От скица на СГКК-град
Варна № 12001/16.05.2011 г. за поземлен имот с идентификатор № 10135.5545.185 по КККР
на град Варна се установява, че същият е с площ 1076 кв. м. Имотът е бил с трайно
установени граници, материализирани с огради от мрежа и бетонни колове, в които площта
му е била 1260 кв. м., като в тези граници, се включва площта на имот с идентификатор №
10135.5545.185 по КККР на град Варна се установява, от 1076 кв. м и 184 кв. м. от съседния
имот с идентификатор 10135.5545.4307 /предишен идентификатор 10135.5545.181/, върху
която площ, ищецът е упражнявал владението си.
Упражняването на непрекъснато владение от страна на ищеца върху процесния имот
за срок по-дълъг от шест месеца се установява от показанията на разпитаните по делото
свидетели М. и О., които заявяват, че имотът на ищеца е бил ограден с ограда от мрежа и
циментови колове, че ищецът се е грижил за оградата, като я ремонтирал, обработвал е
имота си, не живее постоянно там, но го посещава всеки уикенд и през други почивни дни и
отпуски, като се труди непрекъснато там, вкл. отглежда овошки и зеленчуци, съхранява
инвентар, от плодните дръвчета събира плодове. С тези си действия, безспорно ищецът е
манифестирал упражняваното от него владение с намерение за своене на процесния имот.
По делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че през
2022 г. ответниците са поставили ограда между поземлен имот с идентификатор №
10135.5545.185, собственост на ищеца и поземлен имот с идентификатор №10135.5545.4307
/предишен ид. № 10135.5545.181/ по КККР на град Варна, на границата между двата имота
и, че ответниците владеят спорната реална част от ПИ с актуален идентификатор
№10135.5545.4307.
Обстоятелството дали ищецът е оградил сам имота си или започвайки да владее
имота същият вече е бил ограден е без правно значение за спора по предявения иск по чл. 75
от ЗС.
Крайният извод на настоящия съдебен състав е, че ответниците П. Х. М. и Д. Д. Г. са
отнели владението върху реална част с площ от 184 кв.м., от поземлен имот с
идентификатор № 10135.5545.4307 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Варна /предишен идентификатор № 10135.5545.181/, находящ се в гр. Варна, р-н
Аспарухово, с.о. Зеленика, продължило повече от шест месеца, упражнявано явно и
спокойно от Д. П..
Тъй като констатациите на ВОС, съвпадат с тези на първоинстанционния съд,
обжалваното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, направеното искане и представените доказателства, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът /въззивник в настоящото производство/ следва да
бъде осъден да заплати на ищеца /въззиваем по настоящото дело/ сумата от 2000 лева,
представляваща направените пред ОС-Варна съдебно-деловодни разноски.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1470/03.05.2023 г., постановено по гр. д. №
6763/2022 г. по описа на ВРС, 51-ти с-в, с което П. Х. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Карлово, ул. „Водопад“ № 27, и Д. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Рила“ № 30, ет. 4, ап. 7, са осъдени да предадат на Д. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Христо Ботев“ № 18, отнетото владение върху реална част от поземлен имот с
идентификатор № 10135.5545.4307 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с
последно изменение, засягащо поземления имот от 26.04.2022 г., находящ се в гр. Варна, р-н
Аспарухово, с.о. Зеленика, която реална част е с площ от 184 кв.м. и граници: от север -
поземлен имот № 10135.5545.185, от изток - поземлен имот № 10135.5545.3149, от юг и
запад - останалата част от поземлен имот № 10135.5545.4307, като същата реална част е
обозначена в червен щрих на комбинирана скица-приложение № 4 към приетото заключение
на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото лице инж. С.К., която скица е
приложена на л. 63 от делото, приподписана от първоинстанционния съд и представляваща
неразделна част от настоящото решение, на основание чл. 75 от ЗС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, П. Х. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Карлово, ул. „Водопад“ № 27, и Д. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Рила“ № 30, ет. 4, ап. 7, да заплатят на Д. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Христо Ботев“ № 18, сумата от 2000 лева (две хиляди лева) представляваща
сторените пред ОС-Варна съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7