Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 260029 21.02.2022 г. Град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На осми февруари през две
хиляди двадесет и първа година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като
разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 2722 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Бургаският окръжен съд е сезиран с две въззивни жалба-
въззивна жалба от ответника по делото „ПРИМА 2000- ЗАЛОЖНА КЪЩА” ЕООД , както и
с насрещна въззивна жалба от ищцата по делото М.В.Ш., с които е обжалвано
решение № 260097 от 21.08.2020г. по гр.д.№ 9962 по описа за 2019г. на РС-
Бургас.
С него „ПРИМА 2000- ЗАЛОЖНА КЪЩА” ЕООД е осъдено да
заплати на М.В.Ш. сумата от 12000 лв., представляващи обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди- физически и психически болки и
страдания, вследствие на получени увреждания в резултат на трудова злополука,
станала на 27.07.2019, установена с разпореждане №5104-02-91/4.09.2019г. на длъжностно
лице от ТД на НОИ- Бургас, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на увреждането- 27.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата,
като предявеният иск е отхвърлен в останалата част- над присъдената сума до
претендираното обезщетение в размер на 20000 лв.
Отхвърлено е възражението за прихващане, предявено от
„ПРИМА 2000- ЗАЛОЖНА КЪЩА” ЕООД против М.В.Ш., за сумата от 3000 лв.,
представляващи санкционна неустойка по т.11 от декларация за конфиденциалност от
1.04.2016г., във връзка с неизпълнение на задължения по т.9 от същата
декларация.
Ответното дружество е осъдено да заплати на адв. Красен
Кръстев сумата от 1600 лв., представляваща възнаграждение, определено на
основание чл.38, ал.2 ГПК за оказаната по делото безплатна правна помощ на М.Ш..
Дружеството е осъдено да заплати по сметката на
районния съд е сумата от 836,40 лв., представляваща сбор от дължимата държавна
такса за уважения размер на иска и част от заплатеното от бюджета на съда възнаграждение
на вещите лица по СМЕ и СПЕ, съответна на уважената част на иска.
Ищцата е осъдена да заплати на ответника 756 лв.-
разноски по делото.
С въззивна жалба вх.№265234 от 30.09.2020г. по описа
на БРС, подадена от адв. Тасков като пълномощник на „ПРИМА 2000- ЗАЛОЖНА КЪЩА”
ЕООД, първоинстанционното решение е обжалвано в частта, с която иска е уважен,
както и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати разноски. Изложени
са оплаквания, че в мотивите на съда не са разграничени обезщетенията за онези
неимуществени вреди, които съдът счел, че се дължат за претърпени физически
болки и страдания, и съответно каква част от присъдената сума се дължат като
обезщетение за психическите болки и страдания. Развити са и оплаквания за
неправилност на фактическите изводи на съда относно претърпените от ищцата
увреждания- относно констатацията му, че ищцата е претърпяла контузия на
гръдния кош, като същите не били съобразени със събраните по делото
доказателства и възраженията на ответната страна. Неправилно по този въпрос
били ценени и показанията на майката на ищцата, която не само по дефиницията на
чл.172 от ГПК имала качеството на заинтересован свидетел, а и защото същите противоречали на
показанията на останалите свидетели, които не излагали, че ищцата се е оплаквала
от болки в гръдния кош. На следващо място са изложени оплаквания, че крайните
изводи на съда относно размера на присъденото общо обезщетение за претърпени
физически и психически болки и страдания са неправилни поради това, че не е
разграничено каква част от него е за физическите болки, и каква- за
психическите. Изтъква се, че според СМЕ ищцата не е претърпяла физически болки
и страдания, а съдът е определил обезщетение за такива, макар да не е посочил
