Номер 299825.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 25.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело
№ 20203100502400 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 260295/13.08.2020 г., депозирана от
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, Варна Тауърс – Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от Атанас
Андреев Колев, Илиана Георгиева Георгиева и Румен Георгиев Лалев, чрез адв. Никодим
Георгиев, срещу Решение 3402/23.07.2020 г., постановено по гр.д. № 18341, по описа на
РС-Варна за 2019г., ГО, 18 съдебен състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е
прието за установено, В. Н. М. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Маркови кули“,
№ 24Б, НЕ ДЪЛЖИ НА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК ********* ,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул. ВЛАДИСЛАВ
ВАРНЕНЧИК № 258, сумата от 9 461.92 лв. /девет хиляди четиристотин шестдесет и
един лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща корекция по чл. 55 от ПИКЕЕ на
потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 18.11.2015г. до
13.06.2019г. за обект с кл. № ********** и абонатен № ********** и адрес на потребление
гр. Варна, ж.к. Чайка, бл. 38, ап. 40.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 261480/19.08.2020 г. от въззиваемата
страна В. Н. М. , действаща чрез адвокат Димитър Стоянов.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1
от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на
районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
1
По доклада на въззивната жалба и отговора:
Във въззивната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа се, че приетите за
установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото
доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение. Въззивното дружество
сочи, че е налице правно основание за съществуването на вземането на ответника–
въззивник, а именно чл. 55 от ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Твърди се, че е осъществен
правопораждащия юридически състав за начисляване на реално потребено от абоната
количество електрическа енергия, тъй като: към дата на извършената проверка са действали
ПИКЕЕ, влезли в сила от 30.04.2019г.; безпорно между страните е налице облигационно
правоотношение по договор за достъп и пренос на електрическа енергия; дружеството е
изпълнявало добросъвестно и точно задълженията си по договора, а именно е пренасяло
електроенергия и е снабдявало с нея обект, собственост на ищеца; съгласно разпоредбата на
чл. 45 от ПИКЕЕ е извършена проверка на СТИ находящо се в процесния имот, като
проверката е извършена в присъствието на независим свидетел; при проверката са
извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в невизуализирания
регистър 1.8.3. има показания; изготвена е експертиза от БИМ, в която е установено, че е
извършена намеса в тарифната схема на електромера и съответно наличие на преминала
електроенергия по тарифа 1.8.3. в размер на 55602,618 кВтч, както и че електромерът не
съответства на техническите характеристики; на 18.09.2019г. е изготвено становище за
начисляване на електроенергия, в което е посочено точното количество неотчетена ел.
енергия; на 20.09.2019г. е издадена фактура № ********** на стойност от 9 461.92 лв., като
началният период е определен от дата следваща датата на монтажа на процесното СТИ –
18.11.2015г. до дата на констатиране на вмешателството – 13.06.2019г.; потребителят е
уведомен за извършената корекция в изпълнение на задължението по чл. 49, ал.4 от ПИКЕЕ.
Въззивникът твърди, че съдът неправилно е ценил събраните доказателства, тъй като не се е
съобразил със заключението на вещото лице, съгласно което СТИ е било монтирано с
нулеви показатели на видимите му тарифи, поради което няма как да е имало показания по
другите регистри, включително и скрития такъв. Намира за неправилно, че съдът не отчита
този извод на вещото лице, изложен в приетата по делото експертиза, като излага подробни
съображения в тази насока. Сочи, че за дружеството не съществува законово изискване за
изготвяне и поддържане на досие на измервателната система, монтирана на процесния
адрес, доколкото разпоредбите на ПИКЕЕ изискват това само за системи, с предоставена
мощност над 100 kW.
Сочи, че електроенергията е родово определена движима вещ, като собствеността върху нея
се прехвърля след индивидуализацията . В този смисъл, ако енергията е преминала през
уредите на потребителя без да е отчетена, то той е усвоил чужда движима вещ без правно
основание, като е увредил имуществените интереси на дружеството, за което е възникнало
2
правото на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността на пренесеното до обекта
количество електроенергия.
В отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е правилно,
законосъобразно и добре мотивирано. Въззиваемият намира, че правилно съдът е приел, че
не се е установило по делото, дали данните от невизуализирания регистър на СТИ са
отчетени преди или след монтирането му на процесния обект на ищеца по делото. Сочи, че
правилно съдът не е споделил заключението на вещото лице, че след като показанията в
двете визуализирани тарифи на електромера са нулеви, вероятно и останалите тарифи са
били нулеви, доколкото този извод, дори и логически оправдан, не е подкрепен с конкретни
доказателства. Въззивникът твърди, че недоказано по делото е останало в кой времеви
период е натрупано процесното количество ел. енергия. Моли атакуваното съдебно решение
да бъде оставено в сила, като претендира и сторените разноски пред въззивна инстанция.
Страните не са обективирали доказателствени искания пред въззивния съд.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 260295/13.08.2020 г., депозирана от
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, Варна Тауърс – Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от Атанас
Андреев Колев, Илиана Георгиева Георгиева и Румен Георгиев Лалев, чрез адв. Никодим
Георгиев, срещу Решение 3402/23.07.2020 г., постановено по гр.д. № 18341, по описа на РС-
Варна за 2019г., ГО, 18 съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 2400/2020 г. на ОС-Варна за 18.11.2020 г. от
09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3