неговия размер. Липсата на физически болки и страдания била относима и към
интензитета на твърдените от ищцата
психически увреждания. Неправилно съдът отказал да съобрази, приемайки за
ирелевантно констатираното в мотивите му нормално поведение на ищцата след инцидента,
както от гледна точка на физическите болки и страдания, така и на психическите
увреждания. Позовал се е на ноторно известен факт, който не е бил обявен на
страните с доклада по делото, както и на латентния период между травмата и
нейното проявление. На следващо място се сочи, че неправилно съдът е счел за
ирелевантно становището на ответната страна, че разпространението на записите
от случилото се било в основата на претенцията на ищеца. Изтъква, че
разпространението на записа, макар да е причина за поне част от негативните
психически реакции на ищцата, не съставлява елемент от фактическия състав на
трудовата злополука, поради което ищцата не може да търси обезщетение за
неговите негативни последици в настоящото производство. Неправилни били и
изводите на съда, че започването на работа в друга заложна къща, веднага след
прекратяването на ТПО с ответното дружество, било ирелевантно за преценката
относно степента на интензивност на претърпените от ищцата неимуществени вреди,
както и за преценката на достоверността на свидетелските показания, а
разсъжденията на съда по този въпрос нямали връзка с предмета на делото. Макар
да нямало възражения от ответната страна за наличието на съпричиняване на
вредите, съдът изложил аргументи относно приложното поле на разпоредбата на
чл.201, ал.2 от КТ. Същевременно, макар да обсъдил заключението на СПЕ, съдът
не преценил всички аспекти на това заключение, от което не се установили
претърпени от ищцата сериозни психически увреждания /съображения в т.6 и 7 от
жалбата/. В заключение е изведен извод, че след като СМЕ не констатира
физиологични болки и страдания, а обясненията на клиничния психолог, подкрепени
от свидетелските показания сочели на липса на субективно страдание, то очевидно
исковата претенция била неоснователна. Акцентира, че според свидетелите поведението
на ищцата може да се разграничи ясно - до и след публикуването на записите в
интернет, което във връзка със заключението на в.л. Йончева води до извод, че
не може да се търси пряка причинно следствена връзка между инцидента и някакво
психологическо увреждане на ищцата, а по
скоро ставало дума за причинно- следствена връзка между публикуването на записите и реакцията на
ответницата. Това обаче било действие на трето за спора, неизвестно лице, което
изключвало възможността твърдените от ищцата болки и страдания да са причинени
от самата трудова злополука. Изложени са и конкретни оплаквания относно
твърдяната от ответника прекомерност на исковата претенция, основани на анализ
на събраните по делото доказателства /т.8 от жалбата/.
Моли, решението да бъде отменено в обжалваната от него
част, а вместо него да се постанови ново, с което исковете бъдат отхвърлени, а
на ответника се присъдят разноските по делото.
Въззиваемата М.Ш.,
представлявана от адв. Красен Кръстев, е представила своевременно отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна и моли същата да се
остави без уважение, а на въззиваемата страна да се присъдят разноските по
делото, включително адвокатско възнаграждение. В отговора е инкорпорирана и
насрещна въззивна жалба, подадена от ищцата срещу отхвърлителната част на
обжалваното решение, като е изложено оплакване за това, че присъденото
обезщетение е занижено по размер. Моли, решението на БРС да бъде отменено в
частта, с която иска за заплащане на обезщетение за вреди е отхвърлен за
горницата над 12000 до претендираните 20000 лв., а на ищцата се присъдят
допълнително 8000 лв.
Изтъква се, че подадената от ответника жалба
представлява злоупотреба с право, тъй като в писмените си бележки същият сам е
оценил дължимото обезщетение на 10000 лв. Намира, че възраженията в жалбата на
въззивника- ответник са неоснователни. Не било вярно, че липсват данни за
констатирана контузия на гръдния кош, тъй като такива се съдържали в
заключението на СМЕ, което не било оспорено. Не било вярно, че ищцата не е
претърпяла физически болки и страдания, като доказателства в тази връзка се
съдържали в СМЕ и показанията на майката на ищцата. Не било ясно какво
поведение се очаквало от ищцата след инцидента, за да се изтъква, че нейното
било прекалено „нормално”. Поведението на ищцата било обяснимо с ноторно
известния факт на прилив на адреналин, поради което изводи не можело да се
правят от първоначалните й реакции. От заключението на вещото лице по СПЕ било
видно, че между началото на разстройството и травмата имало латентен период,
поради което каквото и да било първоначалното й поведение, това не означавало,
че тя не е пострадала, още повече, че повечето последици се проявявали
по-късно. Поддържа тезата, че отношението на ищцата към изтеклия в публичното
пространство запис е ирелевантно, тъй като същото не можело да предизвика
описаните в СМЕ и СПЕ страдания. Нямало и доказателства в подкрепа на
становището на ответника. Ирелевантно било и това, че ищцата започнала работа
след няколко месеца, тъй като това не значело, че болките и страданията били
отминали. Работодателят сам допринесъл за това, като не предложил на ищцата
обезщетение, при което вероятно нямало да й се наложи да полага труд.
В т.5 от съдържанието на отговора са изложени доводите
на въззивницата- ищца относно претърпените от нея вреди, обосноваващи
единственото й оплакване /което въззивната инстанция квалифицира като такова за
несправедливост на определеното обезщетение/, включено в предмета на насрещната
въззивна жалба. В тях са обсъдени показанията на разпитаните по делото
свидетели- Ш., Едрев, Г., които според въззивницата- ищца са подкрепени от
показанията на експертите Парасков и Йончева, изготвили СМЕ и СПЕ. Изведено е
становище, че от събраните доказателства било ясно, че ищцата е получила
множество наранявания по главата, лицето, гръдния кош, тялото и крайниците,
имала кръвонасядания, повишено кръвно налягане и учестена сърдечна дейност.
Установено било, че психическите болки са повече от физическите. Ищцата получила
посттравматично стресово разстройство, остатъци от което имало до момента, а
същото можело да се превърне в хронично заболяване. Наложило се ищцата да смени
местоживеенето си. Затова присъденото обезщетение не било завишено, а занижено.
Намира за безспорно доказана и причинната връзка между случилото се на
27.07.2019г. и уврежданията на ищцата, установена чрез показанията на
свидетелите, СМЕ, СПЕ и разпорежданията на НОИ за трудовата злополука, както и
медицинската документация.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззивника- ответник. Приложено е адвокатско пълномощно.
Въззивникът – ответник не е подал отговор на
насрещната въззивна жалба /обективирана в отговора на жалбата на / ПРИМА 2000-
ЗАЛОЖНА КЪЩА” ЕООД.
Страните не ангажират доказателства.
Пред въззивната инстанция въззивната жалба се поддържа
от адв.Т.. Претендира разноски.
Въззивницата по насрещната въззивна жалба не взема
участие лично и чрез представител в откритото съдебно заседание пред въззивната
инстанция. В нарочна молба до съда, пълномощникът на ищцата заявява, че
поддържа изложеното в отговора на въззивната жалба и в насрещната въззивна
жалба.
Във въззивната инстанция не са ангажирани нови
доказателства.
По допустимостта на въззивното производство Бургаският
окръжен съд намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок
от надлежно упълномощени представители на страните, които имат правен интерес
от обжалването му в оспорените от тях части. Жалбите отговарят на изискванията
на чл.260 и 261 от ГПК и са допустими.
Като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Бургаският окръжен
съд приема следното от фактическа и правна страна:
М.В.Ш. *** е предявила иск против бившия си
работодател „Прима 2000- Заложна къща“ ЕООД, за осъждането на ответника да й
заплати сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие трудова злополука на 27.07.2019г., ведно със законната
лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението. Заявява, че на същата дата около 14.30 ч., на работното й място в
„Заложна къща Щедрия“ в гр. Бургас, ул. „Въстаническа“ №57, където работела
като комисионер, била нападната от двама мъже, които обрали заложната къща, при
което самата ищца пострадала. Сочи, че е била съборена на земята, била удряна
по главата и по ребрата, краката и ръцете й били вързани със свински опашки,
устата и носа й били затиснати, а в устата й била поставена салфетка. Започнала
да се задушава и припаднала. При нападението ищцата получила множество травми
по лицето, очите, шията, тялото и крайниците. Имала хематом в окото, боляли я
ребрата и крайниците. Физическите болки и страдания продължили около 45 дни. В
резултат на инцидента ищцата развила остра стресова реакция и посттравматично
стресово разстройство, които продължавали и към момента на предявяването на
исковата молба.
Сочи, че непосредствено след обира на място пристигнал
екип на бърза помощ, а впоследствие лечението й било поето от личния лекар и
съответните специалисти. За следващите три месеца й били изписани успокоителни
и обезболяващи лекарства. В периода от 12.08.2019г. до 13.09.2019г. се наложило
да постъпи в дневен стационар за лечение на посттравматично стресово
разстройство. Изписана била с частична редукция на оплакванията, а до
13.09.2019г. била в болнични. Сочи, че стресовото разстройство продължава, като
все още има тревожност, проблеми със съня и пристъпи на паника. Ангажира
доказателства, претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38,
ал.2 от ЗА.
Ответното дружество в писмения си отговор признава твърденията
на ищцата за извършения обир. Оспорва твърденията й, че е била бита и душена,
т.е. степента на упражнено спрямо нея физическо насилие от извършителите на
обира. Сочи, че от записите на камерите в обекта се установява, че
извършителите действително запушват
устата на ищцата, но не за да я душат, а за да не извика. Същата
действително била съборена на земята, но без да е удряна, а за да бъде вързана.
Събарянето и връзването продължили няколко секунди, а след като била
обездвижена върху нея не било упражнено последващо физическо насилие, още по-
малко удари и побой. Оспорва твърденията на ищцата за нанесените й физически
травми. Признава, че ищцата е имала синини и ожулвания вследствие на това, че
била вързана, но според ответника същата нямала синини по лицето, още по- малко
разкъсно- контузни рани и хематоми от побой. Заявява, че ищцата не е била
отведена за лечение в болница от линейка на бърза помощ. По данни на
пристигналите на място служители на ответното дружество, ищцата отказала да ползва линейка, както и каквато и
да била помощ от лекарите доколкото физическото
и психическото й състояние не налагали това. Не представила и никакви документи
за оказана спешна медицинска помощ. Сочи, че във формуляра, издаден от ЦСМП,
удостоверяващ извършения й преглед изрично било отбелязано наличието само на
контузия на главата, но нямало отбелязани каквито и да било други физически
увреждания. Ищцата сама позвънила на колегите си по телефона, за да ги уведоми
за случилото си, от което следвало, че очевидно не била пребита и физическото й
състояние позволило да стори това. По самата ищца нямало тежки увреждания, освен
натъртвания и охлузвания- нямало счупени ребра, нито разкъсно- контузни рани.
По повод предлагана й от колегите помощ ищцата им заявила, че няма нужда от
нищо, чувства се добре и не се е оплаквала от каквито и да било увреждания. В
представените от ищцата медицински документи- епикриза и болнични листи нямало
констатирани никакви физиологически увреждания на ищцата, а се установявали
само нейните оплаквания. Същевременно епикризата установявала редукция на
оплакванията.
На следващо място се оспорват твърденията на ищцата за
степента на причинените й в резултат на обира психически увреждания. Според
ответника няма спор, че подобно преживяване причинява уплаха, но в случая
намира, че ищцата преекспонира степента на уврежданията си, твърдейки остро
стресово разстройство. С оглед данните от формуляра на ЦСМП е изведен извод, че
няма данни за такава физиологична реакция, която да сочи на причинено стресово
/психическо разстройство/. Извънпроцесуалното поведение на ищцата също било
показателно- след прекратяването на трудовото правоотношение с ответното
дружество ищцата постъпила на работа в друга заложна къща и продължава да се
занимава със същата трудова дейност. Това й поведение според ответника не
кореспондира с оплакванията за преживяване и към предявяването на иска на остър
посттравматичен стрес. Пред колегите си ищцата не заявявала конкретни
оплаквания, свързани с твърдяното от нея остро посттравматично разстройство.
Изтъква, че пред ответното дружество ищцата не заявявала никакви оплаквания,
нито претенции, свързани с претърпени увреждания в резултат на обира. Тя обаче
реагирала остро на това, че в интернет пространството били излъчени записите от
видеокамерите в ограбения търговски обект, като случаят намериш широко
отражение в медиите чрез публикации в електронния печат и телевизионни предавания.
Ето защо ответникът намира, че ако въобще може да се говори за някакво
разстройство на психиката на ищцата, то същото било в причинно- следствена
връзка не със самата трудова злополука, а с последващото й отразяване в
публичното пространство. Това обяснявало, че ищцата първоначално имала
намерение веднага след инцидента да се върне на работа, но впоследствие
отказала да стори това, снабдила се с болнични листи и по- късно предявила
прекомерна претенция спрямо ответника.
При условията на евентуалност е направено възражение
за прихващане с вземане на ответника спрямо ищцата в размер на 3000 лв.,
представляващо санкционна неустойка за неизпълнение на задължението по т.9 и
т.11 от подписаната от ищцата декларация за конфиденциалност, а именно- при
прекратяването на правоотношенията с дружеството да не работи в продължение на
три години с преки конкуренти на ответното дружество, както и да влиза в
каквито и да било отношения с фирми със същия или сходен предмет на дейност, да
предоставя услуги или да влиза в контакт с подобен род търговци. Моли исковете
да бъдат отхвърлени, а на ответника да се присъдят разноските по делото.
С обжалваното решение Бургаският районен съд е осъдил ответника
да заплати на ищцата обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер
на 12000 лв., като е отхвърлил иска за горницата до претендирания размер от
20000 лв. като неоснователен.
Счел е за нищожна клаузите на т. 9 и т.11 от
декларацията за конфиденциалност, поради противоречието на уговорките с
принципи и норми на трудовото право- чл.8, ал.4 КТ и първата от тях и като
сключена в нарушение на конституционно признатото право на труд /чл.48, ал.3
КРБ/. Затова е счел, че ищцата не дължи санкционна неустойка на ответника.
При проверката на обжалваното решение на основание
чл.269 ГПК, Бургаският окръжен съд намира, че същото е валидно, допустимо и
правилно, по следните съображения:
От фактическа страна безспорно по делото са установени
следните обстоятелства:
Ищцата е бивш служител на ответното дружество-
комисионер в „Заложна къща Щедрия“, гр. Бургас, к-с „Меден рудник“, ул.
„Въстаническа“ № 57, чийто трудов договор е сключен на 4.01.2016г. На
27.07.2019г. около 14.30ч. същата претърпяла трудова злополука вследствие
извършен на работното й място обир, при който същата пострадала. Видно от
разпореждане №5104-02-91 от 4.09.2019г., издадено от НОИ, ТП- Бургас злополуката
е приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО- внезапно травматично увреждане
на здравето, станало през време и във връзка с извършваната работа. Според
изложеното в разпореждането, когато ищцата, в качеството на комисионер в
заложната къща показвала златен пръстен на двама клиенти- мъже, докато го
поставяла обратно на стойката единият от мъжете я нападнал. С едната ръка
запушил устата й, а другата увил около шията й. Съборили я на земята, като
вързали ръцете и краката й. Единият мъж я държал, като набутал салфетка в
устата й, а другият започнал да опира витрините. Случайно влизаща жена
подплашила крадците, които накарали ищцата да им отвори вратата и избягали.
Тогава пострадалата натиснала паник бутона и пристигнали СОТ и полиция.
Вследствие нападението ищцата получила травми по лицето, очите, шията и тялото,
а впоследствие- посттравматично стресово разстройство.
Съгласно приложената бланка за проведен преглед от пристигналия
на място екип на ЦСМП /л.7 и 84/, ищцата отваряла очите си спонтанно, била
ориентирана, подчинявала се, дишането й било нормално с честота 10- 24
вдишвания за минута, сърдечната й честота била 110 удара в минута, а кръвното
налагяне - 150/90 mm/Hg. Безспорно е
и се установява от приложения фиш, че ищцата е отказала да бъде транспортирана
в болница. В таблицата за травматични увреждания, налична в посочения формуляр
е отразена единствено контузия на главата, но като диагноза /виж латинското
наименование в бланката/ е посочена както контузия на главата, така и на
гръдния кош- този извод следва изрично и от съдебно- медицинската експертиза,
изпълнена от вещото лице Парасков. Ето защо несъстоятелни са оплакванията в
жалбата, че необосновано районният съд е приел наличието на контузия на гръдния
кош. Напротив, изводът на първоинстанционният съд се подкрепя както от
медицинската документация, заключението на СМЕ, така и от показанията на св.Силвия
Ш.- майка на ищцата, пред която още същата вечер ищцата се оплакала, че ребрата
много я болят, но при направената на следващия ден снимка не било констатирано
счупване.
От показанията на свидетелите Ш. и Едрев- близък
приятел на ищцата, се установява, че след прибирането си в къщи ищцата била с
кръвонасядания в очите, над лявото око имала синина, устата й била одраскана с
нокти, а носът й бил син. По ръцете и краката имала също синини, както и охлузвания от свинските опашки, с
които била вързана. Техните показания кореспондират изцяло и с изложеното от
в.л. Парасков в СМЕ №176/2019г., че под дясното око, от вътрешния очен ъгъл,
косо надолу и надясно има ивичесто червеникаво кръвонасядане със светъл център
4х 1 см. Горният десен клепач бил мораво кръвонаседнал 2х0,7 см., а долният
клепач б също бил кръвонаседнал, ведно с гърба на носа. Долната повърхност на
брадата на ищцата също била мораво кръвонаседнала. Горната устна била с лек
оток, видимата лигавица също била кръвонаседнала, както и по вътрешната
повърхност в средната трета. По лявата странична повърхност на шията имало шест
червеникави кръвонасядания по 1 см., а предната повърхност на лявата
предлакътница имала синкаво червеникаво кръвонасядане 6х2 см. По вътрешната
повърхност на двете гривнени стави имало напречни червеникави драскотини с
ширина по 2- 3 мм. По страничната повърхност на лявата подбедрица било
констатирано косо охлузване 12х2,5 см. С тънка корица, а под него още едно
подобно с размери 6х0,2 см. По предната повърхност на дясната подбедрица в
долната трета било констатирано охлузване 2х1 см., а по предната повърхност на
левия глезен- напречно червеникаво кръвонасядане , широко 6- 7 мм. По задната
повърхност на десния глезен имало напречно червеникаво кръвонасядане , широко
6-7 мм. При палпация била установена болезненост на лявата ребрена дъга, а
ищцата съобщавала за болки в същата област и при дишане. При тези данни вещото
лице е констатирало, че кръвонасяданията по лицето, отока на горната устна с
кръвонасядания по видимата и вътрешната повърхност, кръвонасяданията по шията,
могат да се получат при притискане с ръка на лицето и врата. Кръвонасядането по
лявата предлакътница може да се получи от съприкосновение с твърди тъп предмет,
а кръвонасяданията по гривнените стави и глезените отговарят да са получени при
поставяне и стягане на „миши опашки“. Същият експерт е посочил, че в
медицинската документация липсват медикобиологични и клинични данни за загуба
на съзнание, което да е застрашило живота на пострадалата, а във фиша от ЦСМП
липсват данни за нанесен побой. Вещото лице е интерпретирало и данните от фиша
за повишено кръвно налягане 150/90, учестена сърдечна дейност, които
съответстват на състоянието на пострадалата след инцидента. При тези данни
съдът намира за несъстоятелни доводите в жалбата, че непосредствено след
инцидента ищцата била в нормално състояние, поради което не можело да се
приеме, че е претърпяла физически увреждания, болки и страдания, които да
обосновават присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди. Това,
че водените от ответника свидетели- Г. и Ралев колеги на ищцата, сочат, че
същата отказала да я закарат на лекар, както и че не са забелязали видими
синини по лицето, кръв в очите или подуто
око, не забелязали да плаче, както и че изявила желание да се върне на работа
още следващия ден, не дава основание според настоящият съдебен състав да се
приеме, че ищцата не е доказала претърпените от нея физически болки и страдания
при обезвреждането й от крадците. Вярно е, че те не се отличават с твърде висок
интензитет, какъвто например би имало при побой, душене, ритане по тялото, но
без съмнение установените по-горе телесни увреждания дават основание да се
приеме, че при процесната трудовата злополука ищцата е претърпяла не само психически,
но и физически болки и страдания.
Относно психическите увреждания се установява
следното:
Според майката на ищцата, след като се прибрала вкъщи,
дъщеря й била много зле психически, била объркана и уплашена, не можела да
асимилира случилото се, гледала в една точка и треперела, а по- късно се
разплакала. След като изгледала няколко пъти видеото, как са я събаряли и са я
душили, започнала да преживява случилото се отново и отново. Не можела да спи,
което продължавало и към м.юни 2020г. По тази причина потърсили медицинска
помощ от личния лекар, от психиатър, а по- късно и в ЦПЗ, където посещавала
дневен стационар. Дори след заминаването си за Велинград ищцата изпадала в
депресии и получавала нервни сривове. Тази свидетелка установява също, че
ищцата се почувствала много обидена на работодателя си, защото не се
заинтересувал от нея, а понеже два месеца я оставили без средства се
почувствала унизена и обидена.
По делото е приета без оспорване от страните, съдебно-
психологическа експертиза, изпълнена от в.л. Йончева. Според това заключение
непосредствено след инцидента и в следствие на него в продължение на месеци
ищцата е преживяла емоционално напрежение. Преживяванията й са били свързани с
продължителна повишена тревожност, психо-соматични симптоми, страхове, с
потиснато настроение. Според експерта ищцата е била в състояние, припокриващо
критериите за посттравматично стресово разстройство, в каквато насока били и
документите от психиатричното наблюдение на ищцата в дневния стационар на ЦПЗ-
Бургас. Експертът е посочил, че към момента на психическото изследване
/21.05.2020г., т.е. десет месеца след злополуката/ се наблюдават единични
симптоми на посттравматично стресово разстройство. Не е
констатирано състояние, което води до поведение, отклоняващо се от приеманото
за нормално и свързано със субективно страдание и непълноценност, т.е. за
психично заболяване. Според този експерт безспорно е, че след обира ищцата е
понесла страдания от психическо естество и социален дискомфорт, които все още
присъстват в съзнанието й, провокирайки неприятни спомени, но същите според
вещото лице са адекватна и нормална реакция на случилото се, което с течение на
времето избеднява. Посочено е още, че след амбулаторното лечение е настъпила
частична редукция на оплакванията и към момента на извършването на експертизата
ищцата покрива частично критериите на диагнозата посттравматично разстройство. В
заключение експертът сочи, че ищцата има личностни ресурси, както и подкрепа от
страна на значимия социален кръг, за да преодолее травмата.
Безспорно е, а и от показанията на св. Г. се
установява, че след като изгледала записите от обира, намерили широко отражение
в медиите, ищцата била силно афектирана, карала се с прекия си ръководител- св.
Г. и заявила, че ще напусне и ще съди фирмата за разпространението им без
нейното съгласие. Свидетелят Ралев също твърди, че преди да гледа клипа, ищцата
имала желание да се върне на работа, тъй като от години работела при тях и
работата й харесвала, но след това решила, че клипът е разпространен от
работодателя, поради което се настроила към него.
Безспорно е също, че приблизително два месеца след
инцидента ищцата е напуснала работата си по свое желание, както и че се е
преместила в гр.Велинград при своя приятел, където започнала работа в друга
заложна къща. Това обаче според настоящият съдебен състав не води непременно до
извод за недоказаност на твърденията на ищцата за претърпени от нея психически
болки и страдания вследствие нападението, както твърди въззивната страна. В
тази връзка въззивната инстанция споделя изцяло доводите на районния съд, че в
условията на икономическа криза, в каквато се намира страната в условията на
пандемията от КОВИД 19 е нормално ищцата да започне работа по професията, която
е упражнявала през последните години, още повече, че според показанията на св. Ралев
същата харесвала работата си, а пред психолога ищцата е заявила, че работата й
е доста добре заплатена, а самата ищца не може да си позволи да бъде издържана
от близките си.
При така установената фактическа обстановка Бургаският
окръжен съд намира предявените субективно съединени искове за обезщетение за
неимуществени вреди с правно основание чл.200, ал.1 КТ за доказани по
основание. Установи се както вредата /неимуществена по своето естество-
включваща претърпени физически и психически болки и страдания/, така и
причинно- следствената връзка с трудовата злополука.
Присъждането на съответно парично обезщетение за вреди
от трудова злополука представлява законоустановената възможност за репарация на
претърпените от пострадалия болки и страдания. Съгласно чл.51 от ЗЗД, приложим
на основание чл.212 КТ, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Ето защо в тежест на ищцата в
настоящия процес бе да установи какви са били конкретните страдания- душевни и
физически, които е претърпяла, вследствие процесната злополука на работното
място в заложната къща на ответното дружество. Това е необходимо, тъй като
всяко лице, съответно на личните си волеви и емоционални особености, възприема
по индивидуален начин настъпилите в живота му негативни събития и евентуалните
травми от тях, съответно се справя по индивидуален начин и с различна във
времето продължителност с последиците върху телесното си и душевно здраве. В
случая, претърпените от ищцата физически и психически болки и страдания се установяват
посредством свидетелските показания на водените от нея свидетели, които
кореспондират с медицинската документация фиш от Центъра за спешна медицинска
помощ, както и заключението на съдебно- медицинската експертиза, изпълнена от
в.л. Парасков и съдебно- психологическата експертиза на в.л. Йорданка Йончева
/клиничен психолог/.
При определянето на размера на обезщетението намира
приложение общия принцип на чл.52 ЗЗД, като критериите за справедливо
обезщетение са изяснени обстойно в съдебната практика. В случая въззивната
инстанция съобрази както степента и характера на увреждането, така и периодът
на възстановяване на пострадалата /краткотраен за физическите увреждания и
продължителен за психическите страдания, които до приключването на делото пред
първата инстанция не са били отшумели напълно/, а така също и социално-
икономическите условия в страната, при което Бургаският окръжен съд намира, че
справедливото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищцата
вследствие трудовата злополука на 27.07.2019г. е в размер на 12000 лв., от които
2000 лв. за претърпените физически болки и страдания, а останалите 10000 лв. за
претърпените психически страдания.
Несъстоятелни са доводите на въззивника, че влошеното
психическо състояние на ищцата се дължи най- вече на разпространението на
записите от обира в медиите. В тази връзка въззивната инстанция споделя изцяло
извода на БРС, че това обстоятелство е довело до различни емоции у ищцата-
изпитала е гняв, обида, унижение, докато за разлика от тях състоянието на
повишена тревожност, страхове и потиснато настроение, на което се основава
претенцията на ищцата несъмнено се дължи на преживяното от нея нападение.
Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен до
размер от 12000 лв., а за горницата над тази сума до претендираните 20000 лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Като е достигнал до същите правни изводи, Бургаският
районен съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да
бъде потвърдено.
Въззивната и насрещната въззивна жалба са
неоснователни и следва да се оставят без уважение.
При този изход на делото въззивната инстанция намира,
че разноските за въззивната инстанция следва да останат за страните така, както
са направени.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1,
предл. от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 260097 от 21.08.2020г. по гр.д.№ 9962 по описа за 2019г. на РС- Бургас.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